19. туй пък е следващото
било V.3.1.6.4.3.
това долу е един цитат от А.Ф.Лосев за електрическата светлина, макар и съвременници с Маршъл Маклуън, сигурно е, че не са се подозирали в съществуване…
всеки с чувствата и прозренията си…
И слънчевата светлина, и синият небосвод също притежават определена митология. Зеленият цвят на дърветата, синият цвят на далечните планини, лилавият и червеният цвят на зимния залез – бих могъл да изобразя всичко това подробно и нагледно. Не си струва обаче да се увличаме в тази посока в настоящия очерк, преследващ единствено принципни цели. Можем само да се спрем върху митологията на електрическата светлина, тъй като поетите, които от векове наред възпяват цветовете на и цветните предмети в природата, засега все още не са се отнесли достатъчно задълбочено към тази механически приготвяна светлина. А между другото в нея е налице интересно митологично съдържание, което не се забелязва от мнозинството единствено поради липса на вкус и интерес към живата действителност. Светлината на електрическите крушки е мъртва, механична светлина. Тя не хипнотизира, а само притъпява, загрубява сетивата. В нея присъства ограничеността и пустотата на американизма, на машинното и едро производство на живот и топлина. Тя е продукт на търгашеската душа на новоевропейския гешефтар, чиито сетива са бедни и груби, а мислите тежки и землисти. Той е обзет от някакъв патос на количеството – в противовес на незаменимата и с нищо несравнима стихия на качеството, – от някаква принципна посредственост , умереност, скованост, от липса на пориви, от душевна вкочаненост и зловоние. У него няма благодат, а само просташкото самодоволство на полузнанието; не съществуват числата, за които Плотин казва, че са смислови изваяния, заложени в основата на нещата, а има само счетоводство и борса; няма топлина и живот, а канцеларско изчисление на производството на топлина и живот; няма я съборността и организмът, а е налице кооперация и буржоазният по своята природа социализъм. Електрическата светлина не е интимна, в нея няма трето измерение, тя не е индивидуална. В нея присъства безразличието на всичко към всичко, вечната неизменна плоскост; същевременно липсват границите, светлосенките, интимните кътчета, целомъдрените погледи. Липсва сладостта на съзерцанието, няма перспектива. Електрическата светлина е принципно неизразителна. Тя е таблица за умножение, превърнала се в светлина, умна молитва, изсвирена на балалайка; общуване на душите, изразено чрез пудове и сажени, жалки напъни на някой бездарник и профан да стане гений и пътеводна светлина. Електрическата светлина не е дорасла до бесовщина, твърде безинтересна е за нея. Впрочем, това е може би онази бесовска сила, за която е казано, че е свръхнеприлична скука. Не е нищо страшно, нито гадно, дори не е противно: просто е банално и скучно. Скуката – ето е истинската същност на електрическата светлина. Тя е сродна на нютоновата безкрайна вселена, в която не само две години, но ако щеш цяла вечност препускай, все едно – до никакъв атом няма да стигнеш. Не можеш да обичаш на електрическа светлина, можеш само да разглеждаш своята жертва на нея. Не можеш да се молиш на електрическа светлина, на нея можеш само да предявиш полица. Едва мъждукащото кандило произтича от православната догматика със същата диалектическа необходимост като царската власт в държавата, като това, че трябва да има жена, която да приготви просфора в храма, като изваждането на частиците при литургия. За православния паленето на електрическа крушка пред иконите е точно тъй нелепо и нихилистично както, да речем, летенето с аероплан или наливането в кандилото на газ, а не на дървено масло. За професора е нелепо да танцува, за социалиста да се бои от вечни мъки и да обича изкуството, за семейния човек – да обядва в ресторант, а за евреина – да не извърши обреда обрязван. Също тъй за православния е нелепо, а най-вече нихилистично – да заменя живия трептящ пламък на свещта с тривиалната абстракция и студения разврат на пошлото електрическо осветление. Домовете, в които липсва живия огън – в печките, свещите, кандилата – са ужасни домове*. (стр. 62-64)
*любопитен е разказът на Дж.Клайн за срещите с Л. в края на 50-те и през 60-те години: „Да си призная, една дреболия от домашната обстановка – напълно естествена за който и да било обикновен посетител – породи у мен един не съвсем дипломатичен въпрос. В жилището имаше електрическа светлина – не забелязах нито свещи, нито кандила. Не успях да се въздържа да не напомня на Лосев думите му за електрическата светлина, написани в 1930 г. – „мъртва, механична, пошла, скучна” и „американска”. (…) Тогава цитирах (по памет, разбира се) неговото твърдение „Домовете, в които липсва живия огън – в печките, свещите, кандилата – са ужасни домове”. Доколкото си спомням, той се отнесе съвсем добродушно и като с лека извинителна усмивка към незлобивата ми шега” (Джордж Клайн: воспоминания о А.Ф.Лосеве // АМАЛ, вып2, с65). (стр. 282)
Алексей Лосев
Диалектика на мита
Славика С`2003
с оглед горното думите на Ленин „Коммунизм есть Советская власть плюс электрификация всей страны, …” звучат особено „логично”…
а Наградата на Лосев за „Диалектика на мита” е включването в списъчния състав на тружениците на Беломорканал; там той изгубва почти напълно зрението си – разправят, че след това различавал единствено Светлина и сенки… не знам дали това е „логично”, но електрификацията иска своите жертви…
izgora 