трябваше да е цяло, но стана дълго и не можах да го свърша, а днес исках да се обадя, само да кажа че чакам с … очакване новия филм на адам къртис, който тръгва днес по bbс
малко неща чакам, но това е едно от „малкото“, в уикито бях обявили че ще излезнат 9 серии през 2019, 2020 пак мина в очакване, и тъкмо си помислих, че ковида обезсмисля всеки подготвен разказ отпреди и адам къртис ме изненада…
моля се да не ме разочарова, щото имам хубаво чувство към него, наистина от малко чакам нещо…
…
1.
как си седиш и усетиш нещо, току да го зреш и то отлетяло…
речеш да го разкажеш … “по-така”
планина
клонче трепне
птиче ще да е
уж усетено, но казано не е същото, не е до чувството, щото то си е тук, а до туй което го нямаш и с което и след 10 000 часа няма да се сдобиеш
разказано – все ще се намери някой, който ще ти отговори с подобаващо чувство
дам
на коча мъдурите се клатят
къде ли се крие козата
както и да е…
всеки ден ще седна да споделя за трепване на клонче, и все клатещите мъде на всекидневието отмерват неслучване
Господарят Навик ни обвива неусетно със стреча на очакването, ден след ден, слой след слой, и когато Нещото се случи плътно омотани у прозрачната тънкост на неправенето/ която при първа намотка лесно се къса, при двадест и първа е не скъсваема/ и понечем с мисъл да изразим УАА-то на сбъдването, не можем да мръднем и кутре… и Нещото без ответ увехне станало и несбъдното…
мама му и Господар…
синът оня ден ме пита зная ли колко часа съм играл Цивилизацията, викам му – от`де да знам, каза 500 часа, туй за по-малко от 3 месеца /купи ми Шестицата, и пропаднах/ има Една Цивилизация – и тя е Двойката, всичко след нея е ерзац, но като няма оригинал, тя не може да се играе на днешен компютър, щото така са решили /щото трябва да се купуват ерзаците/, потъваме в ерзаци…
много ме е срам…
/тук няма клонче… ни нещо което да трепне; спа 4 часа, ставам в пет и играя до 11, когато сина ми става… надвечер го чакам да стане за да седна “за малко”, той ми се смее… мене ме е срам… /
пиер шарон https://fr.wikipedia.org/wiki/Pierre_Charron има едно забележително наблюдение върху навиците/привичките
попадайки на галера робите отначало плачат и след три месеца пеят
всичко е в туй…
даже ми е “гордост” – на Двойката направих 178% или 186% вече не помня, на някакъв диск го имам запазено, туй след като дълго време мислих, че 100% не могат да се направят, но с 10 000 часа и 200% не са проблем…
сега направих 4350 точки на immortal и все едно имам постижение, времето не е отлетяло напразно…
и оня с на коча мъдурите сигурно ще прибави, че и в живота не е по-различно с постиженията и резултатите…
това докато тези с кочовите мъдури постигат своето, а робите им … след три месеца вече пеят
/но да изразиш трепването на клончето… и отлетялото, и с 10 000 часа опити няма да успея/
…
П.П. баси загубих си час да пусна това, и пак излезна така както излезна първия път – по никакъв начин не ми дава да го редактирам да изглежда така както е в уърд
мразя това място, отвратително е, стопих си нервите, пиша на уърд, пействам тук и всичко е равно, не мога да махам разстояния между редовете, не мога и да ги увеличавам, това е техника, не знам колко е интуитивна, може би не плащам достатъчно за да ми позволява да си пиша как си искам, може и да съм идиот, което е очевидно, но техниката е творение на тъпанари за тъпанари, образувам си нерви за глупости…
представям си първите неграмотни, които са се появили тутакси след като някакви смешници измислили буквите… неграмотниците искали свободата на предното си, имали памет и знаели необходимото, и си говорили, откривателите им казали тъй ще е при прогреса и ги турили в клетката на … текста
представям си как седя с неграмотниците на брега на небесната река и с пръчка си правя вълнички по нея, тя се влачи бавно и носи трупове на разни откриватели
ако някой не му харесва да се оплаче на Небето и да пита де са му „настройките“
izgora 