снощи раздали оскарите…
не съм ходил на кино повече от 5 години и не мисля че съм изгубил нещо…
по телевизията съм се зазяпвал случайно за малко на някой стар филм, но да го изгледам, забрави…
киното е досадно…
сещам се какъв ужас изживях на последната сцена в гората на „Огледалото”, когато за първи път го гледах, дето се видя микрофона и релсите на камерата в гората…
холограмата дето бях потънал почна да трепти, но историята ме държа…
един от последните филми който съм гледал на кино беше «Борат», беше отдавна, излезнах от него в потрес…
яд ме беше за 5-те лева, не че са нещо, но дето съм им ги дал…
( щото «тези» мерят успеха си с парите…)
как да им покажеш, че са изроди…
дори да им го кажеш, те си трият кешовия резултат у виртуалната буза като циганин на битак след поредна измама на балама…
тогаз загрях че това с авторските права е страшна измама, ако си купя едни кренвирши от не-знам-к`во-не-месо и си причиня физически страдания в корема и ме избия пъпки имам някакви права да предявя някакъв иск срещу търговеца и производителя… но ако отида на кино и изгледам холивудска боза от която последват продължинелни и болезнени дешевни и ментални спазми и неразположения, поради очевидната й (на бозата) некачественост, не мога да се обърна нито към разпространителя, нито към производителя… т.е. оставен съм без никаква защита, и просто сам трябва да се погрижа за спокойствието, душевното си здраве и мир…
тъй бавно и с поредица от печални опити спрях киното… и намалих кренвиршите…
последният филм на който съм ходил мисля че беше «Аватар»…
к`ва боза е това…
колко излишни чувства «как може т`ва» потрошени по нея…
толкова е по-лесно да си го спестя…
наистина не мисля че съм изгубил нещо особено от отказа ми да ходя на кино…
днес в киното няма истории… какво губя
техниката и перфектният професионализъм на правенето, не могат да компенсират липсата на нещо-за-казване…
преди две седмици, оня Приятел дето не може да спи и ми праща линкове по нощите, ми пуска това с коментар…
http://www.imdb.com/title/tt1587310/?ref_=nm_flmg_act_4
Антихристът обаче вече е дошъл! – само да знаеш…
като се видяхме ми разправя…
това е историята на Спящата красавица разказана от гледна точка на Злата фея…
нЕма лошо…
историята е типично изродска по холивудски, накрая принцесата не я събужда целувката на принца, въпреки че и той я целува, но не това била «истинската» любов, а целувката на Злата фея, щото тя истински я обича…
а пък най-накрая на хепи-енда Злата фея си получава откъснатите черни крила в началото за да отлети в избухнала луцеферианска светлина…
от туй нЕма потрес…
любопитно е как образа на Джоли с two prong crown се набиваше от банери навсякъде из нета и платна по улицата…
и на мен, дето не се интересувам от кино, ми бе забит като образ само от сърфиране в сайтове и обикаляне по улиците…
( покрай туй се сетих за онази изродска изложба за „човешкото тяло” в НДК, колко месеца по Витошка стояха плакати и из нета банери с призиви да се посети…
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1942587
просто е забележително „Показвана е по цял свят, включително в Израел.”, удивително е какво е забележителното във „включителното”…
не знам дали се сещате за историята около анатомичния атлас на Пернкопф, то материали много и разни
http://en.wikipedia.org/wiki/Eduard_Pernkopf
мястото на труповете е в земята, но очевидно на труповете на някой китайци е по изложбените зали на света в името на образованието на „деца над 5 години”…
само си представям ако това го бяха направили нацистите с евреи колко мастило щеше да се изпише днес…
но днес ние сме цивилизовани и образовани, при това добре рекламирано… и няма проблем да наблюдаваш непогребани китайци в центъра на София и това като „наука” )
( другото за което се сетих покрай Maleficent беше за един комикс…
http://en.wikipedia.org/wiki/Fagin_the_Jew
дето Уил Айснер преразказва Оливер Туист през очите на Фейгин…
не че не е интересно, и очевидно си има публика, но вече очевидно след реабилитацията и разбирането на Фейгин е дошъл ред и на Злодеида…)
забележителни времена…
най-накрая ще ни научат да се виждаме ей така – http://www.obekti.bg/chovek/9009-Знаменитости-без-тяхната-кожа
и да вярваме във всякакви целувки…
и това ще бъде толкова естествено…
и удивително колко посредствени и прости (да не кажа тъпи) истории разказва времето ни…
целият този преразказ в който ни готвят бавно и сигурно е продукт единствено на импотентност…
нищо „свое” не могат да измислят…
единственото което могат е да вземат и да обърнат ролите…
живеем в един Шрек-свят…
принца, краля, феята, всичко което преди е било добро и красиво в приказките, днес е представено като смешно и жалко, а героите са един зелен пърдящ в блатото си трол и досадното му магаре, които разбира се, разпердушинват всичко…
а принцесата, пак разбира се, избира със сърце…
и в това няма предразсъдъци и стереотипи…
това е ново…
много ново…
но не чак толкова ново, че да накарат Шрек да се влюби в някой Шрекчо, а магарето да опраши принцесата…
тъй че и Шрек-преразказа ми е остаря…
горе долу като спрях да ходя на кино и спрях да вярвам в история, която днес ни разказват…
загрях че Оруел е прав… макар че не покрай него вдянах това…
щото бях задълбал в древната история по едно време стигнах до един съвременен дебат, в който се обсъждаше картагенския тофет, гробищата на жертвоприношенията на деца в Картаген… http://bg.wikipedia.org/wiki/Картагенски_тофет едни съвременни учени отричаха това, и го обясняваха като просто гробище за деца ( вече и в уикипедията така пише)… свидетелствата на гърците се отричаха, като … свидетлества на гърци, т.е. идеологически злоумишелени клевети на врагове на картагенците…
и толкоз…
после си купих новоизлезли книжки, в които вече се оспорваха, или най-малкото се поставяха под съмнение жертвоприношенията…
(…)
сега този Свят е открил един чуден начин да се справя с проблемите… (както съвременните историци – преразказват)
в америка корупция няма, щото са я вкарали (преразказали) в законова мярка, като са я легитимирали като лобизъм…
в американските затвори има повече затворници отколкото в русия и китай взети заедно, но легализираха (преразказаха я като лекарство) марихуаната, скоро и други наркотици ( това милтън фридмън го предлага от 60-те) и престъпността ще спадне… ( на китайците през XIX в. им трябваха две войни да загубят за да легализират опиума)
абортът е убийство ( щото е отнемане на живот), но като дефинираш (преразкажеш) като право на избор и го декриминализираш и ей ти 50-70 милиона аборта от 1973 г. ( данни различни, но не са по-малко то 50 милиона, за България съм срещал цифрата 6 милиона)
това не е холокост, това е свобода…
днес няма и тофети, да се видят тези жертвоприношенията на Танит и Баал…
просто медицина и избор…
иначе Злата фея вече събужда спящите красавици… и децата гледат…
а съзнанието спи… щото има кой да му преразкаже…
/…/
много е тъпо, че не мога да се огранича в 15-те минути…
една маймуна хваща друга за опашката и става маймунско хоро без край…
не мога да го прекъсна…
щот` живея непрекъснато в планове за четене, писането много ги обърква, яде от времето…
уж почна за кратко пък не мога се спра …
туй е отдолу е за медията и нас си…
опит за кратко…
едно време, преди Гутенберг, преписвачите са били по известни от авторите…
след него, труда по книгата, поради икономията от мащаба, намалял и авторите станали това, което са…
вестникът разширил „базата” на четящите…
дошло радиото…
телевизията…
днес е интернета…
утре импланти в мозъка…
прогрес…
Маршъл Маклуън е гений…
обаче не е съвсем прав…
за него Медията е The Extensions of Man – разширяване на човека
но аз колкото го мисля, по ми се вижда че Медията е The Shrinkings of Man
туй си е въпрос на гледна точка, и нагласа…
ако подпрем един здрав, прав човек с една патерица ( extension ), той въпреки че в началото ще му е странно, ще свикне, ще му стане удобна, и постепенно може да получи стабилност дори по-голяма от здравите прави мъже без патерица…
но това си има цена, щото когато свикне с патерицата, ако му я отнемете, той ще е загубил предната си самостоятелност и сигурност…
ако пък направо го далдисате в една инвалидна количка, за най-голяма сигурност да не се спъне и падне, както си е здрав и прав, и той свикне с нейните удобства, след време ще атрофира до степен, че няма да може да стане и върви… но дотогава ще сте абсолютно сигурен, че е в количката и не е паднал…
( туй става и с мозъка – Николас Кар в „Под повърхността” http://www.infodar.com/show_book.php?ISBN=978-954-761-507-6&
разказва за това с един пример за лондонските таксиметрови шофьори; за да те назначат за шофьор на такси се явяваш на изпит за познаване на Лондон, оказва се, че покрай това трениране и упражняване, частта от мозъка, която „отговаря” за ориентирането в пространството и „картографията” на таксиджиите е „ненормално” по голяма и развита от кибиците на задната седалка, след като сложили GPS-а, тази част от мозъкът им станала „нормална” като на кибиците дет се возят.
http://elizabethminkel.com/post/64868966554/the-knowledge-the-crazily-comprehensive
туй за което го разправям, е следното…
забелязвам как хората стават все по-плитки и по-скучни…
самият аз ставам по-плитък и по-скучен, може това да изкривява перспективата ми и да търся и виждам само подобното, но макар и крива, така ги виждам нещата…
това няма нищо общо с интернета…
с интернета става туй което е станало и с книгата, и с радиото и с телевизията…
само че все повече хората стават хроми в главата…
туй е истинска случка от едно село, като окачили първото радио ( говорител ) на площада…
ЗАЩО ВИ БЕШЕ ТВА ЧУДО
Вратата леко скръцва. Стрико Михал влиза в стаята. Сяда до печката и си събива цървулите. Стрина Керана отмята юргана, разтрива сънени очи и пита малко ядосана:
-Къдя беше ду сва вряме, бре Михале! Хич ду ся стуи ли ся?!
-Т-ш-ш-ш-шт! Да молчиш, Керано! Сичку съ чувъ веке!
-Къдя, бре? Щу съ чувъ!
-Дунели ъх читалищиту еднъ кутия. Клали* прътът нъ Ивановътъ къща, метнали утгоре еднъ телъ и някъкви бели топчетъ навързъли, и ъх читалищету веке сичку съ чувъ ут тая кутия. Сичку. И сва дету гу приказуваме веке, и негъ ке гу чуят там! Цялуту селу ке гу знае!
-Явъх, бре, Михале! Чим шту ви трябувъше тва чуду? Чим той чиляк не ке може веке да се изпусне и ъх къщатъ си, бре! Клетите Иванове, там съ близку. Шту ке правят? Немъ дъ могът хората и да се пущубът**, бре!
* клава, кладе – слага, сложи
** пошубат – почешът
с.16
Вода от беломорските хутули
Весели случки и беломорски шеги
Събрал и обработил Гроздьо Д. Каравасилев
мойта прабаба ми е разказвала за същото събитие у нейното село…
отишла на площада с всички, видяла окачената кутия, чула новините, върнала се и казала на дядо…
-Стефане, `ората веке сичко шъ знаят, никой нема да е прост.
от днешна гледна точка и двете баби силно преувеличили възможностите на радиото…
но от бъдеща, сигурно и ний преувеличаваме това-онова което интернета ни е донесъл…
че е изменил е изменил… въпроса к`во е дал, и к`во взел…
преди когато търсиш нещо, се ровиш в книги, четеш, губиш време, като го намериш го запомняш, щото ти е коствало усилие…
днес просто ще го изгуглиш… и след един час пак не го помниш, щото можеш отново да го намериш…
според някой това е икономия, според други атрофиране на паметта…
днес хората все по-много знаят, но все по-малко мислят…
мъдрите хора изчезнаха…
прабаба ми беше мъдра жена…
тя говореше по особен начин, щото знаеше собствената си тежест…
знаеше собствената си тежест, щот` винаги сама се оправяла и с каквото се е занимавала го е умеела…
а го е умеела, щото е било просто ( например тъкане, не е сложно, но днес кой го умее …
машините…
добре че са те, ако се развалят, голи ще тръгнем)
( селото я уважаваше, тя уважаваше селото)
баба и мама са далеч по-знаещи от нея, но никога са нямали самочувствието, че живота им зависи и е подчинен на техните способности… щото живота стана по-… сложен
(града убива това…
той замества липсата на мъдрост с успех…
успеха е критерий…
но успеха е много преходно и непостоянно нещо…)
животът вече е така устроен, че никой не може да разбира живота си и да може да го контролира…
това ражда нервите…
нервен селянин няма…
мама веднъж като момиче казала, че се изнервила…
прабаба ми я чула и казала:
– щ-шт, М…., да не те чуе някой, само простите хора са нервни…
нервите са част от цената на знанието…
другата е липсата на радост…
дядо туй лято ме разрева…
говорим си за самотата, и как хората са се променили…
–едно време- вика – момата с ръкойката вземе клас – и с ръка прави че хваща нещо малко – нищо, малко… но пее, леко с пълно гърло… а от отсреща друга пее…
жеста му с ръката беше толкоз хубав… с показалеца и палеца, че е малко (показва ми) и казва – пее… а отсреща – с другата ръка сочи със широка длан – друга пее…
другият дядо ми разказваше каква радост е като прибират реколтата, като идва колата и пълнят хамбара…
но това са били реални неща…
няма медия… няма разказ… само случване и чисти чувства
никой не е калкулирал колко е изкарал като стойност, по цени на международния пазар, а дали е прибрал достатъчно за зимата да има да яде…
критерия е бил друг…
и Радостта е била друга…
знаели са малко, но са били мъдри…
( баба ми една Бъдни вечер ми сбра очите, като разказва как било…
разправя как що било, как „тати” /баща й/кадил всичко на масата, изброява…и вика златото се слагаше…
викам какво злато бе, бабо – викам…
и тя
– златото бе – и с две шепи показва купчинка злато – и него кадихме на масата…
сега умниците знаят – пускат компютрите да им копат койни…)
в шаха мога да местя фигурите…
сина ми ме бие от време на време… (не е трудно)
покрай Веско Топалов се бях заврял по едни шахматни форуми; удивително да е наблюдаваш как уж разбират, а след всеки ход, пишат Рыбка дава еди кво си, Фриц-а дава еди що си… напълно се осланят на програмата…
целият им анализ е това да гледат какво ще им даде програмата, тези просто са захлюпени от компа…
за мен всеки лаик, който сам гледа с плиткия си мозък позицията и си мисли някакви глупости е качествено по-напред от най-големият, който измерва с програма…
( разбира се, аз нищо не разбирам, съвременният шах без компютърни програми не може; само казвам че мозъците на съвременните шахматисти не са като на едновремешните…)
шаха най-лесно може да се вкара в прогностична програма, щото е игра с не сложни правила и ограничени ходове, мисля си, че едни идиоти си въобразяват, че могат да направят такава програма на живота… да анализират, да прогнозират и да контролират; ако направят (успеят да възпитат) хората фигури с предвидими и регламентирани ходове, може и да успеят…
но тогава ще трябва да направят и програми да създават и пеят песни…
тогава пък за какво ще са на програмите хора…
izgora 