туй също е от 2013, помня как го писах, но е останало само някаква заготовка; така не е много ясно, но за мен си е очевидно, който може ще види каквото може да види /и на венера милоска и липсват двете ръце, ама ходят да я зяпат/
–
има един забележителен исторически персонаж Charles_Holland_Duell
http://en.wikipedia.org/wiki/Charles_Holland_Duell
той бил нЕкакъв шеф в патентното ведомство – и в това качество е лафа, който го е обезсмъртил
Everything that can be invented has been invented.
–
Нашите изобретения често се оказват красиви играчки, отвличащи вниманието ни от сериозните неща. Те не са нищо повече от усъвършенствани средства за постигането на несъвършена цел – при това твърде лесно постижими, все едно да отидеш с влака до Бостън или Ню Йорк. Нямаме търпение да осъществим телеграфна връзка между Мейн и Тексас – обаче Мейн и Тексас може да нямат какво да си кажат.
Хенри Дейвид Торо
Уолдън или Живот в гората
http://liternet.bg/publish6/dtoro/life/w01.htm
–
в последно време чета само американска ( не знам как да я определя „социално-икономическа-популярна”) „литература” не мога да знам дали имат друга… и си мисля, че всичко туй е някакъв римейк на ДРУЖЕСТВО ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА НАУЧНИ ЗНАНИЯ „Г. КИРКОВ”, защото едно са си „плюли” в устите като едновремешните му „лектори”, друго” приказват едни неща с убеждението, че всичко което е имало да бъде открито е вече открито…
съмняваме да имат точно устав като този –
но това с „невидимата ръка на пазара”, за която толкова много обичат да говорят или със свободно търсачество на свободни търсачи просто не става…
има известно време през което туй работи, и дава плодове (какви е отделен период), но то е до време…
след туй става смешно…
накрая абсолютно безразлично… ( някой сеща ли си днес за дейността и творчеството на „лекторите, които разпространяват обществено-политически, естествено-научни, производствено-технически знания и челен опит с цел да се формира марксистко-ленински мироглед у трудещите се”)
кога става смешно…
когато реалността абортира приписаната й от лекторите „картина” като абсурдна…
–
да четеш Жак Атали е весело преживяване, ако нямаш едно наум, че подобни болни мозъци са властово облечени, и сериозно мислят глупостите, които пишат…
да четеш след 2008 Уолтър Ръсел Мийд „Бог и златото” (2007) http://www.helikon.bg/books/50/-Бог-и-златото_148864.html е все едно да четеш асистент на Суслов след 1991…
но вече е проява на абсолютна безнадежност и интелектуална безпомощност мъглата на „Ерата на немислимото” на Купър Реймо http://www.helikon.bg/books/50/-Ерата-на-немислимото_171724.html , или Защо нациите се провалят Дарон Аджемоглу и Джеймс А. Робинсън http://iztok-zapad.eu/books/book/1152 , и туй са десетки у нас, отделно са сигурно стотици там…
–
само до 2007, преди 15 септември 2008 г. можеш да обясняваш с Маколи как дълга не е страшен, и как Великобритания е най-велика, когато дългът и е най-голям… и как „басповете” (WASP-а) притежавали способността да управляват дълга си
–
http://de.wikipedia.org/wiki/Die_Toteninsel
http://www.artists.de/pictures/user_images/full/26499_die-toteninsel.jpg
/тук сега /2017/ е празно – а имаше една велика картина на една млада германка, семейство от средната класа хапващо от чинийки за парти пред картината Острова на мъртвите…
сбърках се да я търся просто я няма…/
