121.5. за работата, четенето, откритията и законите 03.

значи щото пак дойде време да ходим за село, да копаме, косиме, забиваме колци и прочие неща, за които е хубаво да мълчим, “за да е достойнството пълно”, но плановете раснат като гъби след дъжд, или хвърчат като в напушен с гъби,  та не мога да ги подтисна… ще завършим казванката набързо

тя, както си е, очевидно може да почака, но ще се отложи много, а няма нужда, докато се прибера, докато дойде муза, докато седна, докато се изложа и то юни ще мине, тъй че по-добре сега на две на три, пък колкото-толкова…

1)казванката е за знанието…

когато кажеш за какво говориш, вече си се изложил наполовина, щото за какво говориш би трябвало да стане ясно от самото казано, а не от “табелата”, но всеки гледа да се застрахова…

тури му отгоре едно “това е петел”, да ти е спокойно, че някой няма да те разбере, и карай смело напред…

моят Приятел не разбира номерата на постовете, логиката и подредбата, “същественото е неуловимо от числото”, тъй че ако нещо схванете, добре, ако не, още по-добре, цифрите са най-малкия проблем…

та…

кратко и по същество, да се каже нещо например “снегът е бял” е безсмислено, щото е очевидно;

тъй всичко истинно излиза безсмислено като очевидно…

има едни серсеми, дето си мислят, че могат да кажат нещо дето може да е смислено, без да е очевидно, те са го открили сами и ви го  съобщават с апломб или скромно, но като новина…

аз нищо не съм открил, което някой да не знае… и затуй сигурно трябва да мълча, но съм забелязал, че едни очевидни неща, някак не се забелязват, и викам “ето”; ако ги кажеш направо, те са толкоз очевидни, че като ме слушат, се чувствам все едно че ми казват “за какво ми пълниш главата с глупости, разбира се снегът е бял”… затуй приказвам, приказвам, та оня сам да се сети за белотота на снегът, което не е да кажеш “снегът е бял”…

та писането има за цел с “приказки” да подсети този дето чете, нещо което той и без друго си го знае… но не се сеща за него

на туй му викам “индуциране” но то не става винаги, даже направо рядко ми се получава…

разбира се, не винаги нещата са прости като сняг, някой път си мисля такива глупости, които са очевидни за мен, но почвам да се чудя дали този “сняг” е “бял” и за другите…

трябва да си наясно със “знанието” дето си мислиш, че знаеш, за да почнеш да го “индуцираш” с много приказки в кръг;  ако се чете тук редовно, на човек му е ясно, че основно по тези места се индуцира МЪГЛА

тук за знанието ще изпразкаскаме с малко думи – като “снегът е бял”, или по-просто “ТОВА Е ПЕТЕЛ

2) един път в живота си съм се чувствал гений, или нещо подобно, много смътно сбъркано чувство на необяснимо много знаещ…

беше сигурно  1990г. края, или началото 1991, още не бях завършил университета, но се записах на някакви курсове в нов българси университет, беше “нов” и занятията бяха в софийската градска библиотека; защо съм се записал не знам, наистина, още оттогаз съм “мултидисциплинарен”,  но толкоз объркан надали, бяха три курса – мениджмънт, търговско право при джеров, и някаква философия при денков;

та ходя на лекции по мениджмент /това и вие знаете, но да си кажа, този свят ще може наистина да се промени, когато спрат да обучават хора на глупости като мениджмънт и маркетинг, това са невероятно невъобразимо съчинени глупости, без стойност, светът без това може и да се разпадне, но поне ще се освободи от слепящата го простотия/; лекторът е един невероятен тулуп, който приказва глупости, но с невероятен апломб /после от време на време през годините по различни медии съм го слушал да приказва други глупости от лондон пак със същата поза, който си го може, си го може/, аз като очевидно още по-голям глупак си ги записвам все едно Майстер Екхарт ми разказва съзерцанията  си; той говори, аз записвам, и през цялото време в продължение на няколко седмици, аз почвам да се шашкам от себе си, как може да знам толкоз от такава нова и чужда за мен дисциплина; то беше направо “страх и трепет”, абсолютно чувство за докосване до необяснимо, едно непрекъснато досещане, знание за знание което не може така да знаеш, няма откъде… по едно време той почна да говори “модела 7S” и аз загрях, гениалността ми се стопи, всичко туй съм го чел преди години, но съм забравил; един мой кумец, който минаваше за голяма работа, ми беша дал преди години, в съзнанието ми даже е някак  преди казармата, което е невъзможно, но толкова е далеч в съзнанието ми е… има една книга “към съвършенство на фирменото управление”,  аз съм чел, но съм забравил… после слушам тоя лектор, а то е в мен, но някак смътно далеч, и не знам откъде…

припомням си…

ако искате да накарате някой да се почувства особено надарен, го вкарайте в дълбока хипноза, и му прочетете нещо техническо, неочевидно и малко по засукано, дето не става да се открие със зяпане на звезди, цъфнали дърве и летящи твари;  после небрежно го турете в курс да изслуша горните неочевидности, и той ще се побърка и сигурно ще почувства дълбоко надарен от природата с дадености…

толкоз за “гения”

а нещата са много прости, един някъде беше го казал “таланта е да ти е интересно”; ако някой нещо му е интересно, той сам го търси и сам се занимава с него, когато ти е интересно я няма стената между теб и знанието и умението, ти плуваш в тях, и общуваш с него непосредствено, пиеш го, черпиш от него, и е безкрайно… ако не ти интересно, всичко е мускули и усилия, и знанието ти е такова, насилено; тъпото е, че на повечето от нас са ни интересни глупави неща, и неща без стойност, от които ние бързо се насищаме и преминаве на друго и тъй безкрай; а има хора които са благословени Бог да им е интересен, а той има способността да е безкраен, и като такъв безкрайно интересен, и както при Майстер Екхарт се получава, че Бог им е по-близък, отколкото той сам си е близък…

но това е “друго” знание…

3) “истинското” знание е “знанието” на предвиждането…

ако можеш да кажеш какво ще стане – знаеш, ако не знаеш, не знаеш, а просто играеш тото, веднъж умериш, през останалото време “замалко” да умериш; но това е само късмет, ако мнението ти един път излезе истина, а друг път не …

дядо ме мислеше за много умен, щото по времето когато слушах оня тулуп по менджмънт, и парите горяха с бърза скорост, му бях казал да купува каквото и да е, само да не си държи парите у банка…

казал съм го не щото знам нещо, а щото съм чул така да се говори, и то инфлацията изяждаше онуй което соцнаивника мислише за своя сигурност; туй че нищо не знаех не попречи на дядо да ме мисли за умен до края, и отвреме на време да се сеща колко умни съвети съм му давал…

преди години се прибираме с един познат след някаква среща, изпращаме се в една посока, някакъв неопределен разговор се завъртя, времето е либерално, глобалистко, прогресистко, и аз казвам че ще има война /нещо далеч тогава неочевидно/, той “мислиш ли”, аз “сигурен съм” /цялата ми сигурност е от чехов, има толкоз закачено оръжие по стените, няма начин да не гръмне, в дългосрочен план всички тъпи сценарии се сбъдват/, но той завалията го разбра като специално знание, и сега ме мисли за много знаещ… почти пророк

мама беше в гърция след фалита там, и приказваше за строителството, какви пътища, сгради, асансьори… на триетажна вила-хотел някакъв модерен асансьор, гръкът уволнил всички българи и албанци, които преди работели, и сам с жената и дъщерята се хванал да работи; аз й казах че асансьорите първи ще спрат;

не знам дали в гърция модерните асансьори спират, но у нас старите спряха…

леля ми живее в 11 етажен блок на село и няма асансьор щото не могат да съберат пари да го поправят… това беше началото, от два месеца, щото и аз живея в 11етажен блок нямаме асансьор, по същата причина; има една баба от десетия етаж, която срещам отвреме на време по стълбите – от нея държа статистиката “от 27 дена не съм слизала долу” тя е преценила силите си и от десетия, слиза до шестия и после се качва, за да поддържа форма, след време “38 ден”, “62 ден” – на бабата от шестия като младеж й качвам пазара като се срещнем по стълбите; неподозирано непознати лица опитават общежитието ни се оказа докато катерим стълбите; инак събираме оферти от фирми… асансьорите са два…

това са глупости – но интуицията е  основна – цивилизацията е много крехко нещо, особено когато нечело са изроди, които изобщо са лишени от представа какво е, как е устроено, как функционира; всичко което е сложно, изградено от много системи, и направено непрозрачно е силно уязвимо и чупливо…

колкото техниката става по-сложна – толкова хората стават по-прости – а прости хора сложна техника не могат да поддържат и края е логичен…

що на триетажен хотел с 6 апартамента е необходим асансьор не знам – при това модерен наблъскан с чипове и със скъпа подръжка, не знам; но що 11етажен блок с два асансьора стои повече от 2 месеца без един асансьор и не се вижда да се оправи знам, и той засяга “цивилизацията” по тези земи…

скоро ние тук, по тези земи,  ще имаме проблем с поддържането на електромрежата – но това не е знание, а просто очевидност…

тодор колев пееше “варна, варна, пристанище на шумен”, но си мълчеше че шумен е квартал на моя роден град; аз докато си бях на село, като ученик, чайки и гларуси нямаше, нищо че пристанището на квартала ни беше пълно с тях; изкарах казарма, дойдох в софия и по едно време забелязах че моя роден град на толкоз километра от морето се изпълнил, особено центъра, с морска интонационна среда; след десет години тя се далдиса и в софия; чайки в софия е  абсурд, но наличен;

всичко туй го обясняват с огромното изхвърлянето на храна…    

не знам дали е така – но това е пълзящ феномен от 90-те години…

/преди беше голяма далавера да имаш познати в ресторант или стол, да вземаш помия – що прасета бяха изгледани “на сметка”; днес кой гледа прасета, и всичко туй де се хвърля не знам… /

имам голям страх – винаги като хвърлям хляб, го целувам, но няма на кой да го дам, днес хляба не става на камък като едно време, а мухлясва, и няма какво да го правиш…

хвърлянето и хабенето на храна е такъв грях, че и без знание знам, че ако дойде глад, ще  по причина на неразумната разсипия, в която живяхме…

отделен въпрос е колко от храната е пласмаса и химия, и изообщо колко е храна…

4) в медиите е пълно с “експертиза”, която тече и в която не можеш да влезеш два пъти; едно експертите забравят какво са казали преди малко, друго и публиката не помни какво са чули след като са преминали на другата програма… тъй че всеки се плацика в медийния казан, едините лъжат че имат експертиза, другите лъжат че им вярват, медията е “пространство” и си изисква регулярнато запълване с тела и мнения, какво казват и правят е второстепенно, то е като във 1563 епиозд на “дързост и красота”, някой да помни какво друг е казал в 395 епизод и това да е съдбовно важно за извънредния тираж на тотото…

разбира се, има едни които си плямпат регулярно “краставицата” и броят годините до пенсия

в русия има един хазин, дето от началото на века предрича залеза на долара и края на пакс американа, всичко е много логично, и той регулярно го открива отново и отново… и все е същото… чакаме, никой през 2008 не можеше да предвиди, че ония от феда ще измисли QE и “хеликоптерните пари”, но го измислиха, а явно не беше калкулирано и от гробокопачите…

има един сладур демура, той работи за добрите в русия, той през цялото време предвижда краха на рублата и тотално обосравание на другата империя, и тъй вече повече от десет години, като го следиш, от ужасни по ужасни новини, и близък край за всички, но и то все не идва… рублата днес за 60 е просто някаква неведома пъклена подигравка със скрита камера специално за демура; за всичко разбира се има логическо обяснение, просто още малко се отлага…

и двамата, и хазин и демура сигурно са прави, но тайминга им куца… в дългосрочен план всички все в нещо ще сме прави  

в америка има един друг сладур питър шиф, него съм го пускал в сатарата изгора, който също е прав по принцип, но и на него му бяга тайминга…

билингтон в “икона и топор” пуска един стар съветски виц – за колхозник-икономически  експерт – “Типичный анекдот начала 60-х гг. рассказывал, как колхозника привезли в Москву и велели ему с Ленинских гор глядеть в телескоп, далеко ли еще бесклассовое общество. Однажды по дороге к своей синекуре он встретил американца, который предложил утроить его жалованье, если он переберется в Нью-Йорк и будет со статуи Свободы смотреть, не видать ли очередного кризиса капиталистической системы. «Условия заманчивые, — отвечал колхозник, — но менять постоянную работу на временную мне не по карману»”.

дъщеря ми, беше есента на 2017, ми казва, как всички говорят за биткойн и дали да не се включи; аз и викам – мила, какво знаеш за биткойна; тя -нищо; аз – “и аз нищо… какво да ти кажа…”

като ме пита биткойна беше 3000-4000$, за няма два месеца стана 15-19 000, викам прецаках детето; после стана пак 3000 и се успокоих… после 11 000, после 6 000, после, после 65 000, сега е 28 000…

от време на време – следя за да видя колко е… що гледам не знам

това мери нещо – но какво мери не ми е ясно…

акъл, алчност, страх, знание, глупост, време, енергия…

има един майкъл дж. сейлър, той е милиардер в биткойни, единственияj туитър в който влизам  отвреме на време, щото не знам, но съм гледал интервюта, и ми е любопитен как създава и поддържа реалност на нещо, което за мен е пълно Нищо, той говори логично и аргументирано за тотална Глупост, и я продава за Свобода /първото споменаване за тази технология и изобщо за електронните пари е в списание на цру от началото на 90-те, тези там, туй в което се спасяват като “бунтовниците” на “сатоши накамото” са го предвидили и планирали още преди свободните да се сетят да се спасяват в него… забележително е как прибараха койните на лошите олигарси, колкото и да са анонимни /

това е невероятна търговия с Вяра – майкъл сейлър на 11 май пусна туйт с текст

“price is set by those with more money and less knowledge than you. In time, they will get the knowledge and you will get the money.”

мисля че е по темата със “знанието”

още в старите изгори съм пускал една друга мисъл /английска, със спорен автор/, тя не е за “знанието”, а за опита

 когато човек с пари срещне човек с опит, човека с опита си тръгва с парите, а човека с парите остава с опита…

5) а това е Темата…

ако Знанието е това да можеш вярно да предвиждаш, т.е. да знаеш какво предстои, ти доказваш знанието си и си знаещ; Силните са се изхитрили, да създават “Бъдеще” и с това доказват “знание”…

за мен това не е знание, а сила, Знанието има нужда от Свобода

когато Силните налагат Бъдеще без Свобода, то означава че те нямат Знание, а само Сила

съвременните силни са силни, но не знаещи, иначе нямаше да има толкоз лъжа, и толкоз много страх от свовобода…

пускал тук онази схема с конценрацията на банките в сащ – там след 2008 са четири, над 90% от медиите са концентрирани от 6 корпорации, вече може и да са по-малко…

туй могат да го прадават за “Капитализъм” или „Свобада“, но не е, или е, но не е онова за което си заслужава да се бориш или да участваш…

а нещата  вече са и пределно откровени…

собствениците са четири, и останалите са на такова разстояние зад тях, че даже не може да се говори за категории…

преди години ми попадна една страшно сложна схема с стотици имена, организации, служби, нпо-та и прочие, обримчени от линии на зависимости, неразчитаема и неразбираема, но даваща ти представа колко сложно е всичко… един руснак беше написъл отдолу – “пълни глупости, няма ги блекрок и вангард”; аз ги бях чувал, но периферно; лари финк го знам още от адам къртис

https://www.bbc.co.uk/blogs/adamcurtis/entries/78691781-c9b7-30a0-9a0a-3ff76e8bfe58

тогава аладин управлява 11 трилиона, днес са 21 трилиона

https://www.wikiwand.com/en/Aladdin_(BlackRock)

помня когато за пръв път ги проверявах, ванград AUM беше по-голям от блекрок, но по-нисък от БВП на германия сега е повече от 2 пъти по голям, блекрок е 2,5 по-голям; фиделити, ги водят 4 трилиона, но те са разделени на няколко и съм срещал AUM 11 трилиона, и стейтстрийт завършват четворката…

тези са собствениците… кой стои зад тях не е спорно, но е недоказуемо

блекрок очевидно са евреите, вангард са рокфелер /направих си експеримент, проверявах в инвестопедията за ексон и прочие амер.петрол и навсякъде вангард беше пред другите значително/ , стейтстрийт са старата бостонска аристокрация, а фиделити са ми въпрос, но там дюпон, мелон и прочие все някъде ще са…/

може да си прекарате известно време в трупане на знание за собственост

например за гугъл

https://www.investopedia.com/articles/markets/011516/top-5-google-shareholders-goog.asp

или епъл

https://www.investopedia.com/articles/markets/120115/top-5-apple-shareholders.asp

или eксон

https://www.investopedia.com/articles/insights/052416/top-3-exxon-mobil-shareholders-xom.asp

цялото за което го разказвам е, че когато лари финк, или някой подобен/ дълго време шеф на вангард  беше един дълъг човек уйлям макнаб 3, за който още няма статия в уикито, и за който ей тъй за куриоза нищо не се знае, като че е агент под прикритие/   каже че няма да купува акции от фирми, които използват въглища, или нямат джендърска адженда,  това се превръща в самосбъдващо се проочество за края на въглищата и победата на джендъризма…

но това не казва нищо за въглищата и джендърите – нито за знанието на тези които го решават, това говори само за силата концентрирана у тези и техните планове…

цялото това с BLM, МеТоо и прочие движения за вкарване на съзнание у масите, засяга само масите и насочено за тях, ако имате малко въображение си представете че сте пред входа на НюЙоркския Яхтен Клуб, прекрасно място и прелюбопитно сборище, и започнете протест срещу расовото, джендърско, религиозното и прочие подтисничество там… и ги накарайте всички яхтсмени да застанат на колене за подтискане на който се сетите

колко мислите че ще се задържи протеста ви

а  колко ще го отразят в световния медиен поток…

толкоз за силата…

силата има един враг и тя е Времето

не ми е известна Сила, колкото и извратена да е била да е просъществувала особено дълго

Знанието няма нищо общо с нея… а и по отношението на Времето, ако е истинно е неуязвимо от всяка промяна

6) още  старите стоици прокарват разграничението между това да схващаш нещо и това да разбираш

критерият за истина е че знанието трябва да е в структура, която е неуязвима от никакви доводи на разума

такава структура имат само мъдреците /очевидно стоици, нейни пазители/ и като такива само те знаят, обикновените хора имат мнения, които според случая може да са истинни или може и да не

това с “рационалната структура” която включва знанието е фундаментална позиция…

без нея знанието изпада до случайно мнение, което по случайност може да е истинно, и без нея изобщо не може да претендира да е знание…

това което знаете трябва да има нещо в което се вписва…

трябва да има картина/тук вече съм аз, няма стоицизъм/ която прави знанието смислено, а самото знание придава смисъл на Картината…

за да те управляват не е необходимо да те лъжат, достатъчно е да ти отнемат картината…

да ти кажат, че държавата е преходен исторически продукт,  който ще бъде заменен от глобален пазар, да повярваш че има пазар… и той е Картина

Пазар има докато на силните им е изгодно да вярваш че има, щото го контролират, когато излезе от контрола им пазара става “проблем” и действаме санкционно и справедливо, през … пазара; купуваме това щото ни отърва, но това не купуваме щото така е … справедливо, когато не ни е необходимо

някой представя ли си, да отиде при един мюсюлманин и му каже /цитирайки ницше/ “Бог е мъртъв” /каквото и да иска да каже това/ – онзи може да ти каже “твоят може би, но не и моя”; и цивилизованият “секуларен” европеец каже “добре”, горд със своето превъзходство…

същият евроентусиаст отиде в израел, и им каже – “ за какво е всичко туй, какъв е тоя анахронизъм през XXI в. да вярвате че ще сте нация, като на всички е ясно, че нацията е “въобразена общност” /бенедикт андерсън – така го учат навсякъде в европа/  и то на територия за която претендирате да държите по “мандат от Бога” /на което един модерен и рационален  човек е просто абсурд да се позовава/… стой и гледай отговор

или отиде на при един негър или при  упи голдбърг и й каже, че е доказано че раси няма, това е измислено от едни фашисти, нацисти, евгеници, и е отречено от науката, че днк ни е 98%от маймунското, а ние по нищо не се различаваме помежду си; ами ти направо го опресираш щото го лишаваш от цялата му идентичност… къде отива страданието му, историята му, гордостта му… /как може евреите да са бели, да паладеиш просто/

не съветвам никой да отива да пробутва това на което го учат в европа на останалите по света /то е създадено специално за него…/

европеецът не живее в Картина, изтъкана от знания и пълна със смисъл, а в поток от глупости и шарении, които да го лишат и от спомен за туй което бил, или поне баща му се е надявал да стане… това е специален Дар от неизвестен благодетел в името на прогреса и голямото благоденстиве /които си отиват…/

преди няколко месеца четох нещо за Паисий, и чета че 1745 на 23 години, отива в Хилендарския манастир, и някак си направих сметка без да искам, и викам – баси, че той е роден 1722, тая година са кръгли 300 години от рождението му;

като всеки идиот влизам в гуглето на проверя, имаше 3 страници за “300 години Паисий” с една и съща информация че юнеско нещо ще чества Паисий… и толкоз

стана ми тема – и отвреме на време следя – за информация по повода- пълен пас

в медиите почти нищо… а остава само месец

бнб ще сече монета, но ще сече и за 100годишнината от рождението на стоянка мутафова

искам да кажа че Националния безспорен иконостас е от петима безспорни – Паисий, Раковски, Левски, Ботев и Вазов, всичко след тях като се изключат георги господинов и теодор ушев, които в наше време са почти пришити умно и красиво към иконостаса, е миманс…

и за Паисий няма никой…

не можеш да го пришиеш нито към европата, нито към русията, няма как да го употребят актуално, а точно щото е Начало на Свяст и Съзнание, е много излишен в туй време на мерене кой ще плюне по-далеч…

той си остава един… Сам

и може би тъй е най-добре… щото медийния изрод умре да изгаври с допир нещо което му е чуждо, но събитийно е в потока…

та за да знаете трябва да имате картина…

Българската Картина е композирана и започната от Паисий…

по претенциите може да познаете урода, по дребните забележки, по добавките, по многознанието, което все кусур ще намери за да принизи…

но сега са решили да морят Спомена с Тишина…

чудесно в тишината се чува по-добре туптено на сърцето…  

като такова, всяко Българско Сърце трябва да тупти през тази година с мисъл и Благодарност за “тоя монах тъмен, непознат и бледен“

той е Началото, а ние не сме и зрители, някак трябва да я пазим Картината, щото инак ни знание, ни смисъл, ни чувство, ни нас ще ни има

ще се разпилеем като кой от където /в Нищото/ и Спомен няма да остане

/ баси мислех да е две старнички, а то пак се разля, а колко спестих…

Вашият коментар