55. за педалите… /2/

много ме радва проевропейската радост заляла виртуалното след изборите във франция…

толкова много хора си отдъхнаха че московският кръволок не можа да простре окървавените си ръце върху невинната и беззащитна снага на европейската девица, така както го направи преди няколко месеца с безпомощната демокрация в америка…

 

/то после се оказа че не било точно така, и руснаците всъщност са се объркали, но било каквото било …

влизаме от една приказка в друга без да се усетим и това се приема като част от играта, мнозинството поради тъпоумие и живот в телевизора резонира с честота според плана на пропагандния оператор… това предполага обаче да съществуват едни, които правят разлика между сигнала който конструират за добитъка и това в което собствено вярват, че Е „действителност”; няма по-жалка картинка от пропагандатор, който вярва на собствената си пропаганда…

 

цялото днешно либерастко „ура” е точно туй…

 

и щото е точно туй – затуй нищо не могат да променят и са … обречени/

 

 

първо, русия никой не заплашва – т.е. тя може и да си мисли, че заплашва, по същия начин по който си мисли че „тръмп е наш”, ама реалността е съвсем друга…

 

обективно нещата стоят така https://www.businessinsider.com.au/35-most-powerful-militaries-in-the-world-2014-7

ако вярвате, че русия ще нападне алианс на който само 4 от европейските сили имат военен бюджет двойно по-голям от този на русия, а най-големият има осем пъти по-голям бюджет значи наистина сте жертва на пропагандата…

а ако вярвате, че макар да сме член, алианса няма да ни защити когато русия ни нападне, значи то наистина няма много смисъл да сме в този алианс, и трябва да си мислим как да се защитим…

 

 

второ, това че русия е отново „привлекателна” за някои европейци, няма нищо общо с това което е тя, а с това в което се е превърнал ЕС и „ценностите”, които налага…

 

когато в париж милион и двеста хиляди протестират срещу приемането на гей браковете и осиновяването от гей двойки, невиждани демонстрации, и парламента ги приема все едно, че нищо не е станало, щото „аджендата” на елита е такава; когато на циркус максимус два милиона италианци протестират за същото, и парламентът пак си гласува гей браковете все едно че нищо не е станало, протестиращите будали като виждат, че мнението им няма никакво значение се ориентират към лидери у дома, които им казват че тяхното мнение няма никакво значение за елита /очевидно/ и че елита трябва да бъде изметен /логично/, и към путин, за който вярват, че „глобалисткия елит”  не може да му наложи свинствата, които им налагат на тях да търпят…

демек путин и нищо да не прави само да стои като мумия у кремъл, само с това че го играе независим, привлича „симпатиите” на недоволните у европа…

елита щото играе ва банк, играе с един отбор / може и да го играят разделени на няколко, но всичките с една адженда, т.е. няма към коя друга системна да се обърнеш, няма избор/ – алтернативата естествено може да е само извънсистемна, щото самата система се конструира не просто като безалтернативна, но и не позволяваща забавяне и излизане от нейната „адженда”…

 

трето, самият „глобалистки елит” е тотално нефелен… това са едни безгръбначни продали се не да идеи / в глобалистки идеи не може да се вярва, на тях може само да се служи срещу заплата/ – няма нито един безработен или работещ, но не за елита, уволнен или назначен, но не от елита, гладен или сит, но не хранен от елита, който да вярва в глобалистките глупости/  – тази власт е много скъпа, щото изисква да хранят на доволство страшно много планктон, за да се поддържа „убеден” процент поддръжници…

 

 

мързи ме да търся сега, но мисля че беше май някъде при паксмън, не съм сигурен, където се разказваше, че първото нещо което прави новоизбраният британски министър-председател е да се затвори в кабинета и да напише писма до командирите на подводниците с ядрено оръжие, как да действат в случай че великобритания е поразена и не могат да получат заповеди – дали да отговорят с ответен залп, дали да отидат в сащ или не знам си какво друго…

та тази отговорност наистина е страшна – щото е като натискане на „червеното копче” , и всеки министър председател трябва да го направи…

 

сега дали са 10 000 или по-малко /колко по-малко да са/, на някакви бюрократи с какви отговорности трябва да са, че да вземат по-високо заплати от английския министър председател

http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/eu/10847979/10000-European-Union-officials-better-paid-than-David-Cameron.html

/днес е особено доказателство за горното – как може едно такова безличие да стигне там –

http://www.dnevnik.bg/politika/2017/05/09/2967781_mariia_gabriel_shte_e_bulgarskiiat_evrokomisar_s_resor/

отговора е очевиден с … безличие/

затова „елита” може да излъчва за „лидери” единствено мушмороци, и цялото либерално войнство може да чака лидер, може да седне върху едно голямо либерално яйце да го мъти – пак ще си го получи мушморок…

и за туй всеки клоун фараж, трумп, герт вилдерс, пепе брило ще ги разнася като куцо пиле домат…

единственият начин да останат е да плашат и да всяват страх, не антисистемните, а либералстващите, щото само страха може да кара телевизионния добитък да гласува за фалиралата им „адженда”, за да не дойде … путин

 

 

четвърто, има една очевидност и от нея трябва да се започне…

 

и тя не е от „настъпващите” руснаци, нито измислената т.нар „хибридна” война, не е от появата на някакви извънсистемни  сили и партии,  щото това винаги го е имало и запада си е бил това което е, без да го забелязва, а в Кризата и нейния мащаб , който поставя под въпрос „системата” и обезсмисля „аджендата й”

 

тази криза е икономическа,политическа, морална, изобщо … системна

тя е толкова очевидно дълбока, че е смешно как едни говорещи глави по телевизията си мислят, че стига да няма русия отвън и добитъка вътре да търпи времето ще я излекува…

 

 

има някой много интересни паралели с предишната криза от 70-те години

много е весело да питам приятелите кой избори е спечелил джералд форд, че е станал президент; у нас дори сред приятелите на америка малко знаят историята й, повече се интересуват от историята на суфражетки и гейове…

конспиратолюбите знаят историята й по-добре, което е смешно, но туй специално го има и в уикипедия…

 

значи има един единствен президент в американската история подал оставка /за да не му гласуват импийчмънта/ и двама вицепрезиденти напуснали  пак за да го избегнат /първият през 1832/… забележителното е, че президента и вицепрезидента са от един мандат и идеята да се оттеглят ги сполетява в рамките на по-малко от година, като преди това, пак двамата, са изкарали един успешен първи мандат, мисля, щом избирателите са ги преизбрали за втори. 1973… пик на петролната криза, войната Йом Кипур, и изведнъж открили че вицепрезидента спиро егню крил данъци, погнали го, и хоп … махнали го, не минало и година, и едни журналисти открили че президента никсън подслушвал демократите… и ей ти как джералд форд станал най-напред вицепрезидент, после президент, без да го избира суверена, всичко по конституция,  и кой, кой да стане вице … убедили един будала, губернатор на щата ню йорк на име рокфелер…

джералд форд се кандидатирал през 1976, но загубил от сигурно най-слабият американски президент в историята джимиту картър …

междувременно през 1973 г американската психиатрична асоциация с гласуване решила, че хомосексуалността не е болест и върховния съд разрешил абортите във всички щати / оттогава до днес са в болниците на сащ  са извършени между 50-70 000 000 убийства  в името на „свободата на тялото” и стои на първо място като причина за смърт http://www.romans322.com/daily-death-rate-statistics.php /

 

 

 

по същото време президент на франция е помпиду, там кризата е в апогея си малко по-рано, свързана със събитията от 68, оставката и смъртта на Генерала; помпиду остава в историята с една стъклена пирамида незнайно що пльокната пред лувъра…

горещо препоръчвам https://algoritm-izdat.ru/2015/07/22/gi-de-rotshild-naperekor-stalinu-m-algoritm-2013/  където ротшилд разказва между другото и за своя служител помпиду

оня ден франция втори служител на ротшилд си избра за президент; самият избор беше забележителен, щото демонстрира невероятните възможности на политческата машинария за която се видя че няма нищо политическо – а е едно техне от медии и пари…

 

преди 6 месеца края на ноември макрон беше Никой – цялата „система” работеше за саркози – но десните „изненадващо“ го пенсионираха на вътрешните избори на десницата, спечели фийон, който беше абсолютен аутсайдер, но ги размаза със жупе…

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2016/11/28/2872946_frenskata_desnica_izbra_fiion_da_se_izpravi_sreshtu/

„системата” се оказа предизвикана, щото фийон не беше от „одобрените” и го „пенсионира” със скандала със жена му, нещата са прекалено сериозни да ги оставим в ръцете на непроверени „другари“, след това 19% за фийон са си направо постижение…

 

тогава започна възхода на макрон, най-вече по … медиите… „спасяваха” франция

включиш телевизора – макрон – и … бил „антисистемен“, вече почнаха да се кудошат

това е такава пиеса – който и да беше тавана на льо пен е 33-37% – и въпросът стана да не е фийон…

та за пореден път франция я поема ротшилдски служител и резултата пак ще бъде като предния – никакъв… щото въпроса не е в моженето или не моженето, в мащаба на кризата… а тези след петродолара /1973/ трябва да измислят нещо ново тъй че пак да заприлича, че „системата” работи…

а тя си работи, щото е очевидно че могат да инсталират и такова дървено магаре като макрон  за президент и цялата либерастка глобалистка прогресивна „общественост” да квичи все едно, че удържали сталинград…

 

 

инак, първият който направи пробив-изненада беше корбин на острова, тоя толкоз отзад и скришно тръгна, че седмица пред избора за лидер на лейбъристите никой не го заподозря – а изведнъж се оказа министър-председател в сянка – лице на което всички островитянски служби /тайни и прочие/ са длъжни да предоставят цялата информация, която предоставят и на министър-председателя на слънце; един евреин от ббс пред негова родна медия се възмущаваше как може да се допусне това, толкова опасен човек да получава толкова „висока” информация… и ето че англия се оказа „еднокрака”, няма кой да измислят за да изглежда че има състезание, само едните шотландци останаха….

 

 

в америка тръмп ги изненада на праймърите като ги би един по един, а клинтъница просто беше толкоз противна, че не можа да привлече никаква периферия…

/накрая, разбира се, виновно за всичко беше …. московското джудже/

а в „системата” там няма място за позициониране на трети… та да го пуснат като макрон

сега наблюдаваме сериала „укротяване на опърничавия”, който ще е бавно варене с предизвестен край… „системата” не прощава на нежеланите, а пък и на Кризата не се вижда решение и някой трябва да плати гнева на „публиката“… 20 000 000 000 000 не се изплащат, това дето викаше един не въпрос на мнение, а очевиден факт, как им се плащат лихвите пак не ми е въобразимо…

 

 

пето, единственият реалистичен сценарий е бавно контролирано потъване на европа…

щото „тези” със системата няма да я пуснат преди да я удавят…

 

това което правят либералите е написано в едно което вече не се чете, но е хубаво да се препрочита, щото е „аджендата” и от столетия, само през няколко десетилетия се актуализира

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2016/11/28/2872946_frenskata_desnica_izbra_fiion_da_se_izpravi_sreshtu/

 

щото пролетариата на запад се  ояде и загуби революционността си, някой може да си помисли, че марсизма умре, даже го погребаха, един немски евреин се спаси в америка и поради липса на други трудови навици се зае да го доразвие – Маркузе се разочарова от заспалия пролетарият, но незнайно защо реши, че все пак капитализма трябва да се закопае и почна да търси нови революционни сили – расови, сексуални малцинства, студенти, имигранти…

 

това което наблюдаваме от 60-те години в европа с привнасянето на гастарбайтери, които вече след толкоз  години вече не са „гаст”, а и „арбайтери” не са; това е процес на  доставяне на „революционни сили” отвън за бъдещата революция, която трябва да погребе стария „национален” строй…сами либерасти, толерасти, педерасти и прочие не могат достигнат тая революционна маса на местна почва, колкото и да се опитват да привнасят „съзнание” у нетолерантното местно общество; затуй едно почнаха да го разлагат на всякакви малцинства, да го разделят с всякакви „борби за нещо си” или „срещу нещо си” за да може да спретне една хубава последна революция; и успоредно бавно и полека, от 60-те до днес тази привнесена революционна маса набъбва, ходи да трупа революционен опит в родните страни на своите родители и се връща обогатена с боен опит… тя е като пушка в пиеса…

рано или късно ще гръмне…

/либерастите скачат около нея пляскат с ръце и се радват на предречения от пророците й революционен ден… и само казват – търпете и чакайте…/

сценариста не случайно я е поставил на сцената…

 

прочетете маркузе и му вижте „аджендата” тя си е същата либерастка „адженда”, която не знам защо някои у нас е представят за дясна, тя си е комунистическа…

 

член на деос дето някой ги туряха с десните преведе и пусна в сайта си репресивната толерантност на маркузе

http://www.marginalia.bg/analizi/represivnata-tolerantnost-parva-chast/

 

 

а инак

най-видни българските антикомунисти  като видни либерали се борят с комунизма като влизат в дост за да спрат … путин

рядко някой може да е по-отвратителен от комунист през 1944, но едни у нас се опитват много сериозно

 

 

 

шесто

Никога не съм „направил” нещо – трудно би могло да се определи какво би могъл да „направи” човек след Суец, даже и да е изтъкан от същите морални нишки, както пионерите на империята.

Инок Пауъл

54. за педалите… /1/

едно време на село „младежта” се делеше на фенове на пърпъл и ас/дс

аз слушах стоунс…

 

нямах мерак да просвещавам никой в тях, щото тая работа беше безнадежна;

имаше едно руско списание „колобок”, някои казваха, че пускали вътре хубави групи, хубави, хубави колко да са хубави; списанието вътре беше с едни сини „пластинки”

не съм го следял, но съдба… попадна ми едно със снимка на една група облечена в бяло с дълги коси… бяха куин с дон`т стоп ми нау и джеласи, албума беше джаз и това ми звучеше много… „интелектуално“/ако съм знаял какво е интелектуално тогава/

/другата група която открих на такава „пластинка” беше бедфингер/

никой около мен не беше фен на куин, нямаше как, щото не ги бяха чували… /бяха си само мои, на село станаха известни след 1982/

на село до пазара имаше едно студио в което имаше един единствен техен албум, така се сдобих с „една нощ в операта” и … той ме разби…

/няколко години по-късно трябваше да ходя с влака във варна по студия да си записвам първите албуми, на село никой ги нямаше…/

 

та пропаднах в тях…

но в мен покрай тях се събуди просвещенски мерак… /илюзия/

имах едно малко сони моно и бях отмъкнал един фотьойл от хола в стаята ми…

имах един приятел на който исках да му открия Музиката, настаних го във фотьойла, да му е удобно, и му пускам това…

 

той не щя да ЧУЕ, при всичките ми увещания колко е велико ТУЙ

т.е. слуша го, но не можа да се впечатли…

има някакви граници на способностите – често предавайки другиму нещо „мащабно” вътре за нас до него достига като толкова незначително, че той си мисли че му губиш времето с дребнавости…

днес и аз не съм впечатлен толкова, но … какви спомени

 

 

туй го разказвам за туй, че насъбирам едни неща, почва да ми писва /то ми е писнало, чак не ми дреме…/, но нямам особен патос за споделяне, щото е безсмислено, което е ясно е ясно за този на който му е ясно, на другите и на фотьойл и със стерео няма да му стане ясно…

цялото това го пускам щото сигурно има нужда от някакво обяснение, но няма какво да му се обяснява…

преди три седмици моят Приятел от някъде изкопа един канадец и аз се разгледах и ми падна ченето, не от това което казва, а от това което го обкръжава…

 

в главата ми обраства, обраства, аз стрижа, стрижа…

но айде страстната седмица да мине, щото нали… айде светлата седмица да мине, щото дали… след туй ми помина, други чудесии се струпалят и почнах да се чудя за какво да го пускам…

но на четвъртъшните сгляди е голямо недоразумение щото очевидно нищо не мога да обясня, нищо че си е чиста акустика без кухавелка… затуй тук бавно, пък който види

 

ако се разпищоля, и малкото които надничат тъдява няма да го прочетат, щото е дълго, и ще го оставят за … когато има време, а аз искам да го чуете цялото, щото трябва да се види… и ако може да почувства, разбирането … за който има време

 

 

 

 

става дума за това

https://en.wikipedia.org/wiki/An_Act_to_amend_the_Canadian_Human_Rights_Act_and_the_Criminal_Code

като го изгледате, ще продължим…

53. за мълчането…

туй не знам за какво е …

нещо като обяснение…

което като няма за какво и пред кого си е … нищо

тъй че дали за мълчанието, дали за нищото, дали за празнотата все тая…

 

значи формата тук направо ме изприщва, не мога да свикна, знам че има сума ти опции да се променя, но да се занимаваш с формата е простотия…

простотия, ама не ми е като старото и ми е терсене…

/отделно да започна да се обяснявам от нулата ме умаря преди да съм почнал… /

 

друго, колкото и да минават дните, все ми е мъчно за дядо…

някак съществуването му засводяваше пълзящото ми ежедневие…

сложил съм си един борд вдясно от мен, закачам снимките на близките, които си отидоха Горе…

избрал съм ги все да са с мен, все се смеем, гледам ги и ми е много празно… някъде вътре

 

преди време намерих един сайт

http://radio.garden/live/lerwick/sibc/

последните няколко седмици слушам непрекъснато bbc world service лондон, и за разнообразие от време на време эхо москвы и радио свобода от москва…

баси комунизма е туй; програма время в петък ряпа да яде…

не мога да спра – винаги ме изненадват… /не мога да повярвам, как преди съм могъл да се връзвам на глупости/

и ги слушам точно тъй както едно време гледах Время в петък…

/забележителното е, че въпреки уж голямото разнообразие, както едно време няма и една станция дето да е „на моята вълна”… /

отделно „говорящото” радио е голяма загуба на време…

както и да е

от тук оттам ми попадат неща, които просто плачат да ги коментирам, но все отлагам и те минават и заминават като пришки…

и други излизат…

от време на време поглеждам във фейса да „стокна” „постоянното присъствие”, да видя „тренда” – честно, съмняваме всеки да е чел или гледал това което препоства, но явно самото препостване създава илюзията за активност и значимост, или … непразност; има един социален работник, снимал се с килимявка /голям съм му фен/ дето съм го засичал с 80 поста на ден, сигурно ги правил и 100, но не съм верифицирал… /просто влезеш да видиш какво го е развълнувало, и даваш надолу, въртиш колелцето на мишката и то материал, материал, и все от днес… /

сигурно го мога и аз, ама нема нужда…

 

 

някак щото не мога да чета дълго вече, да не ви моря и аз…

като цяло нищо за казване…

по-добре да си мълчиш…

но то и мълчането писва, та почнеш да се … обясняваш

 

 

преди 6 месеца ми откриха мгзавреби, свалих ги целите и ги слушах 2 месеца без прекъсване, наистина потънах…

/удивително колко е просто, тяхно си и красиво, не мога да разбера що ние все трябва да се правим на някакви, че да минаваме за вървежни…/

много са … добри

51. за презервативите /2/…

 

/това е няколко месеца преди предното, края на 2013/

 

 

историята на съвременната музиката е история на дрогата; стила се сменя с промяната на актуалната дрога…

от дълго време не бях засядал толкова продължително време на един албум…

толкова ми е… никакъв… точно като настроението ми…

 

Mystery to Me на  Fleetwood Mac http://en.wikipedia.org/wiki/Mystery_to_Me

 

след напускането на Peter Green и … LSD-то , групата влиза в един период на продължителна трансформация и търсене на нов стил; макар че се появява спорадично още през 60-те Christine McVie http://en.wikipedia.org/wiki/Christine_McVie постепенно взема нещата под контрол…

това не е Fleetwood Mac…

то е нещо друго под фирмата  Fleetwood Mac…

днес се помни това в което Christine McVie го е превърнала, Peter Green се „остава” единствено за блус-маняци…

 

та слушам от седмици Mystery to Me и някак се лекувам с гениалната му посредственост, и гледам да забравя това което съм чувствал преди

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=oKX2Cwxmcyk

 

 

следващото стана прекалено дълго, а не мога да го свърша, щото има много „материал”, който трябва да стоваря…

не мога и да го чета отново, каквото такова

 

 

ходя на едно друго място от време на време като ми доскучае тук; пуснах едно в една тема, и онези `убавци „скриха” темата…

 

беше, че Американската Психиатрична Асоциация (АРА) в последната си DSM класифицирала педофилията като „сексуална ориентация”…

даже нямаше да разбера туй, ако богобоязливите вярващи американци ( които по подразбиране са безкрайно изостанали и назадничави селяни) се вдигнали „на крак” и „подсетили” психиатрите да се „сетят” че била „станала грешка”…

 

http://www.dsm5.org/Documents/13-67-DSM-Correction-103113.pdf

 

в гуглето коментарите са различни на брой ( според браузъра, техника…)

 

https://www.google.bg/search?client=opera&q=apa+pedophilia+%22sexual+orientation%22&sourceid=opera&ie=utf-8&oe=utf-8&channel=suggest

 

за мен е очевидно, че „едни хора” стъпват на пътечката, която доведе хомосексуалистите до днешното им положение на особено шумен и натраплив „pride” от себе си; ако този свят продължи да се носи в тази посока, нямам никакво съмнение, че един ден педофилите гордо ще се прайдират по улиците, а аз ще трябва да си призная  (сам в себе си), че съм „педофоб”…

 

( следващото е само подробности под линия… (в скоби)

 

също така обаче, трябва да призная, че историческите „основания” на педофили и хомосексуалисти са еднакви като доказателствена „тежест”; което не иска да каже, че педофилията е приемлива, а само, че ако търсим в историята основания за нещо си, винаги ще открием…

 

това което е определящо в нашите убеждения не е историята (която е голяма и всякаква), а предпоставките от които тръгваме;

 

когато (ако) признаеш и сложиш „изследванията” на Алфред Кинси за „А”-то в разбирането на „сексуалното” – рано или късно трябва да стигнеш до „Я-то” и да признаеш педофилията за „сексуална ориентация”; (а щом „секса” го поставиш на празното в нищото като „опорна точка”, поради липса на друго налично, Кинси ще стане „демиург” на света и „уредбата” му ще следва по … „очевидност”)

 

пътят е ясен, и многократно трамбован, най-напред е борба за отричане на  опасността  за обществото, например като се „интерпретира” като „болест” изискваща хуманно отношение, после да се отрече че е „болест”, а накрая като се махне „стигмата” върху нея – да се обяви за „нормална” и „естествена”,  и като такава претенция към всеки да е длъжен да я търпи;

в следствие напълно логично всички „педофоби” трябва да бъдат заврени в … щото са задръстени, назадничави, религиозни откачалници, използващи „езика на омразата” спрямо хора с определена „сексуална ориентация”, които не правят нищо лошо, освен да обичат…

 

( има една книга, която ми отвори очите „Сексуалната ориентация като човешко право” – http://www.book.store.bg/p38057/seksualnata-orientacia-kato-choveshko-pravo-erik-hajnce.html щото я четох в години, в които имах едни „толерантни” илюзии относно туй, дето го живеем, и изобщо времевия хоризонт на случването на „свободите”, бях сварен неподготвен, и в пълен потрес върху какви „дупки” се строи, и с какви простотии се „гради”…

авторът се оказа тридесет и няколко годишен професор гействащ активист, което обясни както нивото, така и патоса на този „труд”…

в следствие загубих някой илюзии, относно „научната” и в частност „правна”  основа на подобни „борби” и се почувствах силно освободен и разкрепостен; за малко да стана анархист, щото видях как „вседозволеността” е на една ръка разстояние, само трябва да не те е страх да пишеш глупости и да организираш мрежа за нейното разпространение…

 

 

та

едно общество се пази от определени деяния и идеи – като ги обявява за „обществено опасни”;

( преди обществата са се пазили от педерасите, днес ни пазят от хомофобите…)

първата държава която „освобождава” хомосексуалните е Съветския Съюз, след отмяната на царския Наказателен Кодекс със самия акт на „революцията”, хомосексуализма не влиза в НК на РФ през 1922 и 1926г, рекреминализира се през 1934 г.– наистина е смешно, когато го приказваш туй на някой червен всезнайко, чиято представа за „ВОСР” е продукт на картинките в учебниците от късния соц…

(за любопитните) http://mirknig.com/knigi/history/1181554007-gomoseksualnoe-vlechenie-v-revolyucionnoy-rossii.html

 

на Запад до края на Втората Световна война хомосексуализмът е намиран да „обществено опасен” и като такъв преследван ( с изключение на Ваймарска Германия );

още между двете войни започва „борбата” за „признаването му” – http://en.wikipedia.org/wiki/World_League_for_Sexual_Reform

след Втората Световна война като „хуманен” акт – за да не ги вкарват в затвора, е „открито”, че „хомосексуализмът” е „болест”, и на „педалите” им е спестено кисненето по койки с „швестери”, като са „освободени” от „наказателна отговорност” щото са … „болни”;

болни, болни, колко да са болни…

 

Ерик Хайнце в горната книга със съжаление обяснява как обявяването за „болест” за времето е „хуманен” акт, който обаче в последствие създава допълнителни пречки…( ходи доказвай, че не си болен…)

 

както и да е…

като всичко, и това се превръща в сблъсък на гледни точки…

на едно дезориентирано и пасивно мнозинство и едно настъпателно, активно малцинство…

 

днес, някак, едната претендира за особен статус ( властово признат ) на превъзходство, като „научна”, а другата е просто определена като ретроградна, и като такава пренебрежима (ако мога да се изразя така – хомофобите са новите „педераси”, защото за „стигматизирани”, на тях е отказана всякаква публична трибуна, те са преследвани, и единственото място където виреят е като анонимни „педераси” в треторазрядни форуми…

това разбира се – е голямаТА победа на Маркузианската „революция” на Запад, която се състоеше в туй да се обърнат полюсите –  „Нормата да стане патология, а патологията — норма”, това разбира се е перманентна революция, приказка без край…

нещо което не може да има точка

 

So while we hold our breath and hope that the Supreme Court overturns the Defense of Marriage Act and Proposition 8, it’s important to remember that no matter what the Supreme Court decides, marriage equality is not the end. In fact, it is only the beginning.

http://www.policymic.com/articles/44949/supreme-court-gay-marriage-is-marriage-equality-really-the-last-civil-rights-struggle  );

 

 

 

пак се върнем на Алфред Кинси  „бащата на сексуалната революция” (по горе съм пускал филмчета и прочие „материали”) http://bg.wikipedia.org/wiki/Докладите_на_Кинси

науката се основава на факти; фактите са установими и проверими неща; бихме се запитали кой установил, и кой ги е проверил тези данни

 

 

ако те не могат да бъдат проверени, как можем да твърдим, че туй са факти…

и ако това е неустановимо, проверимо и прочие – това наука ли е;

ако това не е наука – тогава какво е…

 

въпреки, че не е наука, върху горното се гради днешния „свят” все едно е … „наука” …

 

 

не ги знам, психиатрите какви са, но наистина ми е много любопитно едно нещо за науката…

 

първо – може ли, научна истина да се определя с гласуването…

( любимият ме лаф е – „днес науката приема, че …

а утре… )

какво ни кара да приемем, че решението от декември 1973, и „референдума” сред американските психиатри от 197458 срещу 42 %, че хомосексуализма не е болест ) е последна дума на „науката”…

 

( има един пишещ книги психотерапевт, който в една казва за този „референдум”

 

 „This may have been the first time in history that a disease was eradicated at the ballot box.”

 

http://www.scribd.com/doc/161576956/Greenberg-Gary-Manufacturing-Depression-The-Secret-History-of-a-Modern-Disease-2010  )

 

днес „науката” още продължава така да твърди…

между другото, къде са днес 42-та %, които гласували, че хомосексуализма е болест…

няма ги…

как ги няма…

ами който твърди това не е „учен”, или ако е учен не може да си намери къде да работи…

( … предполагам, че за някой туй ще е „революция” подобна на „коперниканската”, но не за мен, щото die Geisteswissenschaften, могат да се превърнат в Die Naturwissenschaften, само ако си изгубят Geist-а, тогава обаче остава едната физиология, а Психе-то няма как да бъде уловено…)

 

 

второ – в случая с отмяната на класифицирането на педофилията като „сексуална ориентация”, какво можем да кажем за АПА, или че там оторизираните с „класификацията” са се събрали, обсъдили, претеглили и отсъдили „научно”, че педофилията е „просто” „вид” „сексуална ориентация”, но после след реакция от фанатизирани-ненаучни-ретроградни-сили се отметнали;

това означава единствено, че тук няма наука, а политика облечена като наука…

когато протестиращите отвънка, могат да влияят на „оторизираните” със списването на „библията” на днешното време (DSM), това не е наука, а политика…

 

има един чичо, който е бил председател на Американската Психологична Асоциация ( да не се бърка с Американската Психиатрична Асоциация)  – има няколко негови неща в качени в нета, в които разказва за онова време – http://en.wikipedia.org/wiki/Nicholas_Cummings

 

 

 

а това е Роберт Спитцер  http://ru.wikipedia.org/wiki/Спитцер,_Роберт

 

той беше „добросъвестен” учен, докато през 2001 не взе да изследва как хомосексуалните могат да променят „ориентацията”, тогава се оказа „неправоверен”, бори се, бори се, но в крайна сметка, се върна у „наука” и призна че  „не е прав”… „хомосексуалните” са като негрите, „сексуалната ориентация” е като цвета на кожата, тя не може да се промени…

 

както и да е… много може да се пише, но само го сравнете с „научната” педантичност на Алфред Кинси…

 

като във всичко – важно е кой определя кое е, кое не е…

а това е въпрос на Власт…

кой я държи

 

( на село лягах рано, рано ставах, една заран ставам с петлите, пускам телевизора и попадам точно на туй към 8-та минута

http://www.btv.bg/shows/duhat-na-zdraveto/videos/video/707160530-Kak_se_preodolyavat_natraplivite_misli.html

8.30 минута просто хит – „да, днес … е …,  само след една седмица вече няма да е, щото влиза новата класификация…”

( през юни, по време на предаването, с новата класификация педофилията беше класифицирана като „сексуална ориентация”, но това не беше кой знае каква промяна, че да се „спомене”…)

 

кой прави класификацията…

„учените”

какво знаем за тях…

нищо…

освен че „знаят”…

 

сигурни ли сте

как го проверявате това

вярвате, че е така

 

с какво са по-добри от един „конклав”  облечени в червено кардинали, които определят кое е добро за вярващите и какво трябва да е поведението им…

 

ако утре Американската Психиатрична Асоциация от името на „Науката” гласува и приеме, че педофилията е „сексуална ориентация”, к`во пра`им…

сядаме и казваме – добре, щом „науката” така е „решила”…

или й теглиш една майна на нея и на тези самозабравили се „инженери” на човешки „души”, които решили да строят „светлото бъдеще”…

 

 

между другото Кинси е ентомолог и зоолог…

 

 

науката провежда експерименти…

има един друг, Джон Уотсън  http://bg.wikipedia.org/wiki/Джон_Б._Уотсън

станал известен с един експеримент  http://en.wikipedia.org/wiki/Little_Albert_experiment

това също е „наука”, обясняваща и освобождаваща ни от всякакви излишни допускания като „съзнание” и

 

http://psychclassics.yorku.ca/Watson/views.htm

http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/Psihol/Article/uots_psih.php

 

за да изучи поведението на живата система „от дъждовния червей до американския студент”

Да изтрие „демаркационната линия между човека и животното

 

 „The consumer is to the manufacturer, the department stores and the advertising agencies, what the green frog is to the physiologist.“

 

http://www.bbc.co.uk/blogs/adamcurtis/posts/WHAT-THE-FLUCK

http://www.izgora.com/showpost.php?p=766&postcount=18

 

горното…
е неразбираемо, щото е като килер, в който си нахвърлил нещата за да ти е разтребена стаята…
( кой идиот си показва килера…)
ако трябва да ги подредя и сгъна както се полага – трЕбва да ми „доди” муза, а докато я чакам ще мине време…
ако може да откриете нещо полезно – открийте…
ако не – не е чак толкоз дълго, к`во ви пука…

Adam Curtis от доста време не беше пускал нещо дълго…
тези дни пусна…
много интересно

http://www.bbc.co.uk/blogs/adamcurti…WHAT-THE-FLUCK

съмнява ме да го изгледате цялото преди да прочетете следващото (даже съм сигурен, че няма да го направите, щото сте като всички, и без да ви познавам, добре ви познавам), но ще продължа все едно сте го направили…

тази Tamara Mellon не я знам, бях е видял преди седмица по skynews в някакъв скандал ( или не било скандал, не знам, все едно), не ми е интересна, разказването на Адам Къртис обаче ми е интересно – щото е добро…
всяко разказване – за да те хване – започва с нещо малко, може да ти е близко, може и не чак толкоз, свързва го с нещо друго малко, но – по-далечно, за да създаде посока и с това перспектива – и да те отпрати назад, назад за да видиш отвисоко…
и накрая пак те върне в началото…
… и кой разбрал, разбрал… (колкото и каквото можал)

нещата придобиват смисъл само ако са в картина – във връзка, някаква цялост – картина се гледа от разстояние…
някой го правят добре туй с картината, друг не чак толкоз… ( при някой всичко е като разхвърлян килер, най-напред попадаш на нещо, но не знаеш дали е начало, или просто последното захвърлено, и затуй ти изпада най-отпред…)

картината се строи от разказвача…
тя може да е интересна…
тайнствена
загадъчна
може да е красива…
или пък правдоподобна…
може да е всякаква, но разказва повече за разказвача, отколкото за нещата в нея…

има една „загадъчна” картина, тя е с натрапчива „перспектива”, което не я прави по-ясна за разбиране…
може да е само упражнение в перспектива…
може да е прозрачна алюзия за нещо живяно някога от автора й…
може да е разни неща…

какво ни казва за Пиеро дела Франческа…

bg.wikipedia.org/wiki/Бичуването_на_Христос_(Пиеро_дела_Франческа)

 

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B5%D1%80%D0%BE_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0

https://en.wikipedia.org/wiki/Piero_della_Francesca

 
както и да е…
сега
щото съм писАл нещо преди време по въпроса ( 10 години – как мина живота в шеги и закачки „под линия”…) за който искам да говоря е най-добре да го пусна отново

http://www.izgora.com/showpost.php?p=766&postcount=18
(между другото сега забелязах – „хиксчето” е горе в дясно (не в ляво))

става дума за „опорните точки”…
( не онези които тези дни във връзка с едни актуални събития станаха особено известни и обсъждани (и за които след 3 месеца никой няма да се сеща), а тези на „света”, който обитавам…)

как ги определяме тези точки…
можем ли без тях…
очевидно можем – хаоса и абсолютната дезориентация на популацията, говори единствено за това, че някакви субекти – живеят без опорни точки…
как живеят е отделен въпрос…
като какви живеят също…

трябва да призная, че дълго съм се лутал преди да ги осъзная като „опорни” за мен, но с тях вече нещата придобиват перспектива, смисъл, има посока, границаТА също е очевидна…

кои са вашите „опорни точки”…
какво пазите…

не за какво се борите
( по-добър живот, мир, братство между народите)
а какво пазите
(какво е живота, кой си ти, кое те убива)

 

 

 

2017

 

50. за презервативите…

оня ден синът /12-13 г./ изнесе в часа по Човек и Природа доклада/проекта си/ „за презервативите“…

/ … /

като всичко при него, то става в последната минута; оказа се, че е …„за утре”, викам на жената – споко, аз ще го напиша /той ми стои у главата/ за половин час е, но тя отсече – НЕ

 

та седнаха те двамата със сина пред компа и почнаха да „проектират” – БАСИ, си викам…

по едно време жена ми идва и казва, трябва да пише и за „болестите предавани по полов път”, снимките в мрежата са ужасни, да му ги показвам ли, викам – показвай, тя – но те са УЖАСНИ, викам – добре, не му ги показвай… тя обобщи – НИКАК НЕ МИ ПОМАГАШ,  аз отвърнах, че съм готов всичко да напиша, прошнуровам и прономеровам, но тя ме освободи – НЕ, НЕ

по едно време пак дойде при мен – щото било „проект“, да не чете само, снимки щото няма да има,  – дали няма да е добре да занесе един презерватив да покаже, викам – ти имаш ли, щото аз не употребявам,  тя – не,  е -викам- прати го да купи от аптеката, но изчакай да взема апарата до го снимам как си купува първият презерватив на 12, жена ми се разхили, а аз просто исках да видя реакцията на аптекарката при поръчката на сина, но жена ми пак обобщи, че никак не й помагам и не … участвам, аз казах, че в глупости не участвам, мога да го напиша, но може да ме викат след туй да си говорим с психолози и педагози…

мислех да започна, че предмета е Човек и Природа, и че в Природата презервативи НЯМА, и въпреки че хората хилядолетия не са изучавали и преподавали „полова система“ и не са чували за презервативи, те някак са успели да се „плодят“ и „множат“ и не са успели да изчезнат, и забележително точно там където се изучава това „нова знание“ е в наличност демографска криза, и трябва да си вкарват имигранти за да изкарват пенсиите на бабите и дядовците, щото внуци няма… тъй и не ми бе дадена възможността чрез сина да развия тезата си, че Човек е намерил чудния начин да се справя с всички предизвикателства поставени от Природата като е открил Морала и неговите норми…. И че това е „най-икономичния” начин, и следователно най-предпочитания път – инак Природата можеш да се опитваш да я лъжеш с хитрини, и по-груби интервенции, но винаги за твоя сметка…

като се подготвиха с „Проекта” питам сина…

сине, вие там в училище като учите за презервативи, сифилис и други опасни и любопитни неща, за Любов учите ли

той се хили…

не бе, за дружбата на момче и момиче, за красотата във взаимоотношенията на двама които се обичат

не

а за Душата по друго нещо в това нещо дето ходите учите ли

не

еми тъй… – и викам на жената – и каква е разликата от комунизма, пак Душа няма и само половата им система е „налична”

щото може да ми се отправи с повече или по-малко основание упрек, че училището не длъжно да учи на „Любов“ и „Душа“, и това да го правя в къщи, ще отговоря че това училище, което не намира горното за необходимо, то не се изучава и в горните класове, дори по Психология, неизвестно за мен е намерило за необходимо да учи сина ми на 12-13 да го учи на презерватив, модерна контрацепция, и болести предавани по полов път… очевидно такива са му приоритетите и ценностите…

 

мога да ви кажа – децата масово гледат порно от 10 години, че и по-малко, „днес“ кой има очила се потапя и във виртуални истории… най-обичам да ми говорят някакви „експерти“ и „експертки“, които виждат деца само ако им ги доведат по рабата, и представата им за секса е от общуването с … вибратора на нощното шкафче…

 

пак ще кажа, че най-страшното в което живеем е КОРУПЦИЯТА НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО, и много съжалявам, но в това путин и руснаците са „абсолютно начинаещи“…

лежали ли сте под одеялото като малки, криейки се, когато е трябвало да спите за да дочетете главата от интересна книга… синът ми има приятел който така гледа на телефона си под юргана … истории

гледа такива неща…

 

 

изродите – просто не знаят какво следва с такова … Бъдеще

това няма лекуване, тези умове още нямат „firewall“ всичко туй директно се сваля в „биоса“, ако си родител как се пазиш от свят и техника, която бълва такава „забава“ / щото на чикиджии туй и да го приказваш файда йок, само да кажа че това в момента е най-модерната игра в училище/ … но под одеялото е вече като за последно

 

Кн тридесет и шеста

  1. V. МАКЕДОНСКАТА ВОЙНА

 

  1. А аз, казва Полибий, като укорявам тези, които приписват обществените събития и лични перипетии на Съдбата и на Случайността, искам да изкажа сега своето мнение по този въпрос, доколкото е позволително да правя това в един строго исторически труд. Действително по отношение на неща, чиито причини е невъзможно или трудно за един човек да разбере, може би сме оправдани, като се измъкваме от тази трудност, приписвайки ги на божество или на съдба, имам предвид такива явления, като продължителен дъжд или снеговалеж, или от друга страна – унищожаването на реколтата от люта суша или мраз, както и продължителни чумни епидемии или други подобни неща, на които лесно не може да се намери причината. Та по отношение на такива нещо ние сме склонни да възприемем популярното мнение, тъй като не можем да преценим защо се случват и в опита си с молитва и жертвоприношение да умилостивим небесните сили и питаме боговете какво трябва да вършим и да говорим, та да изправим нещата и да прекратим злото, което се стоварва върху нас. Но за неща, чиято причина може да се установи, от какво са предизвикани и до какъв край водят, ни бива, мисля, да ги приписваме на божествино деяние. Да вземем за пример следния случай. По наше време цяла Елада бе обхваната от ниска раждаемост и намаляване на населението, поради което цели градове запустяха и земята престана да ражда реколта, макар да нямаше нито продължителни войни, нито епидемии. Ако някой по този повод ни посъветваше да изпратим ( до оракулите ) и да попитаме боговете за това, и да разберем какво трябва да правим и говорим, за да увеличим броя на населението и да направим нашите градове по-многолюдни, нямаше ли това да изглежда всуе, след като причината за злото бе очевидна и лечението от него бе в собствениете ни ръце? Защото, след като хората бяха изпаднали в такава претенциозност и алчност, и безгрижие, че не искаха да се женят, или ако се женят, да гледат родените им деца, или като правило да гледат най-много по едно-две, тъй щото да могат да ги оставят заможни и да живеят в разкош, то това зло се разрастна рязко и неусетно. Защото в случаи, когато от едно или две децаедното загинеше от война, а другото – от болест, очевидно е, че къщите трябваше да останат изоставени и незаселени, както при пчелните кошери, по същия начин и градовете постепенно ставаха пусти и немощни. За това нямаше никаква нужда да се питат боговете какво средство ще ни предложат, та да се измъкнем от такова едно зло. Защото всеки един обикновен човек щеше да каже, че най-ефективно лечение е в действията на самите хора, или като сменят своите цели, или като със закон се задължат да гледат повече деца. За това нямаше нужда от никакви пророци и гадатели. ….

 

ПОЛИБИЙ Всеобща история

Т.III кн XVI-XXXIX

БАН ИТр ‘2003

 

 

 

както и да е… следващото е от началото на 2014 / на много места писах, някъде още стоят, но в тая работа файда няма…/

 

 

 

три седмици си пиша дълго и напоително с един екземпляр в катакомбите на един форум…

баси що страници изписах…

въпроса не е кой е прав – всеки е прав за себе си…

въпросът на кой ще е последния пост…

 

кой иска повече да е „прав”

 

 

 

*

 

преди време купих една книга за подарък на един Приятел…

той иска да знае и да чете – но няма време и не чете, тъй че не знае…

затуй търсих компромис – с малко четене – много да научи – и попаднах на това

http://www.helikon.bg/author/Люк%20Фери_75341/

щото е подарък – рекох да я проверя преди да му я дам…

баси ужаса…

(тука е дълго … в общи линии – цитати придружени с мой прилагателни…)

 

после видях това – и се спихнах в отчаяние

било препоръчано за учебно помагало

http://www.colibri.bg/novini/35/13-03-2012-da-se-nauchim-da-zhiveem-ot-lyuk-feri-odobreno-za-uchebno-pomagalo

ако с това обучават децата – това което иде е … прозрачно ясно

каквото сееш – туй жънеш…

тези сеят талаш

щото е френско – единственото с което ще коментирам е „гъзоизтривалка” (© Рабле )

 

не я подарих…

но някъде в училище я изучават

или друга подобна

(инак вие си я прочетете… освобождаващо е

колкото „едни” стават по-откровени и почват да  пишат по-големи глупости – толкова повече се освобождавам от илюзиите си относно „тях”)

 

 

*

 

вчера европарламента гласува доклада-луначек

http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?type=REPORT&reference=A7-2014-0009&language=BG

 

(доклада Естрела засега ни се размина – но тоя не…

относно „естрелата” не си правете илюзии, че  ни се разминала окончателно, не е… не и за дълго

туй е естрелската „Matrix”- agenda –  ( тя си е направо от СЗО  за „лица определящи политиката…”) –  40 стр.)

 

http://rodkom.org/ftp/oficial/standart_sex.pdf

 

някой път споря с приятели – никой не я чел – но ми казват, че говоря глупости – щото не вярват; всички линкове с абсурдни „новини” с които мога да ви залея, са следствие на нея – като „адженда”…)

 

 

тук е как са гласували „нашите” евро-дупутати по доклада-луначек (да го има за протокола)

 

http://www.votewatch.eu/en/homophobia-and-discrimination-on-grounds-of-sexual-orientation-and-gender-identity-motion-for-resolu-2.html

 

( пишете дето е All Member – Bulgaria и гледате)

/бел.2017 това сега не се отваря, тогава беше свободно – има го тук

http://www.sva.bg/105710981086107310971077108510801103-10761086-1084107710761080108010901077/24  /

единствен, който е гласувал „против” е „независимия” Димитър Стоянов, всичките „десни” -„реформатори” и „гербаджии” – или „за” или „въздържал се”…

 

сега напишете Germany или Italy, и вижте колко от EPP (европейската народна партия) са били „лоялни” и гласували „против”…

 

толкоз за „дясното” на някой у нас и неговите „ценности”

толкоз и за нашенската политика

 

 

*

 

щото ще кажете – к`во толкоз…

 

НИЩО – ще ти кажа…

седи и зяпай…

 

удивително е колко кратко хората помнят…

преди няма три години ме изгониха от един форум, щото се дразнеха на опозицията ми срещу гей-браковете ( което си е тяхно право ) но все пак се спореше – но изобщо не помнеха, че само две години преди това – бракове изобщо не се обсъждаха, щото беше абсурдно – а само колко е „естествен” хомосексуализма…

 

като споря – се опитвам да обясня логиката на „технето” и да покажа колко е опасно то – щото като „техне” на „социалната инженерия” то е неутрално и може да ползвано за едно или за друго…

не се разбира…

 

всички скачат като ощипани – като им говоря за легализирането на педофилията – ( никой от тях обаче когато му приказваш за борбите на хомосексуалните и техните страдания през 50-те и 60-те години в америка не казва, че те са били абсурдни, напротив, днес в мейнстрима те имат ореола на борби за „човешки правдини”…

това не се отнася за педофилите – само защото в момента не са „легитимни”…

при победа ще станат същите „герои”…)

 

писах тук за дефиницията на педофилията като „сексуална ориентация” в  DSM 5  на АПА; но то е само краен опит на „завършване” – когато почнете да ровите – замирисва – но става очевидно как се приготвя

 

има един B4U-ACT ( преди тях историята е много дълга –  туй е само илюстрация )

 

това са принципите от 2008

http://b4uact.org/principles.htm

 

това е една „научна” конференция от август 2011 – подготовка DSM 5

http://www.b4uact.org/news/20110817.htm

 

коментарите срещу нея са много и крайни – и все пак като резултат през 2013 – педофилията я дефинираха като …  „сексуална ориентация”

 

( за да няма недоразумения – тези са „обречени” на „успех” – щото са част от „аджендата”;  мога да ви залея с линкове – коментари но е безсмислено – едно няма да ги прочетете, друго няма да разберете или повярвате… )

 

преди време бях пуснал – „формулата” – по която се работи

 

 

„медитирайте” малко върху нея… отваря „интерпретативното” око

 

инак тоталния ми ступор дойде от Италия – тези там вдигнаха знамето на „любовта” до недостижими височини… борят се с 13 джендърни фобии –  при използване на „език на омраза” и „престъпления от омраза”

когато прочетох туй – помислих че е руски fake – толкова откровено абсурдно звучеше

http://www.juvenaljustice.ru/index.php/news/1461-pedoseksualizm-uzakonivaetsja-v-italii

 

но отдолу има линк от италианския парламент – с гугъл-транслейтър – прекарах незабравими часове

 

http://www.senato.it/japp/bgt/showdoc/frame.jsp?tipodoc=SommComm&leg=17&id=00734516&part=doc_dc-allegato_a-ddlbl_eaddl1052&parse=no

 

започнахте ли се с „фобиите” – баси ако нямате някоя, трябва като при Джером Джером да се обидите, че ви е прескочила

мога и още – ама нЕма нужда

нали…

 

*

 

за к`во го пиша туй…

щото тук накрая – битки няма… и си пиша от Душа

но като отида някъде другаде и заспоря – почнах да зациклям, щото спора по-някакъв начин придобива мащаба на една Абсурдност, която ме плаши…

имаше нещо ненормално…

 

тогаз открих един въпрос който поставяше „спора” на „нова” плоскост, от която аз можех да си обясня – предишните разминавания…

те ставаха естествени – не се решаваха – но се обясняваха…

 

кой е въпроса…

 

много е интересно да хванете и да попитате както си спорите (между другото, неопределено и неангажирано) Човека до вас –

 

 

  • извинявай, ти Душа имаш ли?!

 

 

то е Шок и Ужас – пълна неадекватност – не може да разбере дали се майтапиш, сериозно ли, де е вързалката,  пил ли си, дали ти е добре…

 

и започва едно… ( няма значение…)

 

  • Какво е Душа…
  • Дай определение…
  • Добре ли си…
  • Луд ли си…

 

За мен въпроса е толкоз прост – че предполага два елементарни отговора – по вътрешна очевидност

 

  • Да, имам (1)
  • Не, нямам (0)

 

Не знам, също е възможен отговор – но е добре да оставим приятеля си сам със себе си да се изясни на спокойствие, и като намери решение да ни го сподели за да знаем с кого говорим – с Човек с Душа, или членоразделен хомункулус…

 

 

що го приказвам това – щото разбрах, че с хомункулуси не мога се разбра…

не че не мога да споря – те артикулират някакви аргументи, които тялото им подсказва – но то е като от пусто в празно… щото нито аз мога да се откажа от очевидностите, които Душата ми съзерцава, нито те могат да надскочат импулсите, които сетивата им подават…

 

 

това е дълга тема – някой път ще я разкажа – но накратко

 

едно време – всички имали Души

 

XV-XVI в. в Европа някои почнали да откриват, че имат „Аз” – това е нещо, което се сдобива или към което можеш да преписваш разни предикати…

( отначало „Аз” и Душата не били в очевидна опозиция, но „Аз” се сдобило с „техне” с което преразказало „Света” като свой… )

 

 

живеем в „революционно” време – днес и Душата и „аз” са под силната критика и натиск – на „ум-а” ( нещо зад което колкото и парадоксално да е, се крие „тялото”, щото се разглежда единствено като „естествен” резултат от случайна и неутрална еволюция – и проста функция на природни инстинкти, нагони и импулси )

времето е революционно – щото освен натирването на Душата – и разопаковането на историческия „аз” – остава един хомункулус, чийто „легитимни” идентичности се основават на форми на секс и други телесни нужди…

 

 

хомункулусът обаче има чудната способност ( не знам откъде взета ) да се обижда, той срам няма, подобно да други животински тела, но виж обида чувства, засяга се, което е необяснимо, от кой точно нагон го извежда…

 

 

затуй комуникацията с него е много особена… и бих казал трудна…

неговата цел е хем да освободи всичките си телесни нагони и емоционални мераци, тъй че да се чувства свободен и неограничен, хем същевременно да принадлежи на нещо като Култура, чийто корени са в Душата, и нейния стремеж към Спасение от тези нагони и мераци…

когато види че не може да си „играе” на тази Култура – той я руши…със страст която му е естествена…

 

 

тук има един филм за Алфред Кинси, а под него две интересни  презентации

(

http://rsvpamerica.org/media/

 

*

 

едно време като учех финанси имах Застраховане…

отидох в библиотеката, и щото с всичко започвам от далеч (и затуй не го свършвам) си поръчах не посочените учебници, а едни отпреди 9-ти…

 

там в самото начало на един учебник като историческа ретроспекция се разказваше за първите застрахователни дружества… ( тетрадката ми е някъде из кашоните – не мога да я намеря – така че или го приемете на доверие – или като измишльотина)

 

та, първите Застрахователни дружества били основани в Рим…

участниците в тях – се включвали като престирали парични вноски и лично участие в погребални церемонии и помени…

срещу това – те си гарантирали – че „в случай на смърт”, представителите на Застрахователното Дружество ще пренасят жертви от тяхно име и ще включат името им в молитвите пред боговете – всичко туй с цел да се положи грижа за Душата, когато няма как да си помогнеш от оня свят… ( застраховаш се)

 

 

като си помисля – за какво се грижи и какво застрахова днешния хомунукулус и ми става смешно-тъжно…

 

( екзотиките цици, крака, пениси, нос и прочие не коментирам…)

 

един Приятел – работи за застраховател – ми обяснява, че целта е да накараш будалата да се застрахова за нещо за което няма риск  като допълнителна услуга – но да дължи вноски…

 

да сте чули застраховка „Душа” ( само да не им давам идеи…)

 

това го пусках скоро…

то и скоро ще е актуално, щото обяснява много…

 

 

http://www.marxists.org/russkij/trotsky/1936/betrayed/7.html

К несчастью, общество оказалось слишком бедно и мало культурно. Планам и намерениям коммунистической партии не отвечали реальные ресурсы государства. Семью нельзя „отменить“: ее надо заменить.

 

 

„социалните инженери” на Запада просто ще се провалят – по простата причина, че „плановете” и „намеренията” им „не отговарят на реалните ресурси на държавата” (защото са абсурдни)

колапса – който ще бъде икономически – е само следствие на моралния и нравствения;

но е неизбежен…

 

 

 

Тит Ливий в предговора на Историята си пише:

 

Далеч по важно според мен е всеки да обърне внимание на това какви са били животът и нравите, с какви хора и умения у дома и на война е възникнало и се е развило могъществото на държавата ни, а сетне – да се замисли сериозно как постепенния упадък на дисциплината най-напред са поддали нравите, впоследствие развалата е почнала все повече и повече да ги разяжда, додето най-сетне всичко не е тръгнало стремглаво да пропада, та да се стигне до времената, когато ние вече не сме в състояние да понасяме нито пороците си, нито лекарствата за тяхното изцеряване. 

 

 

49. победата /2/…

/ това е следващото на предното от 2005/ Тази тема я разнасям вече на трета Планета… Преди три години ги приказвах, преди две почнах да я пиша… и още не ще да свърши…като път заобикалящ всичко до което може да се стигне и затова безкраен…

 

 

ТА

 

първото мнение в темата писано на 15 януари 2003

http://www.izgora.com/showthread.php?t=113&page=1

завършва така

 

Тези които са “ГОРЕ”, т.нар. “елит” представят нещата като сблъсък “Ляво -Дясно”, като искат да внушат, че и у нас е същото както по Света.

Словесната лавина около “Дясното” е най-показателния пример за безсмислеността на говоренето в България.

Истинската ОПОЗИЦИЯ обаче вече не е “ЛЯВО- ДЯСНО”, защото нещата задълбаха, и ние сме пред прага на ХАОСА, където нещата започват с “ГОРЕ-ДОЛУ”.

Та, изпосталялото от празни приказки “ГОРНО” се сгромолясва с неизбежността на обреченост на ТЯЛО, изоставило и забравило ИДЕИТЕ.

А “ДОЛНОТО” все още се лута в нерешителността на собствената си внушена незначителност.

Какво следва?

 

 

Следва това, което последва…

 

НИЩО…

 

и затова не са виновни “онези” ГОРЕ, а просто тези ДОЛУ толкова можаха… това “НИЩО” е следствие на тяхната ПОТЕНЦИЯ за НЕЩО. Това разбира се изобщо не означава, че “онова” ГОРЕ печели, има някакво бъдеще, или е натрупало някакъв актив и пр., напротив… то се е самообрекло на изчезване, поради очевидна си нефелност и бездарие, обилно полята с арогантност характерна за всяко едно особено тъпо нещо. И като такова изобщо не е интересно…

 

Това което ме пъне да се напъвам (напреки на всяко Дао) е Идиотията, която този ХАОС ще роди и ще ни залее и удави…

 

Проблемът не е само у нас, но той ме интересува единствено като български.

Във връзка с изборите в Германия преди извесно време се появи това

http://politiki.osf.bg/?cy=67&lang=…rnal&a0p_id=472

Днес се появи това от … Бразилия

http://www.dnevnik.bg/show/Default….73399&rubrid=23

 

Не мисля, че нещата ескалират…. просто бавно зреят…

 

Та това е дълга глупава казванка, която можем за удобство и разграничение от горната за Мечо Пух да назовем

 

 

ЗА КИБИКА И ПУСТОТАТА

или

НАРЪЧНИК ПО НИЩОПРАВЕНЕ

 

ИЛИ

 

СЛОЖНО, ТЪМНО, ОБЪРКАНО И НЕЯСНО,

КАТО ПЪТЕЧКА НАСРЕД ОМАГЬОСАН ПРИКАЗЕН ЛЕС,

 

ИЗЛОЖЕНИЕ

 

ЗАТОРМОЗЯВАЩО, ОБРЕМЕНЯВАЩО И ЗАДУШАВАЩО

ВСЯКО ЕДНО ПОДРЕДЕНО СЪЗНАНИЕ,

ЗА КОЕТО Е ЯСНО КАК СТОЯТ НЕЩАТА В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.

 

ОТЧАЯН ОПИТ ДА СЕ ПАЛИ МОКРА ШУМА,

ТА ДИМА КАТО СКРИЕ ГЪСТИТЕ ОБЛАЦИ

ЗАКРИВАЩИ ЯСНОТО СИНЬО НЕБЕ,

ЧЕТЯЩИЯТ НАЙ-НАКРАЯ ДА СИ СПОМНИ ЗА … СЛЪНЦЕТО

 

или

 

ЗА ПЪТЯ НА ДОЛНОТО

 

 

 

Когато се окажеш насред някоя тъмна, гъста и злачна гора, не можещ от върховете на дърветата да видиш ден ли е, нощ ли е, заобиколен отвред от спиращи дъхът ти зловещи шумове и рев на непознати зверове, като видиш несънуваните чудеса, които тук и там откриваш в нея, имаш пълното основание да предполагаш, че е омагьосана…

Почваш да се чудиш какво да правиш …

 

КАКВО ПРАВИШ?

 

Казваш си… това е сън! Не е истина! Сега ще се събудя!

И чакаш да се събудиш… после свикваш… и така не се СЪБУЖДАШ…

Пък може най-накрая да приемеш ситуацията за реална…

Сядаш… Чудиш се… Тръгваш… Гледаш… Спираш… Мислиш … Търсиш….

 

Хващаш пътя?!

А ако няма ПЪТ…

всяко първа крачка е начало на пътечка…

бродиш…

множиш пътечките…

търсиш края на Гората.

ИСКАШ да излезеш – КЪДЕ?

ИЗВЪН…

Кое “ИЗВЪН”?…

Изобщо сигурен ли си, че ВСИЧКО не е просто само една ОМАГЬОСАНА ГОРА…

 

Времето минава… следите се множат… пътечките се сплитат и объркват… “не бях ли вече тук?!”… не са ли това следите на друг… “тук” беше различно… някой го променя… как го “променя” като все си остава СЪЩОТО…

Гора без “ИЗХОД” и …“ОТВЪД”…

 

 

Кой я е създал…

Как се поддържа Магията…

“ИЗХОДА” илюзия насред ИЛЮЗИЯТА ли е…

 

А какво, ако това е една самосъздала се от събраните и омешани цели, мечти и идейки на попадналите в гората “икономична” и ефективна система, поддържаща ИЛЮЗИЯТА чрез енергията, която същите обитатели изразходват правейки пътечки и пътчета, в опита си да я напуснат…

 

 

Това е омагьосана Гора от нея не можеш да излезеш, ако тръгнеш да излизаш…

така само ще я направиш по-гъста и непроходима…

Всеки път, който ти обещава, че ще те изведе, ще те вкара само по навътре…

 

 

Как да ПОЗНАЕШ ПЪТЯ…

 

Пътят си е Път…

Той е сам за себе си…

ти не го вървиш… той те върви…

той си е Път…

не е цел за достигане…

не е резултат за постигане…

хващаш го, не щото ще те изведе някъде, или ще те доведе до нещо…

или щото случайно си попаднал на него търсейки нещо друго…

просто оставяш сърцето… да открие Центъра в себе си…

Там той сам ти се разкрива и те е поема….

 

 

Една гатха от Олтарната сутра от ХУЙНЕН – шестия патриарх започва така:

 

 

Глупавите хора практикуват

заради постигане на щастие [в бъдеще],

а не заради Пътя, и казват,

че да се практикува

заради постигането на щастие

е истинският Път.

 

 

Глупавите хора… правят и казват толкова много неща… че Гората вече се пука по шевовете и пращи от магия…

 

 

Макар приказката да е дълга, не е необходимо тук да е безкрайна. Преди няколко седмици ми попадна един линк, с една… илюзия на сетивото… Просто не мога да го обесня по-добре… илюзията си е илюзия сама по себе си, вземам я само като “фокус”, който нарисуван разказва сам по-добре от “хиляда думи”…

 

ТА

 

http://www.patmedia.net/marklevinso…l_illusion.html

/ туй го хванала липсата – сега 2017 го намерих тук   http://www.rpdms.com/satillusion/

 

 

/

 

Сетивото винаги ни води навън… извън нас, при шаренията и гюрултията…

там е живота…

реалното…

Каквото и да виждаме и приказваме обаче винаги остава нещо

невидимо…

недоизказано…

скрито…

 

Нещо в нас като че ли ни казва … Търси…

то не е като да ходиш насред кръг от розови точки следвайки празната…

не е като да обикаляш като муле на харман …

не е като да вършиш работа… с която никога не можеш да достигнеш … Нещото…

 

За да ВИДИШ НЕВИДИМОТО, трябва не да обикаляш кръга, а да откриеш Центъра и да се фокусираш в него…

чак ТОГАВА невидимото “НИЩО”става… “зелено” НЕЩО…

 

Тогава откриваш, че нещото е нищо, а НИЩОТО – НЕЩО…

 

Махнете кръстчето – център от горната картинка и Света е повече от ясен…

Сложете Център и ще видите Невидимото…

 

Магията не е, че при Център нещо Невидимо се появява…

Магията в Гората е в това, че човек в нея е загубил Центъра в себе си и така става сляп за някои неща. Той сам “ослепява” и създава за себе си Невидимото, което като Човек видимо му е дадено…

 

като компенсация Слепеца тръгва да гони по пътечки и пътчета Нещо навън, дето е в него…

 

 

 

П.П.

Две предишни неща, който някак се връзват с това, ей така дето се вика да има…

 

http://forums.izgora.com/showthread…4&page=14&pp=10

 

I.

 

 

… Ето нататък над гората се е вие тънка струйка дим, излизаща из невидима фермерска къща – флаг, развят над нечий селски дом. … … Издигне ли се тая тънка струйка като знаме над гората, значи нейде долу е уседнал живот – тъй е възникнал Рим, появили са се изкуствата, зародили са се империите, все едно дали в американските прерии или в азиатските степи…

 

ХЕНРИ Д. ТОРО

“Зимна разходка”

 

 

Димът е флага на Дома…

Домът е фундамента на Цивилизацията…

А каква ще е тя, какво е нейното Изкуство, и каква Империя може да роди,

зависи единствено от тези които вечер се събират около Огъня…

от това в какво вярват, как мислят, колко са способни, и какво са готови да жертват…

 

Няма Цивилизация без Граница…

Както няма и Нива без синор…

Няма постоянна или вечна Граница…

всяка Граница е пулсиращо Усилие…

това е нейната дълбока Същност…

след Време това поражда Умора…

Умората не се прогласява, а се наблюдава…

Проявява се в Изборите, които правят тези,

които запалиха Огъня, в Дома, от който излиза Димът отиващ високо в Небето…

 

Една Цивилизация е жизнеспособна, докато нейните „селяни“ с ИЗБОРА си са готови и способни да отговарят на Предизвикателствата, с които Времето и тези отвън я „изпитват“…

 

 

 

Това беше началото на една дълга “Бушистка казванка”. Днес в нашия Свят “флага” е изгубен, в къщите Огъня е сменен от електричество. Няма Огнища… Центърът на Дома, който събира вечер Семейството в Едно е подменен… Той вече не е Огъня в Огнището, който се поддържа с ГРИЖА и може да се съзерцава, а кутия с електронно-лъчева тръба в нея, която се зяпа между пускане и спиране… с цел да продължиш да зяпаш онова, което си оставил уж навън до изтривалката на Портата на Дома…

 

 

А това е от тази “приказка” преди няколко епизода

http://forums.izgora.com/showthread.php?t=31&page=2

 

 

Хората са загубили “Центъра” в себе си…

И създават “Света” като територия отвъд “Границата” на Аз-а си…

получаваме съвкупност от хора сдобили се със граничен “Свят”…

… което е една много нестабилна “Констелация”…

 

Обществото на хора без “Център” – представлява парадокса – на заселения ”Вакуум”…

 

“Вакуум” в който всеки планира, проектира, строи…

без да се замисля върху какво…

забравяйки да отчита “основата”…

поради което „вижда“ само че всеки му пречи…

…….

…….

…….

Защо тази “приказка” е Джедайска… т.е. за Силата…

защото тези “точки” са “основата” и “ключа” на всеки “Свят”…

тяхната същност, колкото и да е “умозрителна” като построение и последващо скриване,

дълбоко в себе си е “силова”…

И задачата на един Джедай е да пази “опорните точки” на “Света”, който защитава…

Да се унищожава “Света” на друг заради “спорта”, или защото просто ти е по силите, е занятие достойно за презрение…

……

……

……

Всяка Система, щото идва от Нищото, т.е. е създадена, си има Точки, на които се крепи, виси, основава и пр….

Един Приятел, на който му разказвах нещо от сорта ме открехна, че си има английски лаф за тях – Single point of failure…

 

 

Проблемът е в тяхното определяне…

Всичко останало е следствие…

48. победата /1/…

туй се е запазило 2005

 

Политиката е занятие на хора, които … наистина не са “наистина лоши”…

те просто са глупави… глупави по един по-особен техен си начин…

 

За разлика от другите хора обаче, които също са глупави и наистина не са “наистина лоши”, по-голямата част от занимаващите се с политика са толкова глупави, че са налегнати от мисли, което ги кара да се мислят за много умни и знаещи. Това създава едни СИТУАЦИИ, които ако се гледат отстрани са страшно смешни и весели, но тъй като са “реални” по начин, който всички сме научени да приемаме много сериозно и част от нашия засега възприеман като единствен живот, съпроводени с висока среднопретеглена тежест като последици за всеки един от нас, са доста болезнени и противни.

 

Това което искам да кажа е, че макар и глупави трябва да се опитваме да разбираме политиците… те наистина са хора, които наистина не са “наистина лоши”… просто са по-глупави, глупави по особен си техен начин, а както по-горе показах Глупостта е естествено състояние и не може сама по себе си да бъде съдена…

това което кибиците могат да правят е с глупостта си да избират между конкретно предлаганите Глупости на политиците или Глупостта да не се интересуват от тях…

 

 

Преди мноооого години на една друга Планета – отворих една тема

 

МЪЛЧАНИЕТО на КОСТОВ, и врявата на лилипутите

ДАО на ПОЛИТИКА, и пътищата на политиците

 

Тая тема, заедно с планетата изчезна та се не виде, и сега този, който чете ще трябва да приема всичко на доверие. Не че е интересно, или необходимо, но така за контекста, тя започваше с обобщението, че човек влиза в политиката от Глупост и завършваше с нещо от сорта, че Пътя на Политика накрая го довежда до Дао на Мъдреца, и че виждам един, който върви по него, но дали ще стигне до края зависи само от него. От дълго време вече не виждам нито един да върви по Пътя на Политика

 

завършвах с ДАОДЪДЗИН (не съв сигурен в чий превод, но май беше този)

 

Правдивите думи

не са красиви.

Красивите думи

не са правдиви.

Добрият

не е красноречив.

Красноречивият

не е добър

Знаещият

не е всезнаещ.

Всезнаещият

не е знаещ

 

Мъдрецът не се запасява,

но колкото повече прави за другите,

толкова повече забогатява;

колкото повече дава на другите,

толкова повече има.

 

Небесният Дао

допринася полза на всички неща,

но не им вреди.

Дао на мъдреца е:

Действай, на не отнемай.

 

 

 

Пак в онази тема казах нещо от сорта, че единствено си заслужава да се говори за ПЪТЯ на ПОЛИТИКА, а не за пътищата на политиците, защото те са толкова многобройни и неизброими, колкото е необозрима човешката глупост.

Разбира се в световната литература съществуват образци, които някак между другото, просто и гениално разкриват как наглед неизброимото, непребродимото може да бъде представено просто и ясно. Като бездарен, ментално осакатен и ненадарен с особени прозрения, мога само подпирайки се като на патерици на някой гениални произведения да подредя обърканите си от глупост разхвърляни мнения…

 

ТА

 

ЗА МЕЧО ПУХ И МЕДЕЦА

ИЛИ

ПЪТЕВОДИТЕЛ на ГЛУПЧОТО, РЕШИЛ ДА СТАВА ПОЛИТИК

 

ИЛИ

 

КРАТКО, БЪРЗО И НАПОИТЕЛНО,

КАТО ЛЕТЕН ДЪЖД НАСРЕД ГОРЕЩ ДЕН,

 

ИЗЛОЖЕНИЕ

 

ПРОЧИСТВАЩО ВСЯКО ЗАДРЪСТЕНО СЪЗНАНИЕ

ОТ НЕНУЖНИ ЗАУЧЕНИ СХЕМИ, СЛОЖНОТИИ, ГЛУПОСТИ И ЗАБЛУДИ

СЪЗДАДЕНИ ЗА ДА СКРИВАТ ОТ УМА И СЪРЦЕТО

БЛАГОДАТНИТЕ ЛЪЧИ НА ИСКРЯЩОТО СЛЪНЦЕ НА ИСТИНАТА

 

С ЦЕЛ ПРОЗРЕНИЕ НА ДЕЙСТВИТЕЛНАТА И ЕДИНСТВЕНО ДВИЖАЩА СИЛА

при УЧАСТНИЦИТЕ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЖИВОТ

 

ИЛИ

 

ЗА пътищата НА политиците

 

 

 

 

За МЕЧО ПУХ и неговият СВЯТ може да се говори всякак…

той е образ дащен…

 

В него може (с извинение) да се привиди и това

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=163&WorkID=10858&Level=1

може да се намери повод да се напише и това

http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=12144

може всеки според собствената си Глупост да види най-невероятни неща…

 

но “НАИСТИНА” нещата без съмнение стоят

 

ТАКА

 

 

Всяко сериозно и неслучайно нещо си има

 

ВЪВЕДЕНИЕ

http://www.bulgaria.com/children/romani/mecho_puh/vqvedenie/index.html

Не е възможно да отидеш за дълго време в Лондон и да не посетиш Зоологическата градина. Има хора, които започват да я разглеждат оттам, където пише:

 

ВХОД

 

и с възможната най-голяма бързина минават край всички клетки…докато стигнат дотам, където пише:

 

ИЗХОД

 

Но най-умните отиват веднага и застават при най-любимото животно.

 

 

Тъй е и с родното политическо “позорище”, несериозните кибици разглеждат клетките на бегом, няма тръпка, няма съпричастие, безинтересни са им “номерата”, чужда им е съдбата и болката на обитателите, не поглеждат в очите им, не чуват вопъла им. Ако изобщо влезнат бързат да го напуснат през “ИЗХОД” и да си гледат техните си делата, като оставят тази тъжно-весела менажерия сама на своите страсти заключени между “ВХОДА” и ”ИЗХОДА”.

Истински “умните” редовни посетители пък отиват пред клетката на “най-любимото животно” и допринасят с каквото могат за доброто на добичето или просто го зяпат съпричастно.

Чалъма във всеки увод е неговата краткост, иначе той самият се превръща в самата книга и нещата стават сложни и объркани…

 

ТА

 

как се започва?

Естествено със заглавие на първа глава

http://www.bulgaria.com/children/romani/mecho_puh/glava1/

 

ГЛАВА ПЪРВА

В КОЯТО СЕ ЗАПОЗНАВАМЕ С МЕЧО ПУХ, С НЯКОЛКО ПЧЕЛИ, И ПРИКЛЮЧЕНИЯТА ЗАПОЧВАТ

 

Как де не се заинтересуваш и да се зачетеш… има си всичко. Герой – МЕЧО ПУХ, масовка – няколко пчели, приключения… скрито остава важното – “медеца”, но и най-големия глупец ще се сети, че само за него ще става дума в приключение между мече и пчели ( Само изключително подценяващи читателя си автори още в заглавието “подсказват” около какво се върти интригата, например “Островът на съкровищата”)

И

как се започва…

Като всяко гениално нещо с КРАЯ, предупреждение за всеки, на който му е дадено да разбере

 

СЪС СЛИЗАНЕТО

 

Всеки, който започва Приключението, предварително е предупреден как се слиза… стига да не е толкова глупав, че да се мисли за умен ще го разбере…

 

Ето мечето Едуард слиза по стълбите…бум…бум…бум с главата надолу, зад Кристофър Робин. Това е единственият начин за слизане по стълба, доколкото му е известно. Понякога му се струва, че сигурно има и друг начин – само да можеше за минутка да не си чука главата о всяко стъпало, а да помисли малко. Тогава пък му се струва, че няма! Но – както и да е – ето го вече долу – готово да ви бъде представено: Мечо Пух!

 

Като тръгнеш да “слизаш” или … “излизаш”, винаги е “с главата надолу” придружено с “… БУМ…БУМ…БУМ…” и невъзможността за малко да спреш и помислиш… Това компенсира липсата на предварителна размисъл и е … възнаградено с ВРЕМЕ за много последваща размисъл, разбира се, ако не си безнадежден случай…

 

Време е ПРИКЛЮЧЕНИЕТО да започне. То започва винаги уж СЛУЧАЙНО, но всъщност възможността за него предварително е заложена като потенция в характера на Героя.

 

– Веднъж, както се разхождаше, Мечо Пух стигна до една поляна сред гората, в средата на тази поляна растеше грамаден дъб, а откъм върха на дъба се чуваше силно бръмчене.

Мечето седна под дървото, сложи глава между двете си лапи и започна да мисли:

„Преди всичко – каза си то – това бръмчене значи нещо. Не може да има бръмчене само току-тъй: бръм…бръм…без да значи нищо. Щом има бръмчене – значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела.

После мисли още дълго и каза:

„А единствената причина да си пчела – доколкото знам – е да правиш мед!

То се изправи развълнувано.

– А единствената причина да се прави мед е – за да мога аз да го ям!

Така мечето започна да се катери по дъба.”

 

 

Може дълго да се пише за “логическата верига” на Героя… но определено на него ОТВЪТРЕ му е ДАДЕНО и ЗАЛОЖЕНО като чуе “бръмченето” да стигне макар и сложно до – “за да мога аз да го ям “. Разбира се трябва да се има предвид, че при МЕЧО ПУХ, като Герой, който е лишен от Глупостта да се мисли за умен нещата са пределно опростени… При нашите политици, “дарени” с най-голямото заслепение да се мислят за особено знаещи и умеещи, осенени от призванието да се грижат за “общото благо”, да преразпределят “справедливо” “общото”, отделно и с “грижа за националните интереси”, логична верига от началото, когато да чуят гюрултията, шетнята и калабълъка на Пазара, до нейния край “за да мога аз да го ям” е толкова объркана, шизофренна, крива, нагла, омотана, тъпа, хлъзгава, сгъчкана, смешна, скрита, идиотска, проста, че не може да се проследи стъпка по стъпка. Тя е много индивидуална, “уникатна”, както е уникална и всяка една Глупост. В нея обаче винаги присъства ПРИЗВАНИЕТО и ПРОЗРЕНИЕТО – “АЗ ЗНАМ! АЗ МОГА! ТОВА Е ЗА МЕН! ДРУГИТЕ СА ГЛУПАВИ, ТОВА МЕНЕ ЧАКА!”

 

 

ЩОТО ИЗЛОЖЕНИЕТО е кратко ще се спрем и посочим само стъпките на МЕЧО ПУХ до МЕДЕЦА. Те подобно и на “логическата му верига” са много по-прости, изчистени от всякакви други спекулации и ясни за разбиране. При нашенските политици пътя е същия, но доста по-удавен в думи и алабализми.

 

 

Пътя е един, а СТЪПКИТЕ са ТРИ.

 

СТЪПКА НОМЕР ЕДНО! – КАТЕРЕНЕ

 

Така мечето започна да се катери по дъба.

            И се катери, и се катери, и се катери,и както се катереше, то си затананика една песничка. Ето каква беше песничката:

 

„Ах, не е ли смешно, че обичам мед? Бръм…бръм…бръм… Чудя се защо!“

 

Покатери се още по-нагоре и още по-нагоре и още малко по-нагоре, и се сети за друга песничка:

„А колко смешно би било, нали, мечките да бяха вместо тез пчели: кошера си щяха с мед те да напълнят (ако пчели бяха – мечките сами) в дънера, на ниско – да не качвам стълби!“

То се бе поуморило, затова изпя тази Оплакваща се Песничка.

Ето го, почти стигна. Само да се качи на ето…онова клонче…

 

В пътя на политиците тази стъпка е проява на особена наивност и неопитност, съпроводена със симпатичната илюзия, че благодарение на собствените сили и умения (неща в които нито един политик не се усъмнява, самото им незабелязване от околните буди удивление у носителят им). Тази стъпка бързо свършва с

 

“ПРРАСС!!!!”

 

счупването на клона, причинено обикновено от преобилното му населяване от “умни”, “способни”, “призвани” маймуни, подтикнати от инстикта им към социалните върхове на стадото. Следват клоните надолу… уви при глупаците, считащи се за умници, никога няма да чуете признанието чистосърдечно споделено от МЕЧО ПУХ след приземяването

 

“… всичко се случи поради обичта ми към меда. Ох! Помощ!”

 

 

 

ВТОРА СТЪПКА – намери си БАЛОН

 

Тука се появява нов Герой – човекът раздаващ БАЛОНИ. За него те са БАЛОНИ, но за МЕЧО ПУХ те са възможност да реализира потенцията си и да упражни любовта си към МЕДА.

 

– Добро утро, Кристофър Робин – каза Пух.

– Добро утро, Мечо Пух – каза ти.

– Мисля си, дали имаш нещо такова като балонче.

– Балонче?!

– Да. Тъкмо си мислех, като идвах насам, дали се намира балонче у Кристофър Робин, или не … защото се бях замислил за балони.

– за какво ти е притрябвал балон? – попита ти.

 

Пух се огледа наоколо, за да се увери, че никой няма да го чуе, и като си сложи лапата до муцуната, прошепна:

 

– Мед!

– Ама не може да се вземе мед с балон!

– Мога! – каза Пух.

 

– Случило се беше така, че предишния ден ти беше поканен у своя приятел Прасчо и там на всички гости раздадоха балончета. На теб се беше паднало голямо зелено балонче. А понеже един от Заювите роднини не дойде – много малък беше още , за да ходи по гости – и неговото балонче остана, ти занесе у дома си и зеленото, и синьото балонче.

 

– Кое от двете искаш – показа ги ти на Пух.

 

Той сложи глава между двете си лапи и много внимателно обмисли.

 

– Виж как стои работата: когато отиваш с балон за мед, най-важното е пчелите да не те усетят. Ако си със зелен балон – те ще помислят, че ти си част от дървото и няма да да те забележат, ако си със син – ще помислят, че си част от небето, и пак няма да те забележат. Въпросът е как по-добре ще ги заблудиш.

 

– А няма ли да те забележат под балона? – попита ти.

– Може и да ме забележат , но може и да не ме забележат – с пчелите никога не се знае какво може да ти се случи!

 

Пух помисли един миг и добави:

 

– Ще се постарая да изглеждам като малко черно облаче.

– Тогава по-добре да вземеш синия балон – каза ти.

 

 

 

Изборът на БАЛОН по пътя на политиците е тема на много книги, писани от едни глупави люде, дето колкото и невероятно да е, се мислят за страшно умни, и които гледат “отгоре” на маймуните накацали по клоните на социалното дърво. БАЛОНИЯДАТА е занимание доволно смешно, защото се опитва да представи нещо изкуствено, като един БАЛОН, за нещо естесвено и природно, като ОБЛАК, ЧАСТ ОТ ДЪРВО, “ЧОВЕК ОТ НАРОДА”. Умниците я наричат ИДЕОЛОГИЯ, но и тя поради прекомерната употреба, подобно на един БАЛОН, не може дълго време да представя “едно” за “друго”, и тези които трябва да измами почват да се усещат и … виждат БАЛОНА и висящия отдолу … политик.

 

 

 

– Урааа! – извика ти.

– Прекрасно е, нали? – погледна Мечо Пух надолу. – Как изглеждам оттам?

– Приличаш на мече, което се е хванало за балон – каза ти.

            – Нима?! – попита Пух разтревожен. – Нима не приличам на малко черно облаче сред синьото небе?

– Не много!

– Може отгоре да изглеждам иначе. И както ти казах, с пчелите никога нищо не се знае!

 

Нямаше вятър да го духне към дървото и Мечо Пух си остана така: можеше да вижда меда, можеше да мирише меда – но не можеше да го стигне.

 

След малко пак се обади:

 

– Кристофър Робин! – прошещна силно той.

– Какво?

– Струва ми се, че пчелите подозират нещо!

– Какво мислиш, че …

– Не знам, но нещо ми подсказва, че стават подозрителни!

 

– Може би подозират, че искаш да им вземеш меда?

– Може би! С пчелите никога не се знаекакво може да ти се случи!

 

 

 

СТЪПКА ТРЕТА! – номера с ЧАДЪРА…

 

 

– Кристофър Робин!

– Да?

– Имаш ли у вас чадър?

– Мисля, че имам.

– Искам да го донесеш тук, да се разхождаш с него под дървото, от време на време да поглеждаш нагоре към мен и да казваш: „Бре, бре! Май че ще вали!“ Мисля, че ако направим така, по-лесно ще ги измамим

 

На теб ти стана смешно и ти си каза: „Глупаво мое мече!“ Но го каза наум, защото си го обичаш – и отиде за чадъра.

 

– Дойде ли, най-после! – извика Пух, когато ти се върна под дървото. – Бях започнал да се тревожа, защото сега съм сигурен, че пчелите ме Подозират!

 

– Да отворя ли чадъра? – попита ти.

– Да, но почакай за минутка. Трябва да внимаваме! Важното е да измамим царицата. Можеш ли да я различиш отдолу?

– Не!

– Жалко! Тогава започни да се разхождаш с отворен чадър, като казваш от време на време: „Бре, бре!… Май че ще вали!“, а аз през това време ще изпея една Песен за Облачето, каквато сигурно облачетата пеят… Започвай!

 

Когато по пътя си политика БАЛОНА спира да му върши работа идва ред на “НОМЕРА с ЧАДЪРА”. Те двата се припокриват доста, щото макар вече да се признава, че БАЛОНА не е сериозна работа, почва да се иска подкрепа като се плашат кибиците с “МАЙ ЧЕ ЩЕ ВАЛИ!” ( друг тип БАЛОНИЯДА, познат като предпазна ЧАДЪРИЯДА) – по нашите ширини това се дешифрира като “ле-ле американците ще дойдат”, “чужденците ще ни купят земята”, “вие какво червен кмет ли искате”, “Бъди отговорен, знаеш ли какъв е другия…” … и други много богати на смисъл изрази…

 

Трябва да си нормално глупав за да разбереш накрая, че това наистина – “Това не са истински пчели!”

 

– Кристофър… Ох!… Робин! – извика облачето.

– Да?

– Като си мислех, дойдох до важно заключение: Това не са истински пчели!

– А какви са?

– Това са фалшиви пчели… И мисля, че те не правят истински мед.

– Дали?

– Да. И затова мисля вече да слизам.

 

Но това вече не е част от пътя на политика… за да го “стоплиш” това се изисква да не се смяташ за особено умен, страшно способен и специално призван, а просто да си в границите на средно статистичния Глупак, който може да прави разлика между пчели, овци и граждани… и да разбереш с кои точно искаш да си имаш работа…

 

Стана доста проливно изложение…

Който разбрал, разбрал…

Който не, жив и здрав…

 

 

 

 

 

47. рибки плуват във въздуха …

снощи гледах малко телевизия…

днес стокнах малко във фейса…

при такова ниво на умните и модерните, на България тъпи и ретроградни не й трябват…

/след месец ще трябва специално да се търси повода на написаното, щото ще се забрави, както всичко друго актуално днес, станало повод за коментари, тъй че нищо особено не е станало…/

 

както и да е…

 

2003 пуснах още в „позиция” една тема Победата – за Дясното и Долното, после я пренасях из различните изгори, търся я в компа, но точно началото не се е запазило, само отделни неща…

/за първи път ме е яд за нея и Дом Торо, че се загубиха, и не се запазиха като документи…/

а вече такова не мога да пиша, нямам илюзии…

покрай туй ми изпадна нещо запазено като писано в победата, което е далеч по-кохерентно за днес…

 

 

Определено няма какво да кажа…

 

Лишен съм от патос, а нямам особен зор да се напиням да измислям чаршафи за да постилам Нищото, дори единствено продуктивната ми способност за възмущение някак закърня.

Вече не мога да чета вестници, само преглеждам заглавията, форумите и блоговете, които наглеждах дори не поглеждам… и проблемът не е в тях, а  в мен…

 

Едно време в Америка имали грозния навик да дъвчат тютюн ( “грозен” за представители на общества, за които този навик е чужд). Плювалниците били навсякъде, под път и над път, гари, берберници, обществени заведения, дори в сената до всяко кресло имало кофа в която да си храчи народния избраник.

 

За мен някак “реалността” навън се превърна в листа тютюн, които другите съвсем естествено дъвчат, преживят и храчат като мнения по вестници и форуми… Сега, някак си не мога да се насиля да зяпам по плювалниците, кой какво е изплюл.

А тютюна някак не ми харесва, тъй че само за да изглежда това място живо да взема сега да джавакам и да плювам форумно не бих се прежалил.

 

Когато “реалността” е бали тютюн за джвакане, на кибика му остават сънищата…

 

Малкият често го питам какво е сънувал ( още преди да почне да сънува, или да различава сън от реалност, и да открие че нощем вижда някакви “филмчета” дето не са съвсем същите, които животът му прожектира през деня) Тука, преди една-две седмици се беше напишкал по нощите, и идва в нашата стая мокър и сънен, и без да го питам ми казва:

-Тате, знаеш ли какво сънувах? Едни рибки плуваха във въздуха и се криеха в листата на едно дърво.

Нямам на идея какво се развъртало в малкото му мозъче, но на мен плуващите във въздуха рибки, като метафора ми обясниха целия хаос на мислите ми….

 

 

инак …

всеки може да намери повод на подобри настроението си, стига да потърси повод

 

46. атали /9/…

и това е от 2015

 

изгледайте туй…

https://www.youtube.com/watch?v=44vzMNG2fZc

/ 2017, то наистина е изтрито, но пак е качено

/

 

това е пропаганда…

ще я изтрият…

след няколко дни няма да я има…

 

но и да го изгледате и да не го изгледате, това което го има вътре, ще го видите в Реалното…

ще ви се случи да се срещнете (колкото и да стоите само пред мониторите)…

по-скоро скоро, отколкото след известно време…

това няма да ви заобиколи…

а (О, изненада!!!!) – няма щепсъл от който да бъде изключено…

 

то си Е…

 

днес монтирано избрано, пропагандиски, за да ти въздейства от монитора…

утре без монтаж на прозореца и пред вратата ти…

 

 

 

толкоз…

 

 

 

има едни много умни – които винаги са добре подготвени (и подготвящи се) за миналата война…

нищо че Новата никога не прилича на старата…

 

тя ще е градска…

тук големите бомби, и далечния обсег на ракетите, няма да помогнат…

 

но както и да е…

 

инак всичко започва с Утопиите за един по-добър и по-справедлив свят…

 

моите „приятели” от маргиналия са ни поднесли превода на един пореден „сладкиш” – „реалистична утопия” в 3 части… прочетете я…

 

http://www.marginalia.bg/analizi/ponyatieto-za-dostojnstvo-na-choveka-i-realistichnata-utopiya-za-prava-na-choveka-parva-chast/

http://www.marginalia.bg/analizi/ponyatieto-za-dostojnstvo-na-choveka-i-realistichnata-utopiya-za-prava-na-choveka-vtora-chast/

http://www.marginalia.bg/analizi/ponyatieto-za-dostojnstvo-na-choveka-i-realistichnata-utopiya-za-prava-na-choveka-treta-posledna-chast/

 

то си плаче за безброй цитати…

но няма нужда

щото това ни в диалог, ни в дискусия, ни в дебат се решава…

щото става въпрос на … Вяра

 

не бях се замислял, щото не бях му обръщал внимание…

(затова е необходимо да се четат всякакво… да те подсещат)

 

Home Default

 

Като взе предвид, че народите на Oбединените нации потвърдиха в Устава своята вяра в основните права на човека, в достойнството и стойността на човешката личност, в равноправието на мъжете и жените, и обявиха своята решимост да насърчават обществения напредък и по-добро жизнено равнище при по-голяма свобода,

 

като се абстрахирате от съдържанието, а се съсредоточите върху основанието, ще откриете … ВЯРА

 

всяка Вяра ражда своята … схоластика…

инак преживяването винаги е лично и конкретно…

 

някой като са лишени от преживяването, се разочароват от схоластиката, тя не може да ги удовлетвори, а реалността сякаш нарочно им дава толкова доводи срещу Вярата…

 

удивително, как тези, които обосновават загубата на Вяра у Бога с кръстоносни походи, инквизиция и глупости, които според тях тази Вяра пораждала, не забелязват нито „походите”, нито „инквизициите” нито глупостите на новата си „правова” Вяра…

 

до там – че могат да напишат мъдрости като

 

Заредеността на правото с морал е резултат от конституционните революции на ХVIII век. 

 

очевидно виждат връзка само между своето „право” и своя зареждащ „морал”, все една до XVIII в. правото не се е основавало на морал, а чисто своеволие и насилие… и то е за тях толкова очевидно, че не забелязват Илюзията в която са потопени, щото е обоснована от  Вярата им…

проблемът е… че става въпрос за … Вяра

и цялата „рационална” конструкция с която я обличат не може с нищо да направи по-„реална” Утопията която предполага…

 

( туй го пуснах скоро тук, но не излезе щото имаше преустройство в другия форум…

 

http://nauka.bg/forum/topic/12375-владимир-буковски-педерасти-и-феминистки-превзеха-властта/?page=130#comment-302749  )

Същото важи и за чужденеца. Ако детето е чужденец, който трябва да бъде приютен, то всеки чужденец е едно дете, търсещо любов. Относно тях ще бъде поставено едно задължение за гостоприемство, за което говори още Кант в своя проект за „Всеобща федерация”, когато изтъква необходимостта от едно „космополитно право”, предназначено да управлява отношенията между държавите и на държавите с поданиците на други държави. По подобие на това, което постановяват някои обичаи, в сила от античността насам в някой общества по средиземноморското крайбрежие, онзи, който е приет, трябва да приеме правилата на този, който го приема, трябва да се наслаждава на удоволствието, което ще достави, и да даде на решилия да се установи да живее и работи при него същите права и да му наложи същите задължения като на самия себе си. Но тези задължения трябва да бъдат реципрочни: ако това липсва, ще стане поглъщане на различието.

Жак Атали

Братства – една нова утопия

КХ 2003 – стр. 166

 

туй е от 1999 г. (Хабермас горе е от 2009г.)

дълбокомудрото „задължение за гостоприемство” и великобратското му упражнение, налагане безусловно на „космополитноТО” „право”  в една раздирана от противоречия и конфликти Земя е ФАКТ…

сега следва само да му берем гайлето…

поздрави на всички славни масони, братя, сестри, братчеди и учинайки, и на останали кабалистки пророци и инженери…

 

БРАКЯТА от ВСИ страни и континенти ДОЙДОА да ни ВЪЗСОЕДИНЯТ по БРАТСКИ

радвайте се

утопията става реалност

това което всички пророци и инженери ви обещаваха ще го живеете live, ама не online и stream, а през кожата си…