туй се е запазило 2005
Политиката е занятие на хора, които … наистина не са “наистина лоши”…
те просто са глупави… глупави по един по-особен техен си начин…
За разлика от другите хора обаче, които също са глупави и наистина не са “наистина лоши”, по-голямата част от занимаващите се с политика са толкова глупави, че са налегнати от мисли, което ги кара да се мислят за много умни и знаещи. Това създава едни СИТУАЦИИ, които ако се гледат отстрани са страшно смешни и весели, но тъй като са “реални” по начин, който всички сме научени да приемаме много сериозно и част от нашия засега възприеман като единствен живот, съпроводени с висока среднопретеглена тежест като последици за всеки един от нас, са доста болезнени и противни.
Това което искам да кажа е, че макар и глупави трябва да се опитваме да разбираме политиците… те наистина са хора, които наистина не са “наистина лоши”… просто са по-глупави, глупави по особен си техен начин, а както по-горе показах Глупостта е естествено състояние и не може сама по себе си да бъде съдена…
това което кибиците могат да правят е с глупостта си да избират между конкретно предлаганите Глупости на политиците или Глупостта да не се интересуват от тях…
Преди мноооого години на една друга Планета – отворих една тема
МЪЛЧАНИЕТО на КОСТОВ, и врявата на лилипутите
ДАО на ПОЛИТИКА, и пътищата на политиците
Тая тема, заедно с планетата изчезна та се не виде, и сега този, който чете ще трябва да приема всичко на доверие. Не че е интересно, или необходимо, но така за контекста, тя започваше с обобщението, че човек влиза в политиката от Глупост и завършваше с нещо от сорта, че Пътя на Политика накрая го довежда до Дао на Мъдреца, и че виждам един, който върви по него, но дали ще стигне до края зависи само от него. От дълго време вече не виждам нито един да върви по Пътя на Политика
завършвах с ДАОДЪДЗИН (не съв сигурен в чий превод, но май беше този)
Правдивите думи
не са красиви.
Красивите думи
не са правдиви.
Добрият
не е красноречив.
Красноречивият
не е добър
Знаещият
не е всезнаещ.
Всезнаещият
не е знаещ
Мъдрецът не се запасява,
но колкото повече прави за другите,
толкова повече забогатява;
колкото повече дава на другите,
толкова повече има.
Небесният Дао
допринася полза на всички неща,
но не им вреди.
Дао на мъдреца е:
Действай, на не отнемай.
Пак в онази тема казах нещо от сорта, че единствено си заслужава да се говори за ПЪТЯ на ПОЛИТИКА, а не за пътищата на политиците, защото те са толкова многобройни и неизброими, колкото е необозрима човешката глупост.
Разбира се в световната литература съществуват образци, които някак между другото, просто и гениално разкриват как наглед неизброимото, непребродимото може да бъде представено просто и ясно. Като бездарен, ментално осакатен и ненадарен с особени прозрения, мога само подпирайки се като на патерици на някой гениални произведения да подредя обърканите си от глупост разхвърляни мнения…
ТА
ЗА МЕЧО ПУХ И МЕДЕЦА
ИЛИ
ПЪТЕВОДИТЕЛ на ГЛУПЧОТО, РЕШИЛ ДА СТАВА ПОЛИТИК
ИЛИ
КРАТКО, БЪРЗО И НАПОИТЕЛНО,
КАТО ЛЕТЕН ДЪЖД НАСРЕД ГОРЕЩ ДЕН,
ИЗЛОЖЕНИЕ
ПРОЧИСТВАЩО ВСЯКО ЗАДРЪСТЕНО СЪЗНАНИЕ
ОТ НЕНУЖНИ ЗАУЧЕНИ СХЕМИ, СЛОЖНОТИИ, ГЛУПОСТИ И ЗАБЛУДИ
СЪЗДАДЕНИ ЗА ДА СКРИВАТ ОТ УМА И СЪРЦЕТО
БЛАГОДАТНИТЕ ЛЪЧИ НА ИСКРЯЩОТО СЛЪНЦЕ НА ИСТИНАТА
С ЦЕЛ ПРОЗРЕНИЕ НА ДЕЙСТВИТЕЛНАТА И ЕДИНСТВЕНО ДВИЖАЩА СИЛА
при УЧАСТНИЦИТЕ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЖИВОТ
ИЛИ
ЗА пътищата НА политиците
За МЕЧО ПУХ и неговият СВЯТ може да се говори всякак…
той е образ дащен…
В него може (с извинение) да се привиди и това
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=163&WorkID=10858&Level=1
може да се намери повод да се напише и това
http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=12144
може всеки според собствената си Глупост да види най-невероятни неща…
но “НАИСТИНА” нещата без съмнение стоят
ТАКА
Всяко сериозно и неслучайно нещо си има
ВЪВЕДЕНИЕ
http://www.bulgaria.com/children/romani/mecho_puh/vqvedenie/index.html
“Не е възможно да отидеш за дълго време в Лондон и да не посетиш Зоологическата градина. Има хора, които започват да я разглеждат оттам, където пише:
ВХОД
и с възможната най-голяма бързина минават край всички клетки…докато стигнат дотам, където пише:
ИЗХОД
Но най-умните отиват веднага и застават при най-любимото животно.”
Тъй е и с родното политическо “позорище”, несериозните кибици разглеждат клетките на бегом, няма тръпка, няма съпричастие, безинтересни са им “номерата”, чужда им е съдбата и болката на обитателите, не поглеждат в очите им, не чуват вопъла им. Ако изобщо влезнат бързат да го напуснат през “ИЗХОД” и да си гледат техните си делата, като оставят тази тъжно-весела менажерия сама на своите страсти заключени между “ВХОДА” и ”ИЗХОДА”.
Истински “умните” редовни посетители пък отиват пред клетката на “най-любимото животно” и допринасят с каквото могат за доброто на добичето или просто го зяпат съпричастно.
Чалъма във всеки увод е неговата краткост, иначе той самият се превръща в самата книга и нещата стават сложни и объркани…
ТА
как се започва?
Естествено със заглавие на първа глава
http://www.bulgaria.com/children/romani/mecho_puh/glava1/
ГЛАВА ПЪРВА
В КОЯТО СЕ ЗАПОЗНАВАМЕ С МЕЧО ПУХ, С НЯКОЛКО ПЧЕЛИ, И ПРИКЛЮЧЕНИЯТА ЗАПОЧВАТ
Как де не се заинтересуваш и да се зачетеш… има си всичко. Герой – МЕЧО ПУХ, масовка – няколко пчели, приключения… скрито остава важното – “медеца”, но и най-големия глупец ще се сети, че само за него ще става дума в приключение между мече и пчели ( Само изключително подценяващи читателя си автори още в заглавието “подсказват” около какво се върти интригата, например “Островът на съкровищата”)
И
как се започва…
Като всяко гениално нещо с КРАЯ, предупреждение за всеки, на който му е дадено да разбере
СЪС СЛИЗАНЕТО
Всеки, който започва Приключението, предварително е предупреден как се слиза… стига да не е толкова глупав, че да се мисли за умен ще го разбере…
“Ето мечето Едуард слиза по стълбите…бум…бум…бум с главата надолу, зад Кристофър Робин. Това е единственият начин за слизане по стълба, доколкото му е известно. Понякога му се струва, че сигурно има и друг начин – само да можеше за минутка да не си чука главата о всяко стъпало, а да помисли малко. Тогава пък му се струва, че няма! Но – както и да е – ето го вече долу – готово да ви бъде представено: Мечо Пух!”
Като тръгнеш да “слизаш” или … “излизаш”, винаги е “с главата надолу” придружено с “… БУМ…БУМ…БУМ…” и невъзможността за малко да спреш и помислиш… Това компенсира липсата на предварителна размисъл и е … възнаградено с ВРЕМЕ за много последваща размисъл, разбира се, ако не си безнадежден случай…
Време е ПРИКЛЮЧЕНИЕТО да започне. То започва винаги уж СЛУЧАЙНО, но всъщност възможността за него предварително е заложена като потенция в характера на Героя.
“– Веднъж, както се разхождаше, Мечо Пух стигна до една поляна сред гората, в средата на тази поляна растеше грамаден дъб, а откъм върха на дъба се чуваше силно бръмчене.
Мечето седна под дървото, сложи глава между двете си лапи и започна да мисли:
„Преди всичко – каза си то – това бръмчене значи нещо. Не може да има бръмчене само току-тъй: бръм…бръм…без да значи нищо. Щом има бръмчене – значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела.“
После мисли още дълго и каза:
„А единствената причина да си пчела – доколкото знам – е да правиш мед!
То се изправи развълнувано.
– А единствената причина да се прави мед е – за да мога аз да го ям!
Така мечето започна да се катери по дъба.”
Може дълго да се пише за “логическата верига” на Героя… но определено на него ОТВЪТРЕ му е ДАДЕНО и ЗАЛОЖЕНО като чуе “бръмченето” да стигне макар и сложно до – “за да мога аз да го ям “. Разбира се трябва да се има предвид, че при МЕЧО ПУХ, като Герой, който е лишен от Глупостта да се мисли за умен нещата са пределно опростени… При нашите политици, “дарени” с най-голямото заслепение да се мислят за особено знаещи и умеещи, осенени от призванието да се грижат за “общото благо”, да преразпределят “справедливо” “общото”, отделно и с “грижа за националните интереси”, логична верига от началото, когато да чуят гюрултията, шетнята и калабълъка на Пазара, до нейния край “за да мога аз да го ям” е толкова объркана, шизофренна, крива, нагла, омотана, тъпа, хлъзгава, сгъчкана, смешна, скрита, идиотска, проста, че не може да се проследи стъпка по стъпка. Тя е много индивидуална, “уникатна”, както е уникална и всяка една Глупост. В нея обаче винаги присъства ПРИЗВАНИЕТО и ПРОЗРЕНИЕТО – “АЗ ЗНАМ! АЗ МОГА! ТОВА Е ЗА МЕН! ДРУГИТЕ СА ГЛУПАВИ, ТОВА МЕНЕ ЧАКА!”
ЩОТО ИЗЛОЖЕНИЕТО е кратко ще се спрем и посочим само стъпките на МЕЧО ПУХ до МЕДЕЦА. Те подобно и на “логическата му верига” са много по-прости, изчистени от всякакви други спекулации и ясни за разбиране. При нашенските политици пътя е същия, но доста по-удавен в думи и алабализми.
Пътя е един, а СТЪПКИТЕ са ТРИ.
СТЪПКА НОМЕР ЕДНО! – КАТЕРЕНЕ
“Така мечето започна да се катери по дъба.
И се катери, и се катери, и се катери,и както се катереше, то си затананика една песничка. Ето каква беше песничката:
„Ах, не е ли смешно, че обичам мед? Бръм…бръм…бръм… Чудя се защо!“
Покатери се още по-нагоре и още по-нагоре и още малко по-нагоре, и се сети за друга песничка:
„А колко смешно би било, нали, мечките да бяха вместо тез пчели: кошера си щяха с мед те да напълнят (ако пчели бяха – мечките сами) в дънера, на ниско – да не качвам стълби!“
То се бе поуморило, затова изпя тази Оплакваща се Песничка.
Ето го, почти стигна. Само да се качи на ето…онова клонче…”
В пътя на политиците тази стъпка е проява на особена наивност и неопитност, съпроводена със симпатичната илюзия, че благодарение на собствените сили и умения (неща в които нито един политик не се усъмнява, самото им незабелязване от околните буди удивление у носителят им). Тази стъпка бързо свършва с
“ПРРАСС!!!!”
счупването на клона, причинено обикновено от преобилното му населяване от “умни”, “способни”, “призвани” маймуни, подтикнати от инстикта им към социалните върхове на стадото. Следват клоните надолу… уви при глупаците, считащи се за умници, никога няма да чуете признанието чистосърдечно споделено от МЕЧО ПУХ след приземяването
“… всичко се случи поради обичта ми към меда. Ох! Помощ!”
ВТОРА СТЪПКА – намери си БАЛОН
Тука се появява нов Герой – човекът раздаващ БАЛОНИ. За него те са БАЛОНИ, но за МЕЧО ПУХ те са възможност да реализира потенцията си и да упражни любовта си към МЕДА.
– Добро утро, Кристофър Робин – каза Пух.
– Добро утро, Мечо Пух – каза ти.
– Мисля си, дали имаш нещо такова като балонче.
– Балонче?!
– Да. Тъкмо си мислех, като идвах насам, дали се намира балонче у Кристофър Робин, или не … защото се бях замислил за балони.
– за какво ти е притрябвал балон? – попита ти.
Пух се огледа наоколо, за да се увери, че никой няма да го чуе, и като си сложи лапата до муцуната, прошепна:
– Мед!
– Ама не може да се вземе мед с балон!
– Мога! – каза Пух.
– Случило се беше така, че предишния ден ти беше поканен у своя приятел Прасчо и там на всички гости раздадоха балончета. На теб се беше паднало голямо зелено балонче. А понеже един от Заювите роднини не дойде – много малък беше още , за да ходи по гости – и неговото балонче остана, ти занесе у дома си и зеленото, и синьото балонче.
– Кое от двете искаш – показа ги ти на Пух.
Той сложи глава между двете си лапи и много внимателно обмисли.
– Виж как стои работата: когато отиваш с балон за мед, най-важното е пчелите да не те усетят. Ако си със зелен балон – те ще помислят, че ти си част от дървото и няма да да те забележат, ако си със син – ще помислят, че си част от небето, и пак няма да те забележат. Въпросът е как по-добре ще ги заблудиш.
– А няма ли да те забележат под балона? – попита ти.
– Може и да ме забележат , но може и да не ме забележат – с пчелите никога не се знае какво може да ти се случи!
Пух помисли един миг и добави:
– Ще се постарая да изглеждам като малко черно облаче.
– Тогава по-добре да вземеш синия балон – каза ти.”
Изборът на БАЛОН по пътя на политиците е тема на много книги, писани от едни глупави люде, дето колкото и невероятно да е, се мислят за страшно умни, и които гледат “отгоре” на маймуните накацали по клоните на социалното дърво. БАЛОНИЯДАТА е занимание доволно смешно, защото се опитва да представи нещо изкуствено, като един БАЛОН, за нещо естесвено и природно, като ОБЛАК, ЧАСТ ОТ ДЪРВО, “ЧОВЕК ОТ НАРОДА”. Умниците я наричат ИДЕОЛОГИЯ, но и тя поради прекомерната употреба, подобно на един БАЛОН, не може дълго време да представя “едно” за “друго”, и тези които трябва да измами почват да се усещат и … виждат БАЛОНА и висящия отдолу … политик.
“– Урааа! – извика ти.
– Прекрасно е, нали? – погледна Мечо Пух надолу. – Как изглеждам оттам?
– Приличаш на мече, което се е хванало за балон – каза ти.
– Нима?! – попита Пух разтревожен. – Нима не приличам на малко черно облаче сред синьото небе?
– Не много!
– Може отгоре да изглеждам иначе. И както ти казах, с пчелите никога нищо не се знае!
Нямаше вятър да го духне към дървото и Мечо Пух си остана така: можеше да вижда меда, можеше да мирише меда – но не можеше да го стигне.
След малко пак се обади:
– Кристофър Робин! – прошещна силно той.
– Какво?
– Струва ми се, че пчелите подозират нещо!
– Какво мислиш, че …
– Не знам, но нещо ми подсказва, че стават подозрителни!
– Може би подозират, че искаш да им вземеш меда?
– Може би! С пчелите никога не се знаекакво може да ти се случи!”
СТЪПКА ТРЕТА! – номера с ЧАДЪРА…
“– Кристофър Робин!
– Да?
– Имаш ли у вас чадър?
– Мисля, че имам.
– Искам да го донесеш тук, да се разхождаш с него под дървото, от време на време да поглеждаш нагоре към мен и да казваш: „Бре, бре! Май че ще вали!“ Мисля, че ако направим така, по-лесно ще ги измамим
На теб ти стана смешно и ти си каза: „Глупаво мое мече!“ Но го каза наум, защото си го обичаш – и отиде за чадъра.
– Дойде ли, най-после! – извика Пух, когато ти се върна под дървото. – Бях започнал да се тревожа, защото сега съм сигурен, че пчелите ме Подозират!
– Да отворя ли чадъра? – попита ти.
– Да, но почакай за минутка. Трябва да внимаваме! Важното е да измамим царицата. Можеш ли да я различиш отдолу?
– Не!
– Жалко! Тогава започни да се разхождаш с отворен чадър, като казваш от време на време: „Бре, бре!… Май че ще вали!“, а аз през това време ще изпея една Песен за Облачето, каквато сигурно облачетата пеят… Започвай!”
Когато по пътя си политика БАЛОНА спира да му върши работа идва ред на “НОМЕРА с ЧАДЪРА”. Те двата се припокриват доста, щото макар вече да се признава, че БАЛОНА не е сериозна работа, почва да се иска подкрепа като се плашат кибиците с “МАЙ ЧЕ ЩЕ ВАЛИ!” ( друг тип БАЛОНИЯДА, познат като предпазна ЧАДЪРИЯДА) – по нашите ширини това се дешифрира като “ле-ле американците ще дойдат”, “чужденците ще ни купят земята”, “вие какво червен кмет ли искате”, “Бъди отговорен, знаеш ли какъв е другия…” … и други много богати на смисъл изрази…
Трябва да си нормално глупав за да разбереш накрая, че това наистина – “Това не са истински пчели!”
“– Кристофър… Ох!… Робин! – извика облачето.
– Да?
– Като си мислех, дойдох до важно заключение: Това не са истински пчели!
– А какви са?
– Това са фалшиви пчели… И мисля, че те не правят истински мед.
– Дали?
– Да. И затова мисля вече да слизам.”
Но това вече не е част от пътя на политика… за да го “стоплиш” това се изисква да не се смяташ за особено умен, страшно способен и специално призван, а просто да си в границите на средно статистичния Глупак, който може да прави разлика между пчели, овци и граждани… и да разбереш с кои точно искаш да си имаш работа…
Стана доста проливно изложение…
Който разбрал, разбрал…
Който не, жив и здрав…
izgora 