- от дългото файда никаква…
не че не могат да се простират чаршафи, но няма кой да чете…
всеки се е въоръжил със разпознавателна идеологическа система „свой-чужд” и само преглежда статусите за да класифицира – подробностите и доводите нямат значение…
това подрежда „свят” – така се създава идеологическата дупка в която всеки се е сврял и се чувства сигурен, успокоява се – като най-вече пести време…
(днес, във виртуалното) максимума на осъзнато четене е три абзаца – страничка…
аборигените брояли – 1, 2, 3, много… днес като видиш че текста е повече от три абзаца го прескачаш – щото е „много” и нямаш време за губене… така си губиш времето в преглеждане на повече от 30 текста дневно с повече от 3 абзаца за да установиш, че са твърди дълги за четене, и преминаваш надолу, като единствено което прочиташ са коментарите под тях от по 3 реда ( към няколко странички) за да си съставиш мнение за … статията
поне при мен е така…
радвам се че прочетохте до тук… парадокса е, че ако продължа, ще стане дълго, окото ви ще се уплаши, ще прецените, че нямате време и нямаше да стигнете до радостта ми, че сте го прочели…
на времето мама видяла някакво парцалче, което й харесало с простотата си и казала:
– колко е семпло…
прабаба ми била до нея, семплото й звучало твърде сложно и обобщила:
– дюс, мама, дюс, семплото не е за нас…
освен кратко, трябва да се избягва казваното да е много „семпло”, щото за някой и то може да е сложно, трябва да си е „дюс”, демек направо
izgora 