в старата изгора по едно време 31 август беше планетарен празник, тук празници и планети няма, но няма лошо да го споделим

 

 

най-доброто изпълнение е в  A Night In San Francisco CD2 1994, но в тубата е изтрито…

както и да е, и туй е велико…

а и туй става

туй е много дълга казванка, но ще компресираме в дълги клипчета / които вие няма да изгледате / и цитати /линкове, които няма да прочетете/, тъй че ще си спестя само прилагателните…

и казванката само ще маркира точки, път всеки да си я минава както може /какво ще разбере е отделен въпрос…/

 

*

моят приятел преди време изкопа един екземпляр в тубата и му го пусна…

 

 

след туй му излезе това /и много други…/

 

 

*

изгледах го и си викам „баси идиота…”

и като всеки идиот го изгуглих видях че има издадена книга на български и отидох да си я купя…

 

http://iztok-zapad.eu/books/book/1828/sapiens.-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%8E%D0%B2%D0%B0%D0%BB-%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%B8

 

истина е, че лесно се удивлявам, но света около мен непрекъснато ми дава примери и „логически” доводи от сорта на „какво толкова, нали…”

юлиян вучков е професор, ако имате някаква определена идея за „професор” вие може да изпитате някакъв конфуз, когато го сложите пред името „юлиян вучков”, което всъщност е друга форма на просто утвърждения S e P, юлиян вучков е професор… но като си помислите, че и ивайло дичев също е професор, разбирате че „професор” е нещо като „инженер” , а вие знаете толкова идиоти инженери, че това, че който и да е „инженер” не може да създаде у вас какъвто и да конфуз, това е просто утвърждение, и ви носи „чистото” знание, че някой има диплома за инженер; само на инженерите е дадено онова дълбоко „знание” заключаващо се в „като знам какъв съм инженер ме е страх да отида на лекар”…

та ноа харари е професор и това не трябва да  ни удивлява, във връзка с нашите домашни примери…

 

разбира се, това ниво на професурата се уравновесява с нивото  на публиката /местна и световна/, щото ме мързи да преписвам – една положителна българска илюстрация

http://knigolandia.info/book-review/sapiens-kratka-istoriya-na-chovechestvoto/

 

а това е моят топ 10 безсмъртни бисери от ноа харари

 

1.”повечето бозайници излизат от утробата подобно на емайлиран съд, излизащ от пещта – всеки опит за дооформяне или ще ги нарани, или ще ги разруши. Човекът излиза от утробата подобно на разтопено стъкло – може да бъде въртян, разтеглян и премоделиран с изненадваща степен на свобода. Затова днес можем да направим децата си християни или будисти, капиталисти  или социалисти, войнствени или миролюбиви.”  с.15

 

 

2. /туй под снимка на папата/ „католическият алфа-мъжкар се въздържа от сексуални контакти и грижа за деца, макар да няма генетична причина или обусловеност от средата необходимост.“ с.35

 

 

3. „те /племето аче/ били изключително щедри, имали малко лична собственост и не били обсебени от желания за богатства и успех. Нещата които ценяли най-много били добрите взаимоотношения и истинското приятелство. Към убийствата на деца, на болни хора и на възрастни те се отнасяли както ние днес към аборта и евтаназията.” с.51

 

4. въпреки усъвършенстването на умението му за мореплаване, Homo sapiens тогава все още е най-вече сухоземна напаст. с.63

но историческите свидетелства по-скоро ни представят Homo sapiens като екологичен сериен убиец. с.62

дълго преди индустриалната революция Homo sapiens е на първо място по унищожаване на растителни и животински видове. Ние имаме съмнителната слава на най-смъртоносния вид в историята на биологията. с.70

 

5. /това ми е любимото/ средностатистическия земеделец работи повеч от средностатистическия събирач и срещу това получава по-лоша храна. Земеделската революция е най-голямата измама в историята. с.75

Уседналия живот несъмнено донася на първите земеделци някой непосредствени ползи като по-добра защита срещу дивите животни, дъжд и студ. Но за средния човек недостатъците вероятно са повече от ползите. с.78

/това го казва човека, който разказва как на самотен остров срещу шимпанзе няма шансове да оцелее/

 

6. пастирите и фермерите често показват привързаност към животните и се грижат добре за тях, точно както мнозина робовладелци обичали и се грижели за робите си. Неслучайно крале и пророци се преобличали като овчари и сравнявали начина, по който те и боговете се грижат за хората, с начина по-който пастирът обгрижвал стадото си. но въпреки това от гледна точка на стадото е трудно да си представим, че земеделската революция не е ужасяваща катастрофа. с. 89

 

7.как хората могат да бъдат накарани да повярват във въобразен ред като християнството, демокрацията или капитализма?  първо, никога не признавайте, че той е въобразен. винаги трябва да настоявате, че става дума за обективна реалност, създадена от великите богове или естествените закони. с.103

/просто махни всичко въобразено и ще останат само професор и читатели – голи и боси, сами на полянка, освен със секс с друго не виждам с какво ще могат да се занимаят, а пък няма да има какво да си кажат… докато не дойде нещо, който е също без въображение, и е най-отгоре на локалната хранителна верига/

 

8. не всички имат равни възможности да кулитивират и развиват уменията си – те обикновено зависят от позицията им във въобразената йерархия на обществото. хари потър е добър пример. Откъснат от видното си семейство на магьосници и отгледан от невежи мъгъли, той пристига в хогуортс без никаква представа за магията. Необходими са седем книги, за да придобие истински контрол над способностите си, както и знание за уникалните си заложби. с.124

 

9. особено забележително е, че дори преди 1492г. повечето общества както в америка, така и в афро-азиатските региони са патриархални, въпреки че не са имали контакти помежду си в продължение та хиляди години. Ако патриархалните обществени структури в афро-американския регион са резултат от случайно стечение на обстоятелствата, защо в обществата на ацтеките и инките също са такива? с.138

 

Колко различни човешки светове са съществували на земята? Около 10 000 г пр.Хр. те са били хилияди. Към 2000 г.пр.Хр. броят им се е свил до неколкостотин или най-много до няколко хиляди. До 1450г. той намалява драстично. По това време , точно епохата на Великите географски открития, на земята все още има значим брой светове джуджета като тасмания. Почти 90% от хората по света обаче вече живеят в един мега свят Афро-Азия. с.150

През следващите 300 години гигантската Афро-Азия поглъща всички останали светове. …

На афро-азиатския великан са нужни няколко столетия, за да усвои всичко погълнато, но процесът е необратим. с 151

/ спуквам се от смях от еврейската наглост да разказваш така историята на европейците – щото той говори и обикаля само европейски и американски аудитории – без да споменаваш Европа; а инак днешните европейци лишени от „въображение” си заслужават всеки „въобразен ред” в който евреин е решил да ги потопи…./

 

10 . Туй беше до 150 страница, има още два пъти по толкоз чисто злато, на която страница отворите каквото и да препишете е бисер…

 

 

 

инак ако обобщим от тук https://en.wikipedia.org/wiki/Yuval_Noah_Harari

това е просто „защитник правата на животните, гей, веган”… бихме добавили евреин, обитаващ мошав, омъжен в торонто и практикуващ медитация випасана, дарила го с … прозрения, просто красавец  https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%B8,_%D0%AE%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D1%8C_%D0%9D%D0%BE%D0%B9

 

*

това би трябвало да е накрая –  много е дълго, но ме мързи да преписвам /преди години сигурно цялата глава щях да я препиша…/

 

едуард гибън му четох първите два тома като излязоха и ми отвяха главата, бях много впечатлителен…  след известно време излезе и 3 и 4 том, тогава покрай него и описание му на еничарите ми светна нещо за империите и за техните представители… ние, представителите на малките народи, които сме били владени, и сме се освобождавали, и големите, имперски народи, които са владели, мислим различно, мерим света в различни кодове, които не са от един мащаб, не са с подобен хоризонт, и имат различен „характер”… /едно е да си владял, друго е да си бил владян…/

но не това е днешната приказка…

 

в предпоследната глава LXX на Залез и упадък на римската империя /ЛиК 2003 т.IV с. 446-485/ разказва историята на трибуна Риенци https://en.wikipedia.org/wiki/Cola_di_Rienzo

 

това наистина е последният последен римлянин

 

не съм чел нищо по-добро като илюстрация за това как способностите и достойнствата  могат да доведат някой до властта въпреки липсата на условия за това, и как характера на времето, обстоятелствата и самата власт си отмъщават и показват реалното съотношение на силите…

 

има неща които могат да се съживят, а има и други, от които остават само приказки, за които можем да говорим и палим…

 

щото е наистина дълго, само началото… останалото вие ще си го намерите в книгата, в нета го няма

 

В един квартал на града, който се обитава само от занаятчии и евреи, бракът на един ханджия и една перачка ражда бъдещия освободител на Рим. От такива родители Николас Риенци Габрини не може да наследи нито висок  пост, нито богатство; и даряването на едно либерално възпитание1 което те му дават мъчително, и причива за неговата слава и преждевременен край. Изучаването на историята и красноречието, съчиненията на Цицерон, Сенека, Ливий, Цезар и Валерий Максим издигат  над равните нему и над  неговите съвременници гения на младия плебей: той чете с неуморно старание ръкописите и мраморните паметници от античността; обича да раздава познанията си на простонароден език и често го провокират да възкликне: „Къде сега са тези римляни? Къде е тяхната добродетел, тяхното правосъдие, тяхната власт? Защо не съм се  родил в онези щастливи времена?” … с. 449

Е. Гибън Залез и упадък на римската империя ЛиК 2003 т.IV

 

тук главата на английски http://oll.libertyfund.org/titles/gibbon-the-history-of-the-decline-and-fall-of-the-roman-empire-vol-12

тук на руски http://royallib.com/read/gibbon_edvard/zakat_i_padenie_rimskoy_imperii_tom_7.html#1316599

 

 

Риенци се противопоставя на римските „олигарсите” колона, орсини, савели, фраджипанти… но в крайна сметка Властта има тежест, която никой не може да издържи без да се … изкриви, още повече носейки я сам, независимо колко дълбоко и силно упражнява вярата си в Добродетелите…

 

/ … а колона, си я носят и мерят вече 900 години; джеймс рикардс в „пътят към разрухата” разказва за палацо колона с.365-378

 

Знаех, че семейство колона не са единствени – има и други подобни фамилии из Европа, които предпочитат да не вдигат шум около себе си. тези фамилии нямат абсолютно нищо общо против, че не попадат в класацията на „Форбс 4000”. Такова богатство и дълголетие няма как да се дължат само на късмет. През период от деветстотин години в колодата си са сменили твърде много карти, за да може само късметът да е достатъчен. Трябва да има някаква техника.

Обърнах се към седналата от дясната ми страна италианска дама, поразителна брюнетка, и я попитах: „Как е възможно едно семейство да запази състоянието си толкова дълго време? Дори статистически е невъзможно. Трябва да има някаква тайна рецепта.”  Тя се усмихна и отвърна:  „Разбира се. Лесно е. Една трета, една трета, една трета.” Тя замълча, знаейки, че ще трябва да обясни, а после продължи: „Една трета се държи в земи, една трета – в произведения на изкуството, едната трета – в злато. Разбира се, може да имате и семеен бизнес, а ще ви трябват и пари в брой за неща от първа необходимост. Но трайните неща са земя, произведения на изкуството и злато. ” с.367-368

 

това е горе е забележително – вас вълнува ли „как да запазите богатството си”, ако ви вълнува не знам как може да четете тук, мен подобен въпрос не ме вълнува, просто щото нямам нищо…

то е като представител на малка държава да се вълнува от разрастването или сгромолясването на империите – това от което се вълнувам е Добродетелите и условията за тяхното утвърждаване…

нали си представяте как рикардс седи до тази мадама в това палацо и я пита – как успявате 900 години да запазите тези добродетели – това е Чудо, чисто статистически е невъзможно… и мадамата отговаря: „…”  /не знам, какво може да отговори щото нямам знание, мислите ли че някой го има…може би някой старец, представител на стара традиция го знае, но… по вероятно е да срещнете някой смешен масон с претенции, които са го научили да плямпа глупости в които вярва, че са на 3000 години…

пари и власт 900 години можеш да опазиш, но Достойнство…/

 

олег григориев в епоха на растежа накрая почва да пише големи глупости, след като се откъсне от икономическите фикции и стъпи в историческите спекулации:

В Европа елитът се възнаграждава не с пари, а със земя, но това може да става само еднократно. Когато цялата земя е раздадена, няма с какво да се купуват услугите на елита. Всеки се разполагана земята си и се опитва да отмъкне късче от съседа, а проблемите на върховната власт не го интересуват. Всъщност именно това се нарича феодална раздробеност.

Ако няма възможност да се въздейства върху елита отгоре надолу с помощта на парите, остава да се разчита на правото. Установява се наличието на сложна система от правни норми, регулиращи разнообразни взаимоотношения между равнищата на феодалната йерархия. Правото замества парите. Това не е много добър заместител, но все пак е някакъв.

Олег Григориев Епоха на растежа Изток-Запад С`2016 с. 352-353

 

забележително е как инак уж умни и с претенции хора могат да приказват пълни глупости; да въздействаш на някой отгоре надолу – директно му отнемаш предиката „елит”; още повече с пари, хеля пък през феодализма… това може да се роди в главата на някой който работи на заплата и се има за елит… /и точно затова не може да се говори за „елита“, щото всичко което сме набедили за такова отгоре надолу е на … заплата/

истината е че Правото се е появило много преди парите, така че правото не може да е заместител на парите, а обратно, парите са ерзац на правото, когато неговите основания се подкопаят от липсата на Добродетели… /но това не може да бъде обяснено на икономист, щото за него „реалността” е измерима, а както знаем същественото число не го лови…/

/тук инак е много дълго…/

 

*

това е един руснак който си отиде – и може да впечатли с начетеност, но може и да бъде разглеждан като „интелектуална полюция”

 

туй го пускам заради сравнението на джон ди и магическото с дон кихот и рицарството… като го чух, и … нещо разбрах, не само за магическото, но и рационалното съзнание, неговата преходност, и изобщо … онази донкихотовщина, която продължава да живее в нещо, което вече си е … отишло

последни разряди на сдал акумулатор…

 

 

/ това е като бонус –

 

никога не мога да ги разбера руснаците – седят на една маса, дугин руски някакъв уж консерватор и уж православен афроазийски пророк, гайдар джамал ислямски провокатор, мамлеев еврей десидент и слушат „интелектуална полюция” за цепката на полата…

седя и слушам и аз – и се чудя докъде ще ме доведе… /

 

*

това излезе преди два дни – горещо препоръчвам цялото /7 части/

 

*

туй е дълго, но накратко

 

когато ни попитат какво е свят – разказваме

разказа е … „въображение”, но то си е твое

 

идват едни и им е много зор да ви разкажат според тях си – те ви проблематизират разказа и „въображението”, но никога не се оставят те да бъдат проблематизирани…

 

не мога да разбера, защо и как европееца се оставил някакви да му държат сметка за … въображението

 

някакви говорят за юдео-християнство, пък даже и за юдеохристиянска цивилизация, очевиден оксиморон, щото съществуват юдеи, съществуват християни, съществуват атеисти, но юдеохристияни не съществуват… още по-малко пък тяхна цивилизация

 

„великият“ алжирски мислител  жак атали  преселил се незнайно защо в европа и станал френски гуру – говори за „юдейско-гръцко управление на света” /кой ще управлява света утре? Рива с`2013 с.23/ и за „юдео-елински идеал – новото и красивото” //кратка история на  бъдещето. С`2009 с.28/, сега гледам, че съплеменника му ноа харари открил, че „гигантската Афро-Азия поглъща всички останали светове” , вече не християнството, ами и европейското им пречи и им боде очите…

това което е веселото, че не го продават на себе си, ами на същите тъпи европейци, които седят е се учат от … тях

 

когато разгледаме гурутата и техните „откровения” за „това” което обитаваме и зяпаме медиите и това в което ни просвещават, обективно, ще трябва да заключим, че това вече не християнска, не е европейска, и даже не е юдео-християнска цивилизация, а една юдео-нехристиянска цивилизация, която много усърдно се бори с остатъците неизживени и ретроградни християнски или национални предразсъдъци, които разбира се са продукт на … болно въображение

 

това е една много свободна „цивилизация”, в която всичко е позволено, освен да изследваш въображението на нейните „основатели”

 

 

 

 

 

*

вчера немците признаха гей браковете…

 

http://www.dnevnik.bg/sviat/2017/06/30/2998648_germanskite_deputati_prieha_gei_brakovete_merkel/

 

не че има новина, беше въпрос на време, но е забележително как технологично и процедурно го изпраскаха за нула време…

„публиката”  не реагира – в медиите „разказват” как „социологическите проучвания” показвали голямо обществено одобрение за брака между еднополови…

 

във франция имаше това…

 

и въпреки него го прокараха

в италия през годините имаше много подобни на това…

и пак мина…

 

но поне се чу, че има и други…

 

/един руснак, комунист, преди години в нета гледах, който разказваше, как с отбраната на „белия дом”/парламента/ през 1993 е измила срама им, щото не са си отишли без бой…

 

 

немците са най-примерните и дисциплинирани граждани на света, които приемат всичко най-правилно стига да е по процедура…

 

*

често минавам през славейков да си търся стари книжки…

„синхронността” си прави често майтапи – щото в един ден си намерих „молтке” на фон назо, и „мария терезия” на карл чупик, и ги четох „заедно” – ако ги „срещнете” не пропускайте…

 

геният на молтке /разказан от ентусиазиран немец/ как стратегически движи квадратчета и правоъгълничета по карта в щаба до предходния му гений фридрих велики /разказан от австриец, очевидно преди аншлуса/ обикалящ като муха без глава бойните полета в стратегически надцаквания с посредствени и флегматични военачалници турени според титли и прослужено време…

 

 

уникален момент е да видиш как старото, улегналото, консервативното, благородното седи и се чуди как е възможно да се пръкне такова „варварско” и „свободолюбиво” нещо на трон… и в обясненията си стига до… бабата – Елеонора Демие д`Олбройз  https://en.wikipedia.org/wiki/%C3%89l%C3%A9onore_Desmier_d%27Olbreuse

„която в средата на седемнадесети век е спадала към най-известните куртизантки на Венеция. Тя е дошла във Венеция като съпруга на камериер и се сближила с изящното общество. Там се запознала с херцог Георг Вилхелм от Брауншвайг Целе, който заради нея се отказал от престола в полза на своя брат. Като съпруга е родила на херцога дъщеря София Доротея, по-късно съпруга на Георг Людвиг от Хановер, който като Жорж  I /Джордж I/ възседнал английския престол. Тази кралица, която никога не е стъпила на земята на своето кралство, е известна по своя любовен роман с граф Кьонингсмарк и по своето продължително затворничество в двореца Алден. От тази нещастница произлиза кралица София Доротея, Фридриховата Майка. Той и е трети син….” /Чупик с.22/ и т.н и т.н. австрийски злословия…

има уникални „хабсбургски” прозрения…

„Империята на Мария Терезия се противопоставя на тази коалиция на мефистофелска интелигентност и развратна покорност. Фридрихова Прусия остава чужд, опасен елемент в кръга на Европа дори тогава, когато Наполеон разрушава Фридриховото дело. В тъй наречените освободителни войни пруският дух отново оживява и той осъществява намерението си, когато възобновителните на пруската войска успяват да изтикат от Германия Хабсбургския дом. Прусия започва анексирането на Германия от войната в 1866 година, а го довършва напълно през 1871 година. Очакването, че в новия „Райх” пруският дух ще се измени и, според стопанското положение, ще се ориентира към Европа, към света, не се оправдава; основните принципи са по-твърди, отколкото стопанските искания и програми. Веднага след възстановяването на Райха, един човек, Нитше, предрича, че дори голямата държава няма да направи пруската душа по-свободна и по-мъжествена. Той написва следното: „В чиято душа робският императив: „налага ти се да коленичиш и ти ще коленичиш!” налага на човека да превие врат против волята си пред онези, които заповядват, дори пред техните външни знаци, почетните титли и отличия, той в голямата държава ще превие още по-дълбоко шията си пред големия господар, ще целува праха още по-смирено, отколкото пред малкия.”

Да тази нужда за подчиненост остава все така силна, щото се превръща в немски „инстинкт”. Немците много леко отърсят от себе си традиционното съдържание на своята нужда за обожаване, щом се появи един нов човек, който ще може да ги увлече в още по-голяма покорност. Те отстраняват старите образи, пред които са коленичели, своите владетели и Фридриховия Хохенцолернски дом, с удоволствие се отказват от тази патриотична галерия, щом се един, който умее да ги принуди да се прекланят по-дълбоко, отколкото са ги принуждавали владетелите и Хохенцолерните. Пруска Германия дамо в един момент става несигурна: когато й се удава възможност да стане свободна. След няколко стъпки по новия път, пламва старата жажда към покорност с най-елементарната сила на естествен инстинкт: „Не искам да бъда свободен, искам да се прекланям; дайте ми господар!” В това положение немците приличат на едно явление от тяхната романтична история, Гаспар Хаузер, онова нещастно подхвърлено дете, което са държали в тъмница през целия живот, а след това изведнъж го пущат на свобода: но то започва да се лута и да плаче за тъмницата.” /Чупик с.368-370/

 

 

да четеш туй заедно /по съвпадък/ с края на „молтке” на фон назо за последните дни на гения – с описаната народна любов и признание, е страхотен емоционален гъдел и историческо откровение…

 

 

чупек /с.370/ „От империята на Мария Терезия, която е устроена по съвсем друг начин, остава старата имперска столица Виена, и незначителна част от бившите Хабсбургски владения. Пруският дух се стреми фанатично към това, да изкорени и потъпче този този чужд зачатък в организма на немския свят, да изличи неговите особености. Това упорство крие в себе си една дълбока мисъл. Това е последната глава на борбата, която започва преди 180 години Фридрих с фалангата покорници, това е борбата на северния плебейски дух срещу южняшко-благородническата култура.”

 

има двама австрийци, които обожавам, Музил и томас бернхард, Музил е просто Един сам по себе си, „изличаване” на бернхард е гениална… но това са наистина хора, които като ги четеш, разбираш че единствено чакат да си отидат…

целият им свят е хлъзгав, героите няма за какво да се хванат, дори да се докопаш за нещо – то ти се изплъзва, това свят лишен от „триене”… няма за какво да се уловиш… просто се плъзгаш, плъзгаш… дългооо, колкото ти е писано… в нищото…

австрийци без империя…

но Музил и бертхолд са писатели, те… разказват

от австрийските благордници се раждат най-добрите слуги след края на империята; прикривайки маразма зад всеобща любов, и разочарованието от „загубата” зад борба за мир, чертаят по стар навик „картинки” и „планове” за нова „тяхна” империя, колко ще е „тяхна” е друг въпрос… но те определено са „обидени” на местната популация за неразбирането и неприемането им и си мислят, че ако я подменят с негърска и арабска – ще получат нужното признание и уважение / или най-малко ще накажат „неблагодарните”/ … туй последното е за паневропеизма и куденхов-калерги /писал съм и по-долу и … по-преди

https://en.wikipedia.org/wiki/Pan-European_identity    /

 

*

последната седмица страшно се прекарах – щото някъде слушах някакви да спорят, и хвалеха стиглиц, един даже го нарече гениален, и си викам може нещо да съм пропуснал; аз публични финанси по неговия учебник съм учил – и беше учебник, като учебник – като не знаеш нещо –от всеки можеш нещо да научиш, но после му четох статии и мнения попаднали от тук и там, и изобщо не ми прави някакво впечатление… та се вързах отидох и се изръсих с 60 и кусур лева за две книги да неравеството

http://iztok-zapad.eu/books/book/1239/%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B4%D0%B6%D0%BE%D1%83%D0%B7%D0%B5%D1%84-%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%86

https://www.helikon.bg/books/220/-%D0%93%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_198476.html

баси публицистиката , баси нивото, рядко мога да се хвана да прочета долкоз страници и толкоз малко неща да науча, става думи дори че няма факти…

1% срещу  99% – е и… всичко е на нивото на това където е публикувано http://www.vanityfair.com/

http://www.vanityfair.com/contributor/joseph-e-stiglitz

стиглиц пише във ванити фейр, пол кругман пише в ню йорк таймс – всички медии са в ръцете на 1я% – но те са загрижени и водачи на 99те%  от тези „високи трибуни“- бухахаха

ако стиглиц и кругман са лявото, а уйлям кристъл и подгорец са дясното, на човек не му остава нищо друго освен да се изстреля отсреща като реакционер

дето вика давила – реакционера не е по-надясно от левите – той е срещу /левите и техните десни/

 

оня ден ми попадна линк – гледах го 5 минути и само си мисля, баси и на тези не им е лесно – как ли се оправят, сред всичко това – къде участвам и колко от него беше мое…

 

http://nosikot.livejournal.com/4032091.html

 

след туй стигнах до коментарите – беше един единствен – това е „брехня” в нито една схема нямало блекрок и вангард – тези руснаци могат да убият комар със слон, не може да се отрече че коментара е в десятката

 

https://en.wikipedia.org/wiki/BlackRock

https://en.wikipedia.org/wiki/The_Vanguard_Group

 

едните управляват активи за над 5 трилиона, другите за 4 трилиона… и ги няма

джеймс рикардс в една от книгите си сравнява с блекрок с 5те трилиона активи с БВП на германия от 3 трилиона…  и пак разказва как правителството им налага юздите… демек властта е другаде  / на всеки остава сам да си избира накого да вярва/

 

/пак ще препоръчам адам къртис –

http://www.bbc.co.uk/blogs/adamcurtis/entries/78691781-c9b7-30a0-9a0a-3ff76e8bfe58

където се „разказва” за блекрок и техния аладин

има също и в HyperNormalisation

 

 

*

инак от два дни слушам една книжка – не мога да я намеря във формат удобен за четене, и я свалих в аудио файл от руторент, и се забавлявам истински…

не че няма глупости, не че не са руснаци – по принцип хазин ми е омръзнал, единствено с демура се съревнова на кой прогнозата първа ще се спука, но продължава да е „регулярен” и да ги „актуализира”, но книгата има уникални моменти /пак казвам има и страшни глупости, но горещо препоръчвам, щото съм сигурен че всеки ще си открие нещо, дето не му е дошло до акъла, а пък е … очевидно/

 

може и повече да се пише по нея – но туй е само препоръка – 29 часа да слушаш книга не е занятие за всеки

хазин – щеглов  Лестница в небо. Диалоги о власти, карьере и мировой элите

http://www.ozon.ru/context/detail/id/136154461/

 

*

книгата на хазин е за Властта – аз от нея нищо не разбирам, щото очевидно нямам интуиция аз нея…

не мога нито да познавам, нито да я чувствам – щото съм се заровил в себе си, а вътре срещам само моя си обърканост, тъй че преди да се изясня сам със себе си, с другите отвън не мога да се занимавам

нямам съмнение че хората с „истинска” Власт или са социопати, или психопати, не може да се вземат решения и да се прилагат, ако наистина чувстваш, или те е грижа за „обекта” на решенията и действията ти…

трябва нещо много силно да потиска емпатичното, което според мен е изначално присъщо на всеки, съпреживяване… има хирурзи които не могат да оперират роднини, предполагам поради нещо аналогично…

 

та, много, обясняват хората с и във властта с някакви особени способности, нагласи и специална „воля за власт”…

не го разбирам…

аз си обяснявам всичко с „въображение”

и мисля, че има хора с „нормално” и хора с „корумпирано” въображение…

хората във властта са с особено и по особен начин „корумпирано” въображение…

 

 

имам един пример, който като всичко гръцко е като че нарочно измислен като за илюстрация…

става дума за павзаний – спартанския военноначалник, победителя при платея…

самата битка при платея не е някакъв особен шедьовър на стратегическата и тактическа мисъл – а една случайна, хаотична, иди ми – доди ми баталия от грешки, но с важни исторически последици…

 

 

историята която искам да разкажа започва с един обед след битката, разказан при херодот

 

Разказват, че се случило също и следното. Като бягал от Елада, Ксеркс оставил на Мардониос цялата си покъщнина. Гледайки позлатените и посребрени наредби и шарените завеси, Паусаниас заповядал на хлебарите и готвачите да приготвят същия обяд, какъвто приготвяли за Мардониос. Когато изпълнили заповедта му, Паусаниас вперил очи в златните и сребърните богато застлани ложета и маси, великолепната подредба за обеда и слисан от всички тия струпани богатства, заповядал на слугите си на смях да приготвят спартански обед. Разликата се оказала огромна и Паусаниас  посочил към двата подредени обеда и им рекъл: „Мъже елини, събрах ви заради следното. Имах желание да ви покажа безумието на вожда на медийците, който въпреки че има всичко това, дойде да ограби нас, които живеем така бедно.” Това разправят, че рекъл Паузаниас на елинските военачалници.

 

Херодот   История /част втора/ /IX.82/

Наука и изкуство С`1990  с.302

 

същият този очевидно мъдър военачалник скоро след това прави нещо „неразбираемо”, ако се абстрахираме от властта и нейната особена логика, предава своите на същите онези които е победил…

що…

явно щото иска власт – която „неговите” не му дават…

за някой туй ще е проява на „волята му власт”, за мен е просто „корупция” на въображението му, ще му се да яде като персийски цар, а не като прост спартанец, ще му се блясъка и медийските одежди, а не простотата на спартанския ред – в туй желание нема воля, тя следва – в нея има една развала…

/ това обяснение е смешно и жалко за тези, които разбират от Властта, щото нейната природа е да бъде цел сама за себе си – но толкоз разбирам…/

 

изумителното е – че тази история която започва от една проста спартанска трапеза някъде в беотия, и „корумпиране” на въображението на един спартанец, завършва в спарта в един храм, където същия е зазидан и … умира от глад…

 

128  Тогава и атиняните от своя страна поискали от лакедемонците да извършат очищение на светотатството в Тенар. Някога лакедемонците изгонили от светилището на Посейдон в Тенар група молещи се за закрила илоти, а като ги извели, ги избили. За това си деяние самите лакедемонци смятали, че Лакедемон бил сполетян от голямо земетресение. Атиняните настоявали също лакедемонците да се очистят и от светотатството си към Атина Халкиойкос. А случаят бил такъв: когато най-напред лакедемонецът Павсаний бил отзован от спартанците от длъжността му главнокомандуващ войските в Хелеспонта и бил съден от тях, той бил оправдан. Но понеже градът не го изпратил обратно, той по свой почин взел една хермионска триера и без разрешението на лакедемонците се озовал в Хелеспонта, уж за да участвува в елинската война, а всъщност за да води преговори с персийския цар, каквито водел и по време на първото си пребиваване, защото жадувал да властвува над Елада. Начало на тези си връзки той поставил с една своя услуга към царя. След оттеглянето си от Кипър по време на първия си престой на Хелеспонта Павсаний превзел Бизантион. Града владеели персите, а между тях имало и някои близки и роднини на царя, които той (Павсаний) взел в плен. Тогава Павсаний тайно от другите съюзници изпратил на царя заловените пленници, а според неговите думи те били избягали. Тези сплетни той вършел с помощта на еретриеца Гонгил, комуто поверил и Византион, и пленниците. По Гонгил той изпратил и писмо до персийския цар. Както по-късно се разбрало, в него било написано следното: «Аз Павсаний, върховен ръководител на Лакедемон, от желание да ти услужа ти изпращам тия хора, които са заловени във време на сражение, и ти предлагам, ако си съгласен, да се оженя за твоята дъщеря и да подчиня на твоята власт Лакедемон и останалата Елада. Вярвам, че като се споразумея с тебе, ще мога да постигна това. Ако ти си съгласен с някое от моите предложения, изпрати на брега на морето доверен човек, чрез когото в бъдеще да водя преговори».

129  Така гласяло написаното. Ксеркс бил очарован от писмото и изпратил на морския бряг Артабаз, син на Фарнак, и му наредил да вземе мястото на Мегабат, който дотогава управлявал сатрапията Даскилатида, и да поеме нейното ръководство. Възложил му също да изпрати веднага до Павсаний в Бизантион писмо-отговор, за да покаже царския печат и да изпълнява добре и вярно всичко, каквото Павсаний би му възложил, което да засяга интересите на царя. Артабаз пристигнал на местоназначението си, изпълнил всичко, което царят му бил поръчал, и изпратил писмо. Отговорът гласял: „От цар Ксеркс до Павсаний. Що се касае до хората, които ти имаш и ми ги изпрати през морето от Бизантион, нази твоя заслуга ще остане записана завинаги в моя дом. Също и предложенията, които ми правиш, ми допадат. И нито денят, нито нощта трябва да ти са пречка да вършиш това, което ми обещаваш. Тебе не трябва да те възпират нито разноските на злато и сребро, нито нуждата от много войска, ако някъде се яви. Заедно с Артабаз, благороден мъж, когото изпращам при тебе, извършвай смело и моите, и твоите дела така, както би било най-добре и най-изгодно и за двама ни.”

130   Павсаний, който и по-рано се ползувал с голяма почит между елините заради командването при Платея, сега след като получил това писмо, се възгордял още повече. Той вече не бил в състояние да живее по възприетия начин, напуснал Бизантион, облечен в персийски одежди, и пътувал през Тракия, съпровождан от персийски и египетски копиеносци. Той се хранел с персийски ястия и изобщо не можел да прикрива намеренията си и със своите незначителни постъпки давал предварително да се разбере какви по-значителни работи възнамерява да извърши по-късно. Той станал недостъпен и спрямо всички с толкова нетърпима раздразнителност, че никой не можел да се яви пред него. Затова именно до голяма степен съюзниците преминали на страната на атиняните.

…

…

134 Ефорите се оттеглили. И понеже знаели вече всичко точно, решили да арестуват Павсаний в града. Разказва се, че той щял да бъде заловен още на пътя, но Павсаний по израза на лицето на един от ефорите, който се приближил към него незабелязано от останалите му дал знак. Тогава Павсаний се насочил бегом към храма на Атина Халкиойкос и изпреварил ефорите, а и теменосът бил наблизо. За да не бъде изложен на несгоди под открито небе, той влязъл в една малка постройка до храма и се спотаил. При преследването му ефорите малко закъснели. Обаче след това, като се уверили, че Павсаний е вътре, те свалили покрива и вратата на постройката и го затворили вътре, като зазидали изхода, настанили се отвън и по този начин го  принудили да се предаде от глад. Когато забелязали, че в къщичката той е вече близо до смъртта, ефорите го извели от светилището още жив, но той щом излязъл, веднага издъхнал. М началото смятали да го хвърлят в Кеада, където хвърлят и другите престъпници, но след това решили да го погребат някъде наблизо. По-късно обаче богът на в Делфи посъветвал лакедемонците, посредством един оракул, да преместят гроба му на мястото където бил умрял – и той и досега се намира на площада до храма, както гласи и надгробния надпис . и и понеже извършеното от тях било светотатство – да посветят на Атина Халкиойкос две тела, вместо едн. Тогава лакедемонците направили и посветили на богинята две медни статуи, за да откупят Павсаний.

Тукидид   История на Пелопонеската война

Наука и изкуство С`1979

с. 86/90  /I. 128-135/

 

историята при диодор кн. XI. 44-45 / диодор за ефект прибавя и майката носеща кирпич/

http://ancientrome.ru/antlitr/t.htm?a=1454011000

 

при корнелий непот

http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/anticni/Nepot/04_Pavzanii.htm

 

 

тая история обяснява защо спарта е издържала толкоз в пелопонеската война – започнала е здрава… на който му се корумпира въображението го … лекуват

когато се наредят няколко с „корумпирани въображения” без съответната … отплата – се раждат нови „success stories ” и въображението масово се корумпира – появява са „напредъка“ и „прогреса“ в нравите, и … „мечтата за по-добър живот“ –  и  силата изтича, докато всички масово задоволяват болното си въображение…

 

накрая  чакат варварите да ги освободят от теглото да задоволяват болния си вкус…

 

*

ако се върнем горе в началото може би ще забележите, че пропуснах острова – там  също нЕма протести срещу гейбраковете /или поне не бяха отразени/ – това е повече от естествено – щото при тях нещата са плавни – започват и се развиват в един забележителен постъпателен консенсуален порядък…

 

резултата, разбира се, не е по-различен – но някак няма драма, няма шум, „консервативна в стъпките си модернизация”, изобщо цивилизация…

 

имаше навремето един хит

 

певецът се казва pete burns и миналата година се спомина на 59, преди това се преобразувал в това

 

https://www.google.bg/search?q=pete+burns&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ved=0ahUKEwj3kP2qkujUAhVLVRoKHesWBYwQ_AUICigB&biw=1920&bih=950

той не се е превърнал веднага в туй което е станал накрая – а на малки стъпки се е развивал и еволюирал…

въображението е творило своето…

 

да ви кажа, без да се обиждате – европейската демокрация ми мяза по нещо на  pete burns…

 

 

преди няколко месеца пак по съвпадък /синхронност/ четох едновременно две книжки

първата я бях чел на руски, но на киндел, а там се претупва – та взех си я на български и пак я прочетох Тило Сарацин – Германия се самоунищожава

https://www.helikon.bg/books/50/-%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%BE%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0%3A-%D0%9A%D0%B0%D0%BA-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BA_204032.html

по същото време излезе четвъртата индустриална революция на клаус шваб

https://www.book.store.bg/p189039/chetvyrtata-industrialna-revoliucia-klaus-shvab.html

със „забележителния” предговор на еврокомисар кристалина георгиева /какъв забележителен пенкелер, къде се загуби тая хубава жена напоследък не знам; преди като беше в световната банка – по едно време без да сме я чували – стана политика с най-високия рейтинг; сега пак е там, но още не са решили и не са я турили пак начело…/

инак книгата на шваб е забележителна боза – но боза от „голяма работа”, колко „голяма работа” е шваб съдим по това, колко „големи работи” събира в давос… и можем да си мислим че са много „големи работи”, докато не прочетем какво  са написали…

самата книга съдържа „23 промени” изброени, прошнуровани и прономеровани…

книгата завършва с 23тата промяна Невротехнологии – последните две изречения от книгата са

 

Програмата Restoring Active Memory – RAM (възстановяване на активната памет) на DAPRA е предвестник на възстановяването и подобряването на паметта.

Симптоми на депресия при мишки могат да се излекуват чрез изкуствено реактивиране на спомени от щастливи моменти, както твърдят специалисти по невротехнологии от Масачузетския технологичен институт.  /с.228/

/другите промени макар и не така оптимистични  са  подобни/

 

КРАЙ

 

разбирате ли колко „щастливи” хоризонти се откриват пред човечеството – вземаш депресирания европеец – туриш му два кабела на тиквата, натиснеш копчето – реактивираш му „щастлив спомен” и ей ти го щастлив, оптимист, готов да гласува за светлото бъдеще на светлите спомени…

 

има два избора

или виждаш нещата като сарацин – и мислиш това което имаш – германия, австрия, италия, франция, България… като се опитваш да пазиш каквото е останало, без особен изглед за какъвто и да е успех…

или вярваш в глупостите на веселия елит, който се събира по върховете, да си приказва глупости как ще направи добитъка от низините щастлив с техника и … върнати спомени…

 

така стигаме до „24тата“ промяна, която в давос не се обсъжда…

смяната на елита – не нашият, щото той е компрадорски, той ще служи на който началник му сложиш /който го е сложил/ – а на онзи от неразчитаемите схеми…

а не знам начин как може да събори или смени – демек промяна непонятна

затуй мисленето за политика е безсмислено, това което наблюдаваме по телевизията е

 

 

един от най-великите цитати в историята е този…

 

 

Но от това, че Микена е бил малък град и че всеки от тогавашните градове сега би ни се струвал незаслужаващ внимание, никой не трябва,използувайки това за сигурно доказателство, да вярва, че походът не е бил толкова голям, както разказват поетите и ни го съобщава преданието. Ако предположим, че сегашният град на лакедемонците би бил разрушен и че от него са останали само храмовете и основите на сградите, то аз мисля, че след като мине много време, у потомците ни би се породило голямо съмнение, че могъществото на лакедемонците отговаря на славата им; и в същност владеят две пети от Пелопонес и стоят начело на всичките му жители и на много съюзници вън от него. И все пак градът им би изглеждал незначителен, защото нито кварталите му са слети в едно, нито има скъпи храмове и постройки, а по стария обичай на Елада се състои от отделни селища. Ако ли обаче същата участ изпитат атиняните, то по външен вид, на града могъществото им би изглеждало двойно по-голямо., отколкото е в действителност. Ето защо не трябва да се вярва и да се гледа не толкова на външния вид на градовете, колкото на тяхната мощ и да се смята, че  походът срещу Троя, ако и да отстъпва на сегашните събития, е бил най-големият от всички преди него, ако, разбира се, и в този случай, можем да вярваме на произведението на Омир, който като поет естествено го е преувеличил и разкрасил. …

Тукидит   История на Пелопонеската война /I.10/

Наука и изкуство С`1979   с. 31

 

да е велик, велик… колко да е велик…

ама на него аз отлепих – какво е историята… границите на нашето знание/незнание и безкрайността на въображението ни…

тукидит това го пише в пика на мощта на спарта и пак като си въобрази бъдещия залюпен кибик, разбира, че на оня ще му е трудно да оцени мощта по материалните й остатъци…

щото Мощта е следствие не на материалното, а на Духа, и има малко общо с това което ще остане като материална следа, след като Духа вече няма да го има…

 

аз инак съм влюбен в полибий, който като го започнах бях лишен, поради произхода си, от всякакъв „хоризонт на очакванията” и бях хванат напълно неподготвен – при него също има един гениален момент – но той все пак е прозрение на победител при съзерцание на чуждия крах, и е само упражнение по аналогия…

 

“Славен миг е това, о, Полибий! Но се боя от прозрението, че някой ден ще бъде произнесена същата присъда и над моето собствено отечество.”

 

Полибий т.3 Всеобща история с.392-394

кн.XXXVIII  – V. Падането на Картаген

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/15/pgh38/

 

 

като видите горе оня ресторант в „оркестър без име” Дух няма, и Мощ няма, но има илюзии, наивност, има някакъв живот…

дребнав, смешен, жалък, но … живот

 

днес такива ресторанти няма – те бяха такива бараки и такава мизерия, че следи не са оставили, може би само бетонната плоча още стои…

ако я видите днес – никога не може да предположите, колко страсти и илюзии са изживени на нея, и колко глупости и проникновения споделени…

 

днес Духът е … трансцедентен /като Бог, отвъд опита е…/

някой дори по някакъв свръхестествен начин да се е сдобил с него, си трае, за да не го изгуби или се крие, за да не го … преследват

но вече и илюзии и наивност няма…

дори у децата не могат да се открият, удавени в желания от корумпираното си въображение, форматирано от реклами и игри, бързат да пораснат, а като гледам около мен вече и възрастни още не са успели да пораснат…

туй ще е от бързината…

 

тъй и Живот няма…

 

щото той може само да тече – пък всичко е толкоз сухо, че на момента попива – само ако станеш много рано може да си намокриш краката у роса живот, която докато се разсъниш и се изпарила…

 

 

тук у сайта има разни опции, които сигурно са много полезни за някой, но аз не знам за какво могат да служат; тоя формат го избрах, щото моят Приятел каза, че е най-доброто…

та открих че има статистика – показва колко хора са влезли всеки ден, и какво са прочели…

преди, в старата изгора, един приятел като гледа че все стоят двама-трима анонимни гости и вярваше „че се чете” – а туй бях ботове… вярата му беше сладка

за пример – последното дето е пуснато тук 61. е видяно от 6 кибика /ако изобщо е четено/, а половината постове са с 2 или 3 прегледа…

 

 

това разбира се, няма никакво значение, щото както се знае – същественото число не го лови…

 

 

/дъщеря ми бачка с „big data”, анализира там нещо си, при рикардс открих /той го цитира/ закона  на Гудхарт  https://en.wikipedia.org/wiki/Goodhart%27s_law и пък покрай него критиката на Лукас – https://en.wikipedia.org/wiki/Lucas_critique   изпращам й ги да ги види, не ги знаеше – коментара й беше – само шефовете да ни ги научат, че ще остана без работа… /

 

*… значи дойде време за село…

там комп и нет има – но въздуха е друг, през прозореца други неща те гледат, а и има едно друго за вършене…

дядо вече го няма – няма какво много да правя в голямото село…

да споделям излияния и импресии е глупост…

 

 

както и да е…

 

 

инак в главата все казванки стоят, въртят се, постоят, постоят, па други напъпят, все чакам муза и патос, а няма никой…

като се върнах от село – гладувах – спрях кафето – цепи ме главата три дни като наркоман – накрая се изчистих – и … толкоз

няма пауър – зеленчук…

знаял съм – но винаги е тъпо да откривам, че не аз споделям – а кафето…

без кафе съм като марула – мисля нещо, но не знам какво…

 

трябва някой да парадира нагло – за да събуди отношение и да отделя … реакция

тук е толкова спокойно – че наистина няма какво да кажа – единствено кроя планове за какво трябва да разкажа…

 

 

*та

кротко си съществувах, тихо си четох, на никого не пречех, от време на време вляза в видя какво става по вестниците и отново си чета…

пусти прайд – пуста му гордост – и артилерийска медийна подготовка, стада тъпи педераси убедени в културната си напредничавост, цивилизованата си изключителност и прогресивно първенство имат неистовата нужда да бъдат признати…

като добавим дичев, смилов и тониту николов и … пусто сърце не трае, па вземе че и без кафе се обади…

 

няма нужда от споделяне – но един момент е искрено ме развесели…

щото педерасите са изключителни кухи лейки – компенсират всичко със самочувствие основано на стадна митология – вярват в невероятни глупости, които сами си измислят… /те нямат предразсъдъци, и нямат заблуди, педераса е най-научното нещо на земята и борави само с … „факти”/

да се оборват е безсмислено – щото не могат да достигнат до съзнанието им – то е блокирано от верата в „културата”, „цивилизацията” и „прогреса” ИМ

 

забележително е обаче как това за „10те %”  обикаля и се върти като „факт”

вече никой няма нужда от доказателства – пак ще го пусна тук , щото това наистина е най-голямото като база изследване, близо 500 000, на острова, територия свободна, напредничава, прогресивна – преко сили 1,5%, селяните австралийци – 1,2%

http://www.dailymail.co.uk/news/article-2043884/Geordies-straightest-Brits-sexuality-map-shows-London-highest-number-homosexuals-country.html

 

 

това за което го пиша – е една реплика на едно мило прогресивно създание отправено към мен–

 „Вие консервите ще врите и кипите, но накрая просто ще умрете и на ваше място ще дойдат нови хора с нови разбирания.“

много ме развесели…

преди време като гледаха делата в върховния съд на сащ в huffingtonpost два педераса бял и чер седят на едно канапе, и белия успокоява черния – „тези / консервите, „хомофобите”/ са стари, те ще умрат, важни са младите, а те са с нас”

 

как бързо се развива света – си викам – вече и  у нас знаят, че ще умрем…

 

редовно минавам по славейков да се ровя да търся нещо да изпадне – преди време си купих една малка бяла книжка – православният свят и масонството – от времената в „Началото” където моментни проблясъци на индивидуална „инициативност” в случая под формата на  Ф „АВВА” Благоевград на някакъв ентусиаст издаваха мъдрост от кол и въже… /писана в 1935 в харбин от някой си в.ф.иванов/  – та чета си и на стр. 8 намирам  „Оставете старите и възрастните, заемете се с младежта, и ако е възможно – с децата”така настъвлява старата инструкция членовете на масонския орден. („Високи венти”, стр. 10 )

като го четох се разсмях щото си представих два масона през 18 века, точно като два педераса през 21, седнали на едно канапе обясняващи си светлото Бъдеще – с умирането на противниците си…

 

оня ден седях аз с някакъв педерас на едно виртуално канапе – където той ми обяснява – как колелото на историята се върти до пълната победа … на педерастията

 

 

нещата разбира се – са много по- широки

няма как да не се сетя и за Макс Планк

 

”Една нова научна истина достига триумф не като убеждава опонентите си, нито като ги кара да видят светлината, това по-скоро става, защото опонентите умират и на тяхно място израства ново поколение, което е запознато с тази нова научна дисциплина.”

 

по-подробно –  https://izgora.wordpress.com/2017/03/13/25-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D1%83%D1%8A%D0%BD-6/

 

 

 

*пак тъй се разписах с един „знаток” за ирландия…

 

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_external_debt

външния дълг на ирландия е … 2,235,142,300,000

 

само си въобразете цифрата

населението преко сили 4,5 милиона…

 

и се почна колко съм „невежа”, как не правя разлика между публичен, частен дълг, как не различавам пасиви и активи, и прочие…

щото съм от село, винаги без бой си признавам че съм тъп, даже много, обаче тази констатация не ми е достатъчна… напротив, много съм любопитен щото съм тъп, и обичам да ми обясняват за да знам…

и все се убеждавам как най-знаещите са също тъпи, само че отказват да го разберат, щото са същи педераси…

 

много е дълго…

 

но да ми твърдиш че ирландия е супер – при 200 000 000 000 публичен дълг, 150 000 000 000 – дълг на домакинствата – 150% дълг към доход, останалото е корпоративно, трябва да си невероятен … „специалист”

и доказателството е – планът за изплащане до 2035 – аз не знам някой да е фалирал по план, но всеки фалит е от „поради някаква причина” сговнен „чудесно планиран” план

 

 

*горещо препоръчвам „смъртта на парите” и „пътят на разрухата” на джеймс рикардс

 

http://iztok-zapad.eu/books/book/1741/%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D1%81-%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B4%D1%81

 

http://iztok-zapad.eu/books/book/1942/%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%8F%D1%82-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%80%D1%83%D1%85%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D1%81-%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B4%D1%81

 

/ също и епоха на растежа на олег григориев – но моите приятели са с предразсъдъци към руснаците – затуй не настоявам за него

 

http://iztok-zapad.eu/books/book/1738/%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%B6%D0%B0.-%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B3-%D0%B3%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B2 /

 

 

значи много мога да преписвам – но всеки различно си намира

значи исторически малко куца перспективата, щото рикардс е фиксиран в златото /друго целия му контекст е финансов, а в действителност е доста по-широк и дълбок/, ако се почне от по-отрано френско-пруската война налагането на златния стандарт, изтласкването на среброто, контекста ще стане по-ясен – щото целта е една – да се контролират „парите“ – за това трябва да бъдат „обозрими“ и възможни за „контролиране“ – биметализма е „вреден”, щото е твърде „широк“, среброто е „много“ не може да бъде контролирано, палят войната за да „изгонят” среброто, налагат златото, но то пак е твърде широко за да имаш монопол върху него – после ФЕДа и пак война, през декретните пари „вързани” за златото, после  „отвързани” и стигаме до … специални права на тираж  СПТ на МФВ, които точно са с нищо несвързани само с волята на тоя който ги печата без да създава дефицит…

 

един факт ми отряза главата – баланса на ФЕДа 2008 е 800 000 000 000, 2016 е 4 100 000 000 000 – 5 пъти повече пари за 8 години, и пак инфлация няма, и никой не си е изял дипломата…

ебаси „моделите“

 

 

* има един момент който минава и в двете книги…

ей тъй да го има тук, щото не може да се разкаже по-кратко…

Планът, набелязан от МВФ, е пример за предпочитания от Джордж Сорос начин на действие, описан от неговия любим философ Карл Попър. Сорос и и Попър го наричат „поетапно инженерство” и за тях то е предпочитаната форма на социално инженерство. Идеалът на Сорос и Попър е да се извършват големи промени на малки, едва забележими стъпки, които могат да бъдат ускорени или отложени от това какво изискват обстоятелствата. Попър пише:

Поетапното инженерство ще възприеме съответната метода /…/ чиято подкрепа би могла лесно да стане средство за постоянно отлагане на действията за по-късна дата, когато условията са по-благоприятни. /…/

Плановете за поетапно инженерство са сравнително прости. Това са планове на отделни институции. /…/

Не искам да кажа, че поетапното инженерство не може да бъде смело или че трябва да се ограничава с „дребни” проблеми.

По метода на Сорос-Попър набелязаната от МВФ цел за СПТ като световни пари, чието начало е поставено през 1969г., би могла да се проточи до 2025г. или до който и да е момент, когато, по думите на Попър, „условията ще са благоприятни.”

С.385-386 Джеймс Рикардс Смъртта на парите Изток Запад С`2016

 

… Шоковата доктрина неизменно присъства на фона на инак антиелитните настроения. Настъпи ли катаклизъм, елитите на мига предприемат действия, за да приложат следващия етап на програмата си. Най-важната задача е да действат бързо, преди въздействието на шока да е е избледняло. Принципът на тресчотката гарантира, че спечеленото от елита вследствие на последната криза няма да бъде отстъпено скоро след това. После процесът преминава в ремисия до възникването на поредния шок.

с.123Джеймс Рикардс Пътят към разрухата Изток-Запад С`2017

 

смешното е, че това за попър го бях забравил, макар и да съм го чел много отдавна и на различен акъл… същото го помня по много различен начин във връзка с „мисленето” като четох дневника на кен уилбър – където обясняваше как можеш да променяш мненията на стъпки от по 5%…

тогава открих и принципа как се  варят на жаби…

 

що се отнася до „шоковата терапия” принципа – Problem Reaction Solution, обяснява много по-добре действията – макар че така можеш само постфактум да „откриваш” „аджендата”, и да я следваш…

 

/туй е главата от „отвореното общество” на попър за „поетапното инженерство”

http://www.librev.com/index.php/prospects-science-publisher/2294-2014-01-24-19-56-14

това е пример на упражнение на сорос

http://www.investor.bg/evropa/334/a/djordj-soros-evropa-ima-nujda-ot-plan-b-119891/

 

за 5% на кен уилбър – https://izgora.wordpress.com/2017/03/20/35-%D1%83%D0%B5%D0%B1%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80-3/

Problem Reaction Solution –

http://ethics.wikia.com/wiki/Problem_Reaction_Solution  /

 

 

цялото това е само да покажа, защо е необходима съпротива, дори индивидуална и безсмислена…

никога не трябва да се приема и 5% отстъпка, просто щото нищо не печелеш, спокойствието е илюзорно и временно…

колкото и да не знаеш следващото – целта е да се натиска „тресчотката” – пък може и да се счупи…

никакъв компромис – затуй педерасите са педераси – да почнеш да ги наричаш „гейове” или „хомосексуални” е повече от компромис, то е поражение, в следващия момент в който го приемеш – вече си на следващия зъб на колелото…

почнали са те за друго…

 

тези нямат край- туй е до пълното изтриване на Цивилизацията, каквато си мислим че обитаваме…

тяхната не знам каква е – но определено не е моя – и наистина тя ще дойде чак със смъртта ми…

 

 

* има една книга, която е особено актуална и всеки непременно трябва да прочетe

чел съм я сигурно преди 20 години, може би заедно с „отвореното общество” на попър в библиотеката

смешно е, че тогава попър ми харесваше, а този дето беше написал книжката ми минаваше за левак

 

става дума за „Бунта на елитите” на  Кристофър Лаш

 

https://www.obsidian.bg/?cid=8&bid=162

 

това е невероятна книга писана на смъртен одър през 1993, дъщеря му записва, така може да пише само някой който не се надява да го издават и „признават” и след това

не мога да препиша всичко, което е ценно за споделяне, за което съжалявам – но ще пусна няколко неща, които да провокират интерес – и който може да чете – не че имам илюзии

 

И тогава амбициозните хора разбират, че цената да се придвижат нагоре е миграцията като начин на живот. Това е цената, която те с удоволствие плащат, тъй като свързват идеята за дома с досадни роднини и съседи, с дребнави клюки и с тесногръди обичаи. Новите елити се борят срещу „средна Америка”, тъй като те си я представят: технически изостанала, политически реакционна, с репресивен сексуален морал и посредствен вкус, самодоволна и благодушна, затъпяла и старомодна. Онези, които желаят да станат членове на новата интелектуална аристокрация, се събират по двете крайбрежия, като обръщат гръб на вътрешността на страната и изграждат връзки с международния пазар на бързо въртящите се пари, светски блясък, модата и поп-културата. Въпрос е дали те изобщо се смятат за американци. Патриотизмът, разбира се, не заема високо място в тяхната йерархия на добродетелите. „Мултикултурализмът”, от друга страна, им подхожда чудесно, сътворявайки образа на един глобален пазар, в който човек може да се наслаждава неограничено на екзотични кухни, екзотични стилове на обличане, екзотична музика и екзотични племенни обичаи, без да задават въпроси и без да се изисква поемане на ангажименти. Новите елити се чувстват у дома си само когато са в движение,  en route към конференция на високо равнище, към бляскаво откриване на нов клон на голяма фирма, към международен филмов фестивал или към престижен курорт. Погледът им към света е по същността си туристически и в никакъв случай не е перспектива, която би поощрила страстна преданост към демокрацията.

В книгата си „Истинският и единствен рай” аз се опитах да преоткрия една традиция на демократичното мислене – да я наречем популистка поради липса на по-добър термин, – която вече е излязла от употреба.  …  Думата „демокрация” е  започнала да служи просто като описание на терапевтичната държава. Когато днес говорим за демокрация, най-често имаме предвид демокрацията на „самоуважението”. Модните днес фрази – различие, страдание, даване на права, упълномощаване – изразяват плахата надежда, че дълбоките разделения в американското общество могат да бъдат преодолени с добра дума и стерилизирано слово. Призовават ни да признаем, че малцинствата трябва да бъдат уважавани не заради постиженията им, а по силата на факта, че са страдали в миналото. Казват ни, че съчувствието и вниманието някак си ще подобрят мнението им за самите себе си, а забраната на расистки епитети и на други изразяващи омраза форми на речта ще направи чудеса с морала им. Обсебени от думите, ние губим поглед за грубите реалности, които не могат да бъдат смекчени просто с ласкаене на чуждата представа за себе си. Какво ги топли гражданите на Южен Бронкс евентуално въвеждане в елитните университети на езикови правила за коректно отношение към малцинствата?

Повечето от тези, които са се замисляли на д въпроса през първата половина на XIX век, приемат, че демокрацията трябва да се основава на широко разпределение на собствеността. Те разбират, че крайностите в богатството и в бедността могат да се окажат фатални за демократичния експеримент. Техният страх от тълпата, понякога погрешно разбиран като аристократична надменност, почива върху наблюдението, че една деградирала трудова класа, едновременно сервилна и изпълнена с омраза, няма духовните качества и характера, необходими за демократично гражданство. Демократичните навици, смятат те – увереност в себе си, отговорност, инициативност – се придобиват най-добре в опита на търговията или в управлението на някаква дребна собственост. Онова, което наричат „компетентност”, засяга както натрупването на собственост, така и интелигентността и преприемчивостта при управлението й. Близо е до ума следователно, че демокрацията работи най-добре, когато собствеността  е възможно най-широка разпределена между гражданите.

Въпросът може да се постави по-широко: демокрацията работи най-добре, когато мъжете и жените вършат неща за самите себе сис помощта на своите приятели и съседи, без да зависят от държавата- Не че демокрацията би трябвало да се отъждествява с грубия индивидуализъм. Увереността в себе си не означава затваряне в себе си. Самоуправляващите се общности, а не индивидите са основни единици на демократичното общество…

с.11-13

 

 

Нищо от това не вещае добри дни за демокрацията, но перспективата става дори по-мрачна, ако обърнем поглед към влошаването на публичния дебат. Демокрацията изисква размяна на мнения и идеи. Идеите, подобно на собствеността, трябва да се разпространяват възможно най-широко. При все това много от смятащите себе си да „най-качествените хора” винаги са били скептично настроени относно способността на обикновените граждани да схващат сложни проблеми и да изразяват критични преценки.  Демократичният дебат, от тяхна гледна точка, прекалено лесно може да се изроди в крясъци на тълпата, където гласът на разума трудно може да бъде чут. Хорас Ман , демонстрирал своята мъдрост  относно толкова много неща, не успява да си даде сметка , че политическите и религиозни противопоставяния сами по себе си имат образователна стойност., и поради това се опитва да изключи водещите до разногласие теми от държавните училища  (common schools) Желанието му да избегне сектантски сблъсъци е разбираемо, но така оставено наследството ни помага да си обясним угодническия, лицемерен, парализиращ разума характер на публичното образование днес.

с.14

 

От тази гледна точка проблемът на нашето общество не е просто в това, че богатите разполагат с прекалено много пари, а в това, че парите ги изолират повече от всякога, от всекидневния живот. „Рутинното възприемане на специалистите, упражняващи определени професии, като отделна класа” е шокиращо и зловещо според Каус. Същото се отнася и за тяхното „самодоволство и презрение към по-нисшите в демографско отношение”. Част от проблема бих добавил аз, е в това, че сме загубили уважение към честния физически труд. Ние разглеждаме „творческия” труд като серия от абстрактни мисловни операции, извършвани в кабинет, по възможност с помощта на компютър, а не като осигуряване на храна, убежище и на други такива потребности. Мислещите класи са тотално отчуждени от физическата страна на живота – оттук немощния им опит заа компенсация, като се придържат към изнурителен режим на физически упражнения. Единственото им отношение към производителния труд е това на консуматори. Те нямат опит в сътворяването на нещо веществено или трайно. Те живеят в свят на абстракции и образи, симулативен  свят, състоящ се от компютърни модели на реалността – „хиперреалнст”, както се казва днес, – различни от осезаемата, непосредствена, физическа реалност, населявана от обикновените хора. Тяхната вяра в „социалната конструираност на реалността” – централна догма на постмодернисткото мислене – отразява опита да се живее в изкуствена среда, от която строго е изключено всичко, което не се поддава на човешки контрол (а по неизбежност и всичко позната и успокоително близко). Контролът е станал тяхна мания. В стремежа да се  предпазят от риска и случайността – от непредвидени опасности, които застрашават човешкия живат – мислещите класи се изолират не само от всекидневния свят около тях, но и от самата реалност.

Културните войни, разтърсващи Америка от 60-те години насам, могат добре да бъдат разтълкувани като форма на класова битка, при която един просветен елит (за какъвто той смята себе си) се стреми не толкова да наложи ценностите си върху мнозинството (мнозинство, възприемано като неизличимо расистко, сексистко, провинциално и ксенофобско) и още по-малко да убеди мнозинството посредством рационален публичен дебат, колкото да изгради паралелни или „алтернативни” институции, в които вече изобщо няма да се налага да се сблъсква с непросветените.

с.24-25

 

 

тук ми писна да приписвам – затуй малко копи пейст от руски, който не го мързи

 

Только в мире, где слова и образы имеют все меньшее сходство с вещами, которые они, как кажется, описывают, могло стать воз­можно, чтобы какой-то человек, вроде Райха, именовал себя, не впа­дая в иронию, секретарем по труду или с таким пылом писал об обществе, где правит цвет и блеск. Последний раз, когда „цвет и блеск“ захватили управление страной, они ввергли ее в затяжную, нравст­венно разлагающую войну в Юго-Восточной Азии, от которой наша страна еще полностью не оправилась. Тем не менее, Райх, кажется, полагает, что новое поколение вундеркиндов сможет сделать для спо­тыкающейся американской экономики то, что поколение Роберта МакНамары не сумело сделать для американской дипломатии: вер­нуть, голой силой мозгов, то мировое первенство, недолго принадле­жавшее Соединенным Штатам после Второй мировой войны, и впос­ледствии потерянное не столько, конечно, из-за глупости, сколько из-за той самой самонадеянности – „самонадеянности силы“, как бывало, сенатор Уильям Фулбрайт ее называл, – к которой „цвет и блеск“ имеют прирожденное пристрастие.

Эту самонадеянность не следует путать с гордостью, характер­ной для аристократического сословия, которая опирается на наследие древнего рода и на долг защищать его честь. Ни мужество с рыцарст­вом, ни каноны куртуазной, романтической любви, с которой сии цен­ности тесно сопряжены, не находят себе места в картине мира этих представителей „цвета“ и „блеска“ общества. Меритократия не боль­ше полагается на рыцарство и мужество, чем наследственная аристо­кратия – на хитроумие. Хотя наследственные преимущества играют важную роль для достижения статуса специалиста или управленца, новый класс должен поддерживать фикцию, что его сила имеет опору лишь в интеллекте. Следовательно, он не ощущает особой благодарно­сти к предкам и не считает себя ответственным перед прошлым. О себе он думает как об элите, обязанной своими привилегиями исклю­чительно собственным усилиям. Даже такое понятие как литератур­ный мир, которое, думается, могло бы привлекать элиту, по-крупному ставящую на высшее образование, почти полностью отсутствует в ее системе отсчета. Меритократическая элита находит трудным предста­вить себе общность, даже общность по интеллекту, которая простира­ется и в прошлое, и в будущее и чье единство определяется обоюдным сознанием долга одних поколений перед другими. „Зоны“ и „сети“, восхищающие Райха, не имеют большого сходства с общиной в каком-либо традиционном смысле этого слова. Населенным временными постояльцами, им недостает той непрерывности, которая является производной от чувства места и от норм поведения, с опорой на самосознание культивируемых и передаваемых из поколения в поко­ление. „Сообщество“ представляющих собой цвет и блеск – это со­общество современников: в том двойном смысле, что ее члены счи­тают себя юношеством без возраста и что знак этой юношественности и есть как раз их способность оставаться на гребне последних веяний.

в българското издание 41-42с.

 

Согласно общепринятым нормам мудрости – разделяемым как левыми, так и правыми, — мы живем в обществе взаимозависимости, где добродетель полагания на собственные силы стала таким же ана­хронизмом, как и мелкое производство. Популистская традиция, как я ее понимаю, оспаривает этот взгляд. Независимость, а не взаимоза­висимость — вот популистский пароль. Популисты считали полага-ние на собственные силы (что, конечно, не исключает сотрудничест­ва в политической и экономической жизни) самой сущностью демо­кратии; добродетелью, необходимость которой всегда остается не­преходящей. Их оппозиционирование крупномасштабному произ­водству и политической централизации было связано с тем, что они ослабляют в людях уверенность в своих силах и отбивают охоту при­нимать ответственность за свои поступки. Правомерность этого бес­покойства сегодня как никогда ранее подтверждается нынешней рас­пространенностью культа жертвы и той важной ролью, что ему отво­дилась в недавних кампаниях за социальные реформы. Сила движе­ния за гражданские права, которое может пониматься как часть попу­листской традиции, в том и заключалась, что оно принципиально отка­зывало жертвам угнетения в притязании на привилегированное мо­ральное положение. Мартин Лютер Кинг в теологии своего социаль­ного евангелия выказывал себя либералом; но настаивая на том, что чернокожие должны взять ответственность за свою жизнь на себя, и воздавая хвалу частным буржуазным добродетелям: способности к тяжелому труду, трезвости ума, самоусовершенствованию, – он был популистом. Если движение за гражданские права было торжеством демократии, то это потому, что руководящее участие в нем Кинга пре­образило униженных людей в активных, исполненных самоуважения граждан, заново обретших для себя достоинство в ходе защиты своих конституционных прав.

с 80-81

 

Либералы всегда занимали ту позицию, что демократия может обойтись без гражданской доблести. Согласно этому ходу мысли, либеральные установления, а не нравы граждан, вот что приводит демократию в действие. Демократия — это правовой строй, дающий людям возможность уживаться при их различиях. Нависший кризис компетентности и гражданского доверия затягивает плотной пеленой сомнения то удобное предположение, что установления, а не нравы, обеспечивают необходимое для демократии достоинство. Кризис компетентности указывает на необходимость произвести ревизию в понимании американской истории, которой было бы выявлено, до какой степени либеральная демократия жила темным капиталом моральных и религиозных традиций, предшествовавших подъему либерализма. Вторым элементом этого ревизионизма оказывается повышенное уважение к до сих пор остававшимся в небрежении традициям мысли, берущим начало в классическом республиканизме и в ранней протестантской теологии, никогда не питавших никаких иллюзий о пренебрежимости гражданской добродетелью. Чем боль­ше мы начинаем ценить те приверженность и уважение, что когда-то давали „опору, цель и цельность взгляда на жизнь“, тем больше нам придется обращаться за наставлением к мыслителям – Эмерсону, Уитмену, Броунсону, Готорну, Джосии Ройсу, Кули, Дьюи, Рэндолфу Бурну, – которые понимали, что демократия должна символизировать запрос на нечто большее, нежели просвещенное своекорыстие, „открытость“ и практика терпимости.

с.83

 

Демократия также требует более действенной этики, чем про­сто терпимость. Терпимость — прекрасная вещь, но это только нача­ло демократии, а не ее назначение. В наше время демократии более серьезно угрожает безразличие, чем нетерпимость или суеверие. Мы стали слишком искусны в изобретении оправданий длясебя и что хуже — в изобретении оправданий для „ущемленных“. Мы так заняты защитой своих прав (прав, обеспеченных, по большей части, юридическими постановлениями), что нам недосуг подумать о сво­их обязанностях. Мы редко высказываем то, что мы думаем, из бояз­ни причинить обиду. Мы твердо настроены уважать каждого, но мы забыли, что уважение должно быть заработано. Уважение не есть называние другим словом терпимости или всепонимания по отно­шению к „альтернативным стилям жизни и сообщеетнам“. Такой подход к морали — это подход туриста. Уважение – этоТО, чтомы испытываем перед замечательными достижениями, превосходно вос­питанными натурами, во благо употребленными природными даро­ваниями. Оно связано с практикой устанавливающего различие суж­дения, а не приятия всего без разбору.

с.86

 

Популизм, как я его понимаю, недвусмысленно привержен принципу уважения. Именно по этой причине, среди прочих, популизм и следует предпочесть коммунитаризму, который слишком быстро идет на соглашательство с государством всеобщего благосостояния и на одобрение его идеологии сочувствия. Популизм всегда отвергал и политику почитания, и политику жалости. Он стоит за прямое и простое обращение, за откровенный прямой язык. На него не оказывают действия чины и другие символы высого общественного положения, но также равнодушным он остается и к притязаниям морального превосходства, выдвигаемым от имени угнетенных. Он отвергает „выбор в пользу бедных“, если это означает обращаться с бедными как с беспомощными жертвами обстоятельств, освобождая их от ответа или извиняя им невыполнение долга на тех основаниях, что бедность являет собой презумпцию невиновности. Популизм — это подлинный голос демократии. Он исходит из того, что человеческие особи имеют право на уважение, покуда они не выкажут себя его недостойными, при этом настоятельно подчеркивая, что ответственность лежит на самих индивидах. Он неохотно делает скидки на то, что „винить следует общество“, и не воздерживается от суда на этих основаниях. Популизм „оценочен“, если припомнить ходкое прилагательное, употребление которого в уничижительном смысле показывает, насколько ослаблена способность к оценочному суждению в климате гуманистической „озабоченности“.

с.101

 

има още много, но  и без друго няма илюзии, че някой ще чете…

моят Приятел ще се обади и ще каже … „руското го прескочих…”

 

 

 

* джеймс рикардс цитира талеб, който в едно изслушване в конгреса коментира „таланта” на уолстрийтския „елит”

„ за какъв талант става дума, те загубиха трилиони…”

 

 

изобщо, няма по-красноречива охарктеризиране  на целия „меритократичен” либерастки елит

 

какво наследиха…

и какво докараха…

 

 

туй съм го писал и преди

1971 америка скъсва връзката на златото с долара

1973 американската психиатрична асоциация обявява че педерасите не са болни, в америка легализират абортите, боби скинър издава „отвъд свободата и достойнството”, тогава „откриват“ и „потребителския кредит“

 

Истински подкрепители могат да се използват по начини, които имат неприятни последствия. Правителството може да предотврати дезертьорството, като направи живота по-интересен – като осигурява „хляб и зрелища” и като насърчава спорта,хазарта, употребата на алкохол и други вещества, и различни типове сексуално поведение, при което ефектът е да се държат хората в обхвана на неприятните санкции. Братята Гонкур забелязват ръста на порнографията във Франция по тяхно време: „Порнографската литература – пишат те – служи на Империята… човек дресира хората така, както дресира лъвовете – чрез мастурбация.”

с.40 Б.Ф.Скинър Отвъд свободата и достойнството Изток-Запад С`2017

 

/ l912 г. Кнут Хамсун пише Последна радост – в нея има такава забележка /бълг издание от 1927 г с.84/

Англия сигурно скоро ще трябва да издигне старопиталища за своите деца. Тя изражда своя народ в спорт и fix идеи; и ако Германия сега не я държеше в вечно безпокойство, в няколко само поколения би се превърнала в страна на педерасти…

баси пророка, германия се омиротвори, спря да бъде заплаха и англия наистина се изпедерасти

сега си търсят противник – на който да могат да се опънат педераси и откриха … русия

очевидно педерасите не смеят да се опънат на китайци и араби, преценили са си силите…/

 

 

този изродски глобалистко-либерастки елит не може да бъде съборен без да иконмически колапс – щото само той може да „прекъсне” за момент  менталната „мастурбация” на западната популация…

само че когато колапса дойде – елита си има аджендата и следващата цел /зъбче от колелцето/ – а мастурбиращата популация няма нищо освен … порнографската си преса и телевизия, която му разказва … какво става по света, и какво да прави за да … „оцелее” като добитък

 

 

 

 

 

писах, писах, редих цитати и линкове… приказка без  край

безнадеждна работа,  баси простотията

 

мене кой какво е казал малко ме вълнува, щот всеки си има свободата да бъде какъвто си иска, но когато много малки неинтересни лудости застанат като вълна срещу теб осъзнаваш, че туй е просто …

абе не е толкоз просто…

 

имам приятели, с които вече виждам нещата „насрещно” и не можем се разбра просто, щото фактите вече са ни различни, ходим на различни места и виждаме различни работи, и перспективата на отиването на „работите” ни се струва различна…

 

 

само да вляза във фейса и изгубвам последните си илюзии относно изметта която се наела да спасява България от боко тиквата, цецо, цацата, пеефски, комунисти, русофили, путин и всеки който ни откъсва от … „европата” и „цивилизацията”

 

 

дъното беше във фейса – на 24 май – някакъв „български““учен“ написал –

Затова твърдението, че кирилицата е гръцка шльокавица е вярно…Сори!

някаква калимявка го цитира с главни букви, като особено важно…

издали Под игото на шльоковица пак преди 24-ти  – уж в борба за култура – а то си е точно по овертън преминаване на втора степен – вече не е немислимо –  превърнали го в … културен факт, за да покажат колко е … скандално, това което остава е, че първият български роман като първата книга на шльоковица е вече факт…

и разни учени идиоти в статуси носят от девет кладенеца вода – как и преди сме писали на шльоковица…

/ после виждам туй – https://www.webcafe.bg/id_1549569996_Pod_igoto_-_veche_i_na_shlyokavitsa

и си викам няма никакво съмнение, че някой като Saatchi&Saatchi и „дълго мислене” стои зад „идеята” и приподнасянето й /

и си викам туй не са един и двама дето за избушели – никой от тези „европеиди” няма нужда от едно знаме или лик на светците да тури за празника и да поздрави с „честит празник“, сигурно щото го гори като види нещо дето може да е …„национално” – но поздрави от амбасадата по повод „деня на българската просвета и култура и на славянската писменост”, както са го кръстили от амбасадата е репостнал задължително…

жалки отрепки…

 

всеки ден – някакви простотии и гадости се препостват безоткат – и да си идиот да ги следиш да ги коментираш няма да смогнеш, аз съм си наложил ограничения в стокването в фейса по хигиенични ограничения…

туй ми беше само за „илюстрация“ на спестеното дето можех да изсипя…

 

както и да ще пусна само два линка – които тук у нас никой не гледа, но за мен са като канадски „спомени от бъдещето” на България

имам приятел доктор, който беше в норвегия и ми разправяше, как цял ден гледал парламента им да се обсъжда темата – защо пасторите мъже са повече от жените пасторки, и защо мъжете „медицински сестри” са по-малко от жените „медицински сестри“, и какво пречи да са 50 на 50… голямо търсене паднало…

викам му – стига бе, майтап си правиш… той – ако искаш вярваш, и имай предвид, че това не е най-тъпия дебат…

вече му вярвам…

 

 

не е загуба на време, на мен ми беше много „познавателно” да отделя два часа за да изгледам тези канадски сенатски изслушвания

 

https://www.youtube.com/watch?v=KnIAAkSNtqo

 

https://www.youtube.com/watch?v=4WqryoEJqZg

 

 

можеш да се смееш, но за мен това е лудост – тези сенатори стоят там и обсъждат … употребата на местоимения и наказателния кодекс – сериозно

там накъдето сме тръгнали е … АБСУРД

 

айсиктир

 

 

между другото нивото на двете страни е показателно…

пак от фейса случайно видях това –

 

http://www.bgonair.bg/sutreshen-blok/2017-05-26/za-i-protiv-zakrivaneto-na-balgarskiya-helzinkski-komitett

 

тези нямат доводи – свикнали са да са „служебни” победители /така е в „цивилизования свят”/

наети изпълнители на „глобалната адженда”, пред които всички трябва да клякат като пред носители на $истината$ от последна инстанция…

 

 

след изборите в америка един островитянин им го каза – но и да ти го кажат, и да не ти го кажат, то е до можене…

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=GLG9g7BcjKs

 

 

това са хунвейбини, които са взели цивилизацията на акорд, и няма да я оставят преди да разсипят, т.е. докато последното нещо което мяза на християнство не го изтрият…

 

 

и тук наистина няма място за дебат – просто щото ПРЕДПОСТАВКИТЕ са различни и няма как да се стигне до минимално съгласие – те не го щат, и аз вече не намирам смисъл да търся разбиране със завършени идиоти – това е КУЛТУРНА ВОЙНА и тя се води всички правила на войната – хунвейбините го демонстрират ясно…

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=plyC2ipo2B4

 

 

и си носят легионите

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=AfG1myglfhY

 

 

 

 

щото трябва да се копа царевица и да се коси тревата – ще зачезна за известно време на село, тъй че днес ще стоварим додето успеем „мат’риал” да си четете и гледате докато копам…

 

 

*

глупаво да се обсъждат актуалности, щото то е занимание за морско свинче във въртящ се барабан…

но тая сутрин гледах един нещастен човек да се оправдава за някаква снимка направена някога в музея на мадам тюсо и качена във фейсбук…

за да няма съмнение относно мнението ми – българското правителство не е място за идиоти – макар че е трудно да не откриеш такъв вътре…

да си посетител на музея на мадам тюсо е диагноза – какво човек може да очаква да види вътре, че да брои едни пари да влезе… /неразбираемо/

да се снимаш с восъчни фигури според мен е извратено – да качваш снимки във фейсбук пък тежка инфантилия… /непростимо/

само това е достатъчно за да се разбере, че този може даже да е сладур и да има някаква професионална компетентност, но за публична работа не става, дори и за пълния с идиоти министерски съвет…

 

разбира се, като към ментално предизвикан и неориентиран субект, изпитвам силна симпатия към него като жертва на публична разправа от страна на организирани субекти „дежурни по съвест” на човечеството

 

днес научих покрай това, че имало и „международни еврейски организации, които впрочем са доста влиятелни“

 

http://www.dw.com/bg/%D1%81%D0%B5%D0%B3%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5-%D0%BB%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D0%B2-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA-%D0%B5-%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%B5%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/a-38869624

 

много се изненадах, не знаех…

много ли са „влиятелни”, и човек трябва да се пази от тези „организации”, така ли…

човек се учи докато е жив…

 

 

*

другото от вчера е гласуването в европейския парламент, с което се предлага да се започне процедура по отнемане правото на глас на Унгария в европейския съвет…

 

туй гласуване още няма последици – но показва колко отчаяно „смели” хора по парламентарните банки в европарламента, които с риск за себе си и близките си, въпреки „подкопаващите” саботьори са гласували в защита на „европейските ценности”

 

Групата на Европейската народна партия и нейният лидер Манфред Вебер направиха всичко възможно да подкопаят днешното гласуване и да защитят Орбан. Обаче парламентът, в това число мнозина смели членове на Европейската народна партия, изпратиха ясно послание: това трябва да спре! Ние няма да позволим европейските ценности да бъдат компрометирани повече. Сега ще започнем официалния процес на задействане на член 7.1 в Европейския парламент.

 

https://news.bg/euronews/evroparlamentat-podkrepi-ungariya-da-bade-lishena-ot-glas-v-evropeyskiya-savet.html

 

да сведем глава пред тихия подвиг на тези смели парламентаристи…

и да презрем всяко „средище на дребни, елементарни, комплексирани, егоистични, меркантилни, самодоволни, надменни и ограничени хора.” като  Унгария

 

/горният лаф съм го взел от един екземпляр, който допреди малко не съм подозирал в съществуване, но го отрих при моя „приятел” социалния работник с килимявката

днес явно много се препоства http://terminal3.bg/neglizhiraneto-na-nacizma-i-lagerite-na-smrtta-sa-kljuch-km-banaliziraneto-na-zloto/

то се отличава със забележително „здраво” чувство и употреба на богат „език на любовта”… реших да го разгледам като профил на потенциален зам.министър и открих шедьоври в употребата на „езика на любовта” като горното, но отнасящо се до островитяните

https://www.facebook.com/hristev.hristo/posts/10155308100466926

„Тереза Мей е на път да разсее всякакви съмнения, че Англия е нещо повече от средище на дребни, елементарни, комплексирани, егоистични, меркантилни, самодоволни, надменни и ограничени хора.“

 

*

да започнем с великобритания…

преди дни в европа се честваше деня на европа, а в нейния край – деня на победата

естествено европа никаква победа не може да чества – едно щото войната започна заради свободата на полша, а в края на войната полша си остана окупирана… от победителя ссср

друго, влизайки в войната заради полша, великобритания иска да защити „християнската цивилизация” и своята „империя” и начин на живот… /има една много цитирана реч на чърчил от 1940/

скоро след войната нито европа е християнска, нито великобритания има империя…

затуй им остава деня на европа… но въпроса какво е европа

6 години по-късно чърчил произнася в цюрих друга забележителна реч

http://www.churchill-society-london.org.uk/astonish.html

тя започва така – This noble continent, comprising on the whole the fairest and the most cultivated regions of the earth; enjoying a temperate and equable climate, is the home of all the great parent races of the western world. It is the fountain of Christian faith and Christian ethics. It is the origin of most of the culture, arts, philosophy and science both of ancient and modem times.

което днес звучи доста „политически некоректно” – но по принцип едно нещо не е много важно, как започва, а как завършва…

 

първото име което се споменава в тази реч е на един забележителен пророк и политически деятел и на неговото движение, който, и което, тъне в необяснимо за мен затъмнение…

не че го няма,  откриваме го и у нас, но толкоз скромно, та чак прозрачно, хем го има, хем някак го няма…

има си сайт –  http://www.paneuropa.bg/bg/history/

имат си събития редовни – http://www.paneuropa.bg/bg/news/74/Nakade-otiva-Evropa-Globalizam-sreshtu-populizam-25-april-2017

фотографират се http://www.paneuropa.bg/bg/gallery/38/Nakade-otiva-Evropa-Globalizam-sreshtu-populizam

но не можеш да разбереш какво са си казали…

дори и в една такава вестникарска тема като глобализъм срещу популизъм…

изобщо голЕма тайна…

 

става дума за https://en.wikipedia.org/wiki/Richard_von_Coudenhove-Kalergi

 

удивителна организация, да имаш такъв основател, който има очевидно такова голямо влияние в идеен план за развитието на европа, да е написал той толкоз книги, излагайки идеите си, направил е удивително много сбъднали се прогнози, и да не си направиш труда като организация да издадеш и един ред от него е най-малкото … странно

 

значи като ги открих, черпех от тук http://www.paneuropa.ru/index.php

на руски манифеста на паневропа е преведен, части бяха качени на сайта /и те не смееха всичко/, даже съм цитирал от там в старата изгора – но сега гледам няма никой…

/   тук едно малко обяснение – значи нищо не съм научил докато някой ми е разказвал; от отделни хора само съм научавал, за нещо си, че го има, ставало ми е интересно, и съм почвал да търся да науча… мога да ви залея с факти и линкове, но файдата никаква, щото на момента ще забравите…

просто искам да отбележа, че е интересно…

ако на вас ви стане интересно търсете…/

 

забележително е, как у нас двама български президенти, настоящ вице-президент, двама български министър председатели, външни министри и прочие „елит” громи популизма от името на глобализма на затворена сгляда в организация на човек, който е написал това

 

Click to access PraktischerIdealismus.pdf

на руски „избрано” от него тук –

http://www.rospisatel.ru/tshetverikova5.htm

на английски – http://clck.ru/1KPjp

 

наистина е достойно за удивление как от този пръв европеец –  последователите му не смеят да преведат и един ред, дори от „манифеста” който основава движението им, и по който очевидно се движим…

 

инак за мисията на нашенци е ясня – http://www.paneuropa.bg/bg/content/2/Misiya

 

ПанЕвропа България се стреми и към разпространение на идеята за европейска солидарност сред младите хора, защото съзнава необходимостта от това те да израснат като свободомислещи и независими хора в духа на европейските идеали, така че в бъдеще да формират културния и политическия елит на българската нация като достоен член на европейското семейство.

 

„солидарност” но не със сънародници, „свободен” от национален интерес и идеали, „независим” от корени и традиции, преформатиран в „идеали”, които те правят идеален слуга на Елита, тъй че да се мислиш за „елит” пред популацията на територията която още носи има България… демек „европеец“

 

*

преди седмица един приятел ми изпрати това

 

http://www.maikomila.bg/%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BD%D0%BE-%D0%BD%D0%B5/

 

някакъв пич си играе на статистик и пуца яко упражненията си със статистически графики в блога си

http://yurukov.net/blog/2017/inkubator-za-falshivi-novini/

 

тук пък някакъв се упражнява върху „бейби бума от началото на века”

https://www.infograf.bg/article/1493012084000

 

 

очевидно е че преживяваме демографска катастрофа…

очевидно е, че тази очевидност е очевидна и че трябва някой да я направи приемлива, т.е. скритото до сега, като стана явно, да го опаковаш в думи, тъй че пак бройлера да продължи да живее по старому, щото това било … естествено, нямало новина и „фалшиви новини”

очевидно е, че от катастрофа се излиза по два начина – или с краката напред летално, даже няма да има кой да затвори вратата, или чрез морален катарзис, преосмисляне на ценностите които са довели до катастрофата и започване по ново…

 

за демографията ще пусна една графика за русия, която принципно съм сигурен че 1 към 1 като „движение” валидна за нас…

просто толкова „очевидно” представено не съм срещал за нас /същото за нас се отнася и за голяма част от източна европа, прибалтика, украйна…/

 

от тук

http://ttolk.ru/2017/04/06/%D0%BA%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%BE%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D1%83%D1%8E%D1%89%D0%B5%D0%B5-%D0%B4%D0%BE%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD/

 

това което е станало през 90те просто не може да се компенсира, просто когато броя на родените /за интересуващото ни – момичета/ намалява наполовина 1985 – 128 000/2    1995 – 72 000/2 , това създава ситуация,  която не може да се компенсира и с увеличение на раждаемостта, щото двойно увеличение звучи немислимо, а всяка година излизащите от фертилна възраст жени ще са повече от влизащите…

съмненията в статистиката на пича с многото графики е абсурдна, щото дори и някой да се забавил да регистрира раждания те се включват в следващата година, и изобщо изкривяването не може да е съществено „в общата картина”

плюс това има учащи първи клас, пети, осми, единадесети клас с които можеш много лесно да верифицираш грубо тенденциите;

само ми е интересно – защо и докъде ще стигнат тези с глупостите и омъгляването

 

*

голямата дъщеря е в германия…

пътува с приятелки насам-натам, ходи при леля си в южна африка да види  … свят

 

за подготовка и пуснах  Africa Addio /пускал съм го и в старата изгора, те го трият, други качват/

мига, мига – изгледа го – тя е лишена от всякакъв исторически контекст, знае че има право на щастие – и се пази от мене да не й го отнема, затуй не си говорим за …важни неща…

 

за да бъдеш щастлив – трябва да си лишен от любопитство – или внимателно да подбираш от какво да се интересуваш;  изисква да се доверяваш на телевизиите които правят един „разумен” избор и осигуряват щастливо вегетиране,  филмите по тях са … съобразени с правото на щастие…

изключено е видите по телевизия Africa Addio или нещо подобно, то вече няма и кой да го направи, даже понякога се чудя кога ще го изтрият  и от тубата окончателно…

/ ако не сте го гледали го вижте докато го има…. /

 

*

обожавам адам къртис – той разказва болестта с нея самата…

това от което боледуваме е мозаечното съзнание – липсата на „картина” за света, съществуват „зони” за които е опасно да се пита, щото „дежурните по съвест” бдят, иначе можеш да си редиш всякакви пъзели…

 

значи адам къртис е лява лимонка, островитянин, но никой не е съвършен, в пъзелите му обаче могат да се открият невероятни неща и моменти, едно, които не знаеш, и няма откъде другаде, друго, начина по който са навързани… смешно е да се вярва че сурков и руснаците могат да измислят каквото и да е, но адам къъртис е „убеден“, определено, като вземат нещо открито от островитяните и им го приложат на тях, им е като за първи път и си мислят, че другия го е открил… /манщайн така се възмущаваше, как руснаците като се научили от тях и почнали по средата на войната да им правят и те „чували/”

 

инак – само два момента – кадрите с търга на облигации на общината в ню йорк са просто безценни…

разстрела на чаушеско последван от аеробиката на джейн фонда – просто гениално / щото и този го пуснах на голямата, като го изгледа си поговорихме, попитах я за николае и елена и за сцената с аеробиката, тя не беше я разбрала – не знаеше кои са те, за джейн фонда беше чувала, с това всичко й се губи…

има едни неща, които си отиват с всяко поколение…

тя е родена след чаушеску, не може да знае всичко, тя и за бай тошо толкоз знае – но с това и не може да разбере много във връзките и историята – границите на разбирането се определят от мат`реала в бекграунда / – така хорат с ресурси в медиите могат да си пренаписват историята без много да се зорят

 

п.п.

 

щото не остана време за сорос – само да отбележа

Резолюцията на Европарламента е атака на Сорос срещу Унгария

http://www.dnevnik.bg/citat_na_deniia/2017/05/17/2972996_citat_na_denia_rezoljuciiata_na_evroparlamenta_e_ataka/

 

 

значи… може и да съм „много се объркал”, но ме съмнява чак пък толкоз много да съм се…

не вярвам бил гейтс и прочие милиардери  – „да са най-богатите хора на земята”, нямам представа каква е „методиката” на „форбс”, както ме съмнява и нейната „консистентност”… тъй че какво са мерили преди и какво са мерили някога ме съмнява да е едно и също, щото „критерият” все се усъвършенства – резултатите и те… и покрай туй едни се изгубват…

 

беше около 2000 и дотком балона – когато бил гейтс обедня с 20 милиарда и не си пръсна главата, след туй пак си „възвърна“ милиардите… дойде 2008 упражнението се повтори, пак загуби 20 милиарда и пак и пак „оживя”, и пак си ги „върна“…

та още в 2000 се чудих как може да няма банкери сред най-богатите, тези банки при цялата им огромност и събран отвсякъде капитал, все пак си имат собственици, десижън мейкъри, някои които назначават наглите мениджъри, които да се упражняват в чутцпа по медиите и играят пророци на бъдещето…

тоя свят при всичките технологии и революции, още се управлява от банките, докато иноваторите само се субсидират от правителствата… / спрете им субсидиите и гледайте докъде ще стигне революцията, а инак банкерите държат политиците за топките, щото няма правителство дето да не е затънало в … дълг

въпросът е към … кого /вие познавате ли държател на дълг/

не знам известен милиардер да държи държавен дълг /той е най-ниско доходен/ – но банките го държат, и тъй като имат собственици, тези банки държат правителствата…

разбира се, вие може да вярвате, че хиляди милиони дребни собственици държат банките с малките си пакети акции и те решават кой и как да управлява банката – което е прекрасно като вяра, но е далеч от истината…

щото ми се случи да завърша финанси преди вече бая време – се изненадвах, като философски обременен, как въпроса за собствеността изобщо не се разглежда /учи/, което е естествено, за собственик няма никакъв смисъл да учи финанси, но държавата трябва да обучава служители, с контролирана мозаечна компетентност…/

 

 

та с горното уточнение – ще се върна на форбс и „най-богатите хора на земята”…

 

https://en.wikipedia.org/wiki/The_World%27s_Billionaires

 

не съм се интересувал от класацията на форбс, поради горните „обърканости”, само преди десетина години гледах за руснаци и украинци… оттогава „знам”, че джордж сорос има 8 милиарда…

и да ги е увеличил, колко да ги е увеличил… пък и не ми е тема…

тука преди месеци гледам случайно – има 25 милиарда – викам кога бе – за 10 години х3, има ли друг…

тогава четох, че последните 10 години сорос и безос са двамата с най-бързо растящо богатство / скъсах скъсах се да го търся, но не можах да го намеря/

но намерих туй –

http://www.businessinsider.com/donald-trump-vs-other-billionaires-2015-8

това направо ми отряза главата с … мащаб

 

имал  – дал

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_philanthropists

 

как дал – какво дал – за какво дал

уж е ясно…

 

в началото на деветдесетте като особено бавно загряващ четях вестници да науча…

и книги четох, ама файдата същата – щото четях „актуални” книги…

актуалните книги са като вестниците – имат чудната способност да остаряват – дори не стават да си измиеш прозорците с тях, щото им е малък формата…

колко глупости съм прочел не е истина…

имах една позната, която нищо не четеше и не знаеше, но беше комуникативна, и взе да ме отваря и да ми говори за … „третия сектор”

викам какъв е тоя „трети сектор” бе…

благотворителност… дай 5 лева за фондацията – ще ти дам бележка…

викам аз пари за пелени /за пампарси пък съвсем, бяха лукс/ нямам – ти за бележки ще ми искаш…

както и да е – ходеше на 6 месеца да се отчита на острова пред едни островитяни дето давали парите, как ги харчила тук…

познатата ми беше свястна, като се качи на тази лодка – до днес не е изпаднала – едно фондации, после политика и държавна работа по чужбина – дялан камък – поплавък, няма потъване…

 

от нея и нейния „трети сектор” се открехнах, че има и таквоз – да работиш за чужденци у нас и да минаваш за благотворител…

 

сега, благотворителността е прекрасно нещо – но очевидно има благотворителност и благотворителност…

има помощ и … помощ…

ако си намислиш една идея и искаш да я осъществиш, имаш и пари, най-естествено е да си наемеш едни хора да ти помагат срещу заплащане… стига да е в закона, никой не може да каже нищо наспроти, ама като го правиш туй същото и разправяш аз съм много добър човек и помагам на едни да направят туй, като им давам пари,  е весело когато е символично, и нагло при мащаб, хеля пък като направиш организация, мрежа, университет и прочие… и всичко туй минава за „безкористно“ и с „идеална“ цел

 

в това няма филантропия, благотворителност и прочие филии и благости, а просто една политика… откровена, но облечена в наглост

немците през 1917 година тогава могат да минат за особено благи филантропи, използвайки напредничавите идеи на парвус, и финансирайки специална програма за осъзнаване на кронщадските роти…

 

 

както и да е…

 

 

днес излезе тази веселба…

http://glasove.com/categories/na-fokus/news/golemiyat-britanski-brekzitov-obir-kak-be-ustanoven-kontrol-nad-nashata-demokraciya

това в никакъв случай не е „конспирация”, това е „журналистическо разследване” разкриващо пъклени планове на група заговорници… / изненадващото е, че пуснато в гласове, като проруски и произраелски, ни говори че в русия и израел са набрали на неевреите в екипа на тръмп… щото случаЕности, хеля пък публикации, нЕма… /

 

питър тийл не е ангел, но да се направи да изглежда дявол е малко весело, щото е само слуга с характер…

http://www.capital.bg/biznes/startup/2016/06/03/2771286_lichnata_vendeta_na_pitur_tiil/

едно е „билденберг”, в смисъл е с разписан билет, че е от „нашите”/техните/ ,както и мъск, друго като гей при туй очевидно войнствен, щото държи на гей браковете; но  не е единствен… сега как у умната му глава се съчетава гей бракове, консервативни ценности, християнство, безсмъртие и технологични изгъзици не знам, а и ме съмнява и той да знае, щото ако го мисли щеше да е дал отдавна на късо, а той си я кара през просото…

неговото „участие” обяснява и „консерватизма” в участието на мило янопулос в тръмповата пропаганда, но както и  да е…

/отдавна имам една казванка за „бигдатата” и палантир, още преди американските избори и тези „новини”, но ще почака…./

 

още някой моменти и нЕкой подробности…

преди време излязоха много материали за финансовата „връзка” между братята Кох и чаеното парти; братята кох точно преди изборите обаче се обърнаха открито срещу тръмп, но чаеното парти си остана стълба на кампанията му…

у нас – ако сорос се обърне срещу нещо – цялата МУ мрежа ще се обърне…

в америка той си остава стълб на демократите – и като такъв ще ги погребе /щото аджендата му е франкфуртската critical theory, която освен да погребе, друго не може да направи/

 

та

има едни с пари и идеи, и им трябва маса/добитък/ да ги направят, парите и идеите си, Свят…

тези дето не са се одобичели съвсем трябва много внимателно да избират и идеите и парите, щото нещата са близки до края и точно накрая да се омаскариш за едните чужди пари и идеи е баси и прекарвацията…

 

преди 15 години пуснах лафа „автентична десница”, беше 2002 в медиапула, беше ми важно да отчленя онзи царски планктон, който умреше да се представи за десен, и онуй което си мислех, че като „антикомунистическо” и безкомпромисно стои принципно в „дясно”…

и затуй конструирах лаф с „двойно утвърждаване”

тогава започна едно бЕсно „автентичничене”, подхванато от „анализатори” на „свободна европа”, докато накрая и хубавото наде го взе на въоръжение… след туй не издържах заебах „ляво” и „дясно”, и почнах да мисля в оста Горе- Долу…

/тук има една приказка за бунта на елитите на кристофър лаш, но друг път…/

 

не  знам дали има автентично „горно” и какво е, но никой още не е претендирал да е „автентичноТО” „долно”, щото то е да си сам в хралупа /а с това и да си извън общата пещера/, и като такова няма нужда от деклариране…

 

кураев преди няколко дни пусна една карикатура на руска почва, отдолу го дублираха с универсална…

 

 

непрекъснатите пресмятания за „сметките” по коалиции „про” и „контра” само затлачват дебата, омъгляват границите, и пречат да си изясниш твоята картина…

няколко прости принципа обаче винаги са от полза –

 

първият – не се свързвай с хора с пари, които имат идеи за „нас”… щото единствено което ще постигнеш е да бъдеш „нает” от парите за идеята им…

 

вторият – не се свързвай с наети от хора с пари, покрай каквато и да е идея – щото основното е парата и идеята на притежателя им, а не търсенето, откриването и осъществяването при взаимната „среща“…

/тъй като нещата у нас се развиват, развъртат, с нарастваща скорост, в рамките на няколко години, тези наети платени днес тартори на европаТА, свободаТА, демокрацияТА и прочие ще бъдат просто нерукопожатные, едно заради фалита на представата им за „идеята“, друго заради спирането на парите точно за тази им интерпретация…/

 

 

/а долното го пускам заради момента със светльо божилов, който не го бях подозирал в съществуване, докато момата с фондациите по някакъв повод ми забеляза, че бил много умен… умен, умен, колко да е умен като е банкер, комунистите назначаваха едни с червени куфарчета, и едни други с … други куфарчета…

бях го забравил до 2011 когато покрай едно писмо сорос го подписа и си казах… бреййй /тогава се сещам че го отбелязах/

http://www.irishtimes.com/news/letter-to-euro-zone-residents-urges-greater-political-and-financial-unity-1.615217

туй е за тези дето се чудят, или не забелязват, що култура е наела онези анализиращи умове редовно телепортирани у дневник, и защо имат такова отворено отношение по отношение на събора и прочие православни теми… /

 

 

та туй е от 2015

 

 

 

стаята на дъщеря ми е кочина…

но ако и кажа че е прасе – ще се обиди… ( казвам й го )

аз съм виновен, че не съм й създал навик да подържа някакъв ред в стаята си…

( каквото е в стаята ти – таквоз е и в главата ти… )

 

 

синът ми си оправя леглото…

и стаята си оправя…

но само да не му отвориш чекмеджетата…

( неговото „оправяне” е всичко да се наблъска някъде – така че да не се вижда…

той не знае нищо къде е…

сестра му в хаоса у стаята си се ориентира много по-добре… )

 

 

те учат в едно училище… миналата седмица бях на родителски срещи…

дадоха ми срещу подпис чипове за влизане в училището…

на самия вход на даскалото са сложили едни въртящи се бъзикни като у метрото дето се минават с … чип…

( …инсталираме система за контрол на достъпа във всяко училище, в което стъпим! Заплахите в днешния свят, за съжаление, вече са навсякъде, но с турникети и чипове всички можем да бъдем много по-спокойни.  …

дубрютру, дет` се вика… спете спокойно)

 

дадоха ми листовка, която ми обяснява как ако съм отговорен родител ( на „нашите любими същества” ) мога да зареждам чипа с пари – за да не си купува от лаФката вредни храни, а проверени от машината…

http://freshy.bg/tagove-i-grivni/

баси… ( тука дълго и продължително трябваше да псувам…

ама не би…

да не мислите че съм протестирал нещо – аз даже нищо не разбрах…

(по принцип само присъствам, щото се изисква присъствие)

никой не ни е питал…

не помня и да се е обсъждало; някой е взел решение и се оказва че сме „пилотни”)

 

 

днес е първият ден с чипове…

снощи синът ми каза, че се е сетил, че неговият чип (без който не може да влезе в училище) е в чантата му, която сестра му взе за да отиде в италия на състезание… ( там го бил закачил)

за късмет, сестра му се върна в 5 часа сабахлям… за да открием че чипа го няма в чантата…

събудих го с факта че чипа го няма у чантата…

той каза че няма да го пуснат в училището ( класната така казала ) и се притесни истински ( той е 5 клас и още придава драматизъм на едни неща, които само след няколко години ще са му смешни…

някой така се отнасят на стари години към изборите…)

 

почнахме дедуктивно умуване, аналитично разследване, пълзящо претърсвателни процедури съпътствани с всевъзможни открития ( чекмедже пълно с добре прибрани носни употребени кърпички в което можеше да има всичко… но точно чип в него нямаше) …

 

постепенно проникнат от идеята, че ще остане навън недопуснат до училището, той извади карта с някакъв номер, с която можел да си извади нов чип, и заключи

 

това е личността ми, с нея мога да си извадя нов чип; тя е важната…

 

днешните деца от малки са интуитивни адвокати; подсъзнанието им работи така… адвокатски; не е важно какво е фактическото положение, важно е да имаш процедурно движение и най-вече реплика, която да не остави „копчето” у теб…

 

но тръгна отчаян за училище…

( сигурно представяйки си  как всички гордо влизат с чиповете си в училище, а той сам стои пред входа навел глава…

за малко драматизъм му турете и един облак отгоре…

и дъжда се стича по бузите му…)

 

…

 

тъкмо тръгна…

и жена ми иде с едно зелено и вика – бягай…

( намерила го на пода в кухнята…

„гледам го от няколко дни, добре че не го хвърлих, не знаех какво е…”)

аз, какъвто съм шортест, 7 часа е, нищо не предвещаваше екшъна, набирам се, тичам като изтърван от клиника… и на три пресечки току пред училището го виждам и го викам…

 

идва при мен

 

– къде го намерихте – ме пита с блеснал поглед

– ще ти счупя главата – му казвам на пресекулки, едва поемайки си дъх

 

от години не бях бягал така…

 

и то за какво… да дам чип на сина си да влезе в училище…

 

 

в гимназията четох спасителят в ръжта, там героят мечтаеше да пази играещите деца в края на полето…

 

Все си представям малки дечица да си играят на някаква игра в една голяма ръжена нива… А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта.

 

по това време в един градски автобус видях едно дете което искаше да си продупчи билета, но беше нисичко и не стигаше щракалото…

а много държеше да го продупчи…

тогаз обяснявах света с открития от мен „нагон за щастие”, покрай туй диване, открих другия нагон у хората – който нарекох „нагон за самотаксуване” – непреодолимото желание да се самотаксуваш… да си платиш

тогаз на майтап развих идеята, че като порасна и ще помагам на децата да се самотаксуват, ще стоя в един автобус и ще помагам на малки и големи, на немощните да си пробиват билетчето…

те ще бъдат много щастливи, че са успели и ще пътуват спокойно с мен в рейса…

( … )

 

 

сега седя и каканижа – и си мисля, че туй с чипа е по-страшно от онзи абсурд в училищните ми години…

да тичам да нося чип на сина си… за да отиде на училище…

по е изродско отколкото да помагаш на джуджета са стигат автомата за самотаксуване…

 

 

а сега си представете, как ви обясняват, колко хубаво ще е за детето дето непрекъснато си губи чипчето, да му го турят под кожичката…

евтино и безопасно…

( просто за едното добро и икономията – да може самичко да се самотаксува )

като отговорен родител може и да му го „пълните” с „парички” и да контролирате за какво ги харчи, с какво се храни и къде е… и прочие

 

пък и вие ако го направите със себе си ще е добре – лесно и удобно – като бърз кредит…

дето ще си го изплащате цял жиот…

но туй вече е конспирация…

 

 

засега ще чипират само личните ви документи…

туй не е конспирация…

решено е

 

 

 

 

п.п.

 

*

напоследък има истински ренесанс на конспиратологията…

 

това че ментално предизвикани виждат навсякъде ръката на евреите е ясно…

но това, че българският „елит” (начело с прецедента на републиката) вижда отвсякъде на надничат руснаци е ново… ( това трябва да е обнадеждаващо, че днешните „здрави сили” са на своя пост, бдят и се грижат за спокойствието и сигурността на популацията )

забавно е да четеш сериозни анализатори в сериозни вестници да се борят с конспиратолозите, като същевременно абсолютно сериозно говорят за „хибридна война”…

http://kultura.bg/web/малка-теория-на-конспирацията/

http://clubz.bg/30445-konspiraciq_zadkulisie_i_demokraciq

 

http://kultura.bg/web/времето-на-хибридната-война/

http://kultura.bg/web/хибридната-война-срещу-разума/

 

( с конспирацията всичко е ясно, но около „хибридните войни” все възникват въпроси въпроси… (нова е)

https://en.wikipedia.org/wiki/Hybrid_warfare

( колкото забравена стара – http://www.vesti.bg/sviat/evropa/hibridnite-vojni-ne-sa-nishto-poveche-ot-starite-vojni-6036885  )

 

колкото и да мисля, все си мисля че „хибридната война” е вид конспирация, но такава за която може да се говори, щото се води от противника, а конспирация е „хибридна война”, която ние водим срещу противника и за която най-добре е да се мълчи… ( или да се казва, че е помощ, както виктория нюланд (яж пирожки) каза за „онези 5 милиарда” …)

 

 

тъй, то не много различно, но едното като подозрение е болно, а другото като твърдение е отговорно…

аз не правя голяма разлика между конспиратолози и хибридни алармисти, щото всичко зависи от дефинирането на легитимния интерес, а първо интереса и легитимното не са ми много ясни, в момента съм объркан… и вече нито мога да си формулирам интереса си, нито зная кое точно е легитимно, и кой го определя

щото косово е легитимно и признато, а крим не е, но седя и мисля – баси, кое пък му е толкоз различното )

 

без бой си признавам, че вярвам в конспирациите, нищо „велико” и глупаво не е станало без „завера”…

„чаеното парти” дето изхвърлили чая у морето при бостън (1773) и постави началото на войната за независимост на щатите (1775-1785)  си е „конспирация”… ( „индианска” )

френската революция си е манифестирана конспирация… ( оксиморон )

а октомврийската обратно конспиративна манифестация… ( и тя)

цялата революционна дейност на нашите комити у нас и от чужбина си е „конспиративна”… докато не пукна пушката в Копривщица

 

всичко туй може да бъде разказано и като сблъсък на „нови сили” със „стари отношения” като в това вече да няма нищо „тайно”… но това е разказ след Победата…

тогава вече някакви обречени назадничави сили водят „хибридна война” със силите на реда и разума измисляйки си … „конспирации” със задна дата…

( „късно е либе за китка”)

 

 

всеки с разказа си…

историята която учите, е написана от победителите… (и това е естествено)

проблемът е, че историята не е особено вярна…

ангажиментите й са свързани със заплащане… ( абе проститутка си е…, и уроците й са едни такива … курвенски)

наистина не знам доколко са и се доверя…

колко вечни са победителите…

 

 

 

*

 

днес прочетох туй…

http://kultura.bg/web/що-ще-путин-в-сирия/

 

чудя се що калин янакиев се занимава с едни таквиз „експертизи”, като може да споделя далеч по-интересни неща…

( туй с 300 000 и 1000 – 2000 души бежанци обаче беше връхта

http://kultura.bg/web/триста-хиляди/ )

но всеки си приказва за каквото му е интересно…

 

вестник култура винаги съм го свързвал с копринка, която навремето като я слушах ми образуваше копривна треска, навсякъде ме засърбяваше…

сега вече копринка не я чета, но култура ми действа по същия начин…

( то не била същата култура, ама пак са  си едно)

 

 

като избухна „онова” миналата година с „визия 2020“ и шаламанов за първи път масово у нас се заговори за „хибридна война”

http://www.clubz.bg/17725-shalamanov_otbranata_i_vynshno_sa_„probiti“_po_ruska_liniq

„вечната” тони николов, който е „широк” експерт (хора като него ми дават куража да си пускам мнението, щото очевидно публично всеки за всичко може да се изкаже колкото умее) в култура пусна след седмица туй

http://kultura.bg/web/времето-на-хибридната-война/

 

 

и си викам баси медийното покритие…

и тогава потърсих Кой стои там (отзад) и попаднах на туй…

http://www.communitas-bg.org/bg/team.html

 

като почнах от Светослав Божилов тъй и не продължих…

туй съм го пускал – щото навремето ми сбра очите

(George Soros And 95 Friends  )

http://www.ft.com/intl/cms/s/0/7d85abd2-f353-11e0-b11b-00144feab49a.html#axzz3t5M8DCyT

 

и всичко с „комунитас” ми стана ясно… ( щото е просто )

та спрях да се чудя що калин пише по таквиз теми… ( там)

 

 

щото трябва някога да си го кажа…

сега, безплатни обеди нЕма…

когато някой се възмущава от комунисти и русофилистици, да бъде така добър да си отбележи дебело, че е извратена проява да бори назначените червени бизнесмени с назначени (наети) граждани и съвест…

не че не може… наблюдаваме го

но освен удоволствие на извратения мозък който го е поръчал – друг ефект няма да има…

така революции се правят, но нищо не може да се изгради…

и след голЕмото „Уа” идва голЕмото спихване…

 

 

НПО-тата са само техника… при това дълбоко „хибридна” и като такава противна…

тези които плащат „отзад” си имат своя си „адженда”, но тя е чужда и небългарска…

инак всеки може да работи за когото си иска и да си мисли и казва каквото си иска, но моралната поза на „независим” съдник заета от тях е жалка…

 

 

а ей това ми е любимото НПО как само са се подбрали …

http://www.ngobg.info/bg/organizations/5242-сдружение-инициатива-глобална-българия.html

все в „името на ценностите”

 

 

 

 

*

сега са се събрали „началниците” в париж да спасяват земята от „климатичните промени”…

доколкото ми е известно – климата на земята непрекъснато се променя – но щом трябва да спасяваме… ще спасяваме

засега ще се спасяваме с 13 трилиона… ( половин повече, половин по-малко не е съществено, дребните няма да ги броим )

 

http://www.bloomberg.com/news/articles/2015-10-21/climate-pledges-need-13-5-trillion-investment-by-2030-iea-says

 

 

след туй като ги свършат – още… колкото поискат…

( много хора се лекуват с хомеопатия…

тези дето не й вярват смятат, че туй е пласебо…

 

http://www.drroyspencer.com/2015/11/the-paris-placebo-effect/  )

 

 

да сте виждали напоследък „стика” на графиката на „глобалното затопляне”…

май нещо го скриха…

но с толкоз (и за толкоз) пари такива „стикове” мога да строят – че само въображението им е таван…

 

техниката не е сложна

http://www.horace.org/blog/wp-content/uploads/2012/05/How-to-Lie-With-Statistics-1954-Huff.pdf

 

 

 

*

не знам дали сте чували за предстоящата „смяна на полюсите”…

 

не, не това –  http://lastresistance.com/13804/new-study-calls-homophobia-a-mental-disorder/

за магнитните полюси става дума…

 

(   https://www.google.bg/search?client=opera&q=смяна+на+полюсите&sourceid=opera&ie=UTF-8&oe=UTF-8&gfe_rd=cr&ei=bYxdVp_ZKMaz8weewIugCA

вие и аз сега виждаме различни линкове – но всеки чете туй което като са го из-учили хубаво и о-бисквитили добре са преценили, че туй търси или … заслужава да прочете  )

 

на няколко хиляди години магнитните полюси на земята сменяли местата си…

( на няколко хиляди години сменяли местата на полюсите на земята…)

южният ще стане положителен, а северният – отрицателен… ( после обратно )

било предстоящо…

( луди ще ни направят

вече съм вдигнал ръце – да правят каквото знаят

даже ме мързи да ги коментирам… )

 

 

 

*

(   https://www.google.bg/search?client=opera&q=смяна+на+полюсите&sourceid=opera&ie=UTF-8&oe=UTF-8&gfe_rd=cr&ei=bYxdVp_ZKMaz8weewIugCA#q=%D0%B1%D0%B5%D0%B1%D0%B5+-+%D0%BC%D0%B0%D0%BC%D1%83%D1%82+%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D1%80%D1%8A%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BB+%D0%B2%D1%8A%D0%B2+%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE

 

http://www.fenomenibg.com/modules/news/article.php?storyid=70&storypage=1  )

 

преди време като четох всякакво – върху факта, че в сибир били намерили замръзнало мамутче на незнамсиколкохилядигодини със свежа тропическа трева в търбуха, един поставяше/повдигаше хипотезата, че земята се „приплъзнала” „около ядрото си” ( което си е плазма, и му е все едно как онуй твърдото дето го държи затворено, ще се изкине ), и обясняваше как тропиците станали за един миг северен полюс… (даже Айнщайн се „възхищавал” на теорията преди факта с мамутчето )

( определено ако почувствам подобно приплъзване, ще се запъна, щото географското ни положение идеално ме устройва, а и съм свикнал с така сложилите се сезони около мен…

разбира се, трябва да намеря и точка за която да се … запъна )

 

 

 

*

миналото лято (2014), като бяхме със сина на село, по някаква телевизия даваха „ретроспекция” на големия холивудски актьор силвестър сталоун; аз към него имам малко лични резерви, щото първата година като пейзан у столицата бях на квартира с един дето му беше фен, а той пък беше … досаден ( сега, никой не си избира феновете, ама и аз не съм силен в логиката… ); филмите на слай не бях гледал, но съквартирантът ми ги разказваше (  … как сам си шил разпраната ръка, как държал ножа и прочие чудеса…

тогава имаше такова нещо като да разказваш филм, и още по-смешно, да намериш някой да му е интересно да слуша да му разказват филми…

( днес никой не разказва филми, щото съдържанието им е като порно – непрекъснато нещо се случва, движат се на екрана, но нищо смислено, за което да си заслужава да споменеш…)

съквартирантът ми беше особено подробен, даже по едно време почнахме да му викахме… рамбо, щото чупеше стойки, които казваше, че са от рамбо)

 

както и да е, синът ми за месец изгледа всичките рокита и рамба „от …– до …”

та

качвам се по едно време горе в стаята, синът ми се изпружил като суджук на простор и зяпа туй…

 

попадам точно на сцената как рамбо пристига у лагера на „божиите войни”…

зяпнах… ( трябва да се изгледа цялата, но в тубата трета серия я няма)

не го бях гледал, ако бях дошъл малко по-рано или по-късно сигурно изобщо нямаше да се вържа да гледам… ( но „синхронността”, „господарят Случай”, ретроградния Меркурий и умората бяха подредили нещата… )

да го гледаш туй от 1988 през 2014 е толкоз …

не знам какво….

 

единственото с което мога да го сравня е … замръзнало малко мамутче с тропическа китка от билки в устата… да отвори очи и да почне да джвака

 

 

 

*

един руснак си е направил канал и показва русия през погледа на чужденците ( главно американци )

 

ей тук се появява и наш жоржи

 

очаквам скоро да се появят отново подобни шедьоври… (апропо този филм явно е пълен с прояви на безпримерен… тероризъм)

има много весели моменти в канала ( макар че си е загуба на време като цяло) и пича някак не се е „сетил” да покаже западняците през погледа на руснаците през същите години за да е веселбата пълна…

 

*

вече филми не мога да гледам…

трудно ми е – не мога да се съсредоточа толкова дълго върху едно…

а и не ми е интересно – като дядо станах – гледам го и си викам, ами това е филм, какво да му гледам…

 

 

трябва да съм страшно нагъл за да ви карам да гледате филм…

не ви карам…

 

тези дни се сещам непрекъснато за два филма, които съм гледал много отдавна и то по веднъж, преди повече от 25 години в Одеон…

първият е „змийското яйце” на бергман…

https://en.wikipedia.org/wiki/The_Serpent%27s_Egg_(film)

от него помня ясно само едно – как героят живееше в една квартира и един непрекъснат шум на машина го побъркваше…

накрая счупи огледалата и зад тях стояха камери, които го снимаха… ( тъй като действието се развива 1923 г. и камерите са шумни)

 

( научен „биг брадър”)

 

(днес живеем с безшумни камери отвсякъде и даже не им обръщаме внимание…

 

https://bg.wikipedia.org/wiki/INDECT

https://en.wikipedia.org/wiki/Closed-circuit_television

 

( камерата на компа (този отсреща който „знае”) може без проблем да те наблюдава )

това ако го правеха „комунисти” щяхте да оревете ортълъка, но щото са „капиталисти” и „демократи” не го търпите, щото е срамно да се търпи, но се правите че не го забелязвате…

 

КОЙ стои зад камерите…)

 

 

другият филм е на копола – разговорът

https://en.wikipedia.org/wiki/The_Conversation

сигурно е фолклор, но тогава се говореше че режисьорската версия била 4 часа…

( ако наистина има такава днес бих я гледал…)

 

от него се сещам, разбира се, джийн хекман и разбиването на апартамента…

как хищника се превръща в жертва…

преследването на преследващия…

 

това е филм и за техниката, но и за съвестта при употребата й…

 

 

вече такива филми няма…

няма кой да ги направи…

няма и кой да ги гледа…

 

 

 

*

все още си мисля, че мога да пиша и по-разбираемо…

но не вярвам, че от това има някаква файда – щото нещата и без друго са ясни…

(за един едно, за друг – друго)

 

всичко се свежда до Предпоставките…

останалото е подробност…

 

аз вече меря света през един критерий –

пускал съм го вече няколко пъти

http://www.izgora.com/showpost.php?p=2679&postcount=298

 

има едни които „са за унищожението на

1. Монархиите и всички форми на правителства
2. Частната собственост

3.Правота на наследяване
4. Патриотизма
5. Семейството ( т.е. брака и традиционния морал с едновременно то учредяване на общественото възпитание на децата )
6. Религията”

 

и има едни които ги пазят…

 

нещата днес изглеждат все по-сложни, но когато критерия е прост и съденето и преценката не е трудна…

 

 

 

 

 

 

 

днес слушах това –

http://bnr.bg/horizont/post/100829553/za-makron

от него разбрах, че макрон всъщност е баща на съученичката си в училище, щото „бащинството“ няма нищо общо с биологията, той просто се е оженил за майка й и поел бащинските си отговорности…

не мога вече да се изненадвам, щото се образовам у TED, а от там съм натрупал необятни знания – от първия официален гей-брак на нерон в рим, до гей браковете в … християнството /ако не вярвате гледайте, липсват ми обаче браковете с деца, и педофилите са хора, а също и браковете с кози и коне, сигурен съм че ако се разтърсят тези всесведощи ще намерят свидетелства, зоофилите и те души носят, но още е рано… хората не са готови/

 

ей сега прочетох туй

https://vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/karbovski-shte-obzhalva-prisydata-si-6069050

и отговора

https://www.blitz.bg/politika/izvnredno-i-prvo-v-blits-karbovski-razmaza-blgarskiya-khelzinkski-komitet-zaradi-prosta-propaganda-che-e-osden_news512197.html

 

не мога да се въздържа да онагледя с един хубав плакат ставащото /от един прекрасен сайт от което се научават много неща – https://www.splcenter.org/hatewatch/2013/02/22/facebook-heterosexual-pride-page-compares-lgbt-people-nazis /

 

 

инак това е писано някъде през 2015/някой линкове са изгубени, едни ги открих на друго място, други просто ги няма/

 

 

 

 

–

сестра ми купи лаптоп на мама…

селото вече няма да е същото…

но самотата мама някак трябва да я забравя…

 

( то си е нелечимо… но ерзаци всякакви…

 

инак дядо вече не вдига телефона…

не че си казваме нещо, но има положения при която и ерзаците не работят

не чува…

мързи го…

не знам…

предал се е… )

 

та, занесох лаптопа, мама вика – имам интернет и ми подава някакъв чип…

аз с техниката съм индианец – търся де да го туря…

тъй й не намерих…

 

ходих у града да я свързвам… но то си иска време

обясних й от де се пуска – де се спира…

от тук й бях сложил опера, скайп… и се прибрах…

 

оня ден ми звъни „включиха ме”

 

по телефона обяснявам бавно…

влизаме в скайпа…

баба и тя се наредила – радва се – „какво нещо имаме у нас” ( изобщо „купиха си радио” с две баби по чудомир)

та,

обучавам мама „дистанционно”…

 

пращам й линк с «Паньо пашата»… ( да зарадвам баба с техниката)

гръмва… но някак не звучи като хората…

( явно го е натиснала два пъти щот се е бавил – и я слушаш в «двойно» изпълнение с лаг от 5 секунди)

викам й – изключи…

тя – ни приема, ни предава

ВИКАМ – намали

и тя вика – откъде?!

няма как да се обясни викайки…

 

по едно време всичко спря…

(как?! и тя не разбрала)

обяснявам че какафонията се е получила щото е пуснала песента два пъти…

пращам й една ютюбска страница с бароков клавесин и обяснявам как да си пусне нещо от там да слуша…

тогаз започна една…

отначало клавесин на макс, и след него се включва паньо пашата «двойно»

после още еднин клавесин до пълна какафония…

аз крещя да го спре тя не може да ме чуе…

не знае откъде…

обяснявам по скайпа с големи букви като викам и в реалното, щото почвам да се потя от истерия…

майка ми крещи и тя нещо – но нищо не се чува от паньо пащата и непрекъснато включващи се клавесини…

( мама си мисли че като пуска нови и нови – те ще вземат да спрат…

…не спират…)

пращам я горе у дясно да търси червеното кръстче, но тя неизвестно защо го търси у ляво и ми крещи какво има там…

 

най-накрая го намира…

 

ТИШИНА

 

обяснявам, какво е направила и какво трябва да направи…

уж разбрала… се повтаря същото – щото същите прозорци се отварят автоматично и започва всичко отначало…

не може да открие от де се намалява и от де се спира…

( не може да намери «две чертички» на картинката, които като натиснеш ще станат триъгълниче)

пак крещя – ХИКСА – ЧЕРВЕНИЯТ ХИКС – ГОРЕ ДЯСНО

 

докато и обясня как «трябва да се затворят «прозорчетата» горе с хиксчето което е на тях, но виждаш само хиксчето на най-дясното, защото си отворила страшно много прозорчета» ( и всички те гърмят неистово) се изпотих все едно съм разхвърлил самосвал с оборски тор

 

 

мама, заключи че цялата тази работа не е за нея…

аз и казах, че «тая работа» е за идиоти, тя ми каза «благодаря», аз й казах …, тя ми каза… и се хикснахме взаимно…

 

 

цялата тая работа я разказвам… щото в живота се чувствам точно като мама пред гърмящ лаптоп с безброй отворении прозорци…

не знам ни от`де се спира, ни от`де се намалява…

гърмят всякаква канали– байти с инфо се лее без всякаква система – дори всяка пропаганда по отделно да има някакъв смисъл, в цялост всичко се превръща в какафония…

 

не мога да я намаля…

само случайно, ако го «хиксна», и то без да разбера как точно…

ако сглупя да опитам да се включа пак – гръмват едновременно всичките «прозорци»

от паньо пашата, през бароков клавесин до траш метъл…

 

 

толкоз…

 

 

 

–

няма смисъл да ви пресъздавам цялата какафония…

 

 

от десет години не мога да чета философия…

«знаех» че философията на Платон е «следствие» от политическата криза на Атина; ( и в крайна сметка травматичното преживяване на свързаната с нея (полисна криза) смърт на Сократ…

но го «знаех» – без да съм го мислил… ( научил )

когато «Долу» не търпи Разума, ще го пратим  «Горе», у един Свят на Идеите, където ще е недосегаем за ежбите, крамолите и несретата на калабалъка с неговите непостоянни мнения…

 

покрай Плотин – почнах наистина да мисля събитийния «контекст» в който философа мисли…

времето на Плотин е още по кризисно от това на Платон…

( не един полис, а цяла империя се разпада – мащаба)

и той (подобно на Платон) е близък с тиран (император), който му е почитател, но резултата е същия…

Платонополис си остава единственно проект…

когато един император е последовател на такъв Философ го натоварваш с някакви особени способности и перспективи… ( щом е бил способен да го оцени)

действителността е …

 

 

трудно е да се обрисува лекият, променлив, непостоянен, характер на Галиен, който той проявява неограничено, щом става единствен господар на империята. С каквото и да се заеме, неговият гений е безразсъден, той се залавя за всички изкуства, освен едно – изкуството на войната и на управлението. Той е майстор в множество любопитни, но безполезни науки, готов оратор и елегантен поет, чудесен градинар, отличен готвач и достоен за управление владетел. Когато изключителното положение на страната налага неговото присъствие и внимание, той е зает в разговори с философа Плотин или прекарва времето си в дребни и разпуснати удоволствия, подготвяйки своята инициация в гръцките мистерии, като си издейства едно място в Ареопага на Атина. Неговият разточителен блясък  предизвиква всеобща бедност, тържествената смехотворност на неговите триумфи се отпечатва върху дълбокото усещане за общественото нещастие. Повтарящите се известия на нашествия, поражения и бунтове се приема с безгрижна усмивка.

 

Едуард Гибън

Залез и Упадък на Римската империя

ЛиК С`1999 с.141

 

оня ден – търся нещо за нещо…

и попадам на Плитон… ( инак преди време съм го споменавал тук)

то много за него няма, малкото много го преразказват, но гледам, че го свързват с кабала…

бях го чел това – http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/History/Medv/06.php

но пак като го чета, по ново чета…

викам каква кабала тук бе…

 

търся, търся, все един мистириозен Елисей/Elisha се споменава за учител, но какво и от къде го знаем това – нъц ( остава известен само покрай Плифон)

http://annales.info/byzant/small/intel.htm

https://books.google.bg/books?id=btxL0CCfNrgC&pg=PT118&lpg=PT118&dq=elisha+adrianapolis&source=bl&ots=g_SKk64sgB&sig=hen9QLwobq2LHG4w6WYyekDU9ws&hl=bg&sa=X&ved=0CCQQ6AEwAGoVChMIqYid6KKwyAIVATAUCh0zgArO#v=onepage&q=elisha%20adrianapolis&f=false

 

( има някъде, при това в повечето, пък изобщо ни кабала, ни елиша

http://studopedia.ru/10_1837_tema–filosofiya-paleologovskogo-vozrozhdeniya.html )

 

всичко тръгва от едни писма на Георгий Схоларий https://bg.wikipedia.org/wiki/Генадий_II_Схоларий

 

там за кабала нищо няма, и щото няма к`во му плащаш да откриеш че я е учил…

 

както и да е – те така и Платон ще изкарат кабалист, щото и той учи за „Числото” като причина и посредник между „световете”…

и Плитон като Платон писал „Закони” ( макар и унищожени от споменатия горе Схоларий), подобно на Плотин съветвал императори ( Михаил II Палеолог и Йоан VIII Палеолог ) при това оставил „речи за реформи” (забележителни и като предвидливост и като неадекватност, всичко е въпрос на контекст) http://www.platonizm.ru/content/gemist-plifon-rechi-o-reformah  ;

участвал в Фераро-Флорентинския събор (1437-1439 ) https://bg.wikipedia.org/wiki/Фераро-флорентински_събор

всичко туй го пускам, заради един цитат

«Я слышал, как Плифон еще во Флоренции, куда он явился с прочими греками на собор, утверждал, что через немного лет всем миром, как бы единою душою или единым умом, овладеет единая религия. Когда же я спросил, Христова или Магометова, он ответил, что ни та, ни другая, но такая, что ни в чем не разнится от язычества»

http://feb-web.ru/feb/ivl/vl3/vl3-032-.htm

това е казано 15 години преди падането на Константинопол…

какви „висши” измерения трябва да обитаваш – че пред очевидната Катастрофа на Цивилизацията, да очакваш „след не много години” решението на всичките проблеми да е обединение на всички хора в … „Едно”

 

( една от най-великите и значими картини в историята на живописта е  Бичуването на Христос  на Пиеро дела Франческа

https://bg.wikipedia.org/wiki/Бичуването_на_Христос_(Пиеро_дела_Франческа)

една от интерпретациите – припознава Йоан VIII Палеолог, трагичен (безпомощен, играчка на съдбата) герой в седналия с шапка и червени чизми Пилат Понтийски…

 

а тримата които говорят на първи план…

за какво говорят…

 

Плитон може да обяснява на Козимо Медичи и Висарион Никейски да не се косят относно Христовите изпитания, щото аха-аха и ще дойде Световното Правителство да реши всички проблеми… )

 

въпросът е – дали философията на Плитон (и подобните му) е причина на разпада и изчезването на една Цивилизация…

или тя е само съпътстващо следствие, плод на един отчаян разум, който търсейки опора в един изплъзващ се и потъващ свят, припознава Химера, която да му да му помогне да избяга… на сигурно „в близкото светло бъдеще”

 

 

–

известна е интелектуалната между Волтер и Фридрих Велики…

щото и двамата били велики не утраяли заедно дълго – като всеки си останал с причините…

 

единият в Потсдам, другия в Ферней…

 

щото сега чета абат Барюел  http://mirknig.com/knigi/history/1181794565-volteriancy-ili-istoriya-o-yakobincah-chast-i.html

 

в том IV с.38

Впрочем сам Дидро разказва до каква степен ненавистта се е вкоренила в неговото сърце. Ние сме слушали, как Волтер желаел да види последния Йезуит, обесен на червата на последния янсенист; същият бяс против духовенството и Суверените (Государей) събужда у Дидро същите изрази. В цял Париж било известно неговото възклицание, повтаряно така често, за да обрисува неговата глупост, или ярост: когато видя последния Суверен обесен на червата на последния служител на църквата.

( туй съм го споменавал тук http://www.izgora.com/showpost.php?p=2691&postcount=310

смешно е, но съм споменавал в същото и Плитон, чиста случайнст…

sluchaenost! ne mislia…)

 

 

има много мат`риял по темата с бесенето на черва…

все е свързано с освободители на човечеството…

 

но с изненада открих, че то започва от един католически-свещеник-атеист-или-какъвто-там-се-получава

 

https://fr.wikipedia.org/wiki/Jean_Meslier

 

и неговото завещание –  https://ru.wikipedia.org/wiki/Завещание_(книга)

„Je voudrais, et ce sera le dernier et le plus ardent de mes souhaits, je voudrais que le dernier des rois fût étranglé avec les boyaux du dernier prêtre.“

http://atheisme.free.fr/Biographies/Meslier.htm

Волтер го издава редактирано със съкращения през 1762 (но от 1733 е в обръщение)… и явно „взема на въоръжение идеята за бесене на черва”; от него пък вдъхновен Дидро на свой ред и придава завършен вид…

 

въпроса за съществуването на таен заговор на някакви хора срещу християнството и суверените от миналото е много интересен…

разбира се, че трябва да отречем съществуването на всякакви заговори, които се привиждат на някакви параноидални типове, които с примитивното си мислене конструират някакви болни тайни общества, които кроели планове за световно господство…

света е толкоз ачик, че няма място за никакви заговори…

 

1914 г. Николай II отбелязва 300 години от възкачването на романовата династия на престола с един грандиозен обелиск…

https://ru.wikipedia.org/wiki/Памятник-обелиск_в_Александровском_саду

станала войната…

почнала революцията…

и само след 4 години през 1918 на мястото на романовия обелиск се пръкнал нов «Памятник-обелиск выдающимся мыслителям и деятелям борьбы за освобождение трудящихся»

на който на седмо място стои името на „католическия свещеник” Мелие…

докато през 2013 г. в чест на 400 г. от възкачването на романови на руския престол – стария обелиск е възстановен…

 

( за да няма недоразумения…

Николай II е враг на България и нейното царство, и само в личен, човешки план може да изпитваме съчувствие към трагичната съдба  на семейството му;

но само на себе си можем да се сърдим, че сме го избрали за „арбитър” по време на Балканската война и сме се доверили на „обективността му”…

 

на снимките – Император Николай II, принц греческий Николай

 

 

–

тия дни ми попадна цитат

http://hojja-nusreddin.livejournal.com/3762212.html

„Тех, кто мешает быстрому внедрению народных технических инициатив в жизнь,
необходимо вешать, причем на гнилых веревках.
Именно на гнилых, чтобы они падали и их можно было бы повесить еще и еще раз“.

явно този цитат не седи само в исторически контекст, а някой го съживяват

http://www.rusnor.org/pubs/reviews/11735.htm

да не си помислите че е избушал руски националист, не е

 

пак тези дни ми попадна това – тези явно наистина ги бесят на гнили дървета, та бързат като откачени

 

http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-3260458/Rise-ROBOSEXUALS-Humans-virtual-reality-sex-2030-droid-trysts-popular-human-love-making-2050-expert-predicts.html

 

http://www.telegraph.co.uk/technology/news/11898241/By-2050-human-on-robot-sex-will-be-more-common-than-human-on-human-sex-says-report.html

 

http://www.mirror.co.uk/news/technology-science/technology/sex-more-popular-robots-humans-6545349

 

 

ако си мислите, че това е някаква журналистическа изгъзица – изгледайте това

http://live.huffingtonpost.com/r/segment/robot-sex-may-be-coming-sooner-than-you-think/560c199399ec6d3aff0001fb

„сблъсък” на „гледни точки” – дискусия – „стъпало” по прозореца на Овертън

то не е немислимо, само за селянин като мен си седи такова, инак в свободния свят е въпрос на „времеви хоризонт”;

подготвяй се за бъдещето…

 

някъде се набляга на това че ще бъде по-„популярно”, другаде направо отсичат, че ще е по-„прието”, т.е през 2050г. секса между обитаващите хомункулуси няма да бъде така добре приет, колкото естественото нормално съвкупление между един здрав- прав-технически-изряден-робот/мека-нежна-страстна-робтка и едно тъпо-олигавено-безмозъчно-човекоподобно…

 

 

изобщо – “The future is looking pretty sexy!”

 

успоредно чета Франсоа Волтер „Векът на Луй XIV”

http://iztok-zapad.eu/books/book/1557/векът-на-луи-xiv-франсоа-волтер

 

както се вижда ( не е необходимо да четете ) аз съм формен илитерат, и неграмотник

не мога да имам претенция към никой относно езика и неговата употреба…

и никога не съм си позволявал такава…

 

просто искам да отбележа излизането на тази книга, защото тя е първото подобно „книжно тяло” – чийто текст е генериран автоматично – без редакторска намеса

(в книгата не е отбелязано да има редактор…

превеждащият автомат се нарича Венелин Пройков

книжното тяло има коректор, компютърна обработка и оформление на корицата)

 

има една глава (XXIII) която се казва:

ПОЛОЖЕНИЕТО СЕ ВЪЗСТАНОВЯВА

 

The future is looking pretty illiterate!

 

свържете прогреса, секса и преводите и ще видите бъдещето…

специални домашни роботи, ъпгрейднати с литературни програми, ще обучават на правоговор малки хуманоиди, продукт на гнусното съвкупление на пропадняци от различен пол…

 

 

 

–

( инак комунистите като премахнали романовия обелиск сложили най-напред една статуя на Робесприер…

някой взривил я, сама ли е паднала, не е ясно, но се потрошила )

 

 

има една реч на Робеспиер – шест месеца преди да му резнат тиквата

тя се води за „принципите на политическия морал” и обяснява вътрешната политика водена в републиката (…)

http://www.worldfuturefund.org/wffmaster/Reading/Communism/rob-ter-french.htm

чел съм я на руски http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/rob-39.htm

 

прекрасна е, има невероятни места…

 

Мы хoтим заменить в нашей стране эгoизм нравственнoстью, честь честнoстью, oбычаи принципами, благoпристoйнoсть oбязаннoстями, тиранию мoды гoспoдствoм разума, презрение к несчастью презрением к пoрoку, наглoсть гoрдoстью, тщеславие величием души, любoвь к деньгам любoвью к славе, хoрoшую кoмпанию хoрoшими людьми, интригу заслугoй, oстрoумие талантoм, блеск правдoй, скуку сладoстрастия oчарoванием счастья, убoжествo великих величием челoвека, любезный, легкoмысленный и несчастный нарoд, нарoдoм великoдушным, сильным, счастливым, т. е. все пoрoки и все нелепoсти мoнархии заменить всеми дoбрoдетелями и чудесами республики.

Oдним слoвoм, мы хoтим выпoлнить веления прирoды и oсуществить судьбы челoвечества, сдержать oбещания филoсoфии, oтпустить грехи прoвидению за длительнoе гoспoдствo преступления и тирании. Пусть Франция, известная кoгда-тo среди рабских стран, затмевавшая славу всех существoвавших свoбoдных нарoдoв, станoвится примерoм для наций, ужасoм для угнетателей, утешением для угнетенных, украшением вселеннoй и пусть, скрепив нашей крoвью наше делo, мы смoгли бы увидеть сияние зари всеoбщегo счастья!.. В этoм наше честoлюбие, в этoм наша цель.

 

 

„сияйните зари на всеобщото щастие”

оттогава  засияват и залязват, и добре се продават всякакви измекяри на идеи…

 

 

Кoгда делo касается спасения oтечества, пoказания всей вселеннoй не мoгут заменить дoказательствo, oснoваннoе на свидетельскoм пoказании, так же как сама oчевиднoсть не мoжет заменить дoслoвнoе дoказательствo.

Медлительнoсть судебнoгo разбирательства равнoсильна безнаказаннoсти; сoмнение в вoзмoжнoсти наказания oбoдряет всех преступникoв и тем не менее жалуются на сурoвoсть правoсудия, жалуются на лишение свoбoды врагoв республики! Ищут себе примеры в истoрии тиранoв пoтoму, чтo их не хoтят искать в истoрии нарoдoв, ни черпать их из духа свoбoды, кoтoрoй угрoжает oпаснoсть. В Риме, кoгда кoнсул oбнаружил загoвoр и тoтчас же пoдавил егo, умертвив сooбщникoв Катилины, oн был oбвинен в нарушении фoрмальнoстей… Кем? Честoлюбивым Цезарем, кoтoрый хoтел увеличить свoю партию бандoй загoвoрщикoв, Пизoнoм, Клoдием и всеми дурными гражданами, кoтoрые сами бoялись дoбрoдетели истиннoгo римлянина и стрoгoсти закoнoв.

Наказать притеснителей челoвечества – этo милoсердие; прoстить их – этo варварствo. Сурoвoсть тиранoв имеет принципoм тoлькo сурoвoсть, сурoвoсть республиканскoгo правительства благoдетельна.

 

„сурoвoстта на републиканското правителства е благoдетелна”

и от тогаз – най-„свободолюбивите” освободители, имат чудната способност да „благодетлстват” стига да могат…

 

 

значи то е като спускане по река, която става все по-пълноводна

има толкоз цитати, книги, речи, в които всичко е ачик –

няма нищо тайно – то си казано,

няма нищо скрито – то си става пред очите ни…

 

бавно… но постъпателно…

 

The age of boundaries is closing, and we are approaching a nobler era when nations shall be no more; when the lines of race and caste shall be wiped out; when the whole earth shall be under one order, one government, one administrative body.

Manly P. Hall Lectures On Ancient Philosophy,

 

12. Ние осъждаме разделението на човечеството на националистическа основа. Достигнали сме онази повратна точка в човешката история, където най-добрият вариант е да се надскочат границите на националния суверенитет и да се премине към изграждането на една световна съобщност, в която могат да участват всички части на общочовешкото семейство. По този начин ние се стремим към разрастването на една система на световния закон и световния ред върху основата на транснационалното федерално управление.

 

втори хуманистичен манифест

http://www.newmagnaura.org/b01010001manifestareal.htm

горещо ви ги препоръчвам за запознаване

 

наистина мога да ги пускам с камари, но файдата никаква…

докато не опре до теб – нищо няма да усетиш…

но какво си ти вече – че да може да опре…

и къде…

как можеш да опреш поглед зациклил в телевизионните канали…

 

щото живеем във времена, в които вече залога не е някаква си „собственост”, „религия”, „правителство”, „традиция”,  а самата „човешкост”…

 

става дума за децата…

дали им ГИ даваш, за да те оставят на мира…

или им казваш СТИГА

 

върви бавно, тихо, но неотклонно ерозия на всичко върху което може да се гради…

шепа платени идиоти, оплаквачки, вдигащи джангър и прочие назначени за „гражданска” и „експертна” съвест са се хванали да „прилагат челния задокеански дебилен опит и практики” у нас…

 

вече не се търпи…

туй го четох вчера

http://www.marginalia.bg/analizi/iva-boneva-samata-klasno-urochna-sistema-e-dalboko-diskriminatsionna/

 

оня ден това – http://www.marginalia.bg/analizi/balgarskoto-obrazovanie-e-propito-ot-diskriminatsiya/

 

 

просто много ми се дискриминира, страшно много…

колкото повече Пропагандата им става изродска толкова повече ми се дискриминира…

 

баща се среща с вожда на либералите

 

вождът – либералната власт е здрава работа; нея либерастите и педерастите са я създали завинаги, и път назад няма да има за никого; докато вие бащи все още съществувате, децата си ще ги давате, и да не ги дадете ще ви ги вземем насила – тъдъмтъдъм

ако излезете на война – ще ви унищожим;

ето това ви е цялата истина… истинската либерастко-педерастка правда…

запомнете ако обичате

 

 

 

 

Войната е неизбежна…

за тях е война, за Нас самоотбрана, тук вече няма къде да се отстъпва…

 

 

 

(  това съм го писал преди повече от десет години…

бил съм наивник – много ме е срам, но не съм се променил…

и пак го мисля същото

 

http://forums.izgora.com/showpost.php?p=729&postcount=145

http://forums.izgora.com/showthread.php?t=24&page=15

 

мярата е тотално разрушена…

развъртането върви неумолимо…

няма събиране   )

1. сигурно е било 1981 или 1982 нова година, ученически купон… на село се събирахме у някави „учрежденски” клубчета, дето някоя майка или татко успяваше да уреди… битката беше за уредбата, кой ще пуска музиката… всеки носеше някакви касети…

един /кичо кура/ донесъл „оригинална” касета на куин, аз припаднах… беше The Game / с обложка на News of the World, онази с робота, сръбско менте, но за мен си беше чист оригинал – примолих се и я държах в къщи 3 месеца, като я слушам винаги ми е новогодишно; по-късно установих че песните нещо не съответстват на списъка в касетката, но проблема бях сигурен че е в мен, щото Save me продължавам да я пея като „Стели, Стели” – така я чувам, и си мислих че се пее за някоя английска Стела

 

„играта на любовта” не я разбирах, „свободният” свят беше толкова далечен че пристигаше като „оригинален” под формата на югославски ментета…

 

1988 имах едно гадже което слушаше куин, между другото каза, че фреди май бил педал… аз разбира се се изсмях, щото това е абсурд, фреди не можеше да е педал… тя каза, че нямал жена, на което отвърнах, че всеки който няма жена, ако е педал работата става страшна… по никакъв начин не успя да ме убеди – а и тя не беше сигурна…

 

тогава имах един приятел, учихме заедно за изпити у тях; имаше някакъв чичо в чужбина и много плочи, там се отворих на супертрамп / абсолютно музикално препрограмиране, пусна ли си супертрамп вниманието и паметта ми на момента нараства с минимум 25%/ та той имаше и бронскибийт с джими съмървил, на гърба на обложката на тавата стоеше списък с държавите в които е разрешен хомосексуализма /помня че унгария беше „най-напред“ 12 години/ и ние се смяхме, щото това беше като от колко години е разрешен канибализма… /стоеше още в областта на … „немислимото” по овертън/

 

хомосексуализма не ми е пречил и не ми се налагало да го търпя, щото и да го е имало, не се е натрапвал… за някой от курса и да сме се чудели дали пък не са, ни е минавало щото какво толкоз да ги мислиш какви са…

 

 

2. има една игра бинго… по едно време в началото на демокрацията като пейзан бях изпаднал в лека „зависимост” /туй го бях го разказвал в старата изгора, но не  е толкоз интересно…/

туй за което го разказвам тук е, че всяка игра си има собственик, организатор, „мейкър”, който определя правилата и критериите й…

играта събужда страст, истинските „играчи“ са „страстни” участници, затуй потъват и не забелязват „направата”, а вземат всичко като очевидно обективно… и се адаптират, каквито и промени да се правят, стига им само че играят…

а истината често стои пред очите ти…

например като влезеш в бингото има табло и там си пише брой продадени талони на еди каква си цена, колко печели „линия”, колко печели „бинго” и туй то…

и е очевадно че цялата събрана сума се дели 50% бинго, 10% линия, 40% организатор + държава…

значи без да си особен статистик или корифей в теория на вероятностите, трябва да ти е ясно, че каквото се „внесе ” отвън в играта от участниците, 40% на всеки оборот се губи, излиза от играта… щото оборота е много бърз, и оборота на участниците е такъв, много влизат с пари отвън, много излизат без пари навън… и аз понякога съм излизал с пари навън /късмета на начинаещия/ и съм го повтарял на другия ден, но в дългосрочен план няма как да се спечели… същото е казиното, въпреки всички митове, тези които печелят, печелят от будалите, не от казиното…

казиното никога не може да загуби… то така е определило условията, за туй го е организирало, за да печели, и това е повече от естествено – то предполага само едно…

наличието на будали…

 

 

играта и нейните организатори могат да бъдат победени единствено с бойкот, спираш да играеш, и печелиш, че не губиш, а онези стоят сами и фалират поради липса на будали…

бума на казина и прочие игри на щастието у нас говори единствено, че будалата е като пънка…

 

остава страстта да играеш…

интернета предлага хиляди начини с пари и без пари да задоволиш „страстта си”…

нищо не се губи… освен време, демек Живота…

какво му плащаш…

 

две години играх форджа, кога по-интензивно, кога по-заспало, щото играта е спокойна, стигнах до 8 свята, за да не ми остава време за мислене – това успокоява…

не е интересно – затуй само примера за който го разказвам – в играта завземаш територии, развиваш се с технологии, строиш чудеса, водиш битки с комшии – и това се калкулира в някакъв резултат – преди време „организаторите” хванаха и промениха коефициента на битките и чудесата и резултатите и класирането на някои се промени чувствително… забележително е реакцията на губещите, когато разберат, че това, което са приемали като „обективен” резултат, може да се променя според промяна на критерия….

 

така можеш да „откриеш”, че играта има „собственик” и той определя „критерия”, а ти си само едно бяло мишле със страст и свободно време… приело условието да си това

/лично аз спечелих от промяната…/

 

 

3. тъй се стига до „арбитража”…

в живота доброволно участваме в безброй арбитражи и приемаме решенията на други просто, щото не се замисляме…

от момента в който играете коя да е игра – докато я играете – вие приемате правилата й…

аз съм слаб на шах, не знам кой ги е измислил правилата, но уж не се променят; но отидете на турнир и има съдии и всякакви правила… както покрай веско топалов  разбрахме, че трябват дори и за кенефа…

демек дори в шаха има „арбитраж” някой който отсъжда как стоят нещата в крайна сметка…

 

в живота пък хептен… „арбитража” е навред

 

смешното е, че залисани в страстта си да живеем или забързани към целта си ние даже не го забелязваме, а го приемаме като нещо уж „обективно”…

 

в крайна сметка голямото майсторство в „арбитража” е именно  това, да се скрие „собственика на играта” толкова високо, че облаците на безкрайните опосредствания да го направят невидим и за по-любопитните, тъй че да приемеш „критерия” или „решенията” като „обективни” и „саморазбиращи се”…

така няма пред кога да протестираш и да се откажеш

/тук е дълго, и за да го прочетете докрай, ще го оставим за друг път…/

 

 

4. за да се избавим /което е невъзможно щото по-принцип сме малки, слаби и сами, атомизирани/, или за да участваме поне в някаква степен в „арбитрирането” на „играта” трябва да имаме осъзната „картина на света” + критерии за нейното съдене/мислене/…

 

и тук е парадокса – ние изначално сме потопени в картина, която ни пронизва и засводява… никога нямаме „прозорец” през който да видим нещата „в действителност”… а с времето нещата дори стават все по безнадежни, щото се удавяме в несъзнателност и навик…

 

попитайте някой – какво е „свят” – и той ще ви разказва…

и преди години щеше ви разказва – но щеше да ви сочи и неща около него, небе, планината отсреща, реката , двора с дърветата, добитъка и прочие неща които го заобикалят…

днес, той ще ви разказва какво е видял по телевизора или прочел в нета; и щото всеки ден гледа  и вижда различно – всеки път ще ви разказва различно…

тъй в рамките на само няколко години той ще ви разкаже за света и хомосексуалните в него по много различен начин, просто щото по телевизията вече го разказват различно…

 

това си е нещо саморазбиращо се – Светът в който „живеете”, не е този, който обитавате – стаята, ако имате двор, улицата, а това което дават по телевизора…

 

сутрин като стана гледам /или чакам/ изгрева – късмет, прозореца гледа на изток; като се вдигне достатъчно, пусна телевизора за да видя какво става по света…

по света само глупости стават – или само глупости избират да дават – но с тая картина живея… /нея мога да разкажа, разкажи ми … изгрев/

едни глупаци там глупости разказват, уж обясняват, а само мажат, а инак Света си стои, слънцето си изгрява когато трябва в точното време, и си залязва пак по разписание и нищо не се променя…  нищо притеснително

изгрев дават по телевизията само на първи юли от морето  и то щото едни са го направили „събитие“ покрай една песен… /все едно на 1 август слънцето не изгрява, поне не го дават по телевизията…/

 

 

без да се осъзнае че медията и нейните собственици са най-големите „арбитри” – щото перманентно строят „света” в тиквата на телевизионния бройлер нищо не може да се направи…

то и да се осъзнае – файда никаква – но някак дето се викат е първа „стъпка в правилната посока”…

забележително е да се видят лицата на медийните собственици…

отрезвяващо е кои строят … Света

 

 

5. беше в зората на виртуалното ми битие… в някакъв залюпен форум се драчихме с едни, пък се появи един либертарианец и почна да просвещава…

аз тогава либертарианци уважавах, щото така съм си въобразявал за тях…

разбира се, когато човек наметне просвещенската мантия на голямото и най-последно знание доста се олива, но кой не го е правил… покрай този либертарианец почувствах, а после и  загрях, че понякога едни говорят не като споделящи някаква идея, а като говорители назначени от Идеята…

 

та този симпатяга говореше за Свободата като последна инстанция, опитах едно, опитах друго, не подава, бие с чука не спира, освобождава… накрая го помолих следващия път като срещне богинята на Свободата дето го е назначила за неин говорител, да я поздрави от мое име, да предаде поклони и почитания, и да я помоли, ако Тя има да ми предава нещо специално на мен като послание да изпрати друг посланик, щото този не ми дава да вкуся от нейните дарове…

 

тъй покрай Свободата, разбрах че едни са се назначили за говорители на Европа, на Демокрацията, на Справедливостта, на Равенството, на Братството и прочие, и ревностно пазят „посланическия“ си статус…

и споренето с тях е абсолютно безсмислено – щото те си вярват че Европа, Демокрацията, Справедливостта, Равенството, Братството и прочие говорят чрез тях…

и реших аз сам да си говоря със Свободата, с Европа, с Демокрацията и прочие, а не с техните самоназначили се говорители, пък докъдето стигна и каквото успея да науча …

 

туй цялото спада към „арбитража” и е свързано с „медиите”, щото през тях тези самоназначили се „говорители“ те учат на свят, критерий и в крайна сметка те … арбитрират, без ти да си давал съгласието си, разбира се, не можеш да им попречиш, но като един свободен демократ европеец можеш да ги отсвириш… също както собственици на бингозала

 

имаше тук преди няколко месеца референдум, който изобщо не ме интересуваше, щото нещата в тая страна не могат да се поправят с „технически” промени – дали е мажоритарно или пропорционално гласуването нищо съществено не може да промени, какво е субсидията пък хептен, а дали е задължително или не е все тая… щото все едни и същи хора ще гласуват – никой не говори за Добродетели, тая приказка е забранена, щото разговора за Добродетели предполага хора, а не добитък, който се бори за … електронно гласуване

деня преди референдума някакви серсеми политолози толкова много се взели на сериозно, че написали писмо с което да ми обяснят колко е опасно мажоритарното гласуване… брей викам, я да видим колко ли е опасно – и преглътнах отвращението си от оня бездарник дето беше лице на референдума и гласувах срещу политолозите… /държа че гласуването ми беше много по-Разумно, отколкото съвета на пишман политолозите…/

разбира се, както и да гласуваш няма съществена разлика, щото „квантите“ Добродетел в обществото прогресивно намаляват

 

днес слушах това

 

http://darikradio.bg/diskusionen-liberalen-klub~185743.html#parent=show

надявам се тримата клоуни в студиото да са добре обезпечени с материално „доволство” от подкрепата на фондация „Фридрих Науман“, за да не е всичко безсмислено, щото като цяло резултата е трагичен, с глупостите които говорят тези могат да убедят само себе си, разбира се, ако са толкова глупави и вярват в това което приказват…

/само да отбележа като допълнение, че в дългосрочен план – няма по-голяма вреда за образа на америка в България от дейността  на америка за България/

инак либералите у нас и по света живеят толкова доволен живот и са толкова доволни от себе си, че изобщо не се интересуват от образа си, те са недоволни единствено от това което е извън тях, щото не им отговаря на „картината“ и „теорията“, нашите либерали са като нашите комунисти, просто не случиха на народ….

виж холандските либерали на какъв хубав холандски народ случиха…

корейските комунисти на какъв хубав корейски народ…

нашите просто на нищо – едните цоцат запада, другите цоцат русия, но тук нищо не никне…

 

 

не съм садист, не мога да ви насилвам, но изгледайте и това

https://www.facebook.com/bghelsinki/videos/1396966613684706/

аз живея в паралелна вселена с тези екземпляри…

 

наскоро излезе и едно весело проучване – http://hssfoundation.org/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8/

пак от същите донори

 

искам само да отбележа, че в момента в България най-силно и най-организирано и официално се използва език на омразата по отношение на русия и антируска пропаганда и то в медии, които точно най-са загрижени за използването на „език на омраза” и „хибридност”, с това не искам да кажа че трябва да спрат, а просто че са лицемерни…

влезте в който и да е фейсбук профил на прогресивен, либерален, про-„европейски” хуманист  и демократ и ще видите единствено пропаганда и „език на омраза”, ако не беше путин, наистина трябваше да го измислят /д-р михайлов/, щото иначе нямаше да има какво да си кажат…

 

покрай горното една мома се опита да каже нещо смислено – но и тя не се е научила, че днес няма кой да чете дълго…

http://glasove.com/categories/skandalyt/news/za-demokraciyata-i-vragovete-na-amerika-za-bylgariya

 

6. преди два поста пуснах клипове с д-р патерсън – завалията наистина е с единия крак в затвора, и рискува това абсолютно съзнателно

преди време следях и пусках неща за делото на Bill Whatcott

https://en.wikipedia.org/wiki/Bill_Whatcott

в решението на канадския върховен съд беше написано

THE TRUTH IS NO DEFENCE TO A CHARGE OF HATE SPEECH

 

днес този канадец е емигрирал във филипините…

толкоз…

 

 

д-р патерсън върви по неговите стъпки

„езика на омразата” е само оръжие, средство и то в ръцете на новите „либералстващи” комунисти /то е част от арбитража днес на запад/, изгледайте клиповете които качих с него и вижте кой използва „език на омраза” и се замислете имали шанс някой в канада да ги осъди…

путин е плашило, да държат овцете в кошарата

това което идва от Запад си е чиста проба комунизъм, модернизиран и привидно по-кадифен, но същността му е същата…

 

Историческата възможност за постепенно освобождаване на ограниченията на развитието на инстинктите трябва да се приеме съвсем сериозно, може би тъкмо като историческа необходимост  – ако цивилизацията ще се развива към един по-висш стадий на свобода.

с.144
 

Следователно появата на един нерепресивен принцип на реалността, предвиждащ освобождение на инстинктите, би върнала назад постигнатото от цивилизованата рационалност равнище. Тази регресия ще бъде психична, и социална – тя реактивира по-ранните стадии на егото, които са били задминати в развитието на егото на реалността и ще унищожи обществените институции, в които съществува егото на реалността. От гледна точка на на тези институции освобождаването на инстинктите е връщане към варварството. …

 

Идеята за непосредствения инстинктивен  ред трябва първоначално  да бъде изпитана върху „най-непокорния” от инстинктите – сексуалния. Нерепресивният ред е възможен, единствено ако половите  инстинкти могат, по силата на своята собствена динамика и при променените екзистенциални и социални условия да породят трайни еротични отношения между зрели индивиди. Трябва да се запитаме дали половите инстинкти след отстраняването  на всяка добавъчна репресия могат да развият една „либидална рационалност”, която е не само в съответствие, но и осигурява прогреса към по-висши форми на цивилизована свобода.

С 207- 208

Херберт Маркузе – Ерос и цивилизация

 

Според Маркузе цялата патология трябва да бъде определена за норма, а цялата норма – за патология. „Едва тогава – пише Маркузе – най-после ще разрушим буржоазното общество“.

http://e-vestnik.bg/7218

 

 

има два пътя или адаптиран чипиран бройлер в патологичната „нова нормалност“ или нормален с диагноза в … затвора за каквото там намерят извратеняците

 

на мен вече не ми пука, аз имам История и си я знам

‘The most effective way to destroy people is to deny and obliterate their own understanding of their history.’

George Orwell