37. за корупцията
едно време, още в пула, преди 15 години бях отворил една тема за цитати „счупеното огледало”…
започваше с джубран
Приятели мои, спътници мои, горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра.
Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса.
Горко на народ, който приветства побойника като герои и смята блестящия завоевател за щедър.
Горко на народ, който насън презира някоя страст, а наяве и робува.
Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника.
Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието.
Горко на народ, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари.
Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а силните му мъже са още в люлката.
Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.
срещал съм този цитат пускан от хора либерални, страстни привърженици на свободния пазар, които са се запилели на майната си сред някакви други народи…
чудел съм се, но накрая съм се съгласявал, сам в себе си, че те са искрени и в двете, и със споделянето на подобна мисъл /мислят я, харесва им/, и с търсене на щастието си на майната си /правят го, отиват/…
как го правят мисленето и действието е едно от чудесата на интелигентните хора…
как може да споделяш горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса и в същото време да си ревностен застъпник за свободна търговия ми се вижда чудно… но чудеса безкрай…
аз съм същия, но човек по-трудно забелязва своята глупост / пръстът не може сам да се докосне, окото само да се види, и глупакът да забележи собствената си глупост/
едно време като студент, към края на комунизма, ходих на гарата във волуяк да разтоварвам вагони с полски картофи; даваха по 20 лева на вагон, вечер се прибирах пребит с полска пръст в носа и между зъбите, и псувах тъпите комунисти, че трябва да внасят от полша картофи за да ни „хранят”… днес картофи от египет, франция, германия и всякъде, и това е … „свобода”, „пазар” и право „на избор”, и аз си казвам това е „свободен пазар” и това е добре
мисля си че горните неща на джубран са навързани – махни едно и всичко останало изчезва…
как си мислиш, че ще внасяш картофи и ще имаш лидери и философи не ми е ясно…
но много вярват, че ще ядат френски мити картофи, и че имат лидери и философи…
толкоз са им лидерите и философите… и героите също…
но като можеш да ядеш мити вносни картофи, нямаш нужда от герои…
имаш нужда само да пускаш в мрежата / като при покупка от пазар/ цитати, които те правят да изглеждаш … начетен и мъдър, и да чувстваш … нищо си
когато казваме, че живеем в „свят” разказваме…
разказваме не това което сме видели с ходене, проверили в опити, или открили с напрегнато, съсредоточено и дисциплинирано мислене, а това което сме видели, проверили и открили по … телевизията…
цялото чудо на съвременната „епоха” се крие в това…
между теб и света, стои монитора, и ти покрай него забравяш за Света, зяпайки в екрана вярваш, че там ти го дават, „показват”…
наистина получаваш „картина” – но тя е „ерзац”, заместител на Света…
едно време „картината” е била в Книгата, като Вечна на нея можеш да се опрещ и да строиш Свят… /и съответно можеш да разкажеш/, и това е споделено с тези около теб
днес книга няма, има „информационен поток” в който не можеш да влезеш два пъти, и нищо не можеш да изградиш / даже не можеш да си спомниш какво беше преди два дни, всичко на момента се забравя, само действаш като бяла мишка на „синьо” и „червено”, според програмата по която ти пускат сиренце/… и това е „нормално“
с майка ми и жена ми не мога да гледам телевизия, щото им развалям кефа – на глас коментирам видяното…
много се дразнят – гледат телевизия за да се отпуснат, за да забравят околното, с мен нито могат да се отпуснат, нито могат да забравят / аз съм от реалното/
бях като „лош вестител” – оня който е по-противен от лошите новини, щото тях можеш да ги прескочиш ако желаеш, чрез дистанционното, но „вестителя” като реален се далдисва успоредно на екрана и прави „новината” незаобиколима или фалшива…
щото абсолютно некоординирано една с друга са ме молили да не ги занимавам със ставащото, аз разбрах, че няма нужда да им развалям рахатя, и спрях да гледам телевизия с тях и да коментирам…
от известно време обаче и двете разбраха „някак“, че нещо в Света става, нищо че по телевизията продължават да държат „правата линия”, щото и дори по телевизията ерзаца не може да го скрие и почнаха сами да питат
викам им че е късно…
преди седмица сина ми /на 12/ каза че трябва да подготви „проект“ в училище по Човек и Природа за … презервативите…
жена ми хлъцна – оня ден сина идва и каза, че госпожата добавила и за … хомосексуализма…
жена ми каза – ама как може…
може викам – аз като се пенявих преди години покрай доклада луначек ти ме отсвирваше…
жена ми реши да говори с госпожата – аз предпочитам като истински родител да помогна с проекта, но се чудя дали няма да ме викат след това в училище…
баси дилемата – също като при комунизма – дали да кажеш каквото мислиш, или да пишеш глупости и да си траеш, та изродите да не закачат децата ти…
как да не ги закачат – като очевидно ги тормозят…
12-13 години – презервативи – баси зора
майка ми гледала някъде някой да говори за „стратегическата дълбочина” на давутоглу и казва по телефона „мале…” – викам й – „дубрутру…”
малката навърши 18 – за първи път ще гласува; аз с нея не си говоря щото няма за какво…
тя е с телефон…
оня ден се сетила, че идват избори и трябва да гласува, и се сетила… за мен…
татко, обясни ми политиката…
викам – не става, закъсняло си пиле, няма време…
тя наистина си мисли, че това става за 10 минути, като инструкция за работа с тостер; в света в който живеят – всичко трябва да може да се обясни за 10 минути, когато решат, че могат да се отделят от телефона; ами всъщност, малко неща могат да се обяснят изобщо… хеля пък като спиш в чата, там Свят няма, има един сифон в който Времето изтича, и с него Живота ти…
но в това Драма няма – щото не се забелязва
едно време ми беше мъчно – днес разбирам, че това е естествено…
от моя гледна точка Тя е „дъската” на която играя със „онези” с медиите; не става, твърде съм слаб, неопитен и неук за да играя и получа равенство…
тотален разгром… /тяхна победа/
това обаче ме прави невероятно … свободен
както и да е…
днес много се говори за корупцията…
тези които вземат пари за услуги, далавери и прочие свинщини са смешно невинни…
да продадеш държавно имане на свиня срещу рушвет, и друга свиня да пази прасето е нищо в сравнение с КОРУПЦИЯТА НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО на децата, която върви официално по медиите без никой не я забелязва; напротив тя минава за най-висше Благо и Право – проява на Свобода
няма смисъл от много приказки – с каквото и да ви лъжат, дори и да вярвате, вероятността да си отидете спокоен и излъган в леглото не е голяма, мащаба на мошениците е толкоз малък, че не могат да измислят особено Голяма Лъжа /която да трае по-дълго/, могат единствено да упражняват едно непрекъснато лъгане…
но Света си стои на мястото и дори да не може да го разкажете, щото избягвате да го забелязвате, той ще ви се яви – я като ви спрат тока /телевизията/, я като циганин ви влезе у дома през покрива /това по селата е отдавна, скоро и в големите градове…/, я като армия брадати „бежанци” на границата…
сега ще пусна това което излиза на компа – при търсене на „атали”
щото при него има чудния „дзен ”лаф „задължение за гостоприемство”, който може при медитация да отвори „дверите“ на съзнанието ви за всичко което ви е намислено…
забравих да пускам музика
от една седмица съм пропаднал в един невероятен концерт; не мога да разбера наистина ли е толкова хубав, или просто вече съм омекнал
дейв мейсън го знаех само от една тава – Alone Together
а това е концерта /с джим крюгер/ – просто любим; невероятно е колко много Музика могат да изкарат само двама души…
izgora 