54. за педалите… /1/

едно време на село „младежта” се делеше на фенове на пърпъл и ас/дс

аз слушах стоунс…

нямах мерак да просвещавам никой в тях, щото тая работа беше безнадежна;

имаше едно руско списание „колобок”, някои казваха, че пускали вътре хубави групи, хубави, хубави колко да са хубави; списанието вътре беше с едни сини „пластинки”

не съм го следял, но съдба… попадна ми едно със снимка на една група облечена в бяло с дълги коси… бяха куин с дон`т стоп ми нау и джеласи, албума беше джаз и това ми звучеше много… „интелектуално“/ако съм знаял какво е интелектуално тогава/

/другата група която открих на такава „пластинка” беше бедфингер/

никой около мен не беше фен на куин, нямаше как, щото не ги бяха чували… /бяха си само мои, на село станаха известни след 1982/

на село до пазара имаше едно студио в което имаше един единствен техен албум, така се сдобих с „една нощ в операта” и … той ме разби…

/няколко години по-късно трябваше да ходя с влака във варна по студия да си записвам първите албуми, на село никой ги нямаше…/

та пропаднах в тях…

но в мен покрай тях се събуди просвещенски мерак… /илюзия/

имах едно малко сони моно и бях отмъкнал един фотьойл от хола в стаята ми…

имах един приятел на който исках да му открия Музиката, настаних го във фотьойла, да му е удобно, и му пускам това…

той не щя да ЧУЕ, при всичките ми увещания колко е велико ТУЙ

т.е. слуша го, но не можа да се впечатли…

има някакви граници на способностите – често предавайки другиму нещо „мащабно” вътре за нас до него достига като толкова незначително, че той си мисли че му губиш времето с дребнавости…

днес и аз не съм впечатлен толкова, но … какви спомени

туй го разказвам за туй, че насъбирам едни неща, почва да ми писва /то ми е писнало, чак не ми дреме…/, но нямам особен патос за споделяне, щото е безсмислено, което е ясно е ясно за този на който му е ясно, на другите и на фотьойл и със стерео няма да му стане ясно…

цялото това го пускам щото сигурно има нужда от някакво обяснение, но няма какво да му се обяснява…

преди три седмици моят Приятел от някъде изкопа един канадец и аз се разгледах и ми падна ченето, не от това което казва, а от това което го обкръжава…

в главата ми обраства, обраства, аз стрижа, стрижа…

но айде страстната седмица да мине, щото нали… айде светлата седмица да мине, щото дали… след туй ми помина, други чудесии се струпалят и почнах да се чудя за какво да го пускам…

но на четвъртъшните сгляди е голямо недоразумение щото очевидно нищо не мога да обясня, нищо че си е чиста акустика без кухавелка… затуй тук бавно, пък който види

ако се разпищоля, и малкото които надничат тъдява няма да го прочетат, щото е дълго, и ще го оставят за … когато има време, а аз искам да го чуете цялото, щото трябва да се види… и ако може да почувства, разбирането … за който има време