*
вчера немците признаха гей браковете…
http://www.dnevnik.bg/sviat/2017/06/30/2998648_germanskite_deputati_prieha_gei_brakovete_merkel/
не че има новина, беше въпрос на време, но е забележително как технологично и процедурно го изпраскаха за нула време…
„публиката” не реагира – в медиите „разказват” как „социологическите проучвания” показвали голямо обществено одобрение за брака между еднополови…
във франция имаше това…
и въпреки него го прокараха
в италия през годините имаше много подобни на това…
https://www.youtube.com/watch?v=f5zSg3ECA9M
и пак мина…
но поне се чу, че има и други…
/един руснак, комунист, преди години в нета гледах, който разказваше, как с отбраната на „белия дом”/парламента/ през 1993 е измила срама им, щото не са си отишли без бой…
https://www.youtube.com/watch?v=SePD30PFdHU
немците са най-примерните и дисциплинирани граждани на света, които приемат всичко най-правилно стига да е по процедура…
*
често минавам през славейков да си търся стари книжки…
„синхронността” си прави често майтапи – щото в един ден си намерих „молтке” на фон назо, и „мария терезия” на карл чупик, и ги четох „заедно” – ако ги „срещнете” не пропускайте…
геният на молтке /разказан от ентусиазиран немец/ как стратегически движи квадратчета и правоъгълничета по карта в щаба до предходния му гений фридрих велики /разказан от австриец, очевидно преди аншлуса/ обикалящ като муха без глава бойните полета в стратегически надцаквания с посредствени и флегматични военачалници турени според титли и прослужено време…
уникален момент е да видиш как старото, улегналото, консервативното, благородното седи и се чуди как е възможно да се пръкне такова „варварско” и „свободолюбиво” нещо на трон… и в обясненията си стига до… бабата – Елеонора Демие д`Олбройз https://en.wikipedia.org/wiki/%C3%89l%C3%A9onore_Desmier_d%27Olbreuse
„която в средата на седемнадесети век е спадала към най-известните куртизантки на Венеция. Тя е дошла във Венеция като съпруга на камериер и се сближила с изящното общество. Там се запознала с херцог Георг Вилхелм от Брауншвайг Целе, който заради нея се отказал от престола в полза на своя брат. Като съпруга е родила на херцога дъщеря София Доротея, по-късно съпруга на Георг Людвиг от Хановер, който като Жорж I /Джордж I/ възседнал английския престол. Тази кралица, която никога не е стъпила на земята на своето кралство, е известна по своя любовен роман с граф Кьонингсмарк и по своето продължително затворничество в двореца Алден. От тази нещастница произлиза кралица София Доротея, Фридриховата Майка. Той и е трети син….” /Чупик с.22/ и т.н и т.н. австрийски злословия…
има уникални „хабсбургски” прозрения…
„Империята на Мария Терезия се противопоставя на тази коалиция на мефистофелска интелигентност и развратна покорност. Фридрихова Прусия остава чужд, опасен елемент в кръга на Европа дори тогава, когато Наполеон разрушава Фридриховото дело. В тъй наречените освободителни войни пруският дух отново оживява и той осъществява намерението си, когато възобновителните на пруската войска успяват да изтикат от Германия Хабсбургския дом. Прусия започва анексирането на Германия от войната в 1866 година, а го довършва напълно през 1871 година. Очакването, че в новия „Райх” пруският дух ще се измени и, според стопанското положение, ще се ориентира към Европа, към света, не се оправдава; основните принципи са по-твърди, отколкото стопанските искания и програми. Веднага след възстановяването на Райха, един човек, Нитше, предрича, че дори голямата държава няма да направи пруската душа по-свободна и по-мъжествена. Той написва следното: „В чиято душа робският императив: „налага ти се да коленичиш и ти ще коленичиш!” налага на човека да превие врат против волята си пред онези, които заповядват, дори пред техните външни знаци, почетните титли и отличия, той в голямата държава ще превие още по-дълбоко шията си пред големия господар, ще целува праха още по-смирено, отколкото пред малкия.”
Да тази нужда за подчиненост остава все така силна, щото се превръща в немски „инстинкт”. Немците много леко отърсят от себе си традиционното съдържание на своята нужда за обожаване, щом се появи един нов човек, който ще може да ги увлече в още по-голяма покорност. Те отстраняват старите образи, пред които са коленичели, своите владетели и Фридриховия Хохенцолернски дом, с удоволствие се отказват от тази патриотична галерия, щом се един, който умее да ги принуди да се прекланят по-дълбоко, отколкото са ги принуждавали владетелите и Хохенцолерните. Пруска Германия дамо в един момент става несигурна: когато й се удава възможност да стане свободна. След няколко стъпки по новия път, пламва старата жажда към покорност с най-елементарната сила на естествен инстинкт: „Не искам да бъда свободен, искам да се прекланям; дайте ми господар!” В това положение немците приличат на едно явление от тяхната романтична история, Гаспар Хаузер, онова нещастно подхвърлено дете, което са държали в тъмница през целия живот, а след това изведнъж го пущат на свобода: но то започва да се лута и да плаче за тъмницата.” /Чупик с.368-370/
да четеш туй заедно /по съвпадък/ с края на „молтке” на фон назо за последните дни на гения – с описаната народна любов и признание, е страхотен емоционален гъдел и историческо откровение…
чупек /с.370/ „От империята на Мария Терезия, която е устроена по съвсем друг начин, остава старата имперска столица Виена, и незначителна част от бившите Хабсбургски владения. Пруският дух се стреми фанатично към това, да изкорени и потъпче този този чужд зачатък в организма на немския свят, да изличи неговите особености. Това упорство крие в себе си една дълбока мисъл. Това е последната глава на борбата, която започва преди 180 години Фридрих с фалангата покорници, това е борбата на северния плебейски дух срещу южняшко-благородническата култура.”
има двама австрийци, които обожавам, Музил и томас бернхард, Музил е просто Един сам по себе си, „изличаване” на бернхард е гениална… но това са наистина хора, които като ги четеш, разбираш че единствено чакат да си отидат…
целият им свят е хлъзгав, героите няма за какво да се хванат, дори да се докопаш за нещо – то ти се изплъзва, това свят лишен от „триене”… няма за какво да се уловиш… просто се плъзгаш, плъзгаш… дългооо, колкото ти е писано… в нищото…
австрийци без империя…
но Музил и бертхолд са писатели, те… разказват
от австрийските благордници се раждат най-добрите слуги след края на империята; прикривайки маразма зад всеобща любов, и разочарованието от „загубата” зад борба за мир, чертаят по стар навик „картинки” и „планове” за нова „тяхна” империя, колко ще е „тяхна” е друг въпрос… но те определено са „обидени” на местната популация за неразбирането и неприемането им и си мислят, че ако я подменят с негърска и арабска – ще получат нужното признание и уважение / или най-малко ще накажат „неблагодарните”/ … туй последното е за паневропеизма и куденхов-калерги /писал съм и по-долу и … по-преди
https://en.wikipedia.org/wiki/Pan-European_identity /
*
последната седмица страшно се прекарах – щото някъде слушах някакви да спорят, и хвалеха стиглиц, един даже го нарече гениален, и си викам може нещо да съм пропуснал; аз публични финанси по неговия учебник съм учил – и беше учебник, като учебник – като не знаеш нещо –от всеки можеш нещо да научиш, но после му четох статии и мнения попаднали от тук и там, и изобщо не ми прави някакво впечатление… та се вързах отидох и се изръсих с 60 и кусур лева за две книги да неравеството
баси публицистиката , баси нивото, рядко мога да се хвана да прочета долкоз страници и толкоз малко неща да науча, става думи дори че няма факти…
1% срещу 99% – е и… всичко е на нивото на това където е публикувано http://www.vanityfair.com/
http://www.vanityfair.com/contributor/joseph-e-stiglitz
стиглиц пише във ванити фейр, пол кругман пише в ню йорк таймс – всички медии са в ръцете на 1я% – но те са загрижени и водачи на 99те% от тези „високи трибуни“- бухахаха
ако стиглиц и кругман са лявото, а уйлям кристъл и подгорец са дясното, на човек не му остава нищо друго освен да се изстреля отсреща като реакционер
дето вика давила – реакционера не е по-надясно от левите – той е срещу /левите и техните десни/
оня ден ми попадна линк – гледах го 5 минути и само си мисля, баси и на тези не им е лесно – как ли се оправят, сред всичко това – къде участвам и колко от него беше мое…
http://nosikot.livejournal.com/4032091.html
след туй стигнах до коментарите – беше един единствен – това е „брехня” в нито една схема нямало блекрок и вангард – тези руснаци могат да убият комар със слон, не може да се отрече че коментара е в десятката
https://en.wikipedia.org/wiki/BlackRock
https://en.wikipedia.org/wiki/The_Vanguard_Group
едните управляват активи за над 5 трилиона, другите за 4 трилиона… и ги няма
джеймс рикардс в една от книгите си сравнява с блекрок с 5те трилиона активи с БВП на германия от 3 трилиона… и пак разказва как правителството им налага юздите… демек властта е другаде / на всеки остава сам да си избира накого да вярва/
/пак ще препоръчам адам къртис –
http://www.bbc.co.uk/blogs/adamcurtis/entries/78691781-c9b7-30a0-9a0a-3ff76e8bfe58
където се „разказва” за блекрок и техния аладин
има също и в HyperNormalisation
*
инак от два дни слушам една книжка – не мога да я намеря във формат удобен за четене, и я свалих в аудио файл от руторент, и се забавлявам истински…
не че няма глупости, не че не са руснаци – по принцип хазин ми е омръзнал, единствено с демура се съревнова на кой прогнозата първа ще се спука, но продължава да е „регулярен” и да ги „актуализира”, но книгата има уникални моменти /пак казвам има и страшни глупости, но горещо препоръчвам, щото съм сигурен че всеки ще си открие нещо, дето не му е дошло до акъла, а пък е … очевидно/
може и повече да се пише по нея – но туй е само препоръка – 29 часа да слушаш книга не е занятие за всеки
хазин – щеглов Лестница в небо. Диалоги о власти, карьере и мировой элите
http://www.ozon.ru/context/detail/id/136154461/
*
книгата на хазин е за Властта – аз от нея нищо не разбирам, щото очевидно нямам интуиция аз нея…
не мога нито да познавам, нито да я чувствам – щото съм се заровил в себе си, а вътре срещам само моя си обърканост, тъй че преди да се изясня сам със себе си, с другите отвън не мога да се занимавам
нямам съмнение че хората с „истинска” Власт или са социопати, или психопати, не може да се вземат решения и да се прилагат, ако наистина чувстваш, или те е грижа за „обекта” на решенията и действията ти…
трябва нещо много силно да потиска емпатичното, което според мен е изначално присъщо на всеки, съпреживяване… има хирурзи които не могат да оперират роднини, предполагам поради нещо аналогично…
та, много, обясняват хората с и във властта с някакви особени способности, нагласи и специална „воля за власт”…
не го разбирам…
аз си обяснявам всичко с „въображение”
и мисля, че има хора с „нормално” и хора с „корумпирано” въображение…
хората във властта са с особено и по особен начин „корумпирано” въображение…
имам един пример, който като всичко гръцко е като че нарочно измислен като за илюстрация…
става дума за павзаний – спартанския военноначалник, победителя при платея…
самата битка при платея не е някакъв особен шедьовър на стратегическата и тактическа мисъл – а една случайна, хаотична, иди ми – доди ми баталия от грешки, но с важни исторически последици…
историята която искам да разкажа започва с един обед след битката, разказан при херодот
Разказват, че се случило също и следното. Като бягал от Елада, Ксеркс оставил на Мардониос цялата си покъщнина. Гледайки позлатените и посребрени наредби и шарените завеси, Паусаниас заповядал на хлебарите и готвачите да приготвят същия обяд, какъвто приготвяли за Мардониос. Когато изпълнили заповедта му, Паусаниас вперил очи в златните и сребърните богато застлани ложета и маси, великолепната подредба за обеда и слисан от всички тия струпани богатства, заповядал на слугите си на смях да приготвят спартански обед. Разликата се оказала огромна и Паусаниас посочил към двата подредени обеда и им рекъл: „Мъже елини, събрах ви заради следното. Имах желание да ви покажа безумието на вожда на медийците, който въпреки че има всичко това, дойде да ограби нас, които живеем така бедно.” Това разправят, че рекъл Паузаниас на елинските военачалници.
Херодот История /част втора/ /IX.82/
Наука и изкуство С`1990 с.302
същият този очевидно мъдър военачалник скоро след това прави нещо „неразбираемо”, ако се абстрахираме от властта и нейната особена логика, предава своите на същите онези които е победил…
що…
явно щото иска власт – която „неговите” не му дават…
за някой туй ще е проява на „волята му власт”, за мен е просто „корупция” на въображението му, ще му се да яде като персийски цар, а не като прост спартанец, ще му се блясъка и медийските одежди, а не простотата на спартанския ред – в туй желание нема воля, тя следва – в нея има една развала…
/ това обяснение е смешно и жалко за тези, които разбират от Властта, щото нейната природа е да бъде цел сама за себе си – но толкоз разбирам…/
изумителното е – че тази история която започва от една проста спартанска трапеза някъде в беотия, и „корумпиране” на въображението на един спартанец, завършва в спарта в един храм, където същия е зазидан и … умира от глад…
128 Тогава и атиняните от своя страна поискали от лакедемонците да извършат очищение на светотатството в Тенар. Някога лакедемонците изгонили от светилището на Посейдон в Тенар група молещи се за закрила илоти, а като ги извели, ги избили. За това си деяние самите лакедемонци смятали, че Лакедемон бил сполетян от голямо земетресение. Атиняните настоявали също лакедемонците да се очистят и от светотатството си към Атина Халкиойкос. А случаят бил такъв: когато най-напред лакедемонецът Павсаний бил отзован от спартанците от длъжността му главнокомандуващ войските в Хелеспонта и бил съден от тях, той бил оправдан. Но понеже градът не го изпратил обратно, той по свой почин взел една хермионска триера и без разрешението на лакедемонците се озовал в Хелеспонта, уж за да участвува в елинската война, а всъщност за да води преговори с персийския цар, каквито водел и по време на първото си пребиваване, защото жадувал да властвува над Елада. Начало на тези си връзки той поставил с една своя услуга към царя. След оттеглянето си от Кипър по време на първия си престой на Хелеспонта Павсаний превзел Бизантион. Града владеели персите, а между тях имало и някои близки и роднини на царя, които той (Павсаний) взел в плен. Тогава Павсаний тайно от другите съюзници изпратил на царя заловените пленници, а според неговите думи те били избягали. Тези сплетни той вършел с помощта на еретриеца Гонгил, комуто поверил и Византион, и пленниците. По Гонгил той изпратил и писмо до персийския цар. Както по-късно се разбрало, в него било написано следното: «Аз Павсаний, върховен ръководител на Лакедемон, от желание да ти услужа ти изпращам тия хора, които са заловени във време на сражение, и ти предлагам, ако си съгласен, да се оженя за твоята дъщеря и да подчиня на твоята власт Лакедемон и останалата Елада. Вярвам, че като се споразумея с тебе, ще мога да постигна това. Ако ти си съгласен с някое от моите предложения, изпрати на брега на морето доверен човек, чрез когото в бъдеще да водя преговори».
129 Така гласяло написаното. Ксеркс бил очарован от писмото и изпратил на морския бряг Артабаз, син на Фарнак, и му наредил да вземе мястото на Мегабат, който дотогава управлявал сатрапията Даскилатида, и да поеме нейното ръководство. Възложил му също да изпрати веднага до Павсаний в Бизантион писмо-отговор, за да покаже царския печат и да изпълнява добре и вярно всичко, каквото Павсаний би му възложил, което да засяга интересите на царя. Артабаз пристигнал на местоназначението си, изпълнил всичко, което царят му бил поръчал, и изпратил писмо. Отговорът гласял: „От цар Ксеркс до Павсаний. Що се касае до хората, които ти имаш и ми ги изпрати през морето от Бизантион, нази твоя заслуга ще остане записана завинаги в моя дом. Също и предложенията, които ми правиш, ми допадат. И нито денят, нито нощта трябва да ти са пречка да вършиш това, което ми обещаваш. Тебе не трябва да те възпират нито разноските на злато и сребро, нито нуждата от много войска, ако някъде се яви. Заедно с Артабаз, благороден мъж, когото изпращам при тебе, извършвай смело и моите, и твоите дела така, както би било най-добре и най-изгодно и за двама ни.”
130 Павсаний, който и по-рано се ползувал с голяма почит между елините заради командването при Платея, сега след като получил това писмо, се възгордял още повече. Той вече не бил в състояние да живее по възприетия начин, напуснал Бизантион, облечен в персийски одежди, и пътувал през Тракия, съпровождан от персийски и египетски копиеносци. Той се хранел с персийски ястия и изобщо не можел да прикрива намеренията си и със своите незначителни постъпки давал предварително да се разбере какви по-значителни работи възнамерява да извърши по-късно. Той станал недостъпен и спрямо всички с толкова нетърпима раздразнителност, че никой не можел да се яви пред него. Затова именно до голяма степен съюзниците преминали на страната на атиняните.
…
…
134 Ефорите се оттеглили. И понеже знаели вече всичко точно, решили да арестуват Павсаний в града. Разказва се, че той щял да бъде заловен още на пътя, но Павсаний по израза на лицето на един от ефорите, който се приближил към него незабелязано от останалите му дал знак. Тогава Павсаний се насочил бегом към храма на Атина Халкиойкос и изпреварил ефорите, а и теменосът бил наблизо. За да не бъде изложен на несгоди под открито небе, той влязъл в една малка постройка до храма и се спотаил. При преследването му ефорите малко закъснели. Обаче след това, като се уверили, че Павсаний е вътре, те свалили покрива и вратата на постройката и го затворили вътре, като зазидали изхода, настанили се отвън и по този начин го принудили да се предаде от глад. Когато забелязали, че в къщичката той е вече близо до смъртта, ефорите го извели от светилището още жив, но той щом излязъл, веднага издъхнал. М началото смятали да го хвърлят в Кеада, където хвърлят и другите престъпници, но след това решили да го погребат някъде наблизо. По-късно обаче богът на в Делфи посъветвал лакедемонците, посредством един оракул, да преместят гроба му на мястото където бил умрял – и той и досега се намира на площада до храма, както гласи и надгробния надпис . и и понеже извършеното от тях било светотатство – да посветят на Атина Халкиойкос две тела, вместо едн. Тогава лакедемонците направили и посветили на богинята две медни статуи, за да откупят Павсаний.
Тукидид История на Пелопонеската война
Наука и изкуство С`1979
с. 86/90 /I. 128-135/
историята при диодор кн. XI. 44-45 / диодор за ефект прибавя и майката носеща кирпич/
http://ancientrome.ru/antlitr/t.htm?a=1454011000
при корнелий непот
http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/anticni/Nepot/04_Pavzanii.htm
тая история обяснява защо спарта е издържала толкоз в пелопонеската война – започнала е здрава… на който му се корумпира въображението го … лекуват
когато се наредят няколко с „корумпирани въображения” без съответната … отплата – се раждат нови „success stories ” и въображението масово се корумпира – появява са „напредъка“ и „прогреса“ в нравите, и … „мечтата за по-добър живот“ – и силата изтича, докато всички масово задоволяват болното си въображение…
накрая чакат варварите да ги освободят от теглото да задоволяват болния си вкус…
*
ако се върнем горе в началото може би ще забележите, че пропуснах острова – там също нЕма протести срещу гейбраковете /или поне не бяха отразени/ – това е повече от естествено – щото при тях нещата са плавни – започват и се развиват в един забележителен постъпателен консенсуален порядък…
резултата, разбира се, не е по-различен – но някак няма драма, няма шум, „консервативна в стъпките си модернизация”, изобщо цивилизация…
имаше навремето един хит
певецът се казва pete burns и миналата година се спомина на 59, преди това се преобразувал в това
той не се е превърнал веднага в туй което е станал накрая – а на малки стъпки се е развивал и еволюирал…
въображението е творило своето…
да ви кажа, без да се обиждате – европейската демокрация ми мяза по нещо на pete burns…
преди няколко месеца пак по съвпадък /синхронност/ четох едновременно две книжки
първата я бях чел на руски, но на киндел, а там се претупва – та взех си я на български и пак я прочетох Тило Сарацин – Германия се самоунищожава
по същото време излезе четвъртата индустриална революция на клаус шваб
https://www.book.store.bg/p189039/chetvyrtata-industrialna-revoliucia-klaus-shvab.html
със „забележителния” предговор на еврокомисар кристалина георгиева /какъв забележителен пенкелер, къде се загуби тая хубава жена напоследък не знам; преди като беше в световната банка – по едно време без да сме я чували – стана политика с най-високия рейтинг; сега пак е там, но още не са решили и не са я турили пак начело…/
инак книгата на шваб е забележителна боза – но боза от „голяма работа”, колко „голяма работа” е шваб съдим по това, колко „големи работи” събира в давос… и можем да си мислим че са много „големи работи”, докато не прочетем какво са написали…
самата книга съдържа „23 промени” изброени, прошнуровани и прономеровани…
книгата завършва с 23тата промяна Невротехнологии – последните две изречения от книгата са
Програмата Restoring Active Memory – RAM (възстановяване на активната памет) на DAPRA е предвестник на възстановяването и подобряването на паметта.
Симптоми на депресия при мишки могат да се излекуват чрез изкуствено реактивиране на спомени от щастливи моменти, както твърдят специалисти по невротехнологии от Масачузетския технологичен институт. /с.228/
/другите промени макар и не така оптимистични са подобни/
КРАЙ
разбирате ли колко „щастливи” хоризонти се откриват пред човечеството – вземаш депресирания европеец – туриш му два кабела на тиквата, натиснеш копчето – реактивираш му „щастлив спомен” и ей ти го щастлив, оптимист, готов да гласува за светлото бъдеще на светлите спомени…
има два избора
или виждаш нещата като сарацин – и мислиш това което имаш – германия, австрия, италия, франция, България… като се опитваш да пазиш каквото е останало, без особен изглед за какъвто и да е успех…
или вярваш в глупостите на веселия елит, който се събира по върховете, да си приказва глупости как ще направи добитъка от низините щастлив с техника и … върнати спомени…
така стигаме до „24тата“ промяна, която в давос не се обсъжда…
смяната на елита – не нашият, щото той е компрадорски, той ще служи на който началник му сложиш /който го е сложил/ – а на онзи от неразчитаемите схеми…
а не знам начин как може да събори или смени – демек промяна непонятна
затуй мисленето за политика е безсмислено, това което наблюдаваме по телевизията е
izgora 