12. покрив…

12.  тук ми е някак голо и неуютно…

човек е голяма хлебарка и свиква с всичко, но поне в началото е … тегаво

друго си беше там дето бях свикнал /някак „мое” беше…/, но като го няма… и тук е покрив

сега вие какво търсите тук и какво може да намерите е съвсем отделна приказка… която не е моя

 

татко разправяше, как като се сдобили с телевизор някъде през 60-те и гледал в началото новините, когато говорителите обявявали /нещо от сорта на …/ „добър вечер, драги зрители, вие гледате емисията новини на българската национална телевизия…”, той се чудел – тези сега откъде знаят, че ги гледам…

сигурно не е поглеждал отзад на говорещата кутия да търси кой седи там да го издаде…

и вие не е необходимо да поглеждате зад монитора да ме търсите, или пък да си залепвате тиксо на камерата та да се скриете, като прочетете сега, че знам че четете тук и имате голям проблем…

че е проблем е очевидно, а че е голям и сами може да се убедите – вие не знаете какво да правите с Времето си…

ако знаехте – сега нямаше да четете това тук и да се чудете какви глупости пише тоя…

 

та тъй

това което правите тук е  капитулация пред безсмислието което ви е завладяло… и пореден акт на отчаяние извършен във Времето което ви е отредено за Велики Дела…

вие го губите, щото или не знаете с какво да се захванете, или просто ви мързи да се занимавате с такава дребнавост като онова, което ще ви отреди полагащото ви се величие…

единственото което може да ви даде някакво основание да продължите да ма`ате виртуални гащи браузвайки из цифровата реалност е да търсите и намирате по-тъпи от вас, които пишат глупости като мен, шерват картинки, и споделят песнички – което пък ви кара да прекарвате Времето си /отредено за велики Дела/ в чудене – какви и колко тъпи трябва да са тези, дето си губят времето да пускат такива глупости… /демек намерили сте това, което сте търсили/

вие сте безусловно прав и в питането и констатацията си, но ако се абстрахирате от това за момент, не е ли по-добре да се запитате – защо да не си прекарате някъде по-смислено времето…

 

Вашият коментар