…
лятото свърши… и се прибрах
прибрах се… и лятото свърши
както и да го въртя е едно и също, но все нищо не започва, отпочва или прочие /почви
няма никой… вися
няма и за какво да се закача… демек да се кача
вися си…
преди да тръгна за село имах една казванка… беше дълга, но само това помня, че беше дълга, сложна и завъртяна, но беше за нещо важно и не исках да я изпляскам проста така… казах си на село ще имам време; на село имах време, но все не я почвах и някак „естествено“ я забравих, просто за какво трябваше да бъде забравих, помня че беше дълга и сложна, важна, но за какво беше вече забравих…
направо и напълно…
върнах се, но и тук нищо не си спомних…
та тъй си вися в … Нищото
преди години в такова състояние прасках минички, судоку, или други прости игри върху които съзнанието тъпоумно сърфира, от няколко години вместо това свалям книги; не да ги чета, нямам илюзии, че мога да ги прочета /е някой ги чета, но когато сваляш десетки на ден, колко от тях да прочетеш…/, просто разглеждаш и ако нещо ти е интересно автоматично го сваляш, да го има, щото след време от’де да знаеш дали ще можеш /въпрос на време е да го забранят/ да го сваляш…
/може би няма да има друг повод, та да поясня, има два вида хора, едните си мислят, че живота се развива от свобода до свобода, забраната е само момент, кратко объркване между една свобода и нейното възстановяване /те са борци/, и други, за които в живота свободата е кратка „передышка“ между две забрани / и те като я усетят дишат ускорено преди да им забранят, по принцип мога да ги нарека кибици…/
очевидно е, че аз съм от вторите…/
та преди дни гледам една /… книга, виси в един сайт между другите/ и си викам … „о, Боже, това е откровение…“
казва се /тя е руска…/, „Мъдростта идва със старостта“ с подзаглавие с по-малко букви „но понякога старостта пристига сама“
в обяснението отдолу веднага ми пробяга невробиология и я прескочих… всичко ми беше ясно
но няколко дена лафа ме работи, и си викам дай да я разгледам, докато я търсих открих, че заглавието е лаф, приписван на михаил жванецки, и това ми беше достатъчно, но накрая свалих книгата и разбрах че мъдростта е в гъвкавостта и адаптивността, контекстуалността и прочие умни неща, изобщо е един „специфичен когнитивно-емоционален навик“
аз не притежавам този навик и Старостта, която вече е тук с мен, седи сама без никой да доведе със себе си, и нещо трябва да я правя…
… демек търпя я…
та викам чакай да се обадя… но с какво
