значи във връзка с горното, туй е част от съвсем различна дълга казванка – но за нея ни време имам и ни муза чакам…
сега да обяснявам – файда йок…
а от дисклеймъри само чаршафи се простират…
(всеки каквото може ще си чопне за себе си)
това са цитати от една книга
http://iztok-zapad.eu/books/book/1185
този вече съм го пускал и преди http://www.izgora.com/showpost.php?p=2749&postcount=365
„Някой образователни експерти смятат, че математика може да се учи и без да знаеш таблицата и да владееш аритметиката, тъй като нужната информация може да се набави с калкулатор или компютър”стр.52
ей още във връзка с вчерашното…
Често се случва възрастните да грешат по отношение на детските вкусове. Някой от най-крещящите заблуди се срещат в телевизията. Още докато замислят предаването, продуцентите на „Улица Сезам” се обръщат към психолози и образователни експерти, за да разберат какво би се харесало на децата. Ранните пилотни епизоди са създадени според техните препоръки. Но когато ги пуснали пред детска публика, продуцентите открили, че експертите грешат. Те отричали много от нещата, които в крайна сметка донесли успех на програмата. Твърдели например, че децата няма да възприемат смесица от фантазия и реалност. Но когато проследили на какво обръщат внимание малките зрители, продуцентите забелязали, че силно ги привличат сцените, в които мъпетите разговарят с хора.
Продуцентите на предаването „Загадките на Блу”, създадено по модела на „Улица Сезам”, стигат още по-далеч в наблюденията си върху детските предпочитания. Преди програмата да тръгне в ефир, никой не смятал, че децата ще искат да гледат повторения на един и същи епизод. Продуцентите обаче решили да излъчват всяка серия пет пъти седмично. Накрая децата от контролната група изстрелвали предварително отговорите на въпросите от предаването – толкова им харесвало да знаят какво следва. Всеки, който е чел приказки на деца, знае колко обичат да слушат нещо за стотен път. В „Първата идея” – книга за еволюцията на човешкия разум – Станли Грийнспан и Стюарт Шанкър привеждат множество доказателства, че бебетата развиват когнитивните си способности, като се учат да разпознават повтарящи се мотиви в гласовете, израженията и чувствата на хората, които се грижат за тях. Дори по-големите деца обичат да наблюдават и създават безбройни вариации на едно и къщо нещо. Според Грийнспан и Шанкър този тип занимания, особено в присъствието на любящ и внимателен възрастен, спомагат за формирането и затвърждаването на нервните пътища в детския мозък.
Джон Майтън
Краят на невежеството
Изток-Запад 2013
с.86-88
Днес канадските ученици са длъжни да работят с учебници, в които на всяка страница се въвеждат много нови термини и понятия. Те от своя страна са гарантирани с куп картинки и информация. Макар тези помагала да съдържат много добри обяснения и задачи, всички тези допълнителни труфила всъщност разсейват или объркват децата. Преди няколко години във „Сайънтифик Америкън” излезе изследване, според което колкото по-сложна е дадена триизмерна книга, толкова по-трудно е за детето да се научи да чете по нея. Авторите на изследването предполагаха, че това се отнася и за четивата от следващата възрастова група. В Азия, където децата са много по-добри по математика, учебниците са изключително опростени.
Когато писахме помагалата по JUMP, аз и колегите ми съзнателно избрахме съвсем изчистен дизайн. Освен това се опитахме да съкратим броя думи на всяка страница и да въвеждаме само по едно-две понятия. Търсихме последователност в оформлението и начина на въвеждане на темите във всеки клас; много от задачите са със сходен формат, тъй че материалът на изглежда познат на децата, които вече са учили по програмата. Учителите от лондонския пилотен проект се опасяваха, че учениците им няма да харесат помагала без лъскаво оформление с много картинки. Както се оказа, децата били очаровани.
Съставителите на учебници и програми по математика обикновено познават отлично изискванията на министерството, но не и детската психология. Помагала рядко са тествани толкова обстойно като телевизионните предавания от рода на „Улица Сезам” и „Загадките на Блу”. Дори ако залегналите в тях педагогически теории се окажат правилни (а това също не е сигурно, както ще коментирам в глава девета), между тях и приложението им в даден текст или програма има огромна разлика. Писал съм десетки страници, които са ми се стрували съвършени, преди да ги изпробвам в клас и да видя, че са твърде претоварени с информация, че не съм предвидил достатъчно подготовка или упражнения или че в материала са останали скрити някакви концептуални препятствия. Като знам колко различни са децата от възрастните, вероятно би било разумно да проучваме предварително дали създадените от нас учебници и програми действително задържат вниманието на децата. Какво намират за интересно? Нашето неведение по въпроса личи от броя на учениците, които в шести клас вече са напълно безразлични към училището. Ако образователната система беше телевизионно предаване, досега да е паднала от ефир.
Джон Майтън
Краят на невежеството
Изток-Запад 2013
с.89-90
( туй го пускам – само за да „отлепя” за миг вниманието върху туй – как продуценти (хора които мерят резултата – в рейтинг и реклама „=” пари ) проверяват продукта си преди да го пуснат, а учебниците, които по принцип са и по-обхватни като обхват и влияние се пускат без някой да е тествал какъв ще е резултата ( „пилотно”)…
„просто” печелят конкурс…(състезателно начало, няма „корупция” и давай… дано да става)
имам познат, който участва в писане на учебник преди 10-15 години, може и да продължава да пише, не знам, цялата драма беше във вътрешно-министерско-котерийно-експертни-крамоли на някакви лобита от очевидни идиоти, чиято цел е беше да-своят-едни-отпуснати-пари…
всъщност парите които се харчат по един учебник, предвид тираж и прочие, сигурно са много повече от самата телевизионна програма…
а влиянието и последиците му са много по-значими…
става дума за „ума” на едно поколение)
(тук толкоз може да се пише за Маршал Маклуън и за „мозаечността” на днешните учебници…
направо са си готова илюстрация за новите „медии”…
липсата на … „Разказ”
разхвърчали се понятия
липсата на Цялост се крие зад Куп от … множество неща
думите изтичат
цветничкото като за идиоти привлича към туй дето ще е нужно за Теста
проверката точно удостоверява … мозайката
съзнанието се залъгва с резултата и оценнката
…)
….
Ако учителят иска да импровизира и да следва откритията и ентусиазма на учениците си, ако иска да знае кога решенията им са верни ( дори пътят до тях да е друг ) и кога са се объркали, той трябва да владее материала. Само че много начални педагози не са добре подготвени по математика, а някой дори се страхуват от този предмет. През изминалата година съм изнасял квалификационни курсове в две училища, в които нито един учител не можа да реши задача със съотношения и проценти за шести клас на провинция Онтарио.
Джон Майтън
Краят на невежеството
Изток-Запад 2013
с.89-90
( подчертавам – начални педагози – в две училища, в които нито един учител не можа да реши задача със съотношения и проценти за шести клас …
толкоз…)
сега да го кажа просто…
когато открили електричеството – хората са слушали една музика…
след това покрай електричеството – почнали да слушат различна…
накрая покрай „другата” музика – хората ще загубят способността да произвеждат електричество…
хората приемат електричеството вече като природа…
даденост…
не са прави…
разказваха ми… за малък български град в който са останали 4 (четири) електротехници…
те са на по 50 (петдесет) години и отгоре…
да са живи и здрави – но ако хипотезата че не са вечни е вярна, а отдолу никой не идва…
какво следва…
izgora 