/това не е от изгората, но е от началото на 2014/
първо, как интерпретацията на даден текст се мени според контекста около нас –
когато за първи път прегледах преди дестина години „Братства – една нова утопия“ – просто се забавлявах – беше смешна и абсурдна
така с годините, стоеше някъде из гардеробите и даже я бях забравил… после прочетох една друга на Атали и реших да го изчета целия – и просто зяпнах, щото нещата за които той си пише – просто си стават…
през 2003 г. гей-браковете бяха виц, осиновяване на старци също, „задължение за гостоприемство“ абсурд – днес от тук от там – някак неусетно абсурдите стават реалност…
второ, има една стара книга, от която намирам само глави (на руски), цялата не мога,
http://conjuncture.ru/coudenhove-kalergi_kampf-um-paneuropa/
на един …
http://en.wikipedia….denhove-Kalergi
която започва със следната мисъл
Всяко голямо историческо събитие е започвало като утопия – и се е превръщало в реалност
покрай него почнах да се отнасям много сериазно и с утопиите и с утопистите
глупаците са легион, те живеят с това, което виждат тук и сега, и нито виждат последиците от действията и бездействията си, нито мислят за цената, която ще трябва да платят, а още по-малко разбират „проектите“ и „сънищата“ в които едни утописти ги улавят…
вчера пуснах този линк – http://www.cbc.ca/ne…icate-1.2526584
първото дете в канада с бърд-сертификат с „повече от двама родители“ –
тук никакъв коментар
добре дошли в Утре-то…
остана само да изживеем и последиците на утопията, и разбира се да платим цената…
безплатни експерименти няма…
това е една част от шеста глава „Номадските братя“ от „Братства – една нова утопия“ на Жак Атали
( мога да си упражнявам прилагателните върху текста (направо ме сърби), но е безсмислено, всеки ще си разбере своето, което може да разбере )
Братски семейства
Семейството, геометрично място на основополагащи омрази, е мрежата, която е най-заплашена от номадството. Именно в неговата еволюция утре ще бъде изобретено Братството. Между бащи и братя, майки и сестри. Между деца.
Най напред ще станем свидетели на едно дълбоко разнообразие на двойките. Досега в основната си част те са просто събиране на един мъж и една жена, обединени от любовта или от социалните изисквания за продължаване на човешкия род. Утре те ще изпълняват други функции. За да се борят срещу самотата и уязвимостта на човешките отношения, много хора ( които живеят до по-дълбоки старини и следователно са по-самотни, отколкото в миналото ) ще изберат да споделят с други, били те двама, трима или повече, временно или дълготрайно, общ покрив, блага, социални предимства, без при това да искат да имат и да отглеждат заедно деца, нито пък да носят едно и също име, нито дори са имат сексуални връзки помежду си. Подобни двойки ще могат да свързват хомосексуалисти или да обединяват хора, които просто желаят да съберат за известно време своята самота извън показната тържественост на брака, без задължението за вярност, приемайки всеки да има множество партньори или да нямат съвместен сексуален живот. Тази форма на връзка ще може да засегне и двойки, които желаят да запазят отношенията си отвъд сексуалността, тоест отвъд брака, живеейки като братя и сестри след развод. Ще бъдат преоткрити например практиките на някой племена, например африканските нуери, в които възрастните жени, които по принцип са безплодни, се женят помежду си, за да споделят притежанията си.
Някой от тези „нови двойки” ще се разглеждат като домакинства и ще поискат да имат деца, а после да ги отглеждат. Те ще тласнат към клониране, което ще направи възможно асексуално продължаване на рода.
Но никой не ще може повече да заставя родителите ( били те биологични или осиновители) да уважават и обичат децата си ( били те осиновени или получени чрез клониране) достатъчно дълго, за да ги отгледат. Не ще може и да се забранява на двойки, които биха могли по-късно да се разпаднат, да имат деца.
Лишени от всички първи прояви на Братството, все повече и повече деца ще бъдат по този начин лишени от детство, забравени, изоставени, ще им липсва нежност или просто сигурност, понякога ще се превръщат в мъченици. Преждевременно съзрели, те ще страдат от самота, която вече няма да може да се компенсира чрез мрежите на традиционното общество.На Север, поради липса на време да им разказват приказки или да ги учат да четат, родителите ще оставят децата да бродят измежду всички виртуални хоризонти: на играта, на насилието и на сексуалността. На Юг, продавани или принуждавани от родителите си да работят, прекалено станали възрастни, роби или войници, децата вече ще са способни единствено на насилие.
За да бъде детето включено в мрежите, ще трябва следователно да се установи правото на детство, право на един период на безотговорност, нежност ти топлота, допълнено с правото да правиш глупости и да вярваш в приказки за феи. Това не е някакво допълнително съображение: не може да съществува братство, освен между хора, които са имали детство.
Съответно, за да съществува право на детство, трябва освен това да съществува дълг за родителство. Този дълг е една твърде специфична форма на Братство: удоволствие, получавано от това да накараш едно дете да се смее, да му помогнеш да се сдобие със средствата за удовлетворяване на неговото любопитство, на неговите изисквания, средства за придобиване на знание, средства за придобиване на знание, средства да открие онова оригинално или уникално, което то би могло да притежава. Да го накараш да разбере границите на свободата си, необходимостта да се споделя, да накараш да се осъзнае различието между реалния живот и усещанията, които доставя виртуалното, да му помогнеш да произвежда свои собствени ментални образи, не като му забраняваш достъп до виртуалното, а като го накараш ясно да разбере, че пространството на игра се подчинява на закони, различни от законите на реалния свят. Да го научиш на Братство.
Но Братството не би могло да се създаде чрез декрети: можеш насила да накараш някого насила да направи нещо, но не можеш да го накараш да открие в него щастието си- Тогава, за да се придаде смисъл на това право на детство, би могло да се обмисли дали да не се повери на държавата отговорността на възпитанието на децата, тоест да се организира пренос на родителския авторитет към обществото и да се разшири до всички деца онова, което се прави днес в специализираните институции за възпитаване на изоставени деца. Тези институции, разбира се, за заместители, незаменими за някои деца и за определен период от време. Но никой никога не се е осмелявал да ги генерализира за всички деца и цялото детство. Те не биха могли да бъдат разширени за стотиците милиони деца днес и утре, лишени от родители. Като следствие оттук ще трябва да може да се набират достатъчно възрастни, способни да намерят щастието си в щастието на деца, които са им чужди. Би могло да има такива приемни родители. При условие, че обществото не изисква от тях да бъдат обединени в н традиционни двойки и че приеме да поверява деца на всяка група от възрастни, способни да ги уважават и обичат.
И ако въпреки това прекалено малко възрастни – самотници, двойки, тройки, хомо- или хетеросексуални – пожелаят да се заемат с грижата за всички изоставени деца, ще трябва да се отиде още по-нататък и да се въведе едно задължение за Братство между братя и сестри, т.е. задължение да се защитават взаимно в рамките на едно и също поколение. Осиновяването между братя, задължение „на по-големия брат”. То вече се проявява в предградията на много градове, където – когато родителите отсъстват – по-големите братя и сестри помагат на по-малките да се подготвят за училище и да приготвят храната си.
Братството предполага също включване в мрежите на всички други слаби хора: инвалиди, възрастни хора, зависими и изолирани хора, захвърлени в едно последно безнадеждно детство. Бихме могли също да си представим процедура и за тяхното осиновяване. Семейства, които имат деца, бихме могли да си осиновяват баби и дядовци.
Същото важи и за чужденеца. Ако детето е чужденец, който трябва да бъде приютен, то всеки чужденец е едно дете, търсещо любов. Относно тях ще бъде поставено едно задължение за гостоприемство, за което говори още Кант в своя проект за „Всеобща федерация”, когато изтъква необходимостта от едно „космополитно право”, предназначено да управлява отношенията между държавите и на държавите с поданиците на други държави. По подобие на това, което постановяват някои обичаи, в сила от античността насам в някой общества по средиземноморското крайбрежие, онзи, който е приет, трябва да приеме правилата на този, който го приема, трябва да се наслаждава на удоволствието, което ще достави, и да даде на решилия да се установи да живее и работи при него същите права и да му наложи същите задължения като на самия себе си. Но тези задължения трябва да бъдат реципрочни: ако това липсва, ще стане поглъщане на различието.
Жак Атали
Братства – една нова утопия
КХ 2003 – стр. 162-166
izgora 