допреди няколко години не познавах някой да знае текст на франк запа; слушал съм много концерти, но не съм чул публиката да пее с него, и си мисля че е невъзможно… там има много и предимно Музика, и честно не ми пука за какво пее…
но има едно парче – което е Текст – Декларация, и няма как да не го чуеш…
то е в Joy`s Garage – Pacard Goose /у наше село, в „Началото“, моето начало, знаехме запа, но никой не го слушаше, но също така някак се знаеше, че има Joe`s Garage/
та там вътре към края в третата тава е декларацията изрецитирана от гласа на момиченце
Well, information is not knowledge
Knowledge is not wisdom
Wisdom is not truth
Truth is not beauty
Beauty is not love
Love is not music
Music is the best
тук в „last tour“ 1988 запа го казва
туй е някаква скала… тя не е за потребности, не е от мотиви, нито /т/ранжира ценности, а е за нещо дето 1979 запа си подредил, и си е някакъв опит, негов
най-милото е, че като всеки, който е 100% Някой в Нещо, Неговото е THE BEST
в туй няма драма и е повече от естествено
не е необходимо да си търговец, за да считаш твоето за най-доброто
щото е въпрос на вътрешен интегритет, на ясно и очевидно, на естествено, на … Път
Долу, пускам един текст, който е от април/или началото на май 2002/
той също, като горния след 25 години ми носи само Срам, щото разкрива Заблуда, и не просто това, направо Тъпота; което може би е някак простимо на 20, да имаш илюзии, но на 35 е срамота, щото Живота е превалил, а ти още блееш по измисленото
илюзията, че Живота предстои, е простима единствено за пъпчив прогимназист
живота никога не предстои, той от самото начало изтича
дори за оглеждащите се изтича, а за блеещите е изтекъл отпреди да се сетят да блеят
/сол алински разказва, че неговите родители най-лошото което можели да си представят за него е да не се справя добре в ешива и че ще порасне goyischer kop ( с мозък на гой)
родителите му, могат да бъдат спокойни и горди с него, той определено е нямал „гойски мозък“
с цялата си дадена доброта и висок морал алински цял живот, от много рано /от самото начало/, организарал за действие блеещи гои, осъществил много „не гойски идеи“, и създал Реалност, налична, в която пребиваваме /
аз сигурно съм особено ярка манифестация на goyischer cop
та
кам 2002 съм „мислил“ много глупости…
аз продължавам да мисля в общи линии и сега едни и същи глупости, но ги „ранжирам“ малко по-различно… което не се получава различно, щото в общи линии е умножение по Нула
НО, когато нямаш „твое“, няма как да имаш интегритета, с който да поставиш „Твоето“ най-отгоре…
липсата върви с „търсене“ какво да сложиш … „Горе“, което и да сложиш, като не е Твое, не е задълго … „Горе“
това което се опитвам да кажа е нещо просто и направо …тривиално
запа е гениален музикант и повече от естествено да постави най-отгоре на някаква скала на „важни Неща“ – МУЗИКАТА /подобно туй е разказано и долу в текста/
ако някой е болен, изпитва болка, е естествено да постави най-отгоре ЗДРАВЕТО, не щото му е присъщо, а защото му е най-нужно и желано… и любовта и мъдростта може да ги постави по-долу
/само като крайна илюстрация/ някой особено запечен, който не е особено придирчив относно информация, знание и мъдрост, най-искрено може да тури отгоре сутрешното изхождане; това няма да противоречи на замисъла на скалата, щото горе е THE BEST, а за туй трудно се намира непротиворечив критерий… ницше казва „сериозността, този сигурен признак за затруднена обмяна на веществата“, така че много сериозни хора, са всъщност едни страдащи завалии с лична сутрешна драма, на която нищо не подозиращата публика им приписва мъдрост само по … външни признаци
това THE BEST и да не е безкрайно като номенкратура, не е никак малобройно и по-широко отколкото може да си помислите…
като се абстрахираме от музиката, като THE BEST след мъдрост, красота и любов може да поставите СВОБОДА, и много ще ви разберат, някой са поставяли РАВЕНСТВО, и много са измрели в битка за това the best, за много това е БОГ и то е повече от Очевидно, но някой може не за да оригиналничи, а просто щото го мисли да тури отгоре над любовта и прочие една имамбаялдъ, просто щото я обича толкова много; някой може да постави ЦАР ФУТБОЛ, щото друго не го интересува, друг ПЪТУВАНЕТО, щото няма друг начин да напусне и забрави себе си, а не са малко тези, които без никакви скрупули ще турят секса, каквото и да се разбира под това…
мога да продължа но нЕма нужда…
и тъй аз на 35, изпълнен с просвещенски патос пиша чаршаф за нещо което дълго и дълбоко съм мислил / туй е майтап, моят приятел ми даде лаптопа си уикенда и аз го изпраскахедна вечер за да го пусна в неделята, ако ми го беше дал след две седмици щеше да различно; продължавам да ги мисля, и винаги е различно, но се върти около едно… една липса/ като пиша, винаги трябва да има една „щастлива идея“, нещо което да засводи /отгоре/, обоснове /отвсякъде/, поддържа /отдолу/ цялата тази галиматия от мисли, цитати и прочие неща за споделяне…
някакво THE BEST, нещо което като най-отгоре, очевидно и ясно, да подреди всяка една информация, знание, мъдрост, истина, красота, любов и прочие…
и какво съм измислил… мислил преди 25 години
какво е туй THE BEST дето съм турил най-отгоре
ЗАПАДЪТ/THE WEST
ебати ИДИОТА
първото ми писание във Виртуалното беше два месеца по-рано „Кобургът в Кобургия“ в което обяснявах, как симеон е един трикстер, и на нас ни предлагат един карго култ, вЕра, че с идването на този оправяч, с неговите връзки и възможности ние цъфваме и връзваме…
и в същото време в което тоя трикстер докара „успелите българи от запада“ които за няколко месеца направиха сделката с дълга, в която просто ни обраха и подариха на едни банки ограбеното, с което си изплатиха инсталирането при папуасите които чакат „белите духове“ да ни напълнят със стоки, и в същото време аз като „щастлива идея“ намирам Запада и обяснявам що никъде другаде няма „успешни българи“…
МОЛЯ… не стреляйте по пианиста…
та
туй е края на април 2002
Единственото оправдание на това, което съм написал е, че съм ви предупредил, че това са разхвърляни глупави мисли на един прост човек. Това за което се опитвам да говоря е нещо което не може да се види и улови просто. То е като оная мисъл на Тютчев, която преди да бъде уловена е отишла в „табора на сенките“. Може би поради тази причина умните не говорят за него, поради неуловимостта на „мисълта“ и невъзможността за спокойната й дисекция. А може би защото е неактуално и затова непристижно.
Като прост и глупав такива скрупули са ми чужди. Това че има велики астрономи не ми пречи (защото съм прост) да говоря за звездите макар да ги познавам само от отражението им в калната локва на моето съзнание.
Хващам се да приготвям ядене, без да знам дали ще се получи. Имам само спомена за ухания на чудни ястия, когато съм преминавал край дворците на техните стопани. Така че ако не харесате моята яхния, или я намерите за „маджа с грозде“, няма да се обидя, защото просто не се възприемам насериозно като готвач. Ако мислите, че въпреки моята неопитност „това“ може да се спаси с някоя подправка, моля прибавете я.
За тези, които са добронамерени към този „път“ на мисълта(т.е.той не е единствен), това, че сигурно някъде съм се заблудил в гъсталака, не говори нищо за Пътя, а само за моите умения(или Дъ-потенция). Използването на много цитати e, защото не мога да го кажа по-кратко и ясно. Сам човек нищо не може да измисли и разбере:
„10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! Това е ново?
То е вече станало въ вековете, които са били преди нас.“
Еклесиаст
„Веднъж прекарах цял ден, без да хапна, и цяла нощ, без да мигна – само разсъждавах. Нямаше никакъв смисъл. По-добре е да учиш.“
Конфуций
ЕДНА СТАРИЦА, ЖЕЛАЕЙКИ ДА ДОСАДИ НА ХОРАТА, СЪТВОРИЛА НА СВЕТА СМЪРТТА.
начало на мит на племето Папаратава, о-в НоваБритания,Папуа-Нова Гвинея
I. „Големият наратив“
II. Как се раждат разказите ?
III.“Апокалипсис“ в една отделно взета държава
IV.Стената
V. Комуноидността-манталитета на Хаоса
VI.Защо няма преуспели българи на „Изток“?
Преди няколко седмици дъщеря ми/10г./ ме попита „Татко, в какво да вярвам, че Бог е създал света, или в Големия Взрив?(това не е похват, наистина ме попита) Казах й, че вече е голяма и трябва сама да мисли. Знам, че избира Големия взрив, защото на тези години „темпоралното“ взема връх над „същностното“. Това което мога да направя е да се моля и надявам, някой ден в нея да се породи нужда от последното. Мисля си, че този процес е естествен и само „вътрешна потребност“, а не възпитание могат да доведат човек до Пътя.
I. Всички ние, както живеем, казваме че живеем в „СВЯТ“. Когато ни попитат „Какво е светът?“ разказваме. Нашите отделни разкази за света са много различни.
В Древна Индия мъдреците твърдели, че земята се крепи на три слона, една критично настроена и любознателна персона попитала „върху какво стоят слоновете?“ Отговора „върху костенурка“ му разрещили съмненията и го спасили от терзанията. Това за което искам да говоря (говорим) тук е за“костенурката“, онова последно, след което не продължаваме да питаме, а върху което започваме да строим (разказваме) своя „СВЯТ“.
Когато спорим ние сме убедени, че говорим за „нещата окало нас“, и именно дълбоката вяра в тяхната обективност и „очевидност“ ни мотивира да участваме в спора. Всъщност това което правим е да наслагваме разказите си за света около нас един върху друг. Ако сте гледали „Боговете сигурно са полудели“ от един самолет изхвърлиха бутилка от кока-кола, бушмените я използваха за най-различни неща, но не я „познаха“ като „бутилка от кока-кола“. Тя не беше „това“ в техния свят. С „нещата“ от полето на духа нещата стоят много по трудно.
За да прожектираме филм ни е необходим екран. Можете ли да си представите филм прожектиран на полето или върху небето. Този екран върху които прожектираме нашия разказ за света и който прави възможно съществуването на „СВЕТА“ и нашето говорене за него наричам „Големия наратив“, т.е. Големия разказ. Това название го взех от една школа унгарски неомарксисти, с които трябва да призная съм много, много бегло запознат. По-късно открих тезата им развита много по-рано от тях при Мирча Елиаде.
В частност тезата се състои в това, че Маркс е „преписал“ библейския Апокалипсис с нови герои. Но за да бъдем по-ясни да видим Как се раждат разказите?
II. Разбира се първите „големи разкази“ са митовете. Етимологията на „мит“ от гръцки е „предание“,“сказание“. Това което искам да кажа е само, че ЧОВЕК и МИТ(СВЯТ) възникват едновременно и са неотделими. Не е тук мястото, нито съм човека, които може да говори „добре“ за тях. За това само с няколко цитата:
„Всеки мит показва как дадена реалност е започнала да съществува независимо дали става въпрос за цялата реалност, Космоса, или определена част: остров, растителен вид, човешка институция. Описвайки КАК нещата са започнали да съществуват, митът ги обяснява и индиректно отговаря на един друг въпрос: ЗАЩО те съществуват? „ЗАЩО“ върви винаги заедно с „КАК“. И това е така поради простия факт, че разказвайки КАК нещо се е родило, митът разкрива нахлуването на свещенното в Света-решаваща причина за всяко реално съществуване.“ (Мирча Елиаде-„Сакралното и профанното„)
„Митът сам по себе си не е гарант за „доброта“ или нравственост. Неговата функция е да разкрива модели и по този начин да осмисля Света и човешкия жевот. Ето защо неговата роля в съставянето на човека е огромна. Както казахме преди малко, благодарение на мита се появяват бавно идеите за РЕАЛНОСТ, ЦЕННОСТ, ТРАНСЦЕНДЕНТНОСТ. Благодарение на мита Света може да се схваща като един съвършено оформен, разбираем и изпълнен със смисъл Космос. Разказвайки как са били сътворени нещата, митът разкрива от кого и защо са създадени те и при какви обстоятелства. Всички тези „откровения“ са свързани повече или по-малко пряко със човека, защото формират една Свещена История.“ (Мирча Елиаде-„Мит и реалност„)
След митовете идва „времето“ на „големия разказ“ на КНИГАТА. Всеки „културен ареал“ се изгражда върху даден СВЕЩЕН ТЕКСТ. Това което е извън него е „чуждо“,“враг“. Темата е също много голяма за да може да се говори за нея сериозно кратко, но тя е част от пътя, които следваме.
В католическа Европа след неслучилото се предсказано Второ пришествие след „хиляда години“ започва първата „идеологическа война.“ Неин автор и организатор е монахът Хилдебрант, по-късно папа ГригорийVII. В края на XI век запояват и кръстоносните походи, всичко започва да се свежда до ПОЛИТИКА.
Малко по-късно „възкръсва“ една друга КНИГА която основава авторитета си на своята по-дълбока древност и произхода си от бог. Става дума за „Хермес Трисмегист“, не е рисковано да се каже, че върху този текст се основава целият Ренесанс. „Краят“ на безусловния авторитет на текста е доста прозаичен. „Казабон доказва с чисто филогически доводи, че Corpus hermetikum далеч не е някакво „изначално откровение“, а сборник от доста късни текстове- не по-ранни от II-III в.от н.е., отразяващи елинистично-християнския синкретизъм.„(Мирча Елиаде-„Търсенето„). Най-ранната връзка за това съм срещнал при Вико. Но друга връзка за мен е много по-любопитна и значима. Исак Казабон е „разрушил“ този религиозен и културен мит за „изначалното херметическо откровение“ през 1614 г., a Декарт (1596-1650) издава своите „Разсъждения за метода“ през 1637. Т.е. това което е интересно е, че без КНИГАТА, АВТОРИТЕТА, ИСТИНАТА човек е оставен, сам потопен в съмнението и крайна сметка вярата, това че Бог не ще го мами чрез сетивата е последното, за което може да се улови.
Тази разказана „история“ (като всяка история тя е и противоречива и спорна) разказана много „на ангро“ е само път, който да ни доведе до времето когато хората, разбира се по стари модели започват да пишат „големи разкази“. Това са „модерните времена“. Раждането на учените, специалистите, на новото самочувствие
Първият, който има това самочувствие да разказва свой „голям разказ“ е живял векове по-рано и е разбира се грък-Платон. В неговата идеална Държава начело стоят философи, които не се женят и нямат деца, за да бъдат справедливи и максимално непредубедени. Няма лошо, но още при него се появява, онова което става характерно за всички „големи разкази“ разказани от конкретни хора. А именно разрешаване на личен проблем или проста компенсация на чувство за непълноценност чрез „разказ“ ангажиращ всички. Докато „Големият Разказ“ на мита е продукт на „колективното безсъзнателно“, и е максимално независим от стремежа на коя да е личност с нейния личен „проект за свят“, то „разказа“ на отделната личност е следствие именно на неговия background. Така че е повече от естествено един философ, който харесва момчета, да постави начело на идеалната държава неженени философи.
В модерните времена това е норма. То просто няма как да е различно, щом всеки може да прави проект, а няма общ екран. Първият, който заговаря за това е Ницше, трагедията е, че той е по-скоро пациент , отколкото диагностик, а още по-малко лекар. Единственото смислено при него е опита да мисли и живее честно:
„В какво неестествено, изкуствено и във всеки случай недостойно положение ще изпадне във време, страдащо от недъга на общата култура най- правдивата от всички науки, честната и гола богиня философията! В един такъв свят на принудителна външна униформеност тя ще остане учения монолог на самотния странник, случайна плячка на някой ловец, скрита кабинетна тайна или безопасен брътвеж между академични старци и деца. НИКОЙ НЯМА ДА СЕ ОСМЕЛИ ДА ПРИЛОЖИ ВЪРХУ СЕБЕ СИ ЗАКОНА НА ФИЛОСОФИЯТА, никой не живее като философ, с онази проста мъжка вярност, принудила човека в древността, където и да се намира, каквото и да върши, да се държи като стоик в случай, че се е врекъл вече във вярност на стоицизма. Всички съвременни философски занимания имат политически и полицейски характер, ограничени са до научната привидност от правителствата, църквите, академиите, нравите и подлостите на хората. Те само въздишат „ако беше“ или стигат най-много до съзнанието „това беше някога“.“(Ницше-„За ползата и вредата от историята на живота„)
Но ако искаш да живееш честно, не трябва да пишеш, защото така „пишещ“ никога не можеш да твърдиш искрено, че си сам. „Човека от бъдещето“ е само удобен фокус. Самотата трябва да се понася също честно, писането я заобикаля без да я решава. Става дума не за простото чувство на самота, неразбраност и несподеленост, а онази изначално заложена битийна преграда, която не можем да прескочим. Именно писането превърнаха Ницше в пациент, и го лишиха от спасение, правейки го като компенсация УЧИТЕЛ на много, които малко разбират.
Киркегор, написал най-хубавия „разказ“ за Семейството, развалил своя годеж с Регине Олсен, защото бил импотентен. Това не намаля красотата на разказаното, но обяснява страстта на убедеността му.
Един друг гений открил на човечеството съществуването на „табора на сенките“ и подвел милиони да клечат по канапета разказвайки най-тайното и съкровено е типичен пример за новите разказвачи:
„Фройд беше сънувал един сън, за чийто проблем нямам право да говоря. Разтълкувах го колкото можах, но добавих, че би могло още много да се каже, ако той пожелае да ми съобщи някой детайли от своя личен живот. При тези думи Фройд ме погледна особено-неговия поглед беше изпълнен с недоверие- и каза:“Но аз не мога да рискувам своя авторитет!“ Точно в този момент той го загуби. Това изречение се заби в паметта ми. С това за мен краят на нашите отношения беше почти предрешен. Фройд поставяше личния авторитет над истината.“(К.Г.Юнг-„Автобиография„)
Така най-накрая стигаме до началото на темата. Преди по-малко от два века се ражда човек, който разказва ИСТОРИЯ, в която много повярват, и която създаде „СВЯТ“. Карл Маркс е без съмнение гений, Гений на преразказа.
Произхождащ от новопокръстено еврейско семейство, учил право, дипломирал се философ, най-челия икономист на своето време, работил като журналист няма по-подготвен човек по неговото време за сблъсъка на интерпретациите.
Подобно, на християнството, което без Платонизма, никога не би успяло да се наложи така безапелативно, трябва да отбележим, че без доведения до идиотизъм от Хегел Философски Абсолютизъм Маркс би бил невъзможен. Тайната на успеха обаче се крие в привлекателността на разказа, който разказва. Плоскостта на която разглежда нещата СОЦИУМ-ИКОНОМИКА, е маската зад която се прикрива старият мит за Апокалипсиса.(текстът на Мирча Елиаде ще го пусна отделно) Старият вечен конфликт между ДОБРОТО и ЗЛОТО е представен като конфликт на БЕДНИ и БОГАТИ, ПРОЛЕТАРИЯТ и КАПИТАЛИСТИ. Изгубеният рай е първобитния комунизъм, а Денят на Страшния съд ще бъде пролетарската революция, която ще раздаде Висшата справедливост. След това ще настъпи светлото бъдеще- Комунизма. Това е „ГОЛЕМИЯ НАРАТИВ“ на дядо Маркс. Религията на неговото време обаче беше НАУКАТА и всичко трябваше да бъде облечено със нови дрехи, наукообразни. Постулирайки в „Комунистическия манифест“ идеалното общество, Маркс тръгва да обосновава обречеността на настящото(за него)общество. Извеждането на печалбата само от стоката работна сила е живо насилие върху здравия смисъл, след два оборота на капитала, разпределен „справедливо“ по марксистки, пролетарията трябва да се върне обратно на дървото, защото капиталът ще се e „справедливо“ самоизял, и няма кой да „организира“ производството.
За Маркс може да се говори много, това което е важно в контекста на „модерните разказвачи“ е че явно личния му комплекс е бедността. Неговият живот обаче не ми дава основание да си мисля, че иначе рационалния мислител се борил рацианално с нея. Изграждайки грандиозна интелектуална пирамида за да обоснове безсилието си спямо своята бедност, той харчи много над средното за времето си. Не само си държи слугиня, ами между другото и я забременява, поведение напомнящо ми партийните лидери от развия социализъм. Оставям на страна въпроса за средствата предоставяни му от неговия приятел Енгелс, които явно са доброволно дарявани от работниците в името на бъдещото си освобождение от същия този приятел.
Бедните и лишените са тези които ще намерят утеха при дядо Маркс. Техният проблем е исторически „най-значимия“, и той ще бъде решен скоро, когато условията узреят. Един (не мога да напиша човек за него) субект с половин мозък решава, че не може да чака светът да узрее. Възползвайки се от уникалния си синтез на политическа гениалност и морална импотентност той решава да осъществи СВЕТОВНАТА РЕВОЛЮЦИЯ, локално на родна почва. ТАКА ВЛАДИМИР ИЛИЧ ОБОСНОВАЛ И ПРАКТИЧЕСКИ ДОКАЗАЛ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПОБЕДА НА АПОКАЛИПСИСА В ЕДНА ОТДЕЛНО ВЗЕТА ДЪРЖАВА.
III.Поради това, че бях доста подробен до тук, ще карам по-накратко. Цялата кървава руска вакханалия има един определен смисъл в контекста на „големия наратив“: „…за да започне да съществува нещо наистина ново, следите и останките от стария цикъл трябва да бъдат унищожени напълно. С други думи, за да има абсолютно начало, краят на един Свят трябва да бъде всеобхватен. Есхатологията е само предварителна представа за предстоящата космогония. Но всяка есхатология набляга на следния факт: новото Сътворение не може да настъпи, преди този свят да бъде унищожен окончателно. Не става въпрос да се възроди това, което се е изродило; нищо съществуващо няма да послужи за някаква друга цел, освен за да унищожи стария свят, така че той да може да бъде сътворен повторно in toto (изцяло). Натрапчивата идея за блаженството на първоначалата изисква унищожаването на всичко, което е съществувало- и следователно се е изродило- от началото на Светa; няма друг начин да се възстанови изначалното съвършенство.“ (Мирча Елиаде-„Мит и реалност„)
Тъй като делото не можа да се осъществи отведнъж, а по-продължително, постепенно и тези дето вЕрваха забравиха за какво започна всичко и започнаха да пазят наличното- Властта на Революцията. Т.Е. ЕДИН ПЕРМАНЕНТЕН, БЕЗСМИСЛЕН ПОРАДИ ЛИПСАТА СИ НА ЦЕЛ АПОКАЛИПСИС. Естествено, че човешко същество в такъв ужас не можеше да желае да участва, и за да не се разбягат участниците (които бяха и обект и цел) в АПОКАЛИПСИСА бе построена СТЕНАТА.
IV.Поради СТЕНАТА възможностите на социалните инженери се увеличиха многократно. Предходната ми многословност ме ограничава тук, но само за да маркираме пътя, трябва да отбележим какво събори СТЕНАТА- всички онези неща за които говори Airborn, от HB,Кока-кола,дънки до Хан Соло и Люк Скайуокър.
Когато конквистадорите пристигнали в Америка ацтеките разказват, че „Боговете спряха да ни отговорят„.Въпреки многобройните човешки жертвоприношения връзката с „Онова“ което дава смисъла и показва какво е правилно била загубена. Краят е бил въпрос на време. Една найлонова торбичка с кравар на стрелбище, една кутия вносни цигари, една песен на Stones взривявяха СТЕНАТА в главата на човек. Смешно е колко са дребни тези неща сега, но как са обезсмисляли дейността на цялата пропагандна машина на „Големия Брат“.
V. Много трудно се говори за хаоса, дори е невъзможно поради липсата на ориентири и посоки и изобщо липсата на качествени характеристики при него. В „Големите разкази“ в митовете той е само безформената маса, от която по някакъв начин започва всичко, НАЧАЛОТО. За него разказ е невъзможен. Затова говоря за КОМУНОИДНОСТТА, защото тя като манталитет прави възможен ХАОСА. За него не може да се говори системно, а само накъсано, на части.
1.БОЛЕСТТА.Всеки човек прекарал съзнателно „няколко мига от пролетта“ при комунизма е „болен“. Това не е смъртоносно, но е неизлечимо. Носи се цял живот, при някой ескалира. Най-ярките симптоми на комуноидност са отношението към разкриването на ДОСИЕТАТА на бившата държавна сигурност, безпричинен АНТИАМЕРИКАНИЗЪМ, и особено екзалтирано РУСОФИЛСТВО. Като засегнат от тази болест се лекувам със саморефлексия и четене на книжки.
2.НОСИТЕЛ.Тежкатаформа на „болеста“ и степента на ХАОСА имат един основен причинител-БКП. Ако перефразирам дядо Вазов-Ти два пъти ми мащеха беше. Тази партия не просто държа народа като стадо 45 години в кошара, като тя решаваше кой да коли, кой да стриже, но има наглостта да притендира и след това да ВОДИ прехода, т.е. ОВЧАРОВИ работи. И в това с комуноидна кротост бих казал няма лошо, но барем да умееха. Липсата на всякаква смислена стратегия, хоризонт и визия за бъдещето е единственото което може да охаракреризира тези „управленци“.
3.ОКОПНА СТРАТЕГИЯ. Като се започне от 14.дек.89 комунистите правеха опити да спасяват всичко без да мислят дали може или не, дали си заслужава или не. Танковете щяха да дойдат не просто за чл.1- България е социалистическа, това цял месец след 10-ти никой не смееше да оспори, а за ал.2 от този чл.1- ръководната роля на БКП. Някой спомняли си колко време се изгуби за изваждането на първичните партийни организации от „местоработата им.“. Всичко което правеха комунистите имаше една цел загуба на време. Надеждата на обречения на чудо и спасение. Няма такова нещо, но тези уроди пповалиха съдбата на цяло поколение българи. Докато БКП си говореше със своите протежета на кръглата маса другите комунисти се саморазпуснаха и хукнаха към Европа. Нашите викаха неволята.
4.БИЗНЕСА.По времето на Виденов, синът на един виден лидер на БКП, работещ (синът) като бизнесмен, му се обажда с ключовата реплика „Другарю Виденов свърших ме парите“. Това е същността на бизнеса по комунистически парите се „въртят“ докато се изгубят, след което се получава нов транш. Не е работа на бизнесмена да се чуди от къде се взема капитала, тези неща са скучни за него. Това беше някакъв финансов промискуитет, който разби в зародиш всеки напън за почтеност в тази сфера.
На едни мутри дали много пари, много.(истинска случка) Като си купили коли, наели супер офис, супер мебели, супер секретарки. Америка. Минало време парите били на привършване един се „сетил“ „хайде , давайте идеи, трябва да почваме“ цялата представа за бизнеса на българите беше от американските филми, не съм виждал там някой да работи. Така българите с пари мислеха като папуасите, че идват някакви „духове“ които идват по офисите и раздават парите според колите и офисите.
Всичко това стана възможно заради Луканов и мораториума върху обслужването. Вместо да продадем скъпо малко национално имане, станахме бяло петно на картата на световните финанси. Нямаше конкуренция от чужди капитали, България можеше да бъде спокойно разпределяна между червените и мръсните пари.
5.ИНВЕСТИЦИЯ.Имах една позната, която непрекъснато се оплакваше от приятеля си, когато и казах да го разкара тя ми отговори, че неможе, защото била инвестирала в него много емоции и чувства. Отношението на българина към партиите е аналогично. Мотивацията не е, че няма по-добър (някакъв момент на рационалност), а чиста ирационалност. НовотоВреме дойде с Новата си Ирационалност.
6.ВИНОВНИЦИТЕ.За комуноида, вината винаги е извън него. Поради това и малко зависи от него, той не променя поведението си за да очаква по-добър резултат. Международното положение, лошата Америка, циганите, всичко му пречи да построи по-добрия свят, защо да слага първата тухла.
7.МНИТЕЛНОСТ.Недоверието, и чувството, че всички са против теб (мръсници и мошеници) имам чувството ,че става национална черта.
8.НАИВНОСТ.Същевременно сме пълни примери на невероятна доведена до идиотизъм наивност. Примера с финансовите и политически пирамиди е достатъчен.
9.ДОБРИТЕ ОЧИ НА ЦАРЯ. Пред зимния дворец (Министерски съвет) стои матрос на пост (минава баба пенсионерка). Студ, зима ,виелица Владимир Илич (Царя) излиза, яде кюфте, матроса (бабата) гладен, моли ВОЖДА (ЛИДЕРА) „Другарю Ленин (Ваше Величество) даите ми малко кюфте“. ШЕФА на управляващата партия отговаря „НЯМА“, а очите му добри, добри.
Направо се изнервям като чуя да се говори за „добротата“, „благостта“, „деликатността“ на Човека от Мадрид. Той дойде благодарение, на най-мръсната кампания на очерняне в политическия живот у нас. Кобурга не просто се възползва, той беше част от играта, най-малкото трябваше ясно да се разграничи. Той не го направи, и за това не може да получи подкрепа. Дойде в ЛЪЖА. Само ГЛУПАК може да си мисли, че това може да му бъде простено. Колкото повече реалностите го оплитат, толкова повече ЗЛИ ДУХОВЕ ще привижда, и толкова повече ще показва истинската си природа.
10.“EХ, ДА БЯХ ПО-МЛАД С 10 ГОДИНИ“. Това каза дядо през 1990, тогава беше на 66, върна се на село и се опита. Дълбоко в „програмата му“ се беше запазил спомена за това, че в този свят нещата в живота зависят от това какво човек ще направи. Баща също опита, но без ентусиазма на дядо, някак безразлично, той ЗНАЕШЕ, че нещата в живота зависят от това какво ще ти позволят. Комунизма си отиде твърде късно. Прекъснатата памет между поколенията е невъзстановима. Аз не знам какво следва….
„Помни, че синът ти не е твой син, а син на своето време“ Конфуций
VI.„Характерно за традиционните общества е противопоставянето, което те предполагат между своята обитаема територия и заобикалящото ги непознато и неопределено пространство: първото е „Светът“ (по-точно „нашия свят“), Комосът; останалото не е Космос, а някакъв „друг свят“, чуждо хаотично пространство, населено със зли духове и демони, „чужденци“ (впрочем приемани като демони и призраци)….от една страна имаме „Космос“ ,от друга „Хаос“.“ (Мирча Елиаде-Сакралното и профанното)
Това което стана след рухването на комунизма, след падането на стената е, че българите загубиха фалшивия Голям наратив, без да се сдобият с нов. ТОВА Е ОНТОЛОГИЧНА ТРАГЕДИЯ. Това не е просто криза на идентичността, това лишеност от БИТИЕ, от ХОРИЗОНТ за мислене на себе си в света. Без Голям наратив, рода, групата, обществото са безпомощни, ТОВА КОЕТО ЗАЕМА ПРАЗНОТАТА Е ХАОСА.
ЗАЩО НЯМА ПРЕУСПЕЛИ БЪЛГАРИ НА „ИЗТОК“?
Защото, Изтока е в същия Хаос, в който е потопена родината. Защото естествената човешка потребност и жажда за КОСМОС, СМИСЪЛ и всичко, което един обикновен човек жажда не може да се познае никъде другаде освен на ЗАПАД. Въпрос на оцеляване за този народ е сдобиването с РАЗКАЗ, максимално приемлив за всички в България и непротиворечащ на КОСМОСА към който се стремим.
Има реч, която може и да не никога произнесена, а да просто измислица на историка който я е написъл. РЕЧТА НА ПЕРИКЪЛ при ТУКИДИД е най-красивия и човешки ГОЛЯМ НАРАТИВ, който съм срещал. „ПРЕКРАСНОТО ПЛЕНЯВА ЗАВИНАГИ/НИКОГА НЕМОЖЕШ ДА МУ СЕ НАСИТИШ“
…
П.П. от 2026
Ride the snake
He’s old and his skin is cold
The west is the best
The west is the best
Get here and we’ll do the rest
The blue bus is calling us
The blue bus is calling us
Driver, where you taking us?
izgora 