човек както живее…
… па си пусне музика
обожавам боби дарин… има някаква лекота, уж-небрежна-несериозност, лек виц, а всъщност е толкова добър; как да кажа, чудесен забавлител /казано на български/; тъпо е да се обяснява…
изобщо тъпо е да се говори за музика, що трябва да се облича чисто чувство в думи, които идат /произвеждат се, произлизат/ от съвсем друго полукълбо – тъпо е да превеждаш един свят / от едно полукълбо/ на език на друг свят /друго полукълбо/, винаги същесвеното се губи в превода; та, тъпо е да споделяш музика, щото обяснението й е абсолютно безотносително към самото преживяване…
/малко на педерастка работа мяза – те завалиите все се опитват да зеченат, все не им се получава, но не спират да пробват…/
все пак сме възрастни… или поне за такива се смятаме
не е зряло някак си туй… споделянето /не мога да си представя прадядо ми, добре го помня, да каже на някой какво си е пуснал, или какво е почувствал… той си беше скала, сигурно е чувствал, но колкото мога да разчета емоциите на поликлетовия дорифор толкова съм могъл и дядовите…/
от месеци слушам само “музика за възрастни” – montovani, acker bilk, persy faith, ray conniff, jim reeves, andy williams, the walker brothers, the letterman, the carpenters… и тоя избор без съмнение е продиктуван от играта на хормоните, или отзвук от тяхната неигра… /днес си свалих една американска книга на руски – никога няма да я прочета, но да я имам – заглавието ми хареса – “Управляй гормонами счастья. Как избавиться от негативных эмоций за шесть недель” – аз наистина мисля, че в този свят щастливи могат да бъдат само идиотите – да /само/произвеждаш/управляваш хормони на щастието ще рече да се /само/видиотиш/; хормоните който ме карат да избирам такава музика, и които тая музика произвежда, не са точно щастие, а една такава приятна умора, все едно че си живял, уморил си се и ти е време да си починеш, но със спомени за някога много приятни преживяни неща…
в тубата под някои парчета, някой се изцепи че иска то да звучи на погребението му; прави ми впечатление, чу туй по принцип са млади особи, за които “погребалната процедура” е доста абстрактна и предвид средната продължителност на живота може да се предполага, че “плейлиста” на упокоя ще е доста дълъг и разнообразен…
преди години бях отишъл на гроба на баба и дядо… имам едно кожено яке с външни джобове и в тях като съм без раница си държа киндъла; та запалих на дядо свещица, клякам на запаля на баба, и отнякъде около мен започва от средата death trip на cockney rebel, аз се ошашавих, щото отначало не можах да загрея нищо, после разбирам че нещо съм натиснал с коляно киндала, не помня кога за последен път съм слушал на него музика и още не мога да си представя как от спрян киндъл както и да го натискаш несъзнателно вътре в джоб – може да се пусне музика…
няма смисъл да се мисли…
засмях се – баба можеше да прави фокуси – искала да чуе – чула…
който го може -го може… /то ми е любимо парче, но не знаех че и на баба…/
както си живеем и си пуснем музика; в странно време живеем, вече не е немислимо да завият сирени и да обяватче са изстреляни ракети към мястото в което живеем… остават десет минути, за да го няма … туй, какво ще си пуснеш?!… обичам боби дарин, но надали ще е той, но още нищо не е изстреляно, или поне живеем все едно че е така, така че го слушам, все едно съм вечен, и има кога да слушам Другите Неща, които Са за когато остават … десет минути
както и да е…
…
както си живеем…
и си сипем едно… /аз не пия, тъй че не си сипвам/
както си живеем…
и излезем на терасата да запалим една… / не пуша и тоя позив ми е чужд/
както си живеем…
и ни стане скучно и звъннем на Приятел… / това чувство ми е непознато…/
както си живеем…
и се сетим че нещо ни липсва и отидем до магазина да си го имаме… / пазарувам с такава изчислена регулярност, че нищо не ми липсва/
както си живеем…
и ни стегне съчмата и излезем да мааме гащи из улиците… / разхождам се по “регулярно” задължение…/
…
туй очевидно може да продължи безкрай… както си живеем
…
можем стигаме до това, че
както си живеем
казваме че живеем в свят
когато ни попитат „Какво е Свят?“ – разказваме
нашите разкази са много различни
ако успеем да се чуем ще се изненадаме в колко различни светове живеем
за щастие ние сме едно нелюбопитни, второ глухи, трето толкова потънали в собствения си разказ, че не забелязваме разминаването на световете, това разширяване, направо разпадане на Вселената, и докато това не влезе у дома ти, можеш и да си отидеш без да разбереш нищо…
/туй е много смешно, но прекрасна илюстрация на това какво е да ти влезе чужд разказ у къщата – лакан много се впечатлил навремето от полета на гагарин и руснаците в Космоса, и поискал да отиде в ссср; във франция се срещнал с леонтиев ли, не помня точно, с някакъв съветски космонавт, да се урежда посещението, и си приказват оня дето летял с тоя дето бъбри, и бърборкото казал, че космонавти няма, щото нямало космос /дълбоката му мислъ и интенция била че космос е ред, хармония, Украшение по Хараклит, чичката от ефес открил пръв Небесния свод като Космос /демек Украшение, Брошка и тъй го нарекъл/, тъй че няма ред, няма украшение, всичко туй днес го няма, следователно не може да има космонавти/, давам равностойността на подкова смядовска луканка за да мога да видя погледа на съветския космонавт слушащ, мигащ, зинал, на това откровение на френския мислю… естествено лакан така и не посетил ссср, там си имали такива достатъчно, а лакан си останал велик французин/
преди 20 години отворих една тема в Пула “Мимикрията на комунизма. От Апокалипсиса до Хаоса” отдавна я няма, а и аз я загубих, но помня че започваше точно така “както си живеем, казваме че живеем в Свят, когато ни попитат -”Какво е Свят?” – разказваме. Нашите разкази са много различни. …”
и тогава писах много напоително…
щото преди 20 години имах илюзия, че казването, обясняването, изследването,подбуждането, имат смисъл… сега мисля, не че е безсмислено, но е без значение, щото нещата имат Код /и това съм го разказвал/ и тоя код се развърта без някой да може да му попречи… едни Сили могат да бъдат победени /ако си срещу тях/ само когато са се самоизтощили, преди да им дойде времето заставането срещу има единствено значение за теб и твоето себеусещане, но не и смисъл или резултат…
Та…
какво е Свят…
казвам че е разказ, щото само с разказ можем да предадем нещо, което да бъде разбрано…
можем и да посочим с пръст – това което за нас е света, но всеки ще види посоченото, но ще си го разбере по негово си, а дали едно разбираме пак ще трябва да си го доразкажем…
преди години исках да покажа на сина, че няма картина на света, че не мисли за най-важното /аз съм ужасен педагог, мисля че всички хора са равни и знаят еднакво, само че еднаквото им е различно, и трябва да се стикова някак, тъй не мога да гледам на никой като незнаещ и съответно не мога да подредя едно знание по степени, етапи и прочие части, които по време да бъдат поднасяни периодично за да се получи накрая цяло – а направо стоварвам всичко, а другият да вземе каквото понесе… синът ми от тази моя нефелност на предаване е изработил уникален способ да уцелява и да ме праща у лево, което препоръчвам горещо на всеки… / та хванах, един голям картон и го разделих на три; казах му горе да нарисува “Свят” – и той 12-13-годишен, горд че правим нещо, решаваме задача, нарисува някаква карта с октоподи, амеби, пътища, реки, замъци, извънземни и прочие; казвам му “браво”, а сега ми нарисувай “Светът” и той нарисува земното кълбо с европа , африка, америките и азия, барабар с гълфстрийм и прочие океански течения в един кръг, като гордо въпреки малкото пространство правеше граници където се сети между държавите; “чудесно” , а сега ми нарисувай себе си в света… той усети, че туй е някакъв капан, щото му е неразрешим – и се нарисува анатомично гол с всичките си подробности на бебия фон на листа и написа отгоре “Това съм Аз. И съм горд че съм АЗ”
аз не знам какво съм искал – но получих каквото заслужавах
исках да усети колко е трудно да се мисли човек в света – щото са две и трябва да си имаш представа за това, да го отчиташ – никога не можеш да бъдеш абсолютно ясен – но тази неяснота е проблематична, трябва да се удържа и проблематизира, демек да се Мисли – на 12-13 години си здрав, няма неразрешимо, ако си здрав, “това съм аз и съм горд че съм АЗ” на бял фон…
всички здрави хора живеят така…
кой може да нарисува нещо смислено на тема “аз в света”
за да е смислено – света ще е конкретен – а Света никога не е, затова е и Разказ, за да отскочи от конкретиката като фона и да стане … Свят
та както живеем разказваме…
Аз в Света…
– единият начин е като даваме определения… “Аз”, “Свят” и т.н.
/това е голяма хитрост – зад която се крие прогрес и … Нищо; всички определения в края накраищата стигат до едно или няколко Първи Определения, които са тавтологии / скрити логическо утвърждения “а е а” след туй е лесно с развъртане на система от производни определения да стигнем до “всичкото това” /
– другият начин е да разказваме с истории…
/ енума елиш /когато горе/ не беше наречено небе, а сушата долу беше безименна…
преди 13,7 милиарда години станал “Голям взрив”, пред 4,5 милиарда се образувала Земят, преди 2 милиарда се е появил живота, преди … се е появил Човека…
Какво е Човек?, за да знаем кога се е появил – опции спрямо “определението” от няколко милиона до 40 000 години…
имало “Душа”, по време на Възраждането я отмени “Аз-а”, после в Новото Време – “Субекта”, Ралф Кедуърт откри “съзнанието”, за да дойде днес даниел денет да обяви всичко дотук за измама, и научно да “обясни”, че няма нищо за обясняване, щото е ненаучна измама… отходна тръба на усещанията
от всичкото горното митологично, научно, хипер-супер-дупер-научно през данте-шекспир-джойс и “двете щръклета” на радичков все и всичко е обяснения на “азове” или вече следсвие на небивалия прогрес и просвета на някакви брадато-сандалести-без-душно-не-азови-без-субектни-не-осъзнатости за техните Светове и Не-светове…
– може да се опитаме и да рисуваме, но дори като се нарисуваме, ни иде да обясним в текст от горе “Това съм Аз. И съм горд, че съм АЗ”
Света и разказа му – са винаги Проблем
а ние сме време не да го решим, а да го прекараме… до последните 10 минути, когато ще трябва да побързаме да чуем Важното, ако можем да се сетим тогава кое е то, щото Време не остана
izgora 