туй мога да го пиша два месеца и да го пълня с глупости разделени на 6, и на още 6, и тъй докато едно ще се загуби в много думи онова за което го казвам, и друго то ще е пълно с неща за мен, които нямат никакво значение…
та…
V.3.1.6.4.5.1.
- нямам кола…
жена ми има, и в отпуските ме разкарва с нея като куфар из страната…
през останалата част на годината ме разкарва пак с нея да нося торбите от пазара до багажника…
някак нямам никакво чувство към колите…
спестено ми е…
татко ме научи да карам жигулата на няма осем…
на село на една поляна, после по празните улици между кокошки и юрдечки…
седалката се дърпаше максимално напред за да стигам педалите и носехме една възглавничка за да мога да виждам през кормилото…
седалките тогава нямаха облегалки за глава…
като изпуснех съединителя при тръгване и возилото се разтрисаше като на рап-клип татко с отривисто движение на ръката като грижлив стопанин ми сгряваше врата…
бяха хубави години…
после завърших гимназия с професия – „механизатор в растениевъдството”, изкарах книжка за професионалист и всякаква верижна и колесна техника…
но тъй и не се сдобих ни с трактор, ни с камион…
(татко имаше трактор, но аз товарих балите отзад в ремаркето…)
някак не чувствам нужда от возило…
за да се сдобиеш с усещането за липса трябва преди това да се сдобил с нуждата от него…
никъде не ми се ходи…
едно време в 90-те като вкараха първите по-мощни западни коли, щото бях на годините на тези, които това ги вълнуваше, бях свидетел на едни нескончаеми разговори за коли, и за това за колко се стига до морето…
на няколко пъти ми се случи да се обадя, какъв е смисъл да стигаш 2 часа по-бързо, като след това на няколко пъти по 3 часа приказваш за това…
пълна загуба на време…
разбира се, не бидох разбран…
а май аз нещо не разбирах…
(туй лято съм го пропуснал, но като отворили „гордостта на Бойко” едни пак поставяли рекорди… )
да се „движиш” седнал до седалката на шофьора (или отзад) е една тъпа „екзистенция” на куфар…
не знам защо, но „пълноценността” в живота винаги се свързва някак с идеята за „контрол” и „водачество”…
возейки се в живота, управляван от друг, човек губи контрол, но … се сдобива с възможността да съзерцава през стъклото…
или да пропада в себе си…
- нямам дебитна карта…
и кредитна карта нямам…
някак така и не се сдобих със сметка в банка…
това е една особена свобода…
щото един Приятел от време на време предлага да обновим „Планетата”,си викам да турим и една сметка за помощ ( като на други) за нейното поддържане…
после си мисля, може ли да се разказва, ако добри хора помагат…
ами не може…
т.е. може, ама не може да се разказва така, щото дори някъде много дълбоко вече има идея за „сметка”…
демек „кеширане” на мнение…
тъй че това тук го има не за друго, а щото един Приятел има още „сметка” да я поддържа…
мненията са подробност…
- нямам „джисием”…
това изобщо не ми е проблем, но за дядо е…
цяло лято (щото от година и той вече има) ми пили на главата как може да нямам „джисиьем”, как всички цигани имали вече, само аз нямам, защо така съм се изоставил…
аз му обяснявам през смях, че не съм циганин, че да имам…
но той не разбира…
тука много мога да пиша… ама файдата никаква…
малкият и той още няма…
всички около него имат… ( мисля че още не му е проблем… но той е потаен, знам ли…)
една майка преди седмица докато чакаме пред училището ми говори за някакво дете дето му купили някаква скъпа джаджа и я носи на училище – нейният също я искал…
не мога, вика, купих му за сто лева от една приятелка втора ръка с тъч-скрийн щото завърши с 6 (втори клас), но сега иска такава… (всеки рано или късно стига границите на покупателните си възможности; за нея виновни бяха родителите на другото дете, а не нейния отличник, че иска…
щото сигурно е естествено да желаеш…)
джисиема е като колата…
съкращава време и по-удобно, но какво от това…
някой помни ли джисием разговор?!?!
аз помня как с мама чакахме понякога с часове в пощата в Пловдив разговор с баба и дядо „за тяхна сметка”… и как след цялата досада и отчаяние на света някаква стрина с най-идиотския глас на земята обявяваше на цялата зала „ Враца – 17 кабина”, „Павликени – 3 кабина” … „Павликени… Павликени – 3 кабина”, и най накрая споменат и твойто село и ти възбуден търчиш…
още помня мириса на кабините в пощите…
и пак сигурно нищо не си казвахме – но какво вълнение…
че сте се чули…
чакането…
далечното…
ценното…
увеличи скоростта, разстоянието намалява, загадъчното увяхва…
дай на кибиците телефон, свържи хората, и самотата и досадата ще цъфнат…
в библиотеката като звънне на някой телефона оня бяга по пътеката все едно че го напънала нужда голяма…
(има и такива темерути, които се облекчават на място…)
мобилният дава илюзията за възможност и контрол…
майките вземат телефони на децата си за да са спокойни, за да могат да ги контролират…
не познавам майка, която извън тази си роля, да е проумяла, че чрез същата джаджа и тя е обект на контрол…
когато някой ми поиска телефона и аз му кажа, че нямам – често не ми вярват…
мислят че се крия…
питам един приятел – ако отидеш на интервю за работа – и на финала поискат телефон за „свръзка” – и ти кажеш че нямаш – каква е вероятността да те назначат…
не знам…
- нямам фейсбук…
от туй определено нямам нужда…
и мнение нямам…
в петък госпожата не дала програмата за понеделник на малкия, казала че ще я качи в фейсбук…
каква е програмата…
как да разбера…
като живееш в общество някак неусетно мрежата се свива…
изборите стават предопределени…
- това е собствено 3.1.6.4.5.
много цитати от Маршъл Маклуън мога да ръгна, но за случая е този, той е от Understanding Media: The Extensions of Man ( на руски е тук http://yanko.lib.ru/books/media/mcluhan-understanding_media.pdf 21 глава Преса )
(между другото е забележително за нас, в уикипедията статия за Маклуън на български няма http://en.wikipedia.org/wiki/Marshall_McLuhan )
Talking with an economist who was serving on an unemployment commission, I asked him whether he had considered newspaper reading as a form of paid employment. I was not wrong in supposing that he would be incredulous. Nevertheless, all media that mix ads with other programming are a form of „paid learning.“ In years to come, when the child will be paid to learn, educators will recognize the sensational press as the forerunner of paid learning. One reason that it was difficult to see this fact earlier is that the processing and moving of information had not been the main business of a mechanical and industrial world. It is, however, easily the dominant business and means of wealth in the electric world. At the end of the mechanical age people still imagined that press and radio and even TV were merely forms of information paid for by the makers and users of „hardware,“ like cars and soap and gasoline. As automation takes hold, it becomes obvious that information is the crucial commodity, and that solid products are merely incidental to information movement. The early stages by which information itself became the basic economic commodity of the electric age were obscured by the ways in which advertising and entertainment put people off the track. Advertisers pay for space and time in paper and magazine, on radio and TV; that is, they buy a piece of the reader, listener, or viewer as definitely as if they hired our homes for a public meeting. They would gladly pay the reader, listener, or viewer directly for his time and attention if they knew how to do so. The only way so far devised is to put on a free show. Movies in America have not developed advertising intervals simply because the movie itself is the greatest of all forms of advertisement for consumer goods.
естестествено, че имам телевизор…
очевидно е, че и компютър имам…
това за което го разказвам това…
няма безплатни неща…
( едни са купили част от мен… )
няма и безопасни джаджи…
(отдал съм част от дома си под аренда…)
колко вървите по улиците…
(по кои улици ходите…)
пътували ли сте с междуградски обществен транспорт…
(не София-Варна… малките, междуселските…)
колко от нещата знаете от собствен опит…
и колко от … „медиите”…
когато погледнете в „медия” за да видите „света”, мислите ли, че „света” също ви гледа…
що за „свят” е той…
Светът ли е, или е нещо което само го замества…
каква е природата на този … „свят”…
Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб.
туй на Ницше трябва да се разбере в истинския му контекст…
- нямам пистолет…
това е нещо от което скоро всеки ще има нужда…
izgora 