11.
…сигурно нещо трябва да се обясни…
щото туй е ново, няма какво да му се обяснява… / прескачай, и преминавай на следващо мнение…/
но щото някъде е имало някакво старо – трябва да се кажат две думи за него… /за този който се чуди – ‘де изчезна/
изгората изчезна по … недоразумение и … немарливост
има си домейн за години напред, и хост си имаше за още две години напред, и си изхвърлях спокойно там глупостите току до началото на Нищото – „на края на виртуалната вселена”
тези при които хоствах, местили сървъри и ми писали на имейла да си запазя писаното… / аз не зная как се прави това, иначе да съм го направил и без да ми казват/
но аз и имейли не отварям – щото няма на кой да пиша, а и кой да ми пише /тези с хоста съм ги забравил по определение – моят Приятел им плаща, аз пари нямам/ – мисля си платено – сигурно
тъй докато съм на село и се занимавам с реално подпиране на старата къща да не падне изгората я срутили… щото си местили сървъра
/цяла виртуална планета изчезна
не че се забеляза – но факта на липсата си остава…/
като се установи факта, щото има хора дето му разбират, се опитаха нещо да направят – но и те, нищо че разбират – нищо не можаха да направят за да я върнат…
и тъй … изгората се нихилира и премина от другата страна на границата с Нищото барабар с всичките натрупали се глупости…
туй лято братовчед ми се преби с кола…
трябваше аз да го кажа на дядо / преди две години пак аз му казах за малкия брат/…
да не ви идва до главата…
има загуби и … Загуби
дядо все си броеше „имането” си от внуци и правнуци…
„децата, сине, не са богатство, ама са Радост, кой няма деца – няма Радост”
та на дядо Радостта все растеше – … и почна да се топи… /рисковете да живееш прекалено дълго/
казва че не е нормално…
не е…
но който има – има какво да губи…
ако нямаш, няма и какво да губиш…
но пък си нямал и … Радост
/който имал, му остават спомените и … Мъката с тях/
туй с изгората го приех със смях…
тези загуби са смешни…
виртуалното / както и всичко човешко/ е като писане по вода…
можеш да имаш илюзии – но като всяка илюзия – е до време…
още едно време така изчезна и най-старият форум на медиапул – имаше едни неща дето исках да ги „запазя”, но си мислих, че там са си на сигурно, и все отлагах… / вече даже не помня какви бяха/
можеш само да се смееш – да се ядосваш е загуба на време…
ако искаш да не те е яд – не пиши върху вода…
/ако е било наистина важно – да си го запазил на сигурно – научи го наизуст/
та
някъде има бек-ъп на изгората до 2013 – но аз го нямам…
и да го получа нямам идея – как и къде да го кача, пък и за какво…
аз имам някакви неща на уърд, но те са неизползваеми – щото нито е ясно за какво е всяко, нито реда им, нито са редактирани както са пуснати…
само „лицето” Васев, като истински „фен”, копираше и пазеше – но връзката ми с него беше през форума и не знам какво е запазил от последните неща…
ако го открие туй тук – да даде някакъв знак, че се забравихме…
за времената преди Гутенберг най-много запазени текстове и най-добре документирана история имаме за шумери и вавилонци, щото едно писали върху глина, второ градовете им ги сринали преди хиляди години и никой не се е ровил допреди век и половина там, и последно щото преди Хенри Роулинсън, никой не можел да ги чете и да избира какво да остане от тях…
от Есхил и Софокъл имаме запазени по седем пиеси / по четири случайни и по една трилогия/ – това което е останало е избора на някакъв александрийски възпитател, който ги подбрал за учениците си – нашата представа за тях се основава на неговия избор…
това което остава е толкова малко – и толкова случайно…
/това не изключва тези дето през цялата история целенасочено ходят по библиотеки да късат и крият туй дето не им отърва/
смехоранията с „облаците” и „цялото човешко знание” в тях е такъв … виц
както и да е…
с обясненията дотук…
който чел когато имало, чел…
кой почувствал като чел, почувствал…
кой разбрал, разбрал… каквото можал
накрая…
накрая никой не помни…
аз самият не помня – какво беше…
и за какво беше…
имаше нещо – но какво…
има едно време и то трябва да бъде изживяно…
аз го пълня от време на време с глупости…
което не е фатално – щото е писане по вода…
ей го тук – и вече го няма
роса по паяжина
премести я
запази я
можеш ли да разкажеш това на някой, който не го е слушал
izgora 