това пак е от 2015… някъде по-нататък

 

моят Приятел, като прочете последния чаршаф и каза че съм го „изджастапрастил” и нищо не било ясно…

нЕма ясно…

от`де да го взема…

 

 

ясното е в газетите…

 

 

тези два дни излезнаха два чудесни ясни анализа…

които иска Яснота – чете вестници

 

http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/12/14/2669605_zashto_polsha_obrushta_grub_na_evropa/

 

http://kultura.bg/web/разлом-между-консерватизъм-и-либе/

 

( голям късмет за България, че имаме такива анализатори (бих казал мислители от световен мащаб; NYTimes си е NYTimes), които да ни строят и подреждат „свят”, и да ни провеждат през дивите сокаци на заобикалящото, като сме се заблудили…

те знаят и затуй говорят ясно…

 

аз не зная, и дори точна идея нямам какво точно не знам… и затуй пиша тук за Приятели…

неясно…

и ДОРИ те не разбират…)

 

 

сега…

като ги чета обаче ясните „неща” на анализите се чувствам малко като руснак на сказка, в която „иван” стои като „биг брадър” и ме гледа отвисоко, но „неслышно”…

и уж всичко е ясно, но пак не ми е ясно…

 

за да разберете като какъв руснак се чувствам трябва да си пуснете това

 

присъства, наблюдава, но в залата трябва да се оправят как сами умеят, щото експертизата „стои”, „виси”, „вижда”, но някак „дела не так”…

 

инак сказката е чудесна, туй са „най-европейските” руснаци, организирана от „фонда на егор гайдар”, горещо я препоръчвам като цяло, и в частност за два момента…

 

 

първият –

е частта от темата – която ми е неясна – Какво е Европа? Кой е Европа? Що е Запад? Докъде е Запад?

 

( щото как полша може „да обърне гръб” на „Европа” (иван кръстев) когато си Е В европа

и как в „континентална европа” няма консерватизъм и либерализъм … „в чист вид” ( дайнов ), като полша например е много по-„консервативна”, що се отнася до ценности, а да ме простят и англичаните в някой традиции ( като ходене на църква ), а в гърция са много по-„либерални” и толерантни от всичките островитяни взети заедно по отношение на работното време и неговото уплътняване… )

 

 

веднага отговарям – не знам

 

 

александър аузан (преди време някъде съм му пускал линк от едни лекции по институционална икономика(горещо препоръчвам)) споменава за някой си ханс-хенинг шрьодер https://de.wikipedia.org/wiki/Hans-Henning_Schröder

който бил професор историк, съветник на ангела меркел, направих опит да слушам две негови сказки (на дойчото) – очевидно се занимава с русия

та той казал преди 10-12 години – „какво това е „европа” в първоначалния смисъл на думата – това е нидерландия, англия и може би  североиталиянските градове, цялата останала европа е … придобита; и в началото на XX в. в германия са се водели спорове е ли германия европа…”

 

 

https://youtu.be/zL3B18VZlY8?t=757

 

 

забележително…

това като теза е ясно… но не ми е ясно – що това трябва туй да се нарича „европа”, а не „капитализъм”, или някакъв друг „– изъм”, та трябва да му даваме име на цял континент, който пък да се „самопридобива”…

и това което не е тръгнало от нидерландия и е било преди нея – остава без „европейско” и европа…

то токаз какво е…

остатъчен предразсъдък…

 

 

( тази „система от ценности и възгледи”, която „придобила” „европа” е много интересна, щото не виждам що пък и америка да не е „европа”…

най-добре линията Амстердам-Лондон-Ню Йорк (Ню Амстердам) я разказва Уолтър Ръсел Мийд в „Бог и Златото” – но той завалията не знае че разказва „европа”, а разказва за „англо-саксите”…

атали я разказва от североиталиянските градове и с повече спирки я докарва до Лос Анджелис… но той пък разказва и „спасява” „човечеството”)

 

 

не знам…

 

 

вторият…

момент от лекцията, който е весело да видите, е „българският”

„проблемът за езика” се заключава в това – руснаците взели Библията от българите

( „иван крАстев еще не слышать”…)

 

 

https://youtu.be/zL3B18VZlY8?t=4502

 

 

( жил да был один философ Густав Густавович Шпет

https://ru.wikipedia.org/wiki/Шпет,_Густав_Густавович

 

на български има въведение в етническата психология – http://knigabg.com/index.php?page=book&id=2701

но там лаф за българи няма

 

това е предговор към – очерк развитие русской философии т.1  http://www.koob.ru/shpet/russian_phil_1

Густав Шпет как историк русской философии http://magazines.russ.ru/voplit/2005/3/ka14.html

 

а това е цитат от самият Очерк

 

Россия вошла в семью европейскую. Но вошла как сирота. Константинополь был ей крестным отцом, родного не было. В хвастливом наименовании себя третьим Римом она подчеркивала свое безотчество, но не сознавала его. Она стала христианскою, но без античной традиции и без исторического культуропреемства. Балканские горы не дали излиться истокам древней европейской культуры на русские равнины. Тем не менее в наше время произносятся слова, будто Россия более непосредственно, чем Запад, восприяла античную культуру, так как-де она почерпала ее прямо из Греции. Если бы это было так, то пришлось бы признать, что Россия эту культуру безжалостно загубила. Россия могла взять античную культуру прямо из Греции, но этого не сделала.

Варварский Запад принял христианство на языке античном и сохранил его надолго. С самого начала его истории, благодаря знанию латинского языка, по крайней мере в более образованных слоях духовенства и знати, античная культура была открытою книгою для западного человека. Каждый для себя в минуты утомления новою христианскою культурою мог отдохнуть на творчестве античных предков и в минуты сомнения в ценности новой культуры мог спасти себя от отчаяния в ценности всей культуры, обратившись непосредственно к внесомненному первоисточнику. И когда настала пора всеобщего утомления, сомнения и разочарованности, всеобщее обращение к языческим предкам возродило Европу.

Совсем не то было у нас. Нас крестили по-гречески, но язык нам дали болгарский. Что мог принести с собой язык народа, лишенного культурных традиций, литературы, истории? Солунские братья сыграли для России фатальную роль… И что могло бы быть, если бы, как Запад на латинском, мы усвоили христианство на греческом языке? Византия не устояла под напором дикого Востока и отнесла свои наследственные действительные сокровища туда же, на Запад, а нам отдала лишь собственного производства суррогаты, придуманные в эпоху ее морального и интеллектуального вырождения. Мы, напротив, выдержали натиск монголов, и какое у нас могло бы быть Возрождение, если бы наша интеллигенция московского периода так же знала греческий, как Запад — латинский язык, если бы наши московские и киевские предки читали хотя бы то, что христианство не успело спрятать и уничтожить из наследия Платона, Фукидида и Софокла… Вместо того открывший собою наш московский ≪Ренессанс≫ первым провозглашением идеи третьего Рима старец Елизарова монастыря похвалялся: ≪Аз — сельский человек, учился буквам, а еллинских борзостей не текох, а риторских астроном не читах, ни с мудрыми философы в беседе не бывал, — учюся книгам благодатного закона, аще бы мощно моя грешная душа очистити от греха≫. Это – просвещенный представитель века, в нем уничижение паче гордости. А современная ему непритязательная приходская паства формулировала просветительные итоги восточного православия прямее и общее: ≪земля, господин, такова: не можем найти, кто бы горазд был грамоте≫. Это вполне соответствует восточному идеалу, как показывает аргументация, развитая по поводу того, что в ≪стране, глаголемой казацкая земля, суть неции, иже в Риме и Польше от латинов научени≫, и отправленная в Москву со священного Востока в конце XVII века (1686): ≪довольна бо есть православная вера ко спасению и не подобает верным прельщатися чрез философию и суетную прелесть≫ (иерусалимский патриарх Досифей).

 

 

чак Пушкин разсеял  “болгарского тумана”…

как и да го смяташ туй са си 800 година тежко българско културно иго над многострадалния руски народ, който не можел да се изрази като хората…

( не може да ни се отрече творческия превод – „Genesis” – Битие и прочие, но туй е Божия промисъл…

тук случайно няма…)

 

 

страшно е като си помислиш…

че още ги държи – 200 години след Пушкин – седи големият руски демократ и журналист колесников, под всевиждащия, но нечуващ „Иван” в „софии”, и тихо пита – а дали тези „болгары” не са все пак виновни, че ние руснаците не сме европейци, както казва Шпет…

 

и получава хубавата история за корейски идиоти в самолет…

ако корейците не знаеха английски – щяха да катастрофират немедлено…

„корейски навигатор без базово ниво по английски” – това е другото име на „катастрофа”…

а „руснак без английски” – преговори без край, няма ставане, едно безкрайно „Е” на договарянето…

 

пак е неясно…

 

накратко каквото и да ни направят руснаците – малко ни е…

ние сме ги лишили от „европейскостта”

( сега, Шпет завалията е лутурианин, полско-австрийски, определено разбира от „европа”, и може да говори от нейно име…

мужиците… те си знаят, пият водка, безсловесни, затънали в „болгарский туман” и чакат европа да ги „приобретет”)

 

 

инак –може да си свалите –

http://www.inslav.ru/resursy/elektronnaya-biblioteka/1645-2000-litavrin

тук не е толкоз страшно с.306-317

 

айде утре останалото…

 

 

има една книга, която ми отвори очите, не толкова със своите качества, колкото с простодушната си (или нагла) откровеност на предубежденията

( в този свят никой нищо не може да докаже…

 

един си извоюва правото да съди – и изисква другия да доказва

ходи доказвай…

светът се разделя на самоназначили се съдии и роби с предразсъдъци, които трябва да се откажат от себе си, щото няма как „да се докажат”…

и остава едно взискващо малцинство със „свят” ( кодове и смисли), което не може да бъде питано и проблематизирано, и мнозинство от добитък, което гледа „света” който му пуснат по телевизията )

 

тони джуд – история на европа

http://ciela.bg/books/book/sled-vojnata-istoriia-na-evropa-sled-1945/726

 

аз съм го бил чел и преди  – ама не съм го знаял… (имена не помня, щото не им обръщам внимание)

някъде към 2000 един познат ми даде едно малко прошнуровано „книжле” от вестник, каза че бил левак, но е интересно…

тони джуд – европа в края на века – в.култура бр.51/1998

оказа се че го има в нета – забележително четиво (от 1995г.)

http://www.kultura.bg/media/my_html/2060/europa.htm

http://www.kultura.bg/media/my_html/2060/europa2.htm

http://www.kultura.bg/media/my_html/2060/europa3.htm

 

 

едно от най-евристичните и освобождаващи занятия е четене на стари „актуални”, „алармистки” или „прогностични” текстове…

( колко бързо хората забравят какво ги е вълнувало, какво са си въобразявали, към какво са се стремили, от какво са се страхували и какво са предвиждали в близкото бъдеще…

то е като да гледаш с какво си се обличал на старите снимки…

или пък да разглеждаш стари модни списания  – strike a pose  – уж днешна актуалност – а то преди утрото вече е ретро…

 

как може да се връзваш на „Новото”…

само като забравяш на момента днешното…

„старо” няма – за нея се иска „Памет”, а за нея място и „ресурс” няма…)

 

но някакви неща се повтарят… 1995

 

Но повърхностният поглед заблуждава и заключението е погрешно, защото то бърка национална идентичност с национална държава. Европейските национални държави от миналия век възникват или от успешната експанзия на някоя предмодерна династична държава, която присъединява съседни области със сходен език, или от части на разпадаща се стара империя, или пък – както в случая с Германия и Италия – от комбинацията на двата процеса. Независимо дали възникват рано – като Гърция, Белгия, Сърбия и Италия, или едва в последния рунд на сформирането на държавите след Първата световна война – например Чехословакия, Австрия, Полша, Югославия и балтийските държави, по никое време, тези държави не са били хомогенни в етническо, културно или обществено отношение. Някои стават такива в хода на Втората световна война или заради принудителното изселване на цели народностни групи след войната. Но това само подчертава, че те в почти всички случаи са резултат от дипломатическите успехи или провали на Великите сили. Много от тях днес се разпадат. Новите граници може да минават по други места, но образецът навсякъде е един и същ. От Испания до Белгия, от Италия до Югославия, от Чехословакия до Великобритания (която е граничен случай) европейските държави се разпадат на региони. Пропуква се образът на Европа от 19. век, която също е била резултат от промени в съотношението на силите между империите.

 

 

а това е от 2010 – история на европа

 

 

С някой изключения резултатът бил една Европа на националните държави, по-хомогенна отвсякога в етническо отношение. Разбира се, Съветския съюз си останал многонационална империя. Югославия не загубила нищо от етническата си комплицираност въпреки кървавите вътрешни борби по време на войната. Румъния все още имала значително унгарско малцинство и огромен брой цигани, милиони. Ала Полша, чието население през 1938-а било само 68% полско, през 1946 г. Била населена предимно с поляци. Германия била почти изцяло немска ( без да броим временните бежанци и откъснатите от домовете си); Чехословакия, чието население преди Мюнхеското споразумение било 22% немско, 5% унгарско, 3% закарпатски украинци и 1р5 % еврейско, сега била населена почти изцяло с чехи и словаци; от оцелелите през войната 55 000 чехословашки евреи през 1950 г. В страната останали само 16 000. Старите диаспори на Европа – гърците и турците в Южните Балкани и по крайбрежието на Черно море, италианците в Далмация, унгарците в Трансилвания и Северните балкани, поляците във Волиния (Украйна), Литва и Буковина, немците от Балтийско до Черно море, от Рейн до Волга и евреите от всички части на континента – се смалили и изчезнали. Раждала се нова, „по-подредена” Европа.

Тони Джуд

История на Европа след войната   с.38

 

от 60-те „хомогенна” европа я изпълват с малцинства…

появява се „другия”, но не „другаде” където да ходиш да го просвещаваш, а тук у вас да те отваря за „различието”…

 

източна европа в този процес е „исторически” изостанала…

 

това което наблюдаваме с потока „бежанци” в момента е опит тази „хомогенност” да се поправи…

как ще стане това при поляците и унгарците …

не знам

 

но определено са виновни, щото „обръщат гръб”

 

1995 започва с…

 

… всяка епоха е сфинкс, 
който потъва в бездната,
щом разгадаят тайната му.

Хайнрих Хайне,

 

2010 завършва с

 

„Преди сто и седемдесет години, в зората на ерата на национализма, немският поет Хайнрих Хайне посочил една важна разлика между два вида колективно чувство. „На нас [немците], писал той, ни наредиха да бъдем патриоти и ние станахме патриоти, защото правим всичко, което ни заповядат нашите управници. Този патриотизъм обаче не трябва да се разбира като чувството, което носи това име тук, във Франция. Патриотизмът на един французин означава, че сърцето му е стоплено, а с тази топлина то се разтяга и разширява, така че неговата любов вече не обръща само най-близките му роднини, а цяла Франция, целият цивилизован свят. Патриотизмът на един немец означава, че сърцето му се свива и стеснява като парче кожа на студа, и тогава немецът мрази всичко чуждо и вече не иска да бъде гражданин на света, европеец, а само провинциален немец.””

с.872

 

( разбира се, не трябва да се забравя че хайне е евреин, и като говори „на нас” за немците, е същото както съвременните руски евреи обобщават „нас” за руснаците )

но и това не е края…

следва Епилог

 

а той започва така

 

За евреите, смятал Хайнрих Хайне, покръстването било „билет за влизане в Европа”. Но това било през 1925 г., когато цената на допускане в модерния свят била забравянето на потискащото наследство на европейската различност и изолация. Днес цената на допускането  Европа е променена. Това е ирония, която Хайне – с неговите пророчески намеци за „диви, тъмни времена, тътнещи към нас” – би оценил повече от всички; желаещите да станат напълно европейци в зората на двадесет и първи век първо трябва да приемат едно ново и потискащо наследство. Днес съществената отправна точка не е покръстването. А изтреблението.”

875 с.

 

И завършва с обяснението „защо е изглеждало толкова важно да се изгради определен вид Европа върху крематориумите на Аушвиц”, Европа „ остава завинаги заложник на това минало”, „жизненоважна връзка”   –   „това ще трябва да се преподава наново със всяко отминаващо поколение”

 

и това трябва добре да се разбере…

 

... всяка епоха е сфинкс,

който потъва в бездната,

щом разгадаят тайната му.
Хайнрих Хайне,

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

туй е от 2015

 

туй е дълго но ще го компресирам в линкове…

щото ако се разпищоля, няма да мога да спра, а пък трябва да си ходя на село да бера царевицата, едно-друго, тъй че кой има време и интерес да си чете…

 

 

водя сина си по пазари и битаци…

да види това – което го няма „в компютъра”…

то е повече от 1000 думи…

 

 

 

–

на село на битака, обикаляме, зяпаме…

един циганин ни гледа, смее се и вика:

 

айде още един българин излъгах; по-добре да го излъжа, от колкото да го крада…

 

гледам сина се пули; обидно някак (откровено – некоректно ), ама циганите повече…

нещо повече да му влиза у главата, туй в училище няма да го научат…

 

 

 

сега в неделя го заведох на софийския; още от трамвая един отзад ми наду главата, говори някакви глупости на някого без да спре…

слизаме…

гледам някакъв невероятен типаж с тениска на deutschland и едно момиченце на 6-7 години с анцуг на България…

пича продължава да плямпа нещо за полиестерни бои, кранове и прочие неща…

малката кима разбиращо…

 

загубихме се…

по едно време на битака чувам отзад:

 

и какво иска да прави най-напред продавача

една тънко гласче отговаря

да ти вземе акъла

 

питам сина

чули

той се хили

да

викам му

извинявай, но не мога да уча много, щото малко знам; но този баща е страхотен, малката има страшен късмет…

 

 

 

като ходя из битаците – гледам главно за книги; за какво да гледам…

макар че има всичко…

тези дето пристигат идат за нещо си ( всеки за своето )

забили са поглед надолу в земята дето са джунджуриите, и са абсолютно неадекватни…

продавачите щото друго занятие нямат – зяпат заблудените кибици дето се мотат забили носове в земята…

 

аз изучавам продавачите…

има невероятни екземпляри…

тяхната първа цел е – както казва оня пич с дойчовскта тениска– „да ти вземат акъла”

след това – останалото е бърз ендшпил…

 

 

 

–

та значи…

 

оня ден гледам – Жак Атали: Вероятността от Трета световна война расте

http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/zhak-atali-zatvaryaneto-na-granicite-vinagi-e-prelyudiya-kym-vojna

 

викам се, ей откога не бях чувал нищо от този хубав чиляк;

къде ли се изгуби – издал нова книга;

( издал и втора – в съавторство познайте с кой … с люк фери – седем начина бъдем щастливи

нещо като пако рабан и паоло куелю да се съберат– гърне и похлупак – гювече от фойерверки на френска философска „мислЪ”

но не за нея ми е казванката  )

 

та http://www.fayard.fr/peut-prevoir-lavenir-9782213686752

 

нещо от сорта – можем ли да предскажем бъдещето?

разбира се – още я няма на български – но Рива се надявам да продължи „просветителската” си мисия и да не ни я спести –

https://www.helikon.bg/author/Жак%20Атали_14388/

 

издаването и съпроводено с маса интервюта…

от сорта на

Attali: «Les réfugiés vont faire de l’Europe la première puissance du monde»

Бежанците ща направят Европа първа сила в света

http://www.lesoir.be/988143/article/debats/2015-09-13/attali-refugies-vont-faire-l-europe-premiere-puissance-du-monde

с премъдрости като тази – « L’arrivée des migrants est une incroyable chance » пристигането на имигрантите е един невероятен късмет

( между другото мисъл, която все едно току е излезнала от устата на соломон паси – друг значим европейски мислител и провидец в бъдещето…)

това което гледаме днес –не било нищо – просто трейлър от Бъдещето

явно и нашият Глава го е вдянал и се подготвя за 10 милиона

http://www.mediapool.bg/borisov-nad-10-miliona-emigranti-se-ochakva-da-vlyazat-v-bulgaria-news239533.html

стотици, байно, СТОТИЦИ МИЛИОНИ… чети бай си атали, голям късмет, шанс и щастие ни полази…

( усетихте ли как тихо и неусетно – бежанците станали емигранти

но щом колективния Навуходоносор толкоз бежанци няма, и прости емигранти ще приемаме

на харизан арабин статуса не му се гледа…  )

 

 

http://www.parismatch.com/Actu/Economie/Jacques-Attali-On-court-vers-une-guerre-mondiale-en-2035-829817

 

ние сме се засилили към Световна война, НО имаме шанс да я избегнем ако …

побързаме да въведем „глобално върховенство на закона”

( това и соломон паси не може да го измисли – какъв е този „Закон”, който да има „глобално върховенство”

кой го е измислил, къде се е обсъждал и кой го е приел…

няма такъв…

войни ще има именно защото едни искат да си наложат „закона” на други, които ни са го приемали нито са съгласни да го приемат…

но провидците имат чудната способност да правят фокуси – вземат за очевидност своя закон – и казват че войните ставали, щото не се приемал…

точно обратното е…  )

 

 

нещата са прости

c’est-à-dire comprendre que la forme la plus intelligente de l’égoïsme, c’est l’altruisme

най-интелигентната форма на егоизъм е алтруизма

това и соломон паси ще се затрудни да го разбере…

но ако схване че емигрантите ще връщат натрупаните дългове на запада, за да не ги оставят на бъдещите поколения – ще се сети да ни го пробута  ( например как аспарух изплащал дълговете на византия )

 

това е от тук

http://www.lesoir.be/987612/article/debats/2015-09-12/jacques-attali-il-y-des-moments-ou-guerre-est-necessaire

изненадах ли ви – Jacques Attali: «Il y a des moments où la guerre est nécessaire»

има моменти когато войната е необходима

напоследък – е много модерно да се говори за 30-те и да се правят сравнения…

преди 30-те са бил 20-те – много по-добре ще е да се изучат те – щото 30-те са следствие…

 

в паримач ви се обяснява как идва световна война и че не може се избегне защото нямало „глобално върховенство на закона”– в льо соар  ви се казва –  как войната „понякога” е необходима, щото инак щял да дойде друг закон…

 

изобщо интелектуалците са като презервативите – има за всеки размер, за всеки вкус и цвят…

влизаш в книжарницата и избираш…

има някои интелектуалци, които обаче са „универсални”…

те могат и с леви и с десни…

( горни – долни, пасивни –активни )

пасва идеално…

( как?!

тайна… дълбока )

 

http://www.prechi-precha.fr/wp-content/uploads/2012/01/mitterrand-attali.jpg

 

http://www.prechi-precha.fr/wp-content/uploads/2011/11/340x.jpg

 

http://i.huffpost.com/gen/1366085/images/n-ATTALI-HOLLANDE-large570.jpg

 

единственото на което атали не пасва е националния фронт… ( поне засега…)

(като изгониха таткото, току ще им стане…)

 

http://www.chronicle.bg/новини/zhak-atali-naistina-li-tova-e-frantsiya-koyato-iskate/

 

 

сега за това да което го пускам всичко…

ако можете – спрете за малко новините по телевизията – и прочетете „кратка история на бъдещето” „кой ще управлява света утре” и „братства –една нова утопия”

 

(  има един самоназначил се „елит”, който самоцитирайки се самосъздава като такъв…

краят на властта винаги е свързан с употребата на сила…

същността на властта – е в главата на подчиняващите се…

съгласието да търпят елита…

 

в момента изживяваме поредния спонтанен аборт на един самонабедили се локални идиоти ръгнали да стават световни такива…

 

 

давила  –  историята на света се явява не история на прогреса на свободата,  а история на нейните безчислени преждевременни раждания

 

 

откакто са ръгнали – това е едно непрекъснато кървене…

за пустото им „братство”…

 

всичко дето не им прилича на „братството” трябва да умре…

всичко което им пречи на „братството” – трябва да бъде унищожено… )

 

 

„пътят” разказан на няколко места от „пророка” –

хиперпазар – хиперконфликт – хипердемокрация

 

хиперпазара колабира – няма „световно правителство” няма върховенство на „световен закон” и сме на прага на хиперконфликта…

 

в Кой ще управлява света утре – Атали цитира обилно Улрих Бек с „Cosmopolitan Vision” – който предлага създаването на „световна космополитна държава”

„В средата на XVII век светската държава е немислима; тя дори бе синоним на края на света. В наши дни ненационална ( световна ) държава изглежда също толкова немислима.”

За да се постигне това, би трябвало следователно„да се наложат световни правила на ”дивия” капитализъм и да се задължат държавните нации да се отворят към космополитизма.”

Жак Атали

Кой ще управлява света утре

Рива 2013 (2011)

с.257

 

после следва „технето” на атали – „всички световни закони и всички съществуващи международни договори би трябвало да бъдат обединени в един Световен кодекс, който юридически да е над националните конституции.” (с.261)

кой ли ще му е автора на този „кодекс” – айде отгатнете от 3 пъти…

ако мислите, че това е глупост си помислете – какво е европа – кой е нейния „кодекс”, кой го писал и кой го приел…

 

 

движещите (космополитни) сили:

 

Осъзнаването ще дойде от дейността на онези, които се интересуват от бъдещето на света и които в други книги вече нарекох „хиперномади” – активисти на асоциации, журналисти, философи, историци, международни функционери, дипломати, сподвижници на международни движения, меценати, ечастници в международната икономика, играчи във виртуалната икономика и социалните мрежи, творци от всякакъв род и т.н. Ролята на тези хиперномади, които са много малко на брой, може да се стори анекдотична. Истината е, че тя е от голяма важност – както държавите нации  са се развили в пролуките на феодализма, както както капитализмът се промъква в пространствата, оставени свободни еснафски задруги, тези световни играчи от нов вид ще генерират трансгранична динамика, която един ден ще се окаже по-мощта от тази на пазара. Те ще олицетворяват световното публично благо.

За да се ускори това течение, техните организации – международни НПД, професионални федерации, световни мрежи и т.н. – трябва да станат по-професионални, по-ефикасни, по-легитимни в определянето на ръководните органи, по-прозрачни във финансирането си. (с.277)

 

следва „правителствен съвет” – съвета за сигурност  (с.285)

„банката за международни разплащания би станала централна световна банка” (с.287)

„съюзът за демокрацията, – която ще обединява единствено демократичните нации (забележете нациите биват демократични и недемократични). Този съюз ще изисква правото да се намесва в диктатурите и за целта ще разполага със средствата да помага на народите, намиращи се под диктатура, да постигнат демокрация. …

Докато всички нации не станат демократични, съюзът за демокрацията ще е в конкуренция и дори  в опозиция на световното правителство. Ако един ден светът вече ще се е превърнал в общност от демокрации, съюзът за демокрацията ще стане въоръжено крило на световното правителство и ще отговаря за защитата на демокрацията.” (с.288)

 

накрая ще се сдобием с Генерални щати на света (с.291)

 

 

туй разбира се е бесовски блян…

но това не му пречи да е „Програма”

само глупак може да се чуди защо Европа днес е в амок…

и решенията са или абсолютно противоречиви и хаотични или абсолютно безумни…

 

 

има хора които искат да повярвате, че бежанците ще помогнат за растежа в икономиката и изплащането на дълга

 

във всички разорени след десет години Рива`2011 (2009) Атали излага програма за излизане от кризата

там има един Национален инвестиционен фонд, една от инвестициите на които е „инвестиране в приемане на чужденци: пристигането на голям брой чужденци и инвестициите в тяхното интегриране са необходими условия за икономически растеж и за финансиране на дълга.” (с.133)

 

ако не сте кръгъл идиот и не се вържете на горното – той е помислил и да ви обвърже с „категоричния императив” като е въвел в Братства – „задължението за гостоприемство”

, дългът да посрещаш който дойде…

( това разбира се отнася само за идиотите, които го четат…

този алжирски мислител бих го пратил в алжир, да обясни на своите сънародници араби как те са „длъжни” да са гостоприемни с него…

след един такъв образователен воаяж из тази чудесна и мирна страна – бих му повярвал…)

 

много ми се преписва – колкото повече, толкова повече, но трябва и да видите едни други неща, затуй за незадоволените още за атали тук

 

http://izgora.com/showpost.php?p=2686&postcount=305

(  http://izgora.com/showthread.php?t=142&page=31 )

и тук

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12375&page=163

 

–

като изчетете атали изгледайте малко кабалистки лекции на лайтман…

или

изгледайте кабалистките лекциите на лайтман – и все едно сте чели жак атали

 

и за предсказанията на бъдещето, за идещата война, и за „несъвършенствата” на системата и хората – то едно и също повторение

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

( „кабалата” не е само еврейски монопол

забележителен брой дето са „братя” не знаят какво изповядват, споделяйки адаптирани ерзаци…

 

„въпросът вече е решен”

 

…. )

 

 

 

–

а сега изгледайте това

 

https://www.ted.com/talks/manuel_lima_a_visual_history_of_human_knowledge#t-5657

 

то чертае един „път”

пирамида – дърво – мрежа

 

който много добре работи, но не проблематизира „границите” на „парадигмите”

 

разбира се – днес всичко е мрежа…

но цената на всичко това е – че сме изгубили историята…

 

всичко е сбор от равнопоставени точки…

но в този сбор-мъгла – сме изгубили йерархиите…

 

без история и горе и долу – ти си тотално загубен

живееш в обяснения и очевидности – които не можеш да запомниш и възпроизведеш…

 

като гледате лайтман – е забележително да се наблюдават двата пласта –

официалния за теб – всичко е свързано, всички са равни, еднакво важни…

но от време на време – има едни избрани, носещи знанието, и други дето са като мравки…

 

за да приказваш тези смешки – трябва наистина да си вярваш в избраността

но това върви с риска да говориш глупости, че изтока е бездуховен и материален…

границата на разбиране – рисува границите на разума…

 

 

–

що трябва да се изучава всичко туй…

щото тези ( с претенцията си за „задължение за гостоприемство” ) определено правят живота… и налагат изродството и глупостите си като „ценност” и „знание”

мрежата им е силна…

силна, силна – колко да е силна

толкова колкото Ние сме атомизирани, не вярващи, не споделящи, объркани и потънали в „мрежови” обяснения…

 

 

туй го пуснах преди дни

 

http://www.bbc.com/news/entertainment-arts-34258771

http://www.thestar.co.uk/what-s-on/out-about/art-fans-enjoy-new-contemporary-exhibition-at-sheffield-cathedral-1-7462951

 

 

щото съм просто момче все се чудя, -кому е била нужно тая провокация…

защо им е…

 

след туй загрях, без мрежово, а само с „пирамидално” мислене, че за тях точно това е мястото точно на тази … кукла…

„смисълът” им е този, той е друг… извратен, но е „това”

 

 

какво е отзад – олтара

отгоре – купола

какво е /олицетворява

сега съберете двата образа

купола и куклата с надолу главата

( стъклописа отзад го подсказва)

 

ще получите това

 

http://gadaene.info/wp-content/uploads/2015/06/macroprosopus.bmp

https://encrypted-tbn3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcROrOWVOpQYNdR3OUjnuB4lFVEG0FmCNTcg-IcmMzZ9Hjs-o4zM

толкоз за катедралата в шефилд, толкоз и за тамошното християнство и духовност…

 

–

 

 

 

http://www.izgora.com/showpost.php?p=2603&postcount=226

 

 

туй е от 2013 – с многозначителния номер V.3.1.6.5.2.

 

– познавате ли това число…

300,000,000,000,000,000,000,000.

пребройте внимателно  нулите за да не сбъркате…

 

точно така –

300 секстилиона…

 

300 секстилиона е отговора на един детски въпрос…

 

– „Колко са звездите в Небето?”

( поне днешната наука, в този момент, него дава… )

 

много ли са…

в сравнение с кое…

 

някой път имам чувството, че не е чак пък толкоз много като гледам как къщата ми е пълна с всякакви непотребни неща…

не съм се хващал да ги броя – особено в чекмеджетата и панерите с играчки и джунджурии на децата, но ако се хвана ще ги докарам някъде до към това число, плюс-минус няколко…

 

както и да е…

като си помислиш 300 секстилиона…

и само една е твоята…

някак незначителна и загубена сред останалите…

но я чувстваш топла и близка…

твоя е…

 

 

 

• търсили ли сте скоро подарък за някого…

 

баси, мразя…

нямам идеи…

не че не искам да зарадвам някого…

но въображението отказва да измисли нещо…

още повече, че туй измисленото трябва да се свърже с решението на определен китаец да го произведе и на неизвестен търгаш да го достави в мола…

 

подаръкЪТ е по-ДАР-ък…

а ние някак дар-а сме научени да е „нещо”  (материално)…

(сигур щото дето не е „нещо” е … нищо…)

максимума до който някой от-лепят е да подарят „ваучър”, ( фалита на въображението) демек пари-да-си-купиш-нещо-от-него-някъде…

 

да си го избереш ДАР-ът и да го си ръгнеш при другите неща, да си спомняш и радваш, ако го намериш след време загубен сред тях…

 

 

преди няколко години за рождения ден сестра ми ми подари един сертификат, че някакви кръстили звезда на мое име…

в рамка, със стъкълце, културно…

номер на звезда…

име на звезда – моето…

име на собственика – моя милост…

position, motion, parallax: – бла-бла-бла

magnitute – каквото и да означава това

spectral / color information – има си и цвят

 

+

 

Звездна карта – де да я търся… ( като реша на Небето, ако евентуално се усъмня, че нещо са ме излъгали или будалкат, че са кръстили нищо с мое име… )

 

 

паднах…

 

обезсмъртих се…

а като си помислих, с каква радост зелените човечета от тази слънчева система са се израдвали, че най-накрая звездичката им вече не носи само някакъв пореден номер, но и по такава щастлива случайност се е сдобила и с име, при това  – КАКВО… се зарадвах тихо на тяхната радост и успех, и благодушно се засмях на сполуката им…

 

нека да се радват…

инопланетяни – какво да ги правиш…

 

 

 

• тъй човек е получил този чуден Дар да Именува…

той върви с владеенето…

 

 

1.28. И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.

 

2.19. И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.

 

 

тъй е, като се сдобиеш с владеене вземеш, че почнеш да наричаш…

някой обаче, някак правят връзката, че да именуваш ще рече да владееш…

има едни дето не владеят, но у главу решили, да именуват… щото им става топло на душата, гаче го владеят…

 

деца, нека се радват…

нема лошо…

 

 

 

• преди няколко години като си свалих за първи път Google Earth, отидох да разгледам родните села…

 

баси, беше някакъв Шок и Ужас, не знам какво точно беше…

някакво изместване на времето…

назад ли!?…

напред ли!?…

не знам…

гледам на „снимката” от Небето пътят си  е пътя – селото си стои, точно дето му е мястото…

и на него пише някакво име с латински букви – дето не е нашето…

отивам в съседните села…

и там…

мръдвам до града – той си е „наш” – на български си го пише, както си го знам…

 

предполагам, че тези първи карти, са били на някакъв отворен режим, при който, който влезе и познае да напише името на селото; някой приятел турчин е преварил и беше турил турските имена на селата ( трябва да си призная, че тогаз бях много благодарен на Ататюрк, че сменил „арабицата” с латиница, че нямаше да мога да прочета как се казва селото ми „сега”…)

 

туй с наричането е много интересно…

щото ти си мислиш, че нещо е така наречено…

ама дошло време и то вече друго се казва…

 

като се замисля, си мисля сам в себе си, че много не искат да мислят за това, щото това мислене нищо хубаво не им носи като мисли, и отказват да го мислят, просто предпочитат да си мислят в себе си, разни хубави мисли, които да им докарат още хубави и спокойни мисли в тях си…

те се надяват, че това като дойде, тях няма да ги има, и че ще им бъде спестено да го мислят и чувстват…

може…

ама не е сигурно…

 

 

на другото ми село, всяка нива или ливада си имат име…

 

малкият брат сигурно ще е последния който ги знае…

още има 4-5 къщи със сами баби…

скоро там вече няма да има кой да ги нарича…

ще дойде … друг,

и той ще ги нарича по негово си…

 

празно в космоса и на земята не остава…

 

 

за да име нещо Име – трябва да има Човек който да го рече, и да го пази (като стои и го нарича)…

 

 

няма човек, няма име…

дойде Друг, па му даде Друго име…

 

нещо губиш ли…

 

нищо… ( к`во ти пука, да си го наричат както си искат…)

 

 

 

• големият алжирски философ и мислител Жак Атали в своята последна книга ( на български ) „КОЙ ще управлява света утре”

 

http://www.helikon.bg/books/50/-Кой-ще-управлява-света-утре%3F_174169.html

 

продължава своите  откровени упражнения върху Бъдещето, Световното правителство и бедните си читатели ( които с любопитство търсят какво едни са им намислили )

 

 

( щото е много голям мислител, той е написал големи глупости, но както много други големи глупости на големи мислители са били опитани и приложени от едни  активни планиращи глупаци върху други пасивни неподозиращи глупаци,  много от идеите на този алжирски мислител се прилагат У живота…

 

това е от последните дни – http://www.faktor.bg/novini/balgariya/13538-stoletnitzata-s-nova-initziativa-osinovyava-pensioneri.html

 

през 2000 в „Братства – една нова утопия” точно туй си го пише http://www.izgora.com/showthread.php?t=142&page=31

 

„да се либерализира осиновяването, както на онези, които искат да осиновяват ( хомосексуални, множествени двойки, по-големи братя и сестри), така и за тези, които биха могли да бъдат осиновявани (не само деца, а баби и дядовци, по-малки братя и сестри).”

 

на първо място там пише –  „да се впише в закона списъка с правата и задълженията на Братството ( и по-специално правата на детство и гостоприемство…) „

 

във връзка с кризата с „бежанците” ( юридически, мисля че трябва на всеки да е ясно, че те не са бежанци) от последните месеци особена актуалност придобива упражнението в задължение по „гостоприемство”…

 

за да не си мислите, че това е някакво ала-бала, щото и аз се смях преди години като четох, вече му вярвам безрезервно, на стр.174 си пише и е въпрос  на време да го направят…

 

„За да престане Братството да бъде едно безсилно пожелание, трябва да разглеждаме самото него като дълг. Точно както е престъпление да не помогнеш на човек в опасност, би могло да се разглежда като престъпление всяко сериозно незачитане на Братството и най-напред да се квалифицира по този начин отказът да се проявява гостоприемство.”

 

колко проблеми биха ни били спестени, ако една такава норма съществуваше в правния мир и се прилагаше…

нямаше да има нужда изобщо да се убеждаваме, да търсим доводи в това как хан Аспарух е бежанец от Монголия, а тези чужденци през границата са съкровище, което сам Бог ни ги праща…

http://www.vesti.bg/temi-v-razvitie/tema-bezhancite-ot-siriia/pasi-bezhancite-sa-sykrovishte-5996949

 

)

 

 

та  „КОЙ ще управлява света утре?” алжирския мъдрец прави един от своите си типични „исторически екскурси” обемащи цялата книга (превръщайки я в безкраен анекдот), които могат да поболеят всеки, който ги чете като сериозни, и да разсмее до припадък онзи който се забавлява прелиствайки ги…

та там на стр.23 има едно „забележително” място…

„Към 1000 г.пр.Хр. египетската империя отново се разпада в резултат на вътрешни (корупция на чиновниците, глад, плячкосване…) и външни причини (нападения на морски народи). Заминаването на евреите, държани дотогава като роби на фараоните, е символ на този упадък.

 

Юдейско-гръцко управление на света

 

Роби в Египет, евреите успяват да избягат към своята земя, „обещана” на един от предците им, Авраам, самият той наследник на Ной, … „

 

на 33 стр. има още едно…

„В Европа Римската империя като всички преди нея и след нея още господства, но скоро ще изчезне, поне привидно, защото целият Запад и отвъд него една значително част от света става римски по дух и обичай, т.е. фактически гръцки.

Или по-скоро юдейско-гръцки. Една друга вяра, произлязла от юдейството, вече се смята достойна да царува над света. За целта тя ще завладее духовете, а после телата в многобройните превъплъщения на Римската империя. „

мисля си, че алжиреца прави опит да прескочи оксиморона  „юдео-християнство”, който определено не може да се наложи, щото едно няма нещо,  което да е предмет, който да описва, друго дразни с остатъчни „християнски” конотации…

 

къде по-точно и на място стои – „юдео-гръцка цивилизация”…

като се замисля, след като християнството в Европа даде фира, „учеността” и „науката” с които свързваме „гръцкото” в нашата цивилизация също са на път да го последват…

въпроса е, има ли смисъл да търсим трето  с което да свързваме „юдейското” за да описваме „цивилизацията” си…

има една сериозна историческа биография, която препоръчвам

Вихнович В.Л.

Царь Ирод Великий. Воплощение невозможного

http://mirknig.com/knigi/history/1181487431-car-irod-velikiy-voploschenie-nevozmozhnogo.html

може да не сте се замисляли, кой е първият „европеец” в историята, но това не означава, че е нямало такъв…

Если учесть, что основой европейской цивилизации является греческая мудрость, римский порядок и иудейский религиозный дух, то царь иудейский Ирод может считаться первым Европейцем, органически соединившим все три составляющие этих культур.

тъй че ако решите да се определите като европеец, там нейде в зората на „европейското” трябва да видите едно „въплъщение на невъзможното” и да го припознаете за свое начало… Цар Ирод Велики…

 

аз някак загубих „европейското” в себе си…

( собствено остатъчната цивилизацията която обитавам е християнска…. )

преоткрих селската си назадничава, преизпълнена с предразсъдъци и предубеждения природа…

открих мира в и със себе си, и честно, чувствам се чудесно…

 

– та

татко като станал пети клас отишъл в града при леля си, щото на село училището било основно;  за Нова Година се върнал за ваканцията…

за няколко месеца в града заебал родния селски диалект, за да не се излага, и почнал да плещи „по градски”…

прадядо ми като чул новоговора му само му казал:

 

 

ГА ОТИДЕ У ГРАДО, ГА СИ НАПЪЛНИ УСТАТА С ГРАДСКИ ГОВНА…

 

 

някъде там е започнало онуй, дето сега го живеем като туй…

започва през устата…

поразява главата…

последно остава… сърцето

само

за някой туй е Прогрес…

за мен си е пълен Disaster…

 

преди се чувствах като на някакъв мост над бурна река…

от единия край някакво гейско сборище, толерасти, лицемерни извратеняци…

от другия, някакви руски комисари в кожени куртки (определено имам подозрението, че са манафи…)

баси накъде да тръгнеш…

не може да се живее на мост…

трябва да избереш…

 

няма какво да избираш…

няма мост…

има една земя…

дал си и име…

докато си тук ще пазиш и ще наричаш…

 

преди като „живях” на моста в чудене, не видях никой да се загрижил за НАС, единственото което срещах е една безкрайна претенция от ТЯХ…

честно, вече единственото от което се интересувам е НАС…

доколкото НИ има…

 

 

 

„All the people like us are We, and everyone else is They.“

Rudyard Kipling

 

 

това не съм сигурен че съм го пускал, но така си стои

 

 

и туй е за религията, толерантността и цветан тодоров, ама нещо обрастна и стана дълго, туй да туря, онуй да прибавя и спря да ми си почва…

както и да е…

 

V.3.1.5.

 

1.

не знам какво е наука…

има една книга популярна „история на науката” – http://www.helikon.bg/author/Рей%20Спангенбърг;%20Даян%20К.Моузър_34559/

забележително е, че в нея няма и дума и за Никола Тесла…

(същото и тук http://www.book.store.bg/p5860/naukata-lesno-i-byrzo-alan-akselrod.html )

очевидно може…

въпрос на „авторова” „гледна точка” и преценка…

„спорно” е какво точно прави Тесла…

едно от най-красивите обяснения, които съм чел е „че пита Природата”…

 

той не я обяснява…

той пита…

Тя отговаря…

и той открива…

 

прави открития…

 

преди известно време гледах в тубата една ученка…

всичко беше както трябва… атмосфера, патос, послание, „акценти”, „фокуси”, послание от вече мъртъв приятел…

всичко от което се нуждае една въздействаща и вдъхновяваща презентация в наше време…

но ефекта върху мен беше противоположен, отдавна някой така не ме е плашил със … слепотата си…

зад вдъхновяващото „какво бихте направили ако не ви беше страх, че ще се провалите” – видях единствено пълна липса на отговорност – не мисли за последиците и експериментирай…

„декларацията” за отговорността са просто думи…

звуци…

 

изгледайте го…

 

http://www.ted.com/talks/regina_dugan_from_mach_20_glider_to_humming_bird_drone.html

 

а сега си представете какво могат да направят и правят „изследователите”, които не се страхуват от провал в медицина,  генно-инженерство и прочие…

 

тяхната отговорност за последиците е едно … декларация…

кой контролира…

(кой може да контролира…

сещам се само за този с парите, но честно, много ме съмнява, че и той много знае какво става всъщност…)

 

 

този свят не е онзи, който беше…

 

а това е един весел човек, който си прави „бъзик” с докинс-овата делюзия…

 

Rupert Sheldrake – The Science Delusion – щеше да е смешно, ако не го баннаха от TED, като келеш от тийнейджърски форум…

 

и този е баннат, но тук вече веселбата е пълна… Graham Hancock ( … )

 

 

 

2.

 

сега като си бях на село, търсих на сина да покажа едни списания…

те стоят в … чували…

стари мои списания отпреди много години… и са в един дам (там вече едър рогат добитък няма, но списания бол)… баба и дядо ги ползват за разпалки, но са толкоз много, че не успяха да ги изгорят всичките…

 

туй лято прегледах БТА „по света”, „лик”, „наука и техника”, баси какъв свят е бил…

нереално…

(наистина е въпросително, едни такива списания дали биха имали свои читатели днес, и колко биха били…)

 

та търся да покажа на сина списание „Млад филателист” (щото го припалвам по марките) и от чувала изпада „Светът през 2000 година*проблеми и решения” Игор Бестужев-Лада Партиздат С`1984…

шок и ужас…

удивително да четеш стари предсказания…

смешно е…

 

сещам се, средата на 70-те в училище писахме съчинения „един ден в бъдещето” – писах за огромни „слънчеви” заводи и как ще ходим с вертолети на работа…

(не ставам за футуролог – нито заводи останаха, хеля пък слънчеви, а и вертолетите ни са кът…)

 

това обаче което ме „проби” е съвсем друго… в книгата

„не случайно през 1972 г. се създава Международният институт за приложен системен анализ (със седалище Лаксенбург край Виена), занимаващ се специално с разработката на глобални модели. Сред членовете – основатели на института са научни организации от СССР, САЩ, ФРГ, ГДР, Франция, Полша, ЧССР, Англия, Канада, България, Австия, Унгария, Италия, Япония и други страни.”  (стр.14)

(…)

http://www.iiasa.ac.at/web/home/about/whatisiiasa/history/history_of_iiasa.html

 

 

през 1981 година в съюза излизат –

„Глобални проблеми на съвременността” – под редакцията на Н.Н.Иноземцев

„Глобални икономически модели” на В.С Дадаян

„Глобални проблеми на съвременността” на В.Загладин и И. Фролов

 

Сега си представете тези съветски комунисти пишещи тези „глобални” и „проблемни” книги, блъскащи главата си върху „бъдещето” и „настоящето”– мислите ли, че са си представяли какво ще представлява страната им след 10 години през 1991 година…

мисля си, че не са си го представяли точно така …

те са мислили „глобално” – „целият взаимосвързан свят в единство”…

и получили… каквото станало…

 

сега си представете цялата американска „научна общност”, която се безпокои за света, бедността и екологията…

мислите ли, че имат някаква „реална” представа какво ще представлява САЩ през 2023…

съмнява ме…

 

 

аз в живота си съм срещал един футуролог…

беше 1988 или 1989, в университета дойде някакъв американец шеф на някаква международна асоциация на футуролозите, единственото което запомних беше как обясняваше как някой като не може да си обслужва кредитна си карта (аз и тогава и днес не знам к`во е туй) му издават нова и това било абсурд…

аз го определих като комунист, щото много плюваше Америка… (те сигурно и затова нашите комунисти го бяха поканили)

през 2008 година се оказа прав…

 

 

3.

 

има едни които не са учени, те не правят прогнози…

това са едни необикновени хора, които са се на(из)гърбили да мислят планират бъдещето – предлагат решения за всичко…

те казват как трябва да бъдат нещата – щото така ще е добре…

 

като почнеш от Мор и Кампанела, през хиляди знайни и незнайни „мечтатели-планировчици” – та до днес…

 

тука преди време изчетох целия Жак Атали дето е издаден на български http://www.helikon.bg/author/Жак%20Атали_14388/  образувах си нерви, но признавам имаше и доста веселба…

 

в общи линии – съдбата на „планиращите” е същата като на футуролозите…

това междувременно не им пречи на популярността и търсенето…

рядко някой може да не умери нищо…

 

( забележително е, че този алжирски мушмурок е бил съветник както на Митеран, така и ръководител на експертна икономическа комисия съветваща Саркози, както просълзяващ хуманист, така и замесен в една от най-големите афери на съвременна Франция – продажба на оръжие в Ангола, когато тя е под ООН оръжейно ембарго)

както и да е…

 

особено препоръчвам „Кратка история на бъдещето” и „Братства”…

щото знам, че бихте си казали „добре”, но бихте го оставили за по-добри времена, докато още утре ще сте забравили за какво съм ви разказвал днес, и така просто няма да си ги причините…

ще ви разкажа какво едни са готови да ви причинят за да дойде „Братството” на Земята (Жак Атали – Братства * една нова утопия КХ`203  183-184 стр.)

 

тук конспективно ви давам неговите „десет мерки за Братството, което една партия или едно френско правителство би могло незабавно да предприеме”

 

*  да се впише в закона списъка с правата и задълженията на Братството ( и по-специално правата на детство и гостоприемство…)

 

* да се преподава Братството в училище, в частност да се учат децата да намират удоволствие в това…

 

* да се подтикват пенсионираните да се занимават с братски дейности…

 

* да се организира братски кредит, за да се даде възможност на безработните да създават собствено занятие…

 

* да се предостави на всеки безработен образование, заплащано като социално полезен труд…

 

* да се облекчат данъчно братските дейности…

 

* да се подпомага постепенното заместване на една част от административните услуги, свързани със социалното подпомагане, от организации, които предоставят братски услуги…

 

* да се организират градски пространства и виртуални Борси на Братството, за да се срещат там онези, които имат желание да дадат доказателство за Братство и онези, които могат да ти предоставят възможност да бъдеш полезен.

 

* да се либерализира осиновяването, както на онези, които искат да осиновяват ( хомосексуални, множествени двойки, по-големи братя и сестри), така и за тези, които биха могли да бъдат осиновявани (не само деца, а баби и дядовци, по-малки братя и сестри).

 

* да се разреши свързването на индивиди, какъвто и да е техният пол и брой, за да им се позволи да се обединят в своята самота, да получат удоволствие от това да си помагат и да помагат заедно на другите.

 

 

забавно нали…

(не може да се отрече, че е откровен)

това не е виц, писано е през 2000 година…

автора минава за „един от най-влиятелните съвременни световни мислители и икономисти”…

 

това е диагноза…

но не пречи – да са почнали да я „налагат”  от т.9. и 10.

1 400 000 протестираха в Париж и нищо… все едно че никой… приеха го…

решат ли да ни правят „братя” „няма не искам, няма недей…”

който си мисли, как случайно и спонтанно по цялото земно кълбо едновременно от нова зеландия през париж до supreme court-а във вашингтон някакви решили, че е нормално педерасите да се женят, да оди да се прегледа…

 

това е едно техне, което вече е прозрачно…

http://en.wikipedia.org/wiki/Overton_window

 

мислите ли, че то може да работи безотказно…

а сигурни ли сте, че неприемливото работи само от едната страна на прозореца, а не и обратно…

 

 

4.

 

„Историческите основи на масовите комуникации се крият във вековете империалистическа културна манипулация. Докато са изучавали „примитивните” чужди народи, добронамерени (и не дотам добронамерени) антрополози, финансирани главно от правителствата, са разработили множество методи за анализиране и пренасочване. Независимо дали съзнавали намеренията на спонсорите, тези антрополози са поставили основата за по-нататъшни военни нашествия.

Ранните християнски мисии от петнадесети и шестнадесети век са изпълнявали ролята на авангард за европейските войски, които по-късно щели да завладеят Южна Америка. Обикновено били финансирани не от църквата, а от монархията, та едновременно покръствал и разузнавал. В крайна сметка тези две функции просто подготвили целевата група (местното население) за завладяване със сила.

Процедурата по установяване на културно господство неизменно следвала същите три стъпки, които използват специалистите по връзки с обществеността днес: първо, научи основните митове на целевата група и спечели доверието им второ, намери, пропуските или суеверията в техните вярвания; и трето, замени суеверията или ги засили с факти, които пренасочват разбиранията и предаността им.

…”

Дъглас Рушков

Теория и практика на манипулацията

Кръгозор С`2008 стр.155-156

сега, като махнем туй че Рушкоф е левак, и се абстрахираме, че е евреин, което и той не крий, можем да се замислим върху „процедурата по установяване на културно господство”…

 

 

5.

има няколко точки в света, който „падат” последни, и първи се „освобождават”…

една от тях е Афганистан… още от времето на Александър, дори трудно завладяна, тя е още по-трудно удържана… (има няколко забележителни книги за англо-афганските войни…) та до наше време…

 

във www.foreignpolicy.com преди години имаше един забележителен фото репортаж за Афганистан през 50-те и 60-те години – „имало едно време” – гледам че сега искат регистрация

http://www.foreignpolicy.com/articles/2010/05/27/once_upon_a_time_in_afghanistan

намерих го в някакъв форум прехвърлен

http://www.theapricity.com/forum/showthread.php?60585-Once-Upon-a-Time-in-Afghanistan%85

 

сравнете го с днес…

а това е нещо много добро – разказ на Adam Curtis за … нещо си

с много филмчета, от много различни страни и от различни времена…

 

http://www.bbc.co.uk/blogs/adamcurtis/posts/PARADIABOLICAL

 

(специално това с Бокаса ме разби…

ясно е че Adam Curtis е лява лимонка, но има доста интересни факти…

идеологията е в подредбата, и в … пропуснатите факти… )

 

 

очевидно е, как „Света” се свива…

имало е време, когато сте могли да отидете и  да разгледате дори … Афганистан…

днес да отидеш до Луксор е рисковано предприятие…

а не е безопасно и да „посетиш” някой квартали на европейски столици и големи градове…

 

 

6.

сега…

това за което искам да се замислите (ако можете)…

нямате ли чувство, че вие сте в ролята на „някогашните” „примитивните народи”…

някой ви е изучил и ви е спечелил доверието…

след това „добронамерено” ви е направил критика, като е разколебал „вярата ви”…

и в момента ви разказва някакви такива невероятни глупости, представяйки ви ги за „естествени” и „нормални”, че ти се чудиш откъде дойде това, а как ти се струпа всичко туй на главата…

 

глупостта която ни залива не е естествено родена, не щото сме умни и не сме способни, а напротив, щото за да се измисли такава „качествена” извратена гадост трябва едно особено „концентрирано” и целенасочено усилие на култивирано Зло…

нито един народ не може естествено да породи такова…

 

 

какви са тези „добри хора”…

откъде дойдоха…

как се взеха …

 

не знам…

 

 

 

 

туй също е от 2013, помня как го писах, но е останало само някаква заготовка; така не е много ясно, но за мен си е очевидно, който може ще види каквото може да види /и на венера милоска и липсват двете ръце, ама ходят да я зяпат/

–

има един забележителен исторически персонаж Charles_Holland_Duell

http://en.wikipedia.org/wiki/Charles_Holland_Duell

той бил нЕкакъв шеф в патентното ведомство – и в това качество е лафа, който го е обезсмъртил

Everything that can be invented has been invented.

 

–

Нашите изобретения често се оказват красиви играчки, отвличащи вниманието ни от сериозните неща. Те не са нищо повече от усъвършенствани средства за постигането на несъвършена цел – при това твърде лесно постижими, все едно да отидеш с влака до Бостън или Ню Йорк. Нямаме търпение да осъществим телеграфна връзка между Мейн и Тексас – обаче Мейн и Тексас може да нямат какво да си кажат.

Хенри Дейвид Торо

Уолдън или Живот в гората

http://liternet.bg/publish6/dtoro/life/w01.htm

 

–

в последно време чета само американска ( не знам как да я определя „социално-икономическа-популярна”) „литература” не мога да знам дали имат друга… и си мисля, че всичко туй е някакъв римейк на ДРУЖЕСТВО ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА НАУЧНИ ЗНАНИЯ „Г. КИРКОВ”, защото едно са си „плюли” в устите като едновремешните му „лектори”, друго” приказват едни неща с убеждението, че всичко което е имало да бъде открито е вече открито…

съмняваме да имат точно устав като този –

http://www.omda.bg/page.php?tittle=%D0%A3%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%93._%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2&IDMenu=204&IDArticle=3317

но това с „невидимата ръка на пазара”, за която толкова много обичат да говорят или със свободно търсачество на свободни търсачи просто не става…

има известно време през което туй работи, и дава плодове (какви е отделен период), но то е до време…

след туй става смешно…

накрая абсолютно безразлично… ( някой сеща ли си днес за дейността и творчеството на „лекторите, които разпространяват обществено-политически, естествено-научни, производствено-технически знания и челен опит с цел да се формира марксистко-ленински мироглед у трудещите се”)

кога става смешно…

когато реалността абортира приписаната й от лекторите „картина” като абсурдна…

 

–

да четеш Жак Атали е весело преживяване, ако нямаш едно наум, че подобни болни мозъци са властово облечени, и сериозно мислят глупостите, които пишат…

да четеш след 2008 Уолтър Ръсел Мийд „Бог и златото” (2007) http://www.helikon.bg/books/50/-Бог-и-златото_148864.html е все едно да четеш асистент на Суслов след 1991…

но вече е проява на абсолютна безнадежност и интелектуална безпомощност мъглата на „Ерата на немислимото” на Купър Реймо http://www.helikon.bg/books/50/-Ерата-на-немислимото_171724.html ,  или Защо нациите се провалят Дарон Аджемоглу и Джеймс А. Робинсън  http://iztok-zapad.eu/books/book/1152 , и туй са десетки у нас, отделно са сигурно стотици там…

 

–

само до 2007, преди 15 септември 2008 г. можеш да обясняваш с Маколи как дълга не е страшен, и как Великобритания е най-велика, когато дългът и е най-голям… и как „басповете” (WASP-а) притежавали способността да управляват дълга си

 

–

http://de.wikipedia.org/wiki/Die_Toteninsel

 

http://www.artists.de/pictures/user_images/full/26499_die-toteninsel.jpg

/тук сега /2017/ е празно – а имаше една велика картина на една млада германка, семейство от средната класа хапващо от чинийки за парти пред картината Острова на мъртвите…

сбърках се да я търся просто я няма…/

 

 

 

https://www.google.bg/search?q=die+toteninsel&client=opera&hs=1DY&channel=suggest&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ei=fcBjUsHJG4flswbOiIDYCQ&ved=0CC4QsAQ&biw=1024&bih=598

 

 

туй пак е някакъв отговор… но май е останал непуснат / стои си тъй и излиза като търся атали/

 

1. по принцип винаги е добре да се четат „класиците” – едно те знаят за какво става дума, второ „освещават” едни истини с „авторитета си”…

 

Троцки мисля, че откровено сочи някои цели на революцията, за които се отнася и тази тема…

 

Хубаво е да се прочете целия, но и туй е задължително…

http://www.marxists.org/russkij/trotsky/1936/betrayed/7.html

Октябрьская революция честно выполнила обязательства по отношению к женщине. Молодая власть не только дала ей все политические и юридические права, наравне с мужчиной, но, что еще важнее, сделала все, что могла, и во всяком случае – неизмеримо больше, чем какая-либо другая власть, чтоб действительно открыть ей доступ ко всем видам хозяйственной и культурной работы. Однако, самая смелая революция, как и „всемогущий“ британский парламент, не может превратить женщину в мужчину или, лучше сказать, не может разделить между ними поровну ношу беременности, родов, кормления и воспитания детей. Революция сделала героическую попытку разрушить так называемый „семейный очаг“, т.е. то архаическое, затхлое и косное учреждение, в котором женщина трудящихся классов отбывает каторжные работы с детских лет и до смерти. Место семьи, как замкнуто мелкого предприятия, должна была, по замыслу, занять законченная система общественного ухода и обслуживания: родильные дома, ясли, детские сады, школы, общественные столовые, общественные прачечные, амбулатории, больницы, санатории, спортивные организации, кино, театры и проч. Полное поглощение хозяйственных функций семьи учреждениями социалистического общества, связывающего солидарностью и взаимной заботой все поколения, должно было принести женщине, и тем самым – любящей чете, действительное освобождение от тысячелетных оков. Доколе эта задача задач не разрешена, 40 миллионов советских семей остаются, в подавляющем большинстве своем, гнездами средневековья, женской кабалы и истерии, повседневных детских унижений, женских и детских суеверий. Никакие иллюзии на этот счет недопустимы. Именно поэтому последовательные изменения постановки вопроса о семье в СССР наилучше характеризуют действительную природу советского общества и эволюцию его правящего слоя.

 Взять старую семью штурмом не удалось. Не потому, что не хватило доброй воли. И не потому, что семья так прочно держалась в сердцах. Наоборот, после короткого периода недоверия к государству, его яслям, детским садам и подобным учреждениям, работницы, а за ними и передовые крестьянки оценили неизмеримые преимущества коллективного ухода за детьми, как и обобществления всего семейного хозяйства. К несчастью, общество оказалось слишком бедно и мало культурно. Планам и намерениям коммунистической партии не отвечали реальные ресурсы государства. Семью нельзя „отменить“: ее надо заменить. Действительное освобождение женщины неосуществимо на фундаменте „обобщенной нужды“. Опыт скоро обнаружил эту суровую истину, которую Маркс формулировал за 80 лет до того.

 

сексуалната революция от 70-те на Запад има свои далечни „бащи” и „майки” у Съветска Русия…

най-хубавото на Троцки горе е, че открива и поставя границите на „социалната инженария”, за мен е очевидно, че „подобните” му са взели Властта… ( … )

въпросът е дали могат да създадат „стабилна” система, или живота ще ги „абортира”; нещата са „обективни”, дали обществото ще се окаже отново  „слишком бедно и мало культурно” или този път ще успеят, защото обществото е „богато” и „културно”…

всякакво призоваване към морал, ценности и добродетели е безсмислено, то е индивидуален избор и борба…

 

 

 

 

2.  „След отчитане на фактора „инфлация” покупателната способност на домакинство с двама работещи членове през 1995г. е само с 8% по-голяма от тази на един работещ човек през 1905г.”

Джон Гатоу от „Оръжие за масово обезличаване” Изток-Запад С’2011

стр.119.

за мен това е „фундаментален” факт – човек натрупва, натрупва някакви знания и съмнения, и нещо незначително го кара да види нещата от друг ъгъл…

когато осмислих туй горното разбрах „еманципацията”…

жените трябва да работят за да поддържат „стандарта”, който е достигнат в началото на века…

не съм сигурен, че те го постигат с труда си, а не с понижена раждаемост…

( както и да е… не бих спорил за горното… )

 

 

3. може дълго, ама смисъла същия… („технето” в чист вид…)

 

( туй с цигарите го качват често, но по-често го трият заради авторски права- – тук е от към 11 минута

http://www.youtube.com/watch?v=Iww8eseFg7k

забележителното е, че това което преди е било символ на свободата, днес се опитват да ни освободят от него със забрани…

 

4. тези дни се забавлявам с Жак Атали – http://www.book.store.bg/p103045/koj-shte-upravliava-sveta-utre-zhak-atali.html

изключителен, някой са фенове на Тери Прачет, защото никога не са чели Атали…

забележително колко много „откриватели” и „технолози” на „световното правителство” са виждали идеал и модел в Швейцария…

 

в Швейцария този демократичен „идеал”, жените получават правото да гласуват през … 1971 година…

 

5. дъщеря ми, учи някакви европейски социални системи по немски учебници, и ми разправя: знаеш ли от колко месечни са скандинавските ясли? От`де да знам! От 3 месеца – според тях „трудовата сила” се деквалифицира след повече от 3 месеца прекъсване…

и държавата се е погрижила – който иска да може да си остави 3-месечното дете на ясла, за да си поддържа „квалификацията”…

еманципацията иска „жертви”, или може би това не е и „жертва”, а нещо повече от естествено…

 

6. Неста Уебстър в „Световната революция – Заговорът срещу Цивилизацията” систематизира целите на тези просветлени люде, посочени от Джон Робисън ( „Доказателства за тайния заговор срещу всички религии и правителства на Европа“ (1797)), те са унищожението на

 

1. Монархиите и всички форми на правителства
2. Частната собственост
3. Правота на наследяване
4. Патриотизма
5. Семейството ( т.е. брака и традиционния морал с едновременно то учредяване на общественото възпитание на децата )
6. Религията

 

когато подведете фактите на историята под логиката на борбата с тези 6 гореописани ценности, ще откриете едно много интересно припокриване между т.нар. либерализъм, т.нар „комунизъм“, и някой особено разпалени борци за „демокрация“…

туй е някакъв отговор в някакъв форум

 

(извинявам се че стана толкоз дълго, но туй е най-късото…)

 

може да отговоря по-няколко начина;
точка по-точка, но това ще изглежда като заяждане…
да си избера едно, което ми се вижда най-същественото (ама темата ще завие съвсем в страни)
затуй ще е в няколко тези – пък каквото разбереш…

1.)    Едуард Бернейс има една работа Инженерство на съгласието  http://gromitinc.com/lego/Library/Engineering_of_consent.pdf
то е за „технето” на „консенсуса” – има едни които напълно сериозно са се взели за „инженери на Душата” и работят в някаква огромна Фабрика създаваща едно модерно „Общество”…

аз не вярвам в консенсуса, хората са различни и тръгват от толкова различни „предпоставки”, че съгласие може да се получи единствено по това, че съгласие не е възможно…

тука пиша не за да те убедя в нещо – а за да изложа гледна точка и позиция;
и ти не можеш да ме убедиш – но мисля че вече разбирам „предпоставките” ти..
на мен те са ми чужди…
http://commondatastorage.googleapis.com/brainmod/book/Edward-Bernays-Propaganda.pdf

Сознательное и умелое манипулирование упорядоченными привычками и вкусами масс является важной составляющей демократического общества. Приводит в движение этот невидимый общественный механизм невидимое правительство, которое является истинной правящей силой в нашей стране.
Нами правят, наше сознание программируют, наши вкусы предопределяют, наши идеи нам предлагают – и все это делают в основном люди, о которых мы никогда и не слыхивали. Таков логичный результат организации нашего демократического общества. Именно такое взаимодействие необходимо для мирного сосуществования людей в эффективно функционирующем обществе.

Очень часто наши невидимые правители ничего не знают о других членах собственного узкого круга. Они правят нами потому, что наделены качествами природных лидеров, способны создавать необходимые идеи и занимают ведущее положение в социальной структуре. Как бы мы ни относились к этому, факт остается фактом – совершая практически любое действие в повседневной жизни, будь то в сфере политики или бизнеса, социального взаимодействия или этики, мы действуем по указке сравнительно небольшой группы людей, которые составляют крошечную долю от наших ста двадцати миллионов сограждан, однако разбираются в мыслительных процессах и в социальной структуре масс. Это они тянут за ниточки, идущие к общественному сознанию, это они управляют старыми общественными силами и изобретают новые способы связывать мир воедино и управлять им.

Как правило, мы не сознаем, насколько важную роль играет это невидимое правительство в повседневной жизни нашего общества. Теоретически каждый гражданин может голосовать за кого пожелает. В нашей конституции не содержится упоминания о политических партиях как о части правительственного механизма – видимо, создатели этого важнейшего документа, не могли вообразить, что в нашей национальной политике появится нечто подобное современной политической машине. Однако американские избиратели очень скоро поняли, что без должной организации и руководства их голоса, которые они отдают сотням разных кандидатов, вызовут лишь всеобщую путаницу. И тогда практически сразу возникло невидимое правительство, состоявшее из первых политических партий. И мы согласились с тем, что ради простоты и удобства следует воспользоваться системой партий, чтобы сократить количество кандидатов до двух, максимум трех-четырех человек
 

Съзнателната и интелигентна манипулация на навиците и мненията на масите е важен елемент в демократичното общество. Хората, които манипулират този невидим механизъм на обществото, представляват невидимо правителство, което е истинската управляваща сила на нашата страна. […] Ние сме управлявани, нашите умове са моделирани, нашите вкусове са формирани, нашите идеи са внушени, до голяма степен от хора, за които никога не сме чували. Това е логичен резултат от начина, по който е организирано нашето демократично общество. Огромен брой хора трябва да си сътрудничат по този начин, ако искат да живеят заедно като добре функциониращо общество. […] В почти всяко действие от ежедневието ни, независимо дали е в сферата на политиката и бизнеса, в нашето социално поведение или морално мислене, над нас господстват относително малко на брой хора, […] които разбират мисловните процеси и социалните модели на масите. Те са тези, които дърпат конците на общественото мнение.)

2.)    дъщеря ми учи социология в немско; нямах големи илюзии, но реалността е още по страшна…
сигурно си чувал за „Rational choice theory” – това е някакъв виц… пълнят й главата със статистика и някакви схеми, и я учат, че това което е „обществото” и човека може да се измери, и като го мери научава нещо за него…
не знам дали чете „Мисленето” на Даниел Канеман, той обяснява всичко точно „на обратно” на „рационалните”, но „схемата” му е със същата достоверност… щото предпоставките са със същата „мощ”…
ти и „твоя” Хофстеде сте същите…

със самото „измерване” и „описание” се манипулира…

дъщеря ми не е чела (не и остава време) а ме уверява че и немците не са (а и вече не могат ) да четат Вебер (много сложно писал, и изреченията му им били дълги), младите поради плиткост могат да ги „форматират” или да им „имплантират” каквото си искат – въпроса е колко това е „ефективно”

тук не бих спорил…
аз залагам просто че ще изчезнете – икономически…
ще започне със закриването на университети…
проблема че е толкова плитко – че отдолу вече нищо не е останало …
тези които са знаели са измрели

( инак най умното което съм чел за науката е на Макс Планк

„Eine neue wissenschaftliche Wahrheit pflegt sich nicht in der Weise durchzusetzen, daß ihre Gegner überzeugt werden und sich als belehrt erklären, sondern vielmehr dadurch, daß ihre Gegner allmählich aussterben und daß die heranwachsende Generation von vornherein mit der Wahrheit vertraut gemacht ist.“ – Wissenschaftliche Selbstbiographie, Johann Ambrosius Barth Verlag, Leipzig, 1948, S.22

„Една нова научна истина достига триумф не като убеждава опонентите си, нито като ги кара да видят светлината, това по-скоро става, защото опонентите умират и на тяхно място израства ново поколение, което е запознато с тази нова научна дисциплина.” )

3.)    новата „наука” е изградена върху хипотезата че човек е един био-физиологичен хомункулус…
само по себе си неопровержимо…

така че няма какво да споря…

атомизираното общество е безспорен факт… но аз мисля че му се вижда края;
то не е „ефективно” – точно което е най-голямата му претенция – е най-големият му проблем;
( и точно Великобритания и Холандия са най-откровените примери – сигурно си чувал за „холандската болест” – точно по време на „петролния шок” Холандия и Великобритания разработват газови и петролни залежи в шелфа – наливат се огромни пари – точно тогава те губят решително конкурентноспособността си по отношение на Германия)

аз искам да видя отвъд „атомизирането” – този свят свършва…
„модерната” социология нищо не може да ми каже – щото тя мери – това което си е задала – тя не може да измери края…

това което е Бъдещето ще се основава не на Пазар, Демокрация, Плурализъм, а на Добродетели…
в това вярвам – и то не е щото го искам, а щото атомизираното се самоубива, не е жизнеспособно…

( имам село от време на време живея там, преди 30 години не беше турско, но вече почти е станало…
миналото лято стана пожар, късо съединение подпали лятната кухня на една баба туркиня… вдовица;
пожарната дойде от града късно – почти всичко изгоря; на другия ден се чуха резачките, мъжете се събраха и за три дни я вдигнаха, буквално; един даде керемидите, това е доста пара…
като умре някой се събира цялото село, малки и големи…
не че не се карат, много се карат помежду си, каресчии са, но „цялото” винаги е  с предимство
„Цялото” винаги се гради на традиционни Добродетели…

българите колкото и да се малко – не се и поздравяват…
погребват се поединично…

аз си мисля, че ние не сме „напреднали”, а сме деградирали…
твоята оценка е точно обратната…

въпроса е кое е жизнеспособно )

4.) Запада е свършил отдавна… защото е загубил Душата си

това е доклада на Крузие, Хънтигтън и Ватануки

http://www.trilateral.org/download/doc/crisis_of_democracy.pdf
чета глупосите на Печеи, Атали и всякави други инженери…

демокрацията отдавна не е „ценност” за „елитите”, тя е просто удобно „техне” да придават „легитимност” на решенията си…
проблемът е, че вече и „народа” го вдяна туй…
когато ми говорят за западния „плурализъм” се смея, и ме хваща голям срам, щото съм вярвал преди време на такива глупости…

ние загиваме не от това че не се „модернизираме”, а щото се „самоубиваме” унищожавайки това което сме…

младите които ходят в чужбина са „военнопленици” ( туй е лаф на …. ) техните илюзии за кариерно развитие са ми смешни (доколкото те не надскачат „мисълта” и „самовъзприятието” на хомункулус)

Най-важното е да се изстиска от човека всичко, което той може да даде – пък ако вследствие на това не се задържи дълго на този свят, няма страшно. Наполеон си го казваше направо: „Хората да не остаряват – това е изкуството на управлението.“”

това е цитат от „Наполеон” на Тарле; знаеш ли колко 40-45 годишни се връщат от Запада ( някой и с компенсации )– щото вече там не са нужни, на тях им трябват млади, старите просто не са толкоз ефективни, а не са умрели навреме; сега с кризата и колапса – всички ще преоткрият от де са… младите включително…

5.)    за Рим ( става много дълго… затуй набързо)

Катон Стари – изгонил един от Сената… щото целунал жена си пред дъщеря си…
( … да ми приказва за предхристиянската толерантност към хомосексуалността колкото си иска…)

Катон е уникален в друго – този който наистина вижда реално опасността за Рим, деградацията на добродетелите и духовното му поробване от чуждите влияния… същият, нарежда да преведат селскостопанските трактати на Магон, единствените спасени картагенски книги; едрото земеделие, латифундиите се раждат от тях… ( управление на имения с многобройни роби, римляните „вземат” подземните затвори от картагенците ) само че именно те откъсват римлянина от земята, богатите които назначават роби-управители, и дребните които се пауперизират, това слага последния пирон в ковчега на римската Добродетел…

появата на Християнството е повече от естествено …

и необходимо…
и спасително…

 

цивилизация се гради на Цености и Добродетели, а не на пари…

и се разпада от липсата на Цености и Добродетели, а не от липсата на пари…

варварите са победили защото са били по-добродетелни, а не щото са били по-богати…

6.)    за мен е очевидно, че в най-близко бъдеще политиката и политическото ще се роди отново…

това ще мине през т.нар „елити”, както и у нас намаляващия „ресурс” не е достатъчен за популацията партизанстващи маймуни на клона, така е и на Запад; някой трябва да изтегли „късата клечка”, да загуби, да изпадне в миманса – никой не е готов, и ще се изпокарат… това няма нищо общо с интересите на популацията – но ще отслаби „пропагандната” хватка…

тогава вече ще се отвори наистина „дебата” за това кои сме и накъде сме…( не само у нас, а и в Европа)
и „политическото” ще се роди отново в автентичната й опозиция „Приятели-Врагове” (Карл Шмит)

и тогава цялото пост-модерно „консенсусно техне” ще се обезсили…

аз като бял-християнин-хетеросексуален-българин ще потърся подобни да се самоорганизираме за оцеляване в един враждебен и опасен заобикалящ свят; тази самоорганизация може да стане единствено на основата на общи споделени Добродетели…

щом евреите са го направили, що ние да не можем

http://www.kevinmacdonald.net/WestSurvive.htm

 

„Да не ти дава Бог, синко, да узнаеш с колко малко ум се управлява светът“ граф Оксенстиерна

„За съжаление Бутильоне загуби: нещастна Европа! Педерастите са мнозинство“ Мирко Тремалия

/това не е от изгората, но е от началото на 2014/

първо, как интерпретацията на даден текст се мени според контекста около нас –

когато за първи път прегледах преди дестина години „Братства – една нова утопия“  –  просто се забавлявах – беше смешна и абсурдна

 

така с годините, стоеше някъде из гардеробите и даже я бях забравил… после прочетох една друга на Атали и реших да го изчета целия – и просто зяпнах, щото нещата за които той си пише – просто си стават…

през 2003 г. гей-браковете бяха виц, осиновяване на старци също, „задължение за гостоприемство“ абсурд – днес от тук от там – някак неусетно абсурдите стават реалност…

 

второ, има една стара книга, от която намирам само глави (на руски), цялата не мога,

http://conjuncture.ru/coudenhove-kalergi_kampf-um-paneuropa/

на един … 

http://en.wikipedia….denhove-Kalergi

 

която започва със следната мисъл

 

 Всяко голямо историческо събитие е започвало като утопия – и се е превръщало в реалност

 

покрай него почнах да се отнасям много сериазно и с утопиите и с утопистите

глупаците са легион, те живеят с това, което виждат тук и сега, и нито виждат последиците от действията и бездействията си, нито мислят за цената, която ще трябва да платят, а още по-малко разбират  „проектите“ и „сънищата“ в които едни утописти ги улавят…

 

 

вчера пуснах този линк – http://www.cbc.ca/ne…icate-1.2526584

първото дете в канада с бърд-сертификат с „повече от двама родители“ –

тук никакъв коментар

добре дошли в Утре-то…

остана само да изживеем и последиците на утопията, и разбира се да платим цената…

безплатни експерименти няма…

 

 

 

това е една част от шеста глава „Номадските братя“ от  „Братства – една нова утопия“ на Жак Атали

( мога да си упражнявам прилагателните върху текста (направо ме сърби), но е безсмислено, всеки ще си разбере своето, което може да разбере )

 

 

 

Братски семейства

 

 

Семейството, геометрично място на основополагащи омрази, е мрежата, която е най-заплашена от номадството. Именно в неговата еволюция утре ще бъде изобретено Братството. Между бащи и братя, майки и сестри. Между деца.

 

Най напред ще станем свидетели на едно дълбоко разнообразие на двойките. Досега в основната си част те са просто събиране на един мъж и една жена, обединени от любовта или от социалните изисквания за продължаване на човешкия род. Утре те ще изпълняват други функции. За да се борят срещу самотата и уязвимостта на човешките отношения, много хора ( които живеят до по-дълбоки старини и следователно са по-самотни, отколкото в миналото ) ще изберат да споделят с други, били те двама, трима или повече, временно или дълготрайно, общ покрив, блага, социални предимства, без при това да искат да имат и да отглеждат заедно деца, нито пък да носят едно и също име, нито дори са имат сексуални връзки помежду си. Подобни двойки ще могат да свързват хомосексуалисти или да обединяват хора, които просто желаят да съберат за известно време своята самота извън показната тържественост на брака, без задължението за вярност, приемайки всеки да има множество партньори или да нямат съвместен сексуален живот. Тази форма на връзка ще може да засегне и двойки, които желаят да запазят отношенията си отвъд сексуалността, тоест отвъд брака, живеейки като братя и сестри след развод. Ще бъдат преоткрити например практиките на някой племена, например африканските нуери, в които възрастните жени, които по принцип са безплодни, се женят помежду си, за да споделят притежанията си.

 

Някой от тези „нови двойки” ще се разглеждат като домакинства и ще поискат да имат деца, а после да ги отглеждат. Те ще тласнат към клониране, което ще направи възможно асексуално продължаване на рода.

 

Но никой не ще може повече да заставя родителите ( били те биологични или осиновители) да уважават и обичат децата си ( били те осиновени или получени  чрез клониране) достатъчно дълго, за да ги отгледат. Не ще може и да се забранява на двойки, които биха могли по-късно да се разпаднат, да имат деца.

 

Лишени от всички първи прояви на Братството, все повече и повече деца ще бъдат по този начин лишени от детство, забравени, изоставени, ще им липсва нежност или просто сигурност, понякога ще се превръщат в мъченици. Преждевременно съзрели, те ще страдат от самота, която вече няма да може да се компенсира чрез мрежите на традиционното общество.На Север, поради липса на време да им разказват приказки или да ги учат да четат, родителите ще оставят децата да бродят измежду всички виртуални хоризонти: на играта, на насилието и на сексуалността. На Юг, продавани или принуждавани от родителите си да работят, прекалено станали възрастни, роби или войници, децата вече ще са способни единствено на насилие.

 

За да бъде детето включено в мрежите, ще трябва следователно да се установи правото на детство, право на един период на безотговорност, нежност ти топлота, допълнено с правото да правиш глупости и да вярваш в приказки за феи. Това не е някакво допълнително съображение: не може да съществува братство, освен между хора, които са имали детство.

 

Съответно, за да съществува право на детство, трябва освен това да съществува дълг за родителство. Този дълг е една твърде специфична форма на Братство: удоволствие, получавано от това да накараш едно дете да се смее, да му помогнеш да се сдобие със средствата за удовлетворяване на неговото любопитство, на неговите изисквания, средства за придобиване на знание, средства за придобиване на знание, средства да открие онова оригинално или уникално, което то би могло да притежава. Да го накараш да разбере границите на свободата си, необходимостта да се споделя, да накараш да се осъзнае различието между реалния живот и усещанията, които доставя виртуалното, да му помогнеш да произвежда свои собствени ментални образи, не като му забраняваш достъп до виртуалното, а като го накараш ясно да разбере, че пространството на игра се подчинява на закони, различни от законите на реалния свят. Да го научиш на Братство.

 

Но Братството не би могло да се създаде чрез декрети: можеш насила да накараш някого насила да направи нещо, но не можеш да го накараш да открие в него щастието си- Тогава, за да се придаде смисъл на това право на детство, би могло да се обмисли дали да не се повери на държавата отговорността на възпитанието на децата, тоест да се организира пренос на родителския авторитет към обществото и да се разшири до всички деца онова, което се прави днес в специализираните институции за възпитаване на изоставени деца. Тези институции, разбира се, за заместители, незаменими за някои деца и за определен период от време. Но никой никога не се е осмелявал да ги генерализира за всички деца и цялото детство. Те не биха могли да бъдат разширени за стотиците милиони деца днес и утре, лишени от родители. Като следствие оттук ще трябва да може да се набират достатъчно възрастни, способни да намерят щастието си в щастието на деца, които са им чужди. Би могло да има такива приемни родители. При условие, че обществото не изисква от тях да бъдат обединени в н традиционни двойки и че приеме да поверява деца на всяка група от възрастни, способни да ги уважават и обичат.

 

И ако въпреки това прекалено малко възрастни – самотници, двойки, тройки, хомо- или хетеросексуални – пожелаят да се заемат с грижата за всички изоставени деца, ще трябва да се отиде още по-нататък и да се въведе едно задължение за Братство между братя и сестри, т.е. задължение да се защитават взаимно в рамките на едно и също поколение. Осиновяването между братя, задължение „на по-големия брат”. То вече се проявява в предградията на много градове, където – когато родителите отсъстват – по-големите  братя и сестри помагат на по-малките да се подготвят за училище и да приготвят храната си.

 

Братството предполага също включване в мрежите на всички други слаби хора: инвалиди, възрастни хора, зависими и изолирани хора, захвърлени в едно последно безнадеждно детство. Бихме могли също да си представим процедура и за тяхното осиновяване. Семейства, които имат деца, бихме могли да си осиновяват баби и дядовци.

 

Същото важи и за чужденеца. Ако детето е чужденец, който трябва да бъде приютен, то всеки чужденец е едно дете, търсещо любов. Относно тях ще бъде поставено едно задължение за гостоприемство, за което говори още Кант в своя проект за „Всеобща федерация”, когато изтъква необходимостта от едно „космополитно право”, предназначено да управлява отношенията между държавите и на държавите с поданиците на други държави. По подобие на това, което постановяват някои обичаи, в сила от античността насам в някой общества по средиземноморското крайбрежие, онзи, който е приет, трябва да приеме правилата на този, който го приема, трябва да се наслаждава на удоволствието, което ще достави, и да даде на решилия да се установи да живее и работи при него същите права и да му наложи същите задължения като на самия себе си. Но тези задължения трябва да бъдат реципрочни: ако това липсва, ще стане поглъщане на различието.

 

 

Жак Атали

Братства – една нова утопия

КХ 2003 – стр. 162-166 

37. за корупцията

едно време, още в пула, преди 15 години бях отворил една тема за цитати „счупеното огледало”…

 

започваше с джубран

 

Приятели мои, спътници мои, горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра.
Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса.
Горко на народ, който приветства побойника като герои и смята блестящия завоевател за щедър.
Горко на народ, който насън презира някоя страст, а наяве и робува.
Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника.
Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието.
Горко на народ, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари.
Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а силните му мъже са още в люлката.
Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.

 

 

срещал съм този цитат пускан от хора либерални, страстни привърженици на свободния пазар, които са се запилели на майната си сред някакви други народи…

чудел съм се, но накрая съм се съгласявал, сам в себе си, че те са искрени и в двете, и със споделянето на подобна мисъл /мислят я, харесва им/, и с търсене на щастието си на майната си /правят го, отиват/…

как го правят мисленето и действието е едно от чудесата на интелигентните хора…

 

как може да споделяш  горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса и в същото време да си ревностен застъпник за свободна търговия ми се вижда чудно… но чудеса безкрай…

аз съм същия, но човек по-трудно забелязва своята глупост / пръстът не може сам да се докосне, окото само да се види, и глупакът да забележи собствената си глупост/

 

едно време като студент, към края на комунизма,  ходих на гарата във волуяк да разтоварвам вагони с полски картофи; даваха по 20 лева на вагон, вечер се прибирах пребит с полска пръст в носа и между зъбите, и псувах тъпите комунисти, че трябва да внасят от полша картофи за да ни „хранят”… днес картофи от египет, франция, германия и всякъде, и това е … „свобода”, „пазар” и право „на избор”, и аз си казвам това е „свободен пазар” и това е добре

 

 

мисля си че горните неща на джубран са навързани – махни едно и всичко останало изчезва…

как си мислиш, че ще внасяш картофи и ще имаш лидери и философи не ми е ясно…

но много вярват, че ще ядат френски мити картофи, и че имат лидери и философи…

толкоз са им лидерите и философите… и героите също…

но като можеш да ядеш мити вносни картофи, нямаш нужда от герои…

имаш нужда само да пускаш в мрежата / като при покупка от пазар/ цитати, които те правят да изглеждаш … начетен и мъдър, и да чувстваш  … нищо си

 

 

когато казваме, че живеем в „свят” разказваме…

разказваме не това което сме видели с ходене, проверили в опити, или открили с напрегнато, съсредоточено и дисциплинирано мислене, а това което сме видели, проверили и открили по … телевизията…

цялото чудо на съвременната „епоха” се крие в това…

между теб и света, стои монитора, и ти покрай него забравяш за Света, зяпайки в екрана вярваш, че там ти го дават, „показват”…

наистина получаваш „картина” – но тя е „ерзац”, заместител на Света…

 

едно време „картината” е била в Книгата, като Вечна на нея можеш да се опрещ и да строиш Свят… /и съответно можеш да разкажеш/, и това е споделено с тези около теб

днес книга няма, има „информационен поток” в който не можеш да влезеш два пъти, и нищо не можеш да изградиш / даже не можеш да си спомниш какво беше преди два дни, всичко на момента се забравя, само действаш като бяла мишка на „синьо” и „червено”, според програмата по която ти пускат сиренце/… и това е „нормално“

 

 

 

с майка ми и жена ми не мога да гледам телевизия, щото им развалям кефа – на глас коментирам видяното…

много се дразнят – гледат телевизия за да се отпуснат, за да забравят околното, с мен нито могат да се отпуснат, нито могат да забравят / аз съм от реалното/

бях като „лош вестител” – оня който е по-противен от лошите новини, щото тях можеш да ги прескочиш ако желаеш, чрез дистанционното, но „вестителя” като реален се далдисва успоредно на екрана и прави „новината” незаобиколима или фалшива…

щото абсолютно некоординирано една с друга са ме молили да не ги занимавам със ставащото, аз разбрах, че няма нужда да им развалям рахатя, и спрях да гледам телевизия с тях и да коментирам…

 

от известно време обаче и двете разбраха „някак“, че нещо в Света става, нищо че по телевизията продължават да държат „правата линия”, щото и дори по телевизията ерзаца не може да го скрие и почнаха сами да питат

викам им че е късно…

 

преди седмица сина ми /на 12/ каза че трябва да подготви „проект“ в училище по Човек и Природа за … презервативите…

жена ми хлъцна – оня ден сина идва и каза, че госпожата добавила и за … хомосексуализма…

жена ми каза – ама как може…

може викам – аз като се пенявих преди години покрай доклада луначек  ти ме отсвирваше…

 

жена ми реши да говори с госпожата – аз предпочитам като истински родител да помогна с проекта, но се чудя дали няма да ме викат след това в училище…

баси дилемата – също като при комунизма –  дали да кажеш каквото мислиш, или да пишеш глупости и да си траеш, та изродите да не закачат децата ти…

как да не ги закачат – като очевидно ги тормозят…

12-13 години – презервативи – баси зора

 

 

майка ми гледала някъде някой да говори за „стратегическата дълбочина” на давутоглу и казва по телефона „мале…” – викам й – „дубрутру…”

 

 

 

малката навърши 18 – за първи път ще гласува; аз с нея не си говоря щото няма за какво…

тя е с телефон…

оня ден се сетила, че идват избори и трябва да гласува, и се сетила… за мен…

татко, обясни ми политиката…

викам – не става, закъсняло си пиле, няма време…

 

тя наистина си мисли, че това става за 10 минути, като инструкция за работа с тостер; в света в който живеят – всичко трябва да може да се обясни за 10 минути, когато решат, че могат да се отделят от телефона; ами всъщност, малко неща могат да се обяснят изобщо… хеля пък като спиш в чата, там Свят няма, има един сифон в който Времето изтича, и с него Живота ти…

но в това Драма няма – щото не се забелязва

едно време ми беше мъчно – днес разбирам, че това е естествено…

от моя гледна точка Тя е „дъската” на която играя със „онези” с медиите; не става, твърде съм слаб, неопитен и неук за да играя и получа равенство…

тотален разгром… /тяхна победа/

това обаче ме прави невероятно … свободен

 

 

както и да е…

 

 

днес много се говори за корупцията…

тези които вземат пари за услуги, далавери и прочие свинщини са смешно невинни…

да продадеш държавно имане на свиня срещу рушвет, и друга свиня да пази прасето е нищо в сравнение с КОРУПЦИЯТА НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО на децата, която върви официално по медиите без никой не я забелязва; напротив тя минава за най-висше Благо и Право – проява на Свобода

 

 

 

няма смисъл от много приказки – с каквото и да ви лъжат, дори и да вярвате, вероятността да си отидете спокоен и излъган в леглото не е голяма, мащаба на мошениците е толкоз малък, че не могат да измислят особено Голяма Лъжа /която да трае по-дълго/, могат единствено да упражняват едно непрекъснато лъгане…

но Света си стои на мястото и дори да не може да го разкажете, щото избягвате да го забелязвате, той ще ви се яви – я като ви спрат тока /телевизията/, я като циганин ви влезе у дома през покрива /това по селата е отдавна, скоро и в големите градове…/, я като армия брадати „бежанци” на границата…

 

 

сега ще пусна това което излиза на компа – при търсене на „атали”

щото при него има чудния „дзен ”лаф „задължение за гостоприемство”, който може при медитация да отвори „дверите“ на съзнанието ви за всичко което ви е намислено…

 

 

забравих да пускам музика

от една седмица съм пропаднал в един невероятен концерт; не мога да разбера наистина ли е толкова хубав, или просто вече съм омекнал

 

 

дейв мейсън го знаех само от една тава – Alone Together

 

 

а това е концерта /с джим крюгер/ – просто любим; невероятно е колко много Музика могат да изкарат само двама души…

 

 

 

 

и туй е от 2012

(тука дългото не се получи, всяко казано иска следващо да го обясни, а то пък друго, и става безкрай…

няма нужда от много за да покажеш, че нищо не знаеш за едни, които не показват нищо, за да докажат, че знаят всичко…

казванката е проста… )

 

V.1.5.

 

– Плутарх в „Успоредните животописи” разказва за едно писмо на Александър до Аристотел:

 

“ Александър желае всичко добро на Аристотел. Неправилно си постъпил, дето си издал ученията, предназначени само за слушане. Ами по какво ще се различавам от другите хора, ако науките, които съм учил, станат достояние на всички? Аз бих искал да се различавам от хората не само по могъщество, но и със знанията и уменията си във важните неща. Бъди здрав.”

без съмнение проявата на философа е „варварска” (немислима за цивилизацията (тогава източна))…

но точно тука Аристотел буди изцяло моите селски симпатии…

 

– това което отличава гърците от всички други в древността е липсата на затворено жреческо съсловие…

 

въпроса „защо” е прост, но отговора, за да е приблизително верен и донякъде точен, не е…

едно от нещата които характеризират древните гърци е „агон-а”, състезателната природа, мотивирана от страст за слава…

( на изток има езици, в които думата „свобода” (свободен) не съществува…

а трябва да има поне няколко „свободни” за да се събуди в тях „състезателна” страст…)

 

върху една такова „състезателна” природа трудно можеш да изградиш кротка и послушна пирамида от послушници, които тихо и чинно да чакат да „получат” от висшестоящите  подчинявайки се знанието си …

 

това довело до възникването на … науката…

 

– не че на Изток нямали знание, имали, даже в излишък, но то се пазело ревниво и предавало вътре в рамките на едно затворено общество, което се занимавало именно със „пазене” на знанието… в Гърция връзката учител-ученик не съществувала вътре в някакъв орден, секта, или прочие, тя не била „лична” като подчинение, не била в храм, знанието се предавало чрез „убеждение” като между свободни хора…

( успоредно съществуват мистериите – но те нямат връзка със „знанието” за което говорим, на Изток няма такова разграничение, и остава в едни ръце…)

( Платон, който останал верен на „тайното” и преподавал „истинското” знание единствено устно, написал на Входа на Академията – „незнаещият геометрия да не влиза” – демек поставил условие за прием… но то не е някаква „вярност” към богове, послушание или дисциплина, а „знание” на … геометрия…( той очевидно бил „масон”, падал си и високо ценял триъгълници и пергели))

 

това което дали Гърците, и което създало „Науката” като „такава” е Доказателството…

( тука е дългото… в древен Египет например, математическата задача представлявала условие, указание „прави така” и решение, обучението било в преписването на задачи, има грешно решени задачи, които са се преписвали с векове…)

само чрез доказателствата двама свободни могат да определят кой е прав и кой „наистина” знае…

едно истинско Знание с едно истинско Доказателство никога няма да има Нужда от Тайна да го Пази…

 

 

• като момче от село, винаги съм мислил, че има едни дето „знаят” и едни други дето не знаеме…

и винаги ми е било интересно какво толкоз знаят знаещите дето си пазят знанието…

(като че ли Задачата така е съставена… едни имат и държат, а други нямат и търсят)

 

това върви с четене на книжки, много от които са откровено тъпи…

(или аз съм толкоз тъп, че не мога да им разбера умността…)

и с времето стигам до извода, че тия (и със знанието, и другите дето го „издават”) или нищо не знаят, или каквото знаят за нищо не става…

или просто е толкоз тъпо, че не си заслужава времето…

 

– има едни които толкоз много знаят, че пазят знанието си защото е опасно селяните да го знаят…

 

преди време четох Неста Уебстър (мила жена), тя все си пише за конспирации, тайни общества, и други подобни неща (пише много добре, тези които не я харесват просто ревнуват), неща които селяните като мен хем искат да знаят, хем няма кого да попитат;

та тя беше написала на едно място, че масоните някога се позовавали на някакви … „неизвестни висшестоящи”, които са нещо като последна инстанция и гаранция за автентичност на знанието и организацията им…

 

като го четох, си викам – баси, тая леля се оля…

за селянин, няма по-абсурден лаф от „неизвестните висшестоящи”…

(толкова абсурдно ми беше, че изобщо даже не го гугълнах…)

как можеш да приемеш, че някъде има нЕкакви, дето ти не ги знаеш к`ви са и що са, к`во искат, к`во знаят, чий го дирят, изобщо, някакви дето идея нямаш що са си наумили, и ти да ги приемеш драговолно, като една таквази неизяснена „институция”, за  твои „висшестоящи” ми се чини гает луда работа…

 

просто е абсурд… продукт на болна фантазия…

в книжарниците на „сиела” продават едни техни застояли книги на цената на вестник, понякога си купя по няколко и ги изчитам точно като… вестници…

така ми попадна –  „Митът за масонската революция” на един аржентинец правоверен масон – http://www.ciela.bg/?p=book_view&aid=491 – нищо не разбрах, ни що е написана, ни що е издадена, ни какво ми казва (чувство подобно на това, което изпитвате в момента, като четете глупостите, които пиша) но в нея  срещнах за втори път лафа  – „неизвестните висшестоящи”…

(тогава го гугълнах  на английски – „Unknown Superiors”  – и  …  не е истина, истина излезе, тоя свят е тотално изкуфял… )

и си викам баба Неста не лъже, то и няма как да лъже, щото и да се хване да го измисля, толкоз тъпо не може да го измисли…

 

 

• пак в книгата на горния аржентинец, която сигур трябва да минава за някакъв сорт „просвета” пишеше нещо за Кабала…

викам си – нерде Ямбол, нерде Стамбол

де е Кабалата, де са масоните…

 

пък тъй човъркан от любопитство, търсещ „доказателства” за нещо си, на пролет взех че купих и прочетох голЕмата „Тайна” дето вече не е тайна – „Морал и Догма”  Албърт Пайк … http://www.helikon.bg/books/313/Морал-и-догма_128884.html

( после пък ги намерих тук всичките тайни – дето отдавна не са тайни http://otves.org/bg/index.php?Itemid=90&cat=28&option=com_alphacontent&section=4  )

 

малей, борих се като прасе с тиква… ама дет се вика – к’во ти разбира прасе от кладенчова вода, измъчих се, и само заради принципа я свърших, като резултат – прасе със звънче…

без бой си признавам, нищо не разбрах ( бях наказан за любопитството си с … досада), единственото заключение, което като „положително” „знание” мога да направя от нея е, че онуй „хлебното”, дето го крият вътре си масоните си е чиста Кабала…

има една 28 степен „Рицар на Слънцето” (към края) дето заема към 200 страници от всичките 750, и там си е чиста кабалистика…

( щото е кратко, а и няма нужда от повече (за да покаже, че не зная), дори днес да го „извеждат” „знанието”от Египет (а и евреите от там да са го гепили), туй ще са го „открили” доста късно, щото по времето на Алберт Пайк, не са знаяли, та са опирали на Кабалата…

(там пък в Кабалата и неговата „древност” к`ва манджа с грозде е, пак не е истина )

но то, „знанието” без доказателства, има чудната способност да се „обновява” след известно време като още „по-старо”… )

 

нЕма лошо…

 

и е хубаво да си се знай…

 

хубаво, хубаво, колко да е хубаво – тъкмо „научих” нещо и разбрах че вече не било надежно – „too advanced to be helpful to the new Scottish Rite member.“ http://en.wikipedia.org/wiki/Morals_and_Dogma_of_the_Ancient_and_Accepted_Scottish_Rite_of_Freemasonry

 

сега търся нещо „ново” и „надеждно” за „вечното знание” преди да е остаряло…

 

 

– та, евалата му правя на Аристотеля за публикуването на „устните тайни”; на горния упрек на Александър, дето разкривал знанията на простосмъртните, Стагирит чинно обяснил, че няма нищо страшно, макар и „издадени” науките „не били издадени” (голЕм е Гявол, казвам ви, туй само философ може да ти го напише) простите хора пак нямало да могат да ги разберат, щото за разбирането се искало… „знание”…

 

та тъй започнала Науката…

с предателство…

„варварска” му работа…