14. за повторението…

14. файда от дълго може да няма, но повторението е майка на запомненото…

колкото по-кратко – толкоз по-лесно се повтаря и твърдо ти се набива…

 

да зяпаш новинарски канали – е занятие магическо…

то е като да въртиш обикаляйки ония будистки въртележки с написани мантри, ама безкрай – и за кофти карма

 

 

или като морско свинче в колело…

 

как не им писва да въртят едно и също по цял ден…

/идиотите които ги гледат, не мога да ги съдя, щото са омагьосани /

„това са новините” – баси лафа

„това” са техните „новини” – може и да станат „твои”, ако нямаш живот /лишен от себе си, притежаваш само стол за гъза си и екран пред погледа си…/

 

сядаш и след няколко минути всичко си видял…

те ти го повтарят регулярно за да са сигурени, че нищо не си изпуснал…

седиш и следиш за „развитие”, почваш да чакаш кога ще ги сменят…

кога да ги сменят…

утре…

дотогава стоиш и гледаш повторенията се чувстваш добре „информиран”, това е самодоказващо се – в новините дават точно това което вече си видял…

междувременно нещо изтича, но ти си изгубил интуиция за него и не го забелязваш, щото си… в „информационния поток”

 

кой избира „новините”…

в момента в който повярваш че това са „новините” – вече си се качил в колелото и обикаляш като хамстер опитвайки се да ги „следваш”…

 

 

същото е с музикалните канали и вкуса…

 

забележително е че CNN и MTV са създадени по едно време… /юни1980, август 1981/

на тед търнър са гледали като на ненормален, че създал 24-часов новинарски канал – кои ще са лудите дето ще гледат новини 24 часа…

канал с 24 часа музика не е по-малко идиотско – но още го има – и се клонира безкрай…

 

едно време хората били големи оптимисти и подценявали потенциала за деградация заложен в системата и хората, затова се учудвали на някой неща… които след време станали „нормални”

 

 

нищо не разбирам от компютри – но мисля че най-големият гений в тази област е Кен Олсен, през 1977 г, малко преди CNN и MTV, по-време на излизането на пазара на Apple II, казва нещо очевидно

There is no reason for any individual to have a computer in his home.

това му донася повишена известност като автор на „очевидна” нелепост, но си мисля, че с годините така и не се е появила /РАЗУМНА/ причина – всеки да има у дома си компютър… това, че всеки вярва в необходимостта да е „въоръжен” с комп у къщи, говори повече за стадност, а не за разум…

/това го пиша от персоналния си компютър у дома/

 

деградацията е повсеместна – за да не събуди осъзнаване и реакция – е представена за „прогрес”

загубата на Разум се „компенсира” с прогреса на „изкуствения интелект”

когато Разума изчезне съвсем, човекът тотално деградира до хомункулус без Бог, но с кредитна карта – ще му имплантират чипове с ИИ /според кредитна карта/ и ще го представят като невероятен „Прогрес” и … „преодоляване” на човека

 

за второто вече пишат, за първото мълчат

 

както го е казал в една песен БГ

Но мы знаем что о главном не пишут в газетах, и о главном молчит телеграф

 

 

как става…

чрез повторението…

когато медиите повтарят координирано в „такт” прости послания – а видиотената публика ги резонира, няма социална структура която да може да издържи…

илюзия е че чрез медия може да се поддържа Свят… /Светът е Разумен/

лъжа може, наблюдаваме го, но не вечно… / с ИИ може да се поддържа само илюзия…/

 

 

та…

докарахме го до туй дето ми е приказката…

като си представя колко страници съм изписал в старата изгора, ми пламват ушите от срам, но  най-срам ме беше да не се повтарям, ако съм казал или цитирал нещо някъде, никога да не го повтарям…

сега като на ново, ще се наложи да се повтарям, едното щото няма къде да препратя, второ, щото медията е такова място, че ако нещо искаш да се чуе, трябва да го повториш няколко пъти… инак един път казано – си е неказано

моят Приятел като му се позова на нещо, което вече съм му разказвал и го питам нали се сеща – се ококорва и вика – да бе имаше нещо, ама какво беше, я ми го кажи пак, че съм го забравил…

 

та, като ученик бях тъп и залюпен, четях всякакви глупости и тъй попаднах на „Култура и масово съзнание” на Атанас Натев, от там помня само две неща, ама те са ме правили много време…

там се казваше, че същността на всяка информация е да предопредели отношението ти към факта който приподнася…

/другото беше за един разказ на ерих кестнер „школа за диктатори” – не е важно кой какво казва, а кой държи микрофона/

тогаз за първи път се окорих пред очевидността на несъществуването на „чисти факти”, с времето се сблъсках и със съществуването на „неприемливи факти”, факти, които все едно не съществуват, и които не само не трябва да се повтарят, ами е хубаво да живеем, все едно че ги няма… за да ни е спокойно

 

това което се повтаря по новините и се върти в нета „не е главното

главното идва като спреш телевизора и изключиш компа

 

тогава няма кой да ти повтаря…

 

 

п.п. инак един на времето с повтаряне разруши картаген

нямайте съмнение, че и Виртуалното ще опустее

просто трябва да се повтаря – дори във Виртуалното

 

Вашият коментар