деполитизирах се
няма телевизия… пълна ментална диета и хигиена
карантина… /но без забрани, връщане към нормалното, потапяне в естественото, книжки и история/
дани го бастисаха…
след като едни го ръфаха, ръфаха
неговите го предадоха без бой
и … всички го забравиха
зяпах, зяпах, чаках сигнал за сбор…
никой…
нима всичко беше това… ама всичко Всичко
огледах се…
и дани го нЕмаше…
/щях да бъда като дългия санчо, а той късия дон кихот
щях да се грижа за росинант, да му нося легена, точилката, каквото намери там… за бой/
сам по себе си той си е кауза…
загубена, но кауза
сам по себе си си останах … сам
и загубих мерака си за битка…
единствените смислени битки са загубените
/тези с шанс за победа са за лузърите – те знаят за какво го правят, надяват се, а това е безсмислено/
но макар и загубени – битките трябва да имат нещо, някой, за което да участваш, без пешка на полето как да участваш…
след костов Данаил Кирилов е втората ми персонална политическа кауза и бих казал много по-осъзната и емоционална…
също толкова безплодна… но много по-близка и красива
/ в този медиен свят, този човек беше пълен, повсеместен, тотален, абсолютен комуникационен дизастър и единствен държеше жива Илюзията, че е възможно човек да се занимава с политика, с общи работи, без да има определени комуникационни способности, поддържан единствено от желание, мерак и … фенове
оказа се множеството с негови фенове е с един член – моя милост…
враговете бяха безброй – и всички красиви, умни и с чувство за хумор – с две думи тъпи комплексари
точно битка за мен…/
няма разочарование…
на тез години човек не може да се връзва като по-млад, но чувтвото на безсмислие някак убива всеки подтик за споделяне…
от село ми остана в главата казванка, тогава още имаше “смисъл”, но време нямаше…
сега време има, но … смисъл няма /предадоха позицията, … човека/
наистина не виждам смисъл да продължавам… казванката
НО
оня ден видях туй…
https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/10/08/4124157_evroparlamentut_odobri_rezoljuciiata_v_podkrepa_na/
баси…
и радан след всичко туй – политик, а дани в канавката…
че в сравнение с горното – на дани Конституцията е Класа /негова, но класа/, най-малко никаква вреда не може да нанесе, щото никога няма да се гласува, а това самовлюбено лайно с подобните си комунета в ЕП ни сдоби с декларация, в която намърдаха и цигани с къщи-некъщи, и омо-илинден, и истамбулска конвенция, и агитация на турски…
/цялата пасмина срещу дани цвили с радана за победа; победа за тях, за България Позор, не декларацията – те…
за да няма недоразумение не просто протестърите – да-Ългария, дсб са невероятни идиоти, вече почнаха да ме трият отвреме в дневник, щот се ловят за думички, тук още не могат…
не могат да ме ядосат, но е прекрасна илюстрация за умността, красотата и чувството за хумор
няма как…
това са изроди и бесове…
моята програма е от една точка…
дани кирилов да се върне в министерството на правосъдието…
никола гомес давила придобива един много специфичен нюанс, когато е представен като цитиран от дани кирилов…
без да искам го пробвах на друго място – просто е велико, но като всичко такова, си остана неразбрано…
трябва малко мъгла, мистерия, ясните граници на времето да избледнеят, само тук може малко да се почувства…
инак оня ден си говорих с моя ментор – дани кирилов, седим на една софра, чупим орехи, малко чесън, сол и леб, пием вода, щурците свирят и бате дани по-едно време вика:
– самарянче, „думата „демокрация“ обозначава не толкова политически факт, колкото метафизическа перверзия“…
опитвам се да го гледам умно, както той гледа бат бойко, а той:
– не бе, не че нещо, давила го казва…
викам
– а-а-а-а…
та почвам редовно, тук ще стане медия, малко по-редовно, по-кратичко, щото дългото ви уморява, а краткото като заситни далеч ще стигне…
щото трябва да започнем „силно“ – малко от австралия – една от любимите групи на бате дани
izgora 