/ това е следващото на предното от 2005/ Тази тема я разнасям вече на трета Планета… Преди три години ги приказвах, преди две почнах да я пиша… и още не ще да свърши…като път заобикалящ всичко до което може да се стигне и затова безкраен…
ТА
първото мнение в темата писано на 15 януари 2003
http://www.izgora.com/showthread.php?t=113&page=1
завършва така
“Тези които са “ГОРЕ”, т.нар. “елит” представят нещата като сблъсък “Ляво -Дясно”, като искат да внушат, че и у нас е същото както по Света.
Словесната лавина около “Дясното” е най-показателния пример за безсмислеността на говоренето в България.
Истинската ОПОЗИЦИЯ обаче вече не е “ЛЯВО- ДЯСНО”, защото нещата задълбаха, и ние сме пред прага на ХАОСА, където нещата започват с “ГОРЕ-ДОЛУ”.
Та, изпосталялото от празни приказки “ГОРНО” се сгромолясва с неизбежността на обреченост на ТЯЛО, изоставило и забравило ИДЕИТЕ.
А “ДОЛНОТО” все още се лута в нерешителността на собствената си внушена незначителност.
Какво следва?”
Следва това, което последва…
НИЩО…
и затова не са виновни “онези” ГОРЕ, а просто тези ДОЛУ толкова можаха… това “НИЩО” е следствие на тяхната ПОТЕНЦИЯ за НЕЩО. Това разбира се изобщо не означава, че “онова” ГОРЕ печели, има някакво бъдеще, или е натрупало някакъв актив и пр., напротив… то се е самообрекло на изчезване, поради очевидна си нефелност и бездарие, обилно полята с арогантност характерна за всяко едно особено тъпо нещо. И като такова изобщо не е интересно…
Това което ме пъне да се напъвам (напреки на всяко Дао) е Идиотията, която този ХАОС ще роди и ще ни залее и удави…
Проблемът не е само у нас, но той ме интересува единствено като български.
Във връзка с изборите в Германия преди извесно време се появи това
http://politiki.osf.bg/?cy=67&lang=…rnal&a0p_id=472
Днес се появи това от … Бразилия
http://www.dnevnik.bg/show/Default….73399&rubrid=23
Не мисля, че нещата ескалират…. просто бавно зреят…
Та това е дълга глупава казванка, която можем за удобство и разграничение от горната за Мечо Пух да назовем
ЗА КИБИКА И ПУСТОТАТА
или
НАРЪЧНИК ПО НИЩОПРАВЕНЕ
ИЛИ
СЛОЖНО, ТЪМНО, ОБЪРКАНО И НЕЯСНО,
КАТО ПЪТЕЧКА НАСРЕД ОМАГЬОСАН ПРИКАЗЕН ЛЕС,
ИЗЛОЖЕНИЕ
ЗАТОРМОЗЯВАЩО, ОБРЕМЕНЯВАЩО И ЗАДУШАВАЩО
ВСЯКО ЕДНО ПОДРЕДЕНО СЪЗНАНИЕ,
ЗА КОЕТО Е ЯСНО КАК СТОЯТ НЕЩАТА В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.
ОТЧАЯН ОПИТ ДА СЕ ПАЛИ МОКРА ШУМА,
ТА ДИМА КАТО СКРИЕ ГЪСТИТЕ ОБЛАЦИ
ЗАКРИВАЩИ ЯСНОТО СИНЬО НЕБЕ,
ЧЕТЯЩИЯТ НАЙ-НАКРАЯ ДА СИ СПОМНИ ЗА … СЛЪНЦЕТО
или
ЗА ПЪТЯ НА ДОЛНОТО
Когато се окажеш насред някоя тъмна, гъста и злачна гора, не можещ от върховете на дърветата да видиш ден ли е, нощ ли е, заобиколен отвред от спиращи дъхът ти зловещи шумове и рев на непознати зверове, като видиш несънуваните чудеса, които тук и там откриваш в нея, имаш пълното основание да предполагаш, че е омагьосана…
Почваш да се чудиш какво да правиш …
КАКВО ПРАВИШ?
Казваш си… това е сън! Не е истина! Сега ще се събудя!
И чакаш да се събудиш… после свикваш… и така не се СЪБУЖДАШ…
Пък може най-накрая да приемеш ситуацията за реална…
Сядаш… Чудиш се… Тръгваш… Гледаш… Спираш… Мислиш … Търсиш….
Хващаш пътя?!
А ако няма ПЪТ…
всяко първа крачка е начало на пътечка…
бродиш…
множиш пътечките…
търсиш края на Гората.
ИСКАШ да излезеш – КЪДЕ?
ИЗВЪН…
Кое “ИЗВЪН”?…
Изобщо сигурен ли си, че ВСИЧКО не е просто само една ОМАГЬОСАНА ГОРА…
Времето минава… следите се множат… пътечките се сплитат и объркват… “не бях ли вече тук?!”… не са ли това следите на друг… “тук” беше различно… някой го променя… как го “променя” като все си остава СЪЩОТО…
Гора без “ИЗХОД” и …“ОТВЪД”…
Кой я е създал…
Как се поддържа Магията…
“ИЗХОДА” илюзия насред ИЛЮЗИЯТА ли е…
А какво, ако това е една самосъздала се от събраните и омешани цели, мечти и идейки на попадналите в гората “икономична” и ефективна система, поддържаща ИЛЮЗИЯТА чрез енергията, която същите обитатели изразходват правейки пътечки и пътчета, в опита си да я напуснат…
Това е омагьосана Гора от нея не можеш да излезеш, ако тръгнеш да излизаш…
така само ще я направиш по-гъста и непроходима…
Всеки път, който ти обещава, че ще те изведе, ще те вкара само по навътре…
Как да ПОЗНАЕШ ПЪТЯ…
Пътят си е Път…
Той е сам за себе си…
ти не го вървиш… той те върви…
той си е Път…
не е цел за достигане…
не е резултат за постигане…
хващаш го, не щото ще те изведе някъде, или ще те доведе до нещо…
или щото случайно си попаднал на него търсейки нещо друго…
просто оставяш сърцето… да открие Центъра в себе си…
Там той сам ти се разкрива и те е поема….
Една гатха от Олтарната сутра от ХУЙНЕН – шестия патриарх започва така:
Глупавите хора практикуват
заради постигане на щастие [в бъдеще],
а не заради Пътя, и казват,
че да се практикува
заради постигането на щастие
е истинският Път.
Глупавите хора… правят и казват толкова много неща… че Гората вече се пука по шевовете и пращи от магия…
Макар приказката да е дълга, не е необходимо тук да е безкрайна. Преди няколко седмици ми попадна един линк, с една… илюзия на сетивото… Просто не мога да го обесня по-добре… илюзията си е илюзия сама по себе си, вземам я само като “фокус”, който нарисуван разказва сам по-добре от “хиляда думи”…
ТА
http://www.patmedia.net/marklevinso…l_illusion.html
/ туй го хванала липсата – сега 2017 го намерих тук http://www.rpdms.com/satillusion/
/
Сетивото винаги ни води навън… извън нас, при шаренията и гюрултията…
там е живота…
реалното…
Каквото и да виждаме и приказваме обаче винаги остава нещо
невидимо…
недоизказано…
скрито…
Нещо в нас като че ли ни казва … Търси…
то не е като да ходиш насред кръг от розови точки следвайки празната…
не е като да обикаляш като муле на харман …
не е като да вършиш работа… с която никога не можеш да достигнеш … Нещото…
За да ВИДИШ НЕВИДИМОТО, трябва не да обикаляш кръга, а да откриеш Центъра и да се фокусираш в него…
чак ТОГАВА невидимото “НИЩО”става… “зелено” НЕЩО…
Тогава откриваш, че нещото е нищо, а НИЩОТО – НЕЩО…
Махнете кръстчето – център от горната картинка и Света е повече от ясен…
Сложете Център и ще видите Невидимото…
Магията не е, че при Център нещо Невидимо се появява…
Магията в Гората е в това, че човек в нея е загубил Центъра в себе си и така става сляп за някои неща. Той сам “ослепява” и създава за себе си Невидимото, което като Човек видимо му е дадено…
като компенсация Слепеца тръгва да гони по пътечки и пътчета Нещо навън, дето е в него…
П.П.
Две предишни неща, който някак се връзват с това, ей така дето се вика да има…
http://forums.izgora.com/showthread…4&page=14&pp=10
I.
„… Ето нататък над гората се е вие тънка струйка дим, излизаща из невидима фермерска къща – флаг, развят над нечий селски дом. … … Издигне ли се тая тънка струйка като знаме над гората, значи нейде долу е уседнал живот – тъй е възникнал Рим, появили са се изкуствата, зародили са се империите, все едно дали в американските прерии или в азиатските степи…“
ХЕНРИ Д. ТОРО
“Зимна разходка”
Димът е флага на Дома…
Домът е фундамента на Цивилизацията…
А каква ще е тя, какво е нейното Изкуство, и каква Империя може да роди,
зависи единствено от тези които вечер се събират около Огъня…
от това в какво вярват, как мислят, колко са способни, и какво са готови да жертват…
Няма Цивилизация без Граница…
Както няма и Нива без синор…
Няма постоянна или вечна Граница…
всяка Граница е пулсиращо Усилие…
това е нейната дълбока Същност…
след Време това поражда Умора…
Умората не се прогласява, а се наблюдава…
Проявява се в Изборите, които правят тези,
които запалиха Огъня, в Дома, от който излиза Димът отиващ високо в Небето…
Една Цивилизация е жизнеспособна, докато нейните „селяни“ с ИЗБОРА си са готови и способни да отговарят на Предизвикателствата, с които Времето и тези отвън я „изпитват“…
Това беше началото на една дълга “Бушистка казванка”. Днес в нашия Свят “флага” е изгубен, в къщите Огъня е сменен от електричество. Няма Огнища… Центърът на Дома, който събира вечер Семейството в Едно е подменен… Той вече не е Огъня в Огнището, който се поддържа с ГРИЖА и може да се съзерцава, а кутия с електронно-лъчева тръба в нея, която се зяпа между пускане и спиране… с цел да продължиш да зяпаш онова, което си оставил уж навън до изтривалката на Портата на Дома…
А това е от тази “приказка” преди няколко епизода
http://forums.izgora.com/showthread.php?t=31&page=2
Хората са загубили “Центъра” в себе си…
И създават “Света” като територия отвъд “Границата” на Аз-а си…
получаваме съвкупност от хора сдобили се със граничен “Свят”…
… което е една много нестабилна “Констелация”…
Обществото на хора без “Център” – представлява парадокса – на заселения ”Вакуум”…
“Вакуум” в който всеки планира, проектира, строи…
без да се замисля върху какво…
забравяйки да отчита “основата”…
поради което „вижда“ само че всеки му пречи…
…….
…….
…….
Защо тази “приказка” е Джедайска… т.е. за Силата…
защото тези “точки” са “основата” и “ключа” на всеки “Свят”…
тяхната същност, колкото и да е “умозрителна” като построение и последващо скриване,
дълбоко в себе си е “силова”…
И задачата на един Джедай е да пази “опорните точки” на “Света”, който защитава…
Да се унищожава “Света” на друг заради “спорта”, или защото просто ти е по силите, е занятие достойно за презрение…
……
……
……
Всяка Система, щото идва от Нищото, т.е. е създадена, си има Точки, на които се крепи, виси, основава и пр….
Един Приятел, на който му разказвах нещо от сорта ме открехна, че си има английски лаф за тях – Single point of failure…
Проблемът е в тяхното определяне…
Всичко останало е следствие…
izgora 