като всичко и туй уж е ясно но за да стане по-ясно расте и още като хрумка пораства толкоз дълго че иска време тъй все чакам да се събера за да се изложа и отлагам щото трябва време а повод за разсейване дреме отвсякъде и си остава намислено и не изложено а не искам да е на части щото се разпилява разпада губи се цялост структура и общия замисъл изчезва в подробностите коите уж все важни а само скриват уж ясното в началото и затуй стои празно все едно няма какво
накратко
маклуън казва “медията е съобщението”
това не е сложно, съдържанието не е важно, това през/чрез което го възприемате е по-важно, то е много по определящо за мисленето ви, отколкото това което поемате през/чрез него….
виртуалното е илюзия, и като такова отрова; да търся и да намирам вътре, е все едно да търся лекарство в нещо което е отровно /ако ви е много силно, че не е безопасно, че има висока цена, и т.н./
съобщението е, че е … медия
макар и да не е сложно, трудно се разбира, но кой разбрал – разбрал
малко хора мислят, но всички искат да имат мнение
джордж бъркли /шопенхауер го цитира в “светът като воля и представа”/
навсякъде около нас е бъкано от мнения, които са продукт на хора, които имат задушаваща нужда да се изкажат без да имат какво
/на едни им иде отвътре, на други просто за навън, не знаят друг начин да задовалят крастата си да бъдат забелязани или да влияят /суета или амбиция//
и какво правят – препредават
живеем в свят без корени, свят без небе, свят от нищо незакрепени празности, които резонират според случайни и малоумни повеи на без-мислие, които ги карат да се чувстват за момент … изпълнени
има едни изроди, които експлоатират като инструменализират и операционизират тази кухост за свои нужди, като произвеждат “сигнали” за резоньорите, които ги препредават с чувство на … изпълненост
фейса е еманация /или миазмата/ на това резоньорство
/ стига малко да го наблюдаваш за да отличиш, кухите от платените
поръчващите там ги няма…/
понякога сутрин, хвана пресконференцията за вируса по радиото – “медията е съобщението” – статистиката е Нищо, бивам омъглен веднага от нереално култивираната дебилност на “журналистическата общност”…
такава манифестация на скудоумие в търсене на … “съдържание”
“медиите” са в такъв окончателен и безусловен фалит на смисъла, че няма какво да се говори…
толкова откровено прозрачни в проституиращата си природа на ретланслатори на поръчки за създаване на настроение, че все едно публичен дом е обявил ден на отворените врати на работното място…
нивото е такова, че крачката с която алгоритми ще праскат измислени “новини”, вместо тъпи пачи-репортерки, ще мине незабелязано… не заради развитието на AI, а заради падането на IQ на популацията
фалита на експертността без да е новина, е черешката на тортата…
туй не е само е нас, ами повсеместно…
такъв цирк и безпомощност в борбата на експертни мнения, че обслужващият пропаганден контингент стана кривоглед;
специалист – казва маклуън – е този, който никога не допуска малки пропуски, по пътя към голямата грешка.
няма пропуск, който специалистите, в цялото си многообразие, да не направиха, по пътя на всички възможни грешки…
удивително е, че с кризата на либерализма, бъдещите безработни социални, медийни и прочие “безхаберници” избраха да отстояват … “експертността” си, като основание за внимание и препитание
ние живеем в едно изключително болно време…
има един вирус… който от дълго време разяжжда тъканта на битието, но никой не го забелязва, защото “сетивото” за това е атрофирало…
от както съществува човек – той живее с 6 посоки – 4 по хоризонта, и 2 по вертикала…
от много време европа губи Вертикала, тя живее само в хоризонтала, това освобождава много енергия, но няма никакъв Смисъл, тя го изгубила…
от няколко десетилетия тази загуба е Абсолютна, хората са загубили дори интуиция за нея;
без нея човек е добитък, животно, разликата между човека е маймуната не е в труда, а Идеята за Бог…
европейците без Бог, се опитват за запълват туй което дори не осъзнават че им липсва с … абсурдни ерзаци
това което наблюдаваме днес е един абсурд – медиите отразяват и ни запознават с епидемията със статистика…
няколко снимки с чували е всичко което кибиците виждат от “фронтовата линия”, придружено от числа и таблици…
това което се пропука тези дни е Табуто за Смъртта, тя спря да бъде инцидент за съзнанието, а се превърна в осезаем факт за популацията…
това Табу пази “цивилизацията” без Вертикал от проблематизиране, от съзнаване на Пустата Празност на Нищостта й, инак опакована цветно и лъскаво…
влизаш и гледаш новите данни https://www.worldometers.info/coronavirus/
таблици, графики, числа, съотношениея….
Сравняваш
КАКВО
това са смърти бе – не са – чували в колони камиони за крематориуми
Същественото е неуловимо от Числото
туй долу са две “илюстрации”
има и на български, но е кратко, а този е незаобиколим и в историята, и в литература, и в порнографията – Първият Журналист – необразован, нагъл, извратлив, амбициозен, събрал всичко важно за тази професия, която се родее само с проституцията; като видя надут журналист, все едно виждам горда проститутка, оная проституира с тялото си, тоя с мнението си, и двамата са много влиятелни ви … средата си
https://en.wikipedia.org/wiki/Pietro_Aretino
/това е от 2012 г, утре мога да пусна цялото за да го има
пускам го щото лафа на дедото шоп комунист е есенция от вековната мъдрост, която осветява всеки инфлуенсър във виртуалното /
туй лято, бяхме с него на едно гости, и дядо доволен обобщи посрещането „без претенции”…
после в колата разказа „историята”…
имало един шоп от трънско…
ятак ли бил, какъв точно не се разказва…
но дошъл „9-ти” и „неговите” взели властта…
- искаш ли да те направим директор?
- нечем…
- искаш ли да те направим кмет?
- нечем…
- искаш ли някакъв началник да станеш?
- не сакам…
- е сега, а какво искаш?
- нечу, ма’ану да онодим…
демек, махна да търси, кусури да намира…
просто е гениално…
няма по-идеална работа от тая махна да тражиш, кусури да намираш, даже в лафа на тоя дедо глагола е още по готин търси „нечу”(нещо) де да „оноди”…
експертният „бизнес” у нас след „10-ти” е точно сбъдната мечта на шопа след „9-ти”…
„нечу, ма’ану да оноди…”
(тая работа е много сладка, щото поради естеството си, нЕма как да те „онодят”, щото си абсолютно безотговорен, поради това, че за нищо не отговаряш, а само си мандахерцаш из медиите експертното „мнение”…)
и щото на „експертите”, толкоз им е „експертното”, няма кой да им плати да „онодят” в кусури други, а други им плащат да „онодят” в тая „сладка” приказка без край и без правила свои, доколкото българите им са „свои”. Не мисля че за комунистите след „9-ти” „българи” е значело нещо различно от това на „експертите” след „10-ти”, това е една безлична селска популация подлежаща на модернизация…
и ако комунистите се провалиха в опита си, „модерните експерти” почти са успели…
да я заличат…
( да заличиш – ще рече да лишиш от лице, от отличимост, да изчезне като видно и определено…)
izgora 