и туй е от 2012
(тука дългото не се получи, всяко казано иска следващо да го обясни, а то пък друго, и става безкрай…
няма нужда от много за да покажеш, че нищо не знаеш за едни, които не показват нищо, за да докажат, че знаят всичко…
казванката е проста… )
V.1.5.
– Плутарх в „Успоредните животописи” разказва за едно писмо на Александър до Аристотел:
“ Александър желае всичко добро на Аристотел. Неправилно си постъпил, дето си издал ученията, предназначени само за слушане. Ами по какво ще се различавам от другите хора, ако науките, които съм учил, станат достояние на всички? Аз бих искал да се различавам от хората не само по могъщество, но и със знанията и уменията си във важните неща. Бъди здрав.”
без съмнение проявата на философа е „варварска” (немислима за цивилизацията (тогава източна))…
но точно тука Аристотел буди изцяло моите селски симпатии…
– това което отличава гърците от всички други в древността е липсата на затворено жреческо съсловие…
въпроса „защо” е прост, но отговора, за да е приблизително верен и донякъде точен, не е…
едно от нещата които характеризират древните гърци е „агон-а”, състезателната природа, мотивирана от страст за слава…
( на изток има езици, в които думата „свобода” (свободен) не съществува…
а трябва да има поне няколко „свободни” за да се събуди в тях „състезателна” страст…)
върху една такова „състезателна” природа трудно можеш да изградиш кротка и послушна пирамида от послушници, които тихо и чинно да чакат да „получат” от висшестоящите подчинявайки се знанието си …
това довело до възникването на … науката…
– не че на Изток нямали знание, имали, даже в излишък, но то се пазело ревниво и предавало вътре в рамките на едно затворено общество, което се занимавало именно със „пазене” на знанието… в Гърция връзката учител-ученик не съществувала вътре в някакъв орден, секта, или прочие, тя не била „лична” като подчинение, не била в храм, знанието се предавало чрез „убеждение” като между свободни хора…
( успоредно съществуват мистериите – но те нямат връзка със „знанието” за което говорим, на Изток няма такова разграничение, и остава в едни ръце…)
( Платон, който останал верен на „тайното” и преподавал „истинското” знание единствено устно, написал на Входа на Академията – „незнаещият геометрия да не влиза” – демек поставил условие за прием… но то не е някаква „вярност” към богове, послушание или дисциплина, а „знание” на … геометрия…( той очевидно бил „масон”, падал си и високо ценял триъгълници и пергели))
това което дали Гърците, и което създало „Науката” като „такава” е Доказателството…
( тука е дългото… в древен Египет например, математическата задача представлявала условие, указание „прави така” и решение, обучението било в преписването на задачи, има грешно решени задачи, които са се преписвали с векове…)
само чрез доказателствата двама свободни могат да определят кой е прав и кой „наистина” знае…
едно истинско Знание с едно истинско Доказателство никога няма да има Нужда от Тайна да го Пази…
- като момче от село, винаги съм мислил, че има едни дето „знаят” и едни други дето не знаеме…
и винаги ми е било интересно какво толкоз знаят знаещите дето си пазят знанието…
(като че ли Задачата така е съставена… едни имат и държат, а други нямат и търсят)
това върви с четене на книжки, много от които са откровено тъпи…
(или аз съм толкоз тъп, че не мога да им разбера умността…)
и с времето стигам до извода, че тия (и със знанието, и другите дето го „издават”) или нищо не знаят, или каквото знаят за нищо не става…
или просто е толкоз тъпо, че не си заслужава времето…
– има едни които толкоз много знаят, че пазят знанието си защото е опасно селяните да го знаят…
преди време четох Неста Уебстър (мила жена), тя все си пише за конспирации, тайни общества, и други подобни неща (пише много добре, тези които не я харесват просто ревнуват), неща които селяните като мен хем искат да знаят, хем няма кого да попитат;
та тя беше написала на едно място, че масоните някога се позовавали на някакви … „неизвестни висшестоящи”, които са нещо като последна инстанция и гаранция за автентичност на знанието и организацията им…
като го четох, си викам – баси, тая леля се оля…
за селянин, няма по-абсурден лаф от „неизвестните висшестоящи”…
(толкова абсурдно ми беше, че изобщо даже не го гугълнах…)
как можеш да приемеш, че някъде има нЕкакви, дето ти не ги знаеш к`ви са и що са, к`во искат, к`во знаят, чий го дирят, изобщо, някакви дето идея нямаш що са си наумили, и ти да ги приемеш драговолно, като една таквази неизяснена „институция”, за твои „висшестоящи” ми се чини гает луда работа…
просто е абсурд… продукт на болна фантазия…
в книжарниците на „сиела” продават едни техни застояли книги на цената на вестник, понякога си купя по няколко и ги изчитам точно като… вестници…
така ми попадна – „Митът за масонската революция” на един аржентинец правоверен масон – http://www.ciela.bg/?p=book_view&aid=491 – нищо не разбрах, ни що е написана, ни що е издадена, ни какво ми казва (чувство подобно на това, което изпитвате в момента, като четете глупостите, които пиша) но в нея срещнах за втори път лафа – „неизвестните висшестоящи”…
(тогава го гугълнах на английски – „Unknown Superiors” – и … не е истина, истина излезе, тоя свят е тотално изкуфял… )
и си викам баба Неста не лъже, то и няма как да лъже, щото и да се хване да го измисля, толкоз тъпо не може да го измисли…
- пак в книгата на горния аржентинец, която сигур трябва да минава за някакъв сорт „просвета” пишеше нещо за Кабала…
викам си – нерде Ямбол, нерде Стамбол
де е Кабалата, де са масоните…
пък тъй човъркан от любопитство, търсещ „доказателства” за нещо си, на пролет взех че купих и прочетох голЕмата „Тайна” дето вече не е тайна – „Морал и Догма” Албърт Пайк … http://www.helikon.bg/books/313/Морал-и-догма_128884.html
( после пък ги намерих тук всичките тайни – дето отдавна не са тайни http://otves.org/bg/index.php?Itemid=90&cat=28&option=com_alphacontent§ion=4 )
малей, борих се като прасе с тиква… ама дет се вика – к’во ти разбира прасе от кладенчова вода, измъчих се, и само заради принципа я свърших, като резултат – прасе със звънче…
без бой си признавам, нищо не разбрах ( бях наказан за любопитството си с … досада), единственото заключение, което като „положително” „знание” мога да направя от нея е, че онуй „хлебното”, дето го крият вътре си масоните си е чиста Кабала…
има една 28 степен „Рицар на Слънцето” (към края) дето заема към 200 страници от всичките 750, и там си е чиста кабалистика…
( щото е кратко, а и няма нужда от повече (за да покаже, че не зная), дори днес да го „извеждат” „знанието”от Египет (а и евреите от там да са го гепили), туй ще са го „открили” доста късно, щото по времето на Алберт Пайк, не са знаяли, та са опирали на Кабалата…
(там пък в Кабалата и неговата „древност” к`ва манджа с грозде е, пак не е истина )
но то, „знанието” без доказателства, има чудната способност да се „обновява” след известно време като още „по-старо”… )
нЕма лошо…
и е хубаво да си се знай…
хубаво, хубаво, колко да е хубаво – тъкмо „научих” нещо и разбрах че вече не било надежно – „too advanced to be helpful to the new Scottish Rite member.“ http://en.wikipedia.org/wiki/Morals_and_Dogma_of_the_Ancient_and_Accepted_Scottish_Rite_of_Freemasonry
сега търся нещо „ново” и „надеждно” за „вечното знание” преди да е остаряло…
– та, евалата му правя на Аристотеля за публикуването на „устните тайни”; на горния упрек на Александър, дето разкривал знанията на простосмъртните, Стагирит чинно обяснил, че няма нищо страшно, макар и „издадени” науките „не били издадени” (голЕм е Гявол, казвам ви, туй само философ може да ти го напише) простите хора пак нямало да могат да ги разберат, щото за разбирането се искало… „знание”…
та тъй започнала Науката…
с предателство…
„варварска” му работа…
izgora 