Дейв Мейсън го открих късно, но имаше период в който го слушах много интензивно; мисля, че е един от най-добрите певци в рока, аз от гласове не разбирам, но начина по който пее много ми харесва и ме действа… затуй казвам певец, а не глас; много е премерен, няма нищо излишно и в повече, има Вкус и Мяра… всичко при него е пипнато по-много готин начин, без евтини ефекти, но топло, докосващо и е пълно с много музика
често си го пускам… и преди няколко седмици гледам някакъв в тубата отдолу пише… „RIP“, викам си „баси, Чичото си отиде… трябва да споделя нещо“; никъде из мрежата дето зяпам не го отбелязаха, очевидно не е от мащаба на мейнстрийма, което от където и да го погледнеш е Комплимент, а си имам лично Чувство към него… и почна голямото мислене, трябва ли, какво толкоз мога да кажа…и време се изтъркаля…
мисля, че един Концерт стига…
туй ми е един от любимите концерти, вече съм го пускал тук /мисля че това е чист Rock`N`Roll/ и специално любимо изпълнение /слушано е хиляди пъти, песента е на боб дилън, но аранжимента който я прави това което е, го правят една вечер дейв мейсън и джими хендрикс/ а това „специално“ изпълнение го прави Джим Крюгър
джим крюгър свири с дейв мейсън още от 1973, до ранната си смърт през 80-те, винаги съм си мислил, че са Приятели, четох по-късно, че изобщо не са си били близки, просто само музика и „бизнес“, но каква … Музика
между другото за Света… миналия месец се навършиха 400 години от смъртта на Френсис Бейкън, щото помня лесно цифри и дати, и като дойде деня си викам дай да проверя как се чества и гледам тук и там някакви събития /в англия, по света, разбира се, нищо/ но толкоз семпло и тихо… в медиите нищо /Бейкън не е кой да е/, а колко шумно и грубо ти пробутват някякви „актуални“ глупости и простотии, в които няма нищо и от които нищо не може да остане…
безсмъртната формула за „Успеха“ на Бейкън е „да си малко глупав и да не си много честен“, мисля че напълно верифицирана; но днес да си „малко глупав“ не е достатъчно, а „честност“ е нещо, което ни много, ни малко не влияе, щото просто е нещо, което не може да се отчете, като напълно безсмислино и ирелавантно към „постиженията“, които мерят „успеха“
тоя днешен свят е толкова плитък и мътен, че единственото с което мога да го оприлича е … локва
в него ни небе може да се отрази, ни нещо живо да е вирее вътре…
но това може би ми се струва така, щото съм просто стар и изтъпял…
…
в общи линии живота ми вече се затваря от двата пътя на едни персонажи от безсмъртни песни – съзерцателен, на героя на камен кацата
боли ме главата, дебелата глава,
боли ме в мъглата, гъстата мъгла.
не знам какво ми е , но не отивам на добре,
забравил съм какво търся, но не е какво да е.
а в активен модус съм обладан като чичо пей на джандема
бе я го глей
май облак зрей
му духни
го махни
както и да е…
…
туй трябваше да е за Дейв Мейсън
Почивай в Мир
izgora 