снощи гледах малко телевизия…
днес стокнах малко във фейса…
при такова ниво на умните и модерните, на България тъпи и ретроградни не й трябват…
/след месец ще трябва специално да се търси повода на написаното, щото ще се забрави, както всичко друго актуално днес, станало повод за коментари, тъй че нищо особено не е станало…/
както и да е…
2003 пуснах още в „позиция” една тема Победата – за Дясното и Долното, после я пренасях из различните изгори, търся я в компа, но точно началото не се е запазило, само отделни неща…
/за първи път ме е яд за нея и Дом Торо, че се загубиха, и не се запазиха като документи…/
а вече такова не мога да пиша, нямам илюзии…
покрай туй ми изпадна нещо запазено като писано в победата, което е далеч по-кохерентно за днес…
Определено няма какво да кажа…
Лишен съм от патос, а нямам особен зор да се напиням да измислям чаршафи за да постилам Нищото, дори единствено продуктивната ми способност за възмущение някак закърня.
Вече не мога да чета вестници, само преглеждам заглавията, форумите и блоговете, които наглеждах дори не поглеждам… и проблемът не е в тях, а в мен…
Едно време в Америка имали грозния навик да дъвчат тютюн ( “грозен” за представители на общества, за които този навик е чужд). Плювалниците били навсякъде, под път и над път, гари, берберници, обществени заведения, дори в сената до всяко кресло имало кофа в която да си храчи народния избраник.
За мен някак “реалността” навън се превърна в листа тютюн, които другите съвсем естествено дъвчат, преживят и храчат като мнения по вестници и форуми… Сега, някак си не мога да се насиля да зяпам по плювалниците, кой какво е изплюл.
А тютюна някак не ми харесва, тъй че само за да изглежда това място живо да взема сега да джавакам и да плювам форумно не бих се прежалил.
Когато “реалността” е бали тютюн за джвакане, на кибика му остават сънищата…
Малкият често го питам какво е сънувал ( още преди да почне да сънува, или да различава сън от реалност, и да открие че нощем вижда някакви “филмчета” дето не са съвсем същите, които животът му прожектира през деня) Тука, преди една-две седмици се беше напишкал по нощите, и идва в нашата стая мокър и сънен, и без да го питам ми казва:
-Тате, знаеш ли какво сънувах? Едни рибки плуваха във въздуха и се криеха в листата на едно дърво.
Нямам на идея какво се развъртало в малкото му мозъче, но на мен плуващите във въздуха рибки, като метафора ми обясниха целия хаос на мислите ми….
инак …
всеки може да намери повод на подобри настроението си, стига да потърси повод
izgora 