37. за корупцията

едно време, още в пула, преди 15 години бях отворил една тема за цитати „счупеното огледало”…

 

започваше с джубран

 

Приятели мои, спътници мои, горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра.
Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса.
Горко на народ, който приветства побойника като герои и смята блестящия завоевател за щедър.
Горко на народ, който насън презира някоя страст, а наяве и робува.
Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника.
Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието.
Горко на народ, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари.
Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а силните му мъже са още в люлката.
Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.

 

 

срещал съм този цитат пускан от хора либерални, страстни привърженици на свободния пазар, които са се запилели на майната си сред някакви други народи…

чудел съм се, но накрая съм се съгласявал, сам в себе си, че те са искрени и в двете, и със споделянето на подобна мисъл /мислят я, харесва им/, и с търсене на щастието си на майната си /правят го, отиват/…

как го правят мисленето и действието е едно от чудесата на интелигентните хора…

 

как може да споделяш  горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса и в същото време да си ревностен застъпник за свободна търговия ми се вижда чудно… но чудеса безкрай…

аз съм същия, но човек по-трудно забелязва своята глупост / пръстът не може сам да се докосне, окото само да се види, и глупакът да забележи собствената си глупост/

 

едно време като студент, към края на комунизма,  ходих на гарата във волуяк да разтоварвам вагони с полски картофи; даваха по 20 лева на вагон, вечер се прибирах пребит с полска пръст в носа и между зъбите, и псувах тъпите комунисти, че трябва да внасят от полша картофи за да ни „хранят”… днес картофи от египет, франция, германия и всякъде, и това е … „свобода”, „пазар” и право „на избор”, и аз си казвам това е „свободен пазар” и това е добре

 

 

мисля си че горните неща на джубран са навързани – махни едно и всичко останало изчезва…

как си мислиш, че ще внасяш картофи и ще имаш лидери и философи не ми е ясно…

но много вярват, че ще ядат френски мити картофи, и че имат лидери и философи…

толкоз са им лидерите и философите… и героите също…

но като можеш да ядеш мити вносни картофи, нямаш нужда от герои…

имаш нужда само да пускаш в мрежата / като при покупка от пазар/ цитати, които те правят да изглеждаш … начетен и мъдър, и да чувстваш  … нищо си

 

 

когато казваме, че живеем в „свят” разказваме…

разказваме не това което сме видели с ходене, проверили в опити, или открили с напрегнато, съсредоточено и дисциплинирано мислене, а това което сме видели, проверили и открили по … телевизията…

цялото чудо на съвременната „епоха” се крие в това…

между теб и света, стои монитора, и ти покрай него забравяш за Света, зяпайки в екрана вярваш, че там ти го дават, „показват”…

наистина получаваш „картина” – но тя е „ерзац”, заместител на Света…

 

едно време „картината” е била в Книгата, като Вечна на нея можеш да се опрещ и да строиш Свят… /и съответно можеш да разкажеш/, и това е споделено с тези около теб

днес книга няма, има „информационен поток” в който не можеш да влезеш два пъти, и нищо не можеш да изградиш / даже не можеш да си спомниш какво беше преди два дни, всичко на момента се забравя, само действаш като бяла мишка на „синьо” и „червено”, според програмата по която ти пускат сиренце/… и това е „нормално“

 

 

 

с майка ми и жена ми не мога да гледам телевизия, щото им развалям кефа – на глас коментирам видяното…

много се дразнят – гледат телевизия за да се отпуснат, за да забравят околното, с мен нито могат да се отпуснат, нито могат да забравят / аз съм от реалното/

бях като „лош вестител” – оня който е по-противен от лошите новини, щото тях можеш да ги прескочиш ако желаеш, чрез дистанционното, но „вестителя” като реален се далдисва успоредно на екрана и прави „новината” незаобиколима или фалшива…

щото абсолютно некоординирано една с друга са ме молили да не ги занимавам със ставащото, аз разбрах, че няма нужда да им развалям рахатя, и спрях да гледам телевизия с тях и да коментирам…

 

от известно време обаче и двете разбраха „някак“, че нещо в Света става, нищо че по телевизията продължават да държат „правата линия”, щото и дори по телевизията ерзаца не може да го скрие и почнаха сами да питат

викам им че е късно…

 

преди седмица сина ми /на 12/ каза че трябва да подготви „проект“ в училище по Човек и Природа за … презервативите…

жена ми хлъцна – оня ден сина идва и каза, че госпожата добавила и за … хомосексуализма…

жена ми каза – ама как може…

може викам – аз като се пенявих преди години покрай доклада луначек  ти ме отсвирваше…

 

жена ми реши да говори с госпожата – аз предпочитам като истински родител да помогна с проекта, но се чудя дали няма да ме викат след това в училище…

баси дилемата – също като при комунизма –  дали да кажеш каквото мислиш, или да пишеш глупости и да си траеш, та изродите да не закачат децата ти…

как да не ги закачат – като очевидно ги тормозят…

12-13 години – презервативи – баси зора

 

 

майка ми гледала някъде някой да говори за „стратегическата дълбочина” на давутоглу и казва по телефона „мале…” – викам й – „дубрутру…”

 

 

 

малката навърши 18 – за първи път ще гласува; аз с нея не си говоря щото няма за какво…

тя е с телефон…

оня ден се сетила, че идват избори и трябва да гласува, и се сетила… за мен…

татко, обясни ми политиката…

викам – не става, закъсняло си пиле, няма време…

 

тя наистина си мисли, че това става за 10 минути, като инструкция за работа с тостер; в света в който живеят – всичко трябва да може да се обясни за 10 минути, когато решат, че могат да се отделят от телефона; ами всъщност, малко неща могат да се обяснят изобщо… хеля пък като спиш в чата, там Свят няма, има един сифон в който Времето изтича, и с него Живота ти…

но в това Драма няма – щото не се забелязва

едно време ми беше мъчно – днес разбирам, че това е естествено…

от моя гледна точка Тя е „дъската” на която играя със „онези” с медиите; не става, твърде съм слаб, неопитен и неук за да играя и получа равенство…

тотален разгром… /тяхна победа/

това обаче ме прави невероятно … свободен

 

 

както и да е…

 

 

днес много се говори за корупцията…

тези които вземат пари за услуги, далавери и прочие свинщини са смешно невинни…

да продадеш държавно имане на свиня срещу рушвет, и друга свиня да пази прасето е нищо в сравнение с КОРУПЦИЯТА НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО на децата, която върви официално по медиите без никой не я забелязва; напротив тя минава за най-висше Благо и Право – проява на Свобода

 

 

 

няма смисъл от много приказки – с каквото и да ви лъжат, дори и да вярвате, вероятността да си отидете спокоен и излъган в леглото не е голяма, мащаба на мошениците е толкоз малък, че не могат да измислят особено Голяма Лъжа /която да трае по-дълго/, могат единствено да упражняват едно непрекъснато лъгане…

но Света си стои на мястото и дори да не може да го разкажете, щото избягвате да го забелязвате, той ще ви се яви – я като ви спрат тока /телевизията/, я като циганин ви влезе у дома през покрива /това по селата е отдавна, скоро и в големите градове…/, я като армия брадати „бежанци” на границата…

 

 

сега ще пусна това което излиза на компа – при търсене на „атали”

щото при него има чудния „дзен ”лаф „задължение за гостоприемство”, който може при медитация да отвори „дверите“ на съзнанието ви за всичко което ви е намислено…

 

 

забравих да пускам музика

от една седмица съм пропаднал в един невероятен концерт; не мога да разбера наистина ли е толкова хубав, или просто вече съм омекнал

 

 

дейв мейсън го знаех само от една тава – Alone Together

 

 

а това е концерта /с джим крюгер/ – просто любим; невероятно е колко много Музика могат да изкарат само двама души…

 

 

 

 

и туй е от 2012

(тука дългото не се получи, всяко казано иска следващо да го обясни, а то пък друго, и става безкрай…

няма нужда от много за да покажеш, че нищо не знаеш за едни, които не показват нищо, за да докажат, че знаят всичко…

казванката е проста… )

 

V.1.5.

 

– Плутарх в „Успоредните животописи” разказва за едно писмо на Александър до Аристотел:

 

“ Александър желае всичко добро на Аристотел. Неправилно си постъпил, дето си издал ученията, предназначени само за слушане. Ами по какво ще се различавам от другите хора, ако науките, които съм учил, станат достояние на всички? Аз бих искал да се различавам от хората не само по могъщество, но и със знанията и уменията си във важните неща. Бъди здрав.”

без съмнение проявата на философа е „варварска” (немислима за цивилизацията (тогава източна))…

но точно тука Аристотел буди изцяло моите селски симпатии…

 

– това което отличава гърците от всички други в древността е липсата на затворено жреческо съсловие…

 

въпроса „защо” е прост, но отговора, за да е приблизително верен и донякъде точен, не е…

едно от нещата които характеризират древните гърци е „агон-а”, състезателната природа, мотивирана от страст за слава…

( на изток има езици, в които думата „свобода” (свободен) не съществува…

а трябва да има поне няколко „свободни” за да се събуди в тях „състезателна” страст…)

 

върху една такова „състезателна” природа трудно можеш да изградиш кротка и послушна пирамида от послушници, които тихо и чинно да чакат да „получат” от висшестоящите  подчинявайки се знанието си …

 

това довело до възникването на … науката…

 

– не че на Изток нямали знание, имали, даже в излишък, но то се пазело ревниво и предавало вътре в рамките на едно затворено общество, което се занимавало именно със „пазене” на знанието… в Гърция връзката учител-ученик не съществувала вътре в някакъв орден, секта, или прочие, тя не била „лична” като подчинение, не била в храм, знанието се предавало чрез „убеждение” като между свободни хора…

( успоредно съществуват мистериите – но те нямат връзка със „знанието” за което говорим, на Изток няма такова разграничение, и остава в едни ръце…)

( Платон, който останал верен на „тайното” и преподавал „истинското” знание единствено устно, написал на Входа на Академията – „незнаещият геометрия да не влиза” – демек поставил условие за прием… но то не е някаква „вярност” към богове, послушание или дисциплина, а „знание” на … геометрия…( той очевидно бил „масон”, падал си и високо ценял триъгълници и пергели))

 

това което дали Гърците, и което създало „Науката” като „такава” е Доказателството…

( тука е дългото… в древен Египет например, математическата задача представлявала условие, указание „прави така” и решение, обучението било в преписването на задачи, има грешно решени задачи, които са се преписвали с векове…)

само чрез доказателствата двама свободни могат да определят кой е прав и кой „наистина” знае…

едно истинско Знание с едно истинско Доказателство никога няма да има Нужда от Тайна да го Пази…

 

 

• като момче от село, винаги съм мислил, че има едни дето „знаят” и едни други дето не знаеме…

и винаги ми е било интересно какво толкоз знаят знаещите дето си пазят знанието…

(като че ли Задачата така е съставена… едни имат и държат, а други нямат и търсят)

 

това върви с четене на книжки, много от които са откровено тъпи…

(или аз съм толкоз тъп, че не мога да им разбера умността…)

и с времето стигам до извода, че тия (и със знанието, и другите дето го „издават”) или нищо не знаят, или каквото знаят за нищо не става…

или просто е толкоз тъпо, че не си заслужава времето…

 

– има едни които толкоз много знаят, че пазят знанието си защото е опасно селяните да го знаят…

 

преди време четох Неста Уебстър (мила жена), тя все си пише за конспирации, тайни общества, и други подобни неща (пише много добре, тези които не я харесват просто ревнуват), неща които селяните като мен хем искат да знаят, хем няма кого да попитат;

та тя беше написала на едно място, че масоните някога се позовавали на някакви … „неизвестни висшестоящи”, които са нещо като последна инстанция и гаранция за автентичност на знанието и организацията им…

 

като го четох, си викам – баси, тая леля се оля…

за селянин, няма по-абсурден лаф от „неизвестните висшестоящи”…

(толкова абсурдно ми беше, че изобщо даже не го гугълнах…)

как можеш да приемеш, че някъде има нЕкакви, дето ти не ги знаеш к`ви са и що са, к`во искат, к`во знаят, чий го дирят, изобщо, някакви дето идея нямаш що са си наумили, и ти да ги приемеш драговолно, като една таквази неизяснена „институция”, за  твои „висшестоящи” ми се чини гает луда работа…

 

просто е абсурд… продукт на болна фантазия…

в книжарниците на „сиела” продават едни техни застояли книги на цената на вестник, понякога си купя по няколко и ги изчитам точно като… вестници…

така ми попадна –  „Митът за масонската революция” на един аржентинец правоверен масон – http://www.ciela.bg/?p=book_view&aid=491 – нищо не разбрах, ни що е написана, ни що е издадена, ни какво ми казва (чувство подобно на това, което изпитвате в момента, като четете глупостите, които пиша) но в нея  срещнах за втори път лафа  – „неизвестните висшестоящи”…

(тогава го гугълнах  на английски – „Unknown Superiors”  – и  …  не е истина, истина излезе, тоя свят е тотално изкуфял… )

и си викам баба Неста не лъже, то и няма как да лъже, щото и да се хване да го измисля, толкоз тъпо не може да го измисли…

 

 

• пак в книгата на горния аржентинец, която сигур трябва да минава за някакъв сорт „просвета” пишеше нещо за Кабала…

викам си – нерде Ямбол, нерде Стамбол

де е Кабалата, де са масоните…

 

пък тъй човъркан от любопитство, търсещ „доказателства” за нещо си, на пролет взех че купих и прочетох голЕмата „Тайна” дето вече не е тайна – „Морал и Догма”  Албърт Пайк … http://www.helikon.bg/books/313/Морал-и-догма_128884.html

( после пък ги намерих тук всичките тайни – дето отдавна не са тайни http://otves.org/bg/index.php?Itemid=90&cat=28&option=com_alphacontent&section=4  )

 

малей, борих се като прасе с тиква… ама дет се вика – к’во ти разбира прасе от кладенчова вода, измъчих се, и само заради принципа я свърших, като резултат – прасе със звънче…

без бой си признавам, нищо не разбрах ( бях наказан за любопитството си с … досада), единственото заключение, което като „положително” „знание” мога да направя от нея е, че онуй „хлебното”, дето го крият вътре си масоните си е чиста Кабала…

има една 28 степен „Рицар на Слънцето” (към края) дето заема към 200 страници от всичките 750, и там си е чиста кабалистика…

( щото е кратко, а и няма нужда от повече (за да покаже, че не зная), дори днес да го „извеждат” „знанието”от Египет (а и евреите от там да са го гепили), туй ще са го „открили” доста късно, щото по времето на Алберт Пайк, не са знаяли, та са опирали на Кабалата…

(там пък в Кабалата и неговата „древност” к`ва манджа с грозде е, пак не е истина )

но то, „знанието” без доказателства, има чудната способност да се „обновява” след известно време като още „по-старо”… )

 

нЕма лошо…

 

и е хубаво да си се знай…

 

хубаво, хубаво, колко да е хубаво – тъкмо „научих” нещо и разбрах че вече не било надежно – „too advanced to be helpful to the new Scottish Rite member.“ http://en.wikipedia.org/wiki/Morals_and_Dogma_of_the_Ancient_and_Accepted_Scottish_Rite_of_Freemasonry

 

сега търся нещо „ново” и „надеждно” за „вечното знание” преди да е остаряло…

 

 

– та, евалата му правя на Аристотеля за публикуването на „устните тайни”; на горния упрек на Александър, дето разкривал знанията на простосмъртните, Стагирит чинно обяснил, че няма нищо страшно, макар и „издадени” науките „не били издадени” (голЕм е Гявол, казвам ви, туй само философ може да ти го напише) простите хора пак нямало да могат да ги разберат, щото за разбирането се искало… „знание”…

 

та тъй започнала Науката…

с предателство…

„варварска” му работа…

 

 

 

 

туй е било IV.6.6. 2012 г.

 

*

това ми е любимата „история” на Толкин

тя е от „Беоулф — чудовищата и критиците” ( Beowulf: The Monsters and the Critics)

тя говори сама за себе си…

 

 

Nearly all the censure, and most of the praise, that has been bestowed on The Beowulf has been due either to the belief that it was something that it was not-for example, primitive, pagan, Teutonic, an allegory (political or mythical), or most often, an epic; or to disappointment at the discovery that it was itself and not something that the scholar would have liked better-for example, a heathen heroic lay, a history of Sweden, a manual of Germanic antiquities, or a Nordic Summa Theologica.

 I would express the whole industry in yet another allegory. A man inherited a field in which was an accumulation of old stone, part of an older hall. Of the old stone some had already been used in building the house in which he actually lived, not far from the old house of his fathers. Of the rest he took some and built a tower. But his friends coming perceived at once (without troubling to climb the steps) that these stones had formerly belonged to a more ancient building. So they pushed the tower over, with no little labour, in order to look for hidden carvings and inscriptions, or to discover whence the man’s distant forefathers had obtained their building material. Some suspecting a deposit of coal under the soil began to dig for it, and forgot even the stones. They all said: ‘This tower is most interesting.’ But they also said (after pushing it over): ‘What a muddle it is in!’ And even the man’s own descendants, who might have been expected to consider what he had been about, were heard to murmur: ‘He is such an odd fellow! Imagine his using these old stones just to build a nonsensical tower! Why did not he restore the old house? He had no sense of proportion.’ But from the top of that tower the man had been able to look out upon the sea.

 

«Беовульфа» и хвалили, и ругали почти всегда либо за что–то, на деле ему не присущее: например, его называли первобытным, языческим, тевтонским, аллегорией (политической или мифологической), а чаще всего — эпосом; либо исследователи, к вящему своему разочарованию, обнаруживали, что «Беовульф» — это «Беовульф», хотя им бы хотелось видеть в нем, скажем, языческую героическую поэму, историю Швеции, каталог германских древностей или нордическую «Сумму теологии» .

 Всю эту бурную деятельность можно описать с помощью еще одной аллегории. Один человек унаследовал поле, на котором было нагромождение старых камней, остатков древнего строения. Частично эти камни уже использовали для постройки дома, в котором человек жил, недалеко от древнего дома его предков. Он взял часть оставшихся камней и построил башню. Но пришли его друзья и сразу, не потрудившись даже подняться по ступенькам, не замедлили обнаружить, что камень раньше принадлежал более древнему зданию. Поэтому они ценой немалых трудов снесли башню, чтобы заняться поисками скрытой резьбы или надписей, или чтобы узнать, откуда предки человека брали свой строительный материал. Некоторые заподозрили, что в почве скрыты запасы угля, и принялись за раскопки, начисто позабыв про сами камни. Все они говорили: «Какая интересная эта башня». Но добавляли (сравняв ее с землей): «В каком она ужасном состоянии!» И даже потомки того человека, которым, казалось бы, следовало с вниманием отнестись к его занятиям, ворчали: «Вот чудак! Подумать только — построил из этих древних камней какую–то дурацкую башню! Почему ему было не восстановить древний дом? Чувства меры ему не хватало». А с вершины той башни человеку было видно море.

 

*

горната история казва всичко…

кое Е…

как се гради…

за  какво служи…

защо се губи…

как се руши…

кое умира…

 

всеки един си има своя кула…

от която да види … Морето

докато я има, е добре да я пази…

и ще я има

тя не е вечна

не трябва да си пророк да провидиш, че един ден тя ще стане руина…

но е обидно и болно

кулата да падне точно при теб

тъпо и срамно е

сам да участваш в разграждането й

липса на свяст е

да слушаш изроди да ти обясняват

кой си

колко несъвършена е кулата ти

и колко хубаво било да върнеш камъните по местата им…

глупост е да се надяваш,

че те ще ти помогнат с нещо, щом я разрушиш

изродство е да вярваш

на тези които ти обещават други „кули”

след като напуснеш своята

 

единствено МОРЕ, което можеш ВИДИШ

е МОРЕТО от КУЛАТА на твоите ДЕДИ

 

 

*

човек не се променя за 24 часа…

кулата не се оставя отведнъж…

 

Кен Уилбър като разправя как да се променят хората разказва, как никога пряката атака не помага, щото по този начин само затвърждаваш убежденията им…

трябва бавно и постепенно…

той говори за „предвижвания” от по 5%…

т.е. на стъпки…

ако е вярно това…

и има такова „техне”

на човек може да променят убежденията напълно на 20 стъпки…

ако приемем промяната не като „5%”, а с по „ 5 °”,  убежденията ни ще се превърнат във противоположни на 180 °  за около 36 стъпки, или степени…

 

 

Кулата не се напуска изведнъж…

Кулата се изоставя на стъпки…

Тя се разрушава от твоята немарливост и от липсата на грижа…

 

Кулата се пази с една единствена стъпка, която се прави всеки Ден

Стъпката да стоиш на Мястото си…

не искам да променям хората,

искам единствено да пазя възможността да видя МОРЕТО

затова трябва да ПАЗЯ

 

 

*

има един шотландец Джон Робисън, който написал една книга  „Доказателства за тайния заговор срещу всички религии и правителства на Европа“ (1797); в нея се разказва за Илюминатите. Неста Уебстър  в „Световната революция – Заговорът срещу Цивилизацията” систематизира целите на тези просветлени люде, посочени от Джон Робисън, те са  унищожението

 

 

1. Монархиите и всички форми на правителства
2. Частната собственост
3. Правота на наследяване
4. Патриотизма
5. Семейството ( т.е. брака и традиционния морал с едновременно то учредяване на общественото възпитание на децата )
6. Религията

 

разбира се, тая работа е луда и откачена…

няма такъв заговор…

той е продукт на болни мозъци…

и т.н.

 

като се съобразим с тези рационални заключение, и разгледаме обективно, ще забележим, че всяка една Революция от последните 200 и кусур години преследва унищожението точно на тези „институти” и крепящите ги ценности…

успехът никога не е бил пълен, но движението като траектория е повече от очевидно, независимо дали „вярваш” в теориите на „конспирациите”, или просто поддържаш безкрайното движение на човечеството към  „прогрес”…

както Революциите не успяха, така бавните стъпки почти ни докараха до Прага…

 

колкото повече става прогреса, толкова повече кули се превръщат в руини и толкова повече объркани люде се шматкат загубени сред бурени и тръни, без идея за МОРЕТО…

 

*

това е страничка от книгата на „първия” илюминат Адам Вайсхаупт

 

това е технето на „тайната” власт…

това не е мистификация, това си е исторически документ…

 

тъй като аз „тайните” много ги обичам, но съм нефелен за тях, разбрах, че освен моята Куличка, нищо друго нямам и няма да получа, и твърдо съм решен да си пазя „изгледа” към „МОРЕТО”

 

щото това от схемата знам че работи, а и е видно за какво работи, съм се чудил как мога да си пазя моето…

и единственото което разбрах,

че тъй като нямам нищо за криене като мисли и идеи,

щото са прости и неинтересни,

нито като намерения за организиране,

щото нещата са си ясни и без тях,

реших да изложа моя План за Спасяване на КУЛАТА…

 

просто намерих двама души

и им разказах

цялата Тайна, която не е тайна

и им казах

да предават нататък

на други двама…

 

няма тайна власт която да е по-силна от човешката почтеност и нормалност

 

бори се за почтено и нормално Правителство и когато го получиш го Пази

съпротивлявай се срещу неморалната Власт

уважавай и зачитай Собствеността

грижи се за Наследството

бъди Патриот, обичай РОДИНАТА

мрази Предателите и Майцепродавците

пази СЕМЕЙСТВОТО

ТРАДИЦИННИЯ МОРАЛ

култивирай ДОБРОДЕТЕЛИ у ДЕЦАТА

почитай ГОСПОДА БОГА и СПАСИТЕЛЯ НАШ ИСУСА ХРИСТА

 

 

*

знаете ли как ще се разбере, че Планът ми е успял…

ще се чуе…

 

когато Българи се събират,

няма да се обсъждат новините,

няма да говорят за политиците,

няма да се тровят с разкази за това кой какъв бил,

на кого бил,

и за чий бил…

няма да си приказват кой къде ходил…

или къде ще ходи…

какво си купили…

кого видели…

кой умрял…

и кой краднал…

 

Те просто ще пеят…

ще пеят Български песни

с ведра Душа

и от леко Сърце

ще пеят Песни

както работят

и ще създават Песни

както раждат Деца

с вяра в себе си

и надежда в Бъдещето…

 

 

а когато спрат да си починат ще разказват затова

как някога подлъгани за малко да оставят КУЛАТА

и как желанието да  виждат МОРЕТО

ги подтикнало да я пазят

за ДЕЦАТА

и БЪДЕЩЕТО

 

 

 

туй пък  е V.2.5.6. по-рано 2013

1.

това го открих и гледах днес…

а това го прегледах преди малко

http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/03/24/2026472_za_postnite_drobcheta/

…

доктора някак заради аудиторията ли, що ли, но от дълго време за пръв път ми е разбираем…

а тони николов е просто еманация на анализаторската потенция на изхранващите се с мнение…

темата за морала и добродетелта тепърва ще се взема на въоръжение…

твърде късно и твърдо безсмислено…

късно е либе за китка, нещата са на такова ниво на разпад, че със заклинания нищо не може да стане…

веднъж загубени Добродетелите и Морала се раждат отново единствено в Страдания…

пак в тях се утвърждават, доказват и пазят…

тъжно е, но и това е част от драмата, колко са малко хората, които разбират какво иде…

и през какво ще минем…

( …)

2.

преди време бях поразен от едно откритие…

всеки заклеймява – когато Целта служи за оправдание на Средствата…

но е забележително как масово хората не забелязват как с предтекста, че средствата са приемливи се замъглява и скрива каква всъщност е Целта…

това което по едно време вдянах, че много различни учения и доктрини всъщност с различни средства преследват една Цел… и хората всъщност обсъждат средствата и правят избор между тях вместо да осмислят Целта…

 

това, което в двайсетото столетие наричаха „дясно”, беше просто цинизъм, стоящ в опозиция на лицемерието на левите

Николас Гомес Давила

( То, что в ХХ-м столетии называли „правыми“, было просто цинизмом, пребывающим в контрах с лицемерием левых (НС III, 42)

взех от руски тук – http://gomez-davila.livejournal.com/23809.html

 

съвременното „дясно” наистина е загубило КРИТЕРИЯ, и като такова е обречено докато не си го върне…

удивително колко много считащи се за „десни” всъщност не разбират ДРАМАТА на Историята…

трябва да го проумеете – цялата съвременна политическа игра е възможна, точно защото представя за важно и „автентично” противопоставяне, зад което се крие сблъсък на цинизъм с лицемерие…

няма ли Критерий – няма Душа…

напразно…

ялово…

(това го писах преди време на друго място; то стои в някакъв контекст на друга тема, но вместо да го преразказвам, по е бързо copy- paste)

значи може и дълго, но файдата ще е като на късото…

( 1.) има естествен процес на умора – всеки обществен феномен, включително на коя да е власт или форма на управление, има зараждане, ръзцвет и упадък…

това се отнася както за Демокрацията, така и за Монархията, а и за Комунизма (военния Комунизъм не e Сталин, Сталин не е Брежнев…) от този естествен процес не може да се изведе нищо за нищо, тава е празна схема… тя е вярна за всеки…

най-доброто и представяне съм я намерил при Джамбатиста Вико, преди близо 300 години в „Новата Наука“

LXVI. Отначало хората усещат необходимото; след това обръщат внимание на полезното; после забелязват удобното; след това се развличат с наслаждения и после се развращават с разкош; накрая, безумствайки, разпиляват своето имущество.

LXVII. Природата на народите отначало е жестока, после сурова, след това мека, после изтънчена, и накрая, разпусната.

(2.) в темата липсва линк с Аристотеловата типология на формите на управление (за разликата от Платоновата, тя съдържа 6 форми, и е по-логична и завършена, точно като типология…)

справедливи – Монархия, Аристокрация, Полития

и несправедливи – Тирания, Олигархия, Демокрация

когато са говори за „Демокрацията“, обикновено се смесват и объркват последните две форми на „управление на мнозинството“, и  не се прави разлика между „Полития“ и „Демокрация“

това не е добро, и води до объркване… (разбира се всеки може да си прави каквито иска типологии, и да им дава каквито си иска определения…)

(3.) когато обясняваме нещо, ние предполагаме един минимален (непроблематизируем) консенсус относно „очевидни“ неща…

когато това мълчаливо съгласие липсва се получава разговор между глухи… тава съгласие, можем да го наречем „голям наратив“ (голям разказ), парадигма, каквото ви хареса…

в „разказа“ в който живеем очевидно изглежда, че „епохата“ на Демокрацията започва с Френската Революция… това си стои толкова „очевидно“, че не се проблематизира, ако се „изследва“ то не изглежда толкоз вярно и несъмнено…

всъщност с Френската Революция започва една немислима преди нея епоха на Терор, защото само с Терор е възможно да бъдат наложени „Идеите“ на „бащите“ на революцията…

(4.) какво са искали те не е ясно, щото е много  мътно, но определено се знае срещу какво са те…

(това съм го пускал в този форум, ама не пречи пак)

Неста Уебстър в „Световната революция – Заговорът срещу Цивилизацията” систематизира целите на тези просветлени люде, посочени от Джон Робисън ( „Доказателства за тайния заговор срещу всички религии и правителства на Европа“ (1797)), те са унищожението на

1. Монархиите и всички форми на правителства
2. Частната собственост
3. Правота на наследяване
4. Патриотизма
5. Семейството ( т.е. брака и традиционния морал с едновременно то учредяване на общественото възпитание на децата )
6. Религията

когато подведете фактите на историята под логиката на борбата с тези 6 гореописани ценности, ще откриете едно много интересно припокриване между т.нар. либерализъм, т.нар „комунизъм“, и някой особено разпалени борции за „демокрация“…

(5. )(щото наистина няма нужда от дълго… само един пример…)

когато болшевиките (комунисти) вземат с преврат властта в Русия, те въвеждат така наречения „Военен Комунизъм“

това е някакъв „въпиющ“ терор…

да но по същото време в Росия освен обявената „класова“ революция, тече още една успоредна … сексуалната революция…

освен собствеността, се атакува и семейството…. лафа че жените стават общи, не е само лаф… първата държава в света където хомосексуалистите са „освободени“ от преследване и волно манифестират свободата си е Съветска Русия, това продължава близо дестина години…

сега как бихме коректно определили горната „революция“ (няма разбира се никаква революция, това си е един преврат, платен с пари отвън…), като социална, или либерална…

може като хванете горните 6 точки, да почнете определяте, докъде са успели, по съвсем различна „парадигма“, която прави нещата доста по-ясни, от всяко фалшиво противопоставяне на „ляво“ и „дясно“, „либерално“ и „тоталитарно“… защото под тези понятия се крият само техники на властта, но основното от което бихме се интересували сериозно е – „какво искат тези с „техниките“ да постигнат“…

( 6. )тука по другите теми се говореше за НЭП-а…

преди година в нета се появи една „съветска“ книга  –   „Частный капитал в СССР (1927 г.)“

http://www.economics…67&view=article

забележително четиво… четеш го като някакво дежа-вю от миналото… всичко което е разказано като „техне“ ни се е случило у нас през 90-те…

сега седя и се чудя –

това либерализация ли ще е…

демокрация ли…

неокомунизъм ли…

или си е пладнешки обир…

не знам…

„Непмани пишат писмо на финансовия инспектор“ 1927

 

4.

има един смешен историк, който може да сте гледали в някои от неговите филми по телевизиите – казва се Niall Ferguson; неговата втора книга се казва – The House of Rothschild, и минава за „официална” история на Ротшилдци…

тя започва с една мисъл на Хайнрих Хайне

„Money is the god of our time, and Rothschild is his prophet.“

има един велик немски писател – Михаел Енде

в последното си интервю ( 1994) казва нещо забележително…

In the ancient cultural places of the world there was a temple, a church or a cathedral in its center. From there came the order of life. In every modern big city there is a bank building in its center. In my »Pied Piper« I have tried to depict this as a kind of demon cult, where money is something to be prayed to like something sacred. It’s even being expressed there in words that it is »God«. It performs miracles, because the multiplication of money itself is yet a miracle. After all, the dealings there are with a miraculous multiplication of money. It has the character of everlastingness. But if there is anything that is just a purely man-made thing, then it’s money.

целият ляво-либерален разказ в който живеем се основава на едно просто допускане –

„белият човек” не може да „полудее”…  т.е. че ще търпи…

това допускане е много крехко…

(за да няма недоразумения използвам „белия човек” в смисъла, който го използват Ноел Игнатиев и Сюзан Зонтаг

http://en.wikipedia.org/wiki/Noel_Ignatiev call to „abolish“ the white race

http://en.wikipedia.org/wiki/Susan_Sontag The white race is the cancer of human history. )

но левите и либералите като хора с един корен и с една„адженда” малко се интересуват и продължават да издевателстват над природата и здравия разум…

това което са отключили със заклинания не може да се удържи и върне обратно…

трябва да им се даде наградата Дарвин – http://bg.wikipedia.org/wiki/Награди_„Дарвин“

за отказа да учат Историята – като пълни идиоти те си мислят, че като я пренапишат, и правят същото – последиците ще са различни…

нещата са обективни…

отново ще я търпят…

„полудяването” обаче колкото и да е неизбежно, не е отговор…

то е пропадане без изход…

въпреки цялата смрад трябва да се култивира Мярата и да се пази Критерия ясен…

нещата вече са толкоз Зле – че само със страшно Страдание ще се изплува…

но така е било и винаги така ще бъде… само Истинското ще оцелее…

като се гледам колко малко е то в мен и около мен – ми е ясно че този свят си отива безвъзвратно…

 

http://www.youtube.com/watch?v=qZCSGwKOntY

 

 

 

 

туй са неща от 2011-2014, не знам дали са чернови, или съм ги запазил вече редактирани, това няма значение

това специално има чудното заглавие V.3.1.6.6.5. и е от 2013

 

–

х.

чуйте това…

то е когато имаш страст и убеждения…

да ги изразиш както умееш…

Nina Simone: To Be Young, Gifted and Black

а какво е да си

стар

бездарен

и бял…

тишина…

нито има какво да кажеш

нито страст да го изразиш

а най вече способност да го направиш

но нещо те души

не знаеш к`во е

ама не е тъй

както изглежда

и седиш

и слушаш млади, надарени и черни…

удивително е, как днес това минава за добро

а същото по смисъл, но казано от бял за бели – става зло…

цялото това настоящо потапяне, пребиваване и разлагане  в „емоционални” и „когнитивни” дисонанси изпива както волята, така и всеки познавателен „потенциал” който си имал…

всеки опит да изразиш чувство – се сблъсква с калкулация за реакция на среда, която в най-добрия случай като хаотична е некохерентна, а най-често враждебна, и предпочиташ да се разрушаваш навътре, да дълбаеш, ерозираш себе си в несигурността, щото липсват точки на които да се опреш или закачиш…

някой някога някъде ти е взривил single point of failure

( чувството че има на кога да кажеш и … изпееш…

нали си се представяте…

на площада

в зала

насред поляна

раздрънкано пиано

и с двата пръста

чук клавиш там

чук там

и с фалцета

„когато си стар, бездарен и бял…” )

няма как…

всичко което е било е потопено в релативното блато…

за да се появят едни други „точки”, които не са твои…

х.

мога много да пиша, но от това само линковете и прилагателните  ще станат повече…

яснотата не;

просто при мен имА един момент в който прочетох едно на Неста Уебстър и някак разпиления пъзел, в който се губех, се подреди… сам…

( знам, знам, „конспиратология”…

пу, пу

но не е това…

тайното не е интересно, само фактите са )

беше много странно…

щото стана без да го търся, четях си, подминах го, после се замислих, върнах се, препрочетох…

факти, които стояха като противостоящи и несвързани – хармонично се обединиха от едната страна, а други, уж „еднакви”, си намираха мястото – подредени от двете страни на новото противостоене…

света се подрежда в опозиции

но избора на опозиции се определя от критерии

често критериите ги приемаме на доверие

и си плащаме за това

както и да е…

( открих случайно – едно невероятно място с всякакви неща, където има много от Неста Уебстър – http://www.pdfarchive.info/We/

само там съм намерил „Френската революция”… туй между другото )

избягвам да пускам нещо втори път ( въпреки че целият ни Свят се крепи на непрекъснато повтарящи се „новинарски” емисии който повтарят безкрай едни лъжи), но това ще го пусна за трети (тоя път на английски от World_Revolution – The Plot against Civilization

Уебстър цитира Джон Робисън – Robison_John_-_Proofs_of_Conspiracy и той от тук –  http://www.pdfarchive.info/Ro/  )

http://www.izgora.com/showpost.php?p=2603&postcount=226

http://www.izgora.com/showpost.php?p=2679&postcount=298

The Order of the Illuminati adjured Christianity and advocated sensual pleasures. “ In the lodges death was declared an eternal sleep; patriotism and loyalty were called narrow-minded prejudices and incompatible with universal benevolence“; further, „they accounted all princes usurpers and tyrants, and all privileged orders as their abettors . . . they meant to abolish the laws which protected property accumulated by long-continued and successful industry ; and to prevent for the future any such accumulation. They intended to establish universal liberty and equality, the imprescriptible rights of man . . . and as necessary preparations for all this they intended to root out all religion and ordinary morality, and even to break the bonds of domestic life, by destroying the veneration for marriage vows, and by taking the education of children out of the hands of the parents.“ Reduced to a simple formula the aims of the Illuminati may be summarized in the following six points  1. Abolition of Monarchy and all ordered Government.  2. Abolition of private property.  3. Abolition of inheritance.  4. Abolition of patriotism.  5. Abolition of the family (i.e. of marriage and all morality, and the institution of the communal education of children).  6. Abolition of all religion.

за да няма недоразумение, илюминати днес няма, но agenda им стои, и не е трудно веднъж забелязал я, да следиш хода й…

х.

Уйтхед http://en.wikipedia.org/wiki/Alfred_North_Whitehead в Process and Reality http://en.wikipedia.org/wiki/Process_and_Reality пуска един забележителен лаф

The safest general characterization of the European philosophical tradition is that it consists of a series of footnotes to Plato.

http://evankozierachi.com/uploads/Process_and_Reality_-_An_Essay_in_Cosmology.pdf

и после връзва гащи…

Thus in one sense by stating my belief that the train of thought in these lectures is Platonic, I am doing no more than expressing the hope that it falls within the European tradition.

изкушавам се да перифразирам Уайтхед и кажа – че цялата най-нова европейска история е действие под повърхността по горните 6 точки… в този смисъл това което наблюдаваме днес по света е продължение на тази „революция”…

удивително е неведението в което европееца може да живее по отношение на Френската революция, нейните движещи сили, вътрешни механизми и логика… това е възможно, защото успоредно с това си невежество той е вътрешно убеден, че добре я познава; напълно споделяйки нейната историческа значимост и прогресивност…

фактологично съвременната европейска популация е толкоз боса и избирателно подкована, че стига да имате медиен ресурс може да „впишете” каквато си искате „характеристика” на кое е да е историческо „събитие” без да срещнете съпротива от каквото и да е „знание”…

х. това може да е безкрайно…

ленин пише най-много по националния въпрос през 1913-1914, тези му работи са събрани в 24 том от събраните му съчинения; признавам, че са истинско откровение, ако се абстрахираш от езика на времето и конкретните теми (макар че и те са много любопитни) есенциално – то си е направо писание на днешно НПО или хелзински активист; мога да изпраскам десетки цитати, но ще стане дълго

У епископа Никона лозунг «национальной культуры» украинцев означает на деле лозунг пропаганды черносотенства на украинском языке, лозунг украинско-клерикальной культуры.

Сознательные рабочие поняли, что лозунг «национальной культуры» есть клери­кальный или буржуазный обман — все равно, идет ли речь о великорусской, украин­ской, еврейской, польской, грузинской или любой иной культуре.

…

О национальной культуре вообще могут говорить только клерикалы или буржуа. Трудящиеся массы могут говорить только об интернациональной (международной) культуре всемирного рабочего движения.

КАК ЕПИСКОП НИКОН ЗАШИЩАЕТ УКРАИНЦЕВ?

9 – 10 стр.

Лозунг рабочей демократии не «национальная культура», а интернациональная культура демократизма и всемирного рабочего движения. Пусть буржуазия обманывает народ всякими «позитивными» национальными программами. Сознательный рабочий ответит ей: есть только одно решение национального вопроса (поскольку вообще воз­можно его решение в мире капитализма, мире наживы, грызни и эксплуатации) и это решение — последовательный демократизм.

118 стр.

Это тем опаснее, что прикрывается буржуазная (и буржуазно-крепостническая) тенденция лозунгом «национальной культуры». Во имя национальной культуры — великорусской, польской, еврейской, украинской и пр. — обделывают реакционные и грязные делишки черносотенцы и клерикалы, а затем и буржуа всех наций.

119 стр.

Лозунг национальной культуры есть буржуазный (а часто и черносотенно-клерикальный) обман. Наш лозунг есть интернациональная культура демократизма и всемирного рабочего движения.

120 стр.

Ставя лозунг «интернациональной культуры демократизма и всемирного рабочего движения», мы из каждой национальной культуры берем только ее демократические и ее социалистические элементы, берем их только и безусловно в противовес буржуазной культуре, буржуазному национализму каждой нации.

121 стр.

КРИТИЧЕСКИЕ ЗАМЕТКИ ПО НАЦИОНАЛЬНОМУ ВОПРОСУ

наистина е интересно, четете ленин бе хора

ленин през 16-та в Цюрих е загубил надежда за скорошна пролетарска революция и кротко изучавал френската буржоазна; очевидно добре я изучил, творчески приложил с „едни пари” в русия…

тази правдоподобна сценка с ленин, може да бъде с кой и да е от героите на Комитетът за обществено спасение ( на много от вас тази изпълнителна структура нищо не ви говори)…

прословутият лаф за загиването на 90% от руснаците и 10те% които да доживеят до комунизма, преписван на Ленин, всъщност за първи път е казан от „първия” комунист Гракх Бабьоф, който смятал че тогава в края на XVIIIв. Има твърде много народ за изхранване; в наши дни подобни идеи, вече не от „комунисти” продължават да се споделят – има един еколог – Eric Pianka http://en.wikipedia.org/wiki/Eric_Pianka , и един голям паметник Georgia Guidestones  http://en.wikipedia.org/wiki/Georgia_Guidestones дето в общи линии, казват туй дето го казва Бабьоф, ама нито паметника е комунистически, нито еколога е комунист…

нещо друго ги обединява…

а това изказване на Бухарин на XII конгрес на РКП(б) 1923  „Русские должны искусственно себя поставить в положение более низкое по сравнению с другими, чтобы тем самым искупить свою вину перед «угнетенными нациями»“

с малко „актуализация” може да го напечатаме в кой и да е американски ляв вестник и ще получим политкоректни поздравления –  „WASP-а” трябва да се постави в по-ниска позиция за да изкупи вината си пред „угнетените малцинства”…

и WASP-a трябва да е доволен от снишаването, щото ако имаха революционния „потенциал” Ноел Игнатиев и Сюзан Зонтаг щяха го „изтрият” както „колегите” им  направиха с „руската буржуазия”

като хванеш и спреш да делиш нещата на леви и десни, комунисти – капиталисти, популисти – елитаристи, демократи – тоталитаристи, опозиции които вече нищо не ми говорят и почна да ги подреждам според горните 6 точки – на такива които защитават и такива, които искат да ги затрият, Света става доста по-логичен и някак ставам по-мотивиран и готов да се … изкажа…

х.

от известно време сутрин гледам малко телевизия, случайно открих един канал Comedy Central; това е някакво порно без голотии (възможни са и такива неща) има един Колбер и един Стюарт, тях ги гледам…

и знаете ли какво си мисля, ако едно време партай-геносетата трябваше да събират плебса в зали за да си прокарват партийната пропаганда с досадни събрания, днес е достатъчно да станеш клоун, да ти дадат предаване и да правиш същото… не е нужно да си сериозен, напротив, колкото по лежерно толкова по-дълбоко – номера е неуморно да биеш седналия пред телевизията вдебилен екземпляр в „Single point of failure”…

за да не може тълпата да кристализира до общество…

в това виждам нещо оптимистично…

тяхната победа е несъмнена – но очевидно не окончателна

щото продължават да бият в „точката” – релативизират, осмиват, изкривяват, но не могат да кажат „Стига”, щото падналия ще се изправи…

наистина е любопитно да ги наблюдаваш горните смешници като теми и отношение – нещата са повече от прозрачни;

тука трябваше да праскам цитати от една книга, която четох отдавна, и след време още веднъж, по много различен начин е четох…

(хубаво но не мога да я намеря из гардеробите, стопих си нервите да я търся…)

та прочетете непременно Кристофър Лаш  –  Бунтът на елитите  http://www.obsidian.bg/?cid=8&bid=162

има един момент в който Лаш праска цитати от „Бунтът на масите” на  Ортега-и-Гасет (цялата книга й е очевАдна реплика ) и след това казва, че всичкото което се отнася за тогавашните „маси” се отнася за съвременните „елити”…

( трябва да я прочетете, като я намеря, ще открия повод да ги пусна)

инак това е радио интервю – чуйте го

http://en.wikipedia.org/wiki/Saul_Alinsky

http://en.wikipedia.org/wiki/Studs_Terkel

нали разбрахте, преди да „организирате” трябва да „дезорганизирате”

останалото е „техне”

сега намерете „първия” манифест – който не е „Комунистическия” – а „Манифеста на плебеите” от „Трибуна на народа, или защитника правата на човека” Гракх Бабьоф” и го прочете… http://revarchiv.narod.ru/babeuf/oeuvre/manifest.html

започва с „ЦЕЛЬ ОБЩЕСТВА – ВСЕОБЩЕЕ СЧАСТЬЕ” и завършва с „Повторим еще раз: все страдания достигли предела; хуже быть не может; только полный переворот может исправить положение!!! Итак, пусть все смешается!.. пусть все стихии спутаются, смешаются и столкнутся между собою!.. Пусть все ввергнется в хаос, и пусть из хаоса изыдет мир новый и возрожденный!”

мирише ли ви на революция…

не е необходимо да се гърми и да падат жертви…

достатъчно е – да ти взривят Single point of failure и свободно да пропаднеш в емоционален и когнитивен хаос…

докато се чудиш за какво иде реч – едни вече са поставили основите на „Новия ред”

хубаво е ако успеете да намерите и прочете още един манифест „Пан-европейския манифест”

http://conjuncture.ru/coudenhove-kalergi_kampf-um-paneuropa/

http://www.paneuropa.ru/home.php?id=4&id2=0&id3=1&lang=

на  http://en.wikipedia.org/wiki/Richard_Nikolaus_von_Coudenhove-Kalergi

започва така

„всяко голямо историческо събитие е започвало като утопия – и се е превръщало в реалност”

мно`о интересно, и обяснително…

усещате ли сбъдването на утопията…

в сбъдването на тази „утопия” място за мен няма…

това е „не-място” където няма място за традиция, вяра и любов…

то си е за „тях”…

не за мен…

но докато стоиш и пазиш „точките” си тези не са победили

а ти имаш

и сили

и воля

и Бъдеще

х.

да завършим с Nina Simone – Revolution & Strange Fruit

ако изгледате докрай ще чуете какво „белите хора” са направили на „нейните хора”…

много силна песен…

но

винаги ще има едни хора от които си, и други от които не си…

и винаги единия отговаря, а другия съди…

винаги…

имам един Приятел… живял няколко години в Канада; отишъл, видял и се … върнал…

щото е Българин…

та, той отначало започнал работа в някакво цехче; седи той, жена му и някаква румънка, шефче в цехчето един горд представител на африка…

почнал да ухажва момата мамалигарка…

безответно…

станал особено настойчив и моят Приятел го дръпнал настрани и му обяснил, че оттам откъдето идваме, когато момата не отговаря с взаимност, момъкът си търси друга, щото булките ни са такива…

на горното деликатно, кратко, но изчерпателно пояснение, гордият представител на черния континент му заявил, че моят Приятел е … расист…

моят Приятел казал, че не може да е расист, щото по нашите земи представители на други раси (и в частност неговата) няма, така че няма как да е расист, щото няма основание да бъде…

и тогава гордият негър матирал моят Приятел като заявил – че вие там, откъдето идвате черни хора нямате, щото всичките сте ги избили…

понякога,  когато изпадна в състояние, в което се чувствам виновен за избитите негри по нашите земи, искам да направя някакъв жест…

малък, но от сърце…

сещам се за „Изличавене” на Томас Бернхард ( много го обичам ) – този притежава почти балканска интензивност на себеомразата, но я опакова по баварски… абе европейски ( просто и балканците и австрийците, едните по-рано, другите малко по-късно са пропаднали в … „безточие”…

забравили да пазят, „другите” им ги взривили…

да „градиш точки” е виц – Музил в „Човекът без качества” показва точно това… този роман може да е безкраен…)

та в „Изличаване” накрая героят след дълго „изличаване”  подарява родовия си имот с вековна и прочие традиция и слава на приятеля си евреин – като с това се отървава от бремето да живее с подобни, които не понася…

( тук има цитати – http://bg.wikiquote.org/wiki/Томас_Бернхард )

та, мислил съм си да събера пари – да купя имот – и да го подаря на негър – жест с който да намеря мир за избитите негри по нашите земи…

едни нашенци – просто са готови да подарят всичко дето не е тяхно – на всеки който не е българин…

на едни други хора пък много им е зор да направим туй…

и ако не им беше толкоз зор – можеше и да го направим…

ама…

после си викам:

ибал съм въ, мама ви илюминатска, няма да е ваш`та, шъ се тепаме…

прегледам си на бай Робисон точките, препрочета си Неста, тегля една майна на оня сулю Умберто, дойде ми сърце на място и си викам „Дръж се Земьо…”

вчера видях туй

 

http://www.dnevnik.bg/analizi/2017/03/19/2937577_vuzhodut_na_paranoichniia_grajdanin/

 

на мен щото само мненията са ми интересни във „вестниците”, минах направо на тях, /покрай тях се запознавам за какво става дума в статията, и ако ме заинригуват я прочитам след това…

за вас тук отдолу мнения няма – затуй и четете това /но сте толкоз малко, че направо може да се чувствате „избрани” или политкоректно-казано „ментално предизвикани”/…

как знам това?! това е голяма… тайна/

 

когато държателите на тайната почнат да обсъждат и да се присмиват на „търсачите” и вЕрващите в „тайните”, работата е бегала и близко да развръзка… /единствената печеливша стратегия е игнор; ако вече не могат да ги игнорират, щото „онези с разкритията“ са станали забележими, т.е. силни, значи „войната” с тайните е изгубена/

„теорията за тайните” е утрешния основен „наратив”, и туй не е щото някой нещо е разкрил, а просто щото пазачите са омекнали, вече за нищо не стават, даже и да „пазят” нещо толкова дребно като една „тайна”

нещата като всичко истинско са прости, никаква тайна няма, просто за едни неща е забранено да се говори /табуизират се, щото на светло лъсват като измами/, не е здравословно да се пита, да се задават въпроси, и всички живеят така все едно че ги няма, а те са си ачик…

 

има две схеми, които са върха на айсберга, но илюстрират всичко …

http://ritholtz.com/2011/09/big-bank-chart/

http://www.motherjones.com/files/images/big-bank-theory-chart-large.jpg

 

http://www.frugaldad.com/media-consolidation-infographic/

http://static2.businessinsider.com/image/4fd9ee1e6bb3f7af5700000a/media-infographic.jpg

 

това което е забележително, че двете са от 2011; тогаз поради „психологическия климат” по време на „кризата” завесата се вдигна; подобно време е било 70-те поради „петролния шок”; или просто щото и двете кризи следват фалита; отмяната на бретън-уудския „златен-доларов-стандарт” и днес, в който бавно петро-долара си отива в питане – кое е следващото…

в такива времена покрай гюрюлтията изтича по някоя „тайна” /т.е. за нещо явно може да почне да се говори/; през 70-те направиха „Телевизионна мрежа”, „Разговорът”, сума ти филми за които може да се разказва, днес обаче няма нито един филм, който да може да наподоби тяхното ниво…

що? щото веднага след 70-те, като се „стабилизират” нещата, от киното остана само едната … „индустрия”; овладяно, регулирано и контролирано от … „търговците“, които го превзеха /това завършва-започва според гледната точка с Heaven’s Gate  1980 https://en.wikipedia.org/wiki/Heaven%27s_Gate_(film)   и смъртта на  United Artists https://en.wikipedia.org/wiki/United_Artists затуй днес дори при криза бройлера е облъчен от „бързи и яростни” – 17 и очаква продължението на „старуорс”  минус 5и епизод, какво било преди с бабата и +11и епизод какво станало после с порасналото правнуче/

 

така кръг след кръг – нещата стават все по-трагични и нелепи

 

това днес не може да бъде разказано в мейнстрийм медиите поради горните две схемички, щото медията е запушена, а парите са пак у същите, и само долу аджамийската някакви пуцат „тайни” на килограм по блогове, форуми и социални мрежи, а „долу” качеството е „долно” – тъй някой си мисли, че може да го опаковат като „долно” и да го обезвреди…

наивници…

тези с медиите и банките си мислят че с техника и глобална адженда могат да прокарат отгоре „глобалната” си революция /също както филип егалите си е мислил, че ще седне на трона на братчед си/; и тъкмо щото почнаха да си вярват, че са успели и си заминават… барабар с техниката си…

 

знам че днес това звучи нелепо и абсурдно – но за мен вече няма никакво съмнение, че тези са пътници…

но нещата са преочевидни…

 

 

инак как бройлерите ще оцеляват след като така изградения пилчарник се взриви в лайна – нямам идея, всеки с подръчни материали и каквото запомнил от старите филми…

с такива бели бройлери никаква система не може да съществува…

 

 

това което можа да измудри мейнстрийма е единствено друга „конспирация” – „хибридна вАйна”, „фейк нюз”, „пост-истина”, „тролове”, „елфи” и прочие „опаковки” с които да пакетират неприятните „факти” да ги пуснат у лево, като измислени…

както и да е…

де е време все е напред, „конспирацията невър дай” тъй че има за разказване…

 

 

инак щото от известно време блуждах в конспиративния „наратив” ще използвам повода да пусна едни други стари неща, които излизат от компютъра ми като търся „уебстър”

31…

дядо си отиде…

изпратихме го… както умеем / с цялото си нелепо неумение…/

караше 95ата…

някой като му пожелаеше да я кара до 100 – той гневно казваше – ти що ме псуваш бе…

и повтаряше – човек трябва да си отива на време, ако се застои, като си отиде хората казват „отървахме се“ и на никой не му е мъчно…

 

много ми е тъжно… и само

значи във връзка с горното, туй е част от съвсем различна дълга казванка – но за нея ни време имам и ни муза чакам…

сега да обяснявам – файда йок…

а от дисклеймъри само чаршафи се простират…

(всеки каквото може ще си чопне за себе си)

 

 

това са цитати от една книга

http://iztok-zapad.eu/books/book/1185

 

 

 

този вече съм го пускал и преди  http://www.izgora.com/showpost.php?p=2749&postcount=365

 

„Някой образователни експерти смятат, че математика може да се учи и без да знаеш таблицата и да владееш аритметиката, тъй като нужната информация може да се набави с калкулатор или компютър”стр.52

ей още във връзка с вчерашното…

Често се случва възрастните да грешат по отношение на детските вкусове. Някой от най-крещящите заблуди се срещат в телевизията. Още докато замислят предаването, продуцентите на „Улица Сезам” се обръщат към психолози и образователни експерти, за да разберат какво би се харесало на децата. Ранните пилотни епизоди са създадени според техните препоръки. Но когато ги пуснали пред детска публика, продуцентите открили, че експертите грешат. Те отричали много от нещата, които в крайна сметка донесли успех на програмата. Твърдели например, че децата няма да възприемат смесица от фантазия и реалност. Но когато проследили на какво обръщат внимание малките зрители, продуцентите забелязали, че силно ги привличат сцените, в които мъпетите разговарят с хора.

Продуцентите на предаването „Загадките на Блу”, създадено по модела на „Улица Сезам”, стигат още по-далеч в наблюденията си върху детските предпочитания. Преди програмата да тръгне в ефир, никой не смятал, че децата ще искат да гледат повторения на един и същи епизод. Продуцентите обаче решили да излъчват всяка серия пет пъти седмично. Накрая децата от контролната група изстрелвали предварително отговорите на въпросите от предаването – толкова им харесвало да знаят какво следва. Всеки, който е чел приказки на деца, знае колко обичат да слушат нещо за стотен път. В „Първата идея” – книга за еволюцията на човешкия разум – Станли Грийнспан и Стюарт Шанкър привеждат множество доказателства, че бебетата развиват когнитивните си способности, като се учат да разпознават повтарящи се мотиви в гласовете, израженията и чувствата на хората, които се грижат за тях. Дори по-големите деца обичат да наблюдават и създават безбройни вариации на едно и къщо нещо. Според Грийнспан и Шанкър този тип занимания, особено в присъствието на любящ и внимателен възрастен, спомагат за формирането и затвърждаването на нервните пътища в детския мозък.

 

Джон Майтън

Краят на невежеството

Изток-Запад 2013

с.86-88

 

Днес канадските ученици са длъжни да работят с учебници, в които на всяка страница се въвеждат много нови термини и понятия. Те от своя страна са гарантирани с куп картинки и информация. Макар тези помагала да съдържат много добри обяснения и задачи, всички тези допълнителни труфила всъщност разсейват или объркват децата. Преди няколко години във „Сайънтифик Америкън” излезе изследване, според което колкото по-сложна е дадена триизмерна книга, толкова по-трудно е за детето да се научи да чете по нея. Авторите на изследването предполагаха, че това се отнася и за четивата от следващата възрастова група. В Азия, където децата са много по-добри по математика, учебниците са изключително опростени.

Когато писахме помагалата по JUMP, аз и колегите ми съзнателно избрахме съвсем изчистен дизайн. Освен това се опитахме да съкратим броя думи на всяка страница и да въвеждаме само по едно-две понятия. Търсихме последователност в оформлението и начина на въвеждане на темите във всеки клас; много от задачите са със сходен формат, тъй че материалът на изглежда познат на децата, които вече са учили по програмата. Учителите от лондонския пилотен проект се опасяваха, че учениците им няма да харесат помагала без лъскаво оформление с много картинки. Както се оказа, децата били очаровани.

Съставителите на учебници и програми по математика обикновено познават отлично изискванията на министерството, но не и детската психология. Помагала рядко са тествани толкова обстойно като телевизионните предавания от рода на „Улица Сезам” и „Загадките на Блу”. Дори ако залегналите в тях педагогически теории се окажат правилни (а това също не е сигурно, както ще коментирам в глава девета), между тях и приложението им в даден текст или програма има огромна разлика. Писал съм десетки страници, които са ми се стрували съвършени, преди да ги изпробвам в клас и да видя, че са твърде претоварени с информация, че не съм предвидил достатъчно подготовка или упражнения или че в материала са останали скрити някакви концептуални препятствия. Като знам колко различни са децата от възрастните, вероятно би било разумно да проучваме предварително дали създадените от нас учебници и програми действително задържат вниманието на децата. Какво намират за интересно? Нашето неведение по въпроса личи от броя на учениците, които в шести клас вече са напълно безразлични към училището. Ако образователната система беше телевизионно предаване, досега да е паднала от ефир.  

Джон Майтън

Краят на невежеството

Изток-Запад 2013

с.89-90

 

 

(  туй го пускам – само за да „отлепя” за миг вниманието върху туй – как продуценти (хора които мерят резултата – в рейтинг и реклама „=” пари ) проверяват продукта си преди да го пуснат, а учебниците, които по принцип са и по-обхватни като обхват и влияние се пускат без някой да е тествал какъв ще е резултата ( „пилотно”)…

„просто” печелят конкурс…(състезателно начало, няма „корупция” и давай… дано да става)

имам познат, който участва в писане на учебник преди 10-15 години, може и да продължава да пише, не знам, цялата драма беше във вътрешно-министерско-котерийно-експертни-крамоли на някакви лобита от очевидни идиоти, чиято цел е беше да-своят-едни-отпуснати-пари…

 

всъщност парите които се харчат по един учебник, предвид тираж и прочие, сигурно са много повече от самата телевизионна програма…

а влиянието и последиците му са много по-значими…

става дума за „ума” на едно поколение)

 

(тук толкоз може да се пише за Маршал Маклуън и за „мозаечността” на днешните учебници…

направо са си готова илюстрация за новите „медии”…

 

липсата на … „Разказ”

разхвърчали се понятия

липсата на Цялост се крие зад Куп от … множество неща

думите изтичат

цветничкото като за идиоти привлича към туй дето ще е нужно за Теста

 

проверката точно удостоверява … мозайката

съзнанието се залъгва с резултата и оценнката

…)

 

….

Ако учителят иска да импровизира и да следва откритията и ентусиазма на учениците си, ако иска да знае кога решенията им са верни ( дори пътят до тях да е друг ) и кога са се объркали, той трябва да владее материала. Само че много начални педагози не са добре подготвени по математика, а някой дори се страхуват от този предмет. През изминалата година съм изнасял квалификационни курсове в две училища, в които нито един учител не можа да реши задача със съотношения и проценти за шести клас на провинция Онтарио.

Джон Майтън

Краят на невежеството

Изток-Запад 2013

с.89-90

 

( подчертавам – начални педагози – в две училища, в които нито един учител не можа да реши задача със съотношения и проценти за шести клас …

 

толкоз…)

 

 

 

сега да го кажа просто…

 

когато открили електричеството – хората са слушали една музика…

след това покрай електричеството – почнали да слушат различна…

накрая покрай „другата” музика – хората ще загубят способността да произвеждат електричество…

 

хората приемат електричеството вече като природа…

даденост…

не са прави…

 

разказваха ми… за малък български град в който са останали 4 (четири) електротехници…

те са на по 50 (петдесет) години и отгоре…

да са живи и здрави – но ако хипотезата че не са вечни е вярна, а отдолу никой не идва…

какво следва…

 

– родната къща…

дядо още я пази…

 

 

– родилен дом…

показали ме от прозореца на втория етаж за първи път–

баба отдолу подскочила и викнала: „да литне в Космоса”…

( забележете без да е чела Артър Кларк и Айзък Азимов)

какви времена…

(толкова съм се стреснал от „пожеланията”, че така и не заобичах истински фантастиката…)

 

 

 

– останах на Земята… (къщата на дедите…)

 

голямата дъщеря това лято ме пита:

„и сега кой живее на село в къщата на дядо?!”

(тя е къщата на прадядото на дядо й, но за нея тя си е на дядо й)

„никой…”

„как така?!”

„ами няма кой да живее там…”

„и какво ще стане?!”

„ами покрива сигурно ще падне…” (ако вече не е паднал)

…

( в главата й, някак всяка къща си има хората…

когато хората си „отидат”, трябва да стане нещо, но не е ясно какво…

някакви незнайни хора трябва да дойдат…

близки… не е хубаво къщата да стои празна…

от къде…

не е ясно…)

 

 

– щото като си отида в града, винаги спа в апартамента, дядо се сърди, че не оставам при него:

 

„и тук е КЪЩА…”

 

реших да му направя евала, и веднъж останах…

дядо вече две години живее сам, и леко вече е над много неща…

страшна горещина, надвечер, ама сигурно 30 градуса не мърдат…

7 часа – дядо пуска телевизора с оттрениран жест с дистанционното:

 

„дай да видим какво ще ни лъжат днес душманите…”

 

в 7.20 го спира щото му е писнало да го лъжат…

( това е облекчение, щото той недочува и слуша на мах…)

сядаме да ядем…

печени чушки, домати, няколко лафа…

7.50 „чувствам” че трябва да си лягаме…

упътвам се към другата стая, той ми дава едно вълнено одеало, и ме пита дали имам нужда от нещо…

нямам…

на излизане ми казва, че е много горещо и няма нужда от чаршафи…

 

беше незабравима вечер…

горещо…

прозорците отворени…

събота, някъде далеч цигани се женеха…

отдолу нещо червено вълнено, отгоре друго вълнено и то боцкащо…

а не можеш и тениска да облечеш, щото за минута става вир вода…

 

 

– за рождения ден на дядо отидохме със сина от предната вечер…

за Празника…

бях го предупредил, че ще е малко по „войнишки”…

(както предвидих пак нямаше нужда от чаршафи…)

 

сутринта малкия се буди…

сънен идва оттатък носи Подаръка, прегръща дядо, тегли една джигитска наздравица без чашка, и продължава

 

„тази сутрин изобщо не усещах одеалото…вече не ми боцка…”

 

беше свикнал…

оказа се, че чаршафите са подробност…

 

( мама, на село, цяло лято го пращаше рано да купува хляб от магазина; за да не свърши нарязания хляб; разправя че вече се дразни да реже хляба, свикнала била, било допълнителна работа… мама цял живот е правила хляб; когато се разправяхме за този й „мързел” да реже хляба, леля се сети, как преди години, като започнали да продават и нарязан хляб в града, но завода на мама още го продавали ненарязан, тя купила от нарязания, а мама и казала „как може, колко хубав бил техния, и какво толкоз има в това да си режеш филиите сам… ”

и мама вика – „Божке, човек как се втелява…”

 

цяла наука е човешкото „свикване”…

но има две и двеста…

човек се плаши и уморява повече от очакването и страха от Промяна, отколкото от „новото”, или връщането на „старото”…

всичко е във Въображението…

стане ли – свиква се…)

 

 

– на обед на село като лежа в леглото гледам тавана и мисля:

тези греди са на повече от сто години… и държат…

ако нещо стане… нямам идея как се сменят…

нямам идея изобщо, що за конструкция има тази къща…

де се опира, що я носи…

това са дърве по на над сто години…

Магия някаква…

работи, щото още покрива не е паднал…

но магьосника вече отдавна го няма…

 

кой да обясни докога ще държи…

 

( в Япония има един храм…

той е на няколкостотин години…

той е същия какъвто е бил в началото…

но няма толкоз вечни дърве, които да издържат толкоз дълго…

просто като мине известно време, до храма започват да издигат същия, по същия начин като първия, без никаква промяна…

за тях е важно да могат да го направят отново същия…

така го пазят…

и вярват, че е същия… )

 

гледам тавана…

вече няма кой да направи тези дъски така…

и разбирам (някак), че тогава е нямало машини…

тогава са знаели кое дърво кога да го отсечеш, как да съхне, колко да го оставиш, и разни подробности, за които аз идея си нямам…

мисля си долу за основите…

няма кой да вдигне тези камъни отново…

и пак си мисля (сещам се), тогава е нямало машини…

то няма как да ги докарат…

 

(какви хора са били…)

 

(има един стих в Илиадата, (много ме работи) V песен, битката между Диомед и Еней:

 

„Синът на Тидея надигна камък огромен и тежък – двамина от днешните хора него не биха понесли, а той го самичък захвърли.”

 

туй да е писано VIII век за живелите XII пр.Хр. …

(приказка… може би…

вижте Лъвската Порта в Микена и си помислете за „строежа” на Японския Храм…

какво умеем ний от това…)

колко пъти по колко по двама не биха понесли, което предходните сами са захвърляли, за да се стигне до мен учудено зяпащ тавана на село…)

 

 

(тук е (има) една приказка за Маршал Маклуън и неговите „екстензии”, но тя твърде дълга и ще чака…)

 

 

за недоразбралите – (обобщение)

получили сме „Свят” даром

нямаме идея как функционира

загубили сме фундаментални интуиции

оплетени в незначителни подробности и евтини фокуси

способностите са закърнели

няма как да го опазим

преебахме се …

 

 

 

/…/

 

 

(1)

 

във вътрешния двор на село, имаме един курник, в който през зимата баба и дядо прибираха малкото останали кокошки за през зимата…

 

преди няколко години, пристигам посред лято, гледам вратата на курника отворена, вътре някакви кокошки…

и почвам – бабче, какво правите бе, кокошките ще избягат…

тя се смее – туй са – вика- бройлери, няма къде да избягат…

 

тогава за първи път видях бройлери…

 

вратата стои отворена…

долу баба е сложила една тачка, широка не повече от 20 сантиметра…

бройлерите не могат да я прескочат, стоят „затворени”…

 

те са толкоз дебели и сакати, че почти не мърдат…

само ядат и серат…

… и пълнеят невероятно бързо…

(това е целта на цялото упражнение…)

 

хранят се с някакви смески, които предполагам, че са отровни; преди да ги заколиш, трябва две „седмици” да не ги храниш с тях, за да се „изчистят”…

във водата трябва най-редовно да им капеш някакъв антибиотик, щото ако не го правиш, те са толкоз кекави (макар и дебели), че ще пукнат…

 

 

бройлера е най-нещастното и най-грозното животно което съм виждал…

 

дори малките са противни, което си признавам не е нормално…

но самите те са някак неестествени, имат непропорционално големи за малките си тела крака…

(странно неестествени, щото са живи…)

и когато ги гледаш, макар и малки и още мърдащи, ти става гадно и отчаяно…

 

тъжно е да ги гледаш…

жалко и противно…

на децата никога не им идва да отидат да ги видят какво правят…

(при другите животни ходят редовно и с желание)

те никога нищо не правят…

 

 

(2)

 

инак една нормална кокошка е най-любопитната и най-досадна твар…

(муха на два крака…)

 

дядо разправяше баща му колко мразел кокошките…

когато давали зоб на овцете, до яслите винаги се навъртали кокошки ( а когато „мине” кокошка, овца не ще да яде…), та прадядо ми ако хванел кокошка тогава, в яда си й извъртал врата и я хвърлял настрани… (дядо с жест показваше как хвърля нещо през рамо…)

 

аз питах – и какво я правехте…

дядо – мама я готвеше… – и ме гледаше ужасен, смееше се и казваше – кокошки да искаш…

 

 

(3)

 

значи…

 

не съм отчаян, но някак загубих патоса си…

едно време някъде в мен, въображението ми рисуваше някакви още неизвестни ми, но за сметка на това многобройни непознати, с които само трябваше да се открием за да се разберем….

 

инфантилия…

бавно зрея…

 

сега вървя по улицата и гледам…

имам чувството че обитавам ферма за бройлери…

„живота” ни беше „богат” и „сигурен”– смески и антибиотици

сега нещо ни ги спряха да се „изчистим”…

 

нищо не казвам…

 

 

(4)

 

(туй съм го пускал още в пула…)

в нашия град преди години имало един дядо…

срещнал един младеж, който си купувал вестник…

 – какво правиш бе, младеж?!

 – вестник си купувам…

 – що?!

 – истината да науча! да знам…

 – каква истина бе, момче! за Истината убиват…

 

 

(5)

 

в „Утопията на власт” М. Геллер и А. Некрич, преразказват една история…

 

 Една комунистка на едно „съвещание” разказва, как като ходила в Далечния Изток се срещнала с един голд ( нанаец), мъжът седял в лодка, а жена му гребяла;

 – Ти защо не гребеш”?

 – Мисля.

 Когато след известно време пътувала отново с тях, голда гребе, а жена му седи отзад…

 – Сега, Сталин мисли, как трябва да живея, а аз мога да работя…

 

( „Несколько лет спустя, на Всесоюзном совещании жен командного и начальственного состава РККА, одна из жен рассказала о своей беседе на Дальнем востоке с представителем местного населения — гольдом. Гольд ехал в лодке, гребла его жена. — Ты почему не гребешь? — спросила его приезжая. — Думаю, — ответил он. Когда она ехала с ним второй раз — греб гольд, а жена сидела сзади. — Теперь, — объяснил он, — Сталин думает, как мне жить, а я могу работать.” )

 

не мога да го измисля и разкажа по-добре…

това че Сталин го няма да мисли, не означава, че хората са се върнали към това да „Мислят”…

 

дори си мисля, че тоя голд е един от последните, които сериозно са знаели и разбирали – какво е това – „МИСЛЯ”, може би още само в някъде в джунгла, или в някоя пещера, Някой е запазил подобна сериозност и решителност в МИСЛЕНЕТО…

 

 

(6)

 

преди месец като го мислих това, горното, лежа в леглото и чета, горе съседа е надънил телевизора, всичко се чува – гледа VIP-Brother… (…)

 

все едно че чета „там”…

 

къде е това „там”, не знам…

но е странно…

някакви известни тъпаци говорят глупости, чувам ги ясно, а аз се опитвам да крада мисли от един отдавна умрял, щото не мога сам нищо да измисля…

 

ние сме общество от културни бройлери…

хранят ни с някакви смески, в които не знаем какво има…

ядем на доверие, щото това ни дават…

пием и не ни интересува какво ни капят вътре…

пием на доверие, щото само това има…

 

 

гениално е… в своята чудовищност…

 

 

дори не сме затворени…

 

 

само една малка летва…

символична…

колкото някой да не се обърка…

и излезе…

 

 

 

инак

човек

мислейки си мисли – сънува

река

лодка

мъгла

„КАК МНЕ ЖИТЬ?!”

само с МИСЪЛ

можеш да ВИДИШ с малко напред…

 

 

 

сигурен ли си, че искаш…

а още можеш ли…

 

1. 1.

 

любимата ми мисъл беше… ( … е)

 

Животът е пълен с комизъм, и е величествен само в своя вътрешен смисъл. ( Достоевски)

реалността на „вътрешния смисъл” се гарантира единствено от Душата…

няма ли Душа, всичко е един абсурд и … комизъм…

 

 

– всеки строи Планове…

избира, подрежда, планира някакви неща да стават в Бъдещето…

за да стане Хубаво…

 

– образът Бойко, така беше наредил и планирал нещата за редовните тазгодишни избори, та да му се отвие ръката да чупи питки и соли хапки, да получава китки, да реже ленти и да полива с менчета обекти… ( само пълната ми лишеност от умения ви спестява един клип от строежи и успехи, какъвто може лесно да се сглоби в духа на петилетните планове от зората на едни други времена…)

това щеше да е върховна реализация на едно 4-годишно неуморно строителство във времена на непрестанно затягане на коланите…

оставяне на следи – обосноваващи една нова 4-годишна претенция за успехи…

(това беше сценария)

 

`убаво, ама едни му развалиха сценария…

взеха че излязоха на улиците…

в резултат лицето Борисов отърва откриването на магистрали и мостове, а и на маса други обекти…

( едва ли по българските земи, има втори след Омуртаг, който да е по-мотивиран да си издигне колона с надпис за направеното от него…

а така да остане измамен и неразбран…

дали пък хан Омуртаг не предтеча на пи-ар-а по тез земи…)

 

– тези дето развалиха „плана” на Бойко, едно че му скриха ножичката за лентички и му ритнаха менчето с вода, изобщо затриха сценария – а за капак му направиха такъв номер с едни бюлетини по техен вече сценарий, че той се видя в небрано лозе, без да може да обясни, че изобщо не е там…

 

успехът на новите сценаристи беше пълен…

но на половина…

 

щото едно е да развалиш плана на „другарчето”, а съвсем друго да прокараш своя, новите освободители от авторитарния строител така се увлякоха и повярваха в сценария си, че се оказаха без време точно в ролята на батя ви Бойка…

не си бяха направили сметката;

бяха се подготвили да вкарат новините от съдебен процес в съдебен процес,  като „истинско” „народно” отмъщение и възмездие – така вместо мостове и магистрали щяхме да зяпаме мъже и жени с тоги по дела с документи и да гледаме невероятното – български политик да влезе у затвора за далавери…

но и тези добри хора зациклиха в цугцванг-а на пълното си бездарие…

 

 

-народът излезе…

така туй дето го наричат „Улица” – излиза за втори път масово по улиците в рамките на няколко месеца…

ентусиазмът в тон с температурите – расте…

( и спада съответно…)

 

но си мисля, че резултата ще е като предходното…

от протеста едно не може да се роди „План”, а и да се роди Нещо, ще е като „плановете” на предходните синковци, които силно мотивирани – силно си поверваха… но накрая го докараха до едно … Нищо

 

тръгнаха си изпълнили Вселената с комизъм…

само някой особено материално мотивирани намират нещо „величествено” в намеренията им…

 

 

-не че не ходих и на двата протеста мотивиран от „вътрешен смисъл”…

… просто нещата стават все по очевидни…

 

картинката е глобална… и глобално върви към катастрофа

нашите драми са дребни и безперспективни поради тяхната вторичност, производност и неразрешимост на местна почва…

 

решенията ще дойдат от разпада „отвън”, а не в резултат от действие вътре…

 

– за нас можем само да го кажем с думите на Лао Дзъ:

 

Който се повдига на пръсти,

 не може дълго да стои.

 Който прави големи крачки,

 не може дълго да върви.

 

 

първо, трябва наистина да стъпим здраво, второ, да изберем накъде да тръгнем, и трето без да се изсилваме да правим крачки по мяра…

 

 

2. оня ден говорих с един приятел, който като работещ и ангажиран няма много свободно време, и с изненада установих, че той не е чул за Едуард Сноудън

 

това направо ме отвя…

медията е забележително „същество”…

 

както и да е…

преди два дни гледах малко Bloomberg, CNBC, CNN изобщо не скриваха Сноудън, напротив само за него говориха, но беше такъв майтап, класика в жанра; основното в случая е дали и защо Китай и Русия няма да предадат Сноудън…

и какви ще са последиците…

 

„същината” на нещата е според конкретните „предпоставки” на всеки, демек от камбанарията му…

от моята е очевидно, че става дума за доказана възможност на нерегламентирано следене и подслушване на всеки… ( туй че не се отнасяло за американски граждани, и не нарушавало конституцията е пълен виц, щото е очевидно, че възможността я има, и е въпрос само на добрата воля на „някой” да не го прави, а кой го контролира този някой… не е ясно…

за останалите дето не са американски граждани, конституцията не важи, и няма проблем да те следят…)

 

разбира се, американските власти много ще ги е яд затова, щото вече е доказано, и не могат просто да го пропуснат като „конспиративни” небивалици…

( разбира се, защитниците на официалната американска позиция казват че е повече от естествено възможността да те следят… аз пък си мислих досега, че по „американски” е точно свободата да не те следят…)

 

непредаването на Сноудън се превръща в истински тест за глобалната сила на Америка и по-точно на нейната криза… (има една дълга казванка, но тя ще е ако е живот и здраве есента… накратко – свидетели сме на разпада на части на т.нар. „глобален елит” – просто клона се смалява – и някой маймуни ще изпаднат – премерването ще реши кои… това което става у нас е подобно, но само в умалени мащаби)

 

ако някой си мисли че горното прослушване и проследяване на връзки са отнася единствено за терористи просто трябва да се прегледа – то е преди всичко бизнес с бизнеса…

 

т.нар. „пазар” вече е такъв виц, че наистина не знам някой да вярва в подобна простотия…

отдавна вече не се говори за „Ешалон”, сигурно и вие сте забравили, беше през 90-те (набързо и за кратко намерих туй)

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2001/06/09/209256_mitut_eshelon_e_realnost/

с какво се занимаваше „Ешалон-а”… със същото с което се занимава и „Призм-а”, само дето „технето” вече е различно; и резултата какъв е за „Пазара” според вас, ами най просто този който има достъп до системата пИчели… който няма духа супата…

(а сещате ли се за „Енигма”…

Чърчил е писал „Втората Световната война” със самочувствието, че ще я четат както Цезаровата „Галските войни”… смятал е че историята на Войната е тази която той пише…

прочетох 6-те тома точна така…

по-късно след като изчетох на български каквото имаше преведено, прегледах няколко негови биографии, и там някъде открих – как започвали сутрините му на министър-председател по време на Войната – с една червена кутия с разшифрованите съобщения от „Енигма” за деня доставяна в леглото му; тогава някак Чърчил като „историк” свърши, и остана … писател… никъде той не споменава за тях;

забележителното е друго, в една негова биография от англичанин ми остана дълбоко една забележка – как 30 години до разсекретяването на „Енигмата” поради давност, въпреки че хиляди са знаели за нея, няма и най-малък теч на информация за нея (т.е. че англичаните са могли да разшифроват и да знаят военните тайни и планове на немците) – какви са били „тогавашните” англичани – и как днес всеки е готов да продаде всичко на вестниците, стига да има кой да плати…

ролята на „разбиването” на „Енигма”, както се казва, трудно може да се надцени…

 

 

въпросът е друг, малко в духа на Маршъл Маклуън – това което технето ти дава, ти го отнема като атрофиране на сетивото…

мисля, че „англо-саксите” тепърва ще берат ядове следствие на атрофирането – продукт на „червените кутии” рано сутрин…

това развращава (знаенето на тайните) – всеки го иска и търси – някой по професия, ( но в резултат те морално сетиво нямат),  но не това е страшното, а следствието – обществото просто загива, когато осъзнае, че някой някъде може да има всичко в една „червена кутия”… (разбира се,  овцете са стадо, не общество, при тях нищо между тях не може да загине, щото никога не е живяло… )

 

туй е накратко –  по-дълго и широко наесен, ако има време…  )

 

(туй само като „още ”  (да го има)- питането и знанието назад е много показателно, мнозинството счита, че „желязната завеса” е лаф на Чърчил, едни малко по-знаещи от мнозинството „знаят” че е на Гьобелс, аз при руснаците по книжки съм го срещал с авторство на Василий Розанов…

сега открих че на английски авторството на „желязната завеса” по отношение на Русия е на една мома – Сноудън…

 

уикипедията не е източник – в най-добрия случай отправна точка на невежи

в нашата стигат до Гьобелс – http://bg.wikipedia.org/wiki/Желязна_завеса

в английската наистина доста назад – https://en.wikipedia.org/wiki/Iron_Curtain

 

 

3. сега излезна едно удивително предложение, което го чух преди време най-напред при руснаците, но си мислих че се бъзикат…

истината обаче си е тази – http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-13-564_bg.htm

сега пак много може да се говори, но ако не бяха смешните французи с тяхното кино и култура, никой нямаше да забележи кога са започнали преговорите…

след две години по някое време щеше да научи че са завършили…

 

оня ден в „новините” като едно време ми говорят с някакъв идиотски оптимизъм, че благодарения на договора в Европа ще се открият нови 450 000 работни места, някой запита ли се, колко „стари” работни места ще се закрият „благодарение” на същия на договор… когато някой ти продава нещо, винаги ти казва „плюсовете”, но ако не си  идиот, трябва да калкулираш и „минусите” и да направиш обща рекапитулация от „далаверата”…

истината е, че Европа (елита й )не е автономен и ще приеме договора, цифрите горе в линка може да са „верни” (като намерение) но дългосрочно това е края на Европа (ако не приемем че той е настъпил преди доста време) – първо, в европа енергоизточниците са относително много по-скъпи ( тук има някой интересни данни http://ec.europa.eu/europe2020/pdf/energy2_bg.pdf ) , второ, социалните осигуровки много по-високи, регулациите и те, и дори някъде (франция, германия) да са по-производителни, не са по-конкурентноспособни… в един кратък период от време това под „силата на пазара” ще се наложи да се регулира, т.е. да бъде прието да се изравни с американското, което ще доведе до същото … нищо… щото ще подари 10-15 години на американския елит да лъже избирателите си, че нещата са  „наред”, точно както европейския лъжеше своите, докато превземаше пазара на „източна европа”… накрая цяла европа ще е това което сме ние в момента, и сащ ще са като  днешна европа, само че не знам кой ще ги прилапа…

затова обаче по медиите няма да се спори и дебатира, някой да е чул дебати по Лисабонския договор, само ще ни осведомяват, както стана с него ( европейската конституция, или това което я замести, и който нито един европеец не е чел)

 

4. вчера излязоха решенията на Върховния съд на САЩ по гей-браковете…

такива каквито ги очаквах… (не беше нужно да си пророк)

писах на друго място- тук само ще го пусна

преди няколко часа Върховния съд на САЩ излезна с две решения –

http://www.dnevnik.bg/sviat/2013/06/26/2090718_istorichesko_reshenie_na_suda_v_sasht_brakut_ne_e/

едното е във връзка с   http://en.wikipedia.org/wiki/Defense_of_Marriage_Act

приет от Конгреса през 1996 с 342 срещу 67 гласа – определящ „брака като съюз на мъж и жена“

17 години по-късно – днес, Върховният съд на САЩ приема горната „норма“ за противоконституционна с 5 на 4 гласа…

 

второто днешно решение на Върховния съд на САЩ беше относно референдума в Калифорния от 2008 – който утвърди „че единствено брака между мъж и жена е валиден и признат в Калифорния“ с  52.24% срещу 47.76% от гласувалите http://en.wikipedia.org/wiki/California_Proposition_8   ; решението на Върховния съд отново с 5 на 4 гласа обявява тази „норма“ на Конституцията на Калифорния за противоконституционна…

 

толкоз – имаме пример как един акт на Конгреса приет с огромно мнозинство 5 с/у 1, не толкова отдавна (17 години) и резултатите от пряко народно волеизявление в рамките на съвсем скорошен референдум се обезсилват от решението (мнението) на 9 човека в съотношение 5 на 4…

решаващият глас, човека който решил какво казва конституцията на сащ е антъни кенеди – http://en.wikipedia.org/wiki/Anthony_Kennedy

според мен едно решение на конгреса по един толкова важен за обществото въпрос е смислено да се отменя с друго решение на конгреса, и един референдум с друг, но не би…

един конкретен  глас е определящ повече затова какво казва Конституцията, още преди три месеца при изслушванията казаха, че ключовия глас ще бъде на съдия Кенеди…

толкоз за демокрацията…

другите 4 „защитници“ на американската конституция са така наречените „либерали“ във Върховния съд (любопитно е да им прочетеш биографиите)

http://en.wikipedia.org/wiki/Ruth_Bader_Ginsburg

http://en.wikipedia.org/wiki/Stephen_Breyer

http://en.wikipedia.org/wiki/Sonia_Sotomayor

http://en.wikipedia.org/wiki/Elena_Kagan

 

на мен вече не ми пука, чаках това „предизвестено“ решение за да си взема „сбогом“ със Запада (това лично…);

вече наистина не ми пука нито за Европа, нито за Запада, тези са обречени… (лично мнение)

мога да пиша много, но наистина не намирам особен смисъл, това не е въпрос на доводи, а на предпоставки… моите и тези на т.нар. Запад са различни; писал съм големи глупости през тези 12 години, бил съм глупав, срам ме, че чак толкоз глупав съм бил, но това не поправя нищо…

 

5. преди дни ми попадна едно писмо на Георги Марков от тук

 

https://www.facebook.com/notes/иван-ценов/писателят-георги-марков-1/115059615354368

 

хубаво е да го  има и тук…

 

Георги Марков до Димитър Бочев

 

ПИСМОТО

 

 

 

  18-22. 02.1977 г.

 

                                                                                                                                           Лондон

 

 

 

     Драги Митко,

 

 

    Извинявай, че малко забавих отговора си на последното ти писмо, но просто нямах време да седна да ти пиша, пък и вече намразих всякакъв вид писмовна дейност, след като трябва да прекарвам вероятно две трети от времето ми, дадено от природата – върху пишеща машина. Благодаря ти много за желанието ти да бъдем заедно, което много би ме радвало, но не се обадих на Захариев, нито имам намерение да му се обаждам. Причината е, че докато не ме изгонят от Би Би Си, по-добре да стоя тук, защото смяната, както знаеш добре, ще бъде най-проста илюстрация на нашата поговорка („Пременил се Илия – пак в тия”). Второ, струва ми се, че между мене и всички тия радиоорганизации съществува точно същия вид разминаване, което съществуваше между мене и българските партийни организации. От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС, или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки. Всичко това, което ти говоря, ти вече си го познал. И всичко това аз имам твърдото намерение да напиша в един или няколко романа. Защото нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи, например. Единственото, което вълнува и едните, и другите, е сигурността, която работната площадка им дава, т. е. повишенията, пенсиите, разните други удобства, плюс суетата да се наричаш радиожурналист, което при всички случаи звучи по-добре отколкото „таралежовъд“. Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата. Не! Никаква друга кауза, освен своята проста и ясна кауза – да си циментираш положението и да не си създаваш неприятности. Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш твоето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата.

 

     Все по-силно съм убеден, че светът съвсем не се дели на добри и лоши хора, на леви или десни, на вярващи или невярващи, а главното деление, което има значение за нас, е на хора, които могат, и на хора, които не могат. С други думи – на творци и на паразити. Има различни видове творчества, както има и различни видове паразити. Селянинът, който сее на нивата, е творец, жената, която ражда и отглежда деца, е творец точно толкова, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са творци. Този, който прави обувки, е творец, клоунът на сцената е творец, бръснарят на ъгъла е творец и т. н.. Но оттук започва най-голямата драма на хората. Творците и особено талантливите от тях никога не се съюзяват. Първият белег на един талант или на един гений е неговото несъгласие с другите. Много пъти съм казвал, талантът е независимост. И затова всички истински творци поради вътрешната си сигурност, поради устройството си винаги са в пълно разногласие по всички големи въпроси. В замяна на това паразитите или ако щеш посредствениците се обединяват, подреждат се в стройни редици и създават могъщата армия на администрацията и бюрокрацията. Тъй като те нямат творческата сигурност и смелост, тъй като по даденост са страхливи и несигурни, те намират подкрепа в своето общество, в своята администрация, която трагично им дава власт над творците. Администраторите най-много ненавиждат през живота си творците и творчеството, защото всяко нещо, създадено на този свят, им казва, че те не могат да създават, че те са просто паразити. Никой не е изливал повече злоба и завист спрямо творческата част на света от тия осакатени нещастници, които са си присвоили правото да управляват другите. Те се боят от творците, защото творецът не се подчинява лесно, той не е добър служител, той не е примерен чиновник, който казва сладникаво усмихнат „да, сър!” И затова на тебе ти е ясно например защо всяка дребна редакторска маймунка, колкото и бездарна да е, която почука на вашата врата (или на тукашната), има огромни предимства пред такива като мене. Защото те не се интересуват какво всъщност предават за България, не се интересуват да вникнат дълбоко в нуждите на ония, които слушат оттатък, да отговорят най-пълно на техните очаквания… а просто да си изслужат времето за пенсия и след това да имат приятни старини в някое крайморско топло заливче.

 

     Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора, които срещнах, и тукашни, и емигранти всъщност се бореха и мечтаеха да получат в живота нещо, което аз бях захвърлил в България – пари, гарантирано положение, слава. Почти всички и англичани, и германци смятаха, че аз съм бил луд и че е абсолютно морално да лежиш на гърба на цял народ и да си живееш като привилегирована гадина. Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии. 

 

     За мой и твой ужас, това е действителността. Това е все същият конфликт между партията и отделните творци. Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите – източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) – много по-силен.

 

 

 

     Знам, че въпросът ти е естествено – А ЗАКЪДЕ СМЕ НИЕ? КАКВО ДА ПРАВИМ НИЕ?

 

 

 

     Най глупавото би било да се лъжем, че нещата не са такива, каквито са. Най-непростимото би било да се гръмнем. Отговорът е много прост – ние трябва да продължаваме да бъдем точно това, което сме били – луди. Защото това е формата на живот, която най-добре ни приляга, защото ние сме родени за нея и защото е най-висша привилегия на природата – ДА НЕ БЪДЕШ КАТО ТЯХ. И струва ми се, че цялата красота на живота, че ако щеш целият му смисъл (нали красотата е смисъл), като че е заложен в лудостта на лудите. Всичко наистина голямо и красиво, което и природата и хората са създали досега, е изблик на тази лудост, която според мен е самата същност на МОЖЕНЕТО.

 

     Пиши, ако чувстваш, че можеш да пишеш, рисувай, ако мислиш, че можеш да рисуваш, кови, ори, пей, прави нещо, което усещаш, че можеш да правиш, и не се извинявай, че някой не ти е дал микрофона си, че не искат да те печатат. Когато творбите ти станат безспорни, конформистката същност на ония, другите, ще заработи в твоя полза, те ще те приемат като СВОЙ, ще те пуснат по радиото, по телевизията, навсякъде, паметник ще ти издигнат, за да докажат, че онова, което ти си направил, е ТЯХНО. Те винаги са си присвоявали всичко голямо от историята, всичко, което лудите са създали. И затова можеш да си обясниш такива странни картинки, че музикално глухи охкат и ахкат по Бетовен, литературно слепи хора хвалят до небесата Достоевски и цели шайки от нищожества честват коленопреклонно Ботев (и дори наум не им минава да се опитат поне мъничко да бъдат като него).

 

     Ето това е конфликтът! Най-големият, най-дълбокият, единствен сериозен конфликт.

 

     И в този конфликт такива като мене нямат микрофоните, нямат вестниците, издателствата, киното. Всички те са от другата страна, където комунистически, капиталистически, националистически и господ знае какви още микрофони стоят редом и се борят, за да наложат под един или друг цвят властта на нищото.

 

     Трагично, ние не можем без един компромис – този, който ти дава залъка. Но само при условие, че този компромис ще ти помогне да продължаваш да бъдеш това, което си.

 

 

 

     Драги Митко,

 

     Ето ти горе-долу картинката на нещата, така както аз я виждам. Тя не е безнадеждна. Тя е реална, което значи, че вътре, дълбоко в себе си съдържа надежда.

 

     След като ти изпонаписах всичко, което чувствах, позволи ми сега да спра, да пожелая на тебе и на Клавдия здраве и любов и предполагам, че скоро пак ще си пишем.

 

 

 

     Най-сърдечно твой

 

     Жоро

 

 

 

6. имам една книга в главата…

никога няма да я напиша…

щото …не съм писател…

 

тя се разказва за едно село…

с кмет, поп и даскал…

с моми и момци…

баби и дядовци…

с много деца…

… и с едно овчарче…

 

непрекъснато ми изникват историйки… те са „индуцирани” от ставащото около мен…

по е просто да разказвам какво е станало около мен… но то така разказано не е интересно – щото отпраща към нещо обикновено… и като такова … никакво

когато го пратиш обаче като в ставащо „Свят”, „смисъла” на казванката някак се измъква от „обикновеността” и се сдобива с една особена „тежест” „на-искаща-нещо-да-каже”… препраща към нужда да се разбере, щото не че смисъла не е същия, но предполага този който слуша да интерпретира…

както и да е…

в този „Свят” за да има място за „магическото” което съществува, но в нашия обикновен живот е в липса, има една място… за което всеки в селото знае, но избягва да ходи, а и да говори за него, щото там стават … странни неща…

 

разказва се, че от незнайни времена там живели дракони, старите мрели, младите растели, и така незапомнени времена, пращали им девойки, яли млади юнаци тръгнали да ги борят, обирали крушите, пресушавали кладенците и прочие чудесии и ужасии, накрая останал един последен дракон, педераст ли бил не е ясно, но наследник нямал, преди много време вече престарял си закачил „топките” от немощ или невнимание на върха край селото и паднал, претрепвайки се в подножието; умирайки, заплел някакво старо заклинание… създавайки това странно място, пълно с неопределени сили,  в което стават странни неща, и което никой не изпитва нужда да посещава…

освен един млад мелничар, на когото мелницата е там и по занятие си ходил да си върши работата… историята е дълга…

 

тук я зачеквам за друго…

има едно овчарче което си чува овце, и щото пашата покрай онуй драконово място е хубава, ходи там…

и се случва кога стадото навлезе у туй магическо „место” овците се превърнат ту на пролетарска демонстрация, ту на спонтанен демократичен протест, веднъж гейски парад, друг път градско стъргало; песовете ту полицаи, ту провокатори, ту с „бастон, дебела шуба, пура” и прочие…

не му требе телевизор на овчарчето, всеки ден различно – стадото едно… и едната „драконова” магия…

 

и овчарчето на границата между „тук” и „там”…

 

 

самото овчарче от време на време навлезе със стадото у тези магични полени и се чувства същия, но някак особено и различно…

върви из тая магия, и щото помни, че отвън е различно се чуди какъв ли е погледнат отвън…

 

кой да му каже…

 

няма как да си и вътре и вън…

 

наистина какви ли сме погледнати отвън – погледнати отвъд магията

сигурно силно комични…