щото се чудех как да открия горното на джуандзъ в компа, търсих маклуън и излезнаха една камара „документи“…
в момента съм в плен на пехниби, по-известна днес като гейма /древногръцка богиня на компютърните игри, дъщеря на хемера и хипнос, братчедка на морфей… човек може да се изуми колко пропуски има в митологичните речници, които се издават…/ и надали скоро ще ми дойде муза за споделяне…
та, това са няколко неща – ще ги пусна както ми излизат, не хронорогично, а за много не знам и откога са – някъде 2012-2015; като толкоз нямате работа, и гейма ви е омръзнала, че влизате тук, да има какво да зяпате… това което ги обединява е, че с повод и без повод съм турил вътре „маклуън“… то се отнася или за технето, или за медията, или за нещо си, което не е к`во да е, но е трудно да се определи какво точно е…
не знам дали точно така, както е сега, е излязло тогава, щото обикновено редактирах и поправях правопис и добавях разни хрумки – но каквото е сега – туй е останало
та тъй 1.
чудех се дали да изджастапрастим тези цитати така и всеки кой разбрал – разбрал…
но все едно съмненийце ми подсказва, че требе да се пусне и нишан…
после пък…
а след това…
както и да е…
*
–
Първа книга Моисеева – Битие
- След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.
- И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.
Ксенофан
15.КЛИМЕНТ, Стромата, V,110, 715.;
Ако имаха биковете ръце, или конете, или лъвовете,
за да рисуват и извайват статуи тъй както хората,
конете – на коне, биковете – на бикове подобни
боговете щяха да изписват и фигурата да им извайват
според тази, която тe самите притежават.
- КЛИМЕНТ, Стромата, VII, 22,841 P.;
За етиопците са черни боговете и чипоноси,
за траките са синеоки, с коси червени като огън.
Елеати Фрагменти / Изд. ЛИК 1996 с.30
( очевидно че съществува някакъв остатъчен религиозен инстинкт у атеисти и еволюционисти…
„освободили се” напълно от предразсъдъци и предубеждения, разбили прангите нахлузени на „човечеството” от мракобеси и техните назадничави институции, почувствали се на Воля и Свобода, те тутакси се залавят сами да си сътворят „бог” „по свой образ и подобие” за да има на кого да се молят – „изкуствено и интелигентно”….
нещо безкрайно „по-мощно” от тях, което няма да има нужда от създателите си ( щото веднъж създадено, то ще се саморазвива експоненциално) – на което те ще задават въпроси, щото са глупави и не знаят – а то ще им отговаря, щото е безкрайно умно и няма да има друга работа…
ако наистина успеят – и то действително е такова – толкова по-умно, мощно, самоподдържащо се – що пък да не ги унищожи…
( например 3D принтер който произвежда сам подобрени 3D принтери – които произвеждат подобрени 3D принтери…)
могат ли да го спрат, ако то е такова
ако е такова каквото го създават – Не
могат само да вярват – че ще бъде Добро
и няма да ги унищожи
Що – ами така вярват)
едно, цялата митология (и „надградената” на нея литература) ни разкрива едни „архетипи” – как създателите (отците ) биват вързани, обезсилени, пратени у тартара и прочие…
друго, като си помислиш няма да е голям проблем тези „свободни” създатели на „изкуствени” „богове” да бъдат преодолени…
те са излишни… те самите се възприемат за НИЩА за преодоляване
това разбира се не засяга останалите…
те са свободни да се съпротивляват…
–
тези дни из пресата преведоха за едно изследване – което не мога да преценя доколко е меродавно ( и доколко натамънено, на статиската и нейните методи много не вярвам, всичко може да се докаже), но в случая е само повод и за случая…
http://www.ploshtadslaveikov.com/valshebnite-prikazki-prosledyavane-na-korenite-im-do-praistoriyata/
http://rsos.royalsocietypublishing.org/content/3/1/150645
ето и малко приказки
http://azku.ru/ukrainskie-narodnie-skazki/kuznets-i-chert.html
https://chitanka.info/text/2657-kovachyt-v-raja
http://www.az-deteto.bg/prikazka-za-tikvata-i-krasta/4902/view.html
–
тука се чудя кое да пусна от мирча елиаде, но най-по темата май е това
https://www.helikon.bg/books/41/-Ковачи-и-алхимици_27971.html
тука е последната глава на руски за любопитните – алхимия,естествени науки и темпоралност
http://knigi.link/nauki-tehniki-istoriya/alhimiya-estestvennyie-nauki-aspekt-36071.html
Ако нашите анализи и тълкувания са основателни, то алхимията продължава и използва една много стара мечта на homo faber: да сътрудничи за усъвършенстването на Материята, като осигури своето собствено усъвършенстване. Описахме няколко главни фази на това сътрудничество: няма да се спираме повече на тях. От всичките опити се откроява една обща оценка: като поема отговорността да променя Природата, човек замества Времето: това което би отнело хилядолетия или еони „зреене” в подземните дълбини, металургът и най-вече алхимикът смятат, че могат да постигнат за няколко седмици. Пещта замества телургичната утроба: в нея рудите-ембриони завършват растежа си. Vas mirable на алхимика- неговите пещи и реторти, играят още по-мащабна роля: тези уреди са мястото за завръщане към първичния Хаос, за повтаряне на космогонията; в тях веществата умират и възкръсват, за да бъдат накрая преобразувани в злато. Достатъчно подчертахме духовната страна на алхимичното дело, за да го разгледаме отвън, като усилие, подчинено на промяната на материята. В това отношение, делото продължава наченатото от artifex от праисторическата епоха, който използвал огъня, за да промени Природата, да създаде нови форми, накратко, да сътрудничи на Твореца, да усъвършенства Творението му. Митичната фигура на африканския Ковач-Герой Просветител все още не е изгубила религиозното значение на металургичния труд: както видяхме, Небесния Ковач довършва сътворението, организира света, полага основите на културата и води хората към опознаване на мистериите.
„Природата се променя” най-вече чрез огъня и е показателно, че владеенето на огъня се утвърждава както в произтичащия от металургията културен напредък, така и в психофизиологичните техники, на които се облягат най-старите известни шамански магии и мистики. Още от този архаичен стадий на култура огънят е използван като двигател за „преобразуване”: негоримостта на шаманите разкрива, че те са надхвърлили човешкото състояние, че участват в състоянието на „духовете” (откъдето ритуалното представяне на firetricks: то периодично утвърждава и доказва авторитета на шаманите). Огънят е и деятел на преобразуването на някой инициации, от които са останали следи дори в гръцките митове и легенди. Кой знае дали ритуалът на изгаряне не изразява надеждата за преобразуване чрез огън? От друга страна „владеенето на огъня”, във всички тези магико-религиозни контексти, сочи интереса към това, което условно ще наречем „духовност” шаманът, а по-късно йогинът или мистикът, са специалисти по душата, духа, вътрешния живот. Безкрайно сложен символизъм свързва ужасяващите огнени теофании с най-пленителните пламъци на мистичната любов и със сияйните епифании, но също и многобройните „изгаряния” и „страсти” на душата. На различни нива огънят, „пламъкът”, ослепителната светлина, вътрешната горещина, изразяват все духовни опити, присъединяване на сакралното, близост до Бога.
Леярите и ковачите, както и алхимиците, били „владетели на огъня” – и всички те, както и подпомагали делото на Природата, ускорявали темпоралния ритъм и в крайна сметка, замествали Времето. Вероятно не всички алхимици имали съзнанието, че тяхното дело замествало делото на Времето. Но това не е толкова важно: същественото е, че тяхното дело, видоизменението по един или друг начин позволява премахването на Времето. Както казва един герой на Бен Джонсън, „оловото и другите метали щяха да са злато, ако имаха достатъчно време”. А друг алхимик отговаря: „В това се състои нашето изкуство.”
Но в убеждението си, че работят с Божия помощ, алхимиците считали делото си за допускано, ако не и насърчавано от Бог, усъвършенстване на Природата. Колкото и да се отдалечени от древните металурзи и ковачи, те все пак били продължители на тяхното отношение спрямо Природата: за архаичния миньор, както и за западния алхимик, Природата е йерофания: тя не само е „жива”, но и божествена, най-малкото имало божествено измерение. Впрочем, благодарение на сакралността на Природата – разкриваща се във „фината” същност на веществата – алхимикът смятал, че може да получи Философския Камък – причина за преобразуването, както и своя Елексир на безсмъртието. Няма да се връщаме върху инициационната структура на opus alchimicum. Достатъчно е да припомним, че освобождаването на Природата от закона на Времето се осъществявало заедно с избавлението на последователя.
Западният алхимик завършва много стара програма, започната от homo faber в деня, когато решил да преобразува Природата, която считал, от различни гледни точки, за сакрална или податлива на йерофанизиране. Идеята за алхимично видоизменяне приказно увенчава вярата във възможността да се променя Природата чрез човешки труд ( който, да не забравяме, винаги е притежавал литургично значение).
Мирча Елиаде Ковачи и алхимици / Изд Хемус` 2000 с. 158-160
допреди няколко години никой не подозираше за ролята на Нютон в това всеобщо движение, целящо renovation на европейската религия и култура чрез дързък синтез на окултните традиции и естествените науки. Наистина Нютон никога не публикувал резултатите от своите алхимични опити, въпреки че някой от тях се увенчали с успех. Многобройните му алхимични ръкописи неизвестни до 1940 г., бяха старетолно проучени от професор Бети Тийтър Добс в книгата The Foundations of Newton Alchemy ( 1975 г.). Професор Добс твърди, че Нютон експериментирал в своята лаборатория описаните в огромната алхимична литература процеси, „в степен, недостигната нито преди, нито след него” (op.cit., стр. 88). С помощта на алхимията Нютон се надявал да разкрие структурата на микровселената, с цел да я насложи върху своята космологична система. Откриването на гравитацията – силата, която задържала планетите в орбитите им – не го задоволявала напълно. Но въпреки, че провеждал неуморно опити от 1969 г. до 1696 г., той не е успял да открие силите, които управлявали частиците. Но когато през 1679-1680 г. започнал да изучава динамиката на орбиталното движение, приложил към Вселената „химическите” си схващания за привличането.
Както изтъкнаха МакГуайър и Ратанси, Нютон бил убеден, че в началото „Бог предал на няколко избраници тайните на природната философия и религията. Впоследствие, това знание било изгубено; все пак, по-късно било възстановено и включено в преданията и митовете, където останало скрито за непосветените. Но в днешни дни, знанието може да бъде възвърнато чрез опита и то по много по-точен начин”. Ето защо Нютон изследвал най-езотеричните области на алхимическата литература, надявайки се, че те съдържат истинските тайни. Показателно е, че основателят на съвременната механика не отхвърлил традицията за първоначално и тайнствено розкриване, както не отхвърлил и принципа на видоизменение. „Превръщането на Телата в Светлина и на Светлина в Тела е в пълно съгласие със Законите на Природата, защото Природата изглежда възхитена от Видоизменението”. Според Добс „алхимичната мисъл на Нютон била толкова силно обоснована, че никога не отрекъл нейната всеобща валидност. В известен смисъл, цялата кариера на Нютон след 1675 г. може да бъде разглеждана щато продължително усилие да обедини алхимията и философията на механиката” (op.cit., стр.230).
След публикуването на Principia противниците заявили, че нютоновите „сили” всъщност били „окултни качества”. Проф. Добс признава, че в известен смисъл критиците имат право : „нютоновите сили приличали много та скритите симпатии и антипатии, за които говорела окултната литература през Ренесанса. Нютон обаче придал на силите онтологичен порядък, съответстващ на този на материята и движението. Благодарение на това съответствие, подсилено от количественото определение на силите, той позволил на философите на механиката да се издигнат над нивото на въображаемия „impact mechanism” (стр.211)” Анализирайки нютоновото схващане за силата, Ричард Уестфол стига до заключението, че модерната наука е резултат от бракосъчетанието между херметичната традиция и философията на механиката.
При своя удивителен възход, „съвременната наука” забрави или отхвърли наследството на херметизма. С други думи, успехът на механиката на Нютон накрая унищожи собствения му научен идеал. В действителност, Нютон и неговите съвременници очаквали съвсем друг тип научна революция. Като продължавали и развивали надеждите и целите на неоалхимика от ренесанса, на първо място изкуплението на Природата, такива различни умове като Парацелз, Джон Дий, Комениус, Дж. В. Андреас, Флъд и Нютон, виждали в алхимията модела на едно не по-малко амбициозно начинание, а именно – усъвършенстването на човека чрез нов метод на познание. В техните представи подобен метод трябвало да обедини в едно неизповедално християнство херметичната традиция и естествените науки, т.е медицина, астрономия и механика. Всъщност такъв синтез щял да представлява ново християнско творение сравнимо с блестящите резултати, получени при предишните обединявания на платонизма, аристотелизма и нео-платонизма. Този тип „знание”, мечтан и донякъде постигнат през XVIII век, представлява последния опит за „цялостно” начинание в християнска Европа. В Гърция подобни системи за „цялостно знание” били предлагани от Питагор и Платон; същевременно те са характерни за традиционната китайска култура, в която никое изкуство , наука или техника не са разбираеми без техните космологични, етични и „екзистенциални” предположения и импликации.
Мирча Елиаде Ковачи и алхимици / Изд Хемус` 2000 с. 163-166
( едно време като четох икономика, ми попадна една бележка под линия, че Джон Мейнард Кейнс сибирал окултни текстове на Нютон; поразих се, щото първо се чудех за чий ще му е на „мултипликатора” алхимията на „механика”, а после „механика” к`во е си е губил времето с окултното…
като си помислиш – цялата „парична политика” си е една „чиста алхимия”…
нещо работи като друго – печаташ `артия – фраерите я вземат за злато и си носят да ти дадат златото – да им дадеш `артията…
и не само туй – ами да откриеш че като пустиш `артията в обръщение – тя робти по-една формула – като все едно че си я пуснал няколко пъти…
туй ако не е шаманска Магия, не знам какво е…
може и да е мошеничество, но докато фраерите вярват, че това работи и всичко е „така”, шаманите ще печатат `артия… ( днес вече и `артия не печатат, казват че са ти отворили сметка и ти дават чип да „теглиш”…
и казват че работи…
докога…
докато балъците вярват…
забележете че балъците не вярват на едновремешните шамани с барабана и рогата, че лекуват, и убедено обясняват колко са били тъпи и примитивни едновремешните балъци дето вярвали на шаманите…)
мисля си, сам в себе си, дали Кейнс не е търсил у Нютон окултно вдъхновение как да прави от нищо – нещо… ( или да „скъсява времето” )
след време разбрах, че ако окултните текстове на нютон са в пъти повече от научните му, то религиозните му текстове са в пъти повече от окултните му…
тях ги купил https://en.wikipedia.org/wiki/Abraham_Yahuda
даже си разменяли с кейнс текстове според „интересите си”…
така „религиозната мисъл” на нютон се оказала в … израел
http://web.nli.org.il/sites/NLI/English/collections/Humanities/newton/Pages/default.aspx
http://www.newtonproject.sussex.ac.uk/prism.php?id=1
инак нютон е голям учен…
http://www.newtonproject.sussex.ac.uk/prism.php?id=1 )
–
наистина «вярвам» че има нещо такова като «синхронност»…
без да знае за какво си мисля тези дни, моят Приятел ми разказа за един демон, за чието съществуване поради произхода и образованието ми не подозирах
https://ru.wikipedia.org/wiki/Бельфегор#.D0.92_.D0.BE.D0.BA.D0.BA.D1.83.D0.BB.D1.8C.D1.82.D0.B8.D0.B7.D0.BC.D0.B5
окултната му интерпретация е удивителна…
„гений на откритията и изобретенията”, отговаря за „научния прогрес”, съблазнява с „мързел”
–
това съм го пускал два пъти – но никога не пречи отново
(чел съм го и при джуан дзъ, но си признавам, че не му обърнах особено внимание…
когато четох маршъл маклуън и в двете книги го цитира през хайзенберг и това е контекстта в който го „разбрах” и е „забележително”
( в друг план е забележително неразбирането на маклуън на нютон представен от елиаде)
като при всичко китайско – колкото повече преводи – толкова повече преводи
http://www.izgora.com/showpost.php?p=2703&postcount=322
( сега видях едно пропуснато „не” като съм преписвал българския превод; извинявам се
Там не мога да поправя )
Странствувайки, Цзъгун стигнал на юг до [царство] Чу и се върнал в Цзин.като минавал северно от [река] Хан, забелязал Градинаря, който копаел канавки за лехите и [ги] поливал, като се пъхал в кладенеца с голямо глинено гърне. Стараел се, хабейки много сили, а постигал малко. Цзъгун казал:
-[Нали] тук има машина, [която] за един ден полива сто лехи. Отнемат се малко сили, а се постига много. Не иска ли учителят [да я изпробва]?
–Каква е тя? – попитал Градинарят, вдигайки глава.
–Издълбават я от дърво, задната част [правят] по-тежка, предната – по-лека. [Тя] носи водата, [сякаш] я всмуква като вряща супа. Нарича се водочерпалка.
От гняв на Градинаря се променил изразът на лицето, той се усмихнал и казал:
-Не [я] използвам не защото не [я] зная, срамувам се [да я използувам]. От своя учител съм чувал [следното] : „На оня, който използува машина, ”работите вървят механически, на оня, чиито работи вървят механически, сърцето става механическо. Оня който има в гърдите си механическо сърце, изгубва пълнотата на чистата простота. Който е изгубил пълнотата на чистата простота, той няма да се утвърди в живота на разума. Оня, който не се е утвърдил в живота на разума, няма да подкрепя пътя.”
Засрамен и разкаят, Цзъгун свел глава и нищо не казал.
След малко Градинарят попитал:
-Ти кой си?
–Ученик на Конфуций – отвърнал Цзъгун.
–Да не си от онези многознайковци, които подражават на мъдрите,за да надминат самодоволно всички? [Да не си от онези] , които, усамотени, дрънкат [струните] и пеят печално, за да си купят слава из цялата Поднебесна? [Ако] забравеше за свещената си душа и се откажеше от плътта си, може би щеше да се доближиш [до пътя]. Но като не си в състояние да управляваш собственото си тяло, как ще можеш да въведеш ред в Поднебесната? Върви си! Не ми пречи да работя! – казал Градинаря.
Древнокитайски мислители Чжуанцзъ – Глава XII Небе и земя
Наука и изкуство С`1980 стр.238-24
–
туй е без коментар
Аз вече възприемам устройствата, които използвам, и изчислителните ресурси на облака, с който те са свързани виртуално, като продължение на самия мен и се чувствам непълен, ако бъда откъснат от тези мозъчни разширения. Затова еднодневната стачка на „Гугъл”, „Уикипедия” и хиляди други уебсайтове срещу Закона за спиране на онлайн пиратството (SOPA) – Stop Online Piracy Act) на 18 януари 2012 г. беше толкова забележителна – имах чувството, че стачкуваше част от мозъка ми ( макар че аз и някой други намерихме начини да стигнем до тези онлайн ресурси). Тя беше и впечатляваща демонстрация на политическата сила на тези сайтове, тъй като проектозаконът – който, изглеждаше на път да бъде ратифициран – моментално беше спрян. Но по-важното: това показва в каква голяма степен вече сме предали части от своето мислене на изчислителния облак. Той вече е част от самите нас. Щом веднъж интелигентният небиологичен интелект в мозъка ни стане нещо обичайно, това решение – и облакът, с който е свързано – ще продължи да увеличава възможностите си експоненциално.
Рей Кърцуайл Как да създадем ум / Изток-Запад С`2015 с.314
–
когато отида на гости гледам библиотеките на хората…
на всички мои набори в библиотеките – с изключение на кръглите идиоти – на видно място стои една цветна малка ивица с номерца – библиотека „галактика”
независимо, че те не живеят вече в къщите в които са ги събирали – те са си ги принесли „у тях”…
това е било 1979…
започнах от №7 и нищо не пропуснах нататък…
намерих „срещи с рама” №4, а останалите чак като студент в софия…
да съм чел без да пропускам сигурно е било до 30-40, след това вече подбирах…
фантастиката беше голяма работа, макар че никога не съм й бил маняк, за разлика от някой Приятели, четох за да съм в „тренда”…
(…)
тези дни ме побърква мисълта, че нищо от тях не помня – нищо
паметта започва да ме предава…
това ме отчайва… но от друга страна си мисля, че е естествено – това е живота
след като прочетохте приказките горе – прочетете тези разкази
след време може и да ги забравите – но може пък и да ги помните
проверете
http://chitanka.info/text/5528-formulata-na-limfater
http://chitanka.info/text/1554-za-nevyzmozhnostta-na-zhivota
http://chitanka.info/text/1138-diskriminator
–
това е произнесено в края на януари 1914…
какъв оптимизъм… „но все пак е весело да се живее!…”
само след 6 месеца оръдията започват…
цялото тук –
https://books.google.bg/books?id=An8GAwAAQBAJ&pg=PA1&lpg=PA1&dq=“Идея+основной+науки“&source=bl&ots=jNQhounPpE&sig=mDnBuhmtuOA4yjNiX-jR-P10ZlM&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwjw4s-fkcPKAhVLjSwKHWC_AjsQ6AEIJjAA#v=onepage&q=%22%D0%98%D0%B4%D0%B5%D1%8F%20%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D0%B9%20%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B8%22&f=false
…Философската основна наука е призвана не да решава задачите на физика или историка, а да му покаже неговите собствени корени, източника, началата, да постави всеобща основа под цялата грамада на съвременното знание. Нещо повече, тя трябва да покаже не само как съществува цялото биващо и всяка форма на биващо битие, трябва да покаже на всеки не само неговото място и предназначение, но и да разкрие единния смисъл и единната интимна идея зад цялото многообразие на проявите и поривите на творческия дух в неговото пълно и действително самоосъществяване.
Тази задача е задача на основната философска наука и единствено нейна задача и както вече посочих, това е задача на нашето време. Но освен констатирането на този факт аз искам да добавя и моето лично отношение към него – на мен ми се струва, че не бих се изказал пълно, ако не изразя тук своето субективно отношение към назования факт. Задача на нашето време – и сега ще добавя, на най-доброто от всички досега! И неволно възниква въпросът: нямаме ли право да повторим думите на най-добрия представител на едно друго щастливо време: науките процъфтяват, изкуствата се развиват; весело е да се живее!? Не? Падат теориите, разбиват се светогледите, рушат се постулатите, клатят се престолите и олтарите… но все пак е весело да се живее!…
Безнадеждното време, когато е бил провъзгласен „банкрутът на науката”, е изживяно, материалистическата ера, когато във философията са се възцарили „нищите духом”, е завършила. Във всички области на научното знание и в самата философия ние или присъстваме на радикалното разрушаване на старото и изграждането на новото, или сме в навечерието му. Периодът на съмнение, декаданс, болезнено безсилие, апатия и квиетизъм е зад гърба ни! Нечуваното разтърсване на всички области на естествено-научното знание е само следствие на могъщото нарастване и разкриване на нови сили и нов живот; най-увличащите пориви и все повече проясняващата се светлина на нашето минало във всички области на хуманитарните науки са свидетелство за това; проникновеното устремяване на философския дух, отвеждащо в най-затаените му дълбини, открива във философията – неговото собствено самоосъзнание – същата тази черта на нашето време! И ние не сме в навечерието на една велика епоха, а се вече в нея, в нейния неудържим устрем!
Густав Шпет
Феноменология / Етническа психология
КХ С`2003
с. 27-28
izgora 
