– едно време като излезна, много ми харесваше Enya…
може и да се сещате – ориноко флоко, африкански шурмове и прочие…
след три албума ми попадна едно нейно интервю – където тя казваше нещо от сорта, че не може да слуша, а само да анализира музика…
туй ми беше – „точка на пречупване”…
нищо нейно не можех да слушам повече – вече ми звучеше студено и изчислено…
албумите й си бяха същите (новите не ги купувах) – но вече нямах feeling… – даже ме беше яд как не съм го забелязвал сам преди…
всичко в нея е математика и изчисление…
няма никаква спонтанност – чувството което събужда иде от това което наподобява…
но музиката й е ерзац…
а моето преживяване било – илюзия
( за несъгласните с горното – казвал съм и много по-големи глупости )
– тъй като нищо не мога и не разбирам – си мисля че хората които успяват и създават – имат някакви особени способности ( не просто „техне” което употребяват…)
някаква „магия” която прилагайки я спонтанно се реализира в „нещо”…
не говоря за „магията” един търговец да може да ти пробута нещо, което ти не си искал влизайки в магазина му…
говоря за създаване… за нещо със стойност, не за „реализацията” му
( как на някой може да му дойде „нова”„идея”… туй с „техне” не става…)
като музикален, литературен, технически, математически и прочие инвалид „създаването” ми е „магия” – абсолютно неясен феномен (няма нищо – и хоп – ей ти нещо)
чудя се, сам в себе си, дали ако можех да наблюдавам „създаването” на нещата на които се възхищавам, щеше се получи като с бисмарк и кренвиршите, да се отвратя от процеса и да спра да употребявам продукта…
не знам…
но предпочитам да си остана с „магията”… тогава в света остава мегдан за „смисъл”
това с „магията” върви ръка за ръка, разбира се, с това да те лъжат…
– като не разбираш от създаването… и не го наблюдаваш…
всякакви неща могат да ти пробутат – щото вярваш в „магичното”
когато го видиш – няма „магия” – и си мислиш че и ти го можеш
пръв който е разбрал това е основателя на първата империя…
саргон, бил семит, роб-виночерпец в двора на един шумерски цар
допуснат зад завесата на „кренвершопроизводството” – за да налива вино на господарите си, докато те „упражняват” властта – той видял „как се прави” и вдянал че в това няма никаква особена „магия” и „философия”, а просто „техне”…
и си казал, че туй и той го може…
прекарал пиячите на които сипвал – щото очевидно те си повЕрвали, повечко и живели с илюзията, че царството им е вечно – като основал първата световна империя – акадската, завладявайки едно по едно, воюващите помежду си шумерски градове-държави
после съчинили легендата как като малък бил оставен в една кошница и пуснат в реката… как бил намерен и т.н.
което пък още по-после почнали да разказват и за мойсей, кир велики, ромул и рем, и прочие други герои…
след няма два века шумерите се освободили…
и вдигнали „семитската” стена ( 2 000 години преди китайците) за да се пазят от семитските племена…
ама стената не ги опазила дълго…
лека полека всички забравили за шумерите – новите племена им взели старите истории – дотам че в историята нищо за тях не останало – докато не дошъл по тези земи Хенри Роулинсън
„тайната на кренвиршите” обаче вече била излязла от „господарския дом” и плъзнала по света… )
– гълбрайт – анатомия на властта – е задължителна
http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=6226
но тя е „анатомия” – властта за която се разказва там е „мъртва”
може с нея да описваш – но като патоанатом…
не може с това да управляваш… „живата” власт е друго – нея трябва да я изучаваш като нарколог и да се описва с термините за наркотично въздействие…
– тия дни мама ми разказва, че един мой брат`чед се сбъркал…
музикант е, ходи по чужбина, прибра се – и сега тормози майка си с „изместената си дъска”…
с него бях на концерта на Asia в НДК, аз естествено съм върл фен на Carl Palmer заради P-то от EL&P и куфях, а той ми каза, че Палмър не бил във форма и на места отчетливо бъркал…
как е разбрал това брат`чеда, не знам…
има едно ниво на нефелност, което ти спестява грешките на майсторите ( просто не ги забелязваш)…
не мисля, че притежавам знанието в коя да е област, с което да отделя – добро от отлично, и отлично от гениално…
девалвацията на думите, довежда до това да определям за „гений” всеки който ми направи впечатление…
уви, не съм единствен…
света уж е изнамерил обективен критерий за определяне на „успех” и „качество” – „бокс офиса”
не мисля че със сума пари може да се премери обективно приноса или качеството на каквото и да е…
парите мерят единствено акъла и нивото на популацията… ( и нивото на развитие на изкуството на манипулацията)
най-скъпите произведения на изкуството, ако питате мен, са страшни боклуци, цената им говори единствено, че се е намерил човек с кофти вкус и със свободна крупна сума пари…
цената не говори нищо за произведението, а за акъла на човека с парите…
( не случайно са анонимни, срам ги е … хахаха )
(ако парафразираме талеб – (като си толкова богат – що не си толкова умен)
като си толкоз богат – що си толкоз зле с вкуса
само за перспективата – дядо казва на турски една поговорка – който има пари – има и вкус
ама туй е било за други, бавни времена… )
не знам защо, но вече освен на хората с парите ( тяхната способност е да правят пари, другото не е доказано ) спрях да се доверявам и на хората със «специалното» знание ( култивирали познания в някаква област – «експерти» ), щото като наблюдавам, тези които са известни от тях ( появяват са в медиите – ( немедийния експерт е гуру, скрито съкровище, друга писта – не се показва, търси се ) – са известни не поради знанието си, а затова че са наети от хора с пари (т.е. критерият пак е на онези идиоти с извратения вкус )…
тъй че в небрано лозе май пак оставам сам с тъпото си мнение и девалвирани думи…
– (туй беше при маклуън) един негър от саваната го качили горе на килиманджаро; той погледнал и видял братята и сестрите си, лъвове, слонове, антилопи и други животинки да се щъкат „долу“ в равното… щото за пръв път се сдобивал с такава перспектива той си мислил, че там долу съществуват малки същества подобни на тези които той познава, не допускал, че това са те същите, но видяни от разстояние – изглеждат малки…
( хората които бързо се сдобиват с власт – „развиват“ тази „илюзия“ на перспективата…
че другите „долу“ са малки и не като тях…)
човек, който е не е способен да създаде нещо „особенно“ – е лишен от интуицията за перспектива…
като гледа „звездите“ по небосвода едни са му по-ярки, други по-слаби – но му изглеждат равноотдалечени (закачени на небосвода)…. не може да разбере, че някой изглеждащи дребни и мъждукащи – са всъщност огромни и невъобразимо могъщи, но много отдалечени от него…
(градът няма небе…
няма и звезди…
изкуствената светлина която ти помага да видиш добре дребното близко
ти пречи да видиш огромното далечно (заслепява те)
какво Небе има на село
какви Звезди…)
– тъй и аз – не мога да направя разлика в качеството на музиканта…
( а и във всичко с «магия»)
трябва съвсем да не може да свири – за да вдяна, че нещо куца
тъй е и с виното и бирата…
каквато и бира да пия – все ми е пикня – но в компания пия да се правя «на мъж»…
виното трябва да е оцет, за да разбера, че не става, но каквото и да е, не ми носи никакъв особен кеф…
пак същото е и в политиката – но там всеки има мнение…
и му се струват (привиждат) най-странни неща (като ясни и определени)…
и забележете – че както му се струват – след време и му се случват (странни неща които не е очаквал)
но едно не прави връзка между двете…
друго – не помни…
– цялата тази ала-бала изпрасках като дисклеймър за едно дето вие сигурно няма да го гледате…
поне моят Приятел няма да го гледа, щото не знае руски, пък аз на него му пиша
(аз пропаднах «малко» в геймърска дупка – и докато си цъкам си пускам да слушам разни лекции…
тъй че много лекции изслушах…)
туй е един руснак, който вече съм пускал…
( трябва да си призная че изпитвам слабост към него – щото е абсолютна моя противоположност – флегматичен, спокоен, темпериран, системен, «научен», «футуролог», всезнайник…
попаднах на него покрай фантастиката, но той я чел «системно» и в схема, а аз по принцип не съм чел, и мразя схеми…
каквото и да ми е харесало от четеното – е било случайно и спонтанно, когато науча че нещо стои в «глобален контекст», «в паралел с нещо» или «в оппозиция на нещо» губя интерес, щото очевидно не мога да го разбера «както трябва»…
чувствам с глупак… ( то е както с ения…)
каквото съм чел във фантастиката съм го чел като «литература» (аз съм идеалния читател – «чиста дъска») шашкам се, че е трябвало да го чета като «проект» или «проиграване» на вариант; толкова простодушен читател съм, че чак ми е обидно за… простата душа… )
както и да е…
изгледайте го (като имате време)…
/…/
на мен ми е интересно – но не пускам тук всичко което ми е интересно…
за мен това е идеална илюстрация…
той декларира «от гледна точка на християнина, а аз все пак такъв се явявам…»…
и предлага на християните да се включат с «проект» в «борба-та за монопола над «разума»»
като обяснява на «моите братя и приятели християни» ( много симпатично на няколко пъти преминава от «те» – поправяйки се в «ние» ), че за «да участват в тази игра» за «друго самосъзнание на човечеството» християнинът трябва да се откаже от това че е «сол на земята» (Матей 5:13) и в крайна сметка от …Душата
баси «играта» дет` се вика…
( за любопитните около «войната на видовете» има още
https://www.youtube.com/watch?v=oUMMtgylzm8
https://www.youtube.com/watch?v=24dxSyTYlbs
https://www.youtube.com/watch?v=jW60fMwwB-E
инак чичата участва и тук – http://2045.ru – и сигурно и там преминава от «вие» в «ние»
както се казва – есть такая партия – http://2045.ru/articles/30840.html )
– братчедът дето му се разхлопа дъската не беше чувал питър грийн(баум)…
пускам му го – щото ми е любим – а той – този не знае нотите…
питам – как разбра…
той вика – разбира се…
като се видя с питър ще го пиитам дали познава нотите…
истината е, че музиката му е чисто чувство…
izgora 