/това е няколко месеца преди предното, края на 2013/
историята на съвременната музиката е история на дрогата; стила се сменя с промяната на актуалната дрога…
от дълго време не бях засядал толкова продължително време на един албум…
толкова ми е… никакъв… точно като настроението ми…
Mystery to Me на Fleetwood Mac http://en.wikipedia.org/wiki/Mystery_to_Me
след напускането на Peter Green и … LSD-то , групата влиза в един период на продължителна трансформация и търсене на нов стил; макар че се появява спорадично още през 60-те Christine McVie http://en.wikipedia.org/wiki/Christine_McVie постепенно взема нещата под контрол…
това не е Fleetwood Mac…
то е нещо друго под фирмата Fleetwood Mac…
днес се помни това в което Christine McVie го е превърнала, Peter Green се „остава” единствено за блус-маняци…
та слушам от седмици Mystery to Me и някак се лекувам с гениалната му посредственост, и гледам да забравя това което съм чувствал преди
http://www.youtube.com/watch?v=oKX2Cwxmcyk
следващото стана прекалено дълго, а не мога да го свърша, щото има много „материал”, който трябва да стоваря…
не мога и да го чета отново, каквото такова
–
ходя на едно друго място от време на време като ми доскучае тук; пуснах едно в една тема, и онези `убавци „скриха” темата…
беше, че Американската Психиатрична Асоциация (АРА) в последната си DSM класифицирала педофилията като „сексуална ориентация”…
даже нямаше да разбера туй, ако богобоязливите вярващи американци ( които по подразбиране са безкрайно изостанали и назадничави селяни) се вдигнали „на крак” и „подсетили” психиатрите да се „сетят” че била „станала грешка”…
http://www.dsm5.org/Documents/13-67-DSM-Correction-103113.pdf
в гуглето коментарите са различни на брой ( според браузъра, техника…)
за мен е очевидно, че „едни хора” стъпват на пътечката, която доведе хомосексуалистите до днешното им положение на особено шумен и натраплив „pride” от себе си; ако този свят продължи да се носи в тази посока, нямам никакво съмнение, че един ден педофилите гордо ще се прайдират по улиците, а аз ще трябва да си призная (сам в себе си), че съм „педофоб”…
( следващото е само подробности под линия… (в скоби)
също така обаче, трябва да призная, че историческите „основания” на педофили и хомосексуалисти са еднакви като доказателствена „тежест”; което не иска да каже, че педофилията е приемлива, а само, че ако търсим в историята основания за нещо си, винаги ще открием…
това което е определящо в нашите убеждения не е историята (която е голяма и всякаква), а предпоставките от които тръгваме;
когато (ако) признаеш и сложиш „изследванията” на Алфред Кинси за „А”-то в разбирането на „сексуалното” – рано или късно трябва да стигнеш до „Я-то” и да признаеш педофилията за „сексуална ориентация”; (а щом „секса” го поставиш на празното в нищото като „опорна точка”, поради липса на друго налично, Кинси ще стане „демиург” на света и „уредбата” му ще следва по … „очевидност”)
пътят е ясен, и многократно трамбован, най-напред е борба за отричане на опасността за обществото, например като се „интерпретира” като „болест” изискваща хуманно отношение, после да се отрече че е „болест”, а накрая като се махне „стигмата” върху нея – да се обяви за „нормална” и „естествена”, и като такава претенция към всеки да е длъжен да я търпи;
в следствие напълно логично всички „педофоби” трябва да бъдат заврени в … щото са задръстени, назадничави, религиозни откачалници, използващи „езика на омразата” спрямо хора с определена „сексуална ориентация”, които не правят нищо лошо, освен да обичат…
( има една книга, която ми отвори очите „Сексуалната ориентация като човешко право” – http://www.book.store.bg/p38057/seksualnata-orientacia-kato-choveshko-pravo-erik-hajnce.html щото я четох в години, в които имах едни „толерантни” илюзии относно туй, дето го живеем, и изобщо времевия хоризонт на случването на „свободите”, бях сварен неподготвен, и в пълен потрес върху какви „дупки” се строи, и с какви простотии се „гради”…
авторът се оказа тридесет и няколко годишен професор гействащ активист, което обясни както нивото, така и патоса на този „труд”…
в следствие загубих някой илюзии, относно „научната” и в частност „правна” основа на подобни „борби” и се почувствах силно освободен и разкрепостен; за малко да стана анархист, щото видях как „вседозволеността” е на една ръка разстояние, само трябва да не те е страх да пишеш глупости и да организираш мрежа за нейното разпространение…
та
едно общество се пази от определени деяния и идеи – като ги обявява за „обществено опасни”;
( преди обществата са се пазили от педерасите, днес ни пазят от хомофобите…)
първата държава която „освобождава” хомосексуалните е Съветския Съюз, след отмяната на царския Наказателен Кодекс със самия акт на „революцията”, хомосексуализма не влиза в НК на РФ през 1922 и 1926г, рекреминализира се през 1934 г.– наистина е смешно, когато го приказваш туй на някой червен всезнайко, чиято представа за „ВОСР” е продукт на картинките в учебниците от късния соц…
(за любопитните) http://mirknig.com/knigi/history/1181554007-gomoseksualnoe-vlechenie-v-revolyucionnoy-rossii.html
на Запад до края на Втората Световна война хомосексуализмът е намиран да „обществено опасен” и като такъв преследван ( с изключение на Ваймарска Германия );
още между двете войни започва „борбата” за „признаването му” – http://en.wikipedia.org/wiki/World_League_for_Sexual_Reform
след Втората Световна война като „хуманен” акт – за да не ги вкарват в затвора, е „открито”, че „хомосексуализмът” е „болест”, и на „педалите” им е спестено кисненето по койки с „швестери”, като са „освободени” от „наказателна отговорност” щото са … „болни”;
болни, болни, колко да са болни…
Ерик Хайнце в горната книга със съжаление обяснява как обявяването за „болест” за времето е „хуманен” акт, който обаче в последствие създава допълнителни пречки…( ходи доказвай, че не си болен…)
както и да е…
като всичко, и това се превръща в сблъсък на гледни точки…
на едно дезориентирано и пасивно мнозинство и едно настъпателно, активно малцинство…
днес, някак, едната претендира за особен статус ( властово признат ) на превъзходство, като „научна”, а другата е просто определена като ретроградна, и като такава пренебрежима (ако мога да се изразя така – хомофобите са новите „педераси”, защото за „стигматизирани”, на тях е отказана всякаква публична трибуна, те са преследвани, и единственото място където виреят е като анонимни „педераси” в треторазрядни форуми…
това разбира се – е голямаТА победа на Маркузианската „революция” на Запад, която се състоеше в туй да се обърнат полюсите – „Нормата да стане патология, а патологията — норма”, това разбира се е перманентна революция, приказка без край…
нещо което не може да има точка
So while we hold our breath and hope that the Supreme Court overturns the Defense of Marriage Act and Proposition 8, it’s important to remember that no matter what the Supreme Court decides, marriage equality is not the end. In fact, it is only the beginning.
пак се върнем на Алфред Кинси „бащата на сексуалната революция” (по горе съм пускал филмчета и прочие „материали”) http://bg.wikipedia.org/wiki/Докладите_на_Кинси
науката се основава на факти; фактите са установими и проверими неща; бихме се запитали кой установил, и кой ги е проверил тези данни
ако те не могат да бъдат проверени, как можем да твърдим, че туй са факти…
и ако това е неустановимо, проверимо и прочие – това наука ли е;
ако това не е наука – тогава какво е…
въпреки, че не е наука, върху горното се гради днешния „свят” все едно е … „наука” …
не ги знам, психиатрите какви са, но наистина ми е много любопитно едно нещо за науката…
първо – може ли, научна истина да се определя с гласуването…
( любимият ме лаф е – „днес науката приема, че …”
а утре… )
какво ни кара да приемем, че решението от декември 1973, и „референдума” сред американските психиатри от 1974 ( 58 срещу 42 %, че хомосексуализма не е болест ) е последна дума на „науката”…
( има един пишещ книги психотерапевт, който в една казва за този „референдум”
„This may have been the first time in history that a disease was eradicated at the ballot box.”
днес „науката” още продължава така да твърди…
между другото, къде са днес 42-та %, които гласували, че хомосексуализма е болест…
няма ги…
как ги няма…
ами който твърди това не е „учен”, или ако е учен не може да си намери къде да работи…
( … предполагам, че за някой туй ще е „революция” подобна на „коперниканската”, но не за мен, щото die Geisteswissenschaften, могат да се превърнат в Die Naturwissenschaften, само ако си изгубят Geist-а, тогава обаче остава едната физиология, а Психе-то няма как да бъде уловено…)
второ – в случая с отмяната на класифицирането на педофилията като „сексуална ориентация”, какво можем да кажем за АПА, или че там оторизираните с „класификацията” са се събрали, обсъдили, претеглили и отсъдили „научно”, че педофилията е „просто” „вид” „сексуална ориентация”, но после след реакция от фанатизирани-ненаучни-ретроградни-сили се отметнали;
това означава единствено, че тук няма наука, а политика облечена като наука…
когато протестиращите отвънка, могат да влияят на „оторизираните” със списването на „библията” на днешното време (DSM), това не е наука, а политика…
има един чичо, който е бил председател на Американската Психологична Асоциация ( да не се бърка с Американската Психиатрична Асоциация) – има няколко негови неща в качени в нета, в които разказва за онова време – http://en.wikipedia.org/wiki/Nicholas_Cummings
http://www.youtube.com/watch?v=BKxYBch2LVM
а това е Роберт Спитцер http://ru.wikipedia.org/wiki/Спитцер,_Роберт
той беше „добросъвестен” учен, докато през 2001 не взе да изследва как хомосексуалните могат да променят „ориентацията”, тогава се оказа „неправоверен”, бори се, бори се, но в крайна сметка, се върна у „наука” и призна че „не е прав”… „хомосексуалните” са като негрите, „сексуалната ориентация” е като цвета на кожата, тя не може да се промени…
както и да е… много може да се пише, но само го сравнете с „научната” педантичност на Алфред Кинси…
като във всичко – важно е кой определя кое е, кое не е…
а това е въпрос на Власт…
кой я държи
( на село лягах рано, рано ставах, една заран ставам с петлите, пускам телевизора и попадам точно на туй към 8-та минута
8.30 минута просто хит – „да, днес … е …, само след една седмица вече няма да е, щото влиза новата класификация…”
( през юни, по време на предаването, с новата класификация педофилията беше класифицирана като „сексуална ориентация”, но това не беше кой знае каква промяна, че да се „спомене”…)
кой прави класификацията…
„учените”
какво знаем за тях…
нищо…
освен че „знаят”…
сигурни ли сте
как го проверявате това
вярвате, че е така
…
с какво са по-добри от един „конклав” облечени в червено кардинали, които определят кое е добро за вярващите и какво трябва да е поведението им…
ако утре Американската Психиатрична Асоциация от името на „Науката” гласува и приеме, че педофилията е „сексуална ориентация”, к`во пра`им…
сядаме и казваме – добре, щом „науката” така е „решила”…
или й теглиш една майна на нея и на тези самозабравили се „инженери” на човешки „души”, които решили да строят „светлото бъдеще”…
–
между другото Кинси е ентомолог и зоолог…
науката провежда експерименти…
има един друг, Джон Уотсън http://bg.wikipedia.org/wiki/Джон_Б._Уотсън
станал известен с един експеримент http://en.wikipedia.org/wiki/Little_Albert_experiment
това също е „наука”, обясняваща и освобождаваща ни от всякакви излишни допускания като „съзнание” и
http://psychclassics.yorku.ca/Watson/views.htm
http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/Psihol/Article/uots_psih.php
за да изучи поведението на живата система „от дъждовния червей до американския студент”
Да изтрие „демаркационната линия между човека и животното”
„The consumer is to the manufacturer, the department stores and the advertising agencies, what the green frog is to the physiologist.“
–
http://www.bbc.co.uk/blogs/adamcurtis/posts/WHAT-THE-FLUCK
http://www.izgora.com/showpost.php?p=766&postcount=18
горното…
е неразбираемо, щото е като килер, в който си нахвърлил нещата за да ти е разтребена стаята…
( кой идиот си показва килера…)
ако трябва да ги подредя и сгъна както се полага – трЕбва да ми „доди” муза, а докато я чакам ще мине време…
ако може да откриете нещо полезно – открийте…
ако не – не е чак толкоз дълго, к`во ви пука…
–
Adam Curtis от доста време не беше пускал нещо дълго…
тези дни пусна…
много интересно
http://www.bbc.co.uk/blogs/adamcurti…WHAT-THE-FLUCK
съмнява ме да го изгледате цялото преди да прочетете следващото (даже съм сигурен, че няма да го направите, щото сте като всички, и без да ви познавам, добре ви познавам), но ще продължа все едно сте го направили…
тази Tamara Mellon не я знам, бях е видял преди седмица по skynews в някакъв скандал ( или не било скандал, не знам, все едно), не ми е интересна, разказването на Адам Къртис обаче ми е интересно – щото е добро…
всяко разказване – за да те хване – започва с нещо малко, може да ти е близко, може и не чак толкоз, свързва го с нещо друго малко, но – по-далечно, за да създаде посока и с това перспектива – и да те отпрати назад, назад за да видиш отвисоко…
и накрая пак те върне в началото…
… и кой разбрал, разбрал… (колкото и каквото можал)
нещата придобиват смисъл само ако са в картина – във връзка, някаква цялост – картина се гледа от разстояние…
някой го правят добре туй с картината, друг не чак толкоз… ( при някой всичко е като разхвърлян килер, най-напред попадаш на нещо, но не знаеш дали е начало, или просто последното захвърлено, и затуй ти изпада най-отпред…)
картината се строи от разказвача…
тя може да е интересна…
тайнствена
загадъчна
може да е красива…
или пък правдоподобна…
може да е всякаква, но разказва повече за разказвача, отколкото за нещата в нея…
има една „загадъчна” картина, тя е с натрапчива „перспектива”, което не я прави по-ясна за разбиране…
може да е само упражнение в перспектива…
може да е прозрачна алюзия за нещо живяно някога от автора й…
може да е разни неща…
какво ни казва за Пиеро дела Франческа…
bg.wikipedia.org/wiki/Бичуването_на_Христос_(Пиеро_дела_Франческа)
https://en.wikipedia.org/wiki/Piero_della_Francesca
както и да е…
сега
щото съм писАл нещо преди време по въпроса ( 10 години – как мина живота в шеги и закачки „под линия”…) за който искам да говоря е най-добре да го пусна отново
http://www.izgora.com/showpost.php?p=766&postcount=18
(между другото сега забелязах – „хиксчето” е горе в дясно (не в ляво))
става дума за „опорните точки”…
( не онези които тези дни във връзка с едни актуални събития станаха особено известни и обсъждани (и за които след 3 месеца никой няма да се сеща), а тези на „света”, който обитавам…)
как ги определяме тези точки…
можем ли без тях…
очевидно можем – хаоса и абсолютната дезориентация на популацията, говори единствено за това, че някакви субекти – живеят без опорни точки…
как живеят е отделен въпрос…
като какви живеят също…
трябва да призная, че дълго съм се лутал преди да ги осъзная като „опорни” за мен, но с тях вече нещата придобиват перспектива, смисъл, има посока, границаТА също е очевидна…
кои са вашите „опорни точки”…
какво пазите…
не за какво се борите
( по-добър живот, мир, братство между народите)
а какво пазите
(какво е живота, кой си ти, кое те убива)
2017
izgora 