преди година точно преди да изчезне туй тук излезе една новина…
бил гейтс е най-големия собственик на земеделска земя в америка…
https://agri.bg/novini/kakvo-shche-pravi-bil-geyts-s-tolkova-mnogo-zemedelska-zemya
беше ми много смешно, щото аз от реална рента плащах виртуалния наем тук, а тоя ококорен хитрец, играещ вечен виртуален нърд, събирайки “наем” за виртуална услуга си купил 1 000 000 декара реална земя…
и тогава се хванах да споделям тая смешка, но междувременно купеното ми виртуално с реално реално изчезна…
и си останах несподелен…
сега пак виртуалното ми е реално и викам да започна от това което спрях…
значи туй съм го писал и преди, но е по темата; макар и писано някога, само аз си го помня, тъй че повторението няма да е в повече; когато татко купувал първата жигула в началото на 70-те отишъл при дядо си да иска пари /купуването на кола тогаз било финансова “мобилизация” на цялото семейство/ дядо му го попитал за какво са му, татко гордо казал – за кола; а дядо му просто казал, че за кола пари няма, ако било за земя може, но за кола, дето утре ще я потроши, пари нямал; татко пък нямало какво да отговори и … го разказваше това с едно искрено удивление, с което сигурно го е слушал и първия път…
да плащаш виртуално “място” с “реални” средства е най-голямата простотия до което се е докарала родата ми в мое лице след толкоз години … еволюционна деградация / седят горе дедите ми, накацнали по облаците, пляскат се по чела и бедра, зяпат пълния фалит на разум у това което от гените им е останало да пъпли долу… и сигур си викат “ба, туй диване”/, туй не е и кола, а просто празно място, което не дава нищо, даже не дава мегдан да го се потроши, едно нищо, което просто се нихилира при липса на поредна вноска…
туй трябваше да се каже, щото е условие на всичко, а условията винаги е хубаво да се удържат в съзнанието ачик, щото имат лошата способност да се сливат с тапетите, като се кискат незабелязани в гънките на пердето, изветрявайки и разтваряйки се неусетно в станалото без следа…
след виртуалния армагедон преди година у туитър и фейсбук, където изтриха сума ти народ за “неправилно” мнение, барабар с действащия Президент на най-голямата демокрация е ясно, че тези “плащадки” са повече /ако и не само/, собственост на едни служеща за събиране на данни, отколкото място за свободно споделяне на кибици… туй някак можеше да се “защити” с упражнение върху какво е “на самом деле” виртуална “собственост” и “безплатно” свободно пространство за обмяна на мнения; след януари 2021 само завършени мазохисти, безличници и ментални педераси могат да се упражняват в “свобода” на мнението у подобни места, дотогава само ги посещавах за да зяпам, но след това там останаха само откровено силно “морално предизвикани”, които не са ми интересни…
по-интересното тогава беше с Parler и неговота “сваляне” от “отхапаната ябълка”, щото първите си плащаха за услуга, а вторите ги затриха поради … мнението си, че не им харесва наемателя, въпреки платения наем; тъй стана пределно ясно, че не просто “Онези” могат да те трият от “свободно” предоставеното ти прострастранство / за споделяне – събиране на данните ти/, а дори и когато си плащаш за услуга – “собственика” може да прецени и да те изключи щото … “така” /е преценил/
тези Дни вече беше написана История когато фейса махна забраната за използване на “език на омраза” за представители от определен регион по отношение на представители на друг регион…
https://www.svobodnaevropa.bg/a/31747892.html
/ това може да бъде характеризирано подобаващо но не съм сигурен че съм от региона на който е разрешен този език за представителите на региона от който е фейса…/
от тогаз, а и по принцип от всеки момент но съществуването, всеки би трябвало да се е освободил от всяка илюзия за “свобода” на мнението във виртуалното…
всеки е свободен доколкото е съгласен с мнението на Виртуалните собственици и … до тук
тъй че казах … бай-бай
тук някъде надолу има началото но един философско-виртуален трактат /сигурно от 2005г./, в него обяснявах “реалността” на виртуалното с реалността на преживяванията в него, туй се беше апотеоз на симулакъра – мислиш че влизаш за да споделяш преживявания от реалното с реални хора, това, колкото да влезеш – след туй – се получава самопораждаща се и самоподдържаща се буря от преживявания породени от разни аватари /зад които строиш персонажи/, инак самотности и безличия жадни за битие и внимание, нещо на което собственото им съзнание отказва Реалност, и хренещи се като теб с виртуален ерзац от емоции и спомени от профукано време…
та…
туй изчезна, но ме досърбяваха пръстите да споделя нещо си /жажда по предно Нищо/ – нямаше къде – и ходих да се чеша в дневник, щот там е такова светло-отворено-проветриво-либерално-толерантно-прогресивно-място, че ражда непосредствен напън за отговор /а и имах “регистрация”/, но и туй беше до време, лека полека такава тъга и досада покрай смешния елфски ентусиазъм по презедентско ново-началие ме завладя, че почти се депресирах, безграничната анализаторска Тъпота, която можеш да коментираш без да я четеш, просто защото тоя дето я е писал също така я е мислил, няма никой вътре, просто подредени с апломб правилни глупости, които те затрупват с … нищо; … и вече дори не можеш да се ядосаш като хората; единствено весело беше, че трият, и имаш тръпка да псуваш без да използваш нецензурен език, но и туй също омръзва…
и тъй като разбрах, че няма да е .сом, стана .org, демек не по врат, а по шия, още по-тайно, реших да го правя пак /да си чеша пръстите/ тук, докато не ме изтрият… някак; щото е забутано, сигурно е, че е трудно откриваемо, но затова пък ботове и алгоритми не спят…
та, викам да тестваме системата… в това е динственият смисъл на участието
човек трябва да декларира веднага своите убеждения за да покаже че не е Съгласен със Собствениците
има две мисли, които си хвърчат, преписвани на едни, които не са ги казали, но хубаво звучат като казани от тях…
тацит – ако искате да узнаете кой ви контролира вижте кого не можете да критикувате
волтер – за да узнаете, кой властва над вас, си изяснете, кого не можете за критикувате
те са … една – и няма нужда да се приписва на някой, не се нуждае от авторитет, за да изглежда по-вярна…
тя е вярна, и лесно проверима… за човек който е Свободен, тя няма никакъв смисъл, защото няма Власт над него и той можеда критикува всеки…
като свободни хора в свободна страна, част от свободния свят за нас няма някой, който да не можем да крититкуваме…
нали се сещате за Рейгън
днес сме от правилната страна /на историята/и всички вече може да не сме съгласни с кремльовското джудже путин, дори да отидем във вашингтон, да тропнем на масата и да кажем на нашите приятели от америка “fuck russia” и „иди нахуй“
има едни ужасни хора – които зад всичко виждат … “тайни”, “заговори” и тъмни козни… колкото повече се срещам с тях, толкова повече се съгласявам с гатари и дельоз, че има два типа два типа, първите два типа са самите гатари и дельоз на които всичко им е ясно и правят разграничението на два типа, и вторите два типа, е разграничението на хората на “революционери” – шизоиди, и “консерватори” – параноици;
така ги виждам нещата – има едни дето живеят тук и сега, а си мечтаят нещо друго после, като някак всичко им се смесва в тиквата и водят едно шизо съществуване – съвместяващото-ужас тук и рая след… което може да доведе и до действия за свързването им, това са шизоидни революционери… а има и едни, които живеят тук и сега, и макар да не са най-щастливи с наличното, се страхуват повече да го изгубят, отколкото да се надяват на идващото за по-добро; тъй те развиват една параноя от това нова което иде, щото то не е наличното, което ги устройва; те непрекъснато се оглеждат за врагове, които носят опасност за тяхното, развиват параноя, един непрекъснат страх от загуба…
тъй като сме лишени от възможността да бъдем първите два типа, трябва да изберем, или да се определим, в един от вторите два типа…
аз с времето ставам все по параноидален… но е весело да забелязвам, че това е съдбата на всеки истински революционер постигнал целта в революцията си, стига, разбира се, да не е троцкист, това е един особен тип говедо, което си мисли, че ще се спаси от параноята и ще вовековечи шизофренията си, ако се закълне във “перманентната” революция – и влиза в положението на кон на геран, вадещ вода и ослепял в постоянното обикаляне в кръг, или някакво бездомно псе гонещо опашката си или бягащо от сянката си…
истинският параноик вкрая на краищата винаги стига до юдео-масонския заговор, което е срамно, защото параноята е разрешена единствено на юдеите и масоните /майтапа е че преобладаващо те са шизофреници/, тях съдбата ги е научила, а разрешената теория го е потвърждава, че имат основание да се страхуват; историята която учи другите пароноици, нямащи късмета да са юдеи и масони, че имат свои основания да се страхуват за нещо си е забранена, като конспиративна и параноична…
така живеем в свободно Време в което трябва добре да си помислиш дали си заслужава да упражняваш Свободата си при перспективата да откриеш стената на килията в която инак свободно можеш да упражняваш свободицата си без параноя
“модерният човек си мисли че е свободен, защото се въздържа да докосва стената на тъмницата си”
Давила
izgora 