–
имам си една стара казванка за хипериона на дан симънс, но няма муза…
а и толкова отдавна съм я чел, че е останало само едно … чувство
и закъсняло разбиране
сещате ли се как търсиха къде е Техно-центъра…
ту тук, ту там… никъде конкретно не го намираха
накрая се разбра че е в порталите… когато преминеш през тях целият ставаш “прозрачен” за Техно-центъра
когато ги разрушиха – спря пътуването между световете
това което уж е само „средство”, всъщност е „врата” не само на теб „навън”, а на онова „отвън” да те види, следи, изследва…
какъв идиот трябва да си – да се бунтуваш чрез него…
–
медията е съобщението
туй го бях чувал преди да прочета маклуън, и уж го разбирах щото е просто
ако го мислиш в перспектива и дълбочина е интерпретативно безкрайно… и сложно
сега видях че са превели на български един пасаж от „да разбереш медиите”
http://economix.bg/the-medium-is-the-message
мрежата дава, но без да разбираш какво и как ти взема, ще се окажеш обран и ошушкан до голо…
има неща в които Мяра не помага, щото са чисто Зло…
благите намерения и „свободи” са червейче на кукичката…
–
не можеш да излъжеш техниката…
иван илич го е казал 25 века след ДжуанДзъ, всяко време ще си го преоткрива и разбира отново и отново…
Машините, които имитират хората имат тенденцията да се намесват във всеки аспект от човешкия живот и с това да принудят хората да се държат като машини. Новите електронни устройства наистина имат силата да принуждават хората да „комуникират“ с тях и помежду си с термините на машините. Това, което структурно не се побира в логиката на машините се филтрира ефикасно от културата, доминирана от тяхната употреба.
( инак съм му чел само това – щото ми е достъпно – http://revbel.org/wp-content/uploads/Illich_I_-_Osvobozhdenie_ot_shkol_Proportsionaln.pdf )
човек създава машините по подобие на себе си – да правят това което той прави
да се облекчи физически…
после почва да прави нещата както ги правят машините… без да мисли
да се освободи психически…
винаги остава нещо в него – дето не се свежда до машина и го тормози с терзания…
живеем във времена в които прогресистите са с претенцията, че могат да ни спасят от този немашинен тормоз…
те не могат да излекуват Душата…
единственото което могат е … да я ампутират
проблемът е че не знаят къде да я намерят…
–
сега мъча Курцайл http://www.book.store.bg/p165133/kak-da-syzdadem-um-rej-kyrcuajl.html
баси това е такъв … Виц
дефинираш в началото че всичко е информация и нямаш никакъв проблем след това да си пишеш каквото си си наумил…
какво остана да се предложи на хората – всичко е на пазара…
какво е онуй последно, за което те ще са готови да платят и изтърпят всичко, дори да си продадат (забравят) душата…
безсмъртието…
приемеш, че нямаш Душа, всичко остава една физиология и електрически разряди – и ей го безсмъртието ти е осигурено на хоризонта…
дигитализирано
аха-аха и ще го дочакаш
https://www.youtube.com/watch?v=qlRTbl_IB-s
2031
Много хора с желание да станат киборги, а заради изобилието на импланти ще бъдат преосмислено и самото понятие „човешко същество.“ Органи ще се произвеждат във всяка по-голяма болница. Ще има компютърни импланти с директно включване към мозъка и някои групи от неврони. Те ще дадат на човека свръхспособности – усилване на възприятието, подобряване на паметта, повишаване на скоростта на реакцията и съкращаване времето на обучение.
2072 – 2099
Хора и машини ще се слеят на всички нива на битието. Много хора няма да имат постоянна форма. Те съществуват под формата на програми, тяхното съзнание ще може да контролира няколко различни физически тела и да създава нови такива.
ключовото във всичко туй, но непроблематизирано е – преосмислено и самото понятие „човешко същество„.
(интересно като „транс”, а значи „след”, дали „днешният”, старият човек, и „утрешното” ново „човешко” същество ще се определят като един еволюирал вид или различни видове, за да попитам дали се предвижда да има вътрешновидова или междувидова борба, щото е повече от очевидно, че старото няма да си отиде само щото са го били на шах…
тук не става въпрос за шах, игра, а за нещо много по-сериозно…
…
…)
като „преосмислиш”, като „предефинираш” нищо чудно с трансформации и импланти да докараш буля си Ребека до киборг
и гордо да и кажеш – стрино веке си безсмъртна… като прахосмукачка
живеем в най-смешните времена…
истината е, че е трагично… но сълзите нищо няма да оправят
има едни таквизи моменти в историята, в които малко преди да дойде поредния Изрод за да въведе Ред, малки изродчета градят грандиозни Планове… преди да им сцепят тиквата
туй е Троцки на власт http://www.magister.msk.ru/library/trotsky/trotl933.htm
Но и сам человек есть стихия. Только постепенно он прилагает критику разума к себе самому. Педагогическое воздействие на человека шло, как сказано, вслепую. Только при социалистическом строе будут созданы условия для научного подхода к человеку. А он в таком подходе нуждается. Ибо что такое человек? Это отнюдь не законченное и не гармоническое существо. Нет, это существо еще весьма нескладное. В нем есть не только отросток слепой кишки, который ни к чему не нужен, – только аппендицит от него происходит, – если взять психику человека, то таких ненужных „отростков“, от которых происходят всякие заболевания, всякие духовные аппендициты, у него сколько угодно. Человек, как животный вид, развивался в естественных условиях не по плану, а стихийно, и накопил в самом себе много противоречий. Одно из таких тяжелых противоречий, не только общественных, но и физиологических, выражается в половом вопросе, который болезненно отражается на молодежи. Вопрос о том, как воспитать и урегулировать, как улучшить и „достроить“ физическую и духовную природу человека, является колоссальной проблемой, серьезная работа над которой мыслима только на основах социализма. Мы можем провести через всю Сахару железную дорогу, построить Эйфелеву башню и разговаривать с Нью-Йорком без проволоки, а человека улучшить неужели же не сможем? Нет, сможем! Выпустить новое, „улучшенное издание“ человека – это и есть дальнейшая задача коммунизма. А для этого нужно первым делом человека знать со всех сторон, знать его анатомию, его физиологию и ту часть физиологии, которая называется психологией. Пошляки-мещане говорят, что социализм – это строй полного застоя. Вздор, тупоумнейший вздор! Только с социализма и начнется настоящее движение вперед. Человек взглянет впервые на себя самого, как на сырой материал, или, в лучшем случае, как на полуфабрикат, и скажет: „Добрался я, наконец, до тебя, многоуважаемый homo sapiens*, теперь возьму я тебя, любезный, в работу!“. При помощи самых разнообразных комбинированных средств усовершенствовать организм человека, урегулировать кровообращение, утончить нервную систему и в то же время закалить, укрепить организм, сделать его гибче и выносливее, – вот гигантская и какая заманчивая задача!
в обобщение – пускането на ново, „подобрено издание” на човека – това е и следващата задача на комунизма…
забележете, човек трябва да погледне на себе си – като на „суровина”, като на „полуфабрикат”…
трябва да се „усъвършенствува организма на човека” и прочие гъвкавости и издръжливости на „мат`ряла”
(поетична пауза – гастев
Ордер 05
Панихида на кладбище планет.
Рев в катакомбах миров.
Миллионы, в люки будущего.
Миллиарды, крепче орудия.
Каторга ума.
Кандалы сердца.
Инженерьте обывателей.
Загнать им геометрию в шею.
Логарифмы им в жесты.
Опакостить их романтику.
Тонны негодования.
Нормализация слова от полюса к полюсу.
Фразы по десятеричной системе.
Котельное предприятие речей.
Уничтожить словесность.
Огортанить туннели.
Заставить говорить их.
Небо – красное для возбуждения.
Шестерни – сверхскорость.
Мозгомашины – погрузка.
Киноглаза – установка.
Электронервы – работа.
Артерионасосы, качайте.
ПОСТАВИМ ПАМЯТНИК
АМЕБЕ – давшей реакцию,
СОБАКЕ – величайшему другу, зовущему к упражнению,
ОБЕЗЬЯНЕ – урагану живого движения,
РУКЕ – чудесной интуиции воли и конструкции,
ДИКАРЮ – с его каменным ударом,
ИНСТРУМЕНТУ – как знамени воли,
МАШИНЕ – учителю точности и скорости,
И ВСЕМ СМЕЛЬЧАКАМ, зовущим
К ПЕРЕДЕЛКЕ ЧЕЛОВЕКА
http://az.lib.ru/g/gastew_a_k/text_0005.shtml )
човек може да се побърка, ако не се смее над това, как едни изроди издевателствуваха над Човека в името на болната си идея за комунизъм, и как сега едни уж „други” – издевателствуват по същия начин…
и тези последните, „демократи”, и те борци срещу комунизма плюейки комунизма, подскачат и се радват и се надяват на „прогреса” на вторите, като че ли не са си едни и същи…
баси овците…
–
инак тия дни прочетох http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39799
удивително близка (и актуална) книга… а междувременно човекът си отишъл…
в общи линии говори за душата и нейното чезнене в наше време…
горещо препоръчвам…
(… човек пише както каквото чете…
не знам що е така, но някой на запад пишат гаче че кензат тулумбички от мрамор…
мъчно ми е, че някой като ги четат, та прихванат и те…
то всичко се разбира, но няма смисъл смисъла да се пази със сложни и завързани изрази, от едни чиято основна цел е да скрият смисъла…
няма верни мисли, които да не могат да се предадат просто…)
някакви хора ги откриваш със загубата им…
забележителни с липсата им… но трябва да я усетиш
тях ги няма по студията или вестниците…
медийно самоотстранени или ненамерени – ти може дори да не ги подозираш в съществуване, или просто да си чувал, но тъй като „светът” е това, което ти пуснат по телевизията или качат в нета, тях ги няма…
и после отнякъде разбереш какво си загубил… или просто не си срещнал
сещам се – за Венцислав Антонов – помнех го от ранните 90-т от телевизията с тази брадичка, трудно да не го забележиш…
после изчезна…
накрая научехме, че си отишъл (и той на 59) – и прочетеш нещо – дето си викаш само, баси, този ако говореше „Преходът” може би нямаше да е същият…
но то
и да говориш е същото – щото „медията” – това в което живее популацията – не търпи мисъл и ще я абортира поради липса на интерес…
само глупак може да се изтъпани като въшка на чело и да разсъждава публично…
електронната медия Мисъл не търпи – тя само отразява Празнотата на мисленето… чрез безспирно говорене
кънти шумно…
вътрешната емиграция е условие „изобщо” за възможността за мисъл…
( по скоро си е вътрешна Имиграция – не бягане от… а прибиране във…
Давила дето казва – Духът расте навътре…
–
щото стана дума, муза няма и сигурно скоро няма да дойде, то е дълго, но тук накратко за едно важно…
пък кой колкото разбрал, разбрал…
Венцислав Антонов и в двете неща говори е за едно
http://www.kultura.bg/bg/article/view/14915
http://www.kultura.bg/bg/article/view/14730
арбитража…
кой го прави…
и кои пускат да се прави…
Венцислав Антонов казва че „арбитража” е далавера…
изравняването на две различни стойности…
това е икономическия арбитраж…
има и политически арбитраж…
Франсоа Фюре във Френската Революция http://www.book.store.bg/p6742/frenskata-revoliucia-deni-rishe-fransoa-fiure.html прокарва ясно основната линия през арбитража
Те ( благородниците ) атакуват абсолютизма само в името на традицията, докато просветеното мнение на третото съсловие го атакува в името на реформите: съвпадението между целите на противоположни течения отслабва властта и я обрича на застой, което е основното притеснение на благородниците. Тава е последния шанс за монархическия арбитраж във Франция: Тюрго го научава за своя сметка през 1776 година. (с.23)
Защото абсолютизмът вече съществува само по принцип. Оспорван от цялото обществено мнение, той повече няма необходимата власт за все по-трудния арбитраж. (25 с.)
При липсата на арбитраж от монарха, страстите и интересите разкъсват образованото общество, обществения свят на Просвещението: привилегированите по рождение срещу онеправданите буржоа. (47-48 с.)
И така тетрадките ни описват една триъгълна политическа ситуация, при която кралят на Франция запазва някои козове: защото макар и изолиран спрямо либералната революция, която обединява цялото му кралство, той остава арбитър между благородниците и третото съсловие при искането за равенство…
…За да арбитрира тази трагедия в името на националните искания, кралят разполага с много малко време. Бързината е условието за неговия успех или неговия провал. (63 с.)
монархията прави отстъпки пред либералните искания, но изобщо не признава равенството на правата. Тя приема от реформите само това, което приема аристокрацията. По този начин арбитражът е дискредитиран. (69 с.)
цялата история на революцията е история на арбитража…
докато всички мераклии се изредят и завършва с … „Армията, арбитър” (408 с.)
и Наполеон…
( междувременно тече икономическото „арбитриране” на собствеността на Църквата – облажилите се от която са основната „движеща сила” на революцията )
всичко „политическо” може да го пуснете през „спектрометъра” на арбитража и много неща ще ви си изяснят…
и за „световните началници”
и за пестежа на средства
тая заран ми се мерна ПаситУ точно в момента в който пак НИ обясняваше как българите са „бежански народ” и Аспарух бил бежанец… ( интересно що не обясни от кого точно е бягал – ще ми бъде интересно да чуя от паситУ…)
някакъв днешен колективен Навуходоносор си мести народите поради някакъв си негови планове, и един евреин чиито съплеменници след 2000 бежанско скиталчество се върнаха там дето им било „обещано”, ми обяснява по уж „наша” телевизия, че всички сме били „бежанци”…
сега е „модерно” да обясняват какво ли сме щели да мислим, ако ние българите станем бежанци – има един най-бърз начин да разберем това – да приемем бежанци както ни съветват и след един не дълъг лаг от време … ще научим…
ако още има интернет тогава – ще ви пиша тук какво мисли бежанеца…
( интересно ми е – дали англо-саксите се убеждават едни други с бежанския си статут – съизмерим времево с този на Аспарух – за да приемат афганци…
а не ми е известно, направо ще ми е любопитно да го видя, палестинец по израелска телевизия да призовава за приемане на сирийци, основавайки се на бежанския статут на евреите през вековете…
Мойсей и той трябва да минава за бежанец)
най-важният арбитраж е „символният”…
това кой арбитрира „кодовете” и смисъла…
тук е дългото…
просто четете новите преразкази на старите истории…
(най е очевидно при детските книжки)
всичко е там… ( основните кодове)
като го срещнете тръгнете по следите…
кой го прави… ( обикновено са слуги)
кой плаща… ( стъпка по стъпка до арбитъра)
накъде бие (води)…
що му е толкоз зор да го преразкаже…
( не е за да го запази – а да го унищожи ( убие) – смисъла е крехко цвеке, или да го скрие, не е нещо голямо… )
когато стигнете до разбирането на „символния арбитраж” ще разберете колко отървани са нещата
и
що е Безнадеждност…
няма Смисъл без Свобода…
а няма Свобода там където приемаш арбитража на Друг кое твое има смисъл и може да остане и кое не…
излизане от това робство на Другия, настанил се на арбитражния стол, става единствено чрез и през Душата…
щото допускането му да се настани там – минава през нейното пре(от)даване или забравяне…
единственият гарант за Свободата и възможността за Смисъл е Бог…
izgora 