- сигурно е било 1981 или 1982 нова година, ученически купон… на село се събирахме у някави „учрежденски” клубчета, дето някоя майка или татко успяваше да уреди… битката беше за уредбата, кой ще пуска музиката… всеки носеше някакви касети…
един /кичо кура/ донесъл „оригинална” касета на куин, аз припаднах… беше The Game / с обложка на News of the World, онази с робота, сръбско менте, но за мен си беше чист оригинал – примолих се и я държах в къщи 3 месеца, като я слушам винаги ми е новогодишно; по-късно установих че песните нещо не съответстват на списъка в касетката, но проблема бях сигурен че е в мен, щото Save me продължавам да я пея като „Стели, Стели” – така я чувам, и си мислих че се пее за някоя английска Стела
„играта на любовта” не я разбирах, „свободният” свят беше толкова далечен че пристигаше като „оригинален” под формата на югославски ментета…
1988 имах едно гадже което слушаше куин, между другото каза, че фреди май бил педал… аз разбира се се изсмях, щото това е абсурд, фреди не можеше да е педал… тя каза, че нямал жена, на което отвърнах, че всеки който няма жена, ако е педал работата става страшна… по никакъв начин не успя да ме убеди – а и тя не беше сигурна…
тогава имах един приятел, учихме заедно за изпити у тях; имаше някакъв чичо в чужбина и много плочи, там се отворих на супертрамп / абсолютно музикално препрограмиране, пусна ли си супертрамп вниманието и паметта ми на момента нараства с минимум 25%/ та той имаше и бронскибийт с джими съмървил, на гърба на обложката на тавата стоеше списък с държавите в които е разрешен хомосексуализма /помня че унгария беше „най-напред“ 12 години/ и ние се смяхме, щото това беше като от колко години е разрешен канибализма… /стоеше още в областта на … „немислимото” по овертън/
хомосексуализма не ми е пречил и не ми се налагало да го търпя, щото и да го е имало, не се е натрапвал… за някой от курса и да сме се чудели дали пък не са, ни е минавало щото какво толкоз да ги мислиш какви са…
2. има една игра бинго… по едно време в началото на демокрацията като пейзан бях изпаднал в лека „зависимост” /туй го бях го разказвал в старата изгора, но не е толкоз интересно…/
туй за което го разказвам тук е, че всяка игра си има собственик, организатор, „мейкър”, който определя правилата и критериите й…
играта събужда страст, истинските „играчи“ са „страстни” участници, затуй потъват и не забелязват „направата”, а вземат всичко като очевидно обективно… и се адаптират, каквито и промени да се правят, стига им само че играят…
а истината често стои пред очите ти…
например като влезеш в бингото има табло и там си пише брой продадени талони на еди каква си цена, колко печели „линия”, колко печели „бинго” и туй то…
и е очевадно че цялата събрана сума се дели 50% бинго, 10% линия, 40% организатор + държава…
значи без да си особен статистик или корифей в теория на вероятностите, трябва да ти е ясно, че каквото се „внесе ” отвън в играта от участниците, 40% на всеки оборот се губи, излиза от играта… щото оборота е много бърз, и оборота на участниците е такъв, много влизат с пари отвън, много излизат без пари навън… и аз понякога съм излизал с пари навън /късмета на начинаещия/ и съм го повтарял на другия ден, но в дългосрочен план няма как да се спечели… същото е казиното, въпреки всички митове, тези които печелят, печелят от будалите, не от казиното…
казиното никога не може да загуби… то така е определило условията, за туй го е организирало, за да печели, и това е повече от естествено – то предполага само едно…
наличието на будали…
играта и нейните организатори могат да бъдат победени единствено с бойкот, спираш да играеш, и печелиш, че не губиш, а онези стоят сами и фалират поради липса на будали…
бума на казина и прочие игри на щастието у нас говори единствено, че будалата е като пънка…
остава страстта да играеш…
интернета предлага хиляди начини с пари и без пари да задоволиш „страстта си”…
нищо не се губи… освен време, демек Живота…
какво му плащаш…
две години играх форджа, кога по-интензивно, кога по-заспало, щото играта е спокойна, стигнах до 8 свята, за да не ми остава време за мислене – това успокоява…
не е интересно – затуй само примера за който го разказвам – в играта завземаш територии, развиваш се с технологии, строиш чудеса, водиш битки с комшии – и това се калкулира в някакъв резултат – преди време „организаторите” хванаха и промениха коефициента на битките и чудесата и резултатите и класирането на някои се промени чувствително… забележително е реакцията на губещите, когато разберат, че това, което са приемали като „обективен” резултат, може да се променя според промяна на критерия….
така можеш да „откриеш”, че играта има „собственик” и той определя „критерия”, а ти си само едно бяло мишле със страст и свободно време… приело условието да си това
/лично аз спечелих от промяната…/
3. тъй се стига до „арбитража”…
в живота доброволно участваме в безброй арбитражи и приемаме решенията на други просто, щото не се замисляме…
от момента в който играете коя да е игра – докато я играете – вие приемате правилата й…
аз съм слаб на шах, не знам кой ги е измислил правилата, но уж не се променят; но отидете на турнир и има съдии и всякакви правила… както покрай веско топалов разбрахме, че трябват дори и за кенефа…
демек дори в шаха има „арбитраж” някой който отсъжда как стоят нещата в крайна сметка…
в живота пък хептен… „арбитража” е навред
смешното е, че залисани в страстта си да живеем или забързани към целта си ние даже не го забелязваме, а го приемаме като нещо уж „обективно”…
в крайна сметка голямото майсторство в „арбитража” е именно това, да се скрие „собственика на играта” толкова високо, че облаците на безкрайните опосредствания да го направят невидим и за по-любопитните, тъй че да приемеш „критерия” или „решенията” като „обективни” и „саморазбиращи се”…
така няма пред кога да протестираш и да се откажеш
/тук е дълго, и за да го прочетете докрай, ще го оставим за друг път…/
4. за да се избавим /което е невъзможно щото по-принцип сме малки, слаби и сами, атомизирани/, или за да участваме поне в някаква степен в „арбитрирането” на „играта” трябва да имаме осъзната „картина на света” + критерии за нейното съдене/мислене/…
и тук е парадокса – ние изначално сме потопени в картина, която ни пронизва и засводява… никога нямаме „прозорец” през който да видим нещата „в действителност”… а с времето нещата дори стават все по безнадежни, щото се удавяме в несъзнателност и навик…
попитайте някой – какво е „свят” – и той ще ви разказва…
и преди години щеше ви разказва – но щеше да ви сочи и неща около него, небе, планината отсреща, реката , двора с дърветата, добитъка и прочие неща които го заобикалят…
днес, той ще ви разказва какво е видял по телевизора или прочел в нета; и щото всеки ден гледа и вижда различно – всеки път ще ви разказва различно…
тъй в рамките на само няколко години той ще ви разкаже за света и хомосексуалните в него по много различен начин, просто щото по телевизията вече го разказват различно…
това си е нещо саморазбиращо се – Светът в който „живеете”, не е този, който обитавате – стаята, ако имате двор, улицата, а това което дават по телевизора…
сутрин като стана гледам /или чакам/ изгрева – късмет, прозореца гледа на изток; като се вдигне достатъчно, пусна телевизора за да видя какво става по света…
по света само глупости стават – или само глупости избират да дават – но с тая картина живея… /нея мога да разкажа, разкажи ми … изгрев/
едни глупаци там глупости разказват, уж обясняват, а само мажат, а инак Света си стои, слънцето си изгрява когато трябва в точното време, и си залязва пак по разписание и нищо не се променя… нищо притеснително
изгрев дават по телевизията само на първи юли от морето и то щото едни са го направили „събитие“ покрай една песен… /все едно на 1 август слънцето не изгрява, поне не го дават по телевизията…/
без да се осъзнае че медията и нейните собственици са най-големите „арбитри” – щото перманентно строят „света” в тиквата на телевизионния бройлер нищо не може да се направи…
то и да се осъзнае – файда никаква – но някак дето се викат е първа „стъпка в правилната посока”…
забележително е да се видят лицата на медийните собственици…
отрезвяващо е кои строят … Света
5. беше в зората на виртуалното ми битие… в някакъв залюпен форум се драчихме с едни, пък се появи един либертарианец и почна да просвещава…
аз тогава либертарианци уважавах, щото така съм си въобразявал за тях…
разбира се, когато човек наметне просвещенската мантия на голямото и най-последно знание доста се олива, но кой не го е правил… покрай този либертарианец почувствах, а после и загрях, че понякога едни говорят не като споделящи някаква идея, а като говорители назначени от Идеята…
та този симпатяга говореше за Свободата като последна инстанция, опитах едно, опитах друго, не подава, бие с чука не спира, освобождава… накрая го помолих следващия път като срещне богинята на Свободата дето го е назначила за неин говорител, да я поздрави от мое име, да предаде поклони и почитания, и да я помоли, ако Тя има да ми предава нещо специално на мен като послание да изпрати друг посланик, щото този не ми дава да вкуся от нейните дарове…
тъй покрай Свободата, разбрах че едни са се назначили за говорители на Европа, на Демокрацията, на Справедливостта, на Равенството, на Братството и прочие, и ревностно пазят „посланическия“ си статус…
и споренето с тях е абсолютно безсмислено – щото те си вярват че Европа, Демокрацията, Справедливостта, Равенството, Братството и прочие говорят чрез тях…
и реших аз сам да си говоря със Свободата, с Европа, с Демокрацията и прочие, а не с техните самоназначили се говорители, пък докъдето стигна и каквото успея да науча …
туй цялото спада към „арбитража” и е свързано с „медиите”, щото през тях тези самоназначили се „говорители“ те учат на свят, критерий и в крайна сметка те … арбитрират, без ти да си давал съгласието си, разбира се, не можеш да им попречиш, но като един свободен демократ европеец можеш да ги отсвириш… също както собственици на бингозала
имаше тук преди няколко месеца референдум, който изобщо не ме интересуваше, щото нещата в тая страна не могат да се поправят с „технически” промени – дали е мажоритарно или пропорционално гласуването нищо съществено не може да промени, какво е субсидията пък хептен, а дали е задължително или не е все тая… щото все едни и същи хора ще гласуват – никой не говори за Добродетели, тая приказка е забранена, щото разговора за Добродетели предполага хора, а не добитък, който се бори за … електронно гласуване
деня преди референдума някакви серсеми политолози толкова много се взели на сериозно, че написали писмо с което да ми обяснят колко е опасно мажоритарното гласуване… брей викам, я да видим колко ли е опасно – и преглътнах отвращението си от оня бездарник дето беше лице на референдума и гласувах срещу политолозите… /държа че гласуването ми беше много по-Разумно, отколкото съвета на пишман политолозите…/
разбира се, както и да гласуваш няма съществена разлика, щото „квантите“ Добродетел в обществото прогресивно намаляват
днес слушах това
http://darikradio.bg/diskusionen-liberalen-klub~185743.html#parent=show
надявам се тримата клоуни в студиото да са добре обезпечени с материално „доволство” от подкрепата на фондация „Фридрих Науман“, за да не е всичко безсмислено, щото като цяло резултата е трагичен, с глупостите които говорят тези могат да убедят само себе си, разбира се, ако са толкова глупави и вярват в това което приказват…
/само да отбележа като допълнение, че в дългосрочен план – няма по-голяма вреда за образа на америка в България от дейността на америка за България/
инак либералите у нас и по света живеят толкова доволен живот и са толкова доволни от себе си, че изобщо не се интересуват от образа си, те са недоволни единствено от това което е извън тях, щото не им отговаря на „картината“ и „теорията“, нашите либерали са като нашите комунисти, просто не случиха на народ….
виж холандските либерали на какъв хубав холандски народ случиха…
корейските комунисти на какъв хубав корейски народ…
нашите просто на нищо – едните цоцат запада, другите цоцат русия, но тук нищо не никне…
не съм садист, не мога да ви насилвам, но изгледайте и това
https://www.facebook.com/bghelsinki/videos/1396966613684706/
аз живея в паралелна вселена с тези екземпляри…
наскоро излезе и едно весело проучване – http://hssfoundation.org/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8/
пак от същите донори
искам само да отбележа, че в момента в България най-силно и най-организирано и официално се използва език на омразата по отношение на русия и антируска пропаганда и то в медии, които точно най-са загрижени за използването на „език на омраза” и „хибридност”, с това не искам да кажа че трябва да спрат, а просто че са лицемерни…
влезте в който и да е фейсбук профил на прогресивен, либерален, про-„европейски” хуманист и демократ и ще видите единствено пропаганда и „език на омраза”, ако не беше путин, наистина трябваше да го измислят /д-р михайлов/, щото иначе нямаше да има какво да си кажат…
покрай горното една мома се опита да каже нещо смислено – но и тя не се е научила, че днес няма кой да чете дълго…
http://glasove.com/categories/skandalyt/news/za-demokraciyata-i-vragovete-na-amerika-za-bylgariya
6. преди два поста пуснах клипове с д-р патерсън – завалията наистина е с единия крак в затвора, и рискува това абсолютно съзнателно
преди време следях и пусках неща за делото на Bill Whatcott
https://en.wikipedia.org/wiki/Bill_Whatcott
в решението на канадския върховен съд беше написано
THE TRUTH IS NO DEFENCE TO A CHARGE OF HATE SPEECH
днес този канадец е емигрирал във филипините…
толкоз…
д-р патерсън върви по неговите стъпки
„езика на омразата” е само оръжие, средство и то в ръцете на новите „либералстващи” комунисти /то е част от арбитража днес на запад/, изгледайте клиповете които качих с него и вижте кой използва „език на омраза” и се замислете имали шанс някой в канада да ги осъди…
путин е плашило, да държат овцете в кошарата
това което идва от Запад си е чиста проба комунизъм, модернизиран и привидно по-кадифен, но същността му е същата…
Историческата възможност за постепенно освобождаване на ограниченията на развитието на инстинктите трябва да се приеме съвсем сериозно, може би тъкмо като историческа необходимост – ако цивилизацията ще се развива към един по-висш стадий на свобода.
с.144
Следователно появата на един нерепресивен принцип на реалността, предвиждащ освобождение на инстинктите, би върнала назад постигнатото от цивилизованата рационалност равнище. Тази регресия ще бъде психична, и социална – тя реактивира по-ранните стадии на егото, които са били задминати в развитието на егото на реалността и ще унищожи обществените институции, в които съществува егото на реалността. От гледна точка на на тези институции освобождаването на инстинктите е връщане към варварството. …
Идеята за непосредствения инстинктивен ред трябва първоначално да бъде изпитана върху „най-непокорния” от инстинктите – сексуалния. Нерепресивният ред е възможен, единствено ако половите инстинкти могат, по силата на своята собствена динамика и при променените екзистенциални и социални условия да породят трайни еротични отношения между зрели индивиди. Трябва да се запитаме дали половите инстинкти след отстраняването на всяка добавъчна репресия могат да развият една „либидална рационалност”, която е не само в съответствие, но и осигурява прогреса към по-висши форми на цивилизована свобода.
С 207- 208
Херберт Маркузе – Ерос и цивилизация
Според Маркузе цялата патология трябва да бъде определена за норма, а цялата норма – за патология. „Едва тогава – пише Маркузе – най-после ще разрушим буржоазното общество“.
има два пътя или адаптиран чипиран бройлер в патологичната „нова нормалност“ или нормален с диагноза в … затвора за каквото там намерят извратеняците
на мен вече не ми пука, аз имам История и си я знам
‘The most effective way to destroy people is to deny and obliterate their own understanding of their history.’
George Orwell
izgora 