29. маклуън /10/

– родната къща…

дядо още я пази…

 

 

– родилен дом…

показали ме от прозореца на втория етаж за първи път–

баба отдолу подскочила и викнала: „да литне в Космоса”…

( забележете без да е чела Артър Кларк и Айзък Азимов)

какви времена…

(толкова съм се стреснал от „пожеланията”, че така и не заобичах истински фантастиката…)

 

 

 

– останах на Земята… (къщата на дедите…)

 

голямата дъщеря това лято ме пита:

„и сега кой живее на село в къщата на дядо?!”

(тя е къщата на прадядото на дядо й, но за нея тя си е на дядо й)

„никой…”

„как така?!”

„ами няма кой да живее там…”

„и какво ще стане?!”

„ами покрива сигурно ще падне…” (ако вече не е паднал)

( в главата й, някак всяка къща си има хората…

когато хората си „отидат”, трябва да стане нещо, но не е ясно какво…

някакви незнайни хора трябва да дойдат…

близки… не е хубаво къщата да стои празна…

от къде…

не е ясно…)

 

 

– щото като си отида в града, винаги спа в апартамента, дядо се сърди, че не оставам при него:

 

и тук е КЪЩА…

 

реших да му направя евала, и веднъж останах…

дядо вече две години живее сам, и леко вече е над много неща…

страшна горещина, надвечер, ама сигурно 30 градуса не мърдат…

7 часа – дядо пуска телевизора с оттрениран жест с дистанционното:

 

„дай да видим какво ще ни лъжат днес душманите…”

 

в 7.20 го спира щото му е писнало да го лъжат…

( това е облекчение, щото той недочува и слуша на мах…)

сядаме да ядем…

печени чушки, домати, няколко лафа…

7.50 „чувствам” че трябва да си лягаме…

упътвам се към другата стая, той ми дава едно вълнено одеало, и ме пита дали имам нужда от нещо…

нямам…

на излизане ми казва, че е много горещо и няма нужда от чаршафи…

 

беше незабравима вечер…

горещо…

прозорците отворени…

събота, някъде далеч цигани се женеха…

отдолу нещо червено вълнено, отгоре друго вълнено и то боцкащо…

а не можеш и тениска да облечеш, щото за минута става вир вода…

 

 

– за рождения ден на дядо отидохме със сина от предната вечер…

за Празника…

бях го предупредил, че ще е малко по „войнишки”…

(както предвидих пак нямаше нужда от чаршафи…)

 

сутринта малкия се буди…

сънен идва оттатък носи Подаръка, прегръща дядо, тегли една джигитска наздравица без чашка, и продължава

 

„тази сутрин изобщо не усещах одеалото…вече не ми боцка…”

 

беше свикнал…

оказа се, че чаршафите са подробност…

 

( мама, на село, цяло лято го пращаше рано да купува хляб от магазина; за да не свърши нарязания хляб; разправя че вече се дразни да реже хляба, свикнала била, било допълнителна работа… мама цял живот е правила хляб; когато се разправяхме за този й „мързел” да реже хляба, леля се сети, как преди години, като започнали да продават и нарязан хляб в града, но завода на мама още го продавали ненарязан, тя купила от нарязания, а мама и казала „как може, колко хубав бил техния, и какво толкоз има в това да си режеш филиите сам… ”

и мама вика – „Божке, човек как се втелява…

 

цяла наука е човешкото „свикване”…

но има две и двеста…

човек се плаши и уморява повече от очакването и страха от Промяна, отколкото от „новото”, или връщането на „старото”…

всичко е във Въображението…

стане ли – свиква се…)

 

 

– на обед на село като лежа в леглото гледам тавана и мисля:

тези греди са на повече от сто години… и държат…

ако нещо стане… нямам идея как се сменят…

нямам идея изобщо, що за конструкция има тази къща…

де се опира, що я носи…

това са дърве по на над сто години…

Магия някаква…

работи, щото още покрива не е паднал…

но магьосника вече отдавна го няма…

 

кой да обясни докога ще държи…

 

( в Япония има един храм…

той е на няколкостотин години…

той е същия какъвто е бил в началото…

но няма толкоз вечни дърве, които да издържат толкоз дълго…

просто като мине известно време, до храма започват да издигат същия, по същия начин като първия, без никаква промяна…

за тях е важно да могат да го направят отново същия…

така го пазят…

и вярват, че е същия… )

 

гледам тавана…

вече няма кой да направи тези дъски така…

и разбирам (някак), че тогава е нямало машини…

тогава са знаели кое дърво кога да го отсечеш, как да съхне, колко да го оставиш, и разни подробности, за които аз идея си нямам…

мисля си долу за основите…

няма кой да вдигне тези камъни отново…

и пак си мисля (сещам се), тогава е нямало машини…

то няма как да ги докарат…

 

(какви хора са били…)

 

(има един стих в Илиадата, (много ме работи) V песен, битката между Диомед и Еней:

 

Синът на Тидея надигна камък огромен и тежък – двамина от днешните хора него не биха понесли, а той го самичък захвърли.

 

туй да е писано VIII век за живелите XII пр.Хр. …

(приказка… може би…

вижте Лъвската Порта в Микена и си помислете за „строежа” на Японския Храм…

какво умеем ний от това…)

колко пъти по колко по двама не биха понесли, което предходните сами са захвърляли, за да се стигне до мен учудено зяпащ тавана на село…)

 

 

(тук е (има) една приказка за Маршал Маклуън и неговите „екстензии”, но тя твърде дълга и ще чака…)

 

 

за недоразбралите – (обобщение)

получили сме „Свят” даром

нямаме идея как функционира

загубили сме фундаментални интуиции

оплетени в незначителни подробности и евтини фокуси

способностите са закърнели

няма как да го опазим

преебахме се …

 

 

 

/…/

 

 

(1)

 

във вътрешния двор на село, имаме един курник, в който през зимата баба и дядо прибираха малкото останали кокошки за през зимата…

 

преди няколко години, пристигам посред лято, гледам вратата на курника отворена, вътре някакви кокошки…

и почвам – бабче, какво правите бе, кокошките ще избягат…

тя се смее – туй са – вика- бройлери, няма къде да избягат…

 

тогава за първи път видях бройлери…

 

вратата стои отворена…

долу баба е сложила една тачка, широка не повече от 20 сантиметра…

бройлерите не могат да я прескочат, стоят „затворени”…

 

те са толкоз дебели и сакати, че почти не мърдат…

само ядат и серат…

… и пълнеят невероятно бързо…

(това е целта на цялото упражнение…)

 

хранят се с някакви смески, които предполагам, че са отровни; преди да ги заколиш, трябва две „седмици” да не ги храниш с тях, за да се „изчистят”…

във водата трябва най-редовно да им капеш някакъв антибиотик, щото ако не го правиш, те са толкоз кекави (макар и дебели), че ще пукнат…

 

 

бройлера е най-нещастното и най-грозното животно което съм виждал…

 

дори малките са противни, което си признавам не е нормално…

но самите те са някак неестествени, имат непропорционално големи за малките си тела крака…

(странно неестествени, щото са живи…)

и когато ги гледаш, макар и малки и още мърдащи, ти става гадно и отчаяно…

 

тъжно е да ги гледаш…

жалко и противно…

на децата никога не им идва да отидат да ги видят какво правят…

(при другите животни ходят редовно и с желание)

те никога нищо не правят…

 

 

(2)

 

инак една нормална кокошка е най-любопитната и най-досадна твар…

(муха на два крака…)

 

дядо разправяше баща му колко мразел кокошките…

когато давали зоб на овцете, до яслите винаги се навъртали кокошки ( а когато „мине” кокошка, овца не ще да яде…), та прадядо ми ако хванел кокошка тогава, в яда си й извъртал врата и я хвърлял настрани… (дядо с жест показваше как хвърля нещо през рамо…)

 

аз питах – и какво я правехте…

дядо – мама я готвеше… – и ме гледаше ужасен, смееше се и казваше – кокошки да искаш…

 

 

(3)

 

значи…

 

не съм отчаян, но някак загубих патоса си…

едно време някъде в мен, въображението ми рисуваше някакви още неизвестни ми, но за сметка на това многобройни непознати, с които само трябваше да се открием за да се разберем….

 

инфантилия…

бавно зрея…

 

сега вървя по улицата и гледам…

имам чувството че обитавам ферма за бройлери…

„живота” ни беше „богат” и „сигурен”– смески и антибиотици

сега нещо ни ги спряха да се „изчистим”…

 

нищо не казвам…

 

 

(4)

 

(туй съм го пускал още в пула…)

в нашия град преди години имало един дядо…

срещнал един младеж, който си купувал вестник…

 – какво правиш бе, младеж?!

 – вестник си купувам…

 – що?!

 – истината да науча! да знам…

 – каква истина бе, момче! за Истината убиват…

 

 

(5)

 

в „Утопията на власт” М. Геллер и А. Некрич, преразказват една история…

 

 Една комунистка на едно „съвещание” разказва, как като ходила в Далечния Изток се срещнала с един голд ( нанаец), мъжът седял в лодка, а жена му гребяла;

 – Ти защо не гребеш”?

 – Мисля.

 Когато след известно време пътувала отново с тях, голда гребе, а жена му седи отзад…

 – Сега, Сталин мисли, как трябва да живея, а аз мога да работя…

 

( „Несколько лет спустя, на Всесоюзном совещании жен командного и начальственного состава РККА, одна из жен рассказала о своей беседе на Дальнем востоке с представителем местного населения — гольдом. Гольд ехал в лодке, гребла его жена. — Ты почему не гребешь? — спросила его приезжая. — Думаю, — ответил он. Когда она ехала с ним второй раз — греб гольд, а жена сидела сзади. — Теперь, — объяснил он, — Сталин думает, как мне жить, а я могу работать.” )

 

не мога да го измисля и разкажа по-добре…

това че Сталин го няма да мисли, не означава, че хората са се върнали към това да „Мислят”…

 

дори си мисля, че тоя голд е един от последните, които сериозно са знаели и разбирали – какво е това – „МИСЛЯ”, може би още само в някъде в джунгла, или в някоя пещера, Някой е запазил подобна сериозност и решителност в МИСЛЕНЕТО…

 

 

(6)

 

преди месец като го мислих това, горното, лежа в леглото и чета, горе съседа е надънил телевизора, всичко се чува – гледа VIP-Brother… (…)

 

все едно че чета „там”…

 

къде е това „там”, не знам…

но е странно…

някакви известни тъпаци говорят глупости, чувам ги ясно, а аз се опитвам да крада мисли от един отдавна умрял, щото не мога сам нищо да измисля…

 

ние сме общество от културни бройлери…

хранят ни с някакви смески, в които не знаем какво има…

ядем на доверие, щото това ни дават…

пием и не ни интересува какво ни капят вътре…

пием на доверие, щото само това има…

 

 

гениално е… в своята чудовищност…

 

 

дори не сме затворени…

 

 

само една малка летва…

символична…

колкото някой да не се обърка…

и излезе…

 

 

 

инак

човек

мислейки си мисли – сънува

река

лодка

мъгла

„КАК МНЕ ЖИТЬ?!”

само с МИСЪЛ

можеш да ВИДИШ с малко напред…

 

 

 

сигурен ли си, че искаш…

а още можеш ли…

 

28. маклуън /9/

  1. 1.

 

любимата ми мисъл беше… ( … е)

 

Животът е пълен с комизъм, и е величествен само в своя вътрешен смисъл. ( Достоевски)

реалността на „вътрешния смисъл” се гарантира единствено от Душата…

няма ли Душа, всичко е един абсурд и … комизъм…

 

 

– всеки строи Планове…

избира, подрежда, планира някакви неща да стават в Бъдещето…

за да стане Хубаво…

 

– образът Бойко, така беше наредил и планирал нещата за редовните тазгодишни избори, та да му се отвие ръката да чупи питки и соли хапки, да получава китки, да реже ленти и да полива с менчета обекти… ( само пълната ми лишеност от умения ви спестява един клип от строежи и успехи, какъвто може лесно да се сглоби в духа на петилетните планове от зората на едни други времена…)

това щеше да е върховна реализация на едно 4-годишно неуморно строителство във времена на непрестанно затягане на коланите…

оставяне на следи – обосноваващи една нова 4-годишна претенция за успехи…

(това беше сценария)

 

`убаво, ама едни му развалиха сценария…

взеха че излязоха на улиците…

в резултат лицето Борисов отърва откриването на магистрали и мостове, а и на маса други обекти…

( едва ли по българските земи, има втори след Омуртаг, който да е по-мотивиран да си издигне колона с надпис за направеното от него…

а така да остане измамен и неразбран…

дали пък хан Омуртаг не предтеча на пи-ар-а по тез земи…)

 

– тези дето развалиха „плана” на Бойко, едно че му скриха ножичката за лентички и му ритнаха менчето с вода, изобщо затриха сценария – а за капак му направиха такъв номер с едни бюлетини по техен вече сценарий, че той се видя в небрано лозе, без да може да обясни, че изобщо не е там…

 

успехът на новите сценаристи беше пълен…

но на половина…

 

щото едно е да развалиш плана на „другарчето”, а съвсем друго да прокараш своя, новите освободители от авторитарния строител така се увлякоха и повярваха в сценария си, че се оказаха без време точно в ролята на батя ви Бойка…

не си бяха направили сметката;

бяха се подготвили да вкарат новините от съдебен процес в съдебен процес,  като „истинско” „народно” отмъщение и възмездие – така вместо мостове и магистрали щяхме да зяпаме мъже и жени с тоги по дела с документи и да гледаме невероятното – български политик да влезе у затвора за далавери…

но и тези добри хора зациклиха в цугцванг-а на пълното си бездарие…

 

 

-народът излезе…

така туй дето го наричат „Улица” – излиза за втори път масово по улиците в рамките на няколко месеца…

ентусиазмът в тон с температурите – расте…

( и спада съответно…)

 

но си мисля, че резултата ще е като предходното…

от протеста едно не може да се роди „План”, а и да се роди Нещо, ще е като „плановете” на предходните синковци, които силно мотивирани – силно си поверваха… но накрая го докараха до едно … Нищо

 

тръгнаха си изпълнили Вселената с комизъм…

само някой особено материално мотивирани намират нещо „величествено” в намеренията им…

 

 

-не че не ходих и на двата протеста мотивиран от „вътрешен смисъл”…

… просто нещата стават все по очевидни…

 

картинката е глобална… и глобално върви към катастрофа

нашите драми са дребни и безперспективни поради тяхната вторичност, производност и неразрешимост на местна почва…

 

решенията ще дойдат от разпада „отвън”, а не в резултат от действие вътре…

 

– за нас можем само да го кажем с думите на Лао Дзъ:

 

Който се повдига на пръсти,

 не може дълго да стои.

 Който прави големи крачки,

 не може дълго да върви.

 

 

първо, трябва наистина да стъпим здраво, второ, да изберем накъде да тръгнем, и трето без да се изсилваме да правим крачки по мяра…

 

 

  1. оня ден говорих с един приятел, който като работещ и ангажиран няма много свободно време, и с изненада установих, че той не е чул за Едуард Сноудън

 

това направо ме отвя…

медията е забележително „същество”…

 

както и да е…

преди два дни гледах малко Bloomberg, CNBC, CNN изобщо не скриваха Сноудън, напротив само за него говориха, но беше такъв майтап, класика в жанра; основното в случая е дали и защо Китай и Русия няма да предадат Сноудън…

и какви ще са последиците…

 

„същината” на нещата е според конкретните „предпоставки” на всеки, демек от камбанарията му…

от моята е очевидно, че става дума за доказана възможност на нерегламентирано следене и подслушване на всеки… ( туй че не се отнасяло за американски граждани, и не нарушавало конституцията е пълен виц, щото е очевидно, че възможността я има, и е въпрос само на добрата воля на „някой” да не го прави, а кой го контролира този някой… не е ясно…

за останалите дето не са американски граждани, конституцията не важи, и няма проблем да те следят…)

 

разбира се, американските власти много ще ги е яд затова, щото вече е доказано, и не могат просто да го пропуснат като „конспиративни” небивалици…

( разбира се, защитниците на официалната американска позиция казват че е повече от естествено възможността да те следят… аз пък си мислих досега, че по „американски” е точно свободата да не те следят…)

 

непредаването на Сноудън се превръща в истински тест за глобалната сила на Америка и по-точно на нейната криза… (има една дълга казванка, но тя ще е ако е живот и здраве есента… накратко – свидетели сме на разпада на части на т.нар. „глобален елит” – просто клона се смалява – и някой маймуни ще изпаднат – премерването ще реши кои… това което става у нас е подобно, но само в умалени мащаби)

 

ако някой си мисли че горното прослушване и проследяване на връзки са отнася единствено за терористи просто трябва да се прегледа – то е преди всичко бизнес с бизнеса…

 

т.нар. „пазар” вече е такъв виц, че наистина не знам някой да вярва в подобна простотия…

отдавна вече не се говори за „Ешалон”, сигурно и вие сте забравили, беше през 90-те (набързо и за кратко намерих туй)

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2001/06/09/209256_mitut_eshelon_e_realnost/

с какво се занимаваше „Ешалон-а”… със същото с което се занимава и „Призм-а”, само дето „технето” вече е различно; и резултата какъв е за „Пазара” според вас, ами най просто този който има достъп до системата пИчели… който няма духа супата…

(а сещате ли се за „Енигма”…

Чърчил е писал „Втората Световната война” със самочувствието, че ще я четат както Цезаровата „Галските войни”… смятал е че историята на Войната е тази която той пише…

прочетох 6-те тома точна така…

по-късно след като изчетох на български каквото имаше преведено, прегледах няколко негови биографии, и там някъде открих – как започвали сутрините му на министър-председател по време на Войната – с една червена кутия с разшифрованите съобщения от „Енигма” за деня доставяна в леглото му; тогава някак Чърчил като „историк” свърши, и остана … писател… никъде той не споменава за тях;

забележителното е друго, в една негова биография от англичанин ми остана дълбоко една забележка – как 30 години до разсекретяването на „Енигмата” поради давност, въпреки че хиляди са знаели за нея, няма и най-малък теч на информация за нея (т.е. че англичаните са могли да разшифроват и да знаят военните тайни и планове на немците) – какви са били „тогавашните” англичани – и как днес всеки е готов да продаде всичко на вестниците, стига да има кой да плати…

ролята на „разбиването” на „Енигма”, както се казва, трудно може да се надцени…

 

 

въпросът е друг, малко в духа на Маршъл Маклуън – това което технето ти дава, ти го отнема като атрофиране на сетивото…

мисля, че „англо-саксите” тепърва ще берат ядове следствие на атрофирането – продукт на „червените кутии” рано сутрин…

това развращава (знаенето на тайните) – всеки го иска и търси – някой по професия, ( но в резултат те морално сетиво нямат),  но не това е страшното, а следствието – обществото просто загива, когато осъзнае, че някой някъде може да има всичко в една „червена кутия”… (разбира се,  овцете са стадо, не общество, при тях нищо между тях не може да загине, щото никога не е живяло… )

 

туй е накратко –  по-дълго и широко наесен, ако има време…  )

 

(туй само като „още ”  (да го има)- питането и знанието назад е много показателно, мнозинството счита, че „желязната завеса” е лаф на Чърчил, едни малко по-знаещи от мнозинството „знаят” че е на Гьобелс, аз при руснаците по книжки съм го срещал с авторство на Василий Розанов…

сега открих че на английски авторството на „желязната завеса” по отношение на Русия е на една мома – Сноудън…

 

уикипедията не е източник – в най-добрия случай отправна точка на невежи

в нашата стигат до Гьобелс – http://bg.wikipedia.org/wiki/Желязна_завеса

в английската наистина доста назад – https://en.wikipedia.org/wiki/Iron_Curtain

 

 

  1. сега излезна едно удивително предложение, което го чух преди време най-напред при руснаците, но си мислих че се бъзикат…

истината обаче си е тази – http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-13-564_bg.htm

сега пак много може да се говори, но ако не бяха смешните французи с тяхното кино и култура, никой нямаше да забележи кога са започнали преговорите…

след две години по някое време щеше да научи че са завършили…

 

оня ден в „новините” като едно време ми говорят с някакъв идиотски оптимизъм, че благодарения на договора в Европа ще се открият нови 450 000 работни места, някой запита ли се, колко „стари” работни места ще се закрият „благодарение” на същия на договор… когато някой ти продава нещо, винаги ти казва „плюсовете”, но ако не си  идиот, трябва да калкулираш и „минусите” и да направиш обща рекапитулация от „далаверата”…

истината е, че Европа (елита й )не е автономен и ще приеме договора, цифрите горе в линка може да са „верни” (като намерение) но дългосрочно това е края на Европа (ако не приемем че той е настъпил преди доста време) – първо, в европа енергоизточниците са относително много по-скъпи ( тук има някой интересни данни http://ec.europa.eu/europe2020/pdf/energy2_bg.pdf ) , второ, социалните осигуровки много по-високи, регулациите и те, и дори някъде (франция, германия) да са по-производителни, не са по-конкурентноспособни… в един кратък период от време това под „силата на пазара” ще се наложи да се регулира, т.е. да бъде прието да се изравни с американското, което ще доведе до същото … нищо… щото ще подари 10-15 години на американския елит да лъже избирателите си, че нещата са  „наред”, точно както европейския лъжеше своите, докато превземаше пазара на „източна европа”… накрая цяла европа ще е това което сме ние в момента, и сащ ще са като  днешна европа, само че не знам кой ще ги прилапа…

затова обаче по медиите няма да се спори и дебатира, някой да е чул дебати по Лисабонския договор, само ще ни осведомяват, както стана с него ( европейската конституция, или това което я замести, и който нито един европеец не е чел)

 

  1. вчера излязоха решенията на Върховния съд на САЩ по гей-браковете…

такива каквито ги очаквах… (не беше нужно да си пророк)

писах на друго място- тук само ще го пусна

преди няколко часа Върховния съд на САЩ излезна с две решения –

http://www.dnevnik.bg/sviat/2013/06/26/2090718_istorichesko_reshenie_na_suda_v_sasht_brakut_ne_e/

едното е във връзка с   http://en.wikipedia.org/wiki/Defense_of_Marriage_Act

приет от Конгреса през 1996 с 342 срещу 67 гласа – определящ „брака като съюз на мъж и жена“

17 години по-късно – днес, Върховният съд на САЩ приема горната „норма“ за противоконституционна с 5 на 4 гласа…

 

второто днешно решение на Върховния съд на САЩ беше относно референдума в Калифорния от 2008 – който утвърди „че единствено брака между мъж и жена е валиден и признат в Калифорния“ с  52.24% срещу 47.76% от гласувалите http://en.wikipedia.org/wiki/California_Proposition_8   ; решението на Върховния съд отново с 5 на 4 гласа обявява тази „норма“ на Конституцията на Калифорния за противоконституционна…

 

толкоз – имаме пример как един акт на Конгреса приет с огромно мнозинство 5 с/у 1, не толкова отдавна (17 години) и резултатите от пряко народно волеизявление в рамките на съвсем скорошен референдум се обезсилват от решението (мнението) на 9 човека в съотношение 5 на 4…

решаващият глас, човека който решил какво казва конституцията на сащ е антъни кенеди – http://en.wikipedia.org/wiki/Anthony_Kennedy

според мен едно решение на конгреса по един толкова важен за обществото въпрос е смислено да се отменя с друго решение на конгреса, и един референдум с друг, но не би…

един конкретен  глас е определящ повече затова какво казва Конституцията, още преди три месеца при изслушванията казаха, че ключовия глас ще бъде на съдия Кенеди…

толкоз за демокрацията…

другите 4 „защитници“ на американската конституция са така наречените „либерали“ във Върховния съд (любопитно е да им прочетеш биографиите)

http://en.wikipedia.org/wiki/Ruth_Bader_Ginsburg

http://en.wikipedia.org/wiki/Stephen_Breyer

http://en.wikipedia.org/wiki/Sonia_Sotomayor

http://en.wikipedia.org/wiki/Elena_Kagan

 

на мен вече не ми пука, чаках това „предизвестено“ решение за да си взема „сбогом“ със Запада (това лично…);

вече наистина не ми пука нито за Европа, нито за Запада, тези са обречени… (лично мнение)

мога да пиша много, но наистина не намирам особен смисъл, това не е въпрос на доводи, а на предпоставки… моите и тези на т.нар. Запад са различни; писал съм големи глупости през тези 12 години, бил съм глупав, срам ме, че чак толкоз глупав съм бил, но това не поправя нищо…

 

  1. преди дни ми попадна едно писмо на Георги Марков от тук

 

https://www.facebook.com/notes/иван-ценов/писателят-георги-марков-1/115059615354368

 

хубаво е да го  има и тук…

 

Георги Марков до Димитър Бочев

 

ПИСМОТО

 

 

 

  18-22. 02.1977 г.

 

                                                                                                                                           Лондон

 

 

 

     Драги Митко,

 

 

    Извинявай, че малко забавих отговора си на последното ти писмо, но просто нямах време да седна да ти пиша, пък и вече намразих всякакъв вид писмовна дейност, след като трябва да прекарвам вероятно две трети от времето ми, дадено от природата – върху пишеща машина. Благодаря ти много за желанието ти да бъдем заедно, което много би ме радвало, но не се обадих на Захариев, нито имам намерение да му се обаждам. Причината е, че докато не ме изгонят от Би Би Си, по-добре да стоя тук, защото смяната, както знаеш добре, ще бъде най-проста илюстрация на нашата поговорка („Пременил се Илия – пак в тия”). Второ, струва ми се, че между мене и всички тия радиоорганизации съществува точно същия вид разминаване, което съществуваше между мене и българските партийни организации. От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС, или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки. Всичко това, което ти говоря, ти вече си го познал. И всичко това аз имам твърдото намерение да напиша в един или няколко романа. Защото нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи, например. Единственото, което вълнува и едните, и другите, е сигурността, която работната площадка им дава, т. е. повишенията, пенсиите, разните други удобства, плюс суетата да се наричаш радиожурналист, което при всички случаи звучи по-добре отколкото „таралежовъд“. Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата. Не! Никаква друга кауза, освен своята проста и ясна кауза – да си циментираш положението и да не си създаваш неприятности. Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш твоето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата.

 

     Все по-силно съм убеден, че светът съвсем не се дели на добри и лоши хора, на леви или десни, на вярващи или невярващи, а главното деление, което има значение за нас, е на хора, които могат, и на хора, които не могат. С други думи – на творци и на паразити. Има различни видове творчества, както има и различни видове паразити. Селянинът, който сее на нивата, е творец, жената, която ражда и отглежда деца, е творец точно толкова, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са творци. Този, който прави обувки, е творец, клоунът на сцената е творец, бръснарят на ъгъла е творец и т. н.. Но оттук започва най-голямата драма на хората. Творците и особено талантливите от тях никога не се съюзяват. Първият белег на един талант или на един гений е неговото несъгласие с другите. Много пъти съм казвал, талантът е независимост. И затова всички истински творци поради вътрешната си сигурност, поради устройството си винаги са в пълно разногласие по всички големи въпроси. В замяна на това паразитите или ако щеш посредствениците се обединяват, подреждат се в стройни редици и създават могъщата армия на администрацията и бюрокрацията. Тъй като те нямат творческата сигурност и смелост, тъй като по даденост са страхливи и несигурни, те намират подкрепа в своето общество, в своята администрация, която трагично им дава власт над творците. Администраторите най-много ненавиждат през живота си творците и творчеството, защото всяко нещо, създадено на този свят, им казва, че те не могат да създават, че те са просто паразити. Никой не е изливал повече злоба и завист спрямо творческата част на света от тия осакатени нещастници, които са си присвоили правото да управляват другите. Те се боят от творците, защото творецът не се подчинява лесно, той не е добър служител, той не е примерен чиновник, който казва сладникаво усмихнат „да, сър!” И затова на тебе ти е ясно например защо всяка дребна редакторска маймунка, колкото и бездарна да е, която почука на вашата врата (или на тукашната), има огромни предимства пред такива като мене. Защото те не се интересуват какво всъщност предават за България, не се интересуват да вникнат дълбоко в нуждите на ония, които слушат оттатък, да отговорят най-пълно на техните очаквания… а просто да си изслужат времето за пенсия и след това да имат приятни старини в някое крайморско топло заливче.

 

     Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора, които срещнах, и тукашни, и емигранти всъщност се бореха и мечтаеха да получат в живота нещо, което аз бях захвърлил в България – пари, гарантирано положение, слава. Почти всички и англичани, и германци смятаха, че аз съм бил луд и че е абсолютно морално да лежиш на гърба на цял народ и да си живееш като привилегирована гадина. Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии. 

 

     За мой и твой ужас, това е действителността. Това е все същият конфликт между партията и отделните творци. Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите – източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) – много по-силен.

 

 

 

     Знам, че въпросът ти е естествено – А ЗАКЪДЕ СМЕ НИЕ? КАКВО ДА ПРАВИМ НИЕ?

 

 

 

     Най глупавото би било да се лъжем, че нещата не са такива, каквито са. Най-непростимото би било да се гръмнем. Отговорът е много прост – ние трябва да продължаваме да бъдем точно това, което сме били – луди. Защото това е формата на живот, която най-добре ни приляга, защото ние сме родени за нея и защото е най-висша привилегия на природата – ДА НЕ БЪДЕШ КАТО ТЯХ. И струва ми се, че цялата красота на живота, че ако щеш целият му смисъл (нали красотата е смисъл), като че е заложен в лудостта на лудите. Всичко наистина голямо и красиво, което и природата и хората са създали досега, е изблик на тази лудост, която според мен е самата същност на МОЖЕНЕТО.

 

     Пиши, ако чувстваш, че можеш да пишеш, рисувай, ако мислиш, че можеш да рисуваш, кови, ори, пей, прави нещо, което усещаш, че можеш да правиш, и не се извинявай, че някой не ти е дал микрофона си, че не искат да те печатат. Когато творбите ти станат безспорни, конформистката същност на ония, другите, ще заработи в твоя полза, те ще те приемат като СВОЙ, ще те пуснат по радиото, по телевизията, навсякъде, паметник ще ти издигнат, за да докажат, че онова, което ти си направил, е ТЯХНО. Те винаги са си присвоявали всичко голямо от историята, всичко, което лудите са създали. И затова можеш да си обясниш такива странни картинки, че музикално глухи охкат и ахкат по Бетовен, литературно слепи хора хвалят до небесата Достоевски и цели шайки от нищожества честват коленопреклонно Ботев (и дори наум не им минава да се опитат поне мъничко да бъдат като него).

 

     Ето това е конфликтът! Най-големият, най-дълбокият, единствен сериозен конфликт.

 

     И в този конфликт такива като мене нямат микрофоните, нямат вестниците, издателствата, киното. Всички те са от другата страна, където комунистически, капиталистически, националистически и господ знае какви още микрофони стоят редом и се борят, за да наложат под един или друг цвят властта на нищото.

 

     Трагично, ние не можем без един компромис – този, който ти дава залъка. Но само при условие, че този компромис ще ти помогне да продължаваш да бъдеш това, което си.

 

 

 

     Драги Митко,

 

     Ето ти горе-долу картинката на нещата, така както аз я виждам. Тя не е безнадеждна. Тя е реална, което значи, че вътре, дълбоко в себе си съдържа надежда.

 

     След като ти изпонаписах всичко, което чувствах, позволи ми сега да спра, да пожелая на тебе и на Клавдия здраве и любов и предполагам, че скоро пак ще си пишем.

 

 

 

     Най-сърдечно твой

 

     Жоро

 

 

 

  1. имам една книга в главата…

никога няма да я напиша…

щото …не съм писател…

 

тя се разказва за едно село…

с кмет, поп и даскал…

с моми и момци…

баби и дядовци…

с много деца…

… и с едно овчарче…

 

непрекъснато ми изникват историйки… те са „индуцирани” от ставащото около мен…

по е просто да разказвам какво е станало около мен… но то така разказано не е интересно – щото отпраща към нещо обикновено… и като такова … никакво

когато го пратиш обаче като в ставащо „Свят”, „смисъла” на казванката някак се измъква от „обикновеността” и се сдобива с една особена „тежест” „на-искаща-нещо-да-каже”… препраща към нужда да се разбере, щото не че смисъла не е същия, но предполага този който слуша да интерпретира…

както и да е…

в този „Свят” за да има място за „магическото” което съществува, но в нашия обикновен живот е в липса, има една място… за което всеки в селото знае, но избягва да ходи, а и да говори за него, щото там стават … странни неща…

 

разказва се, че от незнайни времена там живели дракони, старите мрели, младите растели, и така незапомнени времена, пращали им девойки, яли млади юнаци тръгнали да ги борят, обирали крушите, пресушавали кладенците и прочие чудесии и ужасии, накрая останал един последен дракон, педераст ли бил не е ясно, но наследник нямал, преди много време вече престарял си закачил „топките” от немощ или невнимание на върха край селото и паднал, претрепвайки се в подножието; умирайки, заплел някакво старо заклинание… създавайки това странно място, пълно с неопределени сили,  в което стават странни неща, и което никой не изпитва нужда да посещава…

освен един млад мелничар, на когото мелницата е там и по занятие си ходил да си върши работата… историята е дълга…

 

тук я зачеквам за друго…

има едно овчарче което си чува овце, и щото пашата покрай онуй драконово място е хубава, ходи там…

и се случва кога стадото навлезе у туй магическо „место” овците се превърнат ту на пролетарска демонстрация, ту на спонтанен демократичен протест, веднъж гейски парад, друг път градско стъргало; песовете ту полицаи, ту провокатори, ту с „бастон, дебела шуба, пура” и прочие…

не му требе телевизор на овчарчето, всеки ден различно – стадото едно… и едната „драконова” магия…

 

и овчарчето на границата между „тук” и „там”…

 

 

самото овчарче от време на време навлезе със стадото у тези магични полени и се чувства същия, но някак особено и различно…

върви из тая магия, и щото помни, че отвън е различно се чуди какъв ли е погледнат отвън…

 

кой да му каже…

 

няма как да си и вътре и вън…

 

наистина какви ли сме погледнати отвън – погледнати отвъд магията

сигурно силно комични…

 

27. маклуън /8/

– едно време като излезна, много ми харесваше Enya…

може и да се сещате – ориноко флоко, африкански шурмове и прочие…

 

след три албума ми попадна едно нейно интервю – където тя казваше нещо от сорта, че не може да слуша, а само да анализира музика…

 

 

туй ми беше – „точка на пречупване”…

нищо нейно не можех да слушам повече – вече ми звучеше студено и изчислено…

албумите й си бяха същите (новите не ги купувах) – но вече нямах feeling… – даже ме беше яд как не съм го забелязвал сам преди…

всичко в нея е математика и изчисление…

няма никаква спонтанност – чувството което събужда иде от това което наподобява…

но музиката й е ерзац…

а моето преживяване било – илюзия

 

( за несъгласните с горното – казвал съм и много по-големи глупости )

 

 

– тъй като нищо не мога и не разбирам – си мисля че хората които успяват и създават – имат някакви особени способности ( не просто „техне” което употребяват…)

някаква „магия” която прилагайки я спонтанно се реализира в „нещо”…

не говоря за „магията” един търговец да може да ти пробута нещо, което ти не си искал влизайки в магазина му…

говоря за създаване… за нещо със стойност, не за „реализацията” му

 

( как на някой може да му дойде „нова”„идея”… туй с „техне” не става…)

 

като музикален, литературен, технически, математически и прочие инвалид „създаването” ми е „магия” – абсолютно неясен феномен  (няма нищо – и хоп – ей ти нещо)

чудя се, сам в себе си, дали ако можех да наблюдавам „създаването” на нещата на които се възхищавам, щеше се получи като с бисмарк и кренвиршите, да се отвратя от процеса и да спра да употребявам продукта…

не знам…

но предпочитам да си остана с „магията”… тогава в света остава мегдан за „смисъл”

 

това с „магията” върви ръка за ръка, разбира се, с това да те лъжат…

 

 

– като не разбираш от създаването… и не го наблюдаваш…

всякакви неща могат да ти пробутат – щото вярваш в „магичното”

когато го видиш – няма „магия” – и си мислиш че и ти го можеш

 

пръв който е разбрал това е основателя на първата империя…

саргон, бил семит, роб-виночерпец в двора на един шумерски цар

допуснат зад завесата на „кренвершопроизводството” – за да налива вино на господарите си, докато те „упражняват” властта – той видял „как се прави” и вдянал че в това няма никаква особена „магия” и „философия”, а просто „техне”…

и си казал, че туй и той го може…

прекарал пиячите на които сипвал – щото очевидно те си повЕрвали, повечко и живели с илюзията, че царството им е вечно – като основал първата световна империя – акадската, завладявайки едно по едно, воюващите помежду си шумерски градове-държави

после съчинили легендата как като малък бил оставен в една кошница и пуснат в реката… как бил намерен и т.н.

което пък още по-после почнали да разказват и за мойсей, кир велики, ромул и рем, и прочие други герои…

 

след няма два века шумерите се освободили…

и вдигнали „семитската” стена ( 2 000 години преди китайците) за да се пазят от семитските племена…

ама стената не ги опазила дълго…

лека полека всички забравили за шумерите – новите племена им взели старите истории – дотам че в историята нищо за тях не останало – докато не дошъл по тези земи Хенри Роулинсън

„тайната на кренвиршите” обаче вече била излязла от „господарския дом” и плъзнала по света… )

 

– гълбрайт – анатомия на властта – е задължителна

http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=6226

 

но тя е „анатомия” – властта за която се разказва там е „мъртва”

може с нея да описваш – но като патоанатом…

не може с това да управляваш… „живата” власт е друго – нея трябва да я изучаваш като нарколог и да се описва с термините за наркотично въздействие…

 

 

– тия дни мама ми разказва, че един мой брат`чед се сбъркал…

музикант е, ходи по чужбина, прибра се – и сега тормози майка си с „изместената си дъска”…

с него бях на концерта на Asia в НДК, аз естествено съм върл фен на Carl Palmer заради P-то от EL&P и куфях, а той ми каза, че Палмър не бил във форма и на места отчетливо бъркал…

как е разбрал това брат`чеда, не знам…

има едно ниво на нефелност, което ти спестява грешките на майсторите ( просто не ги забелязваш)…

не мисля, че притежавам знанието в коя да е област, с което да отделя – добро от отлично, и отлично от гениално…

девалвацията на думите, довежда до това да определям за „гений” всеки който ми направи впечатление…

уви, не съм единствен…

 

света уж е изнамерил обективен критерий за определяне на „успех” и „качество” – „бокс офиса”

не мисля че със сума пари може да се премери обективно приноса или качеството на каквото и да е…

парите мерят единствено акъла и нивото на популацията… ( и нивото на развитие на изкуството на манипулацията)

 

най-скъпите произведения на изкуството, ако питате мен, са страшни боклуци, цената им говори единствено, че се е намерил човек с кофти вкус и със свободна крупна сума пари…

цената не говори нищо за произведението, а за акъла на човека с парите…

( не случайно са анонимни, срам ги е … хахаха )

 

(ако парафразираме талеб – (като си толкова богат – що не си толкова умен)

като си толкоз богат – що си толкоз зле с вкуса

само за перспективата – дядо казва на турски една поговорка – който има пари – има и вкус

ама туй е било за други, бавни времена… )

 

 

не знам защо, но вече освен на хората с парите ( тяхната способност е да правят пари, другото не е доказано ) спрях да се доверявам и на хората със «специалното» знание ( култивирали познания в някаква област – «експерти» ), щото като наблюдавам, тези които са известни от тях ( появяват са в медиите – ( немедийния експерт е гуру, скрито съкровище, друга писта – не се показва, търси се ) – са известни не поради знанието си, а затова че са наети от хора с пари (т.е. критерият пак е на онези идиоти с извратения вкус )…

тъй че в небрано лозе май пак оставам сам с тъпото си мнение и девалвирани думи…

 

– (туй беше при маклуън) един негър от саваната го качили горе на килиманджаро; той погледнал и видял братята и сестрите си, лъвове, слонове, антилопи и други животинки да се щъкат „долу“ в равното… щото за пръв път се сдобивал с такава перспектива той си мислил, че там долу съществуват малки същества подобни на тези които той познава, не допускал, че това са те същите, но видяни от разстояние – изглеждат малки…

( хората които бързо се сдобиват с власт – „развиват“ тази „илюзия“ на перспективата…

че другите „долу“ са малки и не като тях…)

човек, който е не е способен да създаде нещо „особенно“ – е лишен от интуицията за перспектива…

 

като гледа „звездите“ по небосвода едни са му по-ярки, други по-слаби – но му изглеждат равноотдалечени (закачени на небосвода)…. не може да разбере, че някой изглеждащи дребни и мъждукащи – са всъщност огромни и невъобразимо могъщи, но много отдалечени от него…

 

(градът няма небе…

няма и звезди…

изкуствената светлина която ти помага да видиш добре дребното близко

ти пречи да видиш огромното далечно (заслепява те)

 

какво Небе има на село

какви Звезди…)

 

 

– тъй и аз – не мога да направя разлика в качеството на музиканта…

( а и във всичко с «магия»)

трябва съвсем да не може да свири – за да вдяна, че нещо куца

тъй е и с виното и бирата…

каквато и бира да пия – все ми е пикня – но в компания пия да се правя «на мъж»…

виното трябва да е оцет, за да разбера, че не става, но каквото и да е, не ми носи никакъв особен кеф…

 

пак същото е и в политиката – но там всеки има мнение…

и му се струват (привиждат) най-странни неща (като ясни и определени)…

и забележете – че както му се струват – след време и му се случват (странни неща които не е очаквал)

 

но едно не прави връзка между двете…

друго – не помни…

 

 

– цялата тази ала-бала изпрасках като дисклеймър за едно дето вие сигурно няма да го гледате…

поне моят Приятел няма да го гледа, щото не знае руски, пък аз на него му пиша

(аз пропаднах «малко» в геймърска дупка – и докато си цъкам си пускам да слушам разни лекции…

тъй че много лекции изслушах…)

туй е един руснак, който вече съм пускал…

( трябва да си призная че изпитвам слабост към него – щото е абсолютна моя противоположност – флегматичен, спокоен, темпериран, системен, «научен», «футуролог», всезнайник…

попаднах на него покрай фантастиката, но той я чел «системно» и в схема, а аз по принцип не съм чел, и мразя схеми…

каквото и да ми е харесало от четеното – е било случайно и спонтанно, когато науча че нещо стои в «глобален контекст», «в паралел с нещо» или «в оппозиция на нещо» губя интерес, щото очевидно не мога да го разбера «както трябва»…

чувствам с глупак… ( то е както с ения…)

каквото съм чел във фантастиката съм го чел като «литература» (аз съм идеалния читател – «чиста дъска») шашкам се, че е трябвало да го чета като «проект» или «проиграване» на вариант; толкова простодушен читател съм, че чак ми е обидно за… простата душа…  )

 

 

както и да е…

изгледайте го (като имате време)…

 

/…/

 

на мен ми е интересно – но не пускам тук всичко което ми е интересно…

за мен това е идеална илюстрация…

 

той декларира «от гледна точка на християнина, а аз все пак такъв се явявам…»…

и предлага на християните да се включат с «проект» в «борба-та за монопола над «разума»»

като обяснява на «моите братя и приятели християни»  ( много симпатично на няколко пъти преминава от «те»  – поправяйки се в «ние» ), че за «да участват  в тази игра» за «друго самосъзнание на човечеството» християнинът трябва да се откаже от това че е «сол на земята» (Матей 5:13) и в крайна сметка от …Душата

баси «играта» дет` се вика…

 

( за любопитните около «войната на видовете» има още

https://www.youtube.com/watch?v=oUMMtgylzm8

https://www.youtube.com/watch?v=24dxSyTYlbs

https://www.youtube.com/watch?v=jW60fMwwB-E

 

 

инак чичата участва и тук – http://2045.ru  – и сигурно и там преминава от «вие» в «ние»

както се казва – есть такая партия – http://2045.ru/articles/30840.html  )

 

 

– братчедът дето му се разхлопа дъската не беше чувал питър грийн(баум)…

пускам му го – щото ми е любим – а той – този не знае нотите…

питам – как разбра…

той вика – разбира се…

като се видя с питър ще го пиитам дали познава нотите…

 

 

истината е, че музиката му е чисто чувство…

 

 

 

 

26. маклуън /7/

вчера навсякъде из новинарските сайтове присъстваха „новини” от оскарите….

вече от четири години на кино не съм ходил…

и от толкоз, и филми не гледам… ( и по телевизията)

не мога… ( досадно ми е…)

един Приятел преди няколко месеца (бях му на гости) ме накара да гледам един японски ( заради него го направих, да не му строша хатъра), но … магия няма…

 

 

дядо не е гледал и един филм… ( макар че си има телевизор)

едно време ми викаше – „какво да му гледам, то е … филм

той не е съвсем неизкушен в изкуството, макар да е прост човечец, играл на времето в селската театрална дружинка в Читалището, и още от време на време ми сбира акъла като ми изрецитира нещо от засада и без подготовка, без да го подозирам в кътането на подобни „амуниции”…

с татко едно време като сме се чудели що дядо има едно таквоз резервирано отношение към киното стигнахме до извода, че е заради военните филми, едно време бяха много, дядо като ходил на фронта просто знаеше, че това са глупости…

… актьори се втеляват за да изглеждат гневни-изплашени-величави-умиращи…

 

( … )

 

дядо като звънне някой път – пита какво правиш – викам мач гледам…

той – „ама ти мачове гледаш ли…

чудно му е как може на някой да му е интересно да гледа ритнитопковци…

вече и аз не мога да гледам…

за последно си опитах да гледам Монако- ПСЖ, заради Берба, даже изтраях докато го пуснат в игра второто полувреме, но не ми стана по-интересно…

 

както и да е…

проблема си е в мен…

 

Маршъл Маклуън разправя как като прожектирали първите филми на представители на африканския континент…

те не гледали като „нас” филма…

 

например – кадър – главният герой се среща на улицата с някакъв второстепенен персонаж, приказват си нещо, после второстепенният си тръгва и завива в зад ъгъла…

за нас това е нормален кадър – част от разказа – (целият разказ е сбор от едни такива части)   –  африканеца обаче е объркан – щото почва да задава въпроси –  как изчезва този, къде отива, какво ще направи, какво става по-нататък с него…

той не може да го забрави ( както ни е правим ) – той е също тъй важен за него, и като такъв, целият разказ ( от части ) става объркан щото нещо важно остава неразказано и недоразбрано…

 

трябва обучение ( свикване ) – за да се научиш да забравяш „второстепенното” и да се абстрахираш от „несъщественото” за да може „разказа” да получи посока, развитие и смисъл – да стане „цяло” и да можеш да го следиш…

това е възможно – като не си задаваш уточняващи въпроси като какво стана с оня герой там…

 

(например никога ли не сте искали да знаете какво става с Lieutenant Colonel Bill Kilgore след като „разказа” го оставя така внезапно, както го и включва

)

 

та филми вече не гледам…

мачове тоже…

но новини се опитвам…

още малко ми трябва и тях ще ги пратя при киното и футбола…

 

не разбрах какво стана в Украйна… ( на тези които им ясно се извинявам )

и от разказите които ми прожектират още по-малко мога да разбера…

 

сигурно съм глупав…

може да съм като африканец на първата си филмова прожекция и да се питам повече отколкото е необходимо за да разбера „разказа”, но пък „новините” напоследък са ми малко като „филм”… имам чувството, че това което ми показват не е по-важно от онова, което вече не го дават в новините ( останало за ъгъла ), щото просто едни си вървят по „сценария”…

много мога да се излагам, но няма нужда…

 

като гледах кадрите от Майдана, все едно че гледах кадри от Тахрир…

някакъв общ план – уж съм там…

но това което ми разказват зад кадър – може и да е така, но може и да не е…

кадъра е прекалено общ за да разбера…

 

( манипулацията – някой я минават за „наука”

други за изкуство…

манипулацията  за мен си е манипулация…)

 

на руснаците не вярвам…

но най-накрая ( за мой срам – вече бая на възраст ) се научих да не вярвам и на „западняците”…

( в момента се пишат примерите за бъдещите учебници по манипулация…)

масовката е искрена и безплатна, но сценария не е неин, ще я дават доколкото „сценаристите” имат нужна от нея… след туй просто ще си вдигнат камерите и ще я изключат от ефир…

 

Русия не е суверенна страна ( въпреки че претендира да е суверенна демокрация), тя има относително много по-голяма самостоятелност от всички европейски държави, но фактически няма финансов суверенитет ( лично ме съмнява вече и китайския, доказателство за истински суверенитет остава включването в списък на страните от  „оста на злото” )…

 

вече го пусках Демура, пак не пречи пак…

ако разберете какво означава това да нямаш собствена „печатна преса” – ще разберете и границите на руската „сила”…

( оня ден някакъв сравнявал Путин с Хитлер, Крим с Австрия и Судетите, а Украйна с Полша – вчера Уесли Кларк, днес Карел Шванценберг –

само че преди да направи каквото и да било, Хитлер е направил Германия финансово независима, измислили му едни „пари-за-положен-труд”…

при Путя няма нищо такова…

веднага ми дават пример с нападението над Грузия 2008;

кога беше това – 6-17 август 2008

каква беше цената на нефта тогава  – удари пика 147$ през юли 2008

( спекулациите помня бяха за 180, та и 200$ за барел; избори идеха в америка, руснаците хванаха калема и пресмятаха „мокрите си сънища”…

`убаво, ама дойде 15 септември – Лемън Брадърс гръмна … и „светът не е същия”)

каква е цената днес – 100…

самите руснаци я предвиждат след март-април 80$, даже 60$…

каква война…

 

та, това е елементарен проверим „критерий” – в момента в който русия възвърне финансовия си „суверенитет” може да се плаши човек, че става нещо, дотогава всичко е „игра” и премерване на нервите в рамките на съществуващата система…

www.youtube.com/watch?v=4TqsOIfFkuA

www.youtube.com/watch?v=oB4-EjyEG5E

 

инак руската пропаганда – приписват украинците от Майдана същия „фактически състав” – били „фашисти”…

така, в цялата медийна патаклама разни платени драскачи ще се упражняват в това –  кой е по-по-най „фашист”…

живеем в свят, където ролята на лошите е запазена за „фашистите” – и тъй всеки за да спечели „публиката” трябва да представи противника си като „фашист” – в резултат сега наблюдаваме как украинските „нацисти” са във „война” с руските „хитлеристи”

и ей ти тебе … „филм”

 

инак какво си „мисли” русия…

 

америка е в криза ( залязва ), европа е тотално разкапана, за глобализъм вече никой не говори, света се разпада на „зони”…

има един Михаил Хазин, който от дълго време обикаля студия и чертае „валутни зони” ( материал в тубата бол)

туй го пускам, щото някои наши „националисти” много много не вдяват, какъв съюз иде покрай този с русия…

и цялото добре, но по темата от 34.30 минута…

особено 38.30 – 38-30  минута – ( за какво според Хазин са руснаците на турците на балканите – за да могат да преглътнат балканците турската власт, щото руснаците ще са гаранти на  независимостта)

http://www.youtube.com/watch?v=6TRdT310NmU

 

цялата тази руска „схема” за „таможенный союз” обаче без украина дава фира…

и „сходить на нет” преди да е започнала…

русия не може и да остави крим, без база на черно море просто ще е капитулация като международна „сила” ( за което, колкото и много да го искат някой, и е още малко рано…)

така че за нея в тази ситуация няма ход без грешка…

но не съм сигурен, че от грешките й другите ще спечелят туй което си мислят…

 

европа ( германия ) – точно в момента с толкоз „плащания” във вътрешния европейски двор, надали й е до допълнителни харчове ( затова и пасува)

от франция се обаждат само едни определени дежурни по съвест…

островитяните са най-гласовити, щото туй не е Сирия, и няма да се наложи да воюват…

 

туй беше най-големия виц, който четох в последно време, щото е в концентриран вид…

(в книгите си Тимоти Гартън Аш е някак по-разлят)

това е „европейското” „ниво”

Ние ще се нуждаем от тези млади украинци по-скоро, отколкото си мислите, ако искаме да изплащаме пенсиите си, да поддържаме икономически растеж и да защитим нашия начин на живот в един постзападен свят.

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2014/02/03/2234055_mislete_za_ukraina_kato_za_politicheski_chernobil/

 

ако не разбрахте за какво е на европа – украйна – казано честно

 

  • да изкарва пенсиите на пенсионираните бейбибумъри
  • да се поддържа икономически растеж ( това е съвременен фетишизъм, за който друг път ще разкажа)
  • да се защити „начин на живот”, който очевидно е довел до това да няма пенсии, и да са необходими млади хора от чужбина за да ги изкарват, и без растеж, който да изплаща „лихвите” от вече изхарчените дългове…

 

толкоз…

 

( тук само сравнете % под 14 години на България, Украйна и Обединеното Кралство

„младите украинци” от които острова толкоз се нуждае са по-зле и от нас…  https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2010.html#up

 

и с кой ще преговаряте…

със…

 

предлагам да проведе частни разговори с тези колебаещи се ключови играчи в Украйна – олигарсите. Хора като Виктор Пинчук, Дмитро Фирташ (щедър донор на университета в Кембридж) и Ахметов.

 

БИНГО – олигарсите…

онези заради които украина е на това дередже…

 

вчера по CNBC дадоха една статистика на 10-та секунда

 

http://video.cnbc.com/gallery/?video=3000251647

 

петдесетте най-богати американци контролират 4,5 % от БВП

петдесетте най-богати руснаци – 17 % от руския БВП

петдесетте най-богати украинци – 46 % от украинския БВП

 

 

англичаните, специално, никога не са се гнусяли от приемането на чужди олигарси…

но когато морален стожер и провидец в бъдещето като Аш праща министър- председателя си да се среща с тях за доброто на пенсионерите на англия вече не е смешно…

 

за америка ще пусна два цитата от една книжка от пролетта на 2008 ( преди кризата), която отваряща очите когато я четеш слез 15 септември 2008…

http://www.helikon.bg/author/Збигнев%20Бжежински;%20Брент%20Скокрофт_78861/

 

Игнейшъс: Збигнев, виждаш ли някаква опасност от американската реакция заради нарастващия дълг и зависимост от Източна Азия? Може ли това да предизвика сътресения в нашата страна?

Бжежински: Предполагам, че може. На символично ниво положението е дори по-лошо, защото финансирахме войната в Ирак, като вземаме заеми от азиатците. Това е първата война, която водим, като я финансираме със заеми от други страни, а не с наши собствени.

Скокрофт: Втората е.

Бжежински: Втората? Коя е първата?

Скокрофт: Първата в Залива.

Игнейшъс: Е, не вземахме заеми. Подписваха ни чекове.

Скокрофт: Правеха дарения.

Бжежински: Бяхте умни тогава, защото…

Игнейшъс: Накарахте съюзниците ни да плащат авансово, кеш.

стр.154

 

Скокрофт: Мисля, че да се премине от йерархично изграден свят към свят на разпръснати мрежи е малко екстремно. …

Нужна е някаква комбинация. Нужно е да има някой с власт, твърда или мека, както щете, който да може да каже: ”Ето по този път трябва да се тръгне” и да мобилизира всички останали. Същевременно такава власт, независимо дали се упражнява от Съединените щати или някой друг, не може да представлява диктат. Мисля, че трябва да се направи нещо средно. ООН може би е лош модел, но в момента това е единствената организация, която достига до всички. Бих търсил начини да я реформирам, вместо да започвам отначало.

Бжежински: За да се започне отначало, първо трябва да стане някакъв катаклизъм.

Скокрофт: Боя се, че да.

Стр.40-41

 

Бжежински: Постави въпроса за националния суверенитет, а това ни връща назад, към дискусията ни за сложните отношения между реалиста и идеалиста, въплътени в един индивид или група политици. Мисля, че редефинирането на националния суверенитет се включва имплицитно в това. Същевременно обаче трябва да сме много внимателни да не започнем да говорим за него преждевременно, дори и да мислим за него, защото суверенитетът е един от онези щекотливи въпроси, които могат да предизвикат реакция сред демократичната общественост, живяла няколко столетия при уникална сигурност и собствена идентичност. Справянето с тези глобални проблеми (околна среда, недостиг на горива, произвеждани от петрол, промени в климата) ще наложи промяна или предефиниране на суверенитета. Ако обаче започнем да говорим прекалено рано за жертване на суверенитета, за да се справим с проблемите, по всяка вероятност ще предизвикаме националистическа реакция, която ще направи всяко решение невъзможно.

251-252 стр.

 

мога да ви го обясня…

но истинското знание – когато сам се сетиш…

Problem > Reaction > Solution

 

и решението е още отпреди проблема – да няма нации и суверенитет…

 

 

сега да се върнем във филма който ни прожектират тези дни, едни радикали на украинската свобода се жертваха да се освободят от руската хватка…

освободиха се…

( и никога повече няма да са толкова свободни колкото бяха)

резултата е…

че европа ще бъде „принудена” да ги приеме и да им наложи демократичните си правила…

в тези правила място за радикалите от украинската „Свобода” място няма…

ще ги излекуват кротко, по европейски…

те макар и много изстрадали – ще им се наложи да изтърпят малко програмите на МВФ и Световната банка…

пак за да се въведат ред и правила …

тук ще ги излекуват по банкерски…

 

 

националистите навсякъде ще ги излекуват…

освен ако не са по-хитри от банкерите…

( банкерите нищо не трябва да правят – просто посочват на един националист – друг, те взаимно ще се „оправят”…)

само с мерак и ура не става…

25. маклуън /6/

от каквито се оплакваме на такива се оплакваме…

на дядо майстора

вчерашното нямаше смисъл да го четете, но ако не сте го разбрали, няма смисъл да го четете и туй….

 

V.2.1.

 

– …

значи във виртуалното има само един професор, който ми прави конкуренция, и който без бой и завист признавам, че е далеч по-ясен и съдържателен от мен…

знанието обуславя, то не прославя…

http://shvargalo.com/promo/5-3

 

на фона на горното като добра основа, един мой по-стар опит да се обясня внятно (туй е като едни задължителни Пролегомени към темата за предпоставките…)

лаская се като наблюдавам тази изключителна си консистентност във времето на мисли и стил ( в паралел с горния професор, скромно трябва да обобщя, че сме единствените завършени „мислители” по тез земи…)

http://www.izgora.com/showpost.php?p=766&postcount=18

– …

в спора се ражда истината

това е едно от най-заблуждаващите и подвеждащи клишета – потрошило не малко време и илюзии… ( и най-вече нерви, по тез земи времето и илюзиите някак не се ценят толкоз високо колкото нервите…)

( на всеки човек с някаква „форумна” „история” безсмислието на спора е изначална очевидност… )

в спора нищо не може да се роди…

в спора може само да умре единствено маловерието …

ако вярваш в това, което защитаваш, никакъв спор не може да те убеди в противното…

модерната епоха постулира (прикрива) верите си като „знания”…

( тука е много дълго…)

 

( щото се „освободи” място от един липсващ „цитат” ще сложим друг…  )

 

„… По време на един свой разговор двете любезно обсъждат докъде може да бъде разтеглени етичните граници на философията на Ранд за алтруизма и себичността. Патерсън пита за мнението на младата си приятелка относно една загадка, която е прочела в „Животът на Джонсън” на Бозуел. Представи си, че си в кулата на замък и държиш в ръцете си новородено, казва Патерсън, и само един от двама ви може да избяга жив. Собствения си живот ли ще спасиш или живота на детето? Ранд шокира Патерсън и тя за миг изгубва ума и дума от отговора й, че със сигурност ще остави детето да умре. Но нима е етично да постъпиш така, пита Патерсън. Нима човешките същества нямат морален дълг да се грижат за по-младите? Не, отговаря Ранд, тя не поддържа този възглед, макар да се съгласява, че вероятно анализът й щеше да бъде различен, ако бебето е нейно. Когато Патерсън заявява, че подобно отношение може да бъде преценено като покварено. Ранд заявява: ами добре тогава, значи съм покварена. С това разговорът за момента приключва. По-късно Патерсън отново повдига темата. А какво ще правиш, ако бебето е твое? Ранд се позамисля и отговаря, че въпреки това би избрала да спаси себе си, тъй като е възрастен човек, който да се грижи за бебето и да го храни, то без друго ще умре. Аха, възкликва Патерсън, която явно намира тази логиката за убедителна. По-късно Ранд ще твърди, че чрез такова настъвление е успяла да превърне Патерсън от привърженичка на светската християнска етика в последователка на морала на антиалтруизма. Патерсън благодари на Ранд за пояснението относно родителската етика, но настоява, че винаги е вярвала в просветения личен интерес и че повечето доказателства са на нейна страна.

(Ан Хелър * Айн Ранд и светът, който създаде * Ера С`2010 стр.165-166)

 

(тука пак е дълго…

коя от двете стрини ( страни), всяка от които няма деца, е победител в този „съдбовен” спор…

и каква „истина” може да се роди в него…

единствено „тази” заложена в „предпоставките” ( верите – предубеждения, предразсъдъци и интуиции) на двете…

това е сблъсък на характери, не на „истини”…)

 

на Патерсън любимия лаф бил „Аз ти прощавам, но Бог няма да ти прости”…

на изпроводяк при края на дружбата им, задето отказала да й напише рецензия в печата,  Айн Ранд й казала – „Бог може да ти прости, но аз няма” (основа на всеки един истински „обективизъм”)…

толкоз за спора между „интелигентни” жени…

 

малко хора днес са чували за Макс фон Петенкофер…

http://www.photoseed.com/uploads/2011/08/09/single-mller.jpg

 

http://ru.wikipedia.org/wiki/Петтенкофер,_Макс_фон

http://de.wikipedia.org/wiki/Max_von_Pettenkofer

http://en.wikipedia.org/wiki/Max_Joseph_von_Pettenkofer

 

той е известен с много неща, но е особено забележителен (за хората с едно по-повърхностно отношение към науката) с участието си в един спор…

 

през 1883 година Роберт Кох открива холерния вибрион

( сега научих че Филипо Пачини го открил още през 1854 http://en.wikipedia.org/wiki/Filippo_Pacini  , но това не ни бърка в историята…  )

 

Президентът на Баварската Академия на Науките  Макс фон Петенкофер не вярва че само нещо такова като холерния вибрион може да причини холерата… като учен занимаващ се с хигиената, счита че са необходими и други съпътстващи условия за да се развие болеста; и решава спора по възможно най-радикалния начин – на 7 октомври 1892 г. той взема и изпива една чаша бъкаща от холерни вибриони…

не се разболява…

 

фон Петенкофер счита че е доказал правотата си… (и се сдобива с временна слава…)

науката от това направила нов предмет на спор – какво всъщност е станало, щото днес е приела, че Кох е прав и е доказал причинителя на холерата…

цялото това влиза в обръщение като парадокс, или любопитно научно недоразумение – куриоз…

Петенкофер не е доказал нищо…

мисля си сега сам, какво е трябвало да направи или да стане за да докаже…

 

просто за „заскобяване” на темата за предпоставките ще споменем, че Макс фон Петенкофер завършва живота си на 10 януари 1901 г. със самоубийство, след като го поразява една „небитница”, загубва жена си и трите си деца, и остава сам…

(от гледна точка (предпоставките) на горната стрина и приноса й в решението на проблема с „кулата на Бозуел”, неговото оцеляване би трябвало да се разглежда като изключителен шанс, очевидно фон Петенкофер не го тълкувал така…

въпрос на „предпоставки”…)

 

малко смеят да търсят…

всички искат да знаят…

между първите и другите зее бездна…

тя може да се премине единствено с вяра…

тези дето „знаят” – вярват на „откритията” на другите…

като дойде време за промяна, тези дето „знаят” не трябва да направят нищо друго, освен да си преместят вярата в другия … крачол, почват да вярват в „откритията” на другите други…

 

(много е дълго… а професор Донев е далеч по-ясен….)

 

дали тези дето „знаят” следят споровете на „търсачите”…

съмнявам се…

тука нейде писах за най-големия обир в историята – „живота” на Вселената бе смъкнат някъде преди дестина години от 20 на 13,7 милиарда години, и „знаещите” даже не го забелязаха, просто в енциклопедиите вече пише новата дата (до новото издание), и вече всеки като прави справка … знае отговора…

 

най-точно по отношение на научните спорове се е изказал Макс Планк:

 

„Eine neue wissenschaftliche Wahrheit pflegt sich nicht in der Weise durchzusetzen, daß ihre Gegner überzeugt werden und sich als belehrt erklären, sondern vielmehr dadurch, daß ihre Gegner allmählich aussterben und daß die heranwachsende Generation von vornherein mit der Wahrheit vertraut gemacht ist.“ – Wissenschaftliche Selbstbiographie, Johann Ambrosius Barth Verlag, Leipzig, 1948, S.22

 

в българския уикицитат – това е преведено удивително точно и синтезирано:

Макс Планк:

Новата истина възтържествува в резултат от измирането на нейните опоненти.

http://bg.wikiquote.org/wiki/Макс_Планк

аз разбира се щото не се вра на такива места, я открих през английския й превод у Маклуън: ”Една нова научна истина достига триумф не като убеждава опонентите си, нито като ги кара да видят светлината, това по-скоро става, защото опонентите умират и на тяхно място израства ново поколение, което е запознато с тази нова научна дисциплина.

 

Връзката ти с истината е в това от кои си от тези дето идват или тези дето измират…

а това е въпрос на воля…

 

това което знаеш е само това, което се съдържа в предпоставките, които си приел…

предпоставките са самоочевидно верни, и като такива нерефлексивни…

( да проблематизираш очевидности – това е философска болест…)

Иван Софрониев Стефанов, най-потъналия човек който съм познавал, веднъж каза:

 

– колеги, не проблематизирайте любовта…

 

Във всяко нещо трябва да има някаква мяра, и в търсачеството, и във вярването…

 

нищо не може да издържи докрай ако започне да бъде питано…

нещото е като снежна топка… питането е като пържене в тиган

(на никой не препоръчвам да сложи снежна топка в нагорещено олио)

проблематизираното от нещо става нищо…

 

 

всеки си обича нещо си, някой обича себе си…

(ЕГОИСТ,м. Човек с долнопробен вкус, който се интересува повече от себе си, отколкото от мен.  Амброуз Биърс )

въпроса е що да му приемам „предпоставките”

24. маклуън /5/

туй мога да го пиша два месеца и да го пълня с глупости разделени на 6, и на още 6, и тъй докато едно ще се загуби в много думи онова за което го казвам, и друго то ще е пълно с неща за мен, които нямат никакво значение…

 

та…

 

V.3.1.6.4.5.1.

 

 

 

  • нямам кола…

 

жена ми има, и в отпуските ме разкарва с нея като куфар из страната…

през останалата част на годината ме разкарва пак с нея да нося торбите от пазара до багажника…

 

някак нямам никакво чувство към колите…

спестено ми е…

 

татко ме научи да карам жигулата на няма осем…

на село на една поляна, после по празните улици между кокошки и юрдечки…

седалката се дърпаше максимално напред за да стигам педалите и носехме една възглавничка за да мога да виждам през кормилото…

седалките тогава нямаха облегалки за глава…

като изпуснех съединителя при тръгване и возилото се разтрисаше като на рап-клип татко с отривисто движение на ръката като грижлив стопанин ми сгряваше врата…

 

бяха хубави години…

 

после завърших гимназия с професия – „механизатор в растениевъдството”, изкарах книжка за професионалист и всякаква верижна и колесна техника…

но тъй и не се сдобих ни с трактор, ни с камион…

(татко имаше трактор, но аз товарих балите отзад в ремаркето…)

 

някак не чувствам нужда от возило…

за да се сдобиеш с усещането за липса трябва преди това да се сдобил с нуждата от него…

 

никъде не ми се ходи…

 

едно време в 90-те като вкараха първите по-мощни западни коли, щото бях на годините на тези, които това ги вълнуваше, бях свидетел на едни нескончаеми разговори за коли, и за това за колко се стига до морето…

на няколко пъти ми се случи да се обадя, какъв е смисъл да стигаш 2 часа по-бързо, като след това на няколко пъти по 3 часа приказваш за това…

пълна загуба на време…

разбира се, не бидох разбран…

а май аз нещо не разбирах…

(туй лято съм го пропуснал, но като отворили „гордостта на Бойко” едни пак поставяли рекорди… )

 

да се „движиш” седнал до седалката на шофьора (или отзад) е една тъпа „екзистенция” на куфар…

не знам защо, но „пълноценността” в живота винаги се свързва някак с идеята за „контрол” и „водачество”…

возейки се в живота, управляван от друг, човек губи контрол, но … се сдобива с възможността да съзерцава през стъклото…

или да пропада в себе си…

 

 

  • нямам дебитна карта…

и кредитна карта нямам…

 

някак така и не се сдобих със сметка в банка…

 

това е една особена свобода…

 

щото един Приятел от време на време предлага да обновим „Планетата”,си викам да турим и една сметка за помощ ( като на други) за нейното поддържане…

 

после си мисля, може ли да се разказва, ако добри хора помагат…

ами не може…

т.е. може, ама не може да се разказва така, щото дори някъде много дълбоко вече има идея за „сметка”…

демек „кеширане” на мнение…

 

тъй че това тук го има не за друго, а щото един Приятел има още „сметка” да я поддържа…

мненията са подробност…

 

 

  • нямам „джисием”…

 

това изобщо не ми е проблем, но за дядо е…

цяло лято (щото от година и той вече има) ми пили на главата как може да нямам „джисиьем”, как всички цигани имали вече, само аз нямам, защо така съм се изоставил…

аз му обяснявам през смях, че не съм циганин, че да имам…

но той не разбира…

 

 

тука много мога да пиша… ама файдата никаква…

малкият и той още няма…

всички около него имат… ( мисля че още не му е проблем… но той е потаен, знам ли…)

една майка преди седмица докато чакаме пред училището ми говори за някакво дете дето му купили някаква скъпа джаджа и я носи на училище – нейният също я искал…

не мога, вика, купих му за сто лева от една приятелка втора ръка с тъч-скрийн щото завърши с 6 (втори клас), но сега иска такава… (всеки рано или късно стига границите на покупателните си възможности; за нея виновни бяха родителите на другото дете, а не нейния отличник, че иска…

щото сигурно е естествено да желаеш…)

 

джисиема е като колата…

съкращава време и по-удобно, но какво от това…

някой помни ли джисием разговор?!?!

аз помня как с мама чакахме понякога с часове в пощата в Пловдив разговор с баба и дядо „за тяхна сметка”… и как след цялата досада и отчаяние на света някаква стрина с най-идиотския глас на земята обявяваше на цялата зала „ Враца – 17 кабина”, „Павликени – 3 кабина” … „Павликени… Павликени – 3 кабина”, и най накрая споменат и твойто село и ти възбуден търчиш…

още помня мириса на кабините в пощите…

и пак сигурно нищо не си казвахме  – но какво вълнение…

че сте се чули…

 

чакането…

далечното…

ценното…

 

увеличи скоростта, разстоянието намалява, загадъчното увяхва…

дай на кибиците телефон, свържи хората, и самотата и досадата ще цъфнат…

 

в библиотеката като звънне на някой телефона оня бяга по пътеката все едно че го напънала нужда голяма…

(има и такива темерути, които се облекчават на място…)

мобилният дава илюзията за възможност и контрол…

майките вземат телефони на децата си за да са спокойни, за да могат да ги контролират…

не познавам майка, която извън тази си роля, да е проумяла, че чрез същата джаджа и тя е обект на контрол…

 

когато някой ми поиска телефона и аз му кажа, че нямам – често не ми вярват…

мислят че се крия…

 

питам един приятел – ако отидеш на интервю за работа – и на финала поискат телефон за „свръзка” – и ти кажеш че нямаш – каква е вероятността да те назначат…

 

не знам…

 

 

  • нямам фейсбук…

 

от туй определено нямам нужда…

и мнение нямам…

 

в петък госпожата не дала програмата за понеделник на малкия, казала че ще я качи в фейсбук…

 

каква е програмата…

как да разбера…

 

като живееш в общество някак неусетно мрежата се свива…

изборите стават предопределени…

 

 

  • това е собствено 3.1.6.4.5.

 

много цитати от Маршъл Маклуън мога да ръгна, но за случая е този, той е от Understanding Media: The Extensions of Man  ( на руски е тук  http://yanko.lib.ru/books/media/mcluhan-understanding_media.pdf  21 глава Преса )

 

(между другото е забележително за нас, в уикипедията статия за Маклуън на български няма http://en.wikipedia.org/wiki/Marshall_McLuhan  )

 

Talking with an economist who was serving on an unemployment commission, I asked him whether he had considered newspaper reading as a form of paid employment. I was not wrong in supposing that he would be incredulous. Nevertheless, all media that mix ads with other programming are a form of „paid learning.“ In years to come, when the child will be paid to learn, educators will recognize the sensational press as the forerunner of paid learning. One reason that it was difficult to see this fact earlier is that the processing and moving of information had not been the main business of a mechanical and industrial world. It is, however, easily the dominant business and means of wealth in the electric world. At the end of the mechanical age people still imagined that press and radio and even TV were merely forms of information paid for by the makers and users of „hardware,“ like cars and soap and gasoline. As automation takes hold, it becomes obvious that information is the crucial commodity, and that solid products are merely incidental to information movement. The early stages by which information itself became the basic economic commodity of the electric age were obscured by the ways in which advertising and entertainment put people off the track. Advertisers pay for space and time in paper and magazine, on radio and TV; that is, they buy a piece of the reader, listener, or viewer as definitely as if they hired our homes for a public meeting. They would gladly pay the reader, listener, or viewer directly for his time and attention if they knew how to do so. The only way so far devised is to put on a free show. Movies in America have not developed advertising intervals simply because the movie itself is the greatest of all forms of advertisement for consumer goods.

 

естестествено, че имам телевизор…

очевидно е, че и компютър имам…

 

това за което го разказвам това…

 

няма безплатни неща…

( едни са купили част от мен… )

няма и безопасни джаджи…

(отдал съм част от дома си под аренда…)

 

 

колко вървите по улиците…

(по кои улици ходите…)

пътували ли сте с междуградски обществен транспорт…

(не София-Варна… малките, междуселските…)

колко от нещата знаете от собствен опит…

и колко от … „медиите”…

 

когато погледнете в „медия” за да видите „света”, мислите ли, че „света” също ви гледа…

що за „свят” е той…

Светът ли е, или е нещо което само го замества…

каква е природата на този … „свят”…

 

Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб.

 

туй на Ницше трябва да се разбере в истинския му контекст…

 

 

 

  • нямам пистолет…

 

това е нещо от което скоро всеки ще има нужда…

 

23. маклуън /4/

снощи  раздали оскарите…

не съм ходил на кино повече от 5 години и не мисля че съм изгубил нещо…

по телевизията съм се зазяпвал  случайно за малко на някой стар филм, но да го изгледам, забрави…

киното е досадно…

 

сещам се какъв ужас изживях на последната сцена в гората на „Огледалото”, когато за първи път го гледах, дето се видя микрофона и релсите на камерата в гората…

холограмата дето бях потънал почна да трепти, но историята ме държа…

 

 

един от последните филми който съм гледал на кино беше «Борат», беше отдавна, излезнах от него в потрес…

яд ме беше за 5-те лева, не че са нещо, но дето съм им ги дал…

( щото «тези» мерят успеха си с парите…)

как да им покажеш, че са изроди…

дори да им го кажеш, те си трият кешовия резултат у виртуалната буза като циганин на битак след поредна измама на балама…

тогаз загрях че това с авторските права е страшна измама, ако си купя едни кренвирши от не-знам-к`во-не-месо и си причиня физически страдания в корема и ме избия пъпки имам някакви права да предявя някакъв иск срещу търговеца и производителя… но ако отида на кино и изгледам холивудска боза от която последват продължинелни и болезнени дешевни и ментални спазми и неразположения, поради очевидната й (на бозата) некачественост, не мога да се обърна нито към разпространителя, нито към производителя… т.е. оставен съм без никаква защита, и просто сам трябва да се погрижа за спокойствието, душевното си здраве и мир…

тъй бавно и с поредица от печални опити спрях киното… и намалих кренвиршите…

 

последният филм на който съм ходил мисля че беше «Аватар»…

к`ва боза е това…

колко излишни чувства «как може т`ва» потрошени по нея…

толкова е по-лесно да си го спестя…

 

наистина не мисля че съм изгубил нещо особено от отказа ми да ходя на кино…

днес в киното няма истории… какво губя

техниката и перфектният професионализъм на правенето, не могат да компенсират липсата на нещо-за-казване…

 

преди две седмици, оня Приятел дето не може да спи и ми праща линкове по нощите, ми пуска това с коментар…

http://www.imdb.com/title/tt1587310/?ref_=nm_flmg_act_4

Антихристът обаче вече е дошъл!  – само да знаеш…

 

като се видяхме ми разправя…

това е историята на Спящата красавица разказана от гледна точка на Злата фея…

нЕма лошо…

историята е типично изродска по холивудски, накрая принцесата не я събужда целувката на принца, въпреки че и той я целува, но не това била «истинската» любов, а целувката на Злата фея, щото тя истински я обича…

а пък най-накрая на хепи-енда Злата фея си получава откъснатите черни крила в началото за да отлети в избухнала луцеферианска светлина…

 

от туй нЕма потрес…

любопитно е как образа на Джоли с two prong crown се набиваше от банери навсякъде из нета и платна по улицата…

и на мен, дето не се интересувам от кино, ми бе забит като образ само от сърфиране в сайтове и обикаляне по улиците…

( покрай туй се сетих за онази изродска изложба за „човешкото тяло” в НДК, колко месеца по Витошка стояха плакати и из нета банери с призиви да се посети…

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1942587

просто е забележително „Показвана е по цял свят, включително в Израел.”, удивително е какво е забележителното във „включителното”…

не знам дали се сещате за историята около анатомичния атлас на Пернкопф, то материали много и разни

http://en.wikipedia.org/wiki/Eduard_Pernkopf

http://www.slate.com/articles/life/history/2013/11/nazi_anatomy_history_the_origins_of_conservatives_anti_abortion_claims_that.html

мястото на труповете е в земята, но очевидно на труповете на някой китайци е по изложбените зали на света в името на образованието на „деца над 5 години”…

само си представям ако това го бяха направили нацистите с евреи колко мастило щеше да се изпише днес…

но днес ние сме цивилизовани и образовани, при това добре рекламирано… и няма проблем да наблюдаваш непогребани китайци в центъра на София и това като „наука” )

 

( другото за което се сетих покрай Maleficent беше за един комикс…

http://en.wikipedia.org/wiki/Fagin_the_Jew

дето Уил Айснер преразказва Оливер Туист през очите на Фейгин…

не че не е интересно, и очевидно си има публика, но вече очевидно след реабилитацията и разбирането на Фейгин е дошъл ред и на Злодеида…)

 

забележителни времена…

най-накрая ще ни научат да се виждаме ей така – http://www.obekti.bg/chovek/9009-Знаменитости-без-тяхната-кожа

и да вярваме във всякакви целувки…

и това ще бъде толкова естествено…

 

и удивително колко посредствени и прости (да не кажа тъпи) истории разказва времето ни…

целият този преразказ в който ни готвят бавно и сигурно е продукт единствено на импотентност…

нищо „свое” не могат да измислят…

единственото което могат е да вземат и да обърнат ролите…

живеем в един Шрек-свят

принца, краля, феята, всичко което преди е било добро и красиво в приказките, днес е представено като смешно и жалко, а героите са един зелен пърдящ в блатото си трол и досадното му магаре, които разбира се, разпердушинват всичко…

а принцесата, пак разбира се, избира със сърце…

и в това няма предразсъдъци и стереотипи…

това е ново…

много ново…

но не чак толкова ново, че да накарат Шрек да се влюби в някой Шрекчо, а магарето да опраши принцесата…

тъй че и Шрек-преразказа ми е остаря…

 

горе долу като спрях да ходя на кино и спрях да вярвам в история, която днес ни разказват…

загрях че Оруел е прав… макар че не покрай него вдянах това…

щото бях задълбал в древната история по едно време стигнах до един съвременен дебат, в който се обсъждаше картагенския тофет, гробищата на жертвоприношенията на деца в Картаген… http://bg.wikipedia.org/wiki/Картагенски_тофет  едни съвременни учени отричаха това, и го обясняваха като просто гробище за деца ( вече и в уикипедията така пише)… свидетелствата на гърците се отричаха, като …  свидетлества на гърци, т.е. идеологически злоумишелени клевети на врагове на картагенците…

и толкоз…

после си купих новоизлезли книжки, в които вече се оспорваха, или най-малкото се поставяха под съмнение жертвоприношенията…

(…)

 

сега този Свят е открил един чуден начин да се справя с проблемите… (както съвременните историци – преразказват)

в америка корупция няма, щото са я вкарали (преразказали) в законова мярка, като са я легитимирали като лобизъм…

в американските затвори има повече затворници отколкото в русия и китай взети заедно, но легализираха (преразказаха я като лекарство) марихуаната, скоро и други наркотици ( това милтън фридмън го предлага от 60-те) и престъпността ще спадне… ( на китайците през XIX в. им трябваха две войни да загубят за да легализират опиума)

http://www.cnbc.com/live-tv/cnbc-originals/full-episode/marijuana-country-the-cannabis-boom/379637315796

абортът е убийство ( щото е отнемане на живот), но като дефинираш (преразкажеш) като право на избор и го декриминализираш и ей ти 50-70 милиона аборта от 1973 г. ( данни различни, но не са по-малко то 50 милиона, за България съм срещал цифрата 6 милиона)

това не е холокост, това е свобода…

днес няма и тофети, да се видят тези жертвоприношенията на Танит и Баал…

просто медицина и избор…

 

иначе Злата фея вече събужда спящите красавици… и децата гледат…

а съзнанието спи… щото има кой да му преразкаже…

 

/…/

 

много е тъпо, че не мога да се огранича в 15-те минути…

една маймуна хваща друга за опашката и става маймунско хоро без край…

не мога да го прекъсна…

щот` живея непрекъснато в планове за четене, писането много ги обърква, яде от времето…

уж почна за кратко пък не мога се спра …

 

 

туй е отдолу е за медията и нас си…

опит за кратко…

 

едно време, преди Гутенберг, преписвачите са били по известни от авторите…

след него, труда по книгата, поради икономията от мащаба, намалял и авторите станали това, което са…

вестникът разширил „базата” на четящите…

дошло радиото…

телевизията…

днес е интернета…

утре импланти в мозъка…

прогрес…

 

 

Маршъл Маклуън е гений…

обаче не е съвсем прав…

 

за него Медията е The Extensions of Man – разширяване на човека

но аз колкото го мисля, по ми се вижда че Медията е The Shrinkings of Man

 

туй си е въпрос на гледна точка, и нагласа…

ако подпрем един здрав, прав човек с една патерица ( extension ), той въпреки че в началото ще му е странно, ще свикне, ще му стане удобна, и постепенно може да получи стабилност дори по-голяма от здравите прави мъже без патерица…

но това си има цена, щото когато свикне с патерицата, ако му я отнемете, той ще е загубил предната си самостоятелност и сигурност…

ако пък направо го далдисате в една инвалидна количка, за най-голяма сигурност да не  се спъне и падне, както си е здрав и прав, и той свикне с нейните удобства, след време ще атрофира до степен, че няма да може да стане и върви… но дотогава ще сте абсолютно сигурен, че е в количката и не е паднал…

 

( туй става и с мозъка –  Николас Кар в „Под повърхността”  http://www.infodar.com/show_book.php?ISBN=978-954-761-507-6&

разказва за това с един пример за лондонските таксиметрови шофьори; за да те назначат за шофьор на такси се явяваш на изпит за познаване на Лондон, оказва се, че покрай това трениране и упражняване, частта от мозъка, която „отговаря” за ориентирането в пространството и „картографията” на таксиджиите е „ненормално” по голяма и развита от кибиците на задната седалка, след като сложили GPS-а, тази част от мозъкът им станала „нормална” като на кибиците дет се возят.

http://elizabethminkel.com/post/64868966554/the-knowledge-the-crazily-comprehensive

http://www.independent.co.uk/life-style/health-and-families/health-news/taxi-drivers-knowledge-helps-their-brains-grow-428834.html     )

 

туй за което го разправям, е следното…

 

забелязвам как хората стават все по-плитки и по-скучни…

самият аз ставам по-плитък и по-скучен, може това да изкривява перспективата ми и да търся и  виждам само подобното, но макар и крива, така ги виждам нещата…

това няма нищо общо с интернета…

с интернета става туй което е станало и с книгата, и с радиото и с телевизията…

само че все повече хората стават хроми в главата…

 

туй е истинска случка от едно село, като окачили първото радио ( говорител ) на площада…

 

ЗАЩО ВИ БЕШЕ ТВА ЧУДО

Вратата леко скръцва. Стрико Михал влиза в стаята. Сяда до печката и си събива цървулите. Стрина Керана отмята юргана, разтрива сънени очи и пита малко ядосана:

-Къдя беше ду сва вряме, бре Михале! Хич ду ся стуи ли ся?!

-Т-ш-ш-ш-шт! Да молчиш, Керано! Сичку съ чувъ веке!

-Къдя, бре? Щу съ чувъ!

-Дунели ъх читалищиту еднъ кутия. Клали* прътът нъ Ивановътъ къща, метнали утгоре еднъ телъ и някъкви бели топчетъ навързъли, и ъх читалищету веке сичку съ чувъ ут тая кутия. Сичку. И сва дету гу приказуваме веке, и негъ ке гу чуят там! Цялуту селу ке гу знае!

-Явъх, бре, Михале! Чим шту ви трябувъше тва чуду? Чим той чиляк не ке може веке да се изпусне и ъх къщатъ си, бре! Клетите Иванове, там съ близку. Шту ке правят? Немъ дъ могът хората и да се пущубът**, бре!

*    клава, кладе – слага, сложи

** пошубат – почешът

с.16

Вода от беломорските хутули

Весели случки и беломорски шеги

Събрал и обработил Гроздьо Д. Каравасилев

 

 

мойта прабаба ми е разказвала за същото събитие у нейното село…

отишла на площада с всички, видяла окачената кутия, чула новините, върнала се и казала на дядо…

-Стефане, `ората веке сичко шъ знаят, никой нема да е прост.

 

от днешна гледна точка и двете баби силно преувеличили възможностите на радиото…

но от бъдеща, сигурно и ний преувеличаваме това-онова което интернета ни е донесъл…

че е изменил е изменил… въпроса к`во е дал, и к`во взел…

преди когато търсиш нещо, се ровиш в книги, четеш, губиш време, като го намериш го запомняш, щото ти е коствало усилие…

днес просто ще го изгуглиш… и след един час пак не го помниш, щото можеш отново да го намериш…

според някой това е икономия, според други атрофиране на паметта…

 

днес хората все по-много знаят, но все по-малко мислят…

мъдрите хора изчезнаха…

 

прабаба ми беше мъдра жена…

тя говореше по особен начин, щото знаеше собствената си тежест…

знаеше собствената си тежест, щот` винаги сама се оправяла и с каквото се е занимавала го е умеела…

а го е умеела, щото е било просто ( например тъкане, не е сложно, но днес кой го умее …

машините…

добре че са те, ако се развалят, голи ще тръгнем)

( селото я уважаваше, тя уважаваше селото)

баба и мама са далеч по-знаещи от нея, но никога са нямали самочувствието, че живота им зависи и е подчинен на техните способности… щото живота стана по-… сложен

(града убива това…

той замества липсата на мъдрост с успех…

успеха е критерий…

но успеха е много преходно и непостоянно нещо…)

животът вече е така устроен, че никой не може да разбира живота си и да може да го контролира…

това ражда нервите…

 

нервен селянин няма…

мама веднъж като момиче казала, че се изнервила…

прабаба ми я чула и казала:

– щ-шт, М…., да не те чуе някой, само простите хора са нервни…

 

нервите са част от цената на знанието…

другата е липсата на радост…

 

 

 

дядо туй лято ме разрева…

говорим си за самотата, и как хората са се променили…

едно време- вика – момата с ръкойката вземе клас – и с ръка прави че хваща нещо малко – нищо, малко… но пее, леко с пълно гърло… а от отсреща друга пее…

жеста му с ръката беше толкоз хубав… с показалеца и палеца, че е малко (показва ми) и казва – пее… а отсреща – с другата ръка сочи със широка длан – друга пее…

 

другият дядо ми разказваше каква радост е като прибират реколтата, като идва колата и пълнят хамбара…

 

но това са били реални неща…

няма медия… няма разказ… само случване и чисти чувства

никой не е калкулирал колко е изкарал като стойност, по цени на международния пазар, а дали е прибрал достатъчно за зимата да има да яде…

критерия е бил друг…

и Радостта е била друга…

знаели са малко, но са били мъдри…

 

( баба ми една Бъдни вечер ми сбра очите, като разказва как било…

разправя как що било, как „тати” /баща й/кадил всичко на масата, изброява…и вика златото се слагаше…

викам какво злато бе, бабо – викам…

и тя

– златото бе – и с две шепи показва купчинка злато – и него кадихме на масата…

сега умниците знаят – пускат компютрите да им копат койни…)

 

в шаха мога да местя фигурите…

сина ми ме бие от време на време… (не е трудно)

покрай Веско Топалов се бях заврял по едни шахматни форуми; удивително да е наблюдаваш как уж разбират, а след всеки ход, пишат Рыбка дава еди кво си, Фриц-а дава еди що си… напълно се осланят на програмата…

целият им анализ е това да гледат какво ще им даде програмата, тези просто са захлюпени от компа…

за мен всеки лаик, който сам гледа с плиткия си мозък позицията и си мисли някакви глупости е качествено по-напред от най-големият, който измерва с програма…

( разбира се, аз нищо не разбирам, съвременният шах без компютърни програми не може; само казвам че мозъците на съвременните шахматисти не са като на едновремешните…)

шаха най-лесно може да се вкара в прогностична програма, щото е игра с не сложни правила и ограничени ходове, мисля си, че едни идиоти си въобразяват, че могат да направят такава програма на живота… да анализират, да прогнозират и да контролират; ако направят (успеят да възпитат) хората фигури с предвидими и регламентирани ходове, може и да успеят…

но тогава ще трябва да направят и програми да създават и пеят песни…

тогава пък за какво ще са на програмите хора…

 

22. маклуън /3/

по празниците три дни гладувах, карах го на вода…

не чувствах никакъв глад, щото ме цепеше неистово тиквата…

а тиквата ме цепеше, щото за пореден път спрях кафето…

 

значи… „пречистих се”…

вече хапвам… но нямам power

чета нещо, хрумне ми хрумка – викам си трябва да я споделя – обаче няма особен патос…

какво ли ще рече, ако цялата ми графомания е само реакция на „стимулиране” с кафе…

 

баси…

 

 

вчера за малко „припалих”, но бързо ми мина…

 

значи то започна още от понеделника. не бях ходил по книжарници известно време и влезнах… гледах, преглеждах „планираните”- чакащи „имане”, поглеждам новите – и се зачетох в една по-скоро с недоумение, отколкото с любопитство…

„биология на машините”…

и щото съм тъп съм и импулсивен и си дадох скътаните парички за глупост…

парите заеби, дошли-заминали, но четох по нощите и си загубих времето, а него не можем да си го възстановим под никаква форма…

да чета – пчелички, мравчици, синапси, памет, роботи и прочие…

по едно време загрях – аз съм тъпо парче овчарче – контекст нямам, видя ли тиква боря я – но към 60 страница погледнах годината на издаване – 1994 – антична работа…

http://iztok-zapad.eu/books/book/1630/извън-контрол-кевин-кели

и тъй след стотина страници реших на сутринта да го проверя чичата…

 

на зарана за добро утро гуглето ме кара да приема нещо, дето няма от де да се хиксне, затварям страницата с твърдата решимост да не приемам…

чета вестници – и се сещам за чичата – търся го – гуглето пак ме кара да премам нещото – аз естествено инат през яхуто… и намирам три тед-лекции

( горещо препоръчвам )

https://www.ted.com/speakers/kevin_kelly

там ще научите, че технологиите възникват по време на … Големия взрив

( това обяснява защо над 6те  царствата на „живата природа” – нашият приятел поставя 7-то, „венеца” – технологиите

05:38These are hacks, and if we looked at the general shape of the approaches to hacking life there are, current consensus, six kingdoms. Six different broad approaches: the plants, the animals, the fungi, the protests – the little things – the bacteria and the Archaea bacteria. The Archaeas. Those are the general approaches to life. That’s one way to look at life on Earth today.

06:03But a more interesting way, the current way to take the long view, is to look at it in an evolutionary perspective. And here we have a view of evolution where rather than having evolution go over the linear time, we have it coming out from the center. So in the center is the most primitive, and this is a genealogical chart of all life on earth. This is all the same six kingdoms. You see 4,000 representative species, and you can see where we are. But what I like about this is it shows that every living organism on Earth today is equally evolved. Those fungi and bacteria are as highly evolved as humans.They’ve been around just as long and gone through just the same kind of trial and error to get here. But we see that each one of these is actually hacking, and has a different way of finding out how to do life.)

 

и задава най-смисленият и животрептущ Днес въпрос

what does technology want? 

наистина – Какво иска Технологията?!

 

като всичко „живо” иска да расте – а за да расте и трябват сетива

не „машините са разширение на човешките сетива” ( маршъл маклуън)

а точно обратно „хората сега ще бъдат разширените сетива на машината

10:18So those laws are going to kind of spread throughout all media. And the other thing about this embodiment is that there’s kind of what I call the McLuhan reversal.McLuhan was saying, „Machines are the extensions of the human senses.“ And I’m saying, „Humans are now going to be the extended senses of the machine,“ in a certain sense. So we have a trillion eyes, and ears, and touches, through all our digital photographs and cameras. And we see that in things like Flickr, or Photosynth, this program from Microsoft that will allow you to assemble a view of a touristy place from the thousands of tourist snapshots of it. In a certain sense, the machine is seeing through the pixels of individual cameras.

в обобщение

So, the last thing I want to talk about is this idea that we’re going to be codependent.It’s always going to be there, and the closer it is, the better. If you allow Google to, it will tell you your search history. And I found out by looking at it that I search most at 11 o’clock in the morning. So I am open, and being transparent to that. And I think total personalization in this new world will require total transparency. That is going to be the price. If you want to have total personalization, you have to be totally transparent.Google. I can’t remember my phone number, I’ll just ask Google. We’re so dependent on this that I have now gotten to the point where I don’t even try to remember things –I’ll just Google it. It’s easier to do that. And we kind of object at first, saying, „Oh, that’s awful.“ But if we think about the dependency that we have on this other technology,called the alphabet, and writing, we’re totally dependent on it, and it’s transformed culture. We cannot imagine ourselves without the alphabet and writing. And so in the same way, we’re going to not imagine ourselves without this other machine being there. And what is happening with this is some kind of AI, but it’s not the AI in conscious AI, as being an expert, Larry Page told me that that’s what they’re trying to do, and that’s what they’re trying to do. But when six billion humans are Googling,who’s searching who? It goes both ways. So we are the Web, that’s what this thing is.We are going to be the machine. So the next 5,000 days, it’s not going to be the Web and only better. Just like it wasn’t TV and only better. The next 5,000 days, it’s not just going to be the Web but only better – it’s going to be something different. And I think it’s going to be smarter. It’ll have an intelligence in there, that’s not, again, conscious.But it’ll anticipate what we’re doing, in a good sense. Secondly, it’s become much more personalized. It will know us, and that’s good. And again, the price of that will be transparency. And thirdly, it’s going to become more ubiquitous in terms of filling your entire environment, and we will be in the middle of it. And all these devices will be portals into that.

17:59So the single idea that I wanted to leave with you is that we have to begin to think about this as not just „the Web, only better,“ but a new kind of stage in this development. It looks more global. If you take this whole thing, it is a very big machine, very reliable machine, more reliable than its parts. But we can also think about it as kind of a large organism. So we might respond to it more as if this was a whole system,more as if this wasn’t a large organism that we are going to be interacting with. It’s a „One.“ And I don’t know what else to call it, than the One. We’ll have a better word for it. But there’s a unity of some sort that’s starting to emerge. And again, I don’t want to talk about consciousness, I want to talk about it just as if it was a little bacteria, or a volvox, which is what that organism is.

18:48So, to do, action, take-away. So, here’s what I would say: 

there’s only one machine,

and the Web is its OS. 

All screens look into the One.

No bits will live outside the Web.

To share is to gain.

Let the One read it. 

It’s going to be machine-readable. 

You want to make something that the machine can read.

And the One is us.

We are in the One. 

 

добре дошли, мравки и пчелици мои,

всичко започна с Човека-Машина ( Ламетри ) и ще завърши с биологията на машините 

започна като изява на индивидуализма и борба за свобода и ще завърши с конструирането на Едната Машина (Техно-центъра) на която вие сте „допълнителни сетива” и ще работите за нея дори без да съзнавате това – но само се опитайте да излезете…

 

при папуасите брадвичката е символ на статус, сигурно не кой знае колко трудно да се направи, но само мъжете ги правят и си ги носят…

дошли австралийците и пуснали евтини брадвички – всяка стрина се сдобила и я мандахерцала в джунглата…

мъжкият статус отишъл на майна си…

 

едно време за да знаеш – ако не си аристократ или духовенство – трябва да си надвиеш над стомаха, да си седнеш на гъза, да си избодеш очите по нощите за да научиш нещо малко, и рядко особено потребно…

днес всяка домакиня по света благодарение на бърза справка с гуглето може да се сдобива с доводи за да спори с декласирани професори който се ровят за същото в … гуглето

 

Машината класифицира резултатите…

 

преди няколко месеца моят Приятел ми праща линк от тубата и ме пита дали виждам мнението на един друг приятел – не го виждах

значи, тоя другият приятел се възмутил нещо под исторически клип за България, написал едно пространно обяснение, дал го на моят Приятел да го преведе на убав островитянски язик и го пуснал…

моят Приятел чака да го види – няма го…

пита какво става – онзи вика пуснах го…

при моят нЕма нищо… – почват да спорят – има ли пост или нЕма

най-накрая си разменят скрийншотове и се оказва – че този които го е пуснал си вижда мнението излязло, а другите нищо, т.е. виждат други мнения, но точно това не…

Машината така решила – писателят да си чете излиянията, да се чувства удовлетворен, терапевтично облекчен, а на другите да спести емоционалните му скрибуцания…

така е преценила…

какво да я правиш – Машина

 

туй съм го пускал преди време –

https://www.ted.com/talks/eli_pariser_beware_online_filter_bubbles

толкоз…

 

накрая приех условията на гуглето… станах им доброволно прозрачен

 

/….. /

 

 

no power…

няма кафе, няма патос…

 

моят Приятел се чуди какво толкова съм се впечатлил от горния чичо… (кевин кели)

даже не можал да го изгледа…

( а на мен ми паднаха очите и окапаха ушите )

бил скучен, тъп, обувките му какви били, проверил го нямал висше образование, даже го сравни с една българска манекенка и ме заля с нейни интервюта… (било същото)

затуй е хубаво да имаш Приятели да те изкарват от моментните ти пропадане в заплес по несериозни неща…

 

не бях забелязал обувките му…

сетих се константин кацаров, който в швейцария на някаква лекция видял владимир илич на първата банка с … гуменки

големите изродщини които търпим не се измислят (откриват) от някакви особено стилни умници, а по скоро от ментално предизвикани, които са толкова вглъбени в глупостите, които мислят за човечеството, че не обръщат внимание какви точно трандафори или лепки са наденали…

висшето образование също е особена форма на кастрация на глупаците – за да не могат да измислят особено големи глупости…

инак простотията е скучна, докато не натрупа критична маса от глупаци, които да се организират в мрежа…

след туй много глупости стават – задължителни „истини” гарантирани с репресия

 

туй е от книжката на кели…

В конфликта между родените живи и изработените от машини същества, какъвто съществува в очите на мнозина, Марк Полин е на страната на изработените. Неговото мнение: „Машините имат какво да ни кажат. Когато започнах да подготвям шоуто на СРЛ, се запитах какво трябва да правят моите машини? Вижте онзи стар багер, който някакъв бачкатор управлява всеки ден в жегата навярно за да копае траншеи за телефонната компания. Този багер е отегчен. Той е болнав и мръсен. Какво би казал, ако отидем да го попитаме какво той самият би искал да прави. Навярно ще идка да участва в нашето шоу. Ние обикаляме и спасяваме машини, които са били изоставени или дори разчленени. Така у нас се поражда въпросът какво наистина биха искали наистина тези машини, как биха желали да изглеждат? Затова обмисляме цветовите съчетания и осветлението. Нашите представления не са за хора, а за машини. Ние не се питаме как ще ни забавляват машините. Ние се питаме как ние бихме могли да забавляваме тях. Ето какво е нашето шоу – развлечение за машини.”

Машините имат нужда от развлечения. Те са сложни създания и имат собствени планове. Създавайки все по-сложни машини, ние ги надаряваме с все по-автономно поведение и неминуемо – със собствена мотивация. „Тези машини се чувстват в абсолютен комфорт в света, който сме изградили за тях – казва Полин. – Държат се напълно естествено.”

„Ако машините са естествени, имат ли естествени права? – попитах го аз. „Големите машини имат куп права – отговори Полин. – Научих се да ги уважавам. Когато една от тях се насочи към теб, тя не спира. Ти трябва да се отдръпнеш от пътя й. Така проявяваш уважение.”

Проблемът с нашите роботи днес е, че ние не ги уважаваме. Те са затворени във фабрики без прозорци и вършат работа, с която хората не желаят да се занимават. Ние смятаме машините за роби, но те не са такива. Тъкмо това казва на всеки Марвин Мински – математикът, проправил път на изкуствения интелект. Открай време Мински призовава машините да бъдат снабдени с човешки интелект. На друго мнение е Дъг Енгълбарт – легендарния изобритател на текстообработката, компютърната мишка и хиперсредата, привърженик на идеята, че компютрите трябва да служат на хората. Говори се, че когато двамата гуру се срещнали в МТИ през 50-те години на миналия век, между тях се състоял следния диалог:

 

Мински: Машините трябва да могат да мислят. Ние ще ги направим разумни!

 

Енгълбарт: Искате да направите всички това за машините? А какво ще направите за хората?

 

Обикновено тази история се разказва от инженери, които работят, за да направят компютрите по-дружелюбни, по-човечни, по-ориентирани към хората. Но аз категорично съм на страната на Мински – на страната на изкуствените създания. Хората ще оцелеят. Ние ще обучим нашите машини да ни служат. Но какво ще направим ние за машините?

Общата световна популация на промишлените роботи днес наближава милион. Никой с изключение на един смахнат шоумен с лоша слава от Сан Франциско не се запитва какво желаят роботите – това се смята за глупава, старомодна и дори кощунствена емоционалност.

Кевен Кели  Извън контрол  / Изток-Запад С`2016  с. 52-54

а туй е само от последните месеци на тема роботи

http://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2015/09/01/2592924_na_uchilishte_s_roboti/

http://www.dnevnik.bg/tehnologii/2015/04/09/2509100_google_patentova_kak_robotite_da_razvivat_sobstvena/

http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2015/04/21/2516934_humanoiden_robot_posreshta_klientite_v_iaponski/

http://www.dnevnik.bg/na_put/2015/07/24/2578626_hotel_v_iaponiia_obslujva_gostite_si_s_roboti/

http://www.dnevnik.bg/tehnologii/2015/09/08/2605683_iaponec_beshe_arestuvan_zashtoto_ritnal_robot/

http://www.dnevnik.bg/tehnologii/2015/11/14/2647178_uchen_predlaga_da_bude_suzdadena_harta_za_prava_na/

въпрос на време е да се появи партия на роботите ( защита на правата им…)

 

морисей се кандидатирал за кмет на лондон с каузата за защита на животните

http://www.bbc.com/news/uk-england-london-35744837?ocid=socialflow_facebook&ns_mchannel=social&ns_campaign=bbcnews&ns_source=facebook

туй съм го пускал преди време – http://www.theguardian.com/music/2014/jan/03/morrissey-eating-meat-paedophilia-smiths

педофилите мълчат, а евреите се обидили за сравнението с аушвиц – http://www.timesofisrael.com/eating-meat-like-supporting-auschwitz-rocker-says/

 

отдавна вече не мога да го слушам…

 

 

туй като допълнение отпреди време

http://www.izgora.com/showpost.php?p=2772&postcount=388

http://www.izgora.com/showpost.php?p=2787&postcount=401

 

а това отпреди няколко дни е безценно…

един от долу в коментарите моли да му върнат 32-те минути от живота, моят Приятел пак ще се чуди „каква е тази глупост”, но толкова ясно, стегнато и мотивиращо изложение на „технето” на малцинствата рядко може да се види…

(горещо препоръчвам)

 

 

12.44 изрисувана цялата схема на илюминизма на вайсхаупт

каузата(идеята) няма никакво значение (колкото е по-идиотска толкова ще събере по-големи тъпаци с по-екзалтирана мотивация), това е просто „техне” на налагане на идеи в аморфния социум ( по определение „идиотски” идеи, нормалните нямат нужда от мрежа, те се унищожават от мрежите…)

и последно допълнение – в момента в който падне разликата между човека и животното и цивилизацията ще преоткрие канибализма (вътрешните културни табута ще се взривят, и за месоядните ще им е все тая какво е месото…)

 

преди време ме баннаха от един форум, щото им лазих по нервите…

аз не исках да им лазя, но като момче от село писах каквото ми идваше…

и „те” логично и едностранно прекъснаха „връзката”… оказа се, удоволствието от общуването е било единствено за мен

туй беше част от една по-широка тема, обаче го отделиха в „карантина” тъй и не разбрах защо…

http://www.shadowdance.info/forum/viewtopic.php?f=12&t=5042

поради „непреходната й ценност” и тук съм я прехвърлял

http://www.izgora.com/showpost.php?p=2601&postcount=224

що се присетих?! – едни Приятел тези дни ми пусна това с думите

 

Светът бавно озрява за твоите идеи:

http://bg.checkonline4you.com/hilyadi-shte-masturbirat-grupovo-v-tsentara-na-praga/

 

значи първо идеите не са мои – мое е извеждане на следствия от логиката на предпоставките…

последните 10 години „немислимото” се движи толкоз бърже, че е трудно да не забележиш „прогреса”…

за мен преди 5 години това е било Абсурд – и съм искал с него да покажа абсурда на гей-парадите…

но някои предпоставки логически довеждат до … осъзнаване на реалната „мощ” на потопените във виртуалния „свят” ръчни „работници”…

и площадно манифестиране с цел „да усетят заедно силата си.”…

 

„разумът” е като пистолет…

той е просто средство… за решаване на спорове

но може да бъде използван еднакво и от добрите и от изродите…

само светците се отказват от „него”, щото когато си потопен в Реалността и общуваш непосредствено с Нея нямаш нужда от … средства

 

това че някоя Глупост е добре обоснована – не прави Глупостта не-глупост, а показва единствено, че се е намерил идиот които да употреби „разума” си в нейна защита…

 

всичко е скрито в Предпоставките…

но те са скрити от … Средствата

 

аз наистина не мисля, че „Големият Взрив” обяснява нещо, но то е щото съм прост…

всичките умни хора – казват че така е било – и упражняват ума си върху „как” е било…

за мен то е като да кажат че под слоновете стои костенурка…

някой знае ли какво е било преди да речем… 13 800 000 001 години…

тази миниатюрна точица дето се е „взривила” от `де се е взела…

 

в дневник бях спорил с един педераст, които ми извади довода с гените (хомосексуалността била генно предопределена)

идеално като довод – как се спори като не си генетик за гени, някакъв го бил казал…

викам му, представи си че на власт дойдат такива които вярват в туй и почнат да изследват всеки за наличие на този ген за да ги „приберат” на определено място, къде да ви крия да ви спасявам… (всичко ще е „научно”)

( тези като спорят си мислят, че сега като са на власт и утре ще са…

ами не е така, върти се колелото на живота, трябва внимателно да боравиш с … „револвера”, щото току се простреляш)

 

( джеймс уотсън, който е баш генетик смята, че хората с определен цвят на кожата са по-малко интелигентни от други, и сам опроверга това, щото като го каза и умре от глад и трябваше да си продава нобеловия медал за да има какво да яде…

други учени пък смятат че расата, като „конструирано” понятие, няма никакво отношение към медицината и биологията; след време като се омешат още малко нещата току отпишат и gender-a

http://science.sciencemag.org/content/351/6273/564 )

 

цивилизация се строи като постави в центъра Човека

гарант е Бога

 

в момента в който загърбиш Бог разцентрираш Света

Оста не стяга. Всичко се разпада. 
Анархия се плисва над земята.

 

хлуйват всекакви въоръжени с… идеи

дегенерати, роботи и животни предявяват „Правата си”…

„свободата” жъне празнотата си

 

 

давила

 

модерният свят не може да бъде наказан. той е наказанието.

21. маклуън /2/

имам си една стара казванка за хипериона на дан симънс, но няма муза…

а и толкова отдавна съм я чел, че е останало само едно … чувство

и закъсняло разбиране

 

сещате ли се как търсиха къде е Техно-центъра…

ту тук, ту там… никъде конкретно не го намираха

накрая се разбра че е в порталите… когато преминеш през тях целият ставаш “прозрачен” за Техно-центъра

 

когато ги разрушиха – спря пътуването между световете

 

това което уж е само „средство”, всъщност е „врата” не само на теб „навън”, а на онова „отвън” да те види, следи, изследва…

какъв идиот трябва да си – да се бунтуваш чрез него…

 

медията е съобщението

туй го бях чувал преди да прочета маклуън, и уж го разбирах щото е просто

ако го мислиш в перспектива и дълбочина е интерпретативно безкрайно… и сложно

 

сега видях че са превели на български един пасаж от „да разбереш медиите”

http://economix.bg/the-medium-is-the-message

мрежата дава, но без да разбираш какво и как ти взема, ще се окажеш обран и ошушкан до голо…

има неща в които Мяра не помага, щото са чисто Зло…

благите намерения и „свободи” са червейче на кукичката…

 

не можеш да излъжеш техниката…

иван илич го е казал 25 века след ДжуанДзъ, всяко време ще си го преоткрива и разбира отново и отново…

Машините, които имитират хората имат тенденцията да се намесват във всеки аспект от човешкия живот и с това да принудят хората да се държат като машини. Новите електронни устройства наистина имат силата да принуждават хората да „комуникират“ с тях и помежду си с термините на машините. Това, което структурно не се побира в логиката на машините се филтрира ефикасно от културата, доминирана от тяхната употреба.

( инак съм му чел само това – щото ми е достъпно – http://revbel.org/wp-content/uploads/Illich_I_-_Osvobozhdenie_ot_shkol_Proportsionaln.pdf  )

 

човек създава машините по подобие на себе си – да правят това което той прави

да се облекчи физически…

после почва да прави нещата както ги правят машините… без да мисли

да се освободи психически…

 

винаги остава нещо в него – дето не се свежда до машина и го тормози с терзания…

живеем във времена в които прогресистите са с претенцията, че могат да ни спасят от този немашинен тормоз…

те не могат да излекуват Душата…

единственото което могат е … да я ампутират

проблемът е че не знаят къде да я намерят…

 

сега мъча Курцайл http://www.book.store.bg/p165133/kak-da-syzdadem-um-rej-kyrcuajl.html

баси това е такъв … Виц

дефинираш в началото че всичко е информация и нямаш никакъв проблем след това да си пишеш каквото си си наумил…

 

какво остана да се предложи на хората – всичко е на пазара…

какво е онуй последно, за което те ще са готови да платят и изтърпят всичко, дори да си продадат (забравят) душата…

безсмъртието…

приемеш, че нямаш Душа, всичко остава една физиология и електрически разряди – и ей го безсмъртието ти е осигурено на хоризонта…

дигитализирано

аха-аха и ще го дочакаш

https://www.youtube.com/watch?v=qlRTbl_IB-s

 

2031

Много хора с желание да станат киборги, а заради изобилието на импланти ще бъдат преосмислено и самото понятие „човешко същество.“ Органи ще се произвеждат във всяка по-голяма болница. Ще има компютърни импланти с директно включване към мозъка и някои групи от неврони. Те ще дадат на човека свръхспособности – усилване на възприятието, подобряване на паметта, повишаване на скоростта на реакцията и съкращаване времето на обучение.

 

2072 – 2099

Хора и машини ще се слеят на всички нива на битието. Много хора няма да имат постоянна форма. Те съществуват под формата на програми, тяхното съзнание ще може да контролира няколко различни физически тела и да създава нови такива.

 

http://offnews.bg/news/Технологии_18759/Прогноза-за-развитие-на-технологиите-до-2099-от-Рей-Курцвейл_502988.html

 

ключовото във всичко туй, но непроблематизирано е – преосмислено и самото понятие „човешко същество„.

(интересно като „транс”, а значи „след”, дали „днешният”, старият човек, и „утрешното” ново „човешко” същество ще се определят като един еволюирал вид или различни видове, за да попитам дали се предвижда да има вътрешновидова или междувидова борба, щото е повече от очевидно, че старото няма да си отиде само щото са го били на шах…

тук не става въпрос за шах, игра, а за нещо много по-сериозно…

…)

като „преосмислиш”, като „предефинираш” нищо чудно с трансформации и импланти да докараш буля си Ребека до киборг

 

и гордо да и кажеш – стрино веке си безсмъртна… като прахосмукачка

 

живеем в най-смешните времена…

истината е, че е трагично… но сълзите нищо няма да оправят

 

има едни таквизи моменти в историята, в които малко преди да дойде поредния Изрод за да въведе Ред, малки изродчета градят грандиозни Планове… преди да им сцепят тиквата

 

туй е Троцки на власт  http://www.magister.msk.ru/library/trotsky/trotl933.htm

 

Но и сам человек есть стихия. Только постепенно он прилагает критику разума к себе самому. Педагогическое воздействие на человека шло, как сказано, вслепую. Только при социалистическом строе будут созданы условия для научного подхода к человеку. А он в таком подходе нуждается. Ибо что такое человек? Это отнюдь не законченное и не гармоническое существо. Нет, это существо еще весьма нескладное. В нем есть не только отросток слепой кишки, который ни к чему не нужен, – только аппендицит от него происходит, – если взять психику человека, то таких ненужных „отростков“, от которых происходят всякие заболевания, всякие духовные аппендициты, у него сколько угодно. Человек, как животный вид, развивался в естественных условиях не по плану, а стихийно, и накопил в самом себе много противоречий. Одно из таких тяжелых противоречий, не только общественных, но и физиологических, выражается в половом вопросе, который болезненно отражается на молодежи. Вопрос о том, как воспитать и урегулировать, как улучшить и „достроить“ физическую и духовную природу человека, является колоссальной проблемой, серьезная работа над которой мыслима только на основах социализма. Мы можем провести через всю Сахару железную дорогу, построить Эйфелеву башню и разговаривать с Нью-Йорком без проволоки, а человека улучшить неужели же не сможем? Нет, сможем! Выпустить новое, „улучшенное издание“ человека – это и есть дальнейшая задача коммунизма. А для этого нужно первым делом человека знать со всех сторон, знать его анатомию, его физиологию и ту часть физиологии, которая называется психологией. Пошляки-мещане говорят, что социализм – это строй полного застоя. Вздор, тупоумнейший вздор! Только с социализма и начнется настоящее движение вперед. Человек взглянет впервые на себя самого, как на сырой материал, или, в лучшем случае, как на полуфабрикат, и скажет: „Добрался я, наконец, до тебя, многоуважаемый homo sapiens*, теперь возьму я тебя, любезный, в работу!“. При помощи самых разнообразных комбинированных средств усовершенствовать организм человека, урегулировать кровообращение, утончить нервную систему и в то же время закалить, укрепить организм, сделать его гибче и выносливее, – вот гигантская и какая заманчивая задача! 

 

в обобщение – пускането на ново, „подобрено издание” на човека – това е и следващата задача на комунизма…

забележете, човек трябва да погледне на себе си – като на „суровина”, като на „полуфабрикат”…

трябва да се „усъвършенствува организма на човека” и прочие гъвкавости и издръжливости на „мат`ряла”

(поетична пауза – гастев

 

Ордер 05

Панихида на кладбище планет.

Рев в катакомбах миров.

Миллионы, в люки будущего.

Миллиарды, крепче орудия.

Каторга ума.

Кандалы сердца.

Инженерьте обывателей.

Загнать им геометрию в шею.

Логарифмы им в жесты.

Опакостить их романтику.

Тонны негодования.

Нормализация слова от полюса к полюсу.

Фразы по десятеричной системе.

Котельное предприятие речей.

Уничтожить словесность.

Огортанить туннели.

Заставить говорить их.

Небо – красное для возбуждения.

Шестерни – сверхскорость.

Мозгомашины – погрузка.

Киноглаза – установка.

Электронервы – работа.

Артерионасосы, качайте.

 

 

 

 

ПОСТАВИМ ПАМЯТНИК

 

АМЕБЕ – давшей реакцию,

СОБАКЕ – величайшему другу, зовущему к упражнению,

ОБЕЗЬЯНЕ – урагану живого движения,

РУКЕ – чудесной интуиции воли и конструкции,

ДИКАРЮ – с его каменным ударом,

ИНСТРУМЕНТУ – как знамени воли,

МАШИНЕ – учителю точности и скорости,

          И ВСЕМ СМЕЛЬЧАКАМ, зовущим

                К ПЕРЕДЕЛКЕ ЧЕЛОВЕКА

http://az.lib.ru/g/gastew_a_k/text_0005.shtml    )

 

човек може да се побърка, ако не се смее над това, как едни изроди издевателствуваха над Човека в името на болната си идея за комунизъм, и как сега едни уж „други” – издевателствуват по същия начин…

и тези последните, „демократи”, и те борци срещу комунизма плюейки комунизма, подскачат и се радват и се надяват на „прогреса” на вторите, като че ли не са си едни и същи…

баси овците…

 

инак тия дни прочетох http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39799

удивително близка (и актуална) книга… а междувременно човекът си отишъл…

в общи линии говори за душата и нейното чезнене в наше време…

горещо препоръчвам…

(… човек пише както каквото чете…

не знам що е така, но някой на запад пишат гаче че кензат тулумбички от мрамор…

мъчно ми е, че някой като ги четат, та прихванат и те…

то всичко се разбира, но няма смисъл смисъла да се пази със сложни и завързани изрази, от едни чиято основна цел е да скрият смисъла…

няма верни мисли, които да не могат да се предадат просто…)

 

някакви хора ги откриваш със загубата им…

забележителни с липсата им… но трябва да я усетиш

тях ги няма по студията или вестниците…

медийно самоотстранени или ненамерени – ти може дори да не ги подозираш в съществуване, или просто да си чувал, но тъй като „светът” е това, което ти пуснат по телевизията или качат в нета, тях ги няма…

и после отнякъде разбереш какво си загубил… или просто не си срещнал

 

сещам се – за Венцислав Антонов – помнех го от ранните 90-т от телевизията с тази брадичка, трудно да не го забележиш…

после изчезна…

накрая научехме, че си отишъл (и той на 59) – и прочетеш нещо – дето си викаш само, баси, този ако говореше „Преходът” може би нямаше да е същият…

но то

и да говориш е същото – щото „медията” – това в което живее популацията – не търпи мисъл и ще я абортира поради липса на интерес…

само глупак може да се изтъпани като въшка на чело и да разсъждава публично…

електронната медия Мисъл не търпи – тя само отразява Празнотата на мисленето… чрез безспирно говорене

кънти шумно…

вътрешната емиграция е условие „изобщо” за възможността за мисъл…

( по скоро си е вътрешна Имиграция – не бягане от… а прибиране във…

Давила дето казва – Духът расте навътре…

 

щото стана дума, муза няма и сигурно скоро няма да дойде, то е дълго, но тук накратко за едно важно…

пък кой колкото разбрал, разбрал…

 

Венцислав Антонов и в двете неща говори е за едно

 

http://www.kultura.bg/bg/article/view/14915

http://www.kultura.bg/bg/article/view/14730

 

арбитража

 

кой го прави…

и кои пускат да се прави…

 

Венцислав Антонов казва че „арбитража” е далавера…

изравняването на две различни стойности…

това е икономическия арбитраж

 

 

има и политически арбитраж

 

Франсоа Фюре във Френската Революция  http://www.book.store.bg/p6742/frenskata-revoliucia-deni-rishe-fransoa-fiure.html   прокарва ясно основната линия през арбитража

 

Те ( благородниците ) атакуват абсолютизма само в името на традицията, докато просветеното мнение на третото съсловие го атакува в името на реформите: съвпадението между целите на противоположни течения отслабва властта и я обрича на застой, което е основното притеснение на благородниците. Тава е последния шанс за монархическия арбитраж във Франция: Тюрго го научава за своя сметка през 1776 година.  (с.23)

Защото абсолютизмът вече съществува само по принцип. Оспорван от цялото обществено мнение, той повече няма необходимата власт за все по-трудния арбитраж. (25 с.)

При липсата на арбитраж от монарха, страстите и интересите разкъсват образованото общество, обществения свят на Просвещението: привилегированите по рождение  срещу онеправданите буржоа. (47-48 с.)

И така тетрадките ни описват една триъгълна политическа ситуация, при която кралят на Франция запазва някои козове: защото макар и изолиран спрямо либералната революция, която обединява цялото му кралство, той остава арбитър между благородниците и третото съсловие при искането за равенство…

…За да арбитрира тази трагедия в името на националните искания, кралят разполага с много малко време. Бързината е условието за неговия успех или неговия провал. (63 с.)

монархията прави отстъпки пред либералните искания, но изобщо не признава равенството на правата. Тя приема от реформите само това, което приема аристокрацията. По този начин арбитражът е дискредитиран. (69 с.)

 

цялата история на революцията е история на арбитража…

докато всички мераклии се изредят и завършва с … „Армията, арбитър” (408 с.)

и Наполеон…

( междувременно тече икономическото „арбитриране” на собствеността на Църквата – облажилите се от която са основната „движеща сила” на революцията )

 

всичко „политическо” може да го пуснете през „спектрометъра” на арбитража и много неща ще ви си изяснят…

и за „световните началници”

http://www.mediapool.bg/premierat-svetovnite-nachalnitsi-da-reshat-problema-s-bezhanskata-kriza-news238610.html

и за пестежа на средства

http://www.mediapool.bg/nenchev-bulgaria-shte-spesti-sredstva-ako-chuzhdi-samoleti-ohranyavat-nebeto-y-news238992.html

тая заран ми се мерна ПаситУ точно в момента в който пак НИ обясняваше как българите са „бежански народ” и Аспарух бил бежанец… ( интересно що не обясни от кого точно е бягал – ще ми бъде интересно да чуя от паситУ…)

някакъв днешен колективен Навуходоносор си мести народите поради някакъв си негови планове, и един евреин чиито съплеменници след 2000 бежанско скиталчество  се върнаха там дето им било „обещано”, ми обяснява по уж „наша” телевизия, че всички сме били „бежанци”…

сега е „модерно” да обясняват какво ли сме щели да мислим, ако ние българите станем бежанци  – има един най-бърз начин да разберем това – да приемем бежанци както ни съветват и след един не дълъг лаг от време … ще научим…

ако още има интернет тогава – ще ви пиша тук какво мисли бежанеца…

( интересно ми е – дали англо-саксите се убеждават едни други с бежанския си статут – съизмерим времево с този на Аспарух – за да приемат афганци…

а не ми е известно, направо ще ми е любопитно да го видя, палестинец по израелска телевизия да призовава за приемане на сирийци, основавайки се на бежанския статут на евреите през вековете…

Мойсей и той трябва да минава за бежанец)

 

най-важният арбитраж е „символният”

 

това кой арбитрира „кодовете” и смисъла…

тук е дългото…

просто четете новите преразкази на старите истории…

(най е очевидно при детските книжки)

всичко е там… ( основните кодове)

 

като го срещнете тръгнете по следите…

кой го прави… ( обикновено са слуги)

кой плаща… ( стъпка по стъпка до арбитъра)

накъде бие (води)…

що му е толкоз зор да го преразкаже…

( не е за да го запази – а да го унищожи ( убие) – смисъла е крехко цвеке, или  да го скрие, не е нещо голямо… )

 

когато стигнете до разбирането на „символния арбитраж” ще разберете колко отървани са нещата

и

що е Безнадеждност…

 

няма Смисъл без Свобода…

а няма Свобода там където приемаш арбитража на Друг кое твое има смисъл и може да остане и кое не…

 

 

излизане от това робство на Другия, настанил се на арбитражния стол, става единствено чрез и през Душата…

щото допускането му да се настани там – минава през нейното пре(от)даване или забравяне…

единственият гарант за Свободата и възможността за Смисъл е Бог…

20. маклуън \1\

щото се чудех как да открия горното на джуандзъ в компа, търсих маклуън и излезнаха една камара „документи“…

в момента съм в плен на пехниби, по-известна днес като гейма /древногръцка богиня на компютърните игри, дъщеря на хемера и хипнос, братчедка на морфей… човек може да се изуми колко пропуски има в митологичните речници, които се издават…/ и надали скоро ще ми дойде муза за споделяне…

та, това са няколко неща – ще ги пусна както ми излизат, не хронорогично, а за много не знам и откога са – някъде 2012-2015; като толкоз нямате работа, и гейма ви е омръзнала, че влизате тук, да има какво да зяпате… това което ги обединява е, че с повод и без повод съм турил вътре „маклуън“… то се отнася или за технето, или за медията, или за нещо си, което не е к`во да е, но е трудно да се определи какво точно е…

не знам дали точно така, както е сега, е излязло тогава, щото обикновено редактирах и поправях правопис и добавях разни хрумки – но каквото е сега – туй е останало

 

та тъй 1.

 

 

чудех се дали да изджастапрастим тези цитати така и всеки кой разбрал – разбрал…

но все едно съмненийце ми подсказва, че требе да се пусне и нишан…

после пък…

а след това…

както и да е…

 

*

Първа книга Моисеева – Битие

  1. След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята. 
  2. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. 

 

Ксенофан

15.КЛИМЕНТ, Стромата, V,110, 715.;

Ако имаха биковете ръце, или конете, или лъвовете,

за да рисуват и извайват статуи тъй както хората,

конете – на коне, биковете – на бикове подобни

боговете щяха да изписват и фигурата да им извайват

според тази, която тe самите притежават.

 

  1. КЛИМЕНТ, Стромата, VII, 22,841 P.;

 

За етиопците са черни боговете и чипоноси,

за траките са синеоки, с коси червени като огън.

 

 

Елеати  Фрагменти  / Изд. ЛИК 1996   с.30

 

( очевидно че съществува някакъв остатъчен религиозен инстинкт у атеисти и еволюционисти…

„освободили се” напълно от предразсъдъци и предубеждения, разбили прангите нахлузени на „човечеството” от мракобеси и техните назадничави институции, почувствали се на Воля и Свобода, те тутакси се залавят сами да си сътворят „бог” „по свой образ и подобие” за да има на кого да се молят – „изкуствено и интелигентно”….

нещо безкрайно „по-мощно” от тях, което няма да има нужда от създателите си ( щото веднъж създадено, то ще се саморазвива експоненциално) – на което те ще задават въпроси, щото са глупави и не знаят – а то ще им отговаря, щото е безкрайно умно и няма да има друга работа…

ако наистина успеят – и то действително е такова – толкова по-умно, мощно, самоподдържащо се – що пък да не ги унищожи…

( например 3D принтер който произвежда сам подобрени 3D принтери – които произвеждат подобрени 3D принтери…)

могат ли да го спрат, ако то е такова

ако е такова каквото го създават – Не

могат само да вярват – че ще бъде Добро

и няма да ги унищожи

Що – ами така вярват)

едно, цялата митология (и „надградената” на нея литература) ни разкрива едни „архетипи” – как създателите (отците ) биват вързани, обезсилени, пратени у тартара и прочие…

друго, като си помислиш няма да е голям проблем тези „свободни” създатели на „изкуствени” „богове” да бъдат преодолени…

те са излишни… те самите се възприемат за НИЩА за преодоляване

 

това разбира се не засяга останалите…

те са свободни да се съпротивляват…

 

тези дни из пресата преведоха за едно изследване – което не мога да преценя доколко е меродавно ( и доколко натамънено, на статиската и нейните методи много не вярвам, всичко може да се докаже), но в случая е само повод и за случая…

http://www.ploshtadslaveikov.com/valshebnite-prikazki-prosledyavane-na-korenite-im-do-praistoriyata/

http://rsos.royalsocietypublishing.org/content/3/1/150645

ето и малко приказки

http://azku.ru/ukrainskie-narodnie-skazki/kuznets-i-chert.html

https://chitanka.info/text/2657-kovachyt-v-raja

http://www.az-deteto.bg/prikazka-za-tikvata-i-krasta/4902/view.html

 

тука се чудя кое да пусна от мирча елиаде, но най-по темата май е това

https://www.helikon.bg/books/41/-Ковачи-и-алхимици_27971.html

тука е последната глава на руски за любопитните – алхимия,естествени науки и темпоралност

http://knigi.link/nauki-tehniki-istoriya/alhimiya-estestvennyie-nauki-aspekt-36071.html

Ако нашите анализи и тълкувания са основателни, то алхимията продължава и използва една много стара мечта на homo faber: да сътрудничи за усъвършенстването на Материята, като осигури своето собствено усъвършенстване. Описахме няколко главни фази на това сътрудничество: няма да се спираме повече на тях. От всичките опити се откроява една обща оценка: като поема отговорността да променя Природата, човек замества Времето: това което би отнело хилядолетия или еони „зреене” в подземните дълбини, металургът и най-вече алхимикът смятат, че могат да постигнат за няколко седмици. Пещта замества телургичната утроба: в нея рудите-ембриони завършват растежа си. Vas mirable на алхимика- неговите пещи и реторти, играят още по-мащабна роля: тези уреди са мястото за завръщане към първичния Хаос, за повтаряне на космогонията; в тях веществата умират и възкръсват, за да бъдат накрая преобразувани в злато. Достатъчно подчертахме духовната страна на алхимичното дело, за да го разгледаме отвън, като усилие, подчинено на промяната на материята. В това отношение, делото продължава наченатото от artifex от праисторическата епоха, който използвал огъня, за да промени Природата, да създаде нови форми, накратко, да сътрудничи на Твореца, да усъвършенства Творението му. Митичната фигура на африканския Ковач-Герой Просветител все още не е изгубила религиозното значение на металургичния труд: както видяхме, Небесния Ковач довършва сътворението, организира света, полага основите на културата и води хората към опознаване на мистериите.

„Природата се променя” най-вече чрез огъня и е показателно, че владеенето на огъня се утвърждава както в произтичащия от металургията  културен напредък, така и в психофизиологичните техники, на които  се облягат най-старите известни шамански магии и мистики. Още от този архаичен стадий на култура огънят е използван като двигател за „преобразуване”: негоримостта на шаманите разкрива, че те са надхвърлили човешкото състояние, че участват в състоянието на „духовете” (откъдето ритуалното представяне на firetricks: то периодично утвърждава и доказва авторитета на шаманите). Огънят е и деятел на преобразуването на  някой инициации, от които са останали следи дори в гръцките митове и легенди. Кой знае дали ритуалът на изгаряне не  изразява надеждата за преобразуване чрез огън? От друга страна „владеенето на огъня”, във всички тези магико-религиозни контексти, сочи интереса към това, което условно ще наречем „духовност” шаманът, а по-късно йогинът или мистикът, са специалисти по душата, духа, вътрешния живот. Безкрайно сложен символизъм свързва ужасяващите огнени теофании с най-пленителните пламъци на мистичната любов и със сияйните епифании, но също и многобройните „изгаряния” и „страсти” на душата. На различни нива огънят, „пламъкът”, ослепителната светлина, вътрешната горещина, изразяват все духовни опити, присъединяване на сакралното, близост до Бога.

Леярите и ковачите, както и алхимиците, били „владетели на огъня” – и всички те, както и подпомагали делото на Природата, ускорявали темпоралния ритъм и в крайна сметка, замествали Времето. Вероятно не всички алхимици имали съзнанието, че тяхното дело замествало делото на Времето. Но това не е толкова важно: същественото е, че тяхното дело, видоизменението по един или друг начин позволява премахването на Времето. Както казва един герой на Бен Джонсън, „оловото и другите метали щяха да са злато, ако имаха достатъчно време”. А друг алхимик отговаря: „В това се състои нашето изкуство.”

Но в убеждението си, че работят с Божия помощ, алхимиците  считали делото си за допускано, ако не и насърчавано от Бог, усъвършенстване на Природата. Колкото и да се отдалечени от древните металурзи и ковачи, те все пак били продължители на тяхното отношение спрямо Природата: за архаичния миньор, както и за западния  алхимик, Природата е йерофания: тя не само е „жива”, но и божествена, най-малкото имало божествено измерение. Впрочем, благодарение на сакралността на Природата – разкриваща се във „фината” същност на веществата – алхимикът смятал, че може да получи Философския Камък – причина за преобразуването, както и своя Елексир на безсмъртието. Няма да се връщаме върху инициационната структура на opus alchimicum. Достатъчно е да припомним, че освобождаването на Природата от закона на Времето се осъществявало заедно с избавлението на последователя.

Западният алхимик завършва много стара програма, започната от homo faber в деня, когато решил да преобразува Природата, която считал, от различни гледни точки, за сакрална или податлива на йерофанизиране. Идеята за алхимично видоизменяне приказно увенчава вярата във възможността да се променя Природата чрез човешки труд ( който, да не забравяме, винаги е притежавал литургично значение).

 

Мирча Елиаде  Ковачи и алхимици  / Изд Хемус` 2000  с. 158-160

 

допреди няколко години никой не подозираше за ролята на Нютон в това всеобщо движение, целящо renovation на европейската религия и култура чрез дързък синтез на окултните традиции и естествените науки. Наистина Нютон никога не публикувал резултатите от своите алхимични опити, въпреки че някой от тях се увенчали с успех. Многобройните му алхимични ръкописи неизвестни до 1940 г., бяха старетолно проучени от професор Бети Тийтър Добс в книгата The Foundations of Newton Alchemy ( 1975 г.). Професор Добс твърди, че Нютон експериментирал в своята лаборатория описаните в огромната алхимична литература процеси, „в степен, недостигната нито преди, нито след него” (op.cit., стр. 88). С помощта на алхимията Нютон се надявал да разкрие структурата на микровселената, с цел да я насложи върху своята космологична система. Откриването на гравитацията – силата, която задържала планетите в орбитите им – не го задоволявала напълно. Но въпреки, че провеждал неуморно опити от 1969 г. до 1696 г., той не е успял да открие силите, които управлявали частиците. Но когато през 1679-1680 г. започнал да изучава динамиката на орбиталното движение, приложил към Вселената „химическите” си схващания за привличането.

Както изтъкнаха МакГуайър и Ратанси, Нютон бил убеден, че в началото „Бог предал на няколко избраници тайните на природната философия и религията. Впоследствие, това знание било изгубено; все пак, по-късно било възстановено и включено в преданията и митовете, където останало скрито за непосветените. Но в днешни дни, знанието може да бъде възвърнато чрез опита и то по много по-точен начин”. Ето защо Нютон изследвал най-езотеричните области на алхимическата литература, надявайки се, че те съдържат истинските тайни. Показателно е, че основателят на съвременната механика не отхвърлил традицията за първоначално и тайнствено розкриване, както не отхвърлил и принципа на видоизменение. „Превръщането на Телата в Светлина и на Светлина в Тела е в пълно съгласие със Законите на Природата, защото Природата изглежда възхитена от Видоизменението”. Според Добс „алхимичната мисъл на Нютон била толкова силно обоснована, че никога не отрекъл нейната всеобща валидност. В известен смисъл, цялата кариера на Нютон след 1675 г. може да бъде разглеждана щато продължително усилие да обедини алхимията и философията на механиката” (op.cit., стр.230).

След публикуването на Principia противниците заявили, че нютоновите „сили” всъщност били „окултни качества”. Проф. Добс признава, че в известен смисъл критиците имат право : „нютоновите сили приличали много та скритите симпатии и  антипатии, за които говорела окултната литература през Ренесанса. Нютон обаче придал на силите онтологичен порядък, съответстващ на този на материята и движението. Благодарение на това съответствие, подсилено от количественото определение на силите, той позволил на философите на механиката да се  издигнат над нивото на въображаемия „impact mechanism” (стр.211)” Анализирайки нютоновото схващане за силата, Ричард Уестфол стига до заключението, че модерната наука е резултат от бракосъчетанието между херметичната традиция и философията на механиката.

При своя удивителен възход, „съвременната наука” забрави или отхвърли наследството на херметизма. С други думи, успехът на механиката на Нютон накрая унищожи собствения му научен идеал. В действителност, Нютон и неговите съвременници очаквали съвсем друг тип научна революция. Като продължавали и развивали надеждите и целите на неоалхимика от ренесанса, на първо място изкуплението на Природата, такива различни умове като Парацелз, Джон Дий, Комениус, Дж. В. Андреас, Флъд и Нютон, виждали в алхимията модела на едно не по-малко амбициозно начинание, а именно – усъвършенстването на човека чрез нов метод на познание. В техните представи подобен метод трябвало да обедини в едно неизповедално християнство херметичната традиция и естествените науки, т.е медицина, астрономия и механика. Всъщност такъв синтез  щял да представлява ново християнско творение сравнимо с блестящите резултати, получени при  предишните обединявания на платонизма, аристотелизма и нео-платонизма. Този тип „знание”, мечтан и донякъде постигнат през XVIII век, представлява последния опит за „цялостно” начинание в християнска Европа. В Гърция подобни системи за „цялостно знание” били предлагани от Питагор и Платон; същевременно те са характерни за традиционната китайска култура, в която никое изкуство , наука или техника не са разбираеми без техните космологични, етични и „екзистенциални” предположения и импликации.

Мирча Елиаде  Ковачи и алхимици  / Изд Хемус` 2000  с. 163-166

 

( едно време като четох икономика, ми попадна една бележка под линия, че Джон Мейнард Кейнс сибирал окултни текстове на Нютон; поразих се, щото първо се чудех за чий ще му е на „мултипликатора” алхимията на „механика”, а после „механика” к`во е си е губил времето с окултното…

като си помислиш – цялата „парична политика” си е една „чиста алхимия”…

нещо работи като друго – печаташ `артия – фраерите я вземат за злато и си носят да ти дадат златото – да им дадеш `артията…

и не само туй – ами да откриеш че като пустиш `артията в обръщение – тя робти по-една формула – като все едно че си я пуснал няколко пъти…

туй ако не е шаманска Магия, не знам какво е…

може и да е мошеничество, но докато фраерите вярват, че това работи и всичко е „така”, шаманите ще печатат `артия… ( днес вече и `артия не печатат, казват че са ти отворили сметка и ти дават чип да „теглиш”…

и казват че работи…

докога…

докато балъците вярват…

забележете че балъците не вярват на едновремешните шамани с барабана и рогата, че лекуват, и убедено обясняват колко са били тъпи и примитивни едновремешните балъци дето вярвали на шаманите…)

мисля си, сам в себе си, дали Кейнс не е търсил у Нютон окултно вдъхновение как да прави от нищо – нещо… ( или да „скъсява времето” )

след време разбрах, че ако окултните текстове на нютон са в пъти повече от научните му, то религиозните му текстове са в пъти повече от окултните му…

тях ги купил https://en.wikipedia.org/wiki/Abraham_Yahuda

даже си разменяли с кейнс текстове според „интересите си”…

така „религиозната мисъл” на  нютон се оказала в … израел

http://web.nli.org.il/sites/NLI/English/collections/Humanities/newton/Pages/default.aspx

http://www.newtonproject.sussex.ac.uk/prism.php?id=1

инак нютон е голям учен…

http://www.newtonproject.sussex.ac.uk/prism.php?id=1 )

 

наистина «вярвам» че има нещо такова като «синхронност»…

без да знае за какво си мисля тези дни, моят Приятел ми разказа за един демон, за чието съществуване поради произхода и образованието ми не  подозирах

https://ru.wikipedia.org/wiki/Бельфегор#.D0.92_.D0.BE.D0.BA.D0.BA.D1.83.D0.BB.D1.8C.D1.82.D0.B8.D0.B7.D0.BC.D0.B5

окултната му интерпретация е удивителна…

гений на откритията и изобретенията”, отговаря за „научния прогрес”, съблазнява с „мързел

 

това съм го пускал два пъти – но никога не пречи отново

(чел съм го и при джуан дзъ, но си признавам, че не му обърнах особено внимание…

когато четох маршъл маклуън и в двете книги го цитира през хайзенберг и това е контекстта в който го „разбрах” и е „забележително”

( в друг план е забележително неразбирането на маклуън на нютон представен от елиаде)

като при всичко китайско – колкото повече преводи – толкова повече преводи

http://www.izgora.com/showpost.php?p=2703&postcount=322

( сега видях едно пропуснато „не” като съм преписвал българския превод; извинявам се

Там не мога да поправя )

 

Странствувайки, Цзъгун стигнал на юг до [царство] Чу и се върнал в Цзин.като минавал северно от [река] Хан, забелязал Градинаря, който копаел канавки за лехите и [ги] поливал, като се пъхал в кладенеца с голямо глинено гърне. Стараел се, хабейки много сили, а постигал малко. Цзъгун казал:

-[Нали] тук има машина, [която] за един ден полива сто лехи. Отнемат се малко сили, а се постига много. Не иска ли учителят [да я изпробва]?

Каква е тя? – попитал Градинарят, вдигайки глава.

Издълбават я от дърво, задната част [правят] по-тежка, предната – по-лека. [Тя] носи водата, [сякаш] я всмуква като вряща супа. Нарича се водочерпалка.

От гняв на Градинаря се променил изразът на лицето, той се усмихнал и казал:

-Не [я] използвам не защото не [я] зная, срамувам се [да я използувам]. От своя учител съм чувал [следното] : „На оня, който използува машина, ”работите вървят механически, на оня, чиито работи вървят механически, сърцето става механическо. Оня който има в гърдите си механическо сърце, изгубва пълнотата на чистата простота. Който е изгубил пълнотата на чистата простота, той няма да се утвърди в живота на разума. Оня, който не се е утвърдил в живота на разума, няма да подкрепя пътя.”

Засрамен и разкаят, Цзъгун свел глава и нищо не казал.

След малко Градинарят попитал:

-Ти кой си?

Ученик на Конфуций – отвърнал Цзъгун.

Да не си от онези многознайковци, които подражават на мъдрите,за да надминат самодоволно всички? [Да не си от онези] , които, усамотени, дрънкат [струните] и пеят печално, за да си купят слава из цялата Поднебесна? [Ако] забравеше за свещената си душа и се откажеше от плътта си, може би щеше да се доближиш [до пътя]. Но като не си в състояние да управляваш собственото си тяло, как ще можеш да въведеш ред в Поднебесната? Върви си! Не ми пречи да работя! – казал Градинаря.

Древнокитайски мислители  Чжуанцзъ – Глава XII Небе и земя

Наука и изкуство С`1980  стр.238-24

 

туй е без коментар

Аз вече възприемам устройствата, които използвам, и изчислителните ресурси на облака, с който те са свързани виртуално, като продължение на самия мен и се чувствам непълен, ако бъда откъснат от тези мозъчни разширения. Затова еднодневната стачка на „Гугъл”, „Уикипедия” и хиляди други уебсайтове срещу Закона за спиране на онлайн пиратството (SOPA) – Stop Online Piracy Act) на 18 януари 2012 г. беше толкова забележителна – имах чувството, че стачкуваше част от мозъка ми ( макар че аз и някой други намерихме начини да стигнем до тези онлайн ресурси). Тя беше и впечатляваща демонстрация на политическата сила на тези сайтове, тъй като проектозаконът – който, изглеждаше на път да бъде ратифициран – моментално беше спрян. Но по-важното: това показва в каква голяма степен вече сме предали части от своето мислене на изчислителния облак. Той вече е част от самите нас. Щом веднъж интелигентният небиологичен интелект в мозъка ни стане нещо обичайно, това решение – и облакът, с който е свързано – ще продължи да увеличава възможностите си експоненциално.

Рей Кърцуайл  Как да създадем ум  / Изток-Запад С`2015  с.314

 

когато отида на гости гледам библиотеките на хората…

на всички мои набори в библиотеките – с изключение на кръглите идиоти – на видно място стои една цветна малка ивица с номерца – библиотека „галактика”

независимо, че те не живеят вече в къщите в които са ги събирали – те са си ги принесли „у тях”…

това е било 1979…

започнах от №7 и нищо не пропуснах нататък…

намерих „срещи с рама” №4, а останалите чак като студент в софия…

да съм чел без да пропускам сигурно е било до 30-40, след това вече подбирах…

фантастиката беше голяма работа, макар че никога не съм й бил маняк, за разлика от някой Приятели, четох за да съм в „тренда”…

(…)

тези дни ме побърква мисълта, че нищо от тях не помня – нищо

паметта започва да ме предава…

това ме отчайва… но от друга страна си мисля, че е естествено – това е живота

 

след като прочетохте приказките горе – прочетете тези разкази

след време може и да ги забравите – но може пък и да ги помните

проверете

http://chitanka.info/text/5528-formulata-na-limfater

http://chitanka.info/text/1554-za-nevyzmozhnostta-na-zhivota

http://chitanka.info/text/1138-diskriminator

 

 

това е произнесено в края на януари 1914…

какъв оптимизъм… „но все пак е весело да се живее!…”

 

само след 6 месеца оръдията започват…

 

цялото тук –

https://books.google.bg/books?id=An8GAwAAQBAJ&pg=PA1&lpg=PA1&dq=“Идея+основной+науки“&source=bl&ots=jNQhounPpE&sig=mDnBuhmtuOA4yjNiX-jR-P10ZlM&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwjw4s-fkcPKAhVLjSwKHWC_AjsQ6AEIJjAA#v=onepage&q=%22%D0%98%D0%B4%D0%B5%D1%8F%20%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D0%B9%20%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B8%22&f=false

 

Философската основна наука е призвана не да решава задачите на физика или историка, а да му покаже неговите собствени корени, източника, началата, да постави всеобща основа под цялата грамада на съвременното знание. Нещо повече, тя трябва да покаже не само как съществува цялото биващо и всяка форма на биващо битие, трябва да покаже на всеки не само неговото място и предназначение, но и да разкрие единния смисъл и единната интимна идея зад цялото многообразие на проявите и поривите на творческия дух в неговото пълно и действително самоосъществяване.

Тази задача е задача на основната философска наука и единствено нейна задача и както вече посочих, това е задача на нашето време. Но освен констатирането  на този факт аз искам да добавя и моето лично отношение към него – на мен ми се струва, че не бих се изказал пълно, ако не изразя тук своето субективно отношение към назования факт. Задача на нашето време – и сега ще добавя, на най-доброто от всички досега! И неволно възниква въпросът: нямаме ли право да повторим думите на най-добрия представител на едно друго щастливо време: науките процъфтяват, изкуствата се развиват; весело е да се живее!? Не? Падат теориите, разбиват се светогледите, рушат се постулатите, клатят се престолите и олтарите… но все пак е весело да се живее!…

Безнадеждното време, когато е бил провъзгласен „банкрутът на науката”, е изживяно, материалистическата ера, когато във философията са се възцарили „нищите духом”, е завършила. Във всички области на научното знание и в самата философия ние или присъстваме на радикалното разрушаване на старото и изграждането на новото, или сме в навечерието му. Периодът на съмнение, декаданс, болезнено безсилие, апатия и квиетизъм е зад гърба ни! Нечуваното разтърсване на всички области на естествено-научното знание е само следствие на могъщото нарастване и разкриване на нови сили и нов живот; най-увличащите пориви и все повече проясняващата се светлина на нашето минало във всички области на хуманитарните науки са свидетелство  за това; проникновеното устремяване на философския дух, отвеждащо в най-затаените му дълбини, открива  във философията – неговото собствено самоосъзнание – същата тази черта на нашето време! И ние не сме в навечерието на една велика епоха, а се вече в нея, в нейния неудържим устрем!

 

Густав Шпет

Феноменология / Етническа психология

КХ С`2003

с. 27-28