туй е било IV.6.6. 2012 г.
*
това ми е любимата „история” на Толкин
тя е от „Беоулф — чудовищата и критиците” ( Beowulf: The Monsters and the Critics)
тя говори сама за себе си…
Nearly all the censure, and most of the praise, that has been bestowed on The Beowulf has been due either to the belief that it was something that it was not-for example, primitive, pagan, Teutonic, an allegory (political or mythical), or most often, an epic; or to disappointment at the discovery that it was itself and not something that the scholar would have liked better-for example, a heathen heroic lay, a history of Sweden, a manual of Germanic antiquities, or a Nordic Summa Theologica.
I would express the whole industry in yet another allegory. A man inherited a field in which was an accumulation of old stone, part of an older hall. Of the old stone some had already been used in building the house in which he actually lived, not far from the old house of his fathers. Of the rest he took some and built a tower. But his friends coming perceived at once (without troubling to climb the steps) that these stones had formerly belonged to a more ancient building. So they pushed the tower over, with no little labour, in order to look for hidden carvings and inscriptions, or to discover whence the man’s distant forefathers had obtained their building material. Some suspecting a deposit of coal under the soil began to dig for it, and forgot even the stones. They all said: ‘This tower is most interesting.’ But they also said (after pushing it over): ‘What a muddle it is in!’ And even the man’s own descendants, who might have been expected to consider what he had been about, were heard to murmur: ‘He is such an odd fellow! Imagine his using these old stones just to build a nonsensical tower! Why did not he restore the old house? He had no sense of proportion.’ But from the top of that tower the man had been able to look out upon the sea.
«Беовульфа» и хвалили, и ругали почти всегда либо за что–то, на деле ему не присущее: например, его называли первобытным, языческим, тевтонским, аллегорией (политической или мифологической), а чаще всего — эпосом; либо исследователи, к вящему своему разочарованию, обнаруживали, что «Беовульф» — это «Беовульф», хотя им бы хотелось видеть в нем, скажем, языческую героическую поэму, историю Швеции, каталог германских древностей или нордическую «Сумму теологии» .
Всю эту бурную деятельность можно описать с помощью еще одной аллегории. Один человек унаследовал поле, на котором было нагромождение старых камней, остатков древнего строения. Частично эти камни уже использовали для постройки дома, в котором человек жил, недалеко от древнего дома его предков. Он взял часть оставшихся камней и построил башню. Но пришли его друзья и сразу, не потрудившись даже подняться по ступенькам, не замедлили обнаружить, что камень раньше принадлежал более древнему зданию. Поэтому они ценой немалых трудов снесли башню, чтобы заняться поисками скрытой резьбы или надписей, или чтобы узнать, откуда предки человека брали свой строительный материал. Некоторые заподозрили, что в почве скрыты запасы угля, и принялись за раскопки, начисто позабыв про сами камни. Все они говорили: «Какая интересная эта башня». Но добавляли (сравняв ее с землей): «В каком она ужасном состоянии!» И даже потомки того человека, которым, казалось бы, следовало с вниманием отнестись к его занятиям, ворчали: «Вот чудак! Подумать только — построил из этих древних камней какую–то дурацкую башню! Почему ему было не восстановить древний дом? Чувства меры ему не хватало». А с вершины той башни человеку было видно море.
*
горната история казва всичко…
кое Е…
как се гради…
за какво служи…
защо се губи…
как се руши…
кое умира…
всеки един си има своя кула…
от която да види … Морето
докато я има, е добре да я пази…
и ще я има
тя не е вечна
не трябва да си пророк да провидиш, че един ден тя ще стане руина…
но е обидно и болно
кулата да падне точно при теб
тъпо и срамно е
сам да участваш в разграждането й
липса на свяст е
да слушаш изроди да ти обясняват
кой си
колко несъвършена е кулата ти
и колко хубаво било да върнеш камъните по местата им…
глупост е да се надяваш,
че те ще ти помогнат с нещо, щом я разрушиш
изродство е да вярваш
на тези които ти обещават други „кули”
след като напуснеш своята
единствено МОРЕ, което можеш ВИДИШ
е МОРЕТО от КУЛАТА на твоите ДЕДИ
*
човек не се променя за 24 часа…
кулата не се оставя отведнъж…
Кен Уилбър като разправя как да се променят хората разказва, как никога пряката атака не помага, щото по този начин само затвърждаваш убежденията им…
трябва бавно и постепенно…
той говори за „предвижвания” от по 5%…
т.е. на стъпки…
ако е вярно това…
и има такова „техне”
на човек може да променят убежденията напълно на 20 стъпки…
ако приемем промяната не като „5%”, а с по „ 5 °”, убежденията ни ще се превърнат във противоположни на 180 ° за около 36 стъпки, или степени…
Кулата не се напуска изведнъж…
Кулата се изоставя на стъпки…
Тя се разрушава от твоята немарливост и от липсата на грижа…
Кулата се пази с една единствена стъпка, която се прави всеки Ден
Стъпката да стоиш на Мястото си…
не искам да променям хората,
искам единствено да пазя възможността да видя МОРЕТО
затова трябва да ПАЗЯ
*
има един шотландец Джон Робисън, който написал една книга „Доказателства за тайния заговор срещу всички религии и правителства на Европа“ (1797); в нея се разказва за Илюминатите. Неста Уебстър в „Световната революция – Заговорът срещу Цивилизацията” систематизира целите на тези просветлени люде, посочени от Джон Робисън, те са унищожението
- Монархиите и всички форми на правителства
- Частната собственост
- Правота на наследяване
- Патриотизма
- Семейството ( т.е. брака и традиционния морал с едновременно то учредяване на общественото възпитание на децата )
- Религията
разбира се, тая работа е луда и откачена…
няма такъв заговор…
той е продукт на болни мозъци…
и т.н.
като се съобразим с тези рационални заключение, и разгледаме обективно, ще забележим, че всяка една Революция от последните 200 и кусур години преследва унищожението точно на тези „институти” и крепящите ги ценности…
успехът никога не е бил пълен, но движението като траектория е повече от очевидно, независимо дали „вярваш” в теориите на „конспирациите”, или просто поддържаш безкрайното движение на човечеството към „прогрес”…
както Революциите не успяха, така бавните стъпки почти ни докараха до Прага…
колкото повече става прогреса, толкова повече кули се превръщат в руини и толкова повече объркани люде се шматкат загубени сред бурени и тръни, без идея за МОРЕТО…
*
това е страничка от книгата на „първия” илюминат Адам Вайсхаупт
това е технето на „тайната” власт…
това не е мистификация, това си е исторически документ…
тъй като аз „тайните” много ги обичам, но съм нефелен за тях, разбрах, че освен моята Куличка, нищо друго нямам и няма да получа, и твърдо съм решен да си пазя „изгледа” към „МОРЕТО”
щото това от схемата знам че работи, а и е видно за какво работи, съм се чудил как мога да си пазя моето…
и единственото което разбрах,
че тъй като нямам нищо за криене като мисли и идеи,
щото са прости и неинтересни,
нито като намерения за организиране,
щото нещата са си ясни и без тях,
реших да изложа моя План за Спасяване на КУЛАТА…
просто намерих двама души
и им разказах
цялата Тайна, която не е тайна
и им казах
да предават нататък
на други двама…
няма тайна власт която да е по-силна от човешката почтеност и нормалност
бори се за почтено и нормално Правителство и когато го получиш го Пази
съпротивлявай се срещу неморалната Власт
уважавай и зачитай Собствеността
грижи се за Наследството
бъди Патриот, обичай РОДИНАТА
мрази Предателите и Майцепродавците
пази СЕМЕЙСТВОТО
ТРАДИЦИННИЯ МОРАЛ
култивирай ДОБРОДЕТЕЛИ у ДЕЦАТА
почитай ГОСПОДА БОГА и СПАСИТЕЛЯ НАШ ИСУСА ХРИСТА
*
знаете ли как ще се разбере, че Планът ми е успял…
ще се чуе…
когато Българи се събират,
няма да се обсъждат новините,
няма да говорят за политиците,
няма да се тровят с разкази за това кой какъв бил,
на кого бил,
и за чий бил…
няма да си приказват кой къде ходил…
или къде ще ходи…
какво си купили…
кого видели…
кой умрял…
и кой краднал…
Те просто ще пеят…
ще пеят Български песни
с ведра Душа
и от леко Сърце
ще пеят Песни
както работят
и ще създават Песни
както раждат Деца
с вяра в себе си
и надежда в Бъдещето…
а когато спрат да си починат ще разказват затова
как някога подлъгани за малко да оставят КУЛАТА
и как желанието да виждат МОРЕТО
ги подтикнало да я пазят
за ДЕЦАТА
и БЪДЕЩЕТО
izgora 