туй е от 2013 – с многозначителния номер V.3.1.6.5.2.
– познавате ли това число…
300,000,000,000,000,000,000,000.
пребройте внимателно нулите за да не сбъркате…
точно така –
300 секстилиона…
300 секстилиона е отговора на един детски въпрос…
– „Колко са звездите в Небето?”
( поне днешната наука, в този момент, него дава… )
много ли са…
в сравнение с кое…
някой път имам чувството, че не е чак пък толкоз много като гледам как къщата ми е пълна с всякакви непотребни неща…
не съм се хващал да ги броя – особено в чекмеджетата и панерите с играчки и джунджурии на децата, но ако се хвана ще ги докарам някъде до към това число, плюс-минус няколко…
както и да е…
като си помислиш 300 секстилиона…
и само една е твоята…
някак незначителна и загубена сред останалите…
но я чувстваш топла и близка…
твоя е…
- търсили ли сте скоро подарък за някого…
баси, мразя…
нямам идеи…
не че не искам да зарадвам някого…
но въображението отказва да измисли нещо…
още повече, че туй измисленото трябва да се свърже с решението на определен китаец да го произведе и на неизвестен търгаш да го достави в мола…
подаръкЪТ е по-ДАР-ък…
а ние някак дар-а сме научени да е „нещо” (материално)…
(сигур щото дето не е „нещо” е … нищо…)
максимума до който някой от-лепят е да подарят „ваучър”, ( фалита на въображението) демек пари-да-си-купиш-нещо-от-него-някъде…
да си го избереш ДАР-ът и да го си ръгнеш при другите неща, да си спомняш и радваш, ако го намериш след време загубен сред тях…
преди няколко години за рождения ден сестра ми ми подари един сертификат, че някакви кръстили звезда на мое име…
в рамка, със стъкълце, културно…
номер на звезда…
име на звезда – моето…
име на собственика – моя милост…
position, motion, parallax: – бла-бла-бла
magnitute – каквото и да означава това
spectral / color information – има си и цвят
+
Звездна карта – де да я търся… ( като реша на Небето, ако евентуално се усъмня, че нещо са ме излъгали или будалкат, че са кръстили нищо с мое име… )
паднах…
обезсмъртих се…
а като си помислих, с каква радост зелените човечета от тази слънчева система са се израдвали, че най-накрая звездичката им вече не носи само някакъв пореден номер, но и по такава щастлива случайност се е сдобила и с име, при това – КАКВО… се зарадвах тихо на тяхната радост и успех, и благодушно се засмях на сполуката им…
нека да се радват…
инопланетяни – какво да ги правиш…
- тъй човек е получил този чуден Дар да Именува…
той върви с владеенето…
1.28. И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.
2.19. И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.
тъй е, като се сдобиеш с владеене вземеш, че почнеш да наричаш…
някой обаче, някак правят връзката, че да именуваш ще рече да владееш…
има едни дето не владеят, но у главу решили, да именуват… щото им става топло на душата, гаче го владеят…
деца, нека се радват…
нема лошо…
- преди няколко години като си свалих за първи път Google Earth, отидох да разгледам родните села…
баси, беше някакъв Шок и Ужас, не знам какво точно беше…
някакво изместване на времето…
назад ли!?…
напред ли!?…
не знам…
гледам на „снимката” от Небето пътят си е пътя – селото си стои, точно дето му е мястото…
и на него пише някакво име с латински букви – дето не е нашето…
отивам в съседните села…
и там…
мръдвам до града – той си е „наш” – на български си го пише, както си го знам…
предполагам, че тези първи карти, са били на някакъв отворен режим, при който, който влезе и познае да напише името на селото; някой приятел турчин е преварил и беше турил турските имена на селата ( трябва да си призная, че тогаз бях много благодарен на Ататюрк, че сменил „арабицата” с латиница, че нямаше да мога да прочета как се казва селото ми „сега”…)
туй с наричането е много интересно…
щото ти си мислиш, че нещо е така наречено…
ама дошло време и то вече друго се казва…
като се замисля, си мисля сам в себе си, че много не искат да мислят за това, щото това мислене нищо хубаво не им носи като мисли, и отказват да го мислят, просто предпочитат да си мислят в себе си, разни хубави мисли, които да им докарат още хубави и спокойни мисли в тях си…
те се надяват, че това като дойде, тях няма да ги има, и че ще им бъде спестено да го мислят и чувстват…
може…
ама не е сигурно…
на другото ми село, всяка нива или ливада си имат име…
малкият брат сигурно ще е последния който ги знае…
още има 4-5 къщи със сами баби…
скоро там вече няма да има кой да ги нарича…
ще дойде … друг,
и той ще ги нарича по негово си…
празно в космоса и на земята не остава…
за да име нещо Име – трябва да има Човек който да го рече, и да го пази (като стои и го нарича)…
няма човек, няма име…
дойде Друг, па му даде Друго име…
нещо губиш ли…
нищо… ( к`во ти пука, да си го наричат както си искат…)
- големият алжирски философ и мислител Жак Атали в своята последна книга ( на български ) „КОЙ ще управлява света утре”
http://www.helikon.bg/books/50/-Кой-ще-управлява-света-утре%3F_174169.html
продължава своите откровени упражнения върху Бъдещето, Световното правителство и бедните си читатели ( които с любопитство търсят какво едни са им намислили )
( щото е много голям мислител, той е написал големи глупости, но както много други големи глупости на големи мислители са били опитани и приложени от едни активни планиращи глупаци върху други пасивни неподозиращи глупаци, много от идеите на този алжирски мислител се прилагат У живота…
това е от последните дни – http://www.faktor.bg/novini/balgariya/13538-stoletnitzata-s-nova-initziativa-osinovyava-pensioneri.html
през 2000 в „Братства – една нова утопия” точно туй си го пише http://www.izgora.com/showthread.php?t=142&page=31
„да се либерализира осиновяването, както на онези, които искат да осиновяват ( хомосексуални, множествени двойки, по-големи братя и сестри), така и за тези, които биха могли да бъдат осиновявани (не само деца, а баби и дядовци, по-малки братя и сестри).”
на първо място там пише – „да се впише в закона списъка с правата и задълженията на Братството ( и по-специално правата на детство и гостоприемство…) „
във връзка с кризата с „бежанците” ( юридически, мисля че трябва на всеки да е ясно, че те не са бежанци) от последните месеци особена актуалност придобива упражнението в задължение по „гостоприемство”…
за да не си мислите, че това е някакво ала-бала, щото и аз се смях преди години като четох, вече му вярвам безрезервно, на стр.174 си пише и е въпрос на време да го направят…
„За да престане Братството да бъде едно безсилно пожелание, трябва да разглеждаме самото него като дълг. Точно както е престъпление да не помогнеш на човек в опасност, би могло да се разглежда като престъпление всяко сериозно незачитане на Братството и най-напред да се квалифицира по този начин отказът да се проявява гостоприемство.”
колко проблеми биха ни били спестени, ако една такава норма съществуваше в правния мир и се прилагаше…
нямаше да има нужда изобщо да се убеждаваме, да търсим доводи в това как хан Аспарух е бежанец от Монголия, а тези чужденци през границата са съкровище, което сам Бог ни ги праща…
http://www.vesti.bg/temi-v-razvitie/tema-bezhancite-ot-siriia/pasi-bezhancite-sa-sykrovishte-5996949
)
та „КОЙ ще управлява света утре?” алжирския мъдрец прави един от своите си типични „исторически екскурси” обемащи цялата книга (превръщайки я в безкраен анекдот), които могат да поболеят всеки, който ги чете като сериозни, и да разсмее до припадък онзи който се забавлява прелиствайки ги…
та там на стр.23 има едно „забележително” място…
„Към 1000 г.пр.Хр. египетската империя отново се разпада в резултат на вътрешни (корупция на чиновниците, глад, плячкосване…) и външни причини (нападения на морски народи). Заминаването на евреите, държани дотогава като роби на фараоните, е символ на този упадък.
Юдейско-гръцко управление на света
Роби в Египет, евреите успяват да избягат към своята земя, „обещана” на един от предците им, Авраам, самият той наследник на Ной, … „
на 33 стр. има още едно…
„В Европа Римската империя като всички преди нея и след нея още господства, но скоро ще изчезне, поне привидно, защото целият Запад и отвъд него една значително част от света става римски по дух и обичай, т.е. фактически гръцки.
Или по-скоро юдейско-гръцки. Една друга вяра, произлязла от юдейството, вече се смята достойна да царува над света. За целта тя ще завладее духовете, а после телата в многобройните превъплъщения на Римската империя. „
мисля си, че алжиреца прави опит да прескочи оксиморона „юдео-християнство”, който определено не може да се наложи, щото едно няма нещо, което да е предмет, който да описва, друго дразни с остатъчни „християнски” конотации…
къде по-точно и на място стои – „юдео-гръцка цивилизация”…
като се замисля, след като християнството в Европа даде фира, „учеността” и „науката” с които свързваме „гръцкото” в нашата цивилизация също са на път да го последват…
въпроса е, има ли смисъл да търсим трето с което да свързваме „юдейското” за да описваме „цивилизацията” си…
има една сериозна историческа биография, която препоръчвам
Вихнович В.Л.
Царь Ирод Великий. Воплощение невозможного
http://mirknig.com/knigi/history/1181487431-car-irod-velikiy-voploschenie-nevozmozhnogo.html
може да не сте се замисляли, кой е първият „европеец” в историята, но това не означава, че е нямало такъв…
Если учесть, что основой европейской цивилизации является греческая мудрость, римский порядок и иудейский религиозный дух, то царь иудейский Ирод может считаться первым Европейцем, органически соединившим все три составляющие этих культур.
тъй че ако решите да се определите като европеец, там нейде в зората на „европейското” трябва да видите едно „въплъщение на невъзможното” и да го припознаете за свое начало… Цар Ирод Велики…
аз някак загубих „европейското” в себе си…
( собствено остатъчната цивилизацията която обитавам е християнска…. )
преоткрих селската си назадничава, преизпълнена с предразсъдъци и предубеждения природа…
открих мира в и със себе си, и честно, чувствам се чудесно…
– та
татко като станал пети клас отишъл в града при леля си, щото на село училището било основно; за Нова Година се върнал за ваканцията…
за няколко месеца в града заебал родния селски диалект, за да не се излага, и почнал да плещи „по градски”…
прадядо ми като чул новоговора му само му казал:
ГА ОТИДЕ У ГРАДО, ГА СИ НАПЪЛНИ УСТАТА С ГРАДСКИ ГОВНА…
някъде там е започнало онуй, дето сега го живеем като туй…
започва през устата…
поразява главата…
последно остава… сърцето
само
за някой туй е Прогрес…
за мен си е пълен Disaster…
преди се чувствах като на някакъв мост над бурна река…
от единия край някакво гейско сборище, толерасти, лицемерни извратеняци…
от другия, някакви руски комисари в кожени куртки (определено имам подозрението, че са манафи…)
баси накъде да тръгнеш…
не може да се живее на мост…
трябва да избереш…
няма какво да избираш…
няма мост…
има една земя…
дал си и име…
докато си тук ще пазиш и ще наричаш…
преди като „живях” на моста в чудене, не видях никой да се загрижил за НАС, единственото което срещах е една безкрайна претенция от ТЯХ…
честно, вече единственото от което се интересувам е НАС…
доколкото НИ има…
„All the people like us are We, and everyone else is They.“
Rudyard Kipling
izgora 