щото трябва да се копа царевица и да се коси тревата – ще зачезна за известно време на село, тъй че днес ще стоварим додето успеем „мат’риал” да си четете и гледате докато копам…
*
глупаво да се обсъждат актуалности, щото то е занимание за морско свинче във въртящ се барабан…
но тая сутрин гледах един нещастен човек да се оправдава за някаква снимка направена някога в музея на мадам тюсо и качена във фейсбук…
за да няма съмнение относно мнението ми – българското правителство не е място за идиоти – макар че е трудно да не откриеш такъв вътре…
да си посетител на музея на мадам тюсо е диагноза – какво човек може да очаква да види вътре, че да брои едни пари да влезе… /неразбираемо/
да се снимаш с восъчни фигури според мен е извратено – да качваш снимки във фейсбук пък тежка инфантилия… /непростимо/
само това е достатъчно за да се разбере, че този може даже да е сладур и да има някаква професионална компетентност, но за публична работа не става, дори и за пълния с идиоти министерски съвет…
разбира се, като към ментално предизвикан и неориентиран субект, изпитвам силна симпатия към него като жертва на публична разправа от страна на организирани субекти „дежурни по съвест” на човечеството
днес научих покрай това, че имало и „международни еврейски организации, които впрочем са доста влиятелни“
много ли са „влиятелни”, и човек трябва да се пази от тези „организации”, така ли…
човек се учи докато е жив…
*
другото от вчера е гласуването в европейския парламент, с което се предлага да се започне процедура по отнемане правото на глас на Унгария в европейския съвет…
туй гласуване още няма последици – но показва колко отчаяно „смели” хора по парламентарните банки в европарламента, които с риск за себе си и близките си, въпреки „подкопаващите” саботьори са гласували в защита на „европейските ценности”
Групата на Европейската народна партия и нейният лидер Манфред Вебер направиха всичко възможно да подкопаят днешното гласуване и да защитят Орбан. Обаче парламентът, в това число мнозина смели членове на Европейската народна партия, изпратиха ясно послание: това трябва да спре! Ние няма да позволим европейските ценности да бъдат компрометирани повече. Сега ще започнем официалния процес на задействане на член 7.1 в Европейския парламент.
да сведем глава пред тихия подвиг на тези смели парламентаристи…
и да презрем всяко „средище на дребни, елементарни, комплексирани, егоистични, меркантилни, самодоволни, надменни и ограничени хора.” като Унгария
/горният лаф съм го взел от един екземпляр, който допреди малко не съм подозирал в съществуване, но го отрих при моя „приятел” социалния работник с килимявката
то се отличава със забележително „здраво” чувство и употреба на богат „език на любовта”… реших да го разгледам като профил на потенциален зам.министър и открих шедьоври в употребата на „езика на любовта” като горното, но отнасящо се до островитяните
„Тереза Мей е на път да разсее всякакви съмнения, че Англия е нещо повече от средище на дребни, елементарни, комплексирани, егоистични, меркантилни, самодоволни, надменни и ограничени хора.“
*
да започнем с великобритания…
преди дни в европа се честваше деня на европа, а в нейния край – деня на победата
естествено европа никаква победа не може да чества – едно щото войната започна заради свободата на полша, а в края на войната полша си остана окупирана… от победителя ссср
друго, влизайки в войната заради полша, великобритания иска да защити „християнската цивилизация” и своята „империя” и начин на живот… /има една много цитирана реч на чърчил от 1940/
скоро след войната нито европа е християнска, нито великобритания има империя…
затуй им остава деня на европа… но въпроса какво е европа
6 години по-късно чърчил произнася в цюрих друга забележителна реч
тя започва така – This noble continent, comprising on the whole the fairest and the most cultivated regions of the earth; enjoying a temperate and equable climate, is the home of all the great parent races of the western world. It is the fountain of Christian faith and Christian ethics. It is the origin of most of the culture, arts, philosophy and science both of ancient and modem times.
което днес звучи доста „политически некоректно” – но по принцип едно нещо не е много важно, как започва, а как завършва…
първото име което се споменава в тази реч е на един забележителен пророк и политически деятел и на неговото движение, който, и което, тъне в необяснимо за мен затъмнение…
не че го няма, откриваме го и у нас, но толкоз скромно, та чак прозрачно, хем го има, хем някак го няма…
удивителна организация, да имаш такъв основател, който има очевидно такова голямо влияние в идеен план за развитието на европа, да е написал той толкоз книги, излагайки идеите си, направил е удивително много сбъднали се прогнози, и да не си направиш труда като организация да издадеш и един ред от него е най-малкото … странно
на руски манифеста на паневропа е преведен, части бяха качени на сайта /и те не смееха всичко/, даже съм цитирал от там в старата изгора – но сега гледам няма никой…
/ тук едно малко обяснение – значи нищо не съм научил докато някой ми е разказвал; от отделни хора само съм научавал, за нещо си, че го има, ставало ми е интересно, и съм почвал да търся да науча… мога да ви залея с факти и линкове, но файдата никаква, щото на момента ще забравите…
просто искам да отбележа, че е интересно…
ако на вас ви стане интересно търсете…/
забележително е, как у нас двама български президенти, настоящ вице-президент, двама български министър председатели, външни министри и прочие „елит” громи популизма от името на глобализма на затворена сгляда в организация на човек, който е написал това
наистина е достойно за удивление как от този пръв европеец – последователите му не смеят да преведат и един ред, дори от „манифеста” който основава движението им, и по който очевидно се движим…
ПанЕвропа България се стреми и към разпространение на идеята за европейска солидарност сред младите хора, защото съзнава необходимостта от това те да израснат като свободомислещи и независими хора в духа на европейските идеали, така че в бъдеще да формират културния и политическия елит на българската нация като достоен член на европейското семейство.
„солидарност” но не със сънародници, „свободен” от национален интерес и идеали, „независим” от корени и традиции, преформатиран в „идеали”, които те правят идеален слуга на Елита, тъй че да се мислиш за „елит” пред популацията на територията която още носи има България… демек „европеец“
очевидно е, че тази очевидност е очевидна и че трябва някой да я направи приемлива, т.е. скритото до сега, като стана явно, да го опаковаш в думи, тъй че пак бройлера да продължи да живее по старому, щото това било … естествено, нямало новина и „фалшиви новини”
очевидно е, че от катастрофа се излиза по два начина – или с краката напред летално, даже няма да има кой да затвори вратата, или чрез морален катарзис, преосмисляне на ценностите които са довели до катастрофата и започване по ново…
за демографията ще пусна една графика за русия, която принципно съм сигурен че 1 към 1 като „движение” валидна за нас…
просто толкова „очевидно” представено не съм срещал за нас /същото за нас се отнася и за голяма част от източна европа, прибалтика, украйна…/
това което е станало през 90те просто не може да се компенсира, просто когато броя на родените /за интересуващото ни – момичета/ намалява наполовина 1985 – 128 000/2 1995 – 72 000/2 , това създава ситуация, която не може да се компенсира и с увеличение на раждаемостта, щото двойно увеличение звучи немислимо, а всяка година излизащите от фертилна възраст жени ще са повече от влизащите…
съмненията в статистиката на пича с многото графики е абсурдна, щото дори и някой да се забавил да регистрира раждания те се включват в следващата година, и изобщо изкривяването не може да е съществено „в общата картина”
плюс това има учащи първи клас, пети, осми, единадесети клас с които можеш много лесно да верифицираш грубо тенденциите;
само ми е интересно – защо и докъде ще стигнат тези с глупостите и омъгляването
*
голямата дъщеря е в германия…
пътува с приятелки насам-натам, ходи при леля си в южна африка да види … свят
за подготовка и пуснах Africa Addio /пускал съм го и в старата изгора, те го трият, други качват/
мига, мига – изгледа го – тя е лишена от всякакъв исторически контекст, знае че има право на щастие – и се пази от мене да не й го отнема, затуй не си говорим за …важни неща…
за да бъдеш щастлив – трябва да си лишен от любопитство – или внимателно да подбираш от какво да се интересуваш; изисква да се доверяваш на телевизиите които правят един „разумен” избор и осигуряват щастливо вегетиране, филмите по тях са … съобразени с правото на щастие…
изключено е видите по телевизия Africa Addio или нещо подобно, то вече няма и кой да го направи, даже понякога се чудя кога ще го изтрият и от тубата окончателно…
/ ако не сте го гледали го вижте докато го има…. /
*
обожавам адам къртис – той разказва болестта с нея самата…
това от което боледуваме е мозаечното съзнание – липсата на „картина” за света, съществуват „зони” за които е опасно да се пита, щото „дежурните по съвест” бдят, иначе можеш да си редиш всякакви пъзели…
значи адам къртис е лява лимонка, островитянин, но никой не е съвършен, в пъзелите му обаче могат да се открият невероятни неща и моменти, едно, които не знаеш, и няма откъде другаде, друго, начина по който са навързани… смешно е да се вярва че сурков и руснаците могат да измислят каквото и да е, но адам къъртис е „убеден“, определено, като вземат нещо открито от островитяните и им го приложат на тях, им е като за първи път и си мислят, че другия го е открил… /манщайн така се възмущаваше, как руснаците като се научили от тях и почнали по средата на войната да им правят и те „чували/”
инак – само два момента – кадрите с търга на облигации на общината в ню йорк са просто безценни…
разстрела на чаушеско последван от аеробиката на джейн фонда – просто гениално / щото и този го пуснах на голямата, като го изгледа си поговорихме, попитах я за николае и елена и за сцената с аеробиката, тя не беше я разбрала – не знаеше кои са те, за джейн фонда беше чувала, с това всичко й се губи…
има едни неща, които си отиват с всяко поколение…
тя е родена след чаушеску, не може да знае всичко, тя и за бай тошо толкоз знае – но с това и не може да разбере много във връзките и историята – границите на разбирането се определят от мат`реала в бекграунда / – така хорат с ресурси в медиите могат да си пренаписват историята без много да се зорят
п.п.
щото не остана време за сорос – само да отбележа
Резолюцията на Европарламента е атака на Сорос срещу Унгария
значи… може и да съм „много се объркал”, но ме съмнява чак пък толкоз много да съм се…
не вярвам бил гейтс и прочие милиардери – „да са най-богатите хора на земята”, нямам представа каква е „методиката” на „форбс”, както ме съмнява и нейната „консистентност”… тъй че какво са мерили преди и какво са мерили някога ме съмнява да е едно и също, щото „критерият” все се усъвършенства – резултатите и те… и покрай туй едни се изгубват…
беше около 2000 и дотком балона – когато бил гейтс обедня с 20 милиарда и не си пръсна главата, след туй пак си „възвърна“ милиардите… дойде 2008 упражнението се повтори, пак загуби 20 милиарда и пак и пак „оживя”, и пак си ги „върна“…
та още в 2000 се чудих как може да няма банкери сред най-богатите, тези банки при цялата им огромност и събран отвсякъде капитал, все пак си имат собственици, десижън мейкъри, някои които назначават наглите мениджъри, които да се упражняват в чутцпа по медиите и играят пророци на бъдещето…
тоя свят при всичките технологии и революции, още се управлява от банките, докато иноваторите само се субсидират от правителствата… / спрете им субсидиите и гледайте докъде ще стигне революцията, а инак банкерите държат политиците за топките, щото няма правителство дето да не е затънало в … дълг
въпросът е към … кого /вие познавате ли държател на дълг/
не знам известен милиардер да държи държавен дълг /той е най-ниско доходен/ – но банките го държат, и тъй като имат собственици, тези банки държат правителствата…
разбира се, вие може да вярвате, че хиляди милиони дребни собственици държат банките с малките си пакети акции и те решават кой и как да управлява банката – което е прекрасно като вяра, но е далеч от истината…
щото ми се случи да завърша финанси преди вече бая време – се изненадвах, като философски обременен, как въпроса за собствеността изобщо не се разглежда /учи/, което е естествено, за собственик няма никакъв смисъл да учи финанси, но държавата трябва да обучава служители, с контролирана мозаечна компетентност…/
та с горното уточнение – ще се върна на форбс и „най-богатите хора на земята”…
не съм се интересувал от класацията на форбс, поради горните „обърканости”, само преди десетина години гледах за руснаци и украинци… оттогава „знам”, че джордж сорос има 8 милиарда…
и да ги е увеличил, колко да ги е увеличил… пък и не ми е тема…
тука преди месеци гледам случайно – има 25 милиарда – викам кога бе – за 10 години х3, има ли друг…
тогава четох, че последните 10 години сорос и безос са двамата с най-бързо растящо богатство / скъсах скъсах се да го търся, но не можах да го намеря/
в началото на деветдесетте като особено бавно загряващ четях вестници да науча…
и книги четох, ама файдата същата – щото четях „актуални” книги…
актуалните книги са като вестниците – имат чудната способност да остаряват – дори не стават да си измиеш прозорците с тях, щото им е малък формата…
колко глупости съм прочел не е истина…
имах една позната, която нищо не четеше и не знаеше, но беше комуникативна, и взе да ме отваря и да ми говори за … „третия сектор”
викам какъв е тоя „трети сектор” бе…
благотворителност… дай 5 лева за фондацията – ще ти дам бележка…
викам аз пари за пелени /за пампарси пък съвсем, бяха лукс/ нямам – ти за бележки ще ми искаш…
както и да е – ходеше на 6 месеца да се отчита на острова пред едни островитяни дето давали парите, как ги харчила тук…
познатата ми беше свястна, като се качи на тази лодка – до днес не е изпаднала – едно фондации, после политика и държавна работа по чужбина – дялан камък – поплавък, няма потъване…
от нея и нейния „трети сектор” се открехнах, че има и таквоз – да работиш за чужденци у нас и да минаваш за благотворител…
сега, благотворителността е прекрасно нещо – но очевидно има благотворителност и благотворителност…
има помощ и … помощ…
ако си намислиш една идея и искаш да я осъществиш, имаш и пари, най-естествено е да си наемеш едни хора да ти помагат срещу заплащане… стига да е в закона, никой не може да каже нищо наспроти, ама като го правиш туй същото и разправяш аз съм много добър човек и помагам на едни да направят туй, като им давам пари, е весело когато е символично, и нагло при мащаб, хеля пък като направиш организация, мрежа, университет и прочие… и всичко туй минава за „безкористно“ и с „идеална“ цел
в това няма филантропия, благотворителност и прочие филии и благости, а просто една политика… откровена, но облечена в наглост
немците през 1917 година тогава могат да минат за особено благи филантропи, използвайки напредничавите идеи на парвус, и финансирайки специална програма за осъзнаване на кронщадските роти…
това в никакъв случай не е „конспирация”, това е „журналистическо разследване” разкриващо пъклени планове на група заговорници… / изненадващото е, че пуснато в гласове, като проруски и произраелски, ни говори че в русия и израел са набрали на неевреите в екипа на тръмп… щото случаЕности, хеля пък публикации, нЕма… /
питър тийл не е ангел, но да се направи да изглежда дявол е малко весело, щото е само слуга с характер…
едно е „билденберг”, в смисъл е с разписан билет, че е от „нашите”/техните/ ,както и мъск, друго като гей при туй очевидно войнствен, щото държи на гей браковете; но не е единствен… сега как у умната му глава се съчетава гей бракове, консервативни ценности, християнство, безсмъртие и технологични изгъзици не знам, а и ме съмнява и той да знае, щото ако го мисли щеше да е дал отдавна на късо, а той си я кара през просото…
неговото „участие” обяснява и „консерватизма” в участието на мило янопулос в тръмповата пропаганда, но както и да е…
/отдавна имам една казванка за „бигдатата” и палантир, още преди американските избори и тези „новини”, но ще почака…./
още някой моменти и нЕкой подробности…
преди време излязоха много материали за финансовата „връзка” между братята Кох и чаеното парти; братята кох точно преди изборите обаче се обърнаха открито срещу тръмп, но чаеното парти си остана стълба на кампанията му…
у нас – ако сорос се обърне срещу нещо – цялата МУ мрежа ще се обърне…
в америка той си остава стълб на демократите – и като такъв ще ги погребе /щото аджендата му е франкфуртската critical theory, която освен да погребе, друго не може да направи/
та
има едни с пари и идеи, и им трябва маса/добитък/ да ги направят, парите и идеите си, Свят…
тези дето не са се одобичели съвсем трябва много внимателно да избират и идеите и парите, щото нещата са близки до края и точно накрая да се омаскариш за едните чужди пари и идеи е баси и прекарвацията…
преди 15 години пуснах лафа „автентична десница”, беше 2002 в медиапула, беше ми важно да отчленя онзи царски планктон, който умреше да се представи за десен, и онуй което си мислех, че като „антикомунистическо” и безкомпромисно стои принципно в „дясно”…
и затуй конструирах лаф с „двойно утвърждаване”
тогава започна едно бЕсно „автентичничене”, подхванато от „анализатори” на „свободна европа”, докато накрая и хубавото наде го взе на въоръжение… след туй не издържах заебах „ляво” и „дясно”, и почнах да мисля в оста Горе- Долу…
/тук има една приказка за бунта на елитите на кристофър лаш, но друг път…/
не знам дали има автентично „горно” и какво е, но никой още не е претендирал да е „автентичноТО” „долно”, щото то е да си сам в хралупа /а с това и да си извън общата пещера/, и като такова няма нужда от деклариране…
кураев преди няколко дни пусна една карикатура на руска почва, отдолу го дублираха с универсална…
непрекъснатите пресмятания за „сметките” по коалиции „про” и „контра” само затлачват дебата, омъгляват границите, и пречат да си изясниш твоята картина…
няколко прости принципа обаче винаги са от полза –
първият – не се свързвай с хора с пари, които имат идеи за „нас”… щото единствено което ще постигнеш е да бъдеш „нает” от парите за идеята им…
вторият – не се свързвай с наети от хора с пари, покрай каквато и да е идея – щото основното е парата и идеята на притежателя им, а не търсенето, откриването и осъществяването при взаимната „среща“…
/тъй като нещата у нас се развиват, развъртат, с нарастваща скорост, в рамките на няколко години, тези наети платени днес тартори на европаТА, свободаТА, демокрацияТА и прочие ще бъдат просто нерукопожатные, едно заради фалита на представата им за „идеята“, друго заради спирането на парите точно за тази им интерпретация…/
/а долното го пускам заради момента със светльо божилов, който не го бях подозирал в съществуване, докато момата с фондациите по някакъв повод ми забеляза, че бил много умен… умен, умен, колко да е умен като е банкер, комунистите назначаваха едни с червени куфарчета, и едни други с … други куфарчета…
бях го забравил до 2011 когато покрай едно писмо сорос го подписа и си казах… бреййй /тогава се сещам че го отбелязах/
туй е за тези дето се чудят, или не забелязват, що култура е наела онези анализиращи умове редовно телепортирани у дневник, и защо имат такова отворено отношение по отношение на събора и прочие православни теми… /
та туй е от 2015
стаята на дъщеря ми е кочина…
но ако и кажа че е прасе – ще се обиди… ( казвам й го )
аз съм виновен, че не съм й създал навик да подържа някакъв ред в стаята си…
( каквото е в стаята ти – таквоз е и в главата ти… )
синът ми си оправя леглото…
и стаята си оправя…
но само да не му отвориш чекмеджетата…
( неговото „оправяне” е всичко да се наблъска някъде – така че да не се вижда…
той не знае нищо къде е…
сестра му в хаоса у стаята си се ориентира много по-добре… )
те учат в едно училище… миналата седмица бях на родителски срещи…
дадоха ми срещу подпис чипове за влизане в училището…
на самия вход на даскалото са сложили едни въртящи се бъзикни като у метрото дето се минават с … чип…
( …инсталираме система за контрол на достъпа във всяко училище, в което стъпим! Заплахите в днешния свят, за съжаление, вече са навсякъде, но с турникети и чипове всички можем да бъдем много по-спокойни. …
дубрютру, дет` се вика… спете спокойно)
дадоха ми листовка, която ми обяснява как ако съм отговорен родител ( на „нашите любими същества” ) мога да зареждам чипа с пари – за да не си купува от лаФката вредни храни, а проверени от машината…
баси… ( тука дълго и продължително трябваше да псувам…
ама не би…
да не мислите че съм протестирал нещо – аз даже нищо не разбрах…
(по принцип само присъствам, щото се изисква присъствие)
никой не ни е питал…
не помня и да се е обсъждало; някой е взел решение и се оказва че сме „пилотни”)
днес е първият ден с чипове…
снощи синът ми каза, че се е сетил, че неговият чип (без който не може да влезе в училище) е в чантата му, която сестра му взе за да отиде в италия на състезание… ( там го бил закачил)
за късмет, сестра му се върна в 5 часа сабахлям… за да открием че чипа го няма в чантата…
събудих го с факта че чипа го няма у чантата…
той каза че няма да го пуснат в училището ( класната така казала ) и се притесни истински ( той е 5 клас и още придава драматизъм на едни неща, които само след няколко години ще са му смешни…
някой така се отнасят на стари години към изборите…)
почнахме дедуктивно умуване, аналитично разследване, пълзящо претърсвателни процедури съпътствани с всевъзможни открития ( чекмедже пълно с добре прибрани носни употребени кърпички в което можеше да има всичко… но точно чип в него нямаше) …
постепенно проникнат от идеята, че ще остане навън недопуснат до училището, той извади карта с някакъв номер, с която можел да си извади нов чип, и заключи
това е личността ми, с нея мога да си извадя нов чип; тя е важната…
днешните деца от малки са интуитивни адвокати; подсъзнанието им работи така… адвокатски; не е важно какво е фактическото положение, важно е да имаш процедурно движение и най-вече реплика, която да не остави „копчето” у теб…
но тръгна отчаян за училище…
( сигурно представяйки си как всички гордо влизат с чиповете си в училище, а той сам стои пред входа навел глава…
за малко драматизъм му турете и един облак отгоре…
и дъжда се стича по бузите му…)
…
тъкмо тръгна…
и жена ми иде с едно зелено и вика – бягай…
( намерила го на пода в кухнята…
„гледам го от няколко дни, добре че не го хвърлих, не знаех какво е…”)
аз, какъвто съм шортест, 7 часа е, нищо не предвещаваше екшъна, набирам се, тичам като изтърван от клиника… и на три пресечки току пред училището го виждам и го викам…
идва при мен
– къде го намерихте – ме пита с блеснал поглед
– ще ти счупя главата – му казвам на пресекулки, едва поемайки си дъх
от години не бях бягал така…
и то за какво… да дам чип на сина си да влезе в училище…
в гимназията четох спасителят в ръжта, там героят мечтаеше да пази играещите деца в края на полето…
Все си представям малки дечица да си играят на някаква игра в една голяма ръжена нива… А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта.
по това време в един градски автобус видях едно дете което искаше да си продупчи билета, но беше нисичко и не стигаше щракалото…
а много държеше да го продупчи…
тогаз обяснявах света с открития от мен „нагон за щастие”, покрай туй диване, открих другия нагон у хората – който нарекох „нагон за самотаксуване” – непреодолимото желание да се самотаксуваш… да си платиш
тогаз на майтап развих идеята, че като порасна и ще помагам на децата да се самотаксуват, ще стоя в един автобус и ще помагам на малки и големи, на немощните да си пробиват билетчето…
те ще бъдат много щастливи, че са успели и ще пътуват спокойно с мен в рейса…
( … )
сега седя и каканижа – и си мисля, че туй с чипа е по-страшно от онзи абсурд в училищните ми години…
да тичам да нося чип на сина си… за да отиде на училище…
по е изродско отколкото да помагаш на джуджета са стигат автомата за самотаксуване…
а сега си представете, как ви обясняват, колко хубаво ще е за детето дето непрекъснато си губи чипчето, да му го турят под кожичката…
евтино и безопасно…
( просто за едното добро и икономията – да може самичко да се самотаксува )
като отговорен родител може и да му го „пълните” с „парички” и да контролирате за какво ги харчи, с какво се храни и къде е… и прочие
пък и вие ако го направите със себе си ще е добре – лесно и удобно – като бърз кредит…
дето ще си го изплащате цял жиот…
но туй вече е конспирация…
засега ще чипират само личните ви документи…
туй не е конспирация…
решено е
п.п.
*
напоследък има истински ренесанс на конспиратологията…
това че ментално предизвикани виждат навсякъде ръката на евреите е ясно…
но това, че българският „елит” (начело с прецедента на републиката) вижда отвсякъде на надничат руснаци е ново… ( това трябва да е обнадеждаващо, че днешните „здрави сили” са на своя пост, бдят и се грижат за спокойствието и сигурността на популацията )
забавно е да четеш сериозни анализатори в сериозни вестници да се борят с конспиратолозите, като същевременно абсолютно сериозно говорят за „хибридна война”…
колкото и да мисля, все си мисля че „хибридната война” е вид конспирация, но такава за която може да се говори, щото се води от противника, а конспирация е „хибридна война”, която ние водим срещу противника и за която най-добре е да се мълчи… ( или да се казва, че е помощ, както виктория нюланд (яж пирожки) каза за „онези 5 милиарда” …)
тъй, то не много различно, но едното като подозрение е болно, а другото като твърдение е отговорно…
аз не правя голяма разлика между конспиратолози и хибридни алармисти, щото всичко зависи от дефинирането на легитимния интерес, а първо интереса и легитимното не са ми много ясни, в момента съм объркан… и вече нито мога да си формулирам интереса си, нито зная кое точно е легитимно, и кой го определя
щото косово е легитимно и признато, а крим не е, но седя и мисля – баси, кое пък му е толкоз различното )
без бой си признавам, че вярвам в конспирациите, нищо „велико” и глупаво не е станало без „завера”…
„чаеното парти” дето изхвърлили чая у морето при бостън (1773) и постави началото на войната за независимост на щатите (1775-1785) си е „конспирация”… ( „индианска” )
френската революция си е манифестирана конспирация… ( оксиморон )
а октомврийската обратно конспиративна манифестация… ( и тя)
цялата революционна дейност на нашите комити у нас и от чужбина си е „конспиративна”… докато не пукна пушката в Копривщица
всичко туй може да бъде разказано и като сблъсък на „нови сили” със „стари отношения” като в това вече да няма нищо „тайно”… но това е разказ след Победата…
тогава вече някакви обречени назадничави сили водят „хибридна война” със силите на реда и разума измисляйки си … „конспирации” със задна дата…
( „късно е либе за китка”)
всеки с разказа си…
историята която учите, е написана от победителите… (и това е естествено)
проблемът е, че историята не е особено вярна…
ангажиментите й са свързани със заплащане… ( абе проститутка си е…, и уроците й са едни такива … курвенски)
„вечната” тони николов, който е „широк” експерт (хора като него ми дават куража да си пускам мнението, щото очевидно публично всеки за всичко може да се изкаже колкото умее) в култура пусна след седмица туй
и всичко с „комунитас” ми стана ясно… ( щото е просто )
та спрях да се чудя що калин пише по таквиз теми… ( там)
щото трябва някога да си го кажа…
сега, безплатни обеди нЕма…
когато някой се възмущава от комунисти и русофилистици, да бъде така добър да си отбележи дебело, че е извратена проява да бори назначените червени бизнесмени с назначени (наети) граждани и съвест…
не че не може… наблюдаваме го
но освен удоволствие на извратения мозък който го е поръчал – друг ефект няма да има…
така революции се правят, но нищо не може да се изгради…
и след голЕмото „Уа” идва голЕмото спихване…
НПО-тата са само техника… при това дълбоко „хибридна” и като такава противна…
тези които плащат „отзад” си имат своя си „адженда”, но тя е чужда и небългарска…
инак всеки може да работи за когото си иска и да си мисли и казва каквото си иска, но моралната поза на „независим” съдник заета от тях е жалка…
а ей това ми е любимото НПО как само са се подбрали …
вие и аз сега виждаме различни линкове – но всеки чете туй което като са го из-учили хубаво и о-бисквитили добре са преценили, че туй търси или … заслужава да прочете )
на няколко хиляди години магнитните полюси на земята сменяли местата си…
( на няколко хиляди години сменяли местата на полюсите на земята…)
южният ще стане положителен, а северният – отрицателен… ( после обратно )
преди време като четох всякакво – върху факта, че в сибир били намерили замръзнало мамутче на незнамсиколкохилядигодини със свежа тропическа трева в търбуха, един поставяше/повдигаше хипотезата, че земята се „приплъзнала” „около ядрото си” ( което си е плазма, и му е все едно как онуй твърдото дето го държи затворено, ще се изкине ), и обясняваше как тропиците станали за един миг северен полюс… (даже Айнщайн се „възхищавал” на теорията преди факта с мамутчето )
( определено ако почувствам подобно приплъзване, ще се запъна, щото географското ни положение идеално ме устройва, а и съм свикнал с така сложилите се сезони около мен…
разбира се, трябва да намеря и точка за която да се … запъна )
*
миналото лято (2014), като бяхме със сина на село, по някаква телевизия даваха „ретроспекция” на големия холивудски актьор силвестър сталоун; аз към него имам малко лични резерви, щото първата година като пейзан у столицата бях на квартира с един дето му беше фен, а той пък беше … досаден ( сега, никой не си избира феновете, ама и аз не съм силен в логиката… ); филмите на слай не бях гледал, но съквартирантът ми ги разказваше ( … как сам си шил разпраната ръка, как държал ножа и прочие чудеса…
тогава имаше такова нещо като да разказваш филм, и още по-смешно, да намериш някой да му е интересно да слуша да му разказват филми…
( днес никой не разказва филми, щото съдържанието им е като порно – непрекъснато нещо се случва, движат се на екрана, но нищо смислено, за което да си заслужава да споменеш…)
съквартирантът ми беше особено подробен, даже по едно време почнахме да му викахме… рамбо, щото чупеше стойки, които казваше, че са от рамбо)
както и да е, синът ми за месец изгледа всичките рокита и рамба „от …– до …”
та
качвам се по едно време горе в стаята, синът ми се изпружил като суджук на простор и зяпа туй…
попадам точно на сцената как рамбо пристига у лагера на „божиите войни”…
зяпнах… ( трябва да се изгледа цялата, но в тубата трета серия я няма)
не го бях гледал, ако бях дошъл малко по-рано или по-късно сигурно изобщо нямаше да се вържа да гледам… ( но „синхронността”, „господарят Случай”, ретроградния Меркурий и умората бяха подредили нещата… )
да го гледаш туй от 1988 през 2014 е толкоз …
не знам какво….
единственото с което мога да го сравня е … замръзнало малко мамутче с тропическа китка от билки в устата… да отвори очи и да почне да джвака
*
един руснак си е направил канал и показва русия през погледа на чужденците ( главно американци )
ей тук се появява и наш жоржи
очаквам скоро да се появят отново подобни шедьоври… (апропо този филм явно е пълен с прояви на безпримерен… тероризъм)
има много весели моменти в канала ( макар че си е загуба на време като цяло) и пича някак не се е „сетил” да покаже западняците през погледа на руснаците през същите години за да е веселбата пълна…
*
вече филми не мога да гледам…
трудно ми е – не мога да се съсредоточа толкова дълго върху едно…
а и не ми е интересно – като дядо станах – гледам го и си викам, ами това е филм, какво да му гледам…
трябва да съм страшно нагъл за да ви карам да гледате филм…
не ви карам…
тези дни се сещам непрекъснато за два филма, които съм гледал много отдавна и то по веднъж, преди повече от 25 години в Одеон…
( камерата на компа (този отсреща който „знае”) може без проблем да те наблюдава )
това ако го правеха „комунисти” щяхте да оревете ортълъка, но щото са „капиталисти” и „демократи” не го търпите, щото е срамно да се търпи, но се правите че не го забелязвате…
1. Монархиите и всички форми на правителства
2. Частната собственост
3.Правота на наследяване
4. Патриотизма
5. Семейството ( т.е. брака и традиционния морал с едновременно то учредяване на общественото възпитание на децата )
6. Религията”
и има едни които ги пазят…
нещата днес изглеждат все по-сложни, но когато критерия е прост и съденето и преценката не е трудна…
от него разбрах, че макрон всъщност е баща на съученичката си в училище, щото „бащинството“ няма нищо общо с биологията, той просто се е оженил за майка й и поел бащинските си отговорности…
не мога вече да се изненадвам, щото се образовам у TED, а от там съм натрупал необятни знания – от първия официален гей-брак на нерон в рим, до гей браковете в … християнството /ако не вярвате гледайте, липсват ми обаче браковете с деца, и педофилите са хора, а също и браковете с кози и коне, сигурен съм че ако се разтърсят тези всесведощи ще намерят свидетелства, зоофилите и те души носят, но още е рано… хората не са готови/
инак това е писано някъде през 2015/някой линкове са изгубени, едни ги открих на друго място, други просто ги няма/
–
сестра ми купи лаптоп на мама…
селото вече няма да е същото…
но самотата мама някак трябва да я забравя…
( то си е нелечимо… но ерзаци всякакви…
инак дядо вече не вдига телефона…
не че си казваме нещо, но има положения при която и ерзаците не работят
не чува…
мързи го…
не знам…
предал се е… )
та, занесох лаптопа, мама вика – имам интернет и ми подава някакъв чип…
аз с техниката съм индианец – търся де да го туря…
тъй й не намерих…
ходих у града да я свързвам… но то си иска време
обясних й от де се пуска – де се спира…
от тук й бях сложил опера, скайп… и се прибрах…
оня ден ми звъни „включиха ме”
по телефона обяснявам бавно…
влизаме в скайпа…
баба и тя се наредила – радва се – „какво нещо имаме у нас” ( изобщо „купиха си радио” с две баби по чудомир)
та,
обучавам мама „дистанционно”…
пращам й линк с «Паньо пашата»… ( да зарадвам баба с техниката)
гръмва… но някак не звучи като хората…
( явно го е натиснала два пъти щот се е бавил – и я слушаш в «двойно» изпълнение с лаг от 5 секунди)
викам й – изключи…
тя – ни приема, ни предава
ВИКАМ – намали
и тя вика – откъде?!
няма как да се обясни викайки…
по едно време всичко спря…
(как?! и тя не разбрала)
обяснявам че какафонията се е получила щото е пуснала песента два пъти…
пращам й една ютюбска страница с бароков клавесин и обяснявам как да си пусне нещо от там да слуша…
тогаз започна една…
отначало клавесин на макс, и след него се включва паньо пашата «двойно»
после още еднин клавесин до пълна какафония…
аз крещя да го спре тя не може да ме чуе…
не знае откъде…
обяснявам по скайпа с големи букви като викам и в реалното, щото почвам да се потя от истерия…
майка ми крещи и тя нещо – но нищо не се чува от паньо пащата и непрекъснато включващи се клавесини…
( мама си мисли че като пуска нови и нови – те ще вземат да спрат…
…не спират…)
пращам я горе у дясно да търси червеното кръстче, но тя неизвестно защо го търси у ляво и ми крещи какво има там…
най-накрая го намира…
ТИШИНА
обяснявам, какво е направила и какво трябва да направи…
уж разбрала… се повтаря същото – щото същите прозорци се отварят автоматично и започва всичко отначало…
не може да открие от де се намалява и от де се спира…
( не може да намери «две чертички» на картинката, които като натиснеш ще станат триъгълниче)
пак крещя – ХИКСА – ЧЕРВЕНИЯТ ХИКС – ГОРЕ ДЯСНО
докато и обясня как «трябва да се затворят «прозорчетата» горе с хиксчето което е на тях, но виждаш само хиксчето на най-дясното, защото си отворила страшно много прозорчета» ( и всички те гърмят неистово) се изпотих все едно съм разхвърлил самосвал с оборски тор
мама, заключи че цялата тази работа не е за нея…
аз и казах, че «тая работа» е за идиоти, тя ми каза «благодаря», аз й казах …, тя ми каза… и се хикснахме взаимно…
цялата тая работа я разказвам… щото в живота се чувствам точно като мама пред гърмящ лаптоп с безброй отворении прозорци…
не знам ни от`де се спира, ни от`де се намалява…
гърмят всякаква канали– байти с инфо се лее без всякаква система – дори всяка пропаганда по отделно да има някакъв смисъл, в цялост всичко се превръща в какафония…
не мога да я намаля…
само случайно, ако го «хиксна», и то без да разбера как точно…
ако сглупя да опитам да се включа пак – гръмват едновременно всичките «прозорци»
от паньо пашата, през бароков клавесин до траш метъл…
толкоз…
–
няма смисъл да ви пресъздавам цялата какафония…
от десет години не мога да чета философия…
«знаех» че философията на Платон е «следствие» от политическата криза на Атина; ( и в крайна сметка травматичното преживяване на свързаната с нея (полисна криза) смърт на Сократ…
но го «знаех» – без да съм го мислил… ( научил )
когато «Долу» не търпи Разума, ще го пратим «Горе», у един Свят на Идеите, където ще е недосегаем за ежбите, крамолите и несретата на калабалъка с неговите непостоянни мнения…
покрай Плотин – почнах наистина да мисля събитийния «контекст» в който философа мисли…
времето на Плотин е още по кризисно от това на Платон…
( не един полис, а цяла империя се разпада – мащаба)
и той (подобно на Платон) е близък с тиран (император), който му е почитател, но резултата е същия…
Платонополис си остава единственно проект…
когато един император е последовател на такъв Философ го натоварваш с някакви особени способности и перспективи… ( щом е бил способен да го оцени)
действителността е …
трудно е да се обрисува лекият, променлив, непостоянен, характер на Галиен, който той проявява неограничено, щом става единствен господар на империята. С каквото и да се заеме, неговият гений е безразсъден, той се залавя за всички изкуства, освен едно – изкуството на войната и на управлението. Той е майстор в множество любопитни, но безполезни науки, готов оратор и елегантен поет, чудесен градинар, отличен готвач и достоен за управление владетел. Когато изключителното положение на страната налага неговото присъствие и внимание, той е зает в разговори с философа Плотин или прекарва времето си в дребни и разпуснати удоволствия, подготвяйки своята инициация в гръцките мистерии, като си издейства едно място в Ареопага на Атина. Неговият разточителен блясък предизвиква всеобща бедност, тържествената смехотворност на неговите триумфи се отпечатва върху дълбокото усещане за общественото нещастие. Повтарящите се известия на нашествия, поражения и бунтове се приема с безгрижна усмивка.
Едуард Гибън
Залез и Упадък на Римската империя
ЛиК С`1999 с.141
оня ден – търся нещо за нещо…
и попадам на Плитон… ( инак преди време съм го споменавал тук)
то много за него няма, малкото много го преразказват, но гледам, че го свързват с кабала…
там за кабала нищо няма, и щото няма к`во му плащаш да откриеш че я е учил…
както и да е – те така и Платон ще изкарат кабалист, щото и той учи за „Числото” като причина и посредник между „световете”…
и Плитон като Платон писал „Закони” ( макар и унищожени от споменатия горе Схоларий), подобно на Плотин съветвал императори ( Михаил II Палеолог и Йоан VIII Палеолог ) при това оставил „речи за реформи” (забележителни и като предвидливост и като неадекватност, всичко е въпрос на контекст) http://www.platonizm.ru/content/gemist-plifon-rechi-o-reformah ;
«Я слышал, как Плифон еще во Флоренции, куда он явился с прочими греками на собор, утверждал, что через немного лет всем миром, как бы единою душою или единым умом, овладеет единая религия. Когда же я спросил, Христова или Магометова, он ответил, что ни та, ни другая, но такая, что ни в чем не разнится от язычества»
това е казано 15 години преди падането на Константинопол…
какви „висши” измерения трябва да обитаваш – че пред очевидната Катастрофа на Цивилизацията, да очакваш „след не много години” решението на всичките проблеми да е обединение на всички хора в … „Едно”
( една от най-великите и значими картини в историята на живописта е Бичуването на Христос на Пиеро дела Франческа
една от интерпретациите – припознава Йоан VIII Палеолог, трагичен (безпомощен, играчка на съдбата) герой в седналия с шапка и червени чизми Пилат Понтийски…
а тримата които говорят на първи план…
за какво говорят…
Плитон може да обяснява на Козимо Медичи и Висарион Никейски да не се косят относно Христовите изпитания, щото аха-аха и ще дойде Световното Правителство да реши всички проблеми… )
въпросът е – дали философията на Плитон (и подобните му) е причина на разпада и изчезването на една Цивилизация…
или тя е само съпътстващо следствие, плод на един отчаян разум, който търсейки опора в един изплъзващ се и потъващ свят, припознава Химера, която да му да му помогне да избяга… на сигурно „в близкото светло бъдеще”
–
известна е интелектуалната между Волтер и Фридрих Велики…
щото и двамата били велики не утраяли заедно дълго – като всеки си останал с причините…
Впрочем сам Дидро разказва до каква степен ненавистта се е вкоренила в неговото сърце. Ние сме слушали, как Волтер желаел да види последния Йезуит, обесен на червата на последния янсенист; същият бяс против духовенството и Суверените (Государей) събужда у Дидро същите изрази. В цял Париж било известно неговото възклицание, повтаряно така често, за да обрисува неговата глупост, или ярост: когато видя последния Суверен обесен на червата на последния служител на църквата.
„Je voudrais, et ce sera le dernier et le plus ardent de mes souhaits, je voudrais que le dernier des rois fût étranglé avec les boyaux du dernier prêtre.“
Волтер го издава редактирано със съкращения през 1762 (но от 1733 е в обръщение)… и явно „взема на въоръжение идеята за бесене на черва”; от него пък вдъхновен Дидро на свой ред и придава завършен вид…
въпроса за съществуването на таен заговор на някакви хора срещу християнството и суверените от миналото е много интересен…
разбира се, че трябва да отречем съществуването на всякакви заговори, които се привиждат на някакви параноидални типове, които с примитивното си мислене конструират някакви болни тайни общества, които кроели планове за световно господство…
света е толкоз ачик, че няма място за никакви заговори…
1914 г. Николай II отбелязва 300 години от възкачването на романовата династия на престола с един грандиозен обелиск…
и само след 4 години през 1918 на мястото на романовия обелиск се пръкнал нов «Памятник-обелиск выдающимся мыслителям и деятелям борьбы за освобождение трудящихся»
на който на седмо място стои името на „католическия свещеник” Мелие…
докато през 2013 г. в чест на 400 г. от възкачването на романови на руския престол – стария обелиск е възстановен…
( за да няма недоразумения…
Николай II е враг на България и нейното царство, и само в личен, човешки план може да изпитваме съчувствие към трагичната съдба на семейството му;
но само на себе си можем да се сърдим, че сме го избрали за „арбитър” по време на Балканската война и сме се доверили на „обективността му”…
на снимките – Император Николай II, принц греческий Николай
„Тех, кто мешает быстрому внедрению народных технических инициатив в жизнь,
необходимо вешать, причем на гнилых веревках.
Именно на гнилых, чтобы они падали и их можно было бы повесить еще и еще раз“.
явно този цитат не седи само в исторически контекст, а някой го съживяват
„сблъсък” на „гледни точки” – дискусия – „стъпало” по прозореца на Овертън
то не е немислимо, само за селянин като мен си седи такова, инак в свободния свят е въпрос на „времеви хоризонт”;
подготвяй се за бъдещето…
някъде се набляга на това че ще бъде по-„популярно”, другаде направо отсичат, че ще е по-„прието”, т.е през 2050г. секса между обитаващите хомункулуси няма да бъде така добре приет, колкото естественото нормално съвкупление между един здрав- прав-технически-изряден-робот/мека-нежна-страстна-робтка и едно тъпо-олигавено-безмозъчно-човекоподобно…
както се вижда ( не е необходимо да четете ) аз съм формен илитерат, и неграмотник
не мога да имам претенция към никой относно езика и неговата употреба…
и никога не съм си позволявал такава…
просто искам да отбележа излизането на тази книга, защото тя е първото подобно „книжно тяло” – чийто текст е генериран автоматично – без редакторска намеса
(в книгата не е отбелязано да има редактор…
превеждащият автомат се нарича Венелин Пройков
книжното тяло има коректор, компютърна обработка и оформление на корицата)
има една глава (XXIII) която се казва:
ПОЛОЖЕНИЕТО СЕ ВЪЗСТАНОВЯВА
The future is looking pretty illiterate!
свържете прогреса, секса и преводите и ще видите бъдещето…
специални домашни роботи, ъпгрейднати с литературни програми, ще обучават на правоговор малки хуманоиди, продукт на гнусното съвкупление на пропадняци от различен пол…
–
( инак комунистите като премахнали романовия обелиск сложили най-напред една статуя на Робесприер…
някой взривил я, сама ли е паднала, не е ясно, но се потрошила )
има една реч на Робеспиер – шест месеца преди да му резнат тиквата
тя се води за „принципите на политическия морал” и обяснява вътрешната политика водена в републиката (…)
Мы хoтим заменить в нашей стране эгoизм нравственнoстью, честь честнoстью, oбычаи принципами, благoпристoйнoсть oбязаннoстями, тиранию мoды гoспoдствoм разума, презрение к несчастью презрением к пoрoку, наглoсть гoрдoстью, тщеславие величием души, любoвь к деньгам любoвью к славе, хoрoшую кoмпанию хoрoшими людьми, интригу заслугoй, oстрoумие талантoм, блеск правдoй, скуку сладoстрастия oчарoванием счастья, убoжествo великих величием челoвека, любезный, легкoмысленный и несчастный нарoд, нарoдoм великoдушным, сильным, счастливым, т. е. все пoрoки и все нелепoсти мoнархии заменить всеми дoбрoдетелями и чудесами республики.
Oдним слoвoм, мы хoтим выпoлнить веления прирoды и oсуществить судьбы челoвечества, сдержать oбещания филoсoфии, oтпустить грехи прoвидению за длительнoе гoспoдствo преступления и тирании. Пусть Франция, известная кoгда-тo среди рабских стран, затмевавшая славу всех существoвавших свoбoдных нарoдoв, станoвится примерoм для наций, ужасoм для угнетателей, утешением для угнетенных, украшением вселеннoй и пусть, скрепив нашей крoвью наше делo, мы смoгли бы увидеть сияние зари всеoбщегo счастья!.. В этoм наше честoлюбие, в этoм наша цель.
„сияйните зари на всеобщото щастие”
оттогава засияват и залязват, и добре се продават всякакви измекяри на идеи…
Кoгда делo касается спасения oтечества, пoказания всей вселеннoй не мoгут заменить дoказательствo, oснoваннoе на свидетельскoм пoказании, так же как сама oчевиднoсть не мoжет заменить дoслoвнoе дoказательствo.
Медлительнoсть судебнoгo разбирательства равнoсильна безнаказаннoсти; сoмнение в вoзмoжнoсти наказания oбoдряет всех преступникoв и тем не менее жалуются на сурoвoсть правoсудия, жалуются на лишение свoбoды врагoв республики! Ищут себе примеры в истoрии тиранoв пoтoму, чтo их не хoтят искать в истoрии нарoдoв, ни черпать их из духа свoбoды, кoтoрoй угрoжает oпаснoсть. В Риме, кoгда кoнсул oбнаружил загoвoр и тoтчас же пoдавил егo, умертвив сooбщникoв Катилины, oн был oбвинен в нарушении фoрмальнoстей… Кем? Честoлюбивым Цезарем, кoтoрый хoтел увеличить свoю партию бандoй загoвoрщикoв, Пизoнoм, Клoдием и всеми дурными гражданами, кoтoрые сами бoялись дoбрoдетели истиннoгo римлянина и стрoгoсти закoнoв.
Наказать притеснителей челoвечества – этo милoсердие; прoстить их – этo варварствo. Сурoвoсть тиранoв имеет принципoм тoлькo сурoвoсть, сурoвoсть республиканскoгo правительства благoдетельна.
„сурoвoстта на републиканското правителства е благoдетелна”
и от тогаз – най-„свободолюбивите” освободители, имат чудната способност да „благодетлстват” стига да могат…
значи то е като спускане по река, която става все по-пълноводна
има толкоз цитати, книги, речи, в които всичко е ачик –
няма нищо тайно – то си казано,
няма нищо скрито – то си става пред очите ни…
бавно… но постъпателно…
The age of boundaries is closing, and we are approaching a nobler era when nations shall be no more; when the lines of race and caste shall be wiped out; when the whole earth shall be under one order, one government, one administrative body.
Manly P. Hall Lectures On Ancient Philosophy,
Ние осъждаме разделението на човечеството на националистическа основа. Достигнали сме онази повратна точка в човешката история, където най-добрият вариант е да се надскочат границите на националния суверенитет и да се премине към изграждането на една световна съобщност, в която могат да участват всички части на общочовешкото семейство. По този начин ние се стремим към разрастването на една система на световния закон и световния ред върху основата на транснационалното федерално управление.
наистина мога да ги пускам с камари, но файдата никаква…
докато не опре до теб – нищо няма да усетиш…
но какво си ти вече – че да може да опре…
и къде…
как можеш да опреш поглед зациклил в телевизионните канали…
щото живеем във времена, в които вече залога не е някаква си „собственост”, „религия”, „правителство”, „традиция”, а самата „човешкост”…
става дума за децата…
дали им ГИ даваш, за да те оставят на мира…
или им казваш СТИГА
върви бавно, тихо, но неотклонно ерозия на всичко върху което може да се гради…
шепа платени идиоти, оплаквачки, вдигащи джангър и прочие назначени за „гражданска” и „експертна” съвест са се хванали да „прилагат челния задокеански дебилен опит и практики” у нас…
колкото повече Пропагандата им става изродска толкова повече ми се дискриминира…
баща се среща с вожда на либералите
вождът – либералната власт е здрава работа; нея либерастите и педерастите са я създали завинаги, и път назад няма да има за никого; докато вие бащи все още съществувате, децата си ще ги давате, и да не ги дадете ще ви ги вземем насила – тъдъмтъдъм
ако излезете на война – ще ви унищожим;
ето това ви е цялата истина… истинската либерастко-педерастка правда…
запомнете ако обичате
Войната е неизбежна…
за тях е война, за Нас самоотбрана, тук вече няма къде да се отстъпва…
( това съм го писал преди повече от десет години…
бил съм наивник – много ме е срам, но не съм се променил…
сигурно е било 1981 или 1982 нова година, ученически купон… на село се събирахме у някави „учрежденски” клубчета, дето някоя майка или татко успяваше да уреди… битката беше за уредбата, кой ще пуска музиката… всеки носеше някакви касети…
един /кичо кура/ донесъл „оригинална” касета на куин, аз припаднах… беше The Game / с обложка на News of the World, онази с робота, сръбско менте, но за мен си беше чист оригинал – примолих се и я държах в къщи 3 месеца, като я слушам винаги ми е новогодишно; по-късно установих че песните нещо не съответстват на списъка в касетката, но проблема бях сигурен че е в мен, щото Save me продължавам да я пея като „Стели, Стели” – така я чувам, и си мислих че се пее за някоя английска Стела
„играта на любовта” не я разбирах, „свободният” свят беше толкова далечен че пристигаше като „оригинален” под формата на югославски ментета…
1988 имах едно гадже което слушаше куин, между другото каза, че фреди май бил педал… аз разбира се се изсмях, щото това е абсурд, фреди не можеше да е педал… тя каза, че нямал жена, на което отвърнах, че всеки който няма жена, ако е педал работата става страшна… по никакъв начин не успя да ме убеди – а и тя не беше сигурна…
тогава имах един приятел, учихме заедно за изпити у тях; имаше някакъв чичо в чужбина и много плочи, там се отворих на супертрамп / абсолютно музикално препрограмиране, пусна ли си супертрамп вниманието и паметта ми на момента нараства с минимум 25%/ та той имаше и бронскибийт с джими съмървил, на гърба на обложката на тавата стоеше списък с държавите в които е разрешен хомосексуализма /помня че унгария беше „най-напред“ 12 години/ и ние се смяхме, щото това беше като от колко години е разрешен канибализма… /стоеше още в областта на … „немислимото” по овертън/
хомосексуализма не ми е пречил и не ми се налагало да го търпя, щото и да го е имало, не се е натрапвал… за някой от курса и да сме се чудели дали пък не са, ни е минавало щото какво толкоз да ги мислиш какви са…
2. има една игра бинго… по едно време в началото на демокрацията като пейзан бях изпаднал в лека „зависимост” /туй го бях го разказвал в старата изгора, но не е толкоз интересно…/
туй за което го разказвам тук е, че всяка игра си има собственик, организатор, „мейкър”, който определя правилата и критериите й…
играта събужда страст, истинските „играчи“ са „страстни” участници, затуй потъват и не забелязват „направата”, а вземат всичко като очевидно обективно… и се адаптират, каквито и промени да се правят, стига им само че играят…
а истината често стои пред очите ти…
например като влезеш в бингото има табло и там си пише брой продадени талони на еди каква си цена, колко печели „линия”, колко печели „бинго” и туй то…
и е очевадно че цялата събрана сума се дели 50% бинго, 10% линия, 40% организатор + държава…
значи без да си особен статистик или корифей в теория на вероятностите, трябва да ти е ясно, че каквото се „внесе ” отвън в играта от участниците, 40% на всеки оборот се губи, излиза от играта… щото оборота е много бърз, и оборота на участниците е такъв, много влизат с пари отвън, много излизат без пари навън… и аз понякога съм излизал с пари навън /късмета на начинаещия/ и съм го повтарял на другия ден, но в дългосрочен план няма как да се спечели… същото е казиното, въпреки всички митове, тези които печелят, печелят от будалите, не от казиното…
казиното никога не може да загуби… то така е определило условията, за туй го е организирало, за да печели, и това е повече от естествено – то предполага само едно…
наличието на будали…
играта и нейните организатори могат да бъдат победени единствено с бойкот, спираш да играеш, и печелиш, че не губиш, а онези стоят сами и фалират поради липса на будали…
бума на казина и прочие игри на щастието у нас говори единствено, че будалата е като пънка…
остава страстта да играеш…
интернета предлага хиляди начини с пари и без пари да задоволиш „страстта си”…
нищо не се губи… освен време, демек Живота…
какво му плащаш…
две години играх форджа, кога по-интензивно, кога по-заспало, щото играта е спокойна, стигнах до 8 свята, за да не ми остава време за мислене – това успокоява…
не е интересно – затуй само примера за който го разказвам – в играта завземаш територии, развиваш се с технологии, строиш чудеса, водиш битки с комшии – и това се калкулира в някакъв резултат – преди време „организаторите” хванаха и промениха коефициента на битките и чудесата и резултатите и класирането на някои се промени чувствително… забележително е реакцията на губещите, когато разберат, че това, което са приемали като „обективен” резултат, може да се променя според промяна на критерия….
така можеш да „откриеш”, че играта има „собственик” и той определя „критерия”, а ти си само едно бяло мишле със страст и свободно време… приело условието да си това
/лично аз спечелих от промяната…/
3. тъй се стига до „арбитража”…
в живота доброволно участваме в безброй арбитражи и приемаме решенията на други просто, щото не се замисляме…
от момента в който играете коя да е игра – докато я играете – вие приемате правилата й…
аз съм слаб на шах, не знам кой ги е измислил правилата, но уж не се променят; но отидете на турнир и има съдии и всякакви правила… както покрай веско топалов разбрахме, че трябват дори и за кенефа…
демек дори в шаха има „арбитраж” някой който отсъжда как стоят нещата в крайна сметка…
в живота пък хептен… „арбитража” е навред
смешното е, че залисани в страстта си да живеем или забързани към целта си ние даже не го забелязваме, а го приемаме като нещо уж „обективно”…
в крайна сметка голямото майсторство в „арбитража” е именно това, да се скрие „собственика на играта” толкова високо, че облаците на безкрайните опосредствания да го направят невидим и за по-любопитните, тъй че да приемеш „критерия” или „решенията” като „обективни” и „саморазбиращи се”…
така няма пред кога да протестираш и да се откажеш
/тук е дълго, и за да го прочетете докрай, ще го оставим за друг път…/
4. за да се избавим /което е невъзможно щото по-принцип сме малки, слаби и сами, атомизирани/, или за да участваме поне в някаква степен в „арбитрирането” на „играта” трябва да имаме осъзната „картина на света” + критерии за нейното съдене/мислене/…
и тук е парадокса – ние изначално сме потопени в картина, която ни пронизва и засводява… никога нямаме „прозорец” през който да видим нещата „в действителност”… а с времето нещата дори стават все по безнадежни, щото се удавяме в несъзнателност и навик…
попитайте някой – какво е „свят” – и той ще ви разказва…
и преди години щеше ви разказва – но щеше да ви сочи и неща около него, небе, планината отсреща, реката , двора с дърветата, добитъка и прочие неща които го заобикалят…
днес, той ще ви разказва какво е видял по телевизора или прочел в нета; и щото всеки ден гледа и вижда различно – всеки път ще ви разказва различно…
тъй в рамките на само няколко години той ще ви разкаже за света и хомосексуалните в него по много различен начин, просто щото по телевизията вече го разказват различно…
това си е нещо саморазбиращо се – Светът в който „живеете”, не е този, който обитавате – стаята, ако имате двор, улицата, а това което дават по телевизора…
сутрин като стана гледам /или чакам/ изгрева – късмет, прозореца гледа на изток; като се вдигне достатъчно, пусна телевизора за да видя какво става по света…
по света само глупости стават – или само глупости избират да дават – но с тая картина живея… /нея мога да разкажа, разкажи ми … изгрев/
едни глупаци там глупости разказват, уж обясняват, а само мажат, а инак Света си стои, слънцето си изгрява когато трябва в точното време, и си залязва пак по разписание и нищо не се променя… нищо притеснително
изгрев дават по телевизията само на първи юли от морето и то щото едни са го направили „събитие“ покрай една песен… /все едно на 1 август слънцето не изгрява, поне не го дават по телевизията…/
без да се осъзнае че медията и нейните собственици са най-големите „арбитри” – щото перманентно строят „света” в тиквата на телевизионния бройлер нищо не може да се направи…
то и да се осъзнае – файда никаква – но някак дето се викат е първа „стъпка в правилната посока”…
забележително е да се видят лицата на медийните собственици…
отрезвяващо е кои строят … Света
5. беше в зората на виртуалното ми битие… в някакъв залюпен форум се драчихме с едни, пък се появи един либертарианец и почна да просвещава…
аз тогава либертарианци уважавах, щото така съм си въобразявал за тях…
разбира се, когато човек наметне просвещенската мантия на голямото и най-последно знание доста се олива, но кой не го е правил… покрай този либертарианец почувствах, а после и загрях, че понякога едни говорят не като споделящи някаква идея, а като говорители назначени от Идеята…
та този симпатяга говореше за Свободата като последна инстанция, опитах едно, опитах друго, не подава, бие с чука не спира, освобождава… накрая го помолих следващия път като срещне богинята на Свободата дето го е назначила за неин говорител, да я поздрави от мое име, да предаде поклони и почитания, и да я помоли, ако Тя има да ми предава нещо специално на мен като послание да изпрати друг посланик, щото този не ми дава да вкуся от нейните дарове…
тъй покрай Свободата, разбрах че едни са се назначили за говорители на Европа, на Демокрацията, на Справедливостта, на Равенството, на Братството и прочие, и ревностно пазят „посланическия“ си статус…
и споренето с тях е абсолютно безсмислено – щото те си вярват че Европа, Демокрацията, Справедливостта, Равенството, Братството и прочие говорят чрез тях…
и реших аз сам да си говоря със Свободата, с Европа, с Демокрацията и прочие, а не с техните самоназначили се говорители, пък докъдето стигна и каквото успея да науча …
туй цялото спада към „арбитража” и е свързано с „медиите”, щото през тях тези самоназначили се „говорители“ те учат на свят, критерий и в крайна сметка те … арбитрират, без ти да си давал съгласието си, разбира се, не можеш да им попречиш, но като един свободен демократ европеец можеш да ги отсвириш… също както собственици на бингозала
имаше тук преди няколко месеца референдум, който изобщо не ме интересуваше, щото нещата в тая страна не могат да се поправят с „технически” промени – дали е мажоритарно или пропорционално гласуването нищо съществено не може да промени, какво е субсидията пък хептен, а дали е задължително или не е все тая… щото все едни и същи хора ще гласуват – никой не говори за Добродетели, тая приказка е забранена, щото разговора за Добродетели предполага хора, а не добитък, който се бори за … електронно гласуване
деня преди референдума някакви серсеми политолози толкова много се взели на сериозно, че написали писмо с което да ми обяснят колко е опасно мажоритарното гласуване… брей викам, я да видим колко ли е опасно – и преглътнах отвращението си от оня бездарник дето беше лице на референдума и гласувах срещу политолозите… /държа че гласуването ми беше много по-Разумно, отколкото съвета на пишман политолозите…/
разбира се, както и да гласуваш няма съществена разлика, щото „квантите“ Добродетел в обществото прогресивно намаляват
надявам се тримата клоуни в студиото да са добре обезпечени с материално „доволство” от подкрепата на фондация „Фридрих Науман“, за да не е всичко безсмислено, щото като цяло резултата е трагичен, с глупостите които говорят тези могат да убедят само себе си, разбира се, ако са толкова глупави и вярват в това което приказват…
/само да отбележа като допълнение, че в дългосрочен план – няма по-голяма вреда за образа на америка в България от дейността на америка за България/
инак либералите у нас и по света живеят толкова доволен живот и са толкова доволни от себе си, че изобщо не се интересуват от образа си, те са недоволни единствено от това което е извън тях, щото не им отговаря на „картината“ и „теорията“, нашите либерали са като нашите комунисти, просто не случиха на народ….
виж холандските либерали на какъв хубав холандски народ случиха…
корейските комунисти на какъв хубав корейски народ…
нашите просто на нищо – едните цоцат запада, другите цоцат русия, но тук нищо не никне…
не съм садист, не мога да ви насилвам, но изгледайте и това
искам само да отбележа, че в момента в България най-силно и най-организирано и официално се използва език на омразата по отношение на русия и антируска пропаганда и то в медии, които точно най-са загрижени за използването на „език на омраза” и „хибридност”, с това не искам да кажа че трябва да спрат, а просто че са лицемерни…
влезте в който и да е фейсбук профил на прогресивен, либерален, про-„европейски” хуманист и демократ и ще видите единствено пропаганда и „език на омраза”, ако не беше путин, наистина трябваше да го измислят /д-р михайлов/, щото иначе нямаше да има какво да си кажат…
покрай горното една мома се опита да каже нещо смислено – но и тя не се е научила, че днес няма кой да чете дълго…
в решението на канадския върховен съд беше написано
THE TRUTH IS NO DEFENCE TO A CHARGE OF HATE SPEECH
днес този канадец е емигрирал във филипините…
толкоз…
д-р патерсън върви по неговите стъпки
„езика на омразата” е само оръжие, средство и то в ръцете на новите „либералстващи” комунисти /то е част от арбитража днес на запад/, изгледайте клиповете които качих с него и вижте кой използва „език на омраза” и се замислете имали шанс някой в канада да ги осъди…
путин е плашило, да държат овцете в кошарата
това което идва от Запад си е чиста проба комунизъм, модернизиран и привидно по-кадифен, но същността му е същата…
Историческата възможност за постепенно освобождаване на ограниченията на развитието на инстинктите трябва да се приеме съвсем сериозно, може би тъкмо като историческа необходимост – ако цивилизацията ще се развива към един по-висш стадий на свобода.
с.144
Следователно появата на един нерепресивен принцип на реалността, предвиждащ освобождение на инстинктите, би върнала назад постигнатото от цивилизованата рационалност равнище. Тази регресия ще бъде психична, и социална – тя реактивира по-ранните стадии на егото, които са били задминати в развитието на егото на реалността и ще унищожи обществените институции, в които съществува егото на реалността. От гледна точка на на тези институции освобождаването на инстинктите е връщане към варварството. …
Идеята за непосредствения инстинктивен ред трябва първоначално да бъде изпитана върху „най-непокорния” от инстинктите – сексуалния. Нерепресивният ред е възможен, единствено ако половите инстинкти могат, по силата на своята собствена динамика и при променените екзистенциални и социални условия да породят трайни еротични отношения между зрели индивиди. Трябва да се запитаме дали половите инстинкти след отстраняването на всяка добавъчна репресия могат да развият една „либидална рационалност”, която е не само в съответствие, но и осигурява прогреса към по-висши форми на цивилизована свобода.
С 207- 208
Херберт Маркузе – Ерос и цивилизация
Според Маркузе цялата патология трябва да бъде определена за норма, а цялата норма – за патология. „Едва тогава – пише Маркузе – най-после ще разрушим буржоазното общество“.
много ме радва проевропейската радост заляла виртуалното след изборите във франция…
толкова много хора си отдъхнаха че московският кръволок не можа да простре окървавените си ръце върху невинната и беззащитна снага на европейската девица, така както го направи преди няколко месеца с безпомощната демокрация в америка…
/то после се оказа че не било точно така, и руснаците всъщност са се объркали, но било каквото било …
влизаме от една приказка в друга без да се усетим и това се приема като част от играта, мнозинството поради тъпоумие и живот в телевизора резонира с честота според плана на пропагандния оператор… това предполага обаче да съществуват едни, които правят разлика между сигнала който конструират за добитъка и това в което собствено вярват, че Е „действителност”; няма по-жалка картинка от пропагандатор, който вярва на собствената си пропаганда…
цялото днешно либерастко „ура” е точно туй…
и щото е точно туй – затуй нищо не могат да променят и са … обречени/
първо, русия никой не заплашва – т.е. тя може и да си мисли, че заплашва, по същия начин по който си мисли че „тръмп е наш”, ама реалността е съвсем друга…
ако вярвате, че русия ще нападне алианс на който само 4 от европейските сили имат военен бюджет двойно по-голям от този на русия, а най-големият има осем пъти по-голям бюджет значи наистина сте жертва на пропагандата…
а ако вярвате, че макар да сме член, алианса няма да ни защити когато русия ни нападне, значи то наистина няма много смисъл да сме в този алианс, и трябва да си мислим как да се защитим…
второ, това че русия е отново „привлекателна” за някои европейци, няма нищо общо с това което е тя, а с това в което се е превърнал ЕС и „ценностите”, които налага…
когато в париж милион и двеста хиляди протестират срещу приемането на гей браковете и осиновяването от гей двойки, невиждани демонстрации, и парламента ги приема все едно, че нищо не е станало, щото „аджендата” на елита е такава; когато на циркус максимус два милиона италианци протестират за същото, и парламентът пак си гласува гей браковете все едно че нищо не е станало, протестиращите будали като виждат, че мнението им няма никакво значение се ориентират към лидери у дома, които им казват че тяхното мнение няма никакво значение за елита /очевидно/ и че елита трябва да бъде изметен /логично/, и към путин, за който вярват, че „глобалисткия елит” не може да му наложи свинствата, които им налагат на тях да търпят…
демек путин и нищо да не прави само да стои като мумия у кремъл, само с това че го играе независим, привлича „симпатиите” на недоволните у европа…
елита щото играе ва банк, играе с един отбор / може и да го играят разделени на няколко, но всичките с една адженда, т.е. няма към коя друга системна да се обърнеш, няма избор/ – алтернативата естествено може да е само извънсистемна, щото самата система се конструира не просто като безалтернативна, но и не позволяваща забавяне и излизане от нейната „адженда”…
трето, самият „глобалистки елит” е тотално нефелен… това са едни безгръбначни продали се не да идеи / в глобалистки идеи не може да се вярва, на тях може само да се служи срещу заплата/ – няма нито един безработен или работещ, но не за елита, уволнен или назначен, но не от елита, гладен или сит, но не хранен от елита, който да вярва в глобалистките глупости/ – тази власт е много скъпа, щото изисква да хранят на доволство страшно много планктон, за да се поддържа „убеден” процент поддръжници…
мързи ме да търся сега, но мисля че беше май някъде при паксмън, не съм сигурен, където се разказваше, че първото нещо което прави новоизбраният британски министър-председател е да се затвори в кабинета и да напише писма до командирите на подводниците с ядрено оръжие, как да действат в случай че великобритания е поразена и не могат да получат заповеди – дали да отговорят с ответен залп, дали да отидат в сащ или не знам си какво друго…
та тази отговорност наистина е страшна – щото е като натискане на „червеното копче” , и всеки министър председател трябва да го направи…
сега дали са 10 000 или по-малко /колко по-малко да са/, на някакви бюрократи с какви отговорности трябва да са, че да вземат по-високо заплати от английския министър председател
затова „елита” може да излъчва за „лидери” единствено мушмороци, и цялото либерално войнство може да чака лидер, може да седне върху едно голямо либерално яйце да го мъти – пак ще си го получи мушморок…
и за туй всеки клоун фараж, трумп, герт вилдерс, пепе брило ще ги разнася като куцо пиле домат…
единственият начин да останат е да плашат и да всяват страх, не антисистемните, а либералстващите, щото само страха може да кара телевизионния добитък да гласува за фалиралата им „адженда”, за да не дойде … путин
четвърто, има една очевидност и от нея трябва да се започне…
и тя не е от „настъпващите” руснаци, нито измислената т.нар „хибридна” война, не е от появата на някакви извънсистемни сили и партии, щото това винаги го е имало и запада си е бил това което е, без да го забелязва, а в Кризата и нейния мащаб , който поставя под въпрос „системата” и обезсмисля „аджендата й”
тази криза е икономическа,политическа, морална, изобщо … системна
тя е толкова очевидно дълбока, че е смешно как едни говорещи глави по телевизията си мислят, че стига да няма русия отвън и добитъка вътре да търпи времето ще я излекува…
има някой много интересни паралели с предишната криза от 70-те години
много е весело да питам приятелите кой избори е спечелил джералд форд, че е станал президент; у нас дори сред приятелите на америка малко знаят историята й, повече се интересуват от историята на суфражетки и гейове…
конспиратолюбите знаят историята й по-добре, което е смешно, но туй специално го има и в уикипедия…
значи има един единствен президент в американската история подал оставка /за да не му гласуват импийчмънта/ и двама вицепрезиденти напуснали пак за да го избегнат /първият през 1832/… забележителното е, че президента и вицепрезидента са от един мандат и идеята да се оттеглят ги сполетява в рамките на по-малко от година, като преди това, пак двамата, са изкарали един успешен първи мандат, мисля, щом избирателите са ги преизбрали за втори. 1973… пик на петролната криза, войната Йом Кипур, и изведнъж открили че вицепрезидента спиро егню крил данъци, погнали го, и хоп … махнали го, не минало и година, и едни журналисти открили че президента никсън подслушвал демократите… и ей ти как джералд форд станал най-напред вицепрезидент, после президент, без да го избира суверена, всичко по конституция, и кой, кой да стане вице … убедили един будала, губернатор на щата ню йорк на име рокфелер…
джералд форд се кандидатирал през 1976, но загубил от сигурно най-слабият американски президент в историята джимиту картър …
междувременно през 1973 г американската психиатрична асоциация с гласуване решила, че хомосексуалността не е болест и върховния съд разрешил абортите във всички щати / оттогава до днес са в болниците на сащ са извършени между 50-70 000 000 убийства в името на „свободата на тялото” и стои на първо място като причина за смърт http://www.romans322.com/daily-death-rate-statistics.php /
по същото време президент на франция е помпиду, там кризата е в апогея си малко по-рано, свързана със събитията от 68, оставката и смъртта на Генерала; помпиду остава в историята с една стъклена пирамида незнайно що пльокната пред лувъра…
оня ден франция втори служител на ротшилд си избра за президент; самият избор беше забележителен, щото демонстрира невероятните възможности на политческата машинария за която се видя че няма нищо политическо – а е едно техне от медии и пари…
преди 6 месеца края на ноември макрон беше Никой – цялата „система” работеше за саркози – но десните „изненадващо“ го пенсионираха на вътрешните избори на десницата, спечели фийон, който беше абсолютен аутсайдер, но ги размаза със жупе…
„системата” се оказа предизвикана, щото фийон не беше от „одобрените” и го „пенсионира” със скандала със жена му, нещата са прекалено сериозни да ги оставим в ръцете на непроверени „другари“, след това 19% за фийон са си направо постижение…
тогава започна възхода на макрон, най-вече по … медиите… „спасяваха” франция
включиш телевизора – макрон – и … бил „антисистемен“, вече почнаха да се кудошат
това е такава пиеса – който и да беше тавана на льо пен е 33-37% – и въпросът стана да не е фийон…
та за пореден път франция я поема ротшилдски служител и резултата пак ще бъде като предния – никакъв… щото въпроса не е в моженето или не моженето, в мащаба на кризата… а тези след петродолара /1973/ трябва да измислят нещо ново тъй че пак да заприлича, че „системата” работи…
а тя си работи, щото е очевидно че могат да инсталират и такова дървено магаре като макрон за президент и цялата либерастка глобалистка прогресивна „общественост” да квичи все едно, че удържали сталинград…
инак, първият който направи пробив-изненада беше корбин на острова, тоя толкоз отзад и скришно тръгна, че седмица пред избора за лидер на лейбъристите никой не го заподозря – а изведнъж се оказа министър-председател в сянка – лице на което всички островитянски служби /тайни и прочие/ са длъжни да предоставят цялата информация, която предоставят и на министър-председателя на слънце; един евреин от ббс пред негова родна медия се възмущаваше как може да се допусне това, толкова опасен човек да получава толкова „висока” информация… и ето че англия се оказа „еднокрака”, няма кой да измислят за да изглежда че има състезание, само едните шотландци останаха….
в америка тръмп ги изненада на праймърите като ги би един по един, а клинтъница просто беше толкоз противна, че не можа да привлече никаква периферия…
/накрая, разбира се, виновно за всичко беше …. московското джудже/
а в „системата” там няма място за позициониране на трети… та да го пуснат като макрон
сега наблюдаваме сериала „укротяване на опърничавия”, който ще е бавно варене с предизвестен край… „системата” не прощава на нежеланите, а пък и на Кризата не се вижда решение и някой трябва да плати гнева на „публиката“… 20 000 000 000 000 не се изплащат, това дето викаше един не въпрос на мнение, а очевиден факт, как им се плащат лихвите пак не ми е въобразимо…
пето, единственият реалистичен сценарий е бавно контролирано потъване на европа…
щото „тези” със системата няма да я пуснат преди да я удавят…
това което правят либералите е написано в едно което вече не се чете, но е хубаво да се препрочита, щото е „аджендата” и от столетия, само през няколко десетилетия се актуализира
щото пролетариата на запад се ояде и загуби революционността си, някой може да си помисли, че марсизма умре, даже го погребаха, един немски евреин се спаси в америка и поради липса на други трудови навици се зае да го доразвие – Маркузе се разочарова от заспалия пролетарият, но незнайно защо реши, че все пак капитализма трябва да се закопае и почна да търси нови революционни сили – расови, сексуални малцинства, студенти, имигранти…
това което наблюдаваме от 60-те години в европа с привнасянето на гастарбайтери, които вече след толкоз години вече не са „гаст”, а и „арбайтери” не са; това е процес на доставяне на „революционни сили” отвън за бъдещата революция, която трябва да погребе стария „национален” строй…сами либерасти, толерасти, педерасти и прочие не могат достигнат тая революционна маса на местна почва, колкото и да се опитват да привнасят „съзнание” у нетолерантното местно общество; затуй едно почнаха да го разлагат на всякакви малцинства, да го разделят с всякакви „борби за нещо си” или „срещу нещо си” за да може да спретне една хубава последна революция; и успоредно бавно и полека, от 60-те до днес тази привнесена революционна маса набъбва, ходи да трупа революционен опит в родните страни на своите родители и се връща обогатена с боен опит… тя е като пушка в пиеса…
рано или късно ще гръмне…
/либерастите скачат около нея пляскат с ръце и се радват на предречения от пророците й революционен ден… и само казват – търпете и чакайте…/
сценариста не случайно я е поставил на сцената…
прочетете маркузе и му вижте „аджендата” тя си е същата либерастка „адженда”, която не знам защо някои у нас е представят за дясна, тя си е комунистическа…
член на деос дето някой ги туряха с десните преведе и пусна в сайта си репресивната толерантност на маркузе
най-видни българските антикомунисти като видни либерали се борят с комунизма като влизат в дост за да спрат … путин
рядко някой може да е по-отвратителен от комунист през 1944, но едни у нас се опитват много сериозно
шесто –
Никога не съм „направил” нещо – трудно би могло да се определи какво би могъл да „направи” човек след Суец, даже и да е изтъкан от същите морални нишки, както пионерите на империята.
едно време на село „младежта” се делеше на фенове на пърпъл и ас/дс
аз слушах стоунс…
нямах мерак да просвещавам никой в тях, щото тая работа беше безнадежна;
имаше едно руско списание „колобок”, някои казваха, че пускали вътре хубави групи, хубави, хубави колко да са хубави; списанието вътре беше с едни сини „пластинки”
не съм го следял, но съдба… попадна ми едно със снимка на една група облечена в бяло с дълги коси… бяха куин с дон`т стоп ми нау и джеласи, албума беше джаз и това ми звучеше много… „интелектуално“/ако съм знаял какво е интелектуално тогава/
/другата група която открих на такава „пластинка” беше бедфингер/
никой около мен не беше фен на куин, нямаше как, щото не ги бяха чували… /бяха си само мои, на село станаха известни след 1982/
на село до пазара имаше едно студио в което имаше един единствен техен албум, така се сдобих с „една нощ в операта” и … той ме разби…
/няколко години по-късно трябваше да ходя с влака във варна по студия да си записвам първите албуми, на село никой ги нямаше…/
та пропаднах в тях…
но в мен покрай тях се събуди просвещенски мерак… /илюзия/
имах едно малко сони моно и бях отмъкнал един фотьойл от хола в стаята ми…
имах един приятел на който исках да му открия Музиката, настаних го във фотьойла, да му е удобно, и му пускам това…
той не щя да ЧУЕ, при всичките ми увещания колко е велико ТУЙ
т.е. слуша го, но не можа да се впечатли…
има някакви граници на способностите – често предавайки другиму нещо „мащабно” вътре за нас до него достига като толкова незначително, че той си мисли че му губиш времето с дребнавости…
днес и аз не съм впечатлен толкова, но … какви спомени
туй го разказвам за туй, че насъбирам едни неща, почва да ми писва /то ми е писнало, чак не ми дреме…/, но нямам особен патос за споделяне, щото е безсмислено, което е ясно е ясно за този на който му е ясно, на другите и на фотьойл и със стерео няма да му стане ясно…
цялото това го пускам щото сигурно има нужда от някакво обяснение, но няма какво да му се обяснява…
преди три седмици моят Приятел от някъде изкопа един канадец и аз се разгледах и ми падна ченето, не от това което казва, а от това което го обкръжава…
в главата ми обраства, обраства, аз стрижа, стрижа…
но айде страстната седмица да мине, щото нали… айде светлата седмица да мине, щото дали… след туй ми помина, други чудесии се струпалят и почнах да се чудя за какво да го пускам…
но на четвъртъшните сгляди е голямо недоразумение щото очевидно нищо не мога да обясня, нищо че си е чиста акустика без кухавелка… затуй тук бавно, пък който види
ако се разпищоля, и малкото които надничат тъдява няма да го прочетат, щото е дълго, и ще го оставят за … когато има време, а аз искам да го чуете цялото, щото трябва да се види… и ако може да почувства, разбирането … за който има време
последните няколко седмици слушам непрекъснато bbc world service лондон, и за разнообразие от време на време эхо москвы и радио свобода от москва…
баси комунизма е туй; програма время в петък ряпа да яде…
не мога да спра – винаги ме изненадват… /не мога да повярвам, как преди съм могъл да се връзвам на глупости/
и ги слушам точно тъй както едно време гледах Время в петък…
/забележителното е, че въпреки уж голямото разнообразие, както едно време няма и една станция дето да е „на моята вълна”… /
отделно „говорящото” радио е голяма загуба на време…
както и да е…
от тук оттам ми попадат неща, които просто плачат да ги коментирам, но все отлагам и те минават и заминават като пришки…
и други излизат…
от време на време поглеждам във фейса да „стокна” „постоянното присъствие”, да видя „тренда” – честно, съмняваме всеки да е чел или гледал това което препоства, но явно самото препостване създава илюзията за активност и значимост, или … непразност; има един социален работник, снимал се с килимявка /голям съм му фен/ дето съм го засичал с 80 поста на ден, сигурно ги правил и 100, но не съм верифицирал… /просто влезеш да видиш какво го е развълнувало, и даваш надолу, въртиш колелцето на мишката и то материал, материал, и все от днес… /
сигурно го мога и аз, ама нема нужда…
някак щото не мога да чета дълго вече, да не ви моря и аз…
като цяло нищо за казване…
по-добре да си мълчиш…
но то и мълчането писва, та почнеш да се … обясняваш
преди 6 месеца ми откриха мгзавреби, свалих ги целите и ги слушах 2 месеца без прекъсване, наистина потънах…
/удивително колко е просто, тяхно си и красиво, не мога да разбера що ние все трябва да се правим на някакви, че да минаваме за вървежни…/
след напускането на Peter Green и … LSD-то , групата влиза в един период на продължителна трансформация и търсене на нов стил; макар че се появява спорадично още през 60-те Christine McVie http://en.wikipedia.org/wiki/Christine_McVie постепенно взема нещата под контрол…
това не е Fleetwood Mac…
то е нещо друго под фирмата Fleetwood Mac…
днес се помни това в което Christine McVie го е превърнала, Peter Green се „остава” единствено за блус-маняци…
та слушам от седмици Mystery to Me и някак се лекувам с гениалната му посредственост, и гледам да забравя това което съм чувствал преди
следващото стана прекалено дълго, а не мога да го свърша, щото има много „материал”, който трябва да стоваря…
не мога и да го чета отново, каквото такова
–
ходя на едно друго място от време на време като ми доскучае тук; пуснах едно в една тема, и онези `убавци „скриха” темата…
беше, че Американската Психиатрична Асоциация (АРА) в последната си DSM класифицирала педофилията като „сексуална ориентация”…
даже нямаше да разбера туй, ако богобоязливите вярващи американци ( които по подразбиране са безкрайно изостанали и назадничави селяни) се вдигнали „на крак” и „подсетили” психиатрите да се „сетят” че била „станала грешка”…
за мен е очевидно, че „едни хора” стъпват на пътечката, която доведе хомосексуалистите до днешното им положение на особено шумен и натраплив „pride” от себе си; ако този свят продължи да се носи в тази посока, нямам никакво съмнение, че един ден педофилите гордо ще се прайдират по улиците, а аз ще трябва да си призная (сам в себе си), че съм „педофоб”…
( следващото е само подробности под линия… (в скоби)
също така обаче, трябва да призная, че историческите „основания” на педофили и хомосексуалисти са еднакви като доказателствена „тежест”; което не иска да каже, че педофилията е приемлива, а само, че ако търсим в историята основания за нещо си, винаги ще открием…
това което е определящо в нашите убеждения не е историята (която е голяма и всякаква), а предпоставките от които тръгваме;
когато (ако) признаеш и сложиш „изследванията” на Алфред Кинси за „А”-то в разбирането на „сексуалното” – рано или късно трябва да стигнеш до „Я-то” и да признаеш педофилията за „сексуална ориентация”; (а щом „секса” го поставиш на празното в нищото като „опорна точка”, поради липса на друго налично, Кинси ще стане „демиург” на света и „уредбата” му ще следва по … „очевидност”)
пътят е ясен, и многократно трамбован, най-напред е борба за отричане на опасността за обществото, например като се „интерпретира” като „болест” изискваща хуманно отношение, после да се отрече че е „болест”, а накрая като се махне „стигмата” върху нея – да се обяви за „нормална” и „естествена”, и като такава претенция към всеки да е длъжен да я търпи;
в следствие напълно логично всички „педофоби” трябва да бъдат заврени в … щото са задръстени, назадничави, религиозни откачалници, използващи „езика на омразата” спрямо хора с определена „сексуална ориентация”, които не правят нищо лошо, освен да обичат…
( има една книга, която ми отвори очите „Сексуалната ориентация като човешко право” – http://www.book.store.bg/p38057/seksualnata-orientacia-kato-choveshko-pravo-erik-hajnce.html щото я четох в години, в които имах едни „толерантни” илюзии относно туй, дето го живеем, и изобщо времевия хоризонт на случването на „свободите”, бях сварен неподготвен, и в пълен потрес върху какви „дупки” се строи, и с какви простотии се „гради”…
авторът се оказа тридесет и няколко годишен професор гействащ активист, което обясни както нивото, така и патоса на този „труд”…
в следствие загубих някой илюзии, относно „научната” и в частност „правна” основа на подобни „борби” и се почувствах силно освободен и разкрепостен; за малко да стана анархист, щото видях как „вседозволеността” е на една ръка разстояние, само трябва да не те е страх да пишеш глупости и да организираш мрежа за нейното разпространение…
та
едно общество се пази от определени деяния и идеи – като ги обявява за „обществено опасни”;
( преди обществата са се пазили от педерасите, днес ни пазят от хомофобите…)
първата държава която „освобождава” хомосексуалните е Съветския Съюз, след отмяната на царския Наказателен Кодекс със самия акт на „революцията”, хомосексуализма не влиза в НК на РФ през 1922 и 1926г, рекреминализира се през 1934 г.– наистина е смешно, когато го приказваш туй на някой червен всезнайко, чиято представа за „ВОСР” е продукт на картинките в учебниците от късния соц…
на Запад до края на Втората Световна война хомосексуализмът е намиран да „обществено опасен” и като такъв преследван ( с изключение на Ваймарска Германия );
след Втората Световна война като „хуманен” акт – за да не ги вкарват в затвора, е „открито”, че „хомосексуализмът” е „болест”, и на „педалите” им е спестено кисненето по койки с „швестери”, като са „освободени” от „наказателна отговорност” щото са … „болни”;
болни, болни, колко да са болни…
Ерик Хайнце в горната книга със съжаление обяснява как обявяването за „болест” за времето е „хуманен” акт, който обаче в последствие създава допълнителни пречки…( ходи доказвай, че не си болен…)
както и да е…
като всичко, и това се превръща в сблъсък на гледни точки…
на едно дезориентирано и пасивно мнозинство и едно настъпателно, активно малцинство…
днес, някак, едната претендира за особен статус ( властово признат ) на превъзходство, като „научна”, а другата е просто определена като ретроградна, и като такава пренебрежима (ако мога да се изразя така – хомофобите са новите „педераси”, защото за „стигматизирани”, на тях е отказана всякаква публична трибуна, те са преследвани, и единственото място където виреят е като анонимни „педераси” в треторазрядни форуми…
това разбира се – е голямаТА победа на Маркузианската „революция” на Запад, която се състоеше в туй да се обърнат полюсите – „Нормата да стане патология, а патологията — норма”, това разбира се е перманентна революция, приказка без край…
нещо което не може да има точка
So while we hold our breath and hope that the Supreme Court overturns the Defense of Marriage Act and Proposition 8, it’s important to remember that no matter what the Supreme Court decides, marriage equality is not the end. In fact, it is only the beginning.
науката се основава на факти; фактите са установими и проверими неща; бихме се запитали кой установил, и кой ги е проверил тези данни
ако те не могат да бъдат проверени, как можем да твърдим, че туй са факти…
и ако това е неустановимо, проверимо и прочие – това наука ли е;
ако това не е наука – тогава какво е…
въпреки, че не е наука, върху горното се гради днешния „свят” все едно е … „наука” …
не ги знам, психиатрите какви са, но наистина ми е много любопитно едно нещо за науката…
първо – може ли, научна истина да се определя с гласуването…
( любимият ме лаф е – „днес науката приема, че …”
а утре… )
какво ни кара да приемем, че решението от декември 1973, и „референдума” сред американските психиатри от 1974 ( 58 срещу 42 %, че хомосексуализма не е болест ) е последна дума на „науката”…
( има един пишещ книги психотерапевт, който в една казва за този „референдум”
„This may have been the first time in history that a disease was eradicated at the ballot box.”
между другото, къде са днес 42-та %, които гласували, че хомосексуализма е болест…
няма ги…
как ги няма…
ами който твърди това не е „учен”, или ако е учен не може да си намери къде да работи…
( … предполагам, че за някой туй ще е „революция” подобна на „коперниканската”, но не за мен, щото die Geisteswissenschaften, могат да се превърнат в Die Naturwissenschaften, само ако си изгубят Geist-а, тогава обаче остава едната физиология, а Психе-то няма как да бъде уловено…)
второ – в случая с отмяната на класифицирането на педофилията като „сексуална ориентация”, какво можем да кажем за АПА, или че там оторизираните с „класификацията” са се събрали, обсъдили, претеглили и отсъдили „научно”, че педофилията е „просто” „вид” „сексуална ориентация”, но после след реакция от фанатизирани-ненаучни-ретроградни-сили се отметнали;
това означава единствено, че тук няма наука, а политика облечена като наука…
когато протестиращите отвънка, могат да влияят на „оторизираните” със списването на „библията” на днешното време (DSM), това не е наука, а политика…
има един чичо, който е бил председател на Американската Психологична Асоциация ( да не се бърка с Американската Психиатрична Асоциация) – има няколко негови неща в качени в нета, в които разказва за онова време – http://en.wikipedia.org/wiki/Nicholas_Cummings
той беше „добросъвестен” учен, докато през 2001 не взе да изследва как хомосексуалните могат да променят „ориентацията”, тогава се оказа „неправоверен”, бори се, бори се, но в крайна сметка, се върна у „наука” и призна че „не е прав”… „хомосексуалните” са като негрите, „сексуалната ориентация” е като цвета на кожата, тя не може да се промени…
както и да е… много може да се пише, но само го сравнете с „научната” педантичност на Алфред Кинси…
като във всичко – важно е кой определя кое е, кое не е…
а това е въпрос на Власт…
кой я държи
( на село лягах рано, рано ставах, една заран ставам с петлите, пускам телевизора и попадам точно на туй към 8-та минута
8.30 минута просто хит – „да, днес … е …, само след една седмица вече няма да е, щото влиза новата класификация…”
( през юни, по време на предаването, с новата класификация педофилията беше класифицирана като „сексуална ориентация”, но това не беше кой знае каква промяна, че да се „спомене”…)
кой прави класификацията…
„учените”
какво знаем за тях…
нищо…
освен че „знаят”…
сигурни ли сте
как го проверявате това
вярвате, че е така
…
с какво са по-добри от един „конклав” облечени в червено кардинали, които определят кое е добро за вярващите и какво трябва да е поведението им…
ако утре Американската Психиатрична Асоциация от името на „Науката” гласува и приеме, че педофилията е „сексуална ориентация”, к`во пра`им…
сядаме и казваме – добре, щом „науката” така е „решила”…
или й теглиш една майна на нея и на тези самозабравили се „инженери” на човешки „души”, които решили да строят „светлото бъдеще”…
горното…
е неразбираемо, щото е като килер, в който си нахвърлил нещата за да ти е разтребена стаята…
( кой идиот си показва килера…)
ако трябва да ги подредя и сгъна както се полага – трЕбва да ми „доди” муза, а докато я чакам ще мине време…
ако може да откриете нещо полезно – открийте…
ако не – не е чак толкоз дълго, к`во ви пука…
–
Adam Curtis от доста време не беше пускал нещо дълго…
тези дни пусна…
много интересно
съмнява ме да го изгледате цялото преди да прочетете следващото (даже съм сигурен, че няма да го направите, щото сте като всички, и без да ви познавам, добре ви познавам), но ще продължа все едно сте го направили…
тази Tamara Mellon не я знам, бях е видял преди седмица по skynews в някакъв скандал ( или не било скандал, не знам, все едно), не ми е интересна, разказването на Адам Къртис обаче ми е интересно – щото е добро…
всяко разказване – за да те хване – започва с нещо малко, може да ти е близко, може и не чак толкоз, свързва го с нещо друго малко, но – по-далечно, за да създаде посока и с това перспектива – и да те отпрати назад, назад за да видиш отвисоко…
и накрая пак те върне в началото…
… и кой разбрал, разбрал… (колкото и каквото можал)
нещата придобиват смисъл само ако са в картина – във връзка, някаква цялост – картина се гледа от разстояние…
някой го правят добре туй с картината, друг не чак толкоз… ( при някой всичко е като разхвърлян килер, най-напред попадаш на нещо, но не знаеш дали е начало, или просто последното захвърлено, и затуй ти изпада най-отпред…)
картината се строи от разказвача…
тя може да е интересна…
тайнствена
загадъчна
може да е красива…
или пък правдоподобна…
може да е всякаква, но разказва повече за разказвача, отколкото за нещата в нея…
има една „загадъчна” картина, тя е с натрапчива „перспектива”, което не я прави по-ясна за разбиране…
може да е само упражнение в перспектива…
може да е прозрачна алюзия за нещо живяно някога от автора й…
може да е разни неща…
както и да е…
сега
щото съм писАл нещо преди време по въпроса ( 10 години – как мина живота в шеги и закачки „под линия”…) за който искам да говоря е най-добре да го пусна отново
става дума за „опорните точки”…
( не онези които тези дни във връзка с едни актуални събития станаха особено известни и обсъждани (и за които след 3 месеца никой няма да се сеща), а тези на „света”, който обитавам…)
как ги определяме тези точки…
можем ли без тях…
очевидно можем – хаоса и абсолютната дезориентация на популацията, говори единствено за това, че някакви субекти – живеят без опорни точки…
как живеят е отделен въпрос…
като какви живеят също…
трябва да призная, че дълго съм се лутал преди да ги осъзная като „опорни” за мен, но с тях вече нещата придобиват перспектива, смисъл, има посока, границаТА също е очевидна…
кои са вашите „опорни точки”…
какво пазите…
не за какво се борите
( по-добър живот, мир, братство между народите)
а какво пазите
(какво е живота, кой си ти, кое те убива)
оня ден синът /12-13 г./ изнесе в часа по Човек и Природа доклада/проекта си/ „за презервативите“…
/ … /
като всичко при него, то става в последната минута; оказа се, че е …„за утре”, викам на жената – споко, аз ще го напиша /той ми стои у главата/ за половин час е, но тя отсече – НЕ…
та седнаха те двамата със сина пред компа и почнаха да „проектират” – БАСИ, си викам…
по едно време жена ми идва и казва, трябва да пише и за „болестите предавани по полов път”, снимките в мрежата са ужасни, да му ги показвам ли, викам – показвай, тя – но те са УЖАСНИ, викам – добре, не му ги показвай… тя обобщи – НИКАК НЕ МИ ПОМАГАШ, аз отвърнах, че съм готов всичко да напиша, прошнуровам и прономеровам, но тя ме освободи – НЕ, НЕ…
по едно време пак дойде при мен – щото било „проект“, да не чете само, снимки щото няма да има, – дали няма да е добре да занесе един презерватив да покаже, викам – ти имаш ли, щото аз не употребявам, тя – не, е -викам- прати го да купи от аптеката, но изчакай да взема апарата до го снимам как си купува първият презерватив на 12, жена ми се разхили, а аз просто исках да видя реакцията на аптекарката при поръчката на сина, но жена ми пак обобщи, че никак не й помагам и не … участвам, аз казах, че в глупости не участвам, мога да го напиша, но може да ме викат след туй да си говорим с психолози и педагози…
мислех да започна, че предмета е Човек и Природа, и че в Природата презервативи НЯМА, и въпреки че хората хилядолетия не са изучавали и преподавали „полова система“ и не са чували за презервативи, те някак са успели да се „плодят“ и „множат“ и не са успели да изчезнат, и забележително точно там където се изучава това „нова знание“ е в наличност демографска криза, и трябва да си вкарват имигранти за да изкарват пенсиите на бабите и дядовците, щото внуци няма… тъй и не ми бе дадена възможността чрез сина да развия тезата си, че Човек е намерил чудния начин да се справя с всички предизвикателства поставени от Природата като е открил Морала и неговите норми…. И че това е „най-икономичния” начин, и следователно най-предпочитания път – инак Природата можеш да се опитваш да я лъжеш с хитрини, и по-груби интервенции, но винаги за твоя сметка…
като се подготвиха с „Проекта” питам сина…
–сине, вие там в училище като учите за презервативи, сифилис и други опасни и любопитни неща, за Любов учите ли…
той се хили…
–не бе, за дружбата на момче и момиче, за красотата във взаимоотношенията на двама които се обичат…
–не…
–а за Душата по друго нещо в това нещо дето ходите учите ли…
–не…
–еми тъй… – и викам на жената – и каква е разликата от комунизма, пак Душа няма и само половата им система е „налична”…
щото може да ми се отправи с повече или по-малко основание упрек, че училището не длъжно да учи на „Любов“ и „Душа“, и това да го правя в къщи, ще отговоря че това училище, което не намира горното за необходимо, то не се изучава и в горните класове, дори по Психология, неизвестно за мен е намерило за необходимо да учи сина ми на 12-13 да го учи на презерватив, модерна контрацепция, и болести предавани по полов път… очевидно такива са му приоритетите и ценностите…
мога да ви кажа – децата масово гледат порно от 10 години, че и по-малко, „днес“ кой има очила се потапя и във виртуални истории… най-обичам да ми говорят някакви „експерти“ и „експертки“, които виждат деца само ако им ги доведат по рабата, и представата им за секса е от общуването с … вибратора на нощното шкафче…
пак ще кажа, че най-страшното в което живеем е КОРУПЦИЯТА НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО, и много съжалявам, но в това путин и руснаците са „абсолютно начинаещи“…
лежали ли сте под одеялото като малки, криейки се, когато е трябвало да спите за да дочетете главата от интересна книга… синът ми има приятел който така гледа на телефона си под юргана … истории
гледа такива неща…
изродите – просто не знаят какво следва с такова … Бъдеще
това няма лекуване, тези умове още нямат „firewall“ всичко туй директно се сваля в „биоса“, ако си родител как се пазиш от свят и техника, която бълва такава „забава“ / щото на чикиджии туй и да го приказваш файда йок, само да кажа че това в момента е най-модерната игра в училище/ … но под одеялото е вече като за последно
Кн тридесет и шеста
V. МАКЕДОНСКАТА ВОЙНА
А аз, казва Полибий, като укорявам тези, които приписват обществените събития и лични перипетии на Съдбата и на Случайността, искам да изкажа сега своето мнение по този въпрос, доколкото е позволително да правя това в един строго исторически труд. Действително по отношение на неща, чиито причини е невъзможно или трудно за един човек да разбере, може би сме оправдани, като се измъкваме от тази трудност, приписвайки ги на божество или на съдба, имам предвид такива явления, като продължителен дъжд или снеговалеж, или от друга страна – унищожаването на реколтата от люта суша или мраз, както и продължителни чумни епидемии или други подобни неща, на които лесно не може да се намери причината. Та по отношение на такива нещо ние сме склонни да възприемем популярното мнение, тъй като не можем да преценим защо се случват и в опита си с молитва и жертвоприношение да умилостивим небесните сили и питаме боговете какво трябва да вършим и да говорим, та да изправим нещата и да прекратим злото, което се стоварва върху нас. Но за неща, чиято причина може да се установи, от какво са предизвикани и до какъв край водят, ни бива, мисля, да ги приписваме на божествино деяние. Да вземем за пример следния случай. По наше време цяла Елада бе обхваната от ниска раждаемост и намаляване на населението, поради което цели градове запустяха и земята престана да ражда реколта, макар да нямаше нито продължителни войни, нито епидемии. Ако някой по този повод ни посъветваше да изпратим ( до оракулите ) и да попитаме боговете за това, и да разберем какво трябва да правим и говорим, за да увеличим броя на населението и да направим нашите градове по-многолюдни, нямаше ли това да изглежда всуе, след като причината за злото бе очевидна и лечението от него бе в собствениете ни ръце? Защото, след като хората бяха изпаднали в такава претенциозност и алчност, и безгрижие, че не искаха да се женят, или ако се женят, да гледат родените им деца, или като правило да гледат най-много по едно-две, тъй щото да могат да ги оставят заможни и да живеят в разкош, то това зло се разрастна рязко и неусетно. Защото в случаи, когато от едно или две децаедното загинеше от война, а другото – от болест, очевидно е, че къщите трябваше да останат изоставени и незаселени, както при пчелните кошери, по същия начин и градовете постепенно ставаха пусти и немощни. За това нямаше никаква нужда да се питат боговете какво средство ще ни предложат, та да се измъкнем от такова едно зло. Защото всеки един обикновен човек щеше да каже, че най-ефективно лечение е в действията на самите хора, или като сменят своите цели, или като със закон се задължат да гледат повече деца. За това нямаше нужда от никакви пророци и гадатели. ….
ПОЛИБИЙ Всеобща история
Т.III кн XVI-XXXIX
БАН ИТр ‘2003
както и да е… следващото е от началото на 2014 / на много места писах, някъде още стоят, но в тая работа файда няма…/
три седмици си пиша дълго и напоително с един екземпляр в катакомбите на един форум…
баси що страници изписах…
въпроса не е кой е прав – всеки е прав за себе си…
въпросът на кой ще е последния пост…
кой иска повече да е „прав”
*
преди време купих една книга за подарък на един Приятел…
той иска да знае и да чете – но няма време и не чете, тъй че не знае…
затуй търсих компромис – с малко четене – много да научи – и попаднах на това
някой път споря с приятели – никой не я чел – но ми казват, че говоря глупости – щото не вярват; всички линкове с абсурдни „новини” с които мога да ви залея, са следствие на нея – като „адженда”…)
тук е как са гласували „нашите” евро-дупутати по доклада-луначек (да го има за протокола)
единствен, който е гласувал „против” е „независимия” Димитър Стоянов, всичките „десни” -„реформатори” и „гербаджии” – или „за” или „въздържал се”…
сега напишете Germany или Italy, и вижте колко от EPP (европейската народна партия) са били „лоялни” и гласували „против”…
толкоз за „дясното” на някой у нас и неговите „ценности”
толкоз и за нашенската политика
*
щото ще кажете – к`во толкоз…
НИЩО – ще ти кажа…
седи и зяпай…
удивително е колко кратко хората помнят…
преди няма три години ме изгониха от един форум, щото се дразнеха на опозицията ми срещу гей-браковете ( което си е тяхно право ) но все пак се спореше – но изобщо не помнеха, че само две години преди това – бракове изобщо не се обсъждаха, щото беше абсурдно – а само колко е „естествен” хомосексуализма…
като споря – се опитвам да обясня логиката на „технето” и да покажа колко е опасно то – щото като „техне” на „социалната инженерия” то е неутрално и може да ползвано за едно или за друго…
не се разбира…
всички скачат като ощипани – като им говоря за легализирането на педофилията – ( никой от тях обаче когато му приказваш за борбите на хомосексуалните и техните страдания през 50-те и 60-те години в америка не казва, че те са били абсурдни, напротив, днес в мейнстрима те имат ореола на борби за „човешки правдини”…
това не се отнася за педофилите – само защото в момента не са „легитимни”…
при победа ще станат същите „герои”…)
писах тук за дефиницията на педофилията като „сексуална ориентация” в DSM 5 на АПА; но то е само краен опит на „завършване” – когато почнете да ровите – замирисва – но става очевидно как се приготвя
има един B4U-ACT ( преди тях историята е много дълга – туй е само илюстрация )
коментарите срещу нея са много и крайни – и все пак като резултат през 2013 – педофилията я дефинираха като … „сексуална ориентация”
( за да няма недоразумения – тези са „обречени” на „успех” – щото са част от „аджендата”; мога да ви залея с линкове – коментари но е безсмислено – едно няма да ги прочетете, друго няма да разберете или повярвате… )
преди време бях пуснал – „формулата” – по която се работи
„медитирайте” малко върху нея… отваря „интерпретативното” око
инак тоталния ми ступор дойде от Италия – тези там вдигнаха знамето на „любовта” до недостижими височини… борят се с 13 джендърни фобии – при използване на „език на омраза” и „престъпления от омраза”
когато прочетох туй – помислих че е руски fake – толкова откровено абсурдно звучеше
започнахте ли се с „фобиите” – баси ако нямате някоя, трябва като при Джером Джером да се обидите, че ви е прескочила
мога и още – ама нЕма нужда
нали…
*
за к`во го пиша туй…
щото тук накрая – битки няма… и си пиша от Душа
но като отида някъде другаде и заспоря – почнах да зациклям, щото спора по-някакъв начин придобива мащаба на една Абсурдност, която ме плаши…
имаше нещо ненормално…
тогаз открих един въпрос който поставяше „спора” на „нова” плоскост, от която аз можех да си обясня – предишните разминавания…
те ставаха естествени – не се решаваха – но се обясняваха…
кой е въпроса…
много е интересно да хванете и да попитате както си спорите (между другото, неопределено и неангажирано) Човека до вас –
извинявай, ти Душа имаш ли?!
то е Шок и Ужас – пълна неадекватност – не може да разбере дали се майтапиш, сериозно ли, де е вързалката, пил ли си, дали ти е добре…
и започва едно… ( няма значение…)
Какво е Душа…
Дай определение…
Добре ли си…
Луд ли си…
За мен въпроса е толкоз прост – че предполага два елементарни отговора – по вътрешна очевидност
Да, имам (1)
Не, нямам (0)
Не знам, също е възможен отговор – но е добре да оставим приятеля си сам със себе си да се изясни на спокойствие, и като намери решение да ни го сподели за да знаем с кого говорим – с Човек с Душа, или членоразделен хомункулус…
що го приказвам това – щото разбрах, че с хомункулуси не мога се разбра…
не че не мога да споря – те артикулират някакви аргументи, които тялото им подсказва – но то е като от пусто в празно… щото нито аз мога да се откажа от очевидностите, които Душата ми съзерцава, нито те могат да надскочат импулсите, които сетивата им подават…
това е дълга тема – някой път ще я разкажа – но накратко
едно време – всички имали Души
XV-XVI в. в Европа някои почнали да откриват, че имат „Аз” – това е нещо, което се сдобива или към което можеш да преписваш разни предикати…
( отначало „Аз” и Душата не били в очевидна опозиция, но „Аз” се сдобило с „техне” с което преразказало „Света” като свой… )
живеем в „революционно” време – днес и Душата и „аз” са под силната критика и натиск – на „ум-а” ( нещо зад което колкото и парадоксално да е, се крие „тялото”, щото се разглежда единствено като „естествен” резултат от случайна и неутрална еволюция – и проста функция на природни инстинкти, нагони и импулси )
времето е революционно – щото освен натирването на Душата – и разопаковането на историческия „аз” – остава един хомункулус, чийто „легитимни” идентичности се основават на форми на секс и други телесни нужди…
хомункулусът обаче има чудната способност ( не знам откъде взета ) да се обижда, той срам няма, подобно да други животински тела, но виж обида чувства, засяга се, което е необяснимо, от кой точно нагон го извежда…
затуй комуникацията с него е много особена… и бих казал трудна…
неговата цел е хем да освободи всичките си телесни нагони и емоционални мераци, тъй че да се чувства свободен и неограничен, хем същевременно да принадлежи на нещо като Култура, чийто корени са в Душата, и нейния стремеж към Спасение от тези нагони и мераци…
когато види че не може да си „играе” на тази Култура – той я руши…със страст която му е естествена…
тук има един филм за Алфред Кинси, а под него две интересни презентации
отидох в библиотеката, и щото с всичко започвам от далеч (и затуй не го свършвам) си поръчах не посочените учебници, а едни отпреди 9-ти…
там в самото начало на един учебник като историческа ретроспекция се разказваше за първите застрахователни дружества… ( тетрадката ми е някъде из кашоните – не мога да я намеря – така че или го приемете на доверие – или като измишльотина)
та, първите Застрахователни дружества били основани в Рим…
участниците в тях – се включвали като престирали парични вноски и лично участие в погребални церемонии и помени…
срещу това – те си гарантирали – че „в случай на смърт”, представителите на Застрахователното Дружество ще пренасят жертви от тяхно име и ще включат името им в молитвите пред боговете – всичко туй с цел да се положи грижа за Душата, когато няма как да си помогнеш от оня свят… ( застраховаш се)
като си помисля – за какво се грижи и какво застрахова днешния хомунукулус и ми става смешно-тъжно…
( екзотиките цици, крака, пениси, нос и прочие не коментирам…)
един Приятел – работи за застраховател – ми обяснява, че целта е да накараш будалата да се застрахова за нещо за което няма риск като допълнителна услуга – но да дължи вноски…
да сте чули застраховка „Душа” ( само да не им давам идеи…)
К несчастью, общество оказалось слишком бедно и мало культурно. Планам и намерениям коммунистической партии не отвечали реальные ресурсы государства. Семью нельзя „отменить“: ее надо заменить.
„социалните инженери” на Запада просто ще се провалят – по простата причина, че „плановете” и „намеренията” им „не отговарят на реалните ресурси на държавата” (защото са абсурдни)
колапса – който ще бъде икономически – е само следствие на моралния и нравствения;
но е неизбежен…
Тит Ливий в предговора на Историята си пише:
Далеч по важно според мен е всеки да обърне внимание на това какви са били животът и нравите, с какви хора и умения у дома и на война е възникнало и се е развило могъществото на държавата ни, а сетне – да се замисли сериозно как постепенния упадък на дисциплината най-напред са поддали нравите, впоследствие развалата е почнала все повече и повече да ги разяжда, додето най-сетне всичко не е тръгнало стремглаво да пропада, та да се стигне до времената, когато ние вече не сме в състояние да понасяме нито пороците си, нито лекарствата за тяхното изцеряване.
izgora 