значи, не че има нужда, но тъй за принципа викам си, ще се обадя…
после, мързел, и пак си викам – остави…
на 12 имаше Планетарен празник /Деня на Торо/, повод, пак не се обадих; на село съм, едно цепех дърве, косих, гледам баба на 95 години, която е между световете, и викам давай да не намесвам и … виртуалното
стави, кръст, ментално/общуването с баба/, нЕма нужда…
взех да гледам телевизия
и пак се въздържах…
но тая сутрин гледам туй
минах през фейса, скудоумни китки отврат накичени по грухтящи умно-красиви свини
не съм предполагал, че след комунистите, ще се появят „други“, които са си вменили длъжността „говорители на народа“, „отговорници за свободата“ и „пратеници на прогреса“
не знам как „да изразя своето отвращение“ си към тоя /един от многото/, „неспособен на нормална човешка реакция“, всяка негова проява медийно от този момент би било проява на „боязливо и безмислено нахалство“
да ги коментирам е безсмислено, но признавам, че будят желание за Реакция
преди месец пак някъде във фейса някой беше пуснал това
зинах…
и тия устни без гърло призовават
абе, възмутете се бе…
тия боклуци не разбират, че чувството на отвращение към тях, бездарието, чисто естетическата им и етична нечистоплътност, хиперактивната им посредственост е по-силно от всеки повик за възмущение от поведението на един, който с нищо не може да изненада…
и като се чудя как да им тегля една майна без да падам до нивото им си викам
Je Suis Дани Кирилов
ей ма
https://bg.wikipedia.org/wiki/Данаил_Кирилов
дори и този невероятен в недоразумението си екземпляр е за предпочитане пред
изкуфелите диков, кулезич и прочие медийни магистрални труженички
пред тримата капута на протестта – истински френологичен тест на протестъра /капути – щото предпазват всяка сериозна последица при акт на гражданско „недоволство“;ескалирането е просто признак на немощ, като при секса, а не на потенция /
този невероятен Сульо Радев – при който всяко политичско действие е като умножение по Нула / милата Деси с цялата си пи-арска „експертиза“ с билки и баяне се опитва да направи от това дърво свирка, като резултат – дървото става все по-голямо… дърво
този весел прероден момък христо иванов – след него дори дани кирилов като министър на правосъдието не стои не на място… три години и половина спанак – и чудо – като air dancer на плаж излезе с байрак на плажа
за анализаторската /не/мощ на „демократичната“ мислъ по дойче веле, свободна европа, дневник и прочие „острови“ на скудоумието са на нивото на поста на министъро за „спондж боб квадратни гащи“, но без простодушието на дани, защото са за пари; а труда тежи…
младежите…
малката дъщеря отишла да протестира… питам я от село – и тя не знае за какво се бори; калабалък да прави; голямата от немско иска два … „източника“, за да разбере какво става, викам й – не става с два източника, миличко, а не съм сигурен, че и с две години четене ще успееш…
и й цитирам палмерстън за конфликта в шлезвиг-холщайн между германия е дания, как само трима души разбирали издълбоко историята и истински проблема – единият умрял /принц алберт, дойчо, сакс-кобург-гота, съпруга на кралица виктория/, другият полудял – някакъв немски професор ерудит, и палмерстън, но той вече забравил какво било всъщност основаниято на спора…
младите са млади – искат лесно и бързо – и като всички глупаци ще се учат от собствените грешки, а не от тези на бащите си…
туй ми е много любимо, английско, когато човек с пари срещне човек с опит, човека с опита си тръгва с парите, а човека с парите остава с опита…
но то не е универсално… има срещи всякакви
когато човек с пари се срещне с младежи с енергия – младежите с енергия се освобождават от нея, а човека с парите ги умножава по изразходената младежка енергия… когато младежите заплатят живота си /излезнат на платото на съществуването си, на попрището жизнено в средата/ се чудят къде е отишла тази енергия, която толкова добре си спомнят като ентусиазъм…
AIR DANCER…
нищо…
свирка… /но на такова дърво като сулю радев, обидно е…/
вечна приказка…
Je Suis Дани Кирилов
CIRCUS 1968/2020