едно време имаше един виц на който сме се смели, днес не знам защо
през девет морета в десето имало остров, на него през девет планини в десета се ширила гора, а насред нея на една полянка стояла къщичка на един кокоши крак. една сутрин вратичката със скрибуцане бавно се отворила и от нея баба яга скочила на земята. протегнала се, пръцнала и си казала: бе да се еба у бабата колко далече живея…
всяка сутрин като се събудя и скоча от леглото, като се протегна и прочие, си кажа – баси колко съм умен… схвана че съм толкоз “далечен”, че никой няма да ме разбере, и отлагам снощното решение да си кажа казванката за другия ден…
та тъй… летят дните и съм толкоз … “далеч”
до глават ми стои “българска енциклопедия” на братя данчови от 1936 г.; отдавна не съм я отварял, но доста време четох по една страничка вечер да се приспивам, все откривах непознати за мен персони от близкото минало; покрай нея си открих един весели глупости, които все ми иде да споделя, а годините минават… тя /енциклопедията/ сама си е откритие, но в общи линии, основното се състои в това, че при четенето на стари енциклопедии (по принцип енциклопедията е/съдържа основното общопризнато знание за своето време) през призмата на времето човек вижда колко летливо, непостоянно и относително е това в което хората са вярвали или мислили че знаят, и ако приложим аналогия това в което (днес) вярваме; фактите са си факти, хората са си хора, те са, но тяхната значимиост и интерпретация е толкова флуктуираща, че само избледняването на спомена и забравата с времето ги даряват с постоянството на безразличието;
както и да е…
все исках да споделя три / те са много, но за пропорция ги съкратих до три/ неща от енциклопедията; за едни островитяни, една игра и една способност… и то не е кой знае какво, или пък колко, но като много просто, за да стане нещо го поставях в контекст, обримчвах в мъдуване и то само си разви връзки и си стана като прото-енциклопедия, и тъй хипертрофирало в хрумки и обем стана невъзможно за споделяне…
но си стои… и чака
та отнякъде ще почна… като начало ще се абстрахираме от целия този бълбукащ, клокочещ информационен казан, в който като хипнотизирани гледаме пяната, пукащи си мехури, и дишаме отровни му изпарения, и то не само това, ние пием без да се заситим гадната му отвара, с отговорност и решителност, че това е нещо важно и необходимо, без да съзнаваме, че само се омъгляваме и губим воля, докато живеем около този казан; без да се питаме защо, какво е това, дето пием, на кого е, кой го е направил, чия е рецептата, докога и каква е целта…
наскоро в дейли мейл в един ден излезнаха две $новини$ които искрено ме разсмяха; работата е наистина много весело изтървана – няма нужда от много контекст – но, все пак, има един натрапчив конспиративен “наратив”, който бих го обобщил, че ние, масата атомизирани овце, живеем в един “юдео-масонски” симулакрум, в едно смислово нищо, възприемано от нас за нещо, създадено от евреи и масони, стоящи в сянка, знаещи как стоят нещата “на самом деле” и можещи да скриват от нас Нещото в нищо, и да създават за нас от Нищо – нещо;
тайната не е в това, че ние овцете възприемаме “нищото” им за “Нещо”, а в това че с въображението си, рисуваме в тяхно притежание някакво особено “знание” и “можене”, и с това собствено наше “корумпирано” от симулакъра въображение се превръщаме в онова удобно за употреба стадо…
В това както се казва няма “новина”, но се оказва, че тези масони дотам се изпаднали, че … “отворили вратите” за да покажат цялото си “величие”; както се казва: не оставили нищо на … въображението
както бивша любовница на футболен бездарник поства клипчета и снимки в инстаграм без срам, и тези мили хора са ни пуснали у своята “светая светих”
ами то си е също хабад, сам че без бради и с престилки…
а аз какви неща си представях…
да ви кажа „джедаизма“ /обеденнените джедаи по света и у нас/ е с далеч по смислена философия, и облеклото им е по-ефекто, а идеологията по-въздействаща…
а и симулакрума им е по-вълнуващ, и учението по-дълбоко…
но все едно, че това беше малко, та евреите решиха в същия този ден да отговорят на оня негър с голата…
сега, щото живеем в “юдео-масонски” симулакрум, се оказа че негър като вземе една бяла пача, и я разходи като циганин мечка по червен килим, вземе че “разбие” интернета, търсачката демек; всички търсят пачата с циците, и така прави …трафик, демек циганина с мечката е „голяма работа“; негъра решил да си отпусне душата и покрай циците на жена си пуснал и проект за “мечтана” тениска; а пък евреите се обидили на “памучената му мечта” и накарали AI да измисли нещо и да отговори; AI отговорил както ще видите особено тъпо, едно щото е изкуствен, друго щото не е интелект, но евреите щото вече не са умни не разбрали че е тъпо и гордо го пуснали; манифестация на бездарието, липсата на стил, вкус и класа, плюс очевиден дефицит на фантазия, там евреи и AI да се разберат и да си поделят безхаберието…
/ аз дори не подозирах, че има толкоз бездарни евреи, все си мислих вътре в мене си, с Въображението си, че подобно на плътно затворена тайна масонска ложа, евреите са някакви много умни и интелегентни непознати за мен гении, а пък то … баси, пари, кофти музика, лоши актриси и пошло чувство за хумор/
инак е забележителна липсата на фашисти в днешния свят, нЕма един фашист да се обиди на негъра за тениската; или наистина сме напълно излекувани от чумата, или бацилите на фашизма са сред такива путювци, че ги е страх от негрите и не смеят да протестират срещу присвояването на символите им…
за да окръглим, завършим един вид онагледяването на разпадането на т.нар. “юдео-масонски” симулакрум, дойде и най-гледаното предаване в медийния “казан” всяка година – т.нар. супербол; моето отношение към това събитие е подобно на това на оня американски турист в испания 1982 случайно попаднал по време на световно първенство по футбол учудено питащ – “ама нима някой се интересува от това…”; тъй и аз не знам нито шампиона, нито резултата, нито го очаквах, дори не разбрах че съм го изпуснал, но грижливо съм информиран, че някакъв негър пял на почивката “противоречива” песен срещу някакъв евреин рапър; синът ми ме уведоми, че имало някаква рап-война /предполагам че е нещо подобно на нещо като наша чалга война, родната фолк дива Хайрсъзка казала за другата фолк-пача Темурутка нещо си, Темерутка отговорила на Хайрсъзка подобаващо, всичко това обляно със снимки “не оставящи нищо за въображението”, гадуларя Мадър Ф. Тенеджиев подкрепил Хайрсъзка с пост във фейсбук, но пък кларнетиста Педро-Ромео Трътлев във инстаграм отговорил с фотос в цял ръст с Темерутка от дискотеката в Айтос… / ; предполагах че това се прави за рейтинг, но се оказа, че този черен изпълнител сътворил в тази война срущу еврея рапър някаква песен, дето станала голям хит, с веселото заглавие NOT LIKE US… викам си, баси, туй звучи като политически манифест по карл шмид… и за капак научавам, че на това най-гледаното “шоу” объркан участник на подиума развял знамената на судан и палестина… и само си казах “накъде отива този свят, вече нищо не е същото…”
и си представям какво е в душата на “собствениците”, всичко да правиш да държиш добитъка доволен и той все недоволен да ти придиря…
по-красиво заглавие за книга / а и изобщо за всичко, песен, поезия, опера, картина/ от “Слава на нашите господари” /Режис Дебре/не знам… но хората са завистливи, неблагодарни и … проклети…
ресантимента, робският морал управлява този свят…
NOT LIKE US... баси, това могат да си го пеят само онези, а не и тия… /в туй е цялата политика, ако и двете страни ги мислят тези неща, демек ги осъзнават, мирише на революция… /
радио не слушам, само в кухнята докато закусвам и обядвам по няколко минути, колкото да се убедя, че нищо не губя, а само си образувам нерви; това хоризонт е някакъв зоопарк от малоумни лелки в звукоизолирани кабинки посещавани от случайни екземпляри избирани от неидентифицируем алгоритъм, избиращ участниците по критерий да са достатъчно тъпи да отидат в радио да покажат, че са доказано достатъчно тъпи, да участват “по” радиото; тъй преди години случайно си пускам радиото, и дъвча нещо, и госта беше, някакъв екземпляр, който се представяша за “първия роден рапър”, “още отпреди 10и ноември”, не знам но може и да има и родни порноактриси, които са снимали порно преди 10и с риск за своята свобода, които да са горди със … “свободата” на изкуството си… НО не за тази свобода говоря; нашият рапър каза нещо което така ме ПОТРЕСЕ, че не мога да го забравя – не го предавам по смисъл, а точно, щото беше казато ПРОСТО и ЯСНО – рап музиката е велика музика, щото дава възможност на хора които не могат да пеят или не са музикални са правят музика!
ТОВА Е!!!
искам да обобщя, това не е само с Музиката, не е само Рапа, това Днес е навсякъде, това е с писането, с поезията, с рисуването… това е и с политиката, и сума ти други занятия…
/сега не съм чул да е така с миньорството, някой който да не става, но му позволяват там да рути с кангото, но що е изкуство, вече тъй е организиран света, че ВСЕКИ може да се упражнява без особени способности и дадености, просто с няколко машинки и миш-маш-ване, или курс по “творческо” писане/
на това се вика – СВОБОДА
сега дали е … СВОБОДА е друг въпрос, но е наречено така, и съвременната МУЗИКА е такава, че ВСЕКИ стига да ИСКА – МОЖЕ да мъчи другите със себе си и изкуството си… ЧУДОТО е, че маймунарника е докарен до там да се самозабрави, че цялата тази МЪКА на неможене, но искане, да му харесва; и най-вече да се ЖЕЛАЕ, а този който е запазил капка свяст и се МЪЧИ като СЛУША, не може да не слуша щото е заливан от туй продавано за свобода и ако каже “ниц”, то ще е, щото е тъп, комплексиран, и ще се самоманифестира като “задръстен”, и ще е “свободен” само ако се “зазида” у себе си, вътре, най добре в килера си и не си подава носа навън…
/ само лека актуална ремарка, туй което политически ни заля от жълтите павета е един политически рап – кирето, кокон асен, кокона лена, академика, татко петко, баджо миро, лена от посолството, кака цона, ицето този донкихот на съдебната реформа, дулсинеята му йорданова, санчо мирчев, дженарале танас, и онзи ристо дето с рап отиде в брюксел, цялата плеада звезди на родната политическа рап мъка; и на който не му харесва тази менажерия, тази политическа мъка, е путинист, подръжник на прасето шиши и прът в колелото; и при всичко това бедното дете-чудо на административната компетентност, моят Приятел ДАНИ КИРИЛОВ, стои забравен някъде като касетка с евъргрийни в чекмедже в къща без касетофон…
та тъй си стоя “зазидан” и “свободен”, щото нали… и само да излезна навън и стане… сложно, и бързам да се прибера…
и честно – направо се чудя – как стана тъй
и си мисля вътре в мене си, самозазидан в килера, ами ако масоните са го докарали до … както у нас с киро и асен, а евреите наистина са само холивуд и ония тъпанари милиардери, ами ако и те подобно на рападжиите, да са открили, че не е необходимо да можеш и да имаш способности, а е достатъчно само да искаш, и да си от “наш`те” за да се пускаш “творчество”… и тъй всичко да се свежда до социология и психология, до техне, инструментализираш, операционализираш, “миксваш” и “Света” е туй … което е станало…
реалността е резултатна на квантите способности и потенция на активните участници, когато свободата като условие е налична за смелото упражняване на лишеност и неможене пакетирано от политически техники и ПР-опаковки като Прогрес и Право, получаваме това което е … Цивилизация Труп
после си викам, Слава на нашите Господари, нас кучета ни яли, ама и те, бедните, масони и юдеи май са се загубили в наратива, и те на светло излизат и показват … престилки и ръкавивици или пък смело дефилират … със среден пръст… за да напомнят че съществуват… демек, че за нищо не стават
нищо скрито
изобщо… Баси
и сега видяхте ли какво стана – в началото казах че трябва “като начало ще се абстрахираме от целия този бълбукащ, клокочещ информационен казан” и през цялото време обикалях около него… и ви занимавах само с неща от него
за какво да пиша… като вие и сами си го пиете
имам една любима песен, тя е с невероятен текст;
често си мисля, че съм с половин мозък, щото поезия не може да ме одраска, чета и нищо не чувствам, но това е просто много силно, просто е … ВСИЧКО, цял живот, разказан в осем стиха…
/ що ви го пускам – щото неможачите счупиха симулакъра, не могат да пуснат нито ангел от монгомери, нито могат да направят готин плакат от родео…
нищо вече не могат…
а всеки има нужда от нещо за което да се държи…
Джон Прайн е чист Гений/
Make me an angel
That flies from Montgomery
Make me a poster
Of an old rodeo
Just give me one thing
That I can hold on to
To believe in this livin’
Is just a hard way to go
izgora 