един от най-великите цитати в историята е този…
Но от това, че Микена е бил малък град и че всеки от тогавашните градове сега би ни се струвал незаслужаващ внимание, никой не трябва,използувайки това за сигурно доказателство, да вярва, че походът не е бил толкова голям, както разказват поетите и ни го съобщава преданието. Ако предположим, че сегашният град на лакедемонците би бил разрушен и че от него са останали само храмовете и основите на сградите, то аз мисля, че след като мине много време, у потомците ни би се породило голямо съмнение, че могъществото на лакедемонците отговаря на славата им; и в същност владеят две пети от Пелопонес и стоят начело на всичките му жители и на много съюзници вън от него. И все пак градът им би изглеждал незначителен, защото нито кварталите му са слети в едно, нито има скъпи храмове и постройки, а по стария обичай на Елада се състои от отделни селища. Ако ли обаче същата участ изпитат атиняните, то по външен вид, на града могъществото им би изглеждало двойно по-голямо., отколкото е в действителност. Ето защо не трябва да се вярва и да се гледа не толкова на външния вид на градовете, колкото на тяхната мощ и да се смята, че походът срещу Троя, ако и да отстъпва на сегашните събития, е бил най-големият от всички преди него, ако, разбира се, и в този случай, можем да вярваме на произведението на Омир, който като поет естествено го е преувеличил и разкрасил. …
Тукидит История на Пелопонеската война /I.10/
Наука и изкуство С`1979 с. 31
да е велик, велик… колко да е велик…
ама на него аз отлепих – какво е историята… границите на нашето знание/незнание и безкрайността на въображението ни…
тукидит това го пише в пика на мощта на спарта и пак като си въобрази бъдещия залюпен кибик, разбира, че на оня ще му е трудно да оцени мощта по материалните й остатъци…
щото Мощта е следствие не на материалното, а на Духа, и има малко общо с това което ще остане като материална следа, след като Духа вече няма да го има…
аз инак съм влюбен в полибий, който като го започнах бях лишен, поради произхода си, от всякакъв „хоризонт на очакванията” и бях хванат напълно неподготвен – при него също има един гениален момент – но той все пак е прозрение на победител при съзерцание на чуждия крах, и е само упражнение по аналогия…
“Славен миг е това, о, Полибий! Но се боя от прозрението, че някой ден ще бъде произнесена същата присъда и над моето собствено отечество.”
Полибий т.3 Всеобща история с.392-394
кн.XXXVIII – V. Падането на Картаген
https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/15/pgh38/
като видите горе оня ресторант в „оркестър без име” Дух няма, и Мощ няма, но има илюзии, наивност, има някакъв живот…
дребнав, смешен, жалък, но … живот
днес такива ресторанти няма – те бяха такива бараки и такава мизерия, че следи не са оставили, може би само бетонната плоча още стои…
ако я видите днес – никога не може да предположите, колко страсти и илюзии са изживени на нея, и колко глупости и проникновения споделени…
днес Духът е … трансцедентен /като Бог, отвъд опита е…/
някой дори по някакъв свръхестествен начин да се е сдобил с него, си трае, за да не го изгуби или се крие, за да не го … преследват
но вече и илюзии и наивност няма…
дори у децата не могат да се открият, удавени в желания от корумпираното си въображение, форматирано от реклами и игри, бързат да пораснат, а като гледам около мен вече и възрастни още не са успели да пораснат…
туй ще е от бързината…
тъй и Живот няма…
щото той може само да тече – пък всичко е толкоз сухо, че на момента попива – само ако станеш много рано може да си намокриш краката у роса живот, която докато се разсъниш и се изпарила…
тук у сайта има разни опции, които сигурно са много полезни за някой, но аз не знам за какво могат да служат; тоя формат го избрах, щото моят Приятел каза, че е най-доброто…
та открих че има статистика – показва колко хора са влезли всеки ден, и какво са прочели…
преди, в старата изгора, един приятел като гледа че все стоят двама-трима анонимни гости и вярваше „че се чете” – а туй бях ботове… вярата му беше сладка
за пример – последното дето е пуснато тук 61. е видяно от 6 кибика /ако изобщо е четено/, а половината постове са с 2 или 3 прегледа…
това разбира се, няма никакво значение, щото както се знае – същественото число не го лови…
/дъщеря ми бачка с „big data”, анализира там нещо си, при рикардс открих /той го цитира/ закона на Гудхарт https://en.wikipedia.org/wiki/Goodhart%27s_law и пък покрай него критиката на Лукас – https://en.wikipedia.org/wiki/Lucas_critique изпращам й ги да ги види, не ги знаеше – коментара й беше – само шефовете да ни ги научат, че ще остана без работа… /
izgora 